1. Процесуално действие ли е подаването на молба от взискател за изпълнително действие въвод по образувано изпълнително дело ?.
2. Приложим ли е чл. 40 ГПК, ако молбата е подадена след прекратено изп. дело /изтекъл преклузивен срок по чл. 330 ал.1 ГПК/
3. Ако СИ насрочи въвод по тази молба съдът ще вземе ли предвид тази молба и действията на СИ за юридически факт в друг исков процес за собственост, или ще приложи чл. 40 ГПК.
- Дата и час: 26 Ное 2024, 17:25 • Часовете са според зоната UTC + 2 часа [ DST ]
Чл. 40 ГПК процесуално действие ?
Правила на форума
Темите в този раздел на форума могат да бъдат само на български език, изписани на кирилица. Теми и мнения по тях, изписани на латиница, ще бъдат изтривани.
Темите ще съдържат до 50 страници. Мненията над този брой ще бъдат премествани в друга тема-продължение, със същото заглавие, като последното мнение от старата тема ще съдържа линк към новата, а първото мнение от новата - линк към старата.
Темите в този раздел на форума могат да бъдат само на български език, изписани на кирилица. Теми и мнения по тях, изписани на латиница, ще бъдат изтривани.
Темите ще съдържат до 50 страници. Мненията над този брой ще бъдат премествани в друга тема-продължение, със същото заглавие, като последното мнение от старата тема ще съдържа линк към новата, а първото мнение от новата - линк към старата.
|
|
16 мнения
• Страница 1 от 1
1. Без съмнение да!.
2. Не разбра ли на свой гръб, че срокът не е преклузивен, каквото и да ти говорят!? СИ е следвало да вземе през вид чл. 40, но е постановил друго - изпълнението да продължи.
3. Съдът ще приложи чл. 40 ГПК, ако е читав съд.
И за н-ти път ти повтарям, докато не се легитимираш като собственик с НА по обстоятелствена проверка, то ти се явяваш само трето засегнато от въвода лице и се ползваш само от правата по 416 и след. ГПК.
2. Не разбра ли на свой гръб, че срокът не е преклузивен, каквото и да ти говорят!? СИ е следвало да вземе през вид чл. 40, но е постановил друго - изпълнението да продължи.
3. Съдът ще приложи чл. 40 ГПК, ако е читав съд.
И за н-ти път ти повтарям, докато не се легитимираш като собственик с НА по обстоятелствена проверка, то ти се явяваш само трето засегнато от въвода лице и се ползваш само от правата по 416 и след. ГПК.
- enigma
ЗДРАВЕЙТЕ ENIGMA
Точно Вие ми трябвате. В процедура съм по вадене на нот. акт по обст. проверка, макар че това е третия нотариус при който отивам, останалите казват че нямало смисъл, тъй като пак ще трябва да доказвам изтекла придобивна давност. Наех си и адвокатка /то е верига - нотариуса казва, наемаш адвокат и ти дава телефона кой да е - иначе не разговаря/, която обаче не можа да проумее какво следва да се прави след това, вчера се ядосах и се отказах от услугите и/нямам договор/, само пари искаше /150 лв. добре че дадох само 30/ и разнася след мене папките, налагаше се аз да се мотивирам пред нотариусите. Както и да е ще търся друг. Та тази въобще не можа да ми обясни какво ще се прави след това при положение че има нов въвод или дело. Задавах и въпроса - след като изп. дело няма постановление за прекратяване, трябва някак си да се установи че то е прекратено по закон, иначе изп . действия прекъсват давността и няма полза от този нот. акт и с него и без него губя - и сам си отговарях. Затова питам за този чл.40 и как предварително, преди иск за ревандикация да се установи това прекратяване - СИ няма да го направи там е синджир марка, убедих се ама не му е мястото тук да пиша. Не знам и как ще реагира на новия Н.А. най вероятно ще си продължи по начина искан от "взискателя" чл. 386 ГПК, а ал.2 казва че аз следва да се браня с иск за собственост. Не виждам приложение на чл. 416 ал.2, 417 ГПК, там става въпрос за присъден имот, какъвто този не е. Та ако не Ви затруднява опишете:
1. Как да се иска установяване че изп. дело е прекратено, може ли по пътя обжалване действията на СИ това да стане /с новия Н.А. казвате съм легитимно лице/ . Това е най важното според мен, защото този нот. акт има доказателствена сила, противната страна сигурно ще оспорва с прекъсване на давността с предприетите изп. действия, те обаче са валидни докато не бъдат унищожени с обратна сила, а това може да стане ако е установено, че делото е прекратено преди тези действия. Пак синджир.
1. При ново искане за въвод какво да се прави.
2. Ако осъществят въвода какво да се прави.
Между другото изрових Тълкувателно решение по такъв казус, което потвърждава вашата теза - 108 ЗС:
Тълкувателно решение № 178 от 30.VI.1986 г. по гр. д. № 150/85 г., ОСГК
Съдебна практика - Бюлетин на ВС на НРБ, кн. 9/1987 г.
чл. 97,
чл. 431, ал. 2 ГПК
Собственикът на недвижим имот може да предяви иск за защита правото си на собственост против лицето, на което е издаден по обстоятелствена проверка нотариален акт за собственост на същия имот. При уважаване на предявения иск нотариалния акт се отменява.
¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤
Председателят на Върховния съд на основание чл. 212 ГПК е направил предложение Върховният съд, Общо събрание на гражданската колегия, да издаде тълкувателно решение по въпроса: какъв иск може да предяви собственикът на недвижим имот против лицето, на което е издаден нотариален акт за собственост по обстоятелствена проверка - иск по чл. 108 ЗС или иск по чл. 431, ал. 2 ГПК.
По този въпрос имало противоречива съдебна практика. С едни решения се приемало, че собственикът на недвижимия имот не може да предявява иск за отменяване на издаден по обстоятелствена проверка нотариален акт за собственост на имота на друго лице поради липса на правен интерес, тъй като нотариалният акт не засяга правата му. С други решения се приемало, че такъв иск е допустим и правното му основание е чл. 431, ал. 2 ГПК.
Върховният съд, Общо събрание на гражданската колегия, за да се произнесе по поставения въпрос, взе предвид:
Защитата на правото на собственост на вещи е една от важните задачи на държавата. Тя се изразява в осигуряване на собственика възможността да упражнява своите правомощия на владение, ползване и разпореждане с вещите - обект на неговото право на собственост. Тази възможност се осигурява, като се задължават всички лица да съобразяват своето поведение с правото на собственост. Поведението на всички лица трябва да бъде такова, че да не лишава или да не пречи на собственика да упражнява правомощията си върху вещите, негова собственост.
Един от начините на защита на правото на собственост е гражданскоправният. Той се изразява във възможността на собственика да прибегне към използването на гражданскоправните искове за защита на правото на собственост. Тези искове по действащото право са: ревандикационният по чл. 108 ЗС, негаторният по чл. 109 ЗС и установителният по чл. 97, ал. 1 ГПК. Собственикът прибягва към всеки от тях в зависимост от характера на породения спор за правото му на собственост и от това кой владее вещта, предмет на това право, по време на спора.
С издаването на нотариален акт за собственост на недвижим имот по обстоятелствена проверка на лице, което не е собственик на имота, се поражда спор за правото на собственост между това лице и собственика. Нотариалният акт се издава от нотариуса въз основа на мотивирано постановление по извършена от него обстоятелствена проверка за придобиването на собствеността по давност - чл. 483, ал. 2 ГПК. Обстоятелствената проверка е охранително производство. Нотариалният акт е удостоверяващ официален документ и има посочена с чл. 143 ГПК доказателствена сила. Тежестта за доказване на неговата неистинност пада върху този, който го оспорва, съгласно чл. 153, ал. 3 ГПК. С него се създава несигурност за правото на собственост на собственика на имота. Нарушава се неговото право пълноценно да упражнява правомощията си на собственик. Лицето, посочено в нотариалния акт за собственост имота, може да се разпореди с него.
При посочените обстоятелства собственикът на недвижимия имот има правен интерес да търси защита на правото си на собственост и да иска владеещият имота несобственик да му го предаде. С разпоредбата на чл. 431, ал. 2 ГПК е посечен редът, по който в тези случаи собственикът може да защити правото си. Според същата разпоредба породеният спор за правото на собственост следва да се разреши по исков ред, като заинтересованият предяви против лицето, което ползва нотариалния акт, съответен иск. В случая с оглед характера на засегнатото материално право и обстоятелството, че ползващото нотариалния акт лице владее имота - предмет на това право, собственикът, за да защити правото си на собственост, следва да предяви ревандикационен иск по чл. 108 ЗС. При упражняването на този иск издаденият нотариален акт по обстоятелствена проверка следа да бъде отменен съгласно изричната разпоредба на чл. 431, ал. 2 ГПК. Предмет на предявения иск е засегнатото право на собственост на ищеца, а не нотариалния акт. Отменяването на последния е изрично разпоредена законна последица от уважаването на предявения иск за защита на засегнатото с издаването му материално право.
Предвид изложеното Върховният съд, Общо събрание на гражданската колегия, намира, че на поставения въпрос с предложението на председателя на Върховния съд следва да се отговори, че собственикът на недвижим имот може да предяви иск за собственост против лицето, на което е издаден нотариален акт за собственост по обстоятелствена проверка на същия имот. При уважаването на предявения иск нотариалният акт се отменява, даже и да не е направено изрично искане за това.
1. Как да се иска установяване че изп. дело е прекратено, може ли по пътя обжалване действията на СИ това да стане /с новия Н.А. казвате съм легитимно лице/ . Това е най важното според мен, защото този нот. акт има доказателствена сила, противната страна сигурно ще оспорва с прекъсване на давността с предприетите изп. действия, те обаче са валидни докато не бъдат унищожени с обратна сила, а това може да стане ако е установено, че делото е прекратено преди тези действия. Пак синджир.
1. При ново искане за въвод какво да се прави.
2. Ако осъществят въвода какво да се прави.
Между другото изрових Тълкувателно решение по такъв казус, което потвърждава вашата теза - 108 ЗС:
Тълкувателно решение № 178 от 30.VI.1986 г. по гр. д. № 150/85 г., ОСГК
Съдебна практика - Бюлетин на ВС на НРБ, кн. 9/1987 г.
чл. 97,
чл. 431, ал. 2 ГПК
Собственикът на недвижим имот може да предяви иск за защита правото си на собственост против лицето, на което е издаден по обстоятелствена проверка нотариален акт за собственост на същия имот. При уважаване на предявения иск нотариалния акт се отменява.
¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤
Председателят на Върховния съд на основание чл. 212 ГПК е направил предложение Върховният съд, Общо събрание на гражданската колегия, да издаде тълкувателно решение по въпроса: какъв иск може да предяви собственикът на недвижим имот против лицето, на което е издаден нотариален акт за собственост по обстоятелствена проверка - иск по чл. 108 ЗС или иск по чл. 431, ал. 2 ГПК.
По този въпрос имало противоречива съдебна практика. С едни решения се приемало, че собственикът на недвижимия имот не може да предявява иск за отменяване на издаден по обстоятелствена проверка нотариален акт за собственост на имота на друго лице поради липса на правен интерес, тъй като нотариалният акт не засяга правата му. С други решения се приемало, че такъв иск е допустим и правното му основание е чл. 431, ал. 2 ГПК.
Върховният съд, Общо събрание на гражданската колегия, за да се произнесе по поставения въпрос, взе предвид:
Защитата на правото на собственост на вещи е една от важните задачи на държавата. Тя се изразява в осигуряване на собственика възможността да упражнява своите правомощия на владение, ползване и разпореждане с вещите - обект на неговото право на собственост. Тази възможност се осигурява, като се задължават всички лица да съобразяват своето поведение с правото на собственост. Поведението на всички лица трябва да бъде такова, че да не лишава или да не пречи на собственика да упражнява правомощията си върху вещите, негова собственост.
Един от начините на защита на правото на собственост е гражданскоправният. Той се изразява във възможността на собственика да прибегне към използването на гражданскоправните искове за защита на правото на собственост. Тези искове по действащото право са: ревандикационният по чл. 108 ЗС, негаторният по чл. 109 ЗС и установителният по чл. 97, ал. 1 ГПК. Собственикът прибягва към всеки от тях в зависимост от характера на породения спор за правото му на собственост и от това кой владее вещта, предмет на това право, по време на спора.
С издаването на нотариален акт за собственост на недвижим имот по обстоятелствена проверка на лице, което не е собственик на имота, се поражда спор за правото на собственост между това лице и собственика. Нотариалният акт се издава от нотариуса въз основа на мотивирано постановление по извършена от него обстоятелствена проверка за придобиването на собствеността по давност - чл. 483, ал. 2 ГПК. Обстоятелствената проверка е охранително производство. Нотариалният акт е удостоверяващ официален документ и има посочена с чл. 143 ГПК доказателствена сила. Тежестта за доказване на неговата неистинност пада върху този, който го оспорва, съгласно чл. 153, ал. 3 ГПК. С него се създава несигурност за правото на собственост на собственика на имота. Нарушава се неговото право пълноценно да упражнява правомощията си на собственик. Лицето, посочено в нотариалния акт за собственост имота, може да се разпореди с него.
При посочените обстоятелства собственикът на недвижимия имот има правен интерес да търси защита на правото си на собственост и да иска владеещият имота несобственик да му го предаде. С разпоредбата на чл. 431, ал. 2 ГПК е посечен редът, по който в тези случаи собственикът може да защити правото си. Според същата разпоредба породеният спор за правото на собственост следва да се разреши по исков ред, като заинтересованият предяви против лицето, което ползва нотариалния акт, съответен иск. В случая с оглед характера на засегнатото материално право и обстоятелството, че ползващото нотариалния акт лице владее имота - предмет на това право, собственикът, за да защити правото си на собственост, следва да предяви ревандикационен иск по чл. 108 ЗС. При упражняването на този иск издаденият нотариален акт по обстоятелствена проверка следа да бъде отменен съгласно изричната разпоредба на чл. 431, ал. 2 ГПК. Предмет на предявения иск е засегнатото право на собственост на ищеца, а не нотариалния акт. Отменяването на последния е изрично разпоредена законна последица от уважаването на предявения иск за защита на засегнатото с издаването му материално право.
Предвид изложеното Върховният съд, Общо събрание на гражданската колегия, намира, че на поставения въпрос с предложението на председателя на Върховния съд следва да се отговори, че собственикът на недвижим имот може да предяви иск за собственост против лицето, на което е издаден нотариален акт за собственост по обстоятелствена проверка на същия имот. При уважаването на предявения иск нотариалният акт се отменява, даже и да не е направено изрично искане за това.
- Теко
- enigma
Ще бъда много благодарен за съвет.
Изп. производство е образувано срещу длъжник осъден преди 11 год. за това че не е върнал пари. След като на публичната продан не са се явили купувачи имота е възложен на кредитора. Този кредитор обаче тогава не е поскал въвод и оставил длъжника в имота и той ми е продал имота преди 7 год. и сега взискателя си търси имота, но въвод поиска и малко преди да се навършат 5 год. от изтичане на придобивната давност. Има си и дупка в И.Д. почти 4 год. не е искал изп. действия, преди аз да купя имота.
Те затова иде реч, що да чиним както казват шопите /между впрочем аз съм болярин по корен/
Изп. производство е образувано срещу длъжник осъден преди 11 год. за това че не е върнал пари. След като на публичната продан не са се явили купувачи имота е възложен на кредитора. Този кредитор обаче тогава не е поскал въвод и оставил длъжника в имота и той ми е продал имота преди 7 год. и сега взискателя си търси имота, но въвод поиска и малко преди да се навършат 5 год. от изтичане на придобивната давност. Има си и дупка в И.Д. почти 4 год. не е искал изп. действия, преди аз да купя имота.
Те затова иде реч, що да чиним както казват шопите /между впрочем аз съм болярин по корен/
- Теко
А така - това вече е друго, аз се бях нещо друго заблудил с фактите от предната дискусия.
1) Няма начин да ги накараш да водят те процес - изпълнителното дело е срещу длъжника им - този който ти е продал имота и затова само той може да поиска прекратяването на делото поради неизвършване на действия в период от две години. Разбери го съвсем житейски. СИ съвсем правилно не ти обръща внимание - дори и да си придобил по давност ти си трето лице и нищо друго - длъжникът си остава той и продължава да си дължи на банката.
Ако можеш да убедиш длъжника - той се жалва пред СИ и ако не стане - пред съд. Но това много не ти помага, защото тогава просто ще се поиска ново изпълнително дело и всичко почва от начало.
Аз бих го направил само за да отпаднат изпълнителните действия и да няма спор по въпроса за давността.
2) Това положение обаче има огромното преимущество, че не ти е спряна давността - това на практика може да стане само със завеждане на иск срещу самия теб. А те са спорили де юре с длъжника си - не с теб и срещу него са правили опити за въвод. Тоест, те са се занимавали с техния си длъжник, а през това време ти си завладял имота и си го придобил. По този пункт обаче трябва да знам дали не са ти пращали на тебе нещо официално.
3) Именно това ти е интереса да си изкараш НА - чл. 417 ГПК - да имаш писмено доказателство за претендираните от тебе самостоятелни права върху имота, което да представиш в съда. В този случай възниква противоречие между съдебното решение, което те имат срещу длъжника и твоя акт, което може да се разреши само с исков процес - това го посочва изрично и цитираното от теб тълкувателно решение.
Тъпото е, че те имат вече едно решение, което ги лигитимира като собственици, а ако ти имаш акт и ти си легитимиран такъв, но поради факта, че те имат вече съд. решение следва ти да водиш дело. Иначе не става - но не може всичко да е идеално - кашата я е забъркал този който ти е продал и реално погледнато и двете страни сте си прави за себе си. Затова тука се размества тежеста на процеса - от тази норма няма измъкване.
4) Какво правиш - сочиш на нотариуса, че си трето лице добросъвестен владелец на имот с изтекла в твоя полза придобивна давност и искаш да се защитиш. За това ти трябва НА. Правиш го възможно най-бързо. (Че ще се води дело е ясно, но без НА не можеш да спреш въвода, така че тука ти говорят просто глупости.) Чакаш въвода. Като дойдат - представяи на СИ НА и искаш да спре въвода въз основа на 416, 2 ГПК. Той е длъжен да го направи и да ти даде 3 дневния срок. После следва 417 ГПК.
5) Намери си колега, който да разбира от граждански процес, защото иначе просто друг няма да се оправи.
1) Няма начин да ги накараш да водят те процес - изпълнителното дело е срещу длъжника им - този който ти е продал имота и затова само той може да поиска прекратяването на делото поради неизвършване на действия в период от две години. Разбери го съвсем житейски. СИ съвсем правилно не ти обръща внимание - дори и да си придобил по давност ти си трето лице и нищо друго - длъжникът си остава той и продължава да си дължи на банката.
Ако можеш да убедиш длъжника - той се жалва пред СИ и ако не стане - пред съд. Но това много не ти помага, защото тогава просто ще се поиска ново изпълнително дело и всичко почва от начало.
Аз бих го направил само за да отпаднат изпълнителните действия и да няма спор по въпроса за давността.
2) Това положение обаче има огромното преимущество, че не ти е спряна давността - това на практика може да стане само със завеждане на иск срещу самия теб. А те са спорили де юре с длъжника си - не с теб и срещу него са правили опити за въвод. Тоест, те са се занимавали с техния си длъжник, а през това време ти си завладял имота и си го придобил. По този пункт обаче трябва да знам дали не са ти пращали на тебе нещо официално.
3) Именно това ти е интереса да си изкараш НА - чл. 417 ГПК - да имаш писмено доказателство за претендираните от тебе самостоятелни права върху имота, което да представиш в съда. В този случай възниква противоречие между съдебното решение, което те имат срещу длъжника и твоя акт, което може да се разреши само с исков процес - това го посочва изрично и цитираното от теб тълкувателно решение.
Тъпото е, че те имат вече едно решение, което ги лигитимира като собственици, а ако ти имаш акт и ти си легитимиран такъв, но поради факта, че те имат вече съд. решение следва ти да водиш дело. Иначе не става - но не може всичко да е идеално - кашата я е забъркал този който ти е продал и реално погледнато и двете страни сте си прави за себе си. Затова тука се размества тежеста на процеса - от тази норма няма измъкване.
4) Какво правиш - сочиш на нотариуса, че си трето лице добросъвестен владелец на имот с изтекла в твоя полза придобивна давност и искаш да се защитиш. За това ти трябва НА. Правиш го възможно най-бързо. (Че ще се води дело е ясно, но без НА не можеш да спреш въвода, така че тука ти говорят просто глупости.) Чакаш въвода. Като дойдат - представяи на СИ НА и искаш да спре въвода въз основа на 416, 2 ГПК. Той е длъжен да го направи и да ти даде 3 дневния срок. После следва 417 ГПК.
5) Намери си колега, който да разбира от граждански процес, защото иначе просто друг няма да се оправи.
- enigma
По точка 1 и аз мисля да опитам длъжника да иска прекратяване на делото, въпреки че не се срещам с него да не му скъсам главата, той няма пари и мога аз да поема разходите. Това може да стане мисля и при следващия опит за въвод, с жалба срещу действията на съд. изпълнител до ОС. Аз имах такава жалба но без успех делото се прекратява - трето лице съм и това е. С нот. акт по обст. проверка казвате съм легитимно лице да обжалвам и действията на СИ така ли /с аргумент чл.330 ал.1 б."д"/ ??
По точка 2. Петиторен иск за собственост срещу мен няма, но на два пъти през течение на пет годишната давност/изтекла 2003 год./ получавах призовки за въвод, които не се състояха - реализиран въвод няма. Значи за този период са налице молби от взискателя с искане за въвод и получени от мен призовки нищо по-вече - това са процесуални действия нали. Ясно е обаче че течението на давността се прекъсва "с предприемане на действия за принудително изпълнение" чл.116 "в" ЗЗД, това си важи за едно висящо изпълнително производство. Ако обаче съдът установи че то е прекратено /330 ал.1 б."д" ГПК/ от наличната календарна дата /преди тези процесуални действия/ , то няма как прекратено правоотношение да е висящо и е възможно съдът да не ги вземе предвид - ето затова питах как би се приложил чл. 40 ГПК - текста на този състав е точно такъв. Цялата тънкост е тук как съдът ще възприеме тези изп. действия по отношение на чл.116 ЗЗД, ако се установи че делото е прекратено преди това, даже преди да купя имота. За това питах и след като имам нот. акт по обст. проверка мога ли да водя установителен иск да се приеме за установено, че изп. дело е прекратено преди да купя имота, следователно преди предприемане на тези действия, които са годно основание да прекъснат давността - някой каза че не мога да имам такъв иск - приемам че е така.
По точка 3.Ясно ми е за нот. акт по проверка , това е точно така. Не разбирам за кое съдебно решение говорите "което ги легитимира като собственици" те са си такива и досега. Значи кредитора осъжда длъжника след като той не връща кредита на падежа/ - това е първото дело/ и образува изп. дело , след това имота му е възложен, въпреки че не е внесъл в срока сумата с която цената на имота надвишава вземането, на това основание кредитора и длъжника се събират сключват един договор, трето лице поема дълга и внася парите, съд. изпълнител с постановление отменя постановлението си за възлагане. Няколко месеца след това този договор изчезва от делото /длъжника не си е взел свой екземпляр/ същият предявява иск по чл.97 ГПК да се установи че е собственик, кредитора отрича да има договор, не отрича че има внесени пари, но казва че те са без конкретна индивидуализация за какво са внесени и съдът приема че възлагането е валидно, постановлението за отмяна не е в правомощията на СИ и ищеца не е собственик на имота - това си е със СПН и толкоз. Това второто дело е над 2 год. преди аз да купя имота. След него следва затишие и няма искани изп. действия през един период от около 3 год. на което разчитам за прекратяване по чл.330 ГПК. Тези водени дела са прекъсвали давностен срок за длъжника, но не и този по изп. дело /така наречения от мен преклузивен - двата срока са различни и се прекъсват на различни основания с това съдебната практика е категорична - в няколко такива дела се казва че срока по 330 ал.1 б."д" не се прекъсва по правилата за давностните срокове, брои се от последното изп. действие по изп. дело до следващото такова и ако са изтекли по-вече от 2 год. изп. дело се прекратява по силата на закона, независимо дали има или няма постановление на СИ/. Споделям Вашето мнение че някой трябва да го установи като настъпил юридически факт, за да се приложат последствията от това и е най добре да стане преди да се водят искове за собственост между мен и собственика.
Иначе имам да кажем Н.А. по обст. проверка за изтекла придобивна давност, той има доказателствена сила, собственика ще казва да ама тази давност е прекъсвана с изп. действия и аз ако кажа да ама делото е прекратено, съдът ще каже да ама къде е установено че е прекратено и си загивам - така разсъждавам. Абе малко омагьосан кръг. В едно обаче съд. практика е категорична, има и тълк. решение, по чл.330 ал.1 б. "д" делото се прекратява независимо от липсата на постановление на СИ, казва се че СИ не може да го възобновява без решение на съд /може само да образува ново такова по искане на взискател/ следващите действия по него ставали недопустими, опорочени и следва да бъдат унищожени /или чл.40 да не се вземат предвид от съда когато са процесуални, а те при мен са само такива/. Това чета на теория ама каква е практиката е друго нещо, ами навсякъде пише че прекратителните срокове се следят и прилагат служебно от съдебната система част от която е и СИС, да ама не, нашият СИ не ги прилага и това си е - явно е над закона.
По точки 4 е ясна процедурата.
По точка 5. Да намери човек читав Ваш колега е шанс, но все пак имам вече предложение за такъв спец по вещно право.
Значи аз все пак ще искам от този юрист да разгледа детайлно казуса и се произнесе колко % имаме шанс, иначе няма смисъл да увеличавам загубата си, достатъчно е колкото съм загубил от това което съм платил за имота, даже смятам въобще да не искам разваляне и да искам връщане на парите, после изп. дело, ясно е какво става с тези дела, виждам го сега и в необозримото бъдеще. Химера.
Благодаря Ви много.
По точка 2. Петиторен иск за собственост срещу мен няма, но на два пъти през течение на пет годишната давност/изтекла 2003 год./ получавах призовки за въвод, които не се състояха - реализиран въвод няма. Значи за този период са налице молби от взискателя с искане за въвод и получени от мен призовки нищо по-вече - това са процесуални действия нали. Ясно е обаче че течението на давността се прекъсва "с предприемане на действия за принудително изпълнение" чл.116 "в" ЗЗД, това си важи за едно висящо изпълнително производство. Ако обаче съдът установи че то е прекратено /330 ал.1 б."д" ГПК/ от наличната календарна дата /преди тези процесуални действия/ , то няма как прекратено правоотношение да е висящо и е възможно съдът да не ги вземе предвид - ето затова питах как би се приложил чл. 40 ГПК - текста на този състав е точно такъв. Цялата тънкост е тук как съдът ще възприеме тези изп. действия по отношение на чл.116 ЗЗД, ако се установи че делото е прекратено преди това, даже преди да купя имота. За това питах и след като имам нот. акт по обст. проверка мога ли да водя установителен иск да се приеме за установено, че изп. дело е прекратено преди да купя имота, следователно преди предприемане на тези действия, които са годно основание да прекъснат давността - някой каза че не мога да имам такъв иск - приемам че е така.
По точка 3.Ясно ми е за нот. акт по проверка , това е точно така. Не разбирам за кое съдебно решение говорите "което ги легитимира като собственици" те са си такива и досега. Значи кредитора осъжда длъжника след като той не връща кредита на падежа/ - това е първото дело/ и образува изп. дело , след това имота му е възложен, въпреки че не е внесъл в срока сумата с която цената на имота надвишава вземането, на това основание кредитора и длъжника се събират сключват един договор, трето лице поема дълга и внася парите, съд. изпълнител с постановление отменя постановлението си за възлагане. Няколко месеца след това този договор изчезва от делото /длъжника не си е взел свой екземпляр/ същият предявява иск по чл.97 ГПК да се установи че е собственик, кредитора отрича да има договор, не отрича че има внесени пари, но казва че те са без конкретна индивидуализация за какво са внесени и съдът приема че възлагането е валидно, постановлението за отмяна не е в правомощията на СИ и ищеца не е собственик на имота - това си е със СПН и толкоз. Това второто дело е над 2 год. преди аз да купя имота. След него следва затишие и няма искани изп. действия през един период от около 3 год. на което разчитам за прекратяване по чл.330 ГПК. Тези водени дела са прекъсвали давностен срок за длъжника, но не и този по изп. дело /така наречения от мен преклузивен - двата срока са различни и се прекъсват на различни основания с това съдебната практика е категорична - в няколко такива дела се казва че срока по 330 ал.1 б."д" не се прекъсва по правилата за давностните срокове, брои се от последното изп. действие по изп. дело до следващото такова и ако са изтекли по-вече от 2 год. изп. дело се прекратява по силата на закона, независимо дали има или няма постановление на СИ/. Споделям Вашето мнение че някой трябва да го установи като настъпил юридически факт, за да се приложат последствията от това и е най добре да стане преди да се водят искове за собственост между мен и собственика.
Иначе имам да кажем Н.А. по обст. проверка за изтекла придобивна давност, той има доказателствена сила, собственика ще казва да ама тази давност е прекъсвана с изп. действия и аз ако кажа да ама делото е прекратено, съдът ще каже да ама къде е установено че е прекратено и си загивам - така разсъждавам. Абе малко омагьосан кръг. В едно обаче съд. практика е категорична, има и тълк. решение, по чл.330 ал.1 б. "д" делото се прекратява независимо от липсата на постановление на СИ, казва се че СИ не може да го възобновява без решение на съд /може само да образува ново такова по искане на взискател/ следващите действия по него ставали недопустими, опорочени и следва да бъдат унищожени /или чл.40 да не се вземат предвид от съда когато са процесуални, а те при мен са само такива/. Това чета на теория ама каква е практиката е друго нещо, ами навсякъде пише че прекратителните срокове се следят и прилагат служебно от съдебната система част от която е и СИС, да ама не, нашият СИ не ги прилага и това си е - явно е над закона.
По точки 4 е ясна процедурата.
По точка 5. Да намери човек читав Ваш колега е шанс, но все пак имам вече предложение за такъв спец по вещно право.
Значи аз все пак ще искам от този юрист да разгледа детайлно казуса и се произнесе колко % имаме шанс, иначе няма смисъл да увеличавам загубата си, достатъчно е колкото съм загубил от това което съм платил за имота, даже смятам въобще да не искам разваляне и да искам връщане на парите, после изп. дело, ясно е какво става с тези дела, виждам го сега и в необозримото бъдеще. Химера.
Благодаря Ви много.
- Теко
по 1) Не пак не става - аз се забърках тука, защото изпуснах връзката - не мога да разбера как така са ти пращани призовки за изпълнение, като страна по изпълнителното дело е длъжникът към банката. Ти не можеш да искаш прекратяване на производството - виж 332, ал. 2 последно изречение и ще се увериш, че има изрична забрана.
Ако успееш да го накараш - това е супер - въпросът за давността няма да стои на дневен ред изобщо.
по 2) и аз ти отговорих по другата дискусия, че не можеш да искаш такова установяване.
Но според мен има друга тънкост - след като изп. дело е срещу длъжника, то изпратените призовки не те касаят ни най-малко - те са напълно нередовни (виж 416 - изрично ти казва, "ако намери" - това е точно защото на трети лица не се съобщава нищо - ти си никой по това изпълнително производство и СИ няма други правомощия освен, че ако те намери в имота при въвод срещу длъжника следва да те изгони, ако нямаш защита по 416, ал. 2)- срещу тебе никой не е водил исково производство, за да може да образува изп. дело след това.
Тука са искали точно да прекъснат давността и са играли със СИ, но са си вкарали автогол, защото е била достатъчна нотариална покана да освободиш имота, да пращаш на някого призовка за принудително изпълнение, без да си го осъдил, е просто нищожно процесуално действие и не прекъсва давноста.
по 4) тук ще направиш това възражение в делото, което се очертава по 416-417 - това ти е фактическо основание. Можеш и предварително с отделен иск да прогласиш нищожността им, но това няма смисъл.
Дали е съдебно решение или акт на СИ няма практическо значевние
по 5) намери си човек, който е добър по граждански процес - цялата дело опира да тука, вещноправните въпросе не са изобщо сложни - ако се докаже нищожност на съобщенията за въвод - това прави искането за придобивна давност ясно като бял ден.
Ако успееш да го накараш - това е супер - въпросът за давността няма да стои на дневен ред изобщо.
по 2) и аз ти отговорих по другата дискусия, че не можеш да искаш такова установяване.
Но според мен има друга тънкост - след като изп. дело е срещу длъжника, то изпратените призовки не те касаят ни най-малко - те са напълно нередовни (виж 416 - изрично ти казва, "ако намери" - това е точно защото на трети лица не се съобщава нищо - ти си никой по това изпълнително производство и СИ няма други правомощия освен, че ако те намери в имота при въвод срещу длъжника следва да те изгони, ако нямаш защита по 416, ал. 2)- срещу тебе никой не е водил исково производство, за да може да образува изп. дело след това.
Тука са искали точно да прекъснат давността и са играли със СИ, но са си вкарали автогол, защото е била достатъчна нотариална покана да освободиш имота, да пращаш на някого призовка за принудително изпълнение, без да си го осъдил, е просто нищожно процесуално действие и не прекъсва давноста.
по 4) тук ще направиш това възражение в делото, което се очертава по 416-417 - това ти е фактическо основание. Можеш и предварително с отделен иск да прогласиш нищожността им, но това няма смисъл.
Дали е съдебно решение или акт на СИ няма практическо значевние
по 5) намери си човек, който е добър по граждански процес - цялата дело опира да тука, вещноправните въпросе не са изобщо сложни - ако се докаже нищожност на съобщенията за въвод - това прави искането за придобивна давност ясно като бял ден.
- enigma
Благодаря.
по т.1 Така е по чл.332 ал.2 не мога, но казвате че след нот.акт по обст. проверка не съм вече трето лице, абе и аз не знам какво съм, но както и да е. Ами като му платя разноските и някой лев отгоре за кисело мляко и хляб, ще мога да го накарам, пък и ще му обясня че интереса е и негов да спре въвода и пр. ала бала. Основното е да се установи - изп. дело е прекратено преди да купя имота - това е целта а тя оправдава средствата.
по т.2 Ясно за чл.97 ГПК. Но въвод се иска не по чл.416, а по чл.386 ГПК и преди и сега.
Значи тук има следната особеност, банката м. 02.2005 г. продаде двата парцела моя УУУУ и другия ХХХХ на физическо лице, явно да се отърве или играят с него някаква игра, защото продажната цена е 880 лв. а имотите струват над 100000 лв.
Пояснявам веднага за парцелитеХХХХ и УУУУ - след възлагането 1995 год. банката укрива имота от данъчни и ТСУ, не иска въвод /затова е това бездействие по изп. дело/, длъжника иска от Общината разделяне на ХХХХ /възложения/ на два парцела - те по УПИ стават ХХХХ /възложения/ и моя УУУУ който ми продаде, е де юре и моя си е възложен. Банката е нямала хабер за тези действия, научи едва след като имах вече нот. акт.
През 2005 г. изпълнителни действия искани от това физическо лице не оказват влияние на придобивната давност, тя е изтекла 2003 год. Целта ми са тези от 1999 год. и малко преди изтичането на давността през 2003 год. искани от действителния взискател.
Чл. 416 касае ПРИСЪДЕН имот, а това физическо лице с молбата си иска да бъде конституиран като взискател по силата на чл.326 ал.1 ГПК в качеството си на частен правоприемник по силата на нот. акт и иска въвод по чл.386 ал.1 ГПК.
Чл. 326. Наследниците и частните правоприемници на взискателя, както и поръчителят и солидарният съдлъжник, които са платили дълга, могат да искат изпълнение въз основа на издадения в полза на взискателя изпълнителен лист.
Чл. 386 ал.1 " Купувачът се въвежда във владение на имота от държавен или частен съдебен изпълнител въз основа на влязлото в сила постановление за възлагане, както и на удостоверение за платените такси за прехвърляне на имота и за извършеното вписване на същото постановление."
Значи стария взискател си беше купувач на публична продан, ама новия такъв ли е, де юре е правоприемник, за него може би се отнася чл.416, 417 ?
Чл. 386 ал.2 "Въводът се извършва срещу всяко лице, което се намира във владение на имота. Това лице може да се брани само с иск за собственост." Така ми отговориха и на моята жалба до ОС 2003 год.
Така че как да разбирам това:
"Тука са искали точно да прекъснат давността и са играли със СИ, но са си вкарали автогол, защото е била достатъчна нотариална покана да освободиш имота, да пращаш на някого призовка за принудително изпълнение, без да си го осъдил, е просто нищожно процесуално действие и не прекъсва давноста."
Значи ли това, че призовките за въвод са нищожно процесуално действие след като наистина не съм осъден и страна по изп. производство? Ами тогава как да се разбира чл.386 ал.2, по какъв начин е следвало да ме отстранят от имота от 1999 год. и 2003 год. и по какъв начин сега.
по т.1 Така е по чл.332 ал.2 не мога, но казвате че след нот.акт по обст. проверка не съм вече трето лице, абе и аз не знам какво съм, но както и да е. Ами като му платя разноските и някой лев отгоре за кисело мляко и хляб, ще мога да го накарам, пък и ще му обясня че интереса е и негов да спре въвода и пр. ала бала. Основното е да се установи - изп. дело е прекратено преди да купя имота - това е целта а тя оправдава средствата.
по т.2 Ясно за чл.97 ГПК. Но въвод се иска не по чл.416, а по чл.386 ГПК и преди и сега.
Значи тук има следната особеност, банката м. 02.2005 г. продаде двата парцела моя УУУУ и другия ХХХХ на физическо лице, явно да се отърве или играят с него някаква игра, защото продажната цена е 880 лв. а имотите струват над 100000 лв.
Пояснявам веднага за парцелитеХХХХ и УУУУ - след възлагането 1995 год. банката укрива имота от данъчни и ТСУ, не иска въвод /затова е това бездействие по изп. дело/, длъжника иска от Общината разделяне на ХХХХ /възложения/ на два парцела - те по УПИ стават ХХХХ /възложения/ и моя УУУУ който ми продаде, е де юре и моя си е възложен. Банката е нямала хабер за тези действия, научи едва след като имах вече нот. акт.
През 2005 г. изпълнителни действия искани от това физическо лице не оказват влияние на придобивната давност, тя е изтекла 2003 год. Целта ми са тези от 1999 год. и малко преди изтичането на давността през 2003 год. искани от действителния взискател.
Чл. 416 касае ПРИСЪДЕН имот, а това физическо лице с молбата си иска да бъде конституиран като взискател по силата на чл.326 ал.1 ГПК в качеството си на частен правоприемник по силата на нот. акт и иска въвод по чл.386 ал.1 ГПК.
Чл. 326. Наследниците и частните правоприемници на взискателя, както и поръчителят и солидарният съдлъжник, които са платили дълга, могат да искат изпълнение въз основа на издадения в полза на взискателя изпълнителен лист.
Чл. 386 ал.1 " Купувачът се въвежда във владение на имота от държавен или частен съдебен изпълнител въз основа на влязлото в сила постановление за възлагане, както и на удостоверение за платените такси за прехвърляне на имота и за извършеното вписване на същото постановление."
Значи стария взискател си беше купувач на публична продан, ама новия такъв ли е, де юре е правоприемник, за него може би се отнася чл.416, 417 ?
Чл. 386 ал.2 "Въводът се извършва срещу всяко лице, което се намира във владение на имота. Това лице може да се брани само с иск за собственост." Така ми отговориха и на моята жалба до ОС 2003 год.
Така че как да разбирам това:
"Тука са искали точно да прекъснат давността и са играли със СИ, но са си вкарали автогол, защото е била достатъчна нотариална покана да освободиш имота, да пращаш на някого призовка за принудително изпълнение, без да си го осъдил, е просто нищожно процесуално действие и не прекъсва давноста."
Значи ли това, че призовките за въвод са нищожно процесуално действие след като наистина не съм осъден и страна по изп. производство? Ами тогава как да се разбира чл.386 ал.2, по какъв начин е следвало да ме отстранят от имота от 1999 год. и 2003 год. и по какъв начин сега.
- Теко
ОК, благодаря Ви
Вижте и по-горния ми коментар.
Все пак да се опитам да обобщя:
Значи има два основни периода по искания за въвод:
ПЪРВИ това са искания на действителния взискател по Чл. 386 ал.1 ГПК през 1999 и 2003 г. които са годно основние за прекъсване на придобивната давност.
ВТОРИ това е искане на правоприемника му, конституиран на осн. чл. 326 ГПК през тази година, то не влияе на придобивната давност.
ПО ПЪРВИЯ - Основанието за въвод по чл. 386 ал.1 е правилно, той е купувач на публична продан. Чл. 386 ал.2 урежда изчерпателно въпроса за трето лице, купувача се въвежда и толкоз, то може да се брани само с иск за собственост. Дали е било или не в имота по време на въвода е без значение, СИ въвежда купувача, съставя протокола и неговата мисия приключва, делото е финализирано, взискателя е удовлетворен. Аз като установя, че в имота е въведено друго лице мога да предявя иск за собственост. Но въвод срещу мен не е извършван, такъв иск за собственост е безпредметен, аз съм получавал само призовки, призоваване за въвод на трето лице не е уреден от закона, поне аз не видях. Понеже закона казва "купувача се въвежда" то ми се струва имате право, такива призовки не могат да ми се връчват и дори да са ми връчени те просто са нищожно процесуално действие защото не са законово регламентирани и нямат никакъв юридически ефект, могат да се интерпретират само като уведомление, което както казах е безпредметно след като "КУПУВАЧА СЕ ВЪВЕЖДА". Аналогията Ви в този случай с чл. 416, 417 ГПК мисля е неприложима защото се касае за ПРИСЪДЕН имот, закона има предвид например успешен ревандикационен иск на невладеещия собственик срещу владеещия несобственик /не говорим за нот. акт по обст. проверка той още не е факт, говорим за минало време до 2003 г./.
ПО ВТОРИЯ - тук е обратно говорим за действия след изтичане на давността, това физическо лице ползва състава на чл.326 ал.1 ГПК - правоприемника МОЖЕ ДА ИСКА ИЗПЪЛНЕНИЕ въз основа на издадения в полза на взискателя изп. лист. Това обаче не означава автоматично конституиране по същото изп. дело, може да иска значи да образува ново изп. дело според мен, съдебната практика /Постановление №3/18.11.80 г. по г.д. №3/80 Пленум на ВС/ сочи че изпълнителния процес е продължение на исковия до удовлетворяване на взискателя /между другото казва че при ВИСЯЩ такъв процес давност не тече - моя обаче не е висящ а прекратен, остава да бъде установен/. След като това е така, то може да се тълкува, че това лице за да бъде конституирано по същото изп. дело следва да се спазят съставите на чл.121, чл.117 ал.1 ГПК, т.е. да встъпи и в процесуалното правотношение освен в материалното. Още по-вече то не може да се ползва от състава на чл. 386 ал.1 тази разпоредба изришно урежда правото на КУПУВАЧ на публична продан какъвто той не е. Не може да се ползва и от чл.416, 417 имота не е присъден. Значи остава единствено да иска образуване на ново изп. дело. По старото аз не съм страна и призовките също са нищожно процесуално действие.
Така че ако може да се тълкуват призовките като нищожно процесуално действие то въпрос за давност не стои, няма прекъсване.
Тук е позоваване и на чл.40 ГПК.
Вижте и по-горния ми коментар.
Все пак да се опитам да обобщя:
Значи има два основни периода по искания за въвод:
ПЪРВИ това са искания на действителния взискател по Чл. 386 ал.1 ГПК през 1999 и 2003 г. които са годно основние за прекъсване на придобивната давност.
ВТОРИ това е искане на правоприемника му, конституиран на осн. чл. 326 ГПК през тази година, то не влияе на придобивната давност.
ПО ПЪРВИЯ - Основанието за въвод по чл. 386 ал.1 е правилно, той е купувач на публична продан. Чл. 386 ал.2 урежда изчерпателно въпроса за трето лице, купувача се въвежда и толкоз, то може да се брани само с иск за собственост. Дали е било или не в имота по време на въвода е без значение, СИ въвежда купувача, съставя протокола и неговата мисия приключва, делото е финализирано, взискателя е удовлетворен. Аз като установя, че в имота е въведено друго лице мога да предявя иск за собственост. Но въвод срещу мен не е извършван, такъв иск за собственост е безпредметен, аз съм получавал само призовки, призоваване за въвод на трето лице не е уреден от закона, поне аз не видях. Понеже закона казва "купувача се въвежда" то ми се струва имате право, такива призовки не могат да ми се връчват и дори да са ми връчени те просто са нищожно процесуално действие защото не са законово регламентирани и нямат никакъв юридически ефект, могат да се интерпретират само като уведомление, което както казах е безпредметно след като "КУПУВАЧА СЕ ВЪВЕЖДА". Аналогията Ви в този случай с чл. 416, 417 ГПК мисля е неприложима защото се касае за ПРИСЪДЕН имот, закона има предвид например успешен ревандикационен иск на невладеещия собственик срещу владеещия несобственик /не говорим за нот. акт по обст. проверка той още не е факт, говорим за минало време до 2003 г./.
ПО ВТОРИЯ - тук е обратно говорим за действия след изтичане на давността, това физическо лице ползва състава на чл.326 ал.1 ГПК - правоприемника МОЖЕ ДА ИСКА ИЗПЪЛНЕНИЕ въз основа на издадения в полза на взискателя изп. лист. Това обаче не означава автоматично конституиране по същото изп. дело, може да иска значи да образува ново изп. дело според мен, съдебната практика /Постановление №3/18.11.80 г. по г.д. №3/80 Пленум на ВС/ сочи че изпълнителния процес е продължение на исковия до удовлетворяване на взискателя /между другото казва че при ВИСЯЩ такъв процес давност не тече - моя обаче не е висящ а прекратен, остава да бъде установен/. След като това е така, то може да се тълкува, че това лице за да бъде конституирано по същото изп. дело следва да се спазят съставите на чл.121, чл.117 ал.1 ГПК, т.е. да встъпи и в процесуалното правотношение освен в материалното. Още по-вече то не може да се ползва от състава на чл. 386 ал.1 тази разпоредба изришно урежда правото на КУПУВАЧ на публична продан какъвто той не е. Не може да се ползва и от чл.416, 417 имота не е присъден. Значи остава единствено да иска образуване на ново изп. дело. По старото аз не съм страна и призовките също са нищожно процесуално действие.
Така че ако може да се тълкуват призовките като нищожно процесуално действие то въпрос за давност не стои, няма прекъсване.
Тук е позоваване и на чл.40 ГПК.
- Теко
Много ми е забавно - ако си дадеш труд можеш да станеш отличен юрист.
Ще ти отговоря по пунктовете, които считам за важни, че нямам много време.
1) Няма проблем купувача да встъпи в правата на "действителния кредитор" както го наричаш. Това го приеми на доверие - така е, и няма нужда да го пояснявам повече.
2) ОС правилно ти е отговорил, че само с иск - но обърни внимание и по чл. 416 и 417 подаваш иск - само, че по специален ред - това е разликата от иск по 97 ГПК- реда за подаването.
3) Аргументът за приложимостта на чл. 416, ал. 2 е много прост - след като НА е в състояние да спре въвод въз основа на влязло в сила съдебно решение, на още по-силно основание е в състояние да спре въвод въз основа на акт за възлагане на СИ. Тълкувателното решение, което посочи изрично сочи, че силата на НА се оборва само с иск и отменянето му, а не със решения на СИ (обясних ти защо в случая се подава обаче иск от този, който има НА).
Затова в теорията няма спор, че 416, ал. 2 и 417 се отнасят до защитата на трети лица със самостоятелни права, изключващи правата на кредитора по изпълнението, без значение по кой текст се прави въвода. Ако искаш виж главата по този въпрос в учебника на Ж. Сталев. И аз лично за първи път чувам някой да оспорва тази практика.
4) По 386, ал. 2 ГПК - въвод срещу трето лице се извършва без то да се уведомява. СИ няма такова правомощия - да те уведоми, а всички актове на държавни органи, извършени без правомощие са абсолютно невалидни - това следва от формалния характер на процеса. СИ има само правомощието, ако те намери лично в имота в деня на въвода да те изгони, или ако те няма да разбие катинарите и прочее, каквото е необходимо. ТИ просто не си страна по изп. дело за да може да те третира като длъжник.
Затова давността е непрекъсната, аз даже проверих - можели са да я прекъснат само с ефективен въвод по 386, ал. 2 - тогава те "намират" в имота и извършват изпълнителни действия лично срещу теб, или с искова молба.
5) НА ще те легитимира да обжалваш изп. дело, само ако си страна по него - аз се обърках, че си, като прочетох, че са ти пращали съобщения.
6) Можеш да направиш и друго - явно СИ не е особено читав, а и без това ще водиш дело - затова - изкарай си НА, а направо подай иск по 97, ал. 1, алт. 2 ГПК за да се установи, че ти си собственик на имота по давност. Те ще възразят, че са я прекъснали - тогава ще поискаш от съда да прогласи призоваванията за въвода за нищожни. Ако успоредно убедиш и продавача да обжалва - перфектно.
Преди обаче да подадеш иск - пускаш една молба по 316, ал. 1, б. "в" ГПК и искаш спиране на въвода по аналогия на 416, ал. 2 и 417 ГПК като обезпечителна мярка на бъдещ иск. Нямат основания да ти откажат, защото това е по същество същата защита само, че вместо да чакаш СИ да ти дойде и да го разкарваш напразно (като така хабиш ценните му ресурси като време и пари на данъкопратеца), ти си изпълняваш честно защитата по 386, ал. 2 ГПК.
Ще ти отговоря по пунктовете, които считам за важни, че нямам много време.
1) Няма проблем купувача да встъпи в правата на "действителния кредитор" както го наричаш. Това го приеми на доверие - така е, и няма нужда да го пояснявам повече.
2) ОС правилно ти е отговорил, че само с иск - но обърни внимание и по чл. 416 и 417 подаваш иск - само, че по специален ред - това е разликата от иск по 97 ГПК- реда за подаването.
3) Аргументът за приложимостта на чл. 416, ал. 2 е много прост - след като НА е в състояние да спре въвод въз основа на влязло в сила съдебно решение, на още по-силно основание е в състояние да спре въвод въз основа на акт за възлагане на СИ. Тълкувателното решение, което посочи изрично сочи, че силата на НА се оборва само с иск и отменянето му, а не със решения на СИ (обясних ти защо в случая се подава обаче иск от този, който има НА).
Затова в теорията няма спор, че 416, ал. 2 и 417 се отнасят до защитата на трети лица със самостоятелни права, изключващи правата на кредитора по изпълнението, без значение по кой текст се прави въвода. Ако искаш виж главата по този въпрос в учебника на Ж. Сталев. И аз лично за първи път чувам някой да оспорва тази практика.
4) По 386, ал. 2 ГПК - въвод срещу трето лице се извършва без то да се уведомява. СИ няма такова правомощия - да те уведоми, а всички актове на държавни органи, извършени без правомощие са абсолютно невалидни - това следва от формалния характер на процеса. СИ има само правомощието, ако те намери лично в имота в деня на въвода да те изгони, или ако те няма да разбие катинарите и прочее, каквото е необходимо. ТИ просто не си страна по изп. дело за да може да те третира като длъжник.
Затова давността е непрекъсната, аз даже проверих - можели са да я прекъснат само с ефективен въвод по 386, ал. 2 - тогава те "намират" в имота и извършват изпълнителни действия лично срещу теб, или с искова молба.
5) НА ще те легитимира да обжалваш изп. дело, само ако си страна по него - аз се обърках, че си, като прочетох, че са ти пращали съобщения.
6) Можеш да направиш и друго - явно СИ не е особено читав, а и без това ще водиш дело - затова - изкарай си НА, а направо подай иск по 97, ал. 1, алт. 2 ГПК за да се установи, че ти си собственик на имота по давност. Те ще възразят, че са я прекъснали - тогава ще поискаш от съда да прогласи призоваванията за въвода за нищожни. Ако успоредно убедиш и продавача да обжалва - перфектно.
Преди обаче да подадеш иск - пускаш една молба по 316, ал. 1, б. "в" ГПК и искаш спиране на въвода по аналогия на 416, ал. 2 и 417 ГПК като обезпечителна мярка на бъдещ иск. Нямат основания да ти откажат, защото това е по същество същата защита само, че вместо да чакаш СИ да ти дойде и да го разкарваш напразно (като така хабиш ценните му ресурси като време и пари на данъкопратеца), ти си изпълняваш честно защитата по 386, ал. 2 ГПК.
- enigma
Благодаря много за консулта и комплимента, аз съм специалист във високите компютърни технологии, в частност системен и приложен софтуер, като наред с други системи администрирам и "АПИС" та оттам черпя информация.
Вие определено обаче сте юрист, какъвто бих желал да ме защитава. Четете и прилагате закона и между редовете и със запетаите. Нали знаете един виртуален юридически парадокс, ето какво пишело в едно съдебно решение някога си:
"Да се обеси, не да се помилва" - и човека го обесили, но после се разбрало че писаря написал неправилнно текста и трябвало да бъде
"Да се обеси не, да се помилва". просто не сложил на место запетаята.
Така, че и мен могат да обесят като нищо, ако не се приложат и запетаите от закона, после пътища много.
Да считаме въпроса за приключен, Благодаря още веднъж.
Вие определено обаче сте юрист, какъвто бих желал да ме защитава. Четете и прилагате закона и между редовете и със запетаите. Нали знаете един виртуален юридически парадокс, ето какво пишело в едно съдебно решение някога си:
"Да се обеси, не да се помилва" - и човека го обесили, но после се разбрало че писаря написал неправилнно текста и трябвало да бъде
"Да се обеси не, да се помилва". просто не сложил на место запетаята.
Така, че и мен могат да обесят като нищо, ако не се приложат и запетаите от закона, после пътища много.
Да считаме въпроса за приключен, Благодаря още веднъж.
- Теко
ПАК ПРОБЛЕМ
Извинявам се че подновявам дискусията, но трети нотариус отказва да ми издаде нот. акт по обстоятелствена проверка, не че нямам основания а считат че и с него и без него ще водя установителен иск за собственост по давност. Последно се консултирах с печен адвокат по имотни казуси и той каза същото - от това няма бягане и е излишно да плащам допълнителни средства за издаването му. Това произтичало от разпоредбите на чл.116 ал.1 чл.117 ГПК - съдът ще ми даде срок да предява установителен иск. Колкото до спиране на въвода, това мога да направя с обезпечителен иск по 316, ал. 1, б. "в" ГПК. Така че крайният резултат ще е един и същ, аз ще водя иск за собственост. Произнесе се че имам шанс, но не особено висок предвид на призовките за въвод. Не споделя мнението че те са невалидни за да бъдат обявени за нищожни - не знам какво имате предвид като твърдите "..Затова давността е непрекъсната, АЗ ДАЖЕ ПРОВЕРИХ - можели са да я прекъснат само с ефективен въвод по 386, ал. 2 - тогава те "намират" в имота и извършват изпълнителни действия лично срещу теб, или с искова молба....".
Посъветва ме също да накарам длъжника да иска от СИ прекратяване на делото, ако откаже жалба до ОС.
Посъветва ме също да накарам длъжника да иска от СИ прекратяване на делото, ако откаже жалба до ОС.
- Теко
16 мнения
• Страница 1 от 1
|
|
Кой е на линия
Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 43 госта