За потерпевшем

[yumashev_nikolay]

Уважаеми колеги, добър ден. Към вас се обръща адвокат от Москва Юмашев Николай. Искам да разбера възможно ли е получаването на статус на потърпевшия по наказателно-процессуалното законодателство на България, когато юридическо лице е получило право по договор за преотстьпване правото искането (цессии). Например, компания е взела кредит от банката и не го е върнала. Банката отстъпва правата по кредитен договор на юридическото лице. Това юридическо лице се обръща в полицията, за да привлече под отговорност компанията кредитополучател към наказателна отговорност за измами при кандидатстване за кредит (предоставяне на невярна информация за компанията кредитополучател при получаване на кредито). Полицията признава като потърпевш по наказателното дело юридическото лице, въпреки че тук няма признак за непосредствено причиняване на вреда. В края на краищата дружеството кредито получател е взело кредит от банката, а не юридическото лице. Вие срещали ли сте такъв случай във Вашата практика?

[Melly]

Уважаеми колеги, добър ден. Към вас се обръща адвокат от Москва Юмашев Николай. Искам да разбера възможно ли е получаването на статус на потърпевшия по наказателно-процессуалното законодателство на България, когато юридическо лице е получило право по договор за преотстьпване правото искането (цессии). Например, компания е взела кредит от банката и не го е върнала. Банката отстъпва правата по кредитен договор на юридическото лице. Това юридическо лице се обръща в полицията, за да привлече под отговорност компанията кредитополучател към наказателна отговорност за измами при кандидатстване за кредит (предоставяне на невярна информация за компанията кредитополучател при получаване на кредито). Полицията признава като потърпевш по наказателното дело юридическото лице, въпреки че тук няма признак за непосредствено причиняване на вреда. В края на краищата дружеството кредито получател е взело кредит от банката, а не юридическото лице. Вие срещали ли сте такъв случай във Вашата практика?

..................... Например, компания е взела кредит от банката и не го е върнала. Банката отстъпва правата по кредитен договор на юридическото лице. Това юридическо лице се обръща в полицията, за да привлече под отговорност компанията кредитополучател към наказателна отговорност за измами при кандидатстване за кредит (предоставяне на невярна информация за компанията кредитополучател при получаване на кредито)

Колега (приемам да сте юрист), допускам кредитното правоотношение да е възникнало между местни юридически лица според българското законодателство. Уточнете, моля!
Необходимо е съдействие от ваша страна, за да бъде възможно да продължи дискусията по темата.

[yumashev_nikolay]

Благодаря за предложението, но не сте ме разбрали правилно. При мен няма проблем, аз пиша научна статия и аз се интересувам от въпроса: "Възможно ли е по българското законодателство се счита за потърпевш лице, което е получило правото на изискванията по договора на цессията?" За признаване на потърпевш е нужен признак за непосредствена вреда, а тук го няма. Затува аз поисках помолих да споделите практика. Благодаря ви.

[first_order]

Българското наказателно-процесуално право познава фигурата на ощетеното юридическо лице, което в хода на съдебното производство може да се конституира като граждански ищец за претърпяната имуществена/и вреда/и. Примерът даден от вас не е реалистичен в България, тъй като предмет на измамата не може да бъде юридическото лице, а физическите лица, участващи в ръководния орган,който взема решение да се разпореди със свое право. Поради сходни причини (изискващи създаване и внушаване на неверни представи) субект на престъплението измама също може да бъде само физическо лице, което чрез поведението си става причина неинформирано измаменият да се разпореди. Фигурата на ощетеното юридическо лице възниква следствие на неинформираното разпореждане от страна на неговите членове, с което имуществото му намалява и именно този размер то може да търси, ведно с лихвите считано от момента на увреждането

[ivanov_p]

Примерът е даден неудачно с юридически лица, което е посочено в горния пост. Реалният пример би бил:
Иван мами Стоян и му взема 1000 лв. за да му купи несъществуващо лекарство срещу рак, Стоян не получава лекарството и прехвърля вземането си за 1000 лв. на Петър, който от своя страна пуска тъжба срещу Иван за измама и иска да се конституира като частен ищец по наказателното дело, въз основа на цесията.
Това възможно ли е?
Форумът е пълен с кандидат адвокати, съдии и прокурори, казусът е добър, да отговорят, а не да търсят сборници с решения.

[yumashev_nikolay]

Благодаря за отговорите. Вие твърдите, че юридическо лице не може да бъде потърпевш по наказателното дело? В глава 8 чл. 74 НПК е посочено, че: «Пострадал е лицето, което е претърпяло имуществени или неимуществени вреди от престъплението».
Моля, обърнете внимание, че е посочено, "лице", а не "физическо лице". Лицата са физически и юридически. Юридически лица – фирми, организации и така нататък. Според Вашия отговор се оказва, че юридическо лице не може да бъде потърпевш по наказателното дело по НПК в България? Не мога да се съглася.
Добре, нека да бъде този пример, който Вие давате. Иван мами Стоян и му взема 1000 лв., за да му купи несъществуващо лекарство срещу рак, Стоян не получава лекарството и прехвърля вземането си за 1000 лв. на Петър, който от своя страна пуска тъжба срещу Иван за измама и иска да се конституира като потърпевш по наказателното дело, въз основа на цесията. Това възможно ли е?

[ivanov_p]

Юридическото лице може да е потърпевшо по много престъпления. В случая обаче имаме измама, част от чийто състав е да възбудиш и/или поддържаш измама у другиго. Доколкото ЮЛ не е въодушевено у него не може да се формира вярна или невярна представа за нещо. В този смисъл може да се измами физическо лице, което, следствие на формираната невярната представа, извърши действия с които причини вреда на ЮЛ.
Всеки може да сезира прокуратурата, ако узнае или подозира извършено престъпление, но от свое име, не от това на потърпевшия.
Не знам дали цесионер може да замени пострадалия цедент като граждански ищец. Според гражданската и търговска логика би трябвало да може, но ако в закона това право изрично е дадено на пострадалия, то няма да премине върху цесионера, като непрехвърлимо, налице ще е редовна цесия, но процесът за нея ще е по общия ред, а не по предвидения в НПК за гражданския ищец.

[bvoykov]

Аз в моето мнение най-вероятно ще преповторя казаното до момента, но пък затова мисля да направя едно по-пространствено изложение.
По принцип в българското наказателно процесуално право пострадал може да бъде само физическо лице, нищо, че в чл. 74 от българския НПК, както и Вие правилно сте се ориентирал, е използвано родовото понятие "лице", тоест загатва се, че това може да бъде и юридическо лице. Това е в известен смисъл отлив от дефиницията за пострадал по углавния процесуален кодекс на Руската федерация, който в Статья 42 посочва изрично, че това може да бъде и юридическо лице. Българското право борави с друг термин за "пострадало юридическо лице", който не е съвсем прецизен и признава доста по-ограничени права, отколкото на "пострадалото физическо лице". Този термин е законов, без обаче Кодексът да дава някакво изрично негово определение, и се нарича "ощетено юридическо лице". Среща се, например, в членове 73а, чл. 84 (макар че там се посочва само като "юридическите лица, които са претърпели вреди...", но става ясно, че иде реч за ощетеното юридическо лице), чл. 213, чл. 243, ал. 4 и други. Така че, когато в българския наказателен процес стане въпрос за пострадал, винаги се има предвид само физическо лице. Юридическото лице, претърпяло вреди от престъпление, се нарича ощетено юридическо лице и на практика е правна фигура, различна от пострадалия, макар и да има допирни точки с него.
За разлика от пострадалия, ощетеното юридическо лице има изключително ограничени възможности да участва в досъдебното производство, което, като фаза на наказателния процес, присъства като институт както в българското, така и в руското право, предвид на факта, че нашият НПК е заимстван почти изцяло от руския такъв. Пострадалото физическо лице може да се запознава с доказателствата, да прави искания за събиране на нови, да му бъде предявявано разследването след неговото приключване, докато ощетеното юридическото лице няма такива възможности за участие. Неговите способи за защита в досъдебното производство са дадени само във възможността да обжалва отказа да се образува досъдебно производство (чл. 213) и прекратяването на наказателното производство от прокурора (чл. 243, ал. 4). Може да има и други подобни, не се сещам кои може да са те, но като цяло добивате представа за ограничените възможности на ощетеното юридическо лице в досъдебното производство. Вече в съдебната му фаза, ощетеното юридическо лице може да участва като граждански ищец, тоест да предяви иск пред съда за вредите, които е претърпяло. Пострадалият в съдебната фаза, освен че може да участва като граждански ищец, може да бъде и частен обвинител, фигура, също позната на руския уголовно-процесуален кодекс.
Също така бих искал да отбележа, че вредите, които може да търси едно ощетено юридическо лице, са сведени само до претърпените загуби, тоест, пропуснатите ползи не подлежат на обезщетяване в наказателния процес. Претърпените загуби по българското право се наричат още и "щети" - оттам идва и терминът "ощетено юридическо лице". Тези щети могат да бъдат само имуществени. За неимуществени вреди, например уронване престижа на юридическото лице, обезщетение не може да се иска изобщо по българското право, такова е константното становище на българската съдебна практика. Забелязвам, че руският наказателно-процесуален кодекс по отношение на потърпевшото юридическо лице предвижда като вреди и "вреда върху деловата му репутация", което може би съставляват своеобразни неимуществени вреди, които по българския закон, както казах, не подлежат на обезщетяване.
По отношение на коментираните по-горе примери мога да кажа, че юридическо лице може да претърпи вреди от престъплението измама. Правилно е, че за да е налице измама, трябва извършителят на престъплението да създаде невярна представа у насрещната страна, но такава може да се създаде само у физическо лице, защото само хора могат да бъдат въвеждани в заблуждение. Юридическото лице е едно изкуствено формирование, което очевидно няма съзнание и не може да формира мисли. Това обаче не означава, че същото не може да претърпи вреди в следствие на измамата. Така например, ако един склони чрез измама представител на юридическо лице и го подтикне да извърши имуществено разпореждане от името и за сметката на дружеството, измаменото лице ще бъде представителят, но вредите ще настъпят за юридическото лице, което би могло да има качеството на "ощетено юридическо лице" в наказателния процес за това престъпление, защото претърпява вреди.
Интересен е въпросът дали придобилият право върху прехвърлено чрез цесия вземане, тоест цесионерът, може да участва в наказателния процес като пострадал. За досъдебното производство бих могъл да бъда категоричен, че не може. Качеството на пострадал, респективно на ощетено юридическо лице, се придобива чрез факта на претърпяването на вреди от престъплението. В дадения по-горе пример е видно, че само Стоян претърпява такива вреди, защото същият е дал 1000 лв. на Иван. Само Стоян ще може да участва като пострадал в досъдебното производство. Вече в съдебното нещата стават интересни. Иван би могъл да участва като частен обвинител при всички положения, но ако е прехвърлил правото си да получи тези 1000 лв. на друго лице... не би трябвало да може да участва като граждански ищец, защото на практика той се е отказал от правото да получи това обезщетение за вредите, като го е прехвърлил безвъзмездно на друго лице или, ако е било възмездно, би се обогатил неоснователно за сметка на извършителя Иван, защото вече е получил нещо друго, освен ако стойността му е по-ниска от предмета на престъплението, а именно 1000 лв. Това е по отношение на възможността прехвърлителя по цесията, тоест цедентът, да участва в наказателния процес. По отношение на придобилия правата, цесионера, също мога да бъда категоричен, че той не може да е пострадал в досъдебната фаза и не може да е частен обвинител в съдебната. Дали може да е граждански ищец? Нашата съдебна практика е по-скоро консервативна и едва ли ще допусне участието на цесионер в наказателния процес. Основанията, на които ще се позове съдът, най-вероятно ще бъдат следните: отговорността за причинени вреди от престъплението възниква на базата на разпоредбата на чл. 45 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), а не на базата на договор за цесия, който е уреден в чл. 99 от същия. От друга страна, участието на още едно лице, което няма пряко, а по-скоро опосредено, отношение към извършеното престъпление би могло да затрудни разглеждането на наказателното дело. Отказът на съда да конституира като граждански ищец пострадал или ощетено юридическо лице не подлежи на обжалване, но заинтересованите могат да търсят обезщетение пред граждански съд. Договорът за цесия предполага наличието на граждански правоотношения и няма пряка връзка с факта на извършеното престъпление. Така Петър, който не е получил 1000 лв. от Иван в следствие на така прехвърленото вземане, може да иска осъждането на последния пред гражданския съд.

[yumashev_nikolay]

Уважаеми господа, благодаря ви за отговорите. Бих искал да изясня още веднъж. Например, Петров е сключил договор за кредит с Иванов, дал е на Иванов голяма сума пари в дълг. Иванов не се е върнал дълга. Петров е решил, че Иванов е извършил по отношение на него измамни действие. Той се е обърнал към полицията и полицията повдигнала наказателно дело за измама. Следователят е признал Петров за потърпевш. След това Петров е отстъпил по договора за цессия своя дълг на Христов. Може ли следователят да признае като потърпевш Христов по това наказателно дело? Точно потърпевш, а не граждански ищец, моля да не се бърка.

[ivanov_p]

Не може.