нещо повече за юристконсулта

[незнаеща]

Колеги, кажете ми къде да намеря изискванията за заемане на длъжността юристконсулт.Благодаря

[%sig%]

[444]

Какво точно Ви мъчи? Трябва да сте завършила висше юридическо образование , като даже не се изисква да сте положила практико- теоретическия изпит, за да бъдете обикновен юрисконсулт на някое дружество, да речем.
Ако искате обаче да ставате държавен служител, там нещата са малко по- различни.
И обърнете внимание: не се пише юрисТконсулт, а юрисконсулт.

[boba]

Всяка администрация или фирма обявява условията си за заемане на тази длъжност. В държавната и общинската администрация има изискване за успешно издържан теоретико-практически изпит, за другите местоработи не зная. В администрацията длъжностите се обявяват като младши, старши или главен юрисконсулт, но това е по-конкретна тема /ако Ви интересува/.

[radoslav al]

няма писани изиквания освен да си завършил висше юридическо образование и да си издържал дъжавните изпити:)))Вярно е ,че не следва да си взел практико-теоретичния изпит:))))

[kafeto]

Много си ми неграмотна! Никога няма да заемаш каквато и да е отговорна длъжност! :))) На филанкишията си колежка ти, не на нас! :)))

[monteskio]

Прав/а си колега относно правописа на думата юрисконсулт, но също така може да се изпише - юрист-консулт. Може би, колежката така е искала да изпише думата, но е пропуснала препинателния знак " -". Нек ада не я обиждаме)))))))



MONTESKIO

[(?)]

ПРОЕКТ НА ЗАКОН ЗА ЮРИСКОНСУЛТИТЕ

Име на законопроекта: Законопроект за юрисконсултите
Вносител: Снежина Чипева, Мария Ангелиева, Ирена Варадинова /ПГ на НДСВ/,
Георги Анастасов, Александър Арабаджиев /ПГ на КБ/
Дата на постъпване и сигнатура: 28.07.2004 г. 454-01-60
Водеща комисия: Kомисия по правни въпроси
Сесия: Десета сесия
Състояние: обсъждане
Първо четене:
Дата на приемане и
обнародване в ДВ:


Глава първа.
ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ

Предмет на закона

Чл. 1. Този закон урежда правния статут на юрисконсултите и организацията и дейността на Колегията на юрисконсултите.


Обхват на действие

Чл. 2. Юрисконсултите оказват правна помощ и защита на субектите, с които са в служебни или трудови правоотношения.


Глава втора.


Раздел I.
СТАТУТ НА ЮРИСКОНСУЛТИТЕ. УСЛОВИЯ ЗА ПРИДОБИВАНЕ ПРАВА НА ЮРИСКОНСУЛТ

Придобиване права на юрисконсулт

Чл. 3. (1) "Юрисконсулт" може да бъде всяко лице - български гражданин, което отговаря на следните условия:
1. да е завършил висше юридическо образование със степен магистър по акредитирана специалност в българско висше училище или еквивалентно чуждестранно висше училище, при условие, че придобитата от него диплома се признава от българската държава и е легализирана;
2. да е преминало законоустановения стаж и да е придобило юридическа правоспособност;
3. да не е осъждано като пълнолетно за умишлено престъпление от общ характер, освен ако е реабилитирано;
4. да не е лишено от правото да упражнява юридическите професии;
5. да е в здравословно състояние, позволяващо му да изпълнява служебните си задължения;
6. да притежава необходимите професионални и нравствени качества, в съотвествие с Етичния кодекс на юрисконсулта;
7. да не работи като съдия, съдия - изпълнител, съдия по вписванията, прокурор, следовател, адвокат или нотариус;
8. да работи по служебно правоотношение на държавна служба или по трудово правоотношение в търговски дружества, търговци, кооперации, в организации с нестопанска цели или други юридически лица;
9. да е регистрирано в Колегията на юрисконсултите в България в случай, че отговаря на горепосочените изисквания.


Раздел II.
ПРАВА И ЗАДЪЛЖЕНИЯ НА ЮРИСКОНСУЛТИТЕ

Права на юрисконсултите

Чл. 4. Юрисконсултите имат следните права:
1. Оказват правна помощ на правните субекти, с които са в трудови, или служебни правоотношения;
2. Осъществяват процесуално представителство пред съдилищата и другите юрисдикции;
3. Процесуално представителство пред Върховния касационен и Върховния административен съд - петчленен състав, имат юрисконсулти с над пет години юридически стаж.
4. Юрисконсултът има право да прави справки по делата на организацията, в която е юрисконсулт, да иска преписи от книжата и да получава сведения в съда, административни и други служби в страната и навсякъде, където е необходимо за изпълнение на неговите задължения, след като удостовери качеството си на юрисконсулт.
5. Юрисконсултът, в кръга на своята работа, може да заверява преписи от документи, издадени или получени от неговия работодател. По съдебните дела те имат силата на официално заверени документи.
6. Информацията, която юрисконсултът получава при или по повод изпълнение на задълженията му и мненията, които той дава в рамките на изпълнението на неговата дейност като правен съветник, са служебна тайна. Юрисконсултските книжа и досиета, електронни документи и компютърна техника са неприкосновени и не подлежат на преглеждане, копиране, проверка и изземване. Кореспонденцията между юрисконсулта и неговия работодател е неприкосновена, не подлежи на преглеждане, копиране, проверка и изземване и не може да бъде използвана като доказателствено средство.
7. Юрисконсултът може да откаже изпълнението на незаконосъобразни разпореждания, дадени от неговия работодател в рамките на дейността, осъществявана като юрисконсулт.
8. Разговорите между юрисконсулт и работодателя му не могат да се подслушват и записват. Направените въпреки забраната записи не могат да се използват като доказателствени средства и подлежат на незабавно унищожаване. Юрисконсултът не може да бъде разпитван в процесуално качество относно разговорите и кореспонденцията му с работодателя, както и за факти и обстоятелства, които е узнал при или по повод изпълнение на професионалните си задължения.
9. Най-малко половината от присъденото възнаграждение по чл. 64, ал. 5, изр. 2 от ГПК се изплаща на юрисконсулта, защитил интереса по делото, като допълнително възнаграждение /премия/.


Чл. 5. (1) Гражданин на чужда държава, придобил качеството на юрисконсулт съгласно законодателството на страната си, може да осъществява еднократно процесуално представителство пред български съд в защита интересите на търговско представителство или дъщерно дружество на чуждестранно юридическо лице, в което е юрисконсулт, когато това е предвидено в договор между българската държава и съответната чужда държава или на основата на взаимност. Държавата, по отношение на която има взаимност, се определя от Министъра на правосъдието на Република България по искане на Колегията на юрисконсултите.
(2) Явяването пред български съд става съвместно с българския юрисконсулт на търговското представителство или дъщерното дружество, чиито интереси ще се защитават. В случай, че няма български юрисконсулт, явяването може да се извърши съвместно с български адвокат.
(3) Чуждестранният юрисконсулт преди явяването пред български съд подава молба до председателя на Колегията на юрисконсултите, като представя легализиран документ за регистрацията на юридическото лице съгласно чуждестранното законодателство, писмено потвърждение от работодателя си за това, че работи като юрисконсулт в съответното юридическо лице и има правата на юрисконсулт съгласно законодателството на страната по седалището на юридическото лице и регистрация съгласно българското законодателство на търговското представителство или дъщерното дружество, чиито интереси защитава. В молбата юрисконсултът сочи номера на делото и съда, пред който ще се явява, както и българския юрисконсулт или адвокат, съвместно с който ще се явява пред българския съд. Председателят на Колегията на юрисконсултите следва да се произнесе с решение по подадената молба в 14-дневен срок от нейното подаване. Решението за отказ може да се обжалва в 14-дневен срок от неговото узнаване пред Върховния касационен съд.
(4) При явяване пред български съд чуждестранния юрисконсулт следва да представи решението на председателя на Колегията на юрисконсултите, допускащо неговото явяване. Чуждестранният юрисконсулт е длъжен да спазва процесуалните и професионални правила, регламентирани в българското законодателство.


Задължения на юрисконсултите

Чл. 6. (1) Юрисконсултите са длъжни:
1. Да действат добросъвестно при осъществяване на правната защита на субектите, с които са в служебни или трудови правоотношения.
2. Да пазят като служебна тайна обстоятелствата, станали им известни при или по повод професионалната им дейност и не могат да ги ползват за свое или чуждо облагодетелстване.
3. Да повишават системно професионалната си квалификация по ред и начин, определен в Правилника за устройството и дейността на Колегията на юрисконсултите.
(2) Юрисконсултите:
1. Участват в съставянето или изготвят самостоятелно проекти за нормативни актове на юридическото лице и подготвят правни мнения по проекти за нормативни актове, изпратени за съгласуване;
2. Дават задължително мнения по законосъобразността на проектите за вътрешно-организационни актове на юридическото лице, за решенията на колективните органи за управление, заповедите и др., като ги парафират, а при несъгласие - прилагат мотивирано мнение.
3. Участват при съставянето и сключването на договори и задължително дават мнение по законосъобразността им, като ги парафират, а при несъгласие прилагат мотивирано мнение.
4. Предприемат необходимите правни действия за прилагането на законовите разпоредби и събирането на вземанията
5. Съдействат за законосъобразното съставяне на трудовите договори или на заповедите за служебно правоотношение, на заповедите за дисциплинарни наказания и за търсенето на отговорност.
6. Ежегодно - в срок до 31 март на следващата година, представят на своя работодател отчетен доклад за правната дейност, извършена през предходната година, обобщаващ водените пред съд дела и защитавания по тях материален интерес, състоянието на договорните отношения и спазването на законността. В случай на необходимост сигнализират работодателя за обстоятелства, които водят до затруднения при осъществяването на правната дейност и/или накърняват интересите на юридическото лице и дават предложения за тяхното отстраняване.


Раздел III.
ПРАВНИ СЛУЖБИ

Структура

Чл. 7. (1) Правните служби са самостоятелни структурни подразделения, пряко подчинени на работодателя.
(2) Видът и структурата на правната служба се определя със структурата на правния субект.
(3) В зависимост от обема и сложността на правната работа, правната служба може да бъде: самостоятелен юрисконсулт, респ. старши, или главен юрисконсулт, правен отдел, дирекция или управление.
(4) На правните служби не могат да се възлагат несвойствени задачи.
(5) Ръководителите на правните служби в министерствата и другите централни ведомства координират и подпомагат дейността на правните служби в съответната система.
(6) Органите на държавната власт, общинската администрация и търговските дружества с над 50% държавно участие, се обслужват от юрисконсулти.


Длъжности

Чл. 8. (1) Юрисконсултски длъжностни степени са: стажант-юрисконсулт, младши юрисконсулт, старши юрисконсулт, главен юрисконсулт, началник отдел или сектор, директор на дирекция или управление.
(2) За заемане на юрисконсултска длъжностна степен: "младши юрисконсулт" се изисква трудов стаж по специалността до 3 години, за заемане на юрисконсултска длъжностна степен: "старши юрисконсулт" се изисква трудов стаж по специалността от 3 до 5 години, за заемане на юрисконсултските длъжностни степени: "главен юрисконсулт", началник отдел или сектор, "директор на дирекция или управление" се изисква трудов стаж не по-малко от 8 години
(3) Стажът на лице, завършило висше юридическо образование със степен магистър може да се проведе при патрон - юрисконсулт с най-малко 10-годишен стаж по специалността. Стажант - юрисконсултите се разпределят при патрон - юрисконсулт след подадена писмена молба от стажанта до Управителния съвет на Колегията на юрисконсултите.
(4) Юрисконсултът може да бъде приравнен по служебно положение и заплата към по-висока юрисконсултска длъжностна степен и без да се извършва промяна на наименованието в щатното разписание.
(5) Прослуженото време като съдия, съдия-изпълнител, съдия по вписванията, прокурор, следовател, адвокат, нотариус или научен работник по правни науки, както и на други длъжности, за които се изисква висше юридическо образование със степен магистър и придобита правоспособност, се приравнява на прослужено време като юрисконсулт.


Глава трета.
КОЛЕГИЯ НА ЮРИСКОНСУЛТИТЕ

Раздел I.
Цел и статут

Цел

Чл. 9. Колегията на юрисконсултите има за цел:
1. Да организира юрисконсултите и да поддържа техен Регистър.
2. Да полага грижи за създаване на условия за изпълнение на професионалнана дейност на юрисконсултите.
3. Да работи за повишаване на професионалната квалифиация на своите членове.
4. Да представлява юрисконсултите пред държавните органи и сродни организации на юристи в страната и чужбина.
5. Да провежда изследвания в областта на правото.


Статут

Чл. 10. (1) Колегията на юрисконсултите има статут на юридическо лице със седалище град София.
(2) Колегията на юрисконсултите приема Правилник за устройството и дейността си и Етичен кодекс на юрисконсулта.


Забрана за политическо лобиране

Чл. 11. Колегията на юрисконсултите не може да бъде ползвана за постигане на цели и задачи на политически партии и съюзи.


Раздел II.
РЕГИСТЪР НА ЮРИСКОНСУЛТИТЕ

Регистър на юрисконсултите

Чл. 12. Професията юрисконсулт може да осъществява само лице, вписано в националния Регистър на юрисконсултите, воден от Колегията на юрисконсултите.


Чл. 13. (1) Регистрирането на юрисконсултите се извършва след сключване на трудовия договор или издаване заповедта за служебното правоотношение и преди лицето да е започнало осъществяването на своите служебни задължения.
(2) От датата на вписването в Регистъра на юрисконсултите лицето придобива правоспособност за упражняване на юрисконсултска професия.
(3) В Правилника за дейността на колегията, Общото събрание може да приеме правила за водене на регистъра.


Обстоятелства, подлежащи на вписване в регистъра

Чл. 14. (1) В регистъра се вписват:
1. Имената и единния граждански номер на юрисконсулта,
2. Служебен адрес и адрес за контакти.
(2) При промяна във вписаните обстоятелства, юрисконсултът е длъжен в 7-дневен срок да заяви пред Колегията на юрисконсултите промените в данните, подлежащи на вписване.
(3) Регистърът на юрисконсултите е публичен. Всеки има право да прави справки в регистъра на Колегията на юрисконсултите и да получава извлечение от него.


Условия за вписване в Регистъра

Чл. 15. (1) Заявленията за регистрация се подават до Колегията на юрисконсултите на адреса на нейното седалище. Към молбата следва да бъдат приложени: нотариално-заверени диплом за завършено висше юридическо образование и документ за придобита юридическа правоспособност, свидетелство за съдимост и служебна бележка за сключен трудов договор, или заповед за назначаване на работа по служебно правоотношение.
(2) Управителният съвет или упълномощено от него лице извършват регистрацията съгласно съгласно изискванията на закона.
(3) Въз основа на решението на Управителния съвет на юрисконсулта се издава карта на юрисконсулта.
(4) Отказът за вписване подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщаването му пред Върховния касационен съд.
(5) При прекратяване на трудовото или служебно правоотношение като юрисконсулт, той се вписва в отделен Временен регистър за срок до 1 година.
(6) Списък с имената на юрисконсултите се обнародва в "Държавен вестник" до 31 януари на всяка календарна година.


Почетни членове

Чл. 16. Управителният съвет може да приеме за почетни членове на Колегията на юрисконсултите лица, допринесли за авторитета на професията.


Права на вписаните в Регистъра

Чл. 17. Всеки юрисконсулт има право:
1. Да бъде член на Колегията на юрисконсултите. Членствените правоотношения възникват с вписването в Регистъра.
2. Да участва в управлението на Колегията, да избира и да бъде избиран в нейните органи.
3. Да бъде информиран за нейната дейност.
4. Да ползва материалната база и печатните материали на Колегията на юрисконсултите по ред, предвиден в Правилника за устройството и дейността.
5. да се ползва от съдействието на Колегията на юрисконсултите в рамките на нейната компетентност, за осъществяване на професионалната му дейност.


Задължения на вписаните в Регистъра

Чл. 18. Всеки юрисконсулт е длъжен:
1. Да участва в дейността и да работи за осъществяване на целите на Колегията на юрисконсултите, както и да изпълнява решенията на нейните органи.
2. Да спазва Правилника за устройството и дейността и Етичния кодекс.
3. Да заплаща първоначална вноска и поддържаща вноска, определени съгласно Правилника за устройството и дейността на Колегията на юрисконсултите.
4. Да уважава интересите и убежденията на другите членове на Колегията на юрисконсултите.
5. Няма право да ползва Колегията за постигане на цели и задачи на политически партии и съюзи.


Прекратяване на вписването

Чл. 19. (1) Членството се прекратява по решение на Управителния съвет в следните случаи:
1. с подаване на молба от юрисконсулта до Управителния съвет на Колегията на юрисконсултите;
2. при загубване на едно, или няколко от условията за вписване;
3. отпадане при неплащане на годишната поддържаща вноска;
4. при изключване;
5. със смъртта или с поставянето под пълно запрещение на лицето.
(2) Прекратяване на вписването по т. 2 до т. 5, вкл. на ал. 1 се извършва по ред, предвиден в Правилника за устройството и дейността.
(3) Решението за изключване се взема от Управителния съвет. То може да се обжалва пред Общото събрание.


Раздел III.
ОРГАНИ И ПРЕДСТАВИТЕЛСТВО

Органи и представителство

Чл. 20. (1) Органи на Колегията на юрисконсултите са: Общо събрание, Управителен съвет, Председател, Контролен съвет, Областни колегии, Дисциплинарна комисия и Апелативна комисия.
(2) Колегията на юрисконсултите приема Правилник за своята дейност и Етичен кодекс.
(3) Органите на колегията се избират за срок от 3 години измежду вписаните в Регистъра на юрисконсултите.
(4) Колегията на юрисконсултите се представлява от председателя на Управителния съвет, а в негово отсъствие - от негов заместник.


Общо събрание

Чл. 21. (1) Общото събрание е върховен орган на Колегията на юрисконсултите. То се състои от всички членове на Колегията на юрисконсултите. На Общото събрание те присъстват лично, или чрез представител.
(2) Общото събрание е редовно и извънредно.


Свикване на общото събрание

Чл. 22. (1) Редовно общото събрание се свиква ежегодно, най-късно до 31 март на текущата година за предходната.
(2) Редовното общо събрание се свика от Управителния съвет.
(3) Общото събрание може да бъде свикано и на извънредни заседания в следните случаи:
1. По решение на Управителния съвет.
2. По искане на най-малко 1/3 от членовете на Колегията на юрисконсултите.
3. По искане на Контролния съвет.
(4) В случай, че управителният съвет не свика общото събрание в тримесечен срок от получаване на искането, то се свиква от съда по седалището на Колегията на юрисконсултите по писмено искане на заинтересуваните членове или от упълномощено от тях лице.
(5) Свикването се извършва чрез обнародване на поканата за събранието в Държавен вестник и поканата се поставя на мястото за обявления в сградата, в която се намира управлението на Колегията на юрисконсултите най-малко един месец преди датата на провеждането.
(6) Поканата съдържа:
1. мястото, датата и часа на събранието;
2. дневния ред;
3. вида на общото събрание.


Кворум и представителство

Чл. 23. (1) Управителният съвет определя квоти на представителство, /делегатски квоти/ съгласно условията в Правилника за дейността на колегията за участие в Общото събрание. То се провежда, ако на него присъстват лични или по пълномощие повече от половината от всички делегати. При липса на кворум заседанието се отлага за един час по-късно и се провежда на същото място и при същия дневен ред колкото и членове да присъстват.
(2) Гласуването е лично или чрез пълномощник - член на Колегията на юрисконсултите по писмено пълномощие. Пълномощното се представя на председателя на Управителния съвет или на административния секретар на колегията преди откриване на заседанието.


Вземане на решения на общото събрание

Чл. 24. (1) Общото събрание приема решенията си с явно гласуване и обикновено мнозинство. Общото събрание може да приема решения и с тайно гласуване, в случай, че бъде взето решение за това.
(2) Всеки делегат има право на един глас освен ако е упълномощен.
(3) При избор на Управителен, Контролен съвет, Дисциплинарна и Апелативна комисии за избрани се считат кандидатите получили най-много гласове.
(4) При провеждане на избор за председател в случай, че никой от кандидатите не получи повече от половината гласове, при повторното гласуване се гласува само за двамата кандидати, получили най-много гласове при първоначалния избор.
(5) При повторно гласуване и при получаване на равен брой гласове за избран се счита юрисконсултът с по-голям юридически стаж.


Квалифицирано мнозинство при вземане на решение

Чл. 25. (1) Общото събрание приема решенията си с явно гласуване и мнозинство от 2/3 от присъствуващите делегати при приемане, изменение или допълнение на Правилника за дейността и Етичния кодекс на юрисконсулта;
(2) По въпроси, които не са включени в дневния ред, общото събрание не може да взема решения.
(3) Решенията на общото събрание влизат в сила незабавно, освен ако действието им не бъде отложено.


Обжалване на решенията

Чл. 26. Решенията на Общото събрание могат да се обжалват пред Върховния административен във в 7-дневен срок, считано от датата на вземане на решенето.


Задължителност на решенията на общото събрание

Чл. 27. Решенията на Общото събрание са задължителни за членовете на Колегията на юрисконсултите


Компетентност на общото събрание

Чл. 28. Общото събрание:
1. Приема, допълва и изменя Правилника за устройството и дейността и Етичния кодекс на юрисконсулта.
2. Приема програма за дейността.
3. Избира за срок от три години и освобождава председателя и членовете на Управителния и Контролния съвет, на Дисциплинарната и Апелативната комисия и определя броя на членовете им.
4. Освобождава от отговорност членовете на Управителния и Контролния съвет.
5. Одобрява годишния счетоводен отчет и бюджета.
6. Приема годишния отчет за дейността на Управителния и Контролния съвет.
7. Приема решение за участие на Колегията на юрисконсултите в организации в страната и в чужбина.
8. Определя регионалните структури на Колегията на юрисконсултите.
9. Определя размера и начина за внасяне на вноската.


Протокол от заседанията на общото събрание

Чл. 29. (1) За заседанието на общото събрание се води протокол. В него се вписват направените предложения, резултатите от гласуванията и взетите решения. Протоколът се подписва от избраните за председател и секретар на събранието и от преброителите. Към протокола се прилагат списък на присъстващите и документите, свързани със свикването на общото събрание.
(2) Протоколите се съхраняват от Управителния съвет най-малко 5 години.


Състав и свикване на Управителния съвет

Чл. 30. (1) Управителният съвет се избира в състав най-малко от 9 члена. Те избират помежду си двама зам. председатели. За член на управителния съвет може да бъде избран юрисконсулт, които има най-малко три годишен стаж като такъв.
(2) Управителният съвет се свиква от неговия председател най-късно седем дни преди заседанието, като в същия срок на членовете се представя и дневния ред.
(3) Управителният съвет може да бъде свикан на извънредно заседание по искане на Контролния съвет или на най-малко на 1/3 от членовете му по реда, предвиден в предходната алинея.
(4) Заседанията на Управителния съвет са редовни, ако на тях присъстват най-малко половината плюс един от членовете му.


Приемане на решения от Управителният съвет. Кворум.

Чл. 31. Управителният съвет приема решенията си с явно гласуване и обикновено мнозинство. Изборът на зам. председатели и секретар се извършва на първото заседание на новоизбрания Управителен съвет. На първото си заседание Управителният съвет разпределя функциите между зам. председателите и секретаря.


Чл. 32. Управителният съвет с явно гласуване и мнозинство от 2/3 от присъстващите на първото си заседание може да учреди Изпълнително бюро като негов помощен орган, състоящо се от председателя на Колегията на юрисконсултите, двамата заместник-председатели, секретар и член. Председателят на Колегията на юрисконсултите по право е председател на Управителния съвет и на Изпълнителното бюро.


Компетентност на Управителния съвет:

Чл. 33. (1) Осигурява функционирането на Колегията на юрисконсултите и изпълнението на решенията на Общото събрание.
(2) Приема решения за дейността на Колегията на юрисконсултите по въпроси, които не са в компетентността на друг орган. При неотложни случай може да взема решения, които са в компетентността на Общото събрание, които подлежат на утвърждаване на първото последващо заседание на Общото събрание.
(3) Упълномощава лица, които да извършват регистрацията на юрисконсултите.
(4) Организира и поддържа база данни за регистрацията на юрисконсултите.
(5) организира съхраняването на документацията на колегията.
(6) определя квотите на представителство на Общото събрание.
(7) Ежегодно отчита дейността си пред Общото събрание.


Представителство

Чл. 34. (1) Колегията на юрисконсултите се представлява от председателя, а в негово отсъствие определен от него заместник-председател. Председателят и/или Изпълнителното бюро оперативно осъществяват и изпълняват решенията на Общото събрание и на Управителния съвет.
(2) Председателят няма право без решение на Управителния съвет да сключва сделки за придобиване или продажба, или учредяване на ограничени вещни права върху недвижими имоти, както и за получаване на кредити, или даване на гаранция по кредити от името и за сметка на Колегията на юрисконсултите.


Административен секретар

Чл. 35. (1) Административният секретар се избира от Управителния съвет и се назначава от председателя на Колегията.
(2) Административният секретар подпомага дейността на колегията, ръководи помощните органи, подпомага свикването и провеждането на заседанията на Управителни съвет.


Контролен съвет

Чл. 36. (1) Контролният съвет се състои от трима члена. Те избират помежду си председател.
(2) Членовете на Контролния съвет не може да са свързани лица по смисъла на § 1 от Търговския закон помежду си и с членовете на Управителния съвет.
(3) Контролният съвет следи за законосъобразността на решенията на Управителния съвет и за тяхното изпълнение.
(4) Контролира придобиването и изразходването на средства от Колегията и дава заключение по годишния отчет и баланс.
(5) Ежегодно представя на Общото събрание отчет за дейността си и предлага на Общото събрание за освобождаване от отговорност на членовете на Управителния съвет.
(6) Председателят на Контролния съвет може да присъства на заседанията на Управителния съвет с право на съвещателен глас.


Областни колегии

Чл. 37. (1) В областите се учредяват областни колегии на юрисконсултите.
(2) Областните колегии не са юридически лица.
(3) Изборът, правомощията и бюджетът на областните колегии се регламентират от Правилника за устройството и дейността на колегията на юрисконсултите.


Глава четвърта.
ДИСЦИПЛИНАРНА ОТГОВОРНОСТ

Раздел I.
Общи положения

Дисциплинарни нарушения

Чл. 38. Дисциплинарно нарушение е всяко неизпълнение на задълженията, предвидени по този закон, Правилника за устройството и дейността и/или Етичния кодекс.


Дисциплинарни наказания

Чл. 39. (1) Дисциплинарните наказания са:
1. порицание;
2. предупреждение за заличаване от Регистъра на юрисконсултите;
3. заличаване от Регистъра на юрисконсултите за срок от една година;
4. заличаване от Регистъра на юрисконсултите.
(2) Заличаването от Регистъра на Колегията на юрисконсултите се извършва служебно от Управителния съвет чрез отбелязване в регистъра на основанието за заличаване.


Заличаване на дисциплинарна отговорност

Чл. 40. Дисциплинарната отговорност се заличава след изтичане на една година от налагането на дисциплинарното наказание, с изключение на наказанието по чл. 38, ал. 1, т. 4.


Раздел II.
Дисциплинарна комисия

Чл. 41. Дисциплинарната комисия се състои от петима членове - председател и четирима члена. Дисциплинарната комисия избира измежду членовете си председател и заместник председател. За членове на Дисциплинарната комисия могат да бъдат избирани юрисконсулти, на които не е налагано дисциплинарно наказание от Колегията на юрисконсултите и имат най-малко 10-годишен трудов стаж като юрисконсулти.


Заседания на дисциплинарната комисия

Чл. 42. Дисциплинарната комисия заседава в състав от трима члена - председател и членове. Съставът се определя от председателя, а в негово отсъствие - от зам. председателя.


Образуване на дисциплинарно производство

Чл. 43. (1) Дисциплинарното производство се образува по искане на Министъра на правосъдието, Управителния съвет на Колегията на юрисконсултите или чрез жалба, подадена от заинтересовано лице.
(2) Дисциплинарното производство се образува в срок до 1 година от извършването и до 2 месеца от откриването на нарушението.
(3) В искането за сезиране на Дисциплинарната комисия трябва да бъдат посочени обстоятелствата, поради които се иска образуването на дисциплинарно производство и се приложат съответните доказателства.


Разглеждане на дисциплинарно дело

Чл. 44. (1) Председателят на състава на Дисциплинарната комисия в срок от 1 месец от искането или жалбата по чл. 42 насрочва заседание и с препоръчано писмо, изпратено по пощата, поканва за участие в заседанието юрисконсулта, срещу когото е насочена образуваната дисциплинарна преписка, подалият жалбата с искане за образуване на дисциплинарно производство, председателя на Колегията на юрисконсултите и представител на Министерство на правосъдието, когато дисциплинарното производство е образувано по негово искане.
(2) Уведомлението следва да бъде изпратено най-малко 30 дни предварително. С уведомлението Дисциплинарната комисия поканва юрисконсулта да даде предварителни писмени обяснения за нарушението, в което е обвиняван. Към обясненията юрисконсултът може да приложи и съответните доказателства.
(3) Заседанията на Дисциплинарната комисия са закрити.
(4) Юрисконсултът може да направи защитата си устно или писмено, лично и/или с адвокат или с друг член на Колегията на юрисконсултите, който е упълномощил писмено да осъществява неговата защита. Той може да представи писмено становище от неговия работодател.
(5) При разглеждане на дисциплинарното дело се прилагат правилата на Гражданския процесуален кодекс по въпросите, които не са уредени с този закон.


Постановяване на решение

Чл. 45. (1) Решенията на Дисциплинарната комисия са мотивирани.
(2) Решенията се постановяват след тайно съвещание с мнозинство на членовете на Дисциплинарната комисия.
(3) Дисциплинарният състав разглежда и решава дисциплинарното дело в едномесечен срок от възлагането.
(4) Решенията се изпращат до страните по дисциплинарното производство и до Управителния съвет на Колегията на юрисконсултите по пощата с препоръчано писмо с обратна разписка.


Обжалване на решенията

Чл. 46. Решенията на дисциплинарната комисия могат да бъдат обжалвани пред Апелативната комисия от заинтересованите страни в 14-дневен срок, считано от датата на получаване на уведомлението.


Раздел III.
Апелативна комисия

Чл. 47. (1) Апелативната комисия се състои от 5 члена, на които не е налагано дисциплинарно наказание и са с най-малко 10 години стаж като юрисконсулти.
(2) Апелативната комисия избира измежду членовете си председател и заместник - председател.
(3) Апелативната комисия заседава в състав от трима члена - председател и двама членове. Съставът се определя от председателя, а в негово отсъствие - от зам. председателя на Апелативната комисия
(4) Процедурата, предвидена за разглеждане на дисциплинарното дело от Дисциплинарната комисия, се прилага и при разглеждане на дела от Апелативната комисия.
(5) Решенията на Апелативната комисия се обжалват пред Върховния касационен съд в 14-дневен срок от датата на получаване на съобщението, че решението е изготвено.


Глава пета.
ИМУЩЕСТВО

Чл. 48. Имуществото на Колегията на юрисконсултите се образува от:
1. Встъпителна и поддържащи вноски;
2. Дарения и завещания, субсидии, помощи и спонсорство;
3. От дейности на Колегията на юрисконсултите.


Чл. 49. Размерът на встъпителните и поддържащи вноски и сроковете за тяхното заплащане се определят от Общото събрание.


Чл. 50. Вноските се заплащат в брой в седалището на Колегията на юрисконсултите или по банков път.


Чл. 51. Имуществото на Колегията на юрисконсултите се управлява с решения на Общото събрание, а когато то не заседава - от Управителния съвет.


Чл. 52. Колегията на юрисконсултите не разпределя печалба между членовете си.


Глава шеста.
МИНИСТЕРСТВО НА ПРАВОСЪДИЕТО. СЪДЕЙСТВИЕ И КОНТАКТИ

Чл. 53. (1) Министерство на правосъдието осъществява контакти и подпомага дейността на юрисконсултите в рамките на своята компетентност.
(2) Министерство на правосъдието може да оказва методическа и организационна помощ на Колегията на юрисконсултите.


Глава седма.
АДМИНИСТРАТИВНО- НАКАЗАТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

Чл. 54. (1) Никой не може да упражнява правата на юрисконсулт в случай, че не отговаря на условията, посочени в този закон.
(2) Всяко нарушение се наказва с глоба от 200 до 1000 лв., която се налага съгласно Правилника за устройството и дейността на Колегията на юрисконсултите.


Преходни и Заключителни разпоредби


§ 1. Настоящият закон влиза в сила шест месеца след обнародването му.


§ 2. В срока по § 1 Министърът на правосъдието и Националния съюз на юрисконсултите свикват Общо събрание на Колегията на юрисконсултите. В това общо събрание може да участва всеки, който отправи писмена молба до Националния съюз на юрисконсултите приложи към тази нея, документите по посочени в чл. 14 условия за вписване по този закон.


§ 3. Общото събрание по § 2 приема Правилника за устройството и дейността, Етичния кодекс на юрисконсулта и избира органите на Колегията на юрисконсултите.


§ 4. В едногодишен срок след влизането на закона в сила, заварените на трудово или служебно правоотношение юрисконсулти са длъжни да се регистрират в Регистъра на юрисконсултите съгласно разпоредбите на този закон


§ 5. В Гражданския процесуален кодекс се правят следните изменения и допълнения:
1. в чл. 20, ал. 1, буква "в" след думите: ",или други служители с юридическо образование" се добавят думите: ",които отговарят на изискванията за процесуално представителство на юрисконсултите и са вписани в Регистъра на Колегията на юрисконсултите. Юрисконсултите на холдингови дружества могат да осъществяват процесуално представителство в защита интересите на дъщерните дружества на холдинга".
2. В чл. 64, ал. 5, изречение първо, след думите: "в полза на държавно учреждение", се добавят думите: "предприятие, кооперация или друга обществена организация". В изречение второ думите: "учреждения и предприятия" се заменят с думите: "учреждения, предприятия".


§ 6. Колегията на юрисконсултите е универсален правоприемник на Националния съюз на юрисконсултите.


МОТИВИ КЪМ ЗАКОНОПРОЕКТА НА ЗАКОНА ЗА ЮРИСКОНСУЛТИТЕ

Проектът на Закона за юрисконсултите регламентира със силата на закона неуредени, но фактически съществуващи правоотношения. Съществува необходимост от регламентиране на тези отношения с отделен нормативен акт, тъй като юрисконсултите не са част от съдебната система /Закон за съдебната власт/, не са и юристи, упражняващи свободна професия /Закон за адвокатурата/. Те са част от държавно-правната система на страната. Юрисконсултите работят по трудови или служебни правоотношения, което предопределя и спецификата при регламентиране на техния статут.
Проектът регламентира и създаването на Колегия на юрисконсултите със статут на юридическо лице, която да поддържа Регистър на юрисконсултите в България.

Вносители: Снежина Чипева, Мария Ангелиева, Георги Анастасов, Ирена Варадинова, Александър Арабаджиев

[наблюдател]

Дрън,дрън ярина е тоя проект.Сигурно и тук ще въведат изпити и конкурси.

Едно време като питали Айнщайн какъв асистент да му назначат той отговорил:
-Най-добре е да е умен и работлив,но може и да е умен и мързелив,в краен случай може да е и прост и мързелив,но в никакъв случай прост и работлив.
Май нашите законотворци са от последната категория.

[лунатик]

"Проектът на Закона за юрисконсултите регламентира със СИЛАТА на закона неуредени, но фактически съществуващи правоотношения..."
Кои са тези НЕУРЕДЕНИ, но фактически съществуващи правоотношения? Май този проекто-закон иска да ограничи фактически съществуващи отношения.
Също така не мога да разбера следното: "... юрисконсултите .... са част от държавно-правната система на страната" (?). А също и това: " Юрисконсултите работят по трудови или служебни правоотношения..." Ами работят си, и какво от това?
Ами най-важното май е следното: " Проектът регламентира и създаването на Колегия на юрисконсултите със статут на юридическо лице, която да поддържа Регистър на юрисконсултите в България"
Та това е ключът от бараката - създаване на още една никому ненужна структура призвана да решава незнам какви си измислени въпроси.
Нека някой отговори на следното:
Съгласно §4 от този проекто-закон: " В едногодишен срок след влизането на закона в сила, заварените на трудово или служебно правоотношение юрисконсулти са длъжни да се регистрират в Регистъра на юрисконсултите съгласно разпоредбите на този закон". Та какво ще стане с юрисконсулт в частна фирма ако не се регистира в този срок?. Ще загуби ли правоспособността си и ще трябва ли работодателя задължително да го уволни? Или май само няма да може да се явява по дела от името на работодателя си съгласно предлаганите промени в чл. 20 ГПК? Та чудо голямо!
И защо са объркани "задължения" с "права"?:
"Чл. 4. Юрисконсултите имат следните права:
1. Оказват правна помощ на правните субекти, с които са в трудови, или служебни правоотношения;
2. Осъществяват процесуално представителство пред съдилищата и другите юрисдикции..."
Ами това са част от ЗАДЪЛЖЕНИЯТА на юрисконсулта , а не негови ПРАВА!
Та този закон щял да има и правилник за приложението му!(?)
Изобщо - кой го е писал този закон? Изглежда някой прост и работлив!

[донна2]

виж в началото и аз му се хванах все пак ще регламентира статута щот сега аз примерно съм в частна фирма вися там на един член в ГПК ,но до сега нищо няма , едно е влязло като законопроект ,друго ще излезе и най-важното кога въобще ще излезе ако излезе

[наблюдател]

Освен параграф 4 има и една тънка друга идея.На някой му се иска и той да оглави я някое съюзче,я някоя организацийка и се е сетил,че това може да са юристконсултите.Та е решил да врътне едно законче.Вижте раздел 4 ти.Там става въпрос за имущество,дарения,членски внос и все такива хубави нещица.
Пък аз като крупен бизнесмен и инвеститор ме боли оная работа,че юрисконсулта ми не е изкарал стаж при патрон с 10 годишна практика.Щом си върши работата кво ми пука,че не отговаря на някакви измислени критерии.Плюс това вече по евтино е да си наемеш кантора за конкретен казус,отколкото да държиш във фирмата си юристконсулт,да му плащаш болнични,отпуски,майчинство и други социални рискове,както и облекло и безплатно кисело мляко.
Това е отживелица на социалистическите предприятия си мисля аз.

[донна2]

Не е отживелица драги има ги и в другите държави ,а тебе какво ти пука какво ми плащат на мен ,а ?Да не би да си останал без клиенти точно по тая причина ?

[наблюдател]

Слава богу не съм.А това дали е отживелица или не, си е мое мнение.И за всички мнения има място под слънцето.Нали за тва е форум.Аз уважавам твоето мнение,колежке донна2.Няма нищо по-нормално да сме на различни позиции по един спорен и неприет закон.
Просто казвам ако съм един работодател няма да държа човек,който отвреме навреме ходи до съда да ме представя или пък да ми вади удостоверения за актуално състояние и само за това да му плащам 500 лв.Щото има и такива,де.Ако ми трябва правна помощ ще си наема адвокат,ще му платя за извършеното и ще се разделим по живо по здраво.До следващия път когато имам нужда.А на теб скъпа ти пожелавам още по-голяма заплата и още по-малко работа.))))))))))))))
Ако ме опровергаеш,ще се радвам.Все пак ти си юристконсулт и повече ги разбираш тези неща.Дай Боже и старши консулт да станеш по новия закон като го приемат))))))))))

[donna]

Интересно мнение ,но аз ,както и много от колегите ми имаме достатъчно работа и не ходим от дъжд на вятър в съда или да "вадим" по някое и друго АПС
Нямам нужда да ставам старши ......на кого на себе си ли

[наблюдател]

Не се сърди ,колежке за моето мнение.Може малко да съм пресолил супата.Но дискусията тук не е по конкретен казус и това пресоляване не е фатално и е само заради "интригата" да се включат повече участници.Но в интерес на истината има и такива юристконсулти.Ама кой как се уреди.

[лунатик]

донна2, и сега според този проекто-закон пак ще висите на един член от ГПК. С тази разлика, че този член ще бъде дори поорязан (ако не си член на колегията, няма да можеш да представляваш работодателя си пред съда; а дори и да си член, пак няма да може да го представляваш пред ВКС, ако нямаш необходим стаж). Та какво му е новото? Освен "правото" да внасяш членски внос, за да издържаш една профсъюзна камарила.

[донна2]

ееееее ако го приемат ще вися на цял закон , другото ще са екстри към закона
само докато го приемат ........ако го приемат ,я камилата я камиларя ........