преклузивни срокове по змвр и ппзмвр

[lil]

Прав сте Питащ. В такъв случай, можем ли изобщо да определим сроковете по чл. 236 от ЗМВР за преклузивни? Според мен - не.

[питащ]

Така е. Много е спорен и мисля интересен казуса. Действително това преклузивни срокове ли са . Ако човек се зачете в практиката на ВАС ще види толкова различни тълкувания, по отделни казуси, че направо се чудя това дали може да се нарече практика. Може би трябва да се изследва в кой момент са налице достатъчно данни, от който би следвало да тече 2 месечния срок. Това, според Вас, може ли да е момента, в който е назначена комисия- задължителна при налагане на дисциплинарно наказание "уволнение". Това обаче не би следвало да касае 1-годишния срок, защото там е формулирано - не по-късно от 1 година от извършването.

[Ha Ha Ha]

Мисля, че въпроцният акт е нищожен. Как да се санира - като му се промени датата ли )))))

колега дано нарочно сте написал като част от майтапа, че нищожните актове могат да се санират, защото ако наистина го мислите е ЛОШО.

[lil]

Прав сте колега

[незнаещ]

Доколкото ми е известно сроковете по ЗМВР са преклузивни. Като такива се тълкуват и в практиката на ВАС.
Интересен ще ми бъде коментара на въпроса поставен от "питащ". Хайде включвайте се, защото въпроса е сериозен.

[Гост]

Относно сроковете по ЗМВР и ППЗМВР има ТР № 2/2002г. /не съм сигурна за годината/. Съгласно чл. 222 от ГПК, влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския такъв по въпроса за извършване на деянието. Влязлото в сила постановление, с което се установява, че деянието не съставлява престъпление поради неизвършването му обаче няма силата на присъдено нещо, равна на тази на влязла в сила присъда. Не виждам какъв ви е проблема, заповедта следва да бъде отменена най-малко заради това, че е издадена след изтичане на едногодищния срок по чл. 236 от ЗМВР?!

Не съм много вещ, но ми прави впечатление следното :
Постановлението за прекратяване на наказателното производство е на основание чл. 21, ал.1, т.1 от НПК- деянието не съставлява престъпление, вр. чл. 15 от НК- случайно деяние.
Съгласно чл. 237 (1)от НПК :
Прокурорът прекратява наказателното производство:
1. в случаите на чл. 21, ал. 1;
.............................................................................................
(3) Препис от постановлението за прекратяването на наказателното производство се изпраща на обвиняемия и на пострадалия, които могат да обжалват постановлението пред съответния първоинстанционен съд / в случая Софийски Военен Съд/в 7-дневен срок от получаване на преписа.

(4) Съдът разглежда делото еднолично в закрито заседание не по-късно от 7 дни от постъпване на делото, като се произнася по обосноваността и законосъобразността на постановлението за прекратяване на наказателното производство с определение. Определението на съда не подлежи на жалба и протест.

(5) (Нова - ДВ, бр. 50 от 2003 г.) С определението съдът може:

1. да потвърди постановлението=
Ако се попадне в тази хипотеза, то това определение не следва ли да има силата на присъдено нещо, което да е задължително и за адм. производство ? Какво трябва да направи бившия обвиняем- да иска влизане на делото в съд, за да бъде оправдан и да има присъдено нещо. Нещо не ми се струва логично.
И от друга страна административното нарушение следва да съдържа в себе си и качеството ВИНА-виновно действие : с умисъл или по непредпазливост. Обаче тука имаме чл. 15 от НК- не виновно извършено деяние, няма умисъл няма непредпазливост- изобщо намаме вина.
Липсата на този основен състав от административното нарушение не прави ли самото налагане на дисциплинарно наказание порочно.

[Гост]

Ама, колеги, вие нали разбрахте кое е основанието за уволнение на човека : чл. 239 ал. 1 т. 5 ЗМВР : за поведение, несъвместимо с морала и действия, уронващи престижа на службата.
А сега вижте : Р Е Ш Е Н И Е № 13 от 16.12.2002 г.по конституционно дело № 17 от 2002 г., съдия докладчик Георги Марков (Обн., ДВ, бр. 118 от 20.12.2002 г.) по повод чл. 131а от ЗСВ : част от Раздел III на решението : С § 43 ЗИДЗСВ се създава нов чл. 131а ЗСВ, според който несменяем съдия, прокурор или следовател може да бъде понижен, ако “вече не притежава необходимите качества за изпълнение на професионалните си задължения”.
В случая основанието за дисциплинарно наказание представлява обща квалификация и оценка, която се прави въз основа на цялостната работа на съответния магистрат. Конституционният съд с Решение № 1 от 1999 г. по к.д. № 34 от 1998 г. изрично е посочил, че дисциплинарните провинения, подобно на престъпленията и на административните нарушения, трябва да имат ясно и точно определени фактически състави. Иначе до дисциплинарна отговорност на магистратите може да се стигне при всяка отмяна на решение по повод неговото обжалване, заради неправилно прилагане на материалния закон, или за допуснато при разглеждане на делото процесуално нарушение.
Ето защо поради противоречие с чл. 4, ал. 1 от основния закон § 43 ЗИДЗСВ следва да бъде обявен за противоконституционен.
Който чл. 131а започва така : (1) Когато съответният орган по чл. 30 или председателстващият Висшия съдебен съвет установи, че несменяем съдия, прокурор или следовател вече не притежава необходимите качества за изпълнение на професионалните си задължения
А вижте и РЕШЕНИЕ N: 9 от 30 септември 1994 г.
по конституционно дело N: 11 от 1994 г., съдията Станислав Димитров
(Обн., ДВ, бр. 87 от 25.10.1994 г.) : от Раздел III
Както вече се посочи, основанията за предсрочно прекратяване на индивидуалния мандат трябва да бъдат винаги или обективни факти, които не търпят субективни интерпретации, или оставка. Недопустимо е предсрочно прекратяване на мандат на базата на субективни преценки. Въведеното с чл. 22, ал. 1, т. 6 основание за предсрочно прекратяване на мандата на изборните членове на ВСС (системно неизпълнение на професионалните задължения или поведение, уронващо престижа на съдебната власт) създава широки и неограничени възможности за субективни преценки на поведението на определен член на ВСС и в крайна сметка би могло да доведе до неговото отстраняване поради лични, партийни или други користни съображения и подбуди. С тази разпоредба на закона се компрометира мандатният принцип за изборните членове на ВСС, прогласен в чл. 130, ал. 4 от Конституцията, поради което е и противоконституционна.
По тези съображения Конституционният съд прие, че нормата на чл. 22, ал. 1, т. 6 ЗСВ е противоконституционна.

Има ли смисъл в такъв случай да спорим дали срока е пропуснат?

[Гост]

то какво излиза, че при тази обща формулировка- поведение, несъвместимо с морала и действия, уронващи престижа на службата, може да отлети всеки, стига да реши съответния наказващ орган. И това не може да бъде поправено, така ли ?

[бояна]

Точно така - има достатъчно практика на ВАС по отнашение на дисциплинарните нарушениея на служителита на МВР, изразяващи се в поведение несъвместими с морала и уронващи престижа на службата.
Относно чл. 236 от ЗМВР и чл. 211 от ППЗМВР, не забелязвате ли, че едното е закон, а другото подзаконов акт. Законът с императивна разпоредба определя ПРЕКЛУЗИВНИ СРОКОВЕ. Преклузивните срокове не се спират и не се прекъсват. С подзаконова акт се разпорежда нещо различно от уреденото в закон !!!!!
Не смесвайте административната с наказателната отговорност. Това, че определено деяние не е престъпрление не означава, че не е налице нарушение на служебната дисциплина.

[lil]

Ами освен някой от легитимираните да поискат от КС да се произнесе по конституциосъобразността и предвид цитираните решения, разпоредбата да бъде обявена за противоконституционна.
Но иначе -да - май всеки може да си отиде (системно неизпълнение на професионалните задължения или поведение, уронващо престижа на съдебната власт) създава широки и неограничени възможности за субективни преценки на поведението на определен член на ВСС и в крайна сметка би могло да доведе до неговото отстраняване поради лични, партийни или други користни съображения и подбуди.

[бояна]

смятам, че компетентен е ВАС на РБ

[lil]

и президента, и гл. прокурор, и 1/5 от НП-ли, и МС ( но такъв още нямаме).

[бояна]

Съгласно чл. 3 от ЗВАС, Върховният административен съд осъществява върховен надзор за точното и еднакво прилагане на законите в административното правораздаване и се произнася по спорове за законността на актове на Министерския съвет, министрите, както и на други актове, посочени в закон. Надявам, се че сега ме разбрхте правилно, КОЛЕГА!?

[lil]

да колега, но вас осъществява надзор само за прилагането и не се произнася по законността на актове издадени от НС, какъвто е ЗМВР. За да се установи дали разпоредбата е противоконституционна и следва да се отмени, компетентен е единствено КС, естествено ВАС може да го сезира.

[бояна]

имам предвид, че ППЗМВР като подзаконов нормативен акт, издаден от МС, противоречи на ЗМВР

[бояна]

колега ІiI - любопитна съм какво работите[/i]

[незнаещ но четящ]

Уважаеми господа юристи, тъй като се заинтересувах и ми е интересно развитието на казуса и въобще каква ще бъде съдбата на момчето /то не че не пият и не карат, ама и наказанията трябва да отговаря на нормите/, Ви помествам едно решение на ВАС с приблизително такъв казус. Моля да го коментирате !
За да не бъда упрекнат в нещо съм махнал конкретни имена и данни и съм направил някои съкращения, но важен е казуса нали.



РЕШЕНИЕ

№
София, .2005

В ИМЕТО НА НАРОДА


Върховният административен съд на Република България - Пето отделение, в съдебно заседание на ......... две хиляди и пета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
при секретар ........ и с участието
на прокурора .............. изслуша докладваното
от съдията............
по адм. дело №
....................... е обжалвал заповед №К-.../2004 г. на министъра на вътрешните работи, с което му било наложено дисциплинарно наказание уволнение и бил освободен от служба в Министерството на вътрешните работи. Направено е оплакване за незаконосъобразност на заповедта поради противоречието й с целта на закона и е поискано да бъде отменена.
Министърът на вътрешните работи е поискал отхвърлянето на жалбата.
Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение, че административният акт съответства на закона.
Върховният административен съд като провери законосъобразността на административния акт намира жалбата за основателна.

На ....... 2004 г., около 5.30 часа, в град София, ......... управлявал личния си автомобил " " , с ДК №......., по бул. "Александър Малинов". По пътя предизвикал пътно-транспортно произшествие, като се ударил в предпазната разделителна ограда между платната. При удара нямало пострадало лице. Мястото на произшествието било посетено от служители на Министерството на вътрешните работи. От водача била взета проба за алкохол с апарат "Алкотест Дрегер 7410", при което било установено наличието на 2,05 промила алкохол. Съставени му били актове за административно нарушение по Закона за движението по пътищата и му бил издаден талон за медицинско изследване.
......................................................................................................... ........................................................... ............................................
Със заповед № №К-/2004 г., на основание чл.239 ал.1,т.5 ЗМВР, министърът на вътрешните работи наложил на ................................... дисциплинарно наказание уволнение и го освободил от служба за това, че на 2004 г., около 5.30 часа, в град София, управлявал личния си автомобил "......", с ДК №....., след употреба на алкохол и предизвикал пътно-транспортно произшествие - поведение, несъвместимо с морала и действия, уронващи престижа на службата .
Заповедта е била издадена от компетентния административен орган, при спазване на производствените правила по чл.240 ЗМВР. Допуснато е било обаче нарушение на материалния закон, както и противоречие с неговата цел.
Според чл.239 ЗМЗВР за нарушение на служебната дисциплина се счита виновното неизпълнение на разпоредбите на този закон и издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове, на заповедите и разпорежданията на ръководството на МВР и на началниците на служби, както и извършването на действия, с които се нарушава установения обществен ред. Служителите на Министерството на вътрешните работи отговарят дисциплинарно, когато нарушат задълженията, произтичащи от заеманата от тях длъжност, както и от службата в Министерството на вътрешните работи. Те носят дисциплинарна отговорност и за поведение извън службата, когато е обявено от закона за нарушение.
Действията на жалбоподателя, описани в заповедта на министъра на вътрешните работи, не са свързани със служебните му задължения и покриват изцяло състав на умишлено престъпление. С разпоредбата на чл.343б,ал.1 НК се предвижда наказателна отговорност за лице, което управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 1,2 на хиляда. Тъй като засяга правовия ред, поведението, за което е бил наказан .........................., не може да се определи като несъвместимо с морала. То не може да се определи и като уронващо престижа на службата в Министерството на вътрешните работи. Забраната за управление на моторно превозно средство след употреба на алкохол се отнася за всеки, а такива действия са укорими, независимо от кого са били извършени. Когато поведението на държавния служител няма връзка с изпълнението на служебните му задължения и осъществява единствено признаците на деяние с висока степен на обществена опасност, обявено от закона за наказуемо, той носи дисциплинарна отговорност, ако бъде осъден с влязла в сила присъда за умишлено престъпление от общ характер. С тази цел е предвидена разпоредбата на чл.239,ал.1,т.1 ЗМВР, според която задължително се налага дисциплинарно наказание уволнение при осъждане за умишлено престъпление от общ характер. Дисциплинарната простъпка може да се квалифицира по чл.239,ал.1,т.5 ЗМВР в случай, че нарушава само моралните норми. При положение, че законът разграничава нарушенията по т.1 и т.5, те следва да бъдат разграничени и в дисциплинарната практика на административно- наказващия орган. При наличието на данни за престъпление от общ характер, извършено от служител на Министерството на вътрешните работи, следва да се изчака присъдата на наказателния съд и да му се наложи дисциплинарно наказание, ако бъде признат за виновен. Уволнението на държавни служители, срещу които има данни за престъпление, с мотива, че са извършили действия, несъвместими с морала и уронващи престижа на службата, подменя действителното правно основание и противоречи на целта на закона.
Поради това съдът приема, че обжалваната заповед на министъра на вътрешните работи е незаконосъобразна и следва да се отмени.
По изложените съображения и на основание чл.28 ЗВАС във връзка с чл.42,ал.1 ЗАП Върховният административен съд


РЕШИ:


ОТМЕНЯ заповед №К- /2004 г. на министъра на вътрешните работи, с което на .............. е било наложено дисциплинарно наказание уволнение и бил освободен от служба в Министерството на вътрешните работи, на основание чл.239,ал.1,т.5 ЗМВР.
Решението може да се обжалва в 14 - дневен срок от съобщението до страните за постановяването му пред петчленен състав на Върховния административен съд.



Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/
/п/

[lil]

Незнаещ, но четящ, поздравления! Ако не сте юрист, похвално е усърдието ви. Надявам се, че отворилия темата е прочел представеното от вас съд. решение.

[sandi]

Благодаря на "незнаещ, но четящ" за представеното решение. В голяма степен мисля, че ще ми свърши работа. Но остава открит въпроса с преклузивните срокове. Виждам, че по темата са се включили много колеги, но така и няма нещо по-конкретно. Изглежда този въпрос много щекотлив.
Не, че съм някакъв рефер на темата, но ми се струма интересно заключението на "питащ", че дори да не е изтекъл 2 м. срок /според практиката на ВАС/, то е изтекъл едногодишния. В текста по ЗМВР пише "не по-късно от 1 година" Тук ще е интересно да коментираме.
Отделно "гост" напипва много тънка и интересна струна- цитирам :И от друга страна административното нарушение следва да съдържа в себе си и качеството ВИНА-виновно действие : с умисъл или по непредпазливост. Обаче тука имаме чл. 15 от НК- не виновно извършено деяние, няма умисъл няма непредпазливост- изобщо намаме вина.
Липсата на този основен състав от административното нарушение не прави ли самото налагане на дисциплинарно наказание порочно.
Дайте да поразсъждаваме или някой колега с опит да вземе отношение. Важно е, а мисля и че ще помогне на много хора.

[бояна]

В случая нарушението е управление на МПС след употреба на алкохол. За каква липса на вина говорите?