съсобственост на гарсониера

[didikoko]

С моят партньор, с който живеем на семейни начела притежаваме гарсониера от 9г., като всеки заплати своята част по равно. Сега той желае да ме изгони от имота. Като единствен вариант ми предлага да ми наплати моя дял, но не на пазарна стойност, а на по-ниска цена, а на мен отказва да ми продаде неговия дял. Да отбележа, че аз съм готова да заплатя неговата половина на пазарна цена, тъй като в имота живее и общото ни дете и това е единственото ни жилище. Ако се заведе дело за делба, ще имам ли право да закупя неговия дял и ако той не е съгласен, какво ще се случи с имота. Може ли съда да ме задължи да го продам на него за исканата от него цена? Сина ни има ли някакви права при делба на имота..той е припознат от партньора ми. Благодаря Ви

[berto]

Здравейте!

Не става дума за делба в случая, а за прекратяване на съсобствеността. Вие сте съсобственик с приятеля си, а не съпрузи, т.е. сте 50/50 по закона за собствеността. Може да се прекрати съсобствеността, но трябва да се спази редът на чл. 33 /ЗС.

По първия въпрос - имате право да закупите неговия дял, както и той вашия. Ако той не е съгласен, няма да можете.
По втория въпрос - съдът не може да Ви задължи, както не може да задължи и него. Истината е, че никой не би могло да задължи когото и от двамата, защото това ще е порок във волята (принуда/заплашване) по чл. 30 /ЗЗД и сделката ще се яви унищожаема.
По третия въпрос - не, детето няма права над имота, докато някой от вас не почине. Тогава детето би се явило наследник и би придобило според правилата на закона за наследството.

[kalahan2008]

Всъщност въпросите на питащата са малко по-различни.
При дело за делба съдът първо ще изследва въпросът дали имотът е реално поделяем на две. Щом е гарсониера, практически няма как да е реално поделяем /да могат да се обособят два санитарни възела например/.
Съгласно чл. 349, ал. 2 от ГПК ако неподеляемият имот е жилище, всеки от съделителите, който при откриване на наследството е живял в него и не притежава друго жилище, може да поиска то да бъде поставено в неговия дял, като дяловете на останалите съделители се уравнят с друг имот или с пари. Когато няколко съделители, отговарящи на условията по изречение първо, предявят претенции за поставяне на имота в техния дял, предпочита се онзи, който предложи по-висока цена.
Искането за възлагане може да се направи най-късно в първото заседание след влизането в сила на решението за допускане на делбата по чл. 344, ал. 1. Имотът се оценява по действителната му стойност. Когато уравнението е парично, то заедно със законната лихва трябва да се изплати в 6-месечен срок от влизането в сила на решението за възлагане. Съделителят, в чийто дял е поставен имотът по реда на ал. 1 и 2, става негов собственик, след като изплати в срока по ал. 5 определеното парично уравнение заедно със законната лихва. Ако уравнението не бъде изплатено в този срок, решението за възлагане се обезсилва по право и имотът се изнася на публична продан. Имотът може да не бъде изнесен на публична продан и да се възложи на друг съделител, който отговаря на условията по ал. 2 и е направил искане за възлагане в 6-месечния срок по ал. 4, ако той заплати веднага цената, по която е оценен имотът при делбата, намалена със стойността на дела му в него. Получената сума се разпределя между останалите съделители съобразно с квотите им.
Ако в крайна сметка не се възложи имотът на нито един от двамата съделители, той се изнася на публична продан от съдебен изпълнител. Съдебният изпълнител извършва опис и прави нова оценка, а след това насрочва публична продан. На тази продан всеки от съделителите може да участва. Всеки от участвалите съделители може да иска да му бъде възложен имотът на най-високата предложена цена.
Ако няколко съделители желаят да изкупят имота, се извършва нова продан само между тях при първоначална цена - предложената най-висока при първата продан. Тя продължава една седмица и се извършва по общите правила. Ако при тази нова продан никой от съделителите не изкупи имота, той се възлага на наддавача - трето лице на делбата, предложило най-високата цена при първата продан.
Това е накратко.

[berto]

Аз си мисля, че въпросите на питащата са точно за прекратяване на съсобствеността. Тя си ги е задала много точно. Но това, че Вие говорите за делба по чл. 349, ал. 2 /ГПК ме притеснява. ЗАЩО? Защото делбата по чл. 349, ал. 2 /ГПК е само за наследствени имоти, а този, по данни от питащата, не е такъв. Дори и да не беше за наследствени имоти, а въобще за всякакви, това е много порочно нещо, защото първо - кара хората да наддават за това, което вече е тяхно, второ - ако е както в случая гарсониера, т.е. неподеляемо жилище, ще се изнесе на публична продан и там може всеки да го купи, което не е в интерес на която и да е от страните по спора, защото те може да нямат достатъчно пари, за да го купят.

И за да не говорите неверни неща, ще допълня, че има едно тълкувателно решение - ТР № 1 /2004 на ОСГК, според което право на възлагане има само живеещият към момента на откриване на наследството НАСЛЕДНИК. В този казус наследници няма и НЕ ДАЙ БОЖЕ да има!!!

[Melly]

С цялото ми уважение, но се налага да обърна внимание на berto да си припомни разпоредбата на чл.34 ЗС, която обхваща всякакъв вид съсобстеност без оглед на придобивното основание. Процедурата по прекратяването й е дадена в процесуалния закон и тук Калахан е напълно прав с пространственото си разяснение.

[propensity]

Дори и да не беше за наследствени имоти, а въобще за всякакви, това е много порочно нещо, защото първо - кара хората да наддават за това, което вече е тяхно, второ - ако е както в случая гарсониера, т.е. неподеляемо жилище, ще се изнесе на публична продан и там може всеки да го купи, което не е в интерес на която и да е от страните по спора, защото те може да нямат достатъчно пари, за да го купят.

Бертич, не знам дали сега след като Гошко го няма се опитваш да вземеш неговото място на дежурен трол, но така или иначе бълваш тъпотийки. Или мисли повече, или не пиши изобщо.

[berto]

Ами, аз чета закона, propensity. Чл. 348 /ГПК

[guest1]

Ами, аз чета закона, propensity. Чл. 348 /ГПК

Абе четете, ама ... малко „на диагонал“!

... кара хората да наддават за това, което вече е тяхно ...

Не - всеки съсобственик наддава за частта, която не е негова.
Сам сте казали:

... имате право да закупите неговия дял, както и той вашия.

[kalahan2008]

Разрових се в съдебната практика, която казва, че възлагане по чл. 349 ГПК е допустимо само за имот в режим на СИО (ал. 1) или за наследствен имот (ал. 2).
Изглежда berto е прав.
И аз мислех, че е приложима нормата на чл. 34, ал. 2 ЗС, но явно съдебната практика не смята така.

[guest1]

Изглежда berto е прав.
И аз мислех, че е приложима нормата на чл. 34, ал. 2 ЗС, но явно съдебната практика не смята така.

Зачетох темата, защото съсобственост има много често - не само при СИО и наследяване.

Но нещо по-старо ме учудва:

Съгласно чл. 349, ал. 2 от ГПК ако неподеляемият имот е жилище, всеки от съделителите, който при откриване на наследството е живял в него и не притежава друго жилище, може да поиска то да бъде поставено в неговия дял, като дяловете на останалите съделители се уравнят с друг имот или с пари.

Ако (примерно) аз и вие сме съсобственици на „нещо си“, при евентуална делба - какво значение ще имат другите ни лични имоти?
Или логиката ще е - „Вие имате други три имота - частта от съсобствения ... не Ви трябва!“

[berto]

Аз също попрочетох нещо (9тото издание на учебника по граждански процес на Сталев и колектив). Там (стр. 726 и сл.) пише, че правилото на чл. 34 /ЗС Е ПРИЛОЖИМО по отношение на делбата на обикновена съсобственост (независимо от придобивния способ), но правилото на чл. 349 /ГПК Е НЕПРИЛОЖИМО за обикновена съсобственост (независимо от придобивния способ), а е както казва Калахан - само за БИВШЕ СИО (ал. 1) и САМО за наследствени имоти (ал. 2). В този ред на мисли би трябвало за чл. 349 /ГПК да се има предвид и споменатото вече от мен ТР № 1 /2004 на ОСГК. Ако бъркам, поправете ме!

[stozashto]

На колко години е детето?