Възлагане при съдебна делба на неделим имот- баща и дъщеря

[iliq_12]

Здравейте,

Имам ли право на възлагане при съдебна делба на неделим имот при следния казус.

Апартаментът е прехвърлен на дъщеря с покупко продажба срещу гледане и издръжка през 1993 г. от родителите й. Майката почива през 2011. Бащата завежда дело за разваляне на покупко продажбата срещу гледане и издръжка през 2019. Печели делото и получава ½ част от апартамента, същото и дъщерята. През 2020 бащата завежда дело за съдебна делба и иска пари за неговия дял. В момента делото е със статус на заседанието- “С решение по допускане” по съдебната делба. Тази седмица ще излезне решението на съда.

Внимателно прочетох раздела за делба в ГПК, както и други публикации във форума, но не разбрах имам ли право на възлагане при дадения казус, при който са съсобственици и съделители баща и дъщеря?

Поздрави!

[katerinakuch]

Да

[jhoro]

Здравейте!
А кой пита?

... имам ли право на възлагане при дадения казус, при който са съсобственици и съделители баща и дъщеря?

Защото:

Съделителят, който иска да му се възложи жилището, трябва да не притежава друго жилище.
Съделителят, който иска да му се възложи жилището, трябва да е живял в делбения имот при откриване на наследството.

Добре е, да се уточни „историята на собствеността“ - защо бащата и дъщерята притежават по 1/2 от имота?

[iliq_12]

Здравейте!
А кой пита?

... имам ли право на възлагане при дадения казус, при който са съсобственици и съделители баща и дъщеря?

Защото:

Съделителят, който иска да му се възложи жилището, трябва да не притежава друго жилище.
Съделителят, който иска да му се възложи жилището, трябва да е живял в делбения имот при откриване на наследството.

Добре е, да се уточни „историята на собствеността“ - защо бащата и дъщерята притежават по 1/2 от имота?

Здравейте Жоро,
Питат дъщерята и внука (- аз съм компютърно по-грамотния, затова пиша аз ).

Във връзка с
"Съделителят, който иска да му се възложи жилището, трябва да не притежава друго жилище.- Дъщерята притежава друго жилище, което е в София, но може да го прехвърли на сина си в настоящия момент.
Съделителят, който иска да му се възложи жилището, трябва да е живял в делбения имот при откриване на наследството."- ако правилно Ви разбирам, моят отговор е следния хронологично - дъщерята живее заедно с майката в делбения имот през 2011 г. и майката почива в делбения имот. В настоящия момент дъщерята е с постоянен адрес, където е делбения имот, а по настоящ и реално живее в София.

Да, разбирам ли, че дъщерята трябва да прехвърли другото си жилище на сина си най-късно до първото съдебно заседание на втората фаза от производството по делбата- демек следващото заседание, за да има юридическо право на възлагане и то да бъде одобрено от съда.

[propensity]

Няма да стане така. А и си изняснете дали имате пари да изплатите 1/2 ид.ч на другия съделител, преди да търсите възлагане.

[jhoro]

... моят отговор е следния хронологично - дъщерята живее заедно с майката в делбения имот през 2011 г. и майката почива в делбения имот.

Дъщерята е живяла с майка си, а бащата - къде е живял по това време?

Не сте отговорили на въпроса:

...защо бащата и дъщерята притежават по 1/2 от имота?

Ако този имот е бил лична собственост на майката - тогава бащата и дъщерята биха имали по 1/2 идеална част.
Явно - бащата и майката не са били разведени, защото тогава - бащата нямаше да е наследник.

Както Ви каза propensity - и да има възлагане, другия съделител трябва да бъде овъзмезден. Дали с пари, дали с друго.
Тук е и въпроса - ако и двамата съделители имат право на възлагане - кой, каква цена ще предложи? Критерият за предпочитане на съделител, на който съдът да възложи имота , е най-висока предложена цена.

Пп. А тази „врътка“ - прехвърляне в последния момент - едва ли ще се гледа с добро око от съда.

[iliq_12]

Няма да стане така. А и си изняснете дали имате пари да изплатите 1/2 ид.ч на другия съделител, преди да търсите възлагане.

Аз и майка ми искаме да изкупим дела на дядо ми, но той иска повече пари, отколкото реално струва по пазарна цена неговия дял.

[iliq_12]

... моят отговор е следния хронологично - дъщерята живее заедно с майката в делбения имот през 2011 г. и майката почива в делбения имот.

Дъщерята е живяла с майка си, а бащата - къде е живял по това време?

Не сте отговорили на въпроса:

...защо бащата и дъщерята притежават по 1/2 от имота?

Ако този имот е бил лична собственост на майката - тогава бащата и дъщерята биха имали по 1/2 идеална част.
Явно - бащата и майката не са били разведени, защото тогава - бащата нямаше да е наследник.

Както Ви каза propensity - и да има възлагане, другия съделител трябва да бъде овъзмезден. Дали с пари, дали с друго.
Тук е и въпроса - ако и двамата съделители имат право на възлагане - кой, каква цена ще предложи? Критерият за предпочитане на съделител, на който съдът да възложи имота , е най-висока предложена цена.

Пп. А тази „врътка“ - прехвърляне в последния момент - едва ли ще се гледа с добро око от съда.

Здравейте Жоро,

От 1993 г. след пенсионирането си баба ми и дядо ми отиват да живеят на село, което се намира в близост до града на делбения имот- апартамента. Баба ми се разболява през 2010 г. и бива хоспитализирана. След изписването от болницата я гледахме до смъртта й в делбения апартамент.

Баба ми и дядо ми са имали сключен граждански брак.

Апартаментът е прехвърлен на майка ми през 1993 г. с покупко продажба срещу гледане и издръжка от баба ми и дядо ми. Баба почива през 2011. Дядо ми завежда дело за разваляне на покупко продажбата срещу гледане и издръжка през 2019 срещу майка ми. Той печели делото и получава ½ част от апартамента и съответно и майка ми получава ½ част от апартамента . През 2020 дядо ми иска от нас баснословна сума пари за неговия дял и ние му обясняваме, че дела му не струва толкова и сумата му е нереална. Направихме му предложение да му платим реалната сума за неговия дял (1/2 част от апартамента). Без да ни уведоми завежда дело за съдебна делба. В момента делото е все още със статус на заседанието- “С решение по допускане” по съдебната делба. Тази седмица трябваше да излезне решението на съда, но явно ще излезне през настоящата.

До момента дядо ми продължава да иска пари и няма никакви индикации, че желае да изкупи дела на майка ми.

При тази ситуация според Вас какъв е най-добрия ход от наша страна, за да можем да изкупим дела на дядо ми от апартамента (при най-ниска цена). Възлагане/ споразумение/ публична продан или друг вариант?

Може ли да се използва в наша полза завещание направено от баба ми и дядо ми (нямам информация дали е общо или всеки е писал поотделно), което е направено през 90-те год. при нотариус? Знаем кой е нотариуса и бихме могли да се опитаме да проверим. Припомням, че баба ми е умряла през 2011 г., дядо е все още жив. Ако завещанието е общо на двамата може ли да се отвори след смъртта на единия, т.е. баба ми?

[jhoro]

Аз и майка ми искаме да изкупим дела на дядо ми, но той иска повече пари, отколкото реално струва по пазарна цена неговия дял.

Едно уточнение - „по пазарна оценка“!

Цена има когато има сделка!
Всяка цена може да е различна и въпреки това - вярна!

Дядо Ви - освен, че иска - предлага ли пари, за Вашия дял?

[jhoro]

Виждам, че сме писали почти едновременно. Давате нова информация:

От 1993 г. след пенсионирането си баба ми и дядо ми отиват да живеят на село, което се намира в близост до града на делбения имот- апартамента. Баба ми се разболява през 2010 г. и бива хоспитализирана. След изписването от болницата я гледахме до смъртта й в делбения апартамент.

Тоест - дядо Ви е живял „на село“, а майка Ви и баба Ви - в апартамента, към момента на смъртта на баба Ви.
По този критерий - майка Ви има право на възлагане. Но наличието на друг имот (към момента на СЗ) - може да е пречка.
Но - пак остава задължението, за овъзмездяване на другия съделител (дядо Ви).

До момента дядо ми продължава да иска пари и няма никакви индикации, че желае да изкупи дела на майка ми.
При тази ситуация според Вас какъв е най-добрия ход от наша страна, за да можем да изкупим дела на дядо ми от апартамента (при най-ниска цена). Възлагане/ споразумение/ публична продан или друг вариант?

Няма най-добър вариант, има най-лош - публична продан!!!
Тогава може да вземете общо по-малко, отколкото е пазарната оценка на единия дял!

Може ли да се използва в наша полза завещание направено от баба ми и дядо ми (нямам информация дали е общо или всеки е писал поотделно), което е направено през 90-те год. при нотариус? Знаем кой е нотариуса и бихме могли да се опитаме да проверим. Припомням, че баба ми е умряла през 2011 г., дядо е все още жив. Ако завещанието е общо на двамата може ли да се отвори след смъртта на единия, т.е. баба ми?

Няма такова нещо, като „общо завещание“!

Чл. 13. Всяко лице, което е навършило 18 години и което не е поставено под пълно запрещение поради слабоумие и е способно да действува разумно, може да се разпорежда със своето имущество за след смъртта си чрез завещание.
Чл. 15. Две или повече лица не могат да завещават с един и същ акт нито в полза едно на друго, нито в полза на трети лица.

[propensity]

iliq_12, предайте на тези, дето пишете от тяхно име, че са ИДИОТИ.

Имат пари да изкупуват дялове, нямат пари да си наемат адвокат да ги защити максимално и сведе пораженията до минимум.

Вместо това търсите тук безплатно помощ (тема след тема), която идва от един ТЪПАНAР (джоро), чийто правни познания са равни или по-малки от тези на олигофрeн. И когато утре въпросният тъпaнар ви нахедри с неговите познания по вещно право, ще се сърдите на себе си.

Макар, че чисто логически нещата са правилно навързани де, ИДИОТИ се намират с ОЛИГОФРЕНИ и започват да обсъждат делбени дела. Търкулнало се гърнето....

Скъъъпо ще ви дойде сметката накрая.

[iliq_12]

Аз и майка ми искаме да изкупим дела на дядо ми, но той иска повече пари, отколкото реално струва по пазарна цена неговия дял.

Едно уточнение - „по пазарна оценка“!

Цена има когато има сделка!
Всяка цена може да е различна и въпреки това - вярна!

Дядо Ви - освен, че иска - предлага ли пари, за Вашия дял?

Здравейте Жоро,

Благодаря Ви още веднъж за разясненията, компетентното мнение и уважението към човешката болка!

Дядо ми не иска да изкупува дела на майка ми. Иска само пари, които не е ясно какво ще прави на тази преклонна възраст от 88 г. (вероятният импулс може да идва от някоя баба-търсачка на пари или дъщеря на дядо ми от първия му брак, която никога не се е грижила за него през живота му).

Ние не искаме да изкупуваме неговия дял, но не намираме друг вариант, за да си запазим апартамента, който ние стопанисваме, поддържаме, плащаме разходи и данъци през изминалите 28 год., така че на нас ни е ясно с колко пари сме хлътнали до момента и още колко ще хлътнем, за да изкупим неговия дял, което за средно статистически българин се явява на доста голям заем от банка.

[iliq_12]

Виждам, че сме писали почти едновременно. Давате нова информация:

От 1993 г. след пенсионирането си баба ми и дядо ми отиват да живеят на село, което се намира в близост до града на делбения имот- апартамента. Баба ми се разболява през 2010 г. и бива хоспитализирана. След изписването от болницата я гледахме до смъртта й в делбения апартамент.

Тоест - дядо Ви е живял „на село“, а майка Ви и баба Ви - в апартамента, към момента на смъртта на баба Ви.
По този критерий - майка Ви има право на възлагане. Но наличието на друг имот (към момента на СЗ) - може да е пречка.
Но - пак остава задължението, за овъзмездяване на другия съделител (дядо Ви).

До момента дядо ми продължава да иска пари и няма никакви индикации, че желае да изкупи дела на майка ми.
При тази ситуация според Вас какъв е най-добрия ход от наша страна, за да можем да изкупим дела на дядо ми от апартамента (при най-ниска цена). Възлагане/ споразумение/ публична продан или друг вариант?

Няма най-добър вариант, има най-лош - публична продан!!!
Тогава може да вземете общо по-малко, отколкото е пазарната оценка на единия дял!

Може ли да се използва в наша полза завещание направено от баба ми и дядо ми (нямам информация дали е общо или всеки е писал поотделно), което е направено през 90-те год. при нотариус? Знаем кой е нотариуса и бихме могли да се опитаме да проверим. Припомням, че баба ми е умряла през 2011 г., дядо е все още жив. Ако завещанието е общо на двамата може ли да се отвори след смъртта на единия, т.е. баба ми?

Няма такова нещо, като „общо завещание“!

Чл. 13. Всяко лице, което е навършило 18 години и което не е поставено под пълно запрещение поради слабоумие и е способно да действува разумно, може да се разпорежда със своето имущество за след смъртта си чрез завещание.
Чл. 15. Две или повече лица не могат да завещават с един и същ акт нито в полза едно на друго, нито в полза на трети лица.

Здравейте Жоро,

Какви имате в предвид със "СЗ"- "По този критерий - майка Ви има право на възлагане. Но наличието на друг имот (към момента на СЗ) - може да е пречка."

Не ви разбрах- "Няма най-добър вариант, има най-лош - публична продан!!! Тогава може да вземете общо по-малко, отколкото е пазарната оценка на единия дял!", демек целия апартамент да бъде продаден за 50 % от пазарната стойност ли имате предвид?

Благодаря Ви за отговора за завещанието.

След като са изминали почти 10 год. от смъртта на баба ми можем ли да прочетем завещанието й и при положение, че тя е завещала нейната част от апартамента на майка ми, това обстоятелство може ли да използваме в наша полза в настоящия момент.

Тъй като дядо ми е много алчен:

1/ може ли да спечели дело, с което да вземе 1/2 от дела на майка ми, след като вече от 2019 г. е развалил договора за покупко продажба срещу гледане и издръжка на неделимия апартамент, където е пледирал за 1/2 от целия апартамент, т.е. за неговата част, която той си върна с развалянето на договораза покупко продажба срещу гледане и издръжка;

2/ при предното дело за разваляне на договора за покупко продажба срещу гледане и издръжка на неделимия апартамент, дядо ми излъга, че майка ми му е взела ключа и му ограничава достъпа до апартамента. Дядо ми може ли да спечели иск/дело, с което ние да бъдем осъдени да му плащаме наем за някакъв период? Ако да- за какъв период става дума. По какъв начин ние трябва да докажем правотата си, че той има ключ?

3/ хипотетично дядо ми, може ли да спечели някакъв друг иск срещу нас, ако да- за какво друго според вас, за да сме подготвени по- от рано, защото до момента заведе двете дела зад гърба ни.

Задавам горепосочените въпроси, защото не знаем какво да очаваме от дядо ми. Ходеното по дела за него е забавление, приятно изживяване и разнообразие на монотонния му живот.

[iliq_12]

iliq_12, предайте на тези, дето пишете от тяхно име, че са ИДИОТИ.

Имат пари да изкупуват дялове, нямат пари да си наемат адвокат да ги защити максимално и сведе пораженията до минимум.

Вместо това търсите тук безплатно помощ (тема след тема), която идва от един ТЪПАНAР (джоро), чийто правни познания са равни или по-малки от тези на олигофрeн. И когато утре въпросният тъпaнар ви нахедри с неговите познания по вещно право, ще се сърдите на себе си.

Макар, че чисто логически нещата са правилно навързани де, ИДИОТИ се намират с ОЛИГОФРЕНИ и започват да обсъждат делбени дела. Търкулнало се гърнето....

Скъъъпо ще ви дойде сметката накрая.

Благодаря за мнението Ви propensity.

Търсихме и платихме за консултации на адвокат в малкия провинциален град, който ни беше препоръчан още преди да пиша във форума, но единственото, което той каза е че се отива на търг и нямаме нужда от адвокат, защото делото върви по каналния ред! А надеждата последна умира.

[jhoro]

Здравейте iliq_12!
Темата (и казуса) станаха ... като „латино-сериал“! Само една забележка - казвайте всички детайли отначало.

От една страна - договор за покупко-продажба, обявен за недействителен. Тоест - всичко се връща в изходно положение.
После - бабата почива, майката е единия - от двамата наследници. Наследява 1/2 от имуществото на майка си.
Пп. Не споменавате за други имоти - явно няма.
Ако апартамента е бил „съпружеска имуществена общност (СИО)“ - приживе съпрузите биха имали по 1/2. Тогава дъщерята (майка Ви) би получила 1/4.
Явно процесното жилище е било собственост (по наследство или от преди брака) само на баба Ви.

Питате

Не ви разбрах ... демек целия апартамент да бъде продаден за 50 % от пазарната стойност ли имате предвид?

При публична продан - всеки знае, че нещата са принудителни. Както се казва - „Покрай болните животни се навъртат предимно лешояди!“
Още повече - „в малкия провинциален град“ - където и пазара на недвижими имоти (вероятно) е замрял!
За да добиете представа - ето една статия „Определяне на началната цена за публична продан на недвижим имот“

За предишно дело - ако не е минал срока - може да обжалвате.
Дядо Ви „не е излъгал“ - просто е успял да докаже своите твърдения. Съдът не съди според „истината“ - щото не я знае. Съди според това, което се докаже в съдебната зала.

Колкото до бъдещи искове - всеки може да предяви иск на всеки (теоретично). Но в първото заседание, закрито - съдът трябва да се произнесе относно допустимостта на иска! И да даде или не, ход на делото!

Цялата работа ми напомня думите на баба ми - „Когато една работа не става - късай и хвърляй“
Дано не съм прав!

Пп. Този „адвокат“ - дето го споменавате - е уникат!
Виждал съм „намахани“ - всички дела решават само с присъствието си ([i]по техните думи).
Виждал съм и по-семпли, но настойчиви. Да - делото е трудно, но ще го водим, и обжалваме, и пак ... Нищо, че казуса може да е „стандартен“ - те „си гонят“ хонорарите!
Ама такъв - дето не иска „да се бутне и да изкара някой лев“ - не бях виждал.[/i]

[propensity]

но единственото, което той каза е че се отива на търг и нямаме нужда от адвокат, защото делото върви по каналния ред!

Силно ме съмнява да е казал точно това.


- Завещанието - забравете.
- Може да искате възлагане на имота най-късно до първото заседание на втората фаза по делбата, но ще ви бъде отказано поради наличие на друго жилище (това в София)
- Този ТЪПAНАР Гошко, на когото благодарите, и който ви е дал линк за това как се определя цена на недвижим имот при продан, в нея се говори за определяне на цена на имот, който е възбранен от ЧСИ и му се оправи опис за да бъде продаден. Това е различно и няма нищо общо с това, което вас ви очаква. При започване на втората фаза, съдът ще назначи Съдебно-Техническа Експертиза (СТЕ), което означава, че ищецът ще трябва да плати на вещо лице, което да дойде и опише апартамента за да определи пазарна цена. Тази експертиза ще бъде предадена на съда за да може да се определи стойността на дяловете на съделителите, държавната такса, която ще трябва да платите при изнасяне търг (4% всеки), както и да послужи за базисна цена, в/у която да се изнесе на публична продан чрез ЧСИ (макар, че съм имал случаи, в които ЧСИ си правят свои оценки на имота преди проданта). Имате право да обжалвате заключението на експертното лице, изготвило доклада по оценката, като поискате от съда да назначи повторна оценка на имота от друго вещо лице (за което си плащате). При разлика от двете, съдът приема средната медиана м/у двете крайни цени на вещите лица.
- След формирането на цена от вещите лица, може да влезете в контакт с ответната страна с предложение да му изкупите нотариално неговата ид.ч, или да поискате споразумение, което съдът да одобри, с което ще приключи и делото.
- Ако откаже, гответе се за публичен търг. И за разлика от малоумните мнения на Кретена-Гошко, публичната продан, макар и хамалогия, може да се окаже най-печеливщият вариант за вас. Едно, че при търговете цената е по-ниска, второ вие като съделитли сте правно-привилегировани. Дори да се яви някой на тръга, ако вие направите искане, ще ви се образува нов търг, само измежду съделителите, стартиращ от най-високата цена предложена от 'редовния' търг. Имате варианти и вариантчета, за които ви е нужен адвокат, както казах вече 300 пъти.

По другите въпроси накратко:

1. Не е ясно формулирано, по-скоро не.
2. Може да иска 'пропуснати ползи'. Но за целта трябва да е изпратил нотариална покана да му плащате наем или да ги е претендирал ведно с исковата молба. Гледа се датата, от която е направил формално искане за това. То също може да се оборва в съда.
3. Тясно свързано с казуса - не.


Моите безплатни съвети са дотук. Без адвокат ще ви излезе през носа, бъдете абсолютно сигурни!

[iliq_12]

Здравейте iliq_12!
Темата (и казуса) станаха ... като „латино-сериал“! Само една забележка - казвайте всички детайли отначало.

От една страна - договор за покупко-продажба, обявен за недействителен. Тоест - всичко се връща в изходно положение.
После - бабата почива, майката е единия - от двамата наследници. Наследява 1/2 от имуществото на майка си.
Пп. Не споменавате за други имоти - явно няма.
Ако апартамента е бил „съпружеска имуществена общност (СИО)“ - приживе съпрузите биха имали по 1/2. Тогава дъщерята (майка Ви) би получила 1/4.
Явно процесното жилище е било собственост (по наследство или от преди брака) само на баба Ви.

Питате

Не ви разбрах ... демек целия апартамент да бъде продаден за 50 % от пазарната стойност ли имате предвид?

При публична продан - всеки знае, че нещата са принудителни. Както се казва - „Покрай болните животни се навъртат предимно лешояди!“
Още повече - „в малкия провинциален град“ - където и пазара на недвижими имоти (вероятно) е замрял!
За да добиете представа - ето една статия „Определяне на началната цена за публична продан на недвижим имот“

За предишно дело - ако не е минал срока - може да обжалвате.
Дядо Ви „не е излъгал“ - просто е успял да докаже своите твърдения. Съдът не съди според „истината“ - щото не я знае. Съди според това, което се докаже в съдебната зала.

Колкото до бъдещи искове - всеки може да предяви иск на всеки (теоретично). Но в първото заседание, закрито - съдът трябва да се произнесе относно допустимостта на иска! И да даде или не, ход на делото!

Цялата работа ми напомня думите на баба ми - „Когато една работа не става - късай и хвърляй“
Дано не съм прав!

Пп. Този „адвокат“ - дето го споменавате - е уникат!
Виждал съм „намахани“ - всички дела решават само с присъствието си ([i]по техните думи).
Виждал съм и по-семпли, но настойчиви. Да - делото е трудно, но ще го водим, и обжалваме, и пак ... Нищо, че казуса може да е „стандартен“ - те „си гонят“ хонорарите!
Ама такъв - дето не иска „да се бутне и да изкара някой лев“ - не бях виждал.[/i]

Здравейте Жоро,

Старая се да бъда максимално детайлен, но без да искам съм пропуснал някои факти.

Хронологично ги представям по-детайлно:
1958 г.- Дядо се жени за първата си съпруга
1959 г. На дядо се ражда дъщеря от първата му съпруга
1960 г. Дядо се развежда с първата си съпруга
1961 г.- Баба и дядо се женят (демек това е втория и за сега все още последен брак, поне индикации за нова съпруга няма към 2021 г.)
1962 г.- Мама се ражда
1970 г.- Баба и дядо купуват апартамента по време на брака си в малкия провинциален град
1993 г.- Баба и дядо прехвърлят на майка ми апартамента чрез покупко продажба срещу гледане и издръжка.
1993 г.- Дядо се пенсионира и с баба ми отиват да живеят на село

1986 г. Прадядо ми (бащата на дядо ми) умира на село и дядо получава по време на брака си с баба ми в наследство от него двор със стопанска постройка.
1993 г.- Баба и дядо ми прехвърлят същия двор на село със стопанската постройка чрез покупко продажба срещу гледане и издръжка. Аз по това време съм на 7 г. и майка ми се явява настойник до навършване на 18 год. възраст. До момента дядо не е завел дело срещу мен за разваляне на договора за покупко продажба срещу гледане и издръжка. Предполагам, че не го е направил, защото пазарната оценка на двора е ниска.

В периода 1990 г.- 2000 г.- Баба и дядо правят завещание в полза на мама при нотариус.

2010 г.- Баба се разболява на село. Следва хоспитализация в болница в града.
2011 г. - Прибираме баба в апартамента в града и се грижим за нея до смъртта й. По това време дядо си живее на село и не е полагал грижи за баба ми.
2011 г. Баба умира.
2019 г. Дядо завежда дело срещу майка ми за разваляне на договора за покупко продажба на апартамента срещу гледане и издръжка. Претендира за 1/2 част от апартамента. Печели делото по закона за задълженията и договорите, мисля че беше чл. 87, и със съдебно решение от Районния съд на 7 ноем. 2019 г. дядо ми си получава половината от апартамента, за който е завел делото. Майка ми също получава 1/2 част от апартамента. Майка ми не е обжалвала решението на съда.
2020 г.- Дядо завежда дело срещу майка ми за съдебна делба.

Дори сроковете да не са изтекли за обжалване на развалянето на договора за покупко продажба срещу гледане и издръжка на апартамента от 7 ноем. 2019 г. не мисля, че ни е изгодно, защото дядо пак по всяко време може да заведе ново дело и пак да се повтори сагата (трагедията), пък той друга работа няма и само се съди.

За наше съжаление е вменяем и не може да бъде поставен под запрещение.

В крайна сметка на база детайлното представяне (вече всичко е много, много подробно описано) дядо има ли право да предяви иск за ½ от дела на майка ми след публичната продан, ако заведе ново дело след приключване на публичната продан и този иска да бъде уважен от Районния съд. Или няма такова право, защото мама е получила ½ част от апартамента в следствие на развалянето на договора за покупко продажба срещу гледане и издръжка на апартамента (т.е. баба до смъртта си не е претендирала за разваляне на договора за покупко продажба срещу гледане и издръжка на апартамента).

[jhoro]

Хронологично ги представям по-детайлно:

1. 1961 г.- Баба и дядо се женят.
2. 1962 г.- Мама се ражда
3. 1970 г.- Баба и дядо купуват апартамента по време на брака си
4. 1993 г.- Баба и дядо прехвърлят на майка ми апартамента чрез покупко-продажба срещу гледане и издръжка.
5. В периода 1990 г.- 2000 г. - Баба и дядо правят завещание в полза на мама при нотариус.
6. 2011 г. - Прибираме баба в апартамента в града и се грижим за нея до смъртта й. По това време дядо си живее на село и не е полагал грижи за баба ми.
7. 2019 г. - Дядо завежда дело срещу майка ми за разваляне на договора за покупко-продажба на апартамента срещу гледане и издръжка. Претендира за 1/2 част от апартамента.
8. 2020 г.- Дядо завежда дело срещу майка ми за съдебна делба.

В крайна сметка - дядо има ли право да предяви иск за ½ от дела на майка ми след публичната продан, ако заведе ново дело след приключване на публичната продан и този иска да бъде уважен от Районния съд.

Здравейте!
Описали сте всичко подробно, но някой неща ще ги прескоча - нямат отношение към случая. Просто - „Колкото повече - толкова повече!“

1. Когато се женят (1961 г.) не е имало „Договорен режим“ - всичко, придобито по време на брака е било СИО.
2. Раждането на майка Ви доказва само, че е низходящ наследник на родителите си!
3. С покупката - жилището става част от СИО.
4. Прехвърлянето е станало като две отделни покупко-продажби - всеки съсобственик (баба Ви и дядо Ви) е прехвърлил собствената си 1/2 на майка Ви. Затова - т. 8. - развален е само договора между дядо Ви и майка Ви, и двамата притежават по 1/2.
5. Завещанията (по-рано обясних - защо трябва да са две, отделни) към онзи момент, най-вероятно са били „общи“ - отнасяли са се, за цялото имущество на завещателя. Казвам „най-вероятно“ защото никой не ги е виждал. Но няма как, процесното жилище да фигурира в тях. Към момента на съставяне (периода 1990 г.- 2000 г.) - жилището е било собственост на майка Ви.
7. Както казах - дядото е претендирал за неговата половина и е получил само нея!
8. Това още веднъж показва, че дядото приема съсобствения статут на жилището - иска делба!

„В крайна сметка“ - дядо ви си е получил половината. За допълнително делене няма основание!

За бъдеще.
Да, прави се оценка от ВЛ, която може да се оспори. Ако някоя страна не е съгласна и оспори - прави се втора.
Тези оценки ... никак не са евтини и плаща заинтересованата страна!
Провежда се първи търг. Стига да има желаещи - да купуват! Ако не - втори търг с по-ниска начална оферта.

В зависимост конкретните обстоятелства - стара сграда (преди 1970 г - над 50 години), малък град = ниско търсене на жилища (стига да не е курортен), състояние на сградата и самото жилище, локацията и инфраструктурата на района, и други. Една съвсем обективна оценка, може да изненада много хора!
Оценката, респ. продажната цена, винаги ще е ниска (за продаващия) и висока (за купуващия). Освен - ако купувача не е трето лице - тогава и майка Ви, и дядо Ви ще искат, да получат повече.
Но дали ще има, кой да плати? Със сигурност - няма да е Вашия адвокат или някой от форума!

[iliq_12]

Благодаря Ви много още веднъж за разясненията и съветите, propensity и Жоро!

[kalahan2008]

При започване на втората фаза, съдът ще назначи Съдебно-Техническа Експертиза (СТЕ), което означава, че ищецът ще трябва да плати на вещо лице, което да дойде и опише апартамента за да определи пазарна цена. Тази експертиза ще бъде предадена на съда за да може да се определи стойността на дяловете на съделителите, държавната такса, която ще трябва да платите при изнасяне търг (4% всеки), както и да послужи за базисна цена, в/у която да се изнесе на публична продан чрез ЧСИ (макар, че съм имал случаи, в които ЧСИ си правят свои оценки на имота преди проданта). Имате право да обжалвате заключението на експертното лице, изготвило доклада по оценката, като поискате от съда да назначи повторна оценка на имота от друго вещо лице (за което си плащате). При разлика от двете, съдът приема средната медиана м/у двете крайни цени на вещите лица.

По-старата съдебна практика приемаше, че оценката, изготвена в съдебното производство по делба, е определяща и за началната цена при публичната продан - в този смисъл беше мнението на Живко Сталев, както и на съдебната практика:

РЕШЕНИЕ № 1151 ОТ 20.05.1970 Г. ПО ГР. Д. № 795/70 Г. НА I Г. О.
При извършване на публична продан на делбен неподеляем имот по реда на чл. 293 ГПК не е необходимо извършването на опис на продаващия се имот.

РЕШЕНИЕ № 102 ОТ 23.III.1990 Г. ПО ГР. Д. № 57/90 Г., I Г. О.
СЪДЪТ ОСНОВАВА РЕШЕНИЕТО СИ НА ЗАКОНА, ДЕЙСТВУВАЩ ПО ВРЕМЕ НА ОБЯВЯВАНЕ НА РЕШЕНИЕТО. КОГАТО НЕДВИЖИМИЯТ ИМОТ, ДОПУСНАТ ПО ДЕЛБА, Е НЕПОДЕЛЯЕМ, ТОЙ МОЖЕ ДА СЕ ПОСТАВЯ В ДЯЛ САМО АКО Е ЖИЛИЩЕ. ПУБЛИЧНА ПРОДАН НА СЪЩИЯ ИМОТ СЕ ИЗВЪРШВА ОТ СЪДИЯТА-ИЗПЪЛНИТЕЛ, КАТО ПЪРВОНАЧАЛНАТА ЦЕНА Е ПАЗАРНАТА.

Този възглед обаче вече е отречен в практиката, вкл. и в съдебната практика:

РЕШЕНИЕ № 232 ОТ 12.04.2001 Г. ПО ГР. Д. № 825/2000 Г., I Г. О.
ОЦЕНКАТА, ОПРЕДЕЛЕНА В РЕШЕНИЕТО НА СЪДА ЗА ИЗНАСЯНЕ НА ДОПУСНАТ ДО ДЕЛБА ИМОТ НА ПУБЛИЧНА ПРОДАН, НЕ Е МЕРОДАВНА ПРИ ИЗВЪРШВАНЕТО НА ПРОДАНТА ОТ СЪДИЯ - ИЗПЪЛНИТЕЛЯ.

Определение № 507 от 20.10.2010 г. по ч.гр.д. № 473/2010 г., ІІ г.о. на ВКС:
„Първоначална цена на имота в хипотезите на извършването на делбата чрез изнасяне делбения имот на публична продан не е елемент от диспозитива на решението по чл.348 ГПК по арг. на чл.485 ГПК, а именно, че при публичната продан първоначалната цена на имота се определя от вещо лице в производството при съдебния изпълнител. Цената на делбения имот, при извършване на делбата чрез изнасяне имота на публична продан, е от значение за определяне стойността на дяловете и съответно за определяне на дължимите държавни такси - чл.8 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.

В този смисъл е и приетото с решение № 166 от 04.07.2011 г. по гр.д. № 1390/2010 г., на ВКС, ІІ г.о. и с определение № 1 от 04.01.2016 г. по гр.д. № 5505/2015 г. на ВКС, І г.о.; Определение №460/03.10.2016 по дело №2427/2016 на ВКС, ГК, I г.о.
Така че - СИ прави опис и нова оценка, въз основа на която се определя началната цена.