Тълкувателно дело за състава на подкупа по НК

[danslesbalkan]

НК на ВКС ще гледа ТР за разликата между предлагане и даване на подкуп, ако не е приет.

Ще се реши и кога е довършен активният подкуп по чл. 304, ал. 1 НК и чл. 304а НК „даде дар или каквато и да е облага“ („подкуп”) на длъжностно лице?“, защото има неясното в случаи, че имало предлагане и даване на подкуп, но дарът или облагата не е бил приет от длъжностното лице, за което е бил предназначен, но е бил предоставен в негова фактическа власт.

Различното тълкуване е свързано с Постановление на Върховния съд от 1981 г. (№ 8 от 30.ХІ.1981 г. по н. д. № 10/81 г.), което действа и до днес. В него е прието, че за да бъде довършено престъплението подкуп, следва дарът (облагата) фактически да бъде приет (получен) от длъжностното лице. Върховният съд развива тезата, че подкупът по своята същност е сделка, т. е. за да е налице, е необходимо е съгласието и на двете страни, както по сключването ѝ, така и по всичките ѝ елементи. Такова е и разбирането на правната доктрина. То обаче е било формирано преди 2000 г., когато съставът на престъплението е предвиждал за осъществяването му единствено формата на „даване“.

В момента чл. 304 и чл. 304а от Наказателния кодекс регламентират като форми на изпълнителното деяние освен „даде” и „предложи”, и „обещае”, които не са били съобразени при формиране на това становище.
Посочени са четири групи проблеми, които възникват при тълкуването и прилагането на чл. 304 и чл. 304а от НК, според начина, по който е било повдигнато обвинението пред съда.

В първия случай обвинението е за опит за подкуп и съдилищата са приели тази квалификация, но по различни причини. Едни заявяват, че е осъществен довършен опит, тъй като изпълнителното деяние „даване“ на дара или облагата е завършило, но по независещи от дееца причини не са настъпили исканите от него и предвидени в закона общественоопасни последици – т.е. длъжностното лице не е приело подкупа.

Други съдии са осъдили подсъдимите за опит, защото това е изначалното обвинение и то не е било изменено. Но мотивите си изрично заявяват, че фактът, че длъжностното лице не е приело подкупа, не се отразява върху довършеността на престъплението по чл. 304 или чл. 304а от НК. Причината – те приемат, че то е довършено с факта на даването на дара или облагата.

В друга група съдебни актове по дела, по които обвинението е било за довършено престъпление по чл. 304 или чл. 304а от НК, пък съдиите заявяват, че подкупът е довършен, когато дарът или облагата са предоставени на разположение и във фактическата власт на длъжностното лице, а неговите последващи действия (бездействия) по приемането му са без значение.

В третата група случаи, послужили за образуване на тълкувателното дело, обвинението отново е изначално за довършен подкуп, но съдилищата са го преквалифицирали деянието, като приключил в стадия на опита. За да го направят, те също застъпват с тезата, че е осъществен довършен опит, тъй като изпълнителното деяние „даде“ е завършило, но по независещи от дееца причини не са настъпили исканите от него общественоопасни последици и длъжностното лице не го е приело.

Последната група дела, заради които ще се събира Наказателната колегия, са тези, по които обвинението е за предлагане на подкуп, който е предоставен във фактическата власт на длъжностното лице подкуп, който той не е взело. Тук съдии са се съгласили с прокуратурата и са чели осъдителна присъда за предлагане на подкуп. Възприемали са обаче и тезата на прокуратурата, когато в същата хипотеза е имало обвинение и за предлагане, и за даване на облага или дар. Така се стига до там, че при едни и същи факти и обстоятелства е дадена различна правна квалификация на деянието.

Какво ще решат съдиите? Коя е правилната квалификация на това деяние - довършен опит, осъществен състав на престъпление? И какво е значението на неприемането от страна на пасивната страна по подкупа?