искова молба за нищожност

[lawchoice]

lawchoice, аз от къде да знам защо емотикона ти прилича на някакъв бизнесмен от Бургас. Не съм нито "доктор" нито психиатър

Първо, това не беше въпрос, а констатация. Дори и да си го възприел като въпрос, не разбирам как прецени, че е от компетентността на психиатър, след като самият ти признаваш, че не си такъв?

Второ, твърдиш, че си загрижен за съдбата на стотици хиляди хора, изгорели чрез тази порочна практика, която продължава, а в същото време създаваш предпоставки за възникване на безсмислени междуличностни конфликти. Такова поведение за мен е неразбираемо, но не мога да си позволя подобно на това, което демонстрираш ти. Правомощията и на съдебната власт и на НС са ясно очертани в КРБ, така че подобни спорове и "прехвърляне на топката" са безсмислени.

[alexandar25]

Темата е изключително интересна и мисля, с потенциал за развитие.
Според мен, следа да се премести там, където е мястото и-раздела за юристи.

[daresa1]

Здравейте,
Темата е интересна не само за юристи, така че, не е нужно да се мести в друг форум.

[neutralen]

ГПК - РОДОВА ПОДСЪДНОСТ - Основна подсъдност - чл. 103. На районния съд са подсъдни всички граждански дела, с изключение на тези, които са подсъдни на окръжния съд като първа инстанция.
ГПК - ПРОИЗВОДСТВО ПО ТЪРГОВСКИ СПОРОВЕ - Приложима уредба - чл. 365. По реда на тази глава окръжния съд разглежда като първа инстанция искове с предмет право или правно отношение, породено или отнасящо се до: 1. търговска сделка, включително сключването, тълкуването, действителността, изпълнението, неизпълнението или прекратяването и, последиците от прекратяването и, както и за попълване на празноти в търговската сделка или приспособяването и към нововъзникнали обстоятелства.

[alexandar25]

ОК, но аз разсъждавам така: заповедното не е исково производство и нормата на чл.417 е специална
Без да претендирам да съм прав.

[neutralen]

Точно така - Заповедното производство не е исково производство, то е част от Изпълнителното производство. За това чл. 417 ГПК е специална норма спрямо Изпълнителното производство, но не и спрямо Исковото производство. Съгласно чл. 410 ал. 1, т. 1 Заявителят може да поиска издаване на заповед за изпълнение за вземания за парични суми или за заместими вещи, когато иска е подсъден на районния съд. Това е връзката с Исковото производство - когато Искът е подсъден на Окръжен съд, Заявлението за издаване на Заповед за изпълнение се явява недопустимо и Районния съд следва с Разпореждане да прекрати делото.

[alexandar25]

Има ли някаква практика по въпроса.?

[kalahan2008]

Заявлението за издаване на Заповед за изпълнение се явява недопустимо и Районния съд следва с Разпореждане да прекрати делото.

Е нали заповедта за изпълнение беше НИЩОЖНА?

Случаят не е толкова сложен от гледна точка на закона и действително Заповедта за изпълнение по чл. 417 ГПК Е НИЩОЖНА както и съдебното решение по чл. 422 ГПК.

Вече се обърках...ту недопустима, ту нищожна...

[neutralen]

Аз се изразявам много точно. Просто чети внимателно - Заявлението и Заповедта за изпълнение са две различни понятия. Заявлението няма как да бъде нищожно, то е недопустимо. Но ако се стигне до издаване на Заповед за изпълнение, то тя ще бъде НИЩОЖНА а не недопустима, тъй като извън правораздавателната власт на Районен съд е да разглежда и разрешава дела родово подсъдни на Окръжен съд. Между другото - споровете за разликата между недопустимост и нищожност по скоро имат теоретичен характер и са без някакво правно значение, дали решението е недопустимо или нищожно. Теоретически нищожните решения за разлика от недопустимите не пораждат никакви правни последици. На практика нещата не стоят така - нищожното решение не е правно нищо и ако не подадеш жалба нищожното решение поражда правни последици като валидно, допустимо и правилно решение. Така че не се хващайте за думите недопустимост и нищожност.

[neutralen]

Една друга гледна точка на потърпевшите и на техните адвокати, които наистина вървят в погрешна посока - http://eurocom.bg/shows/video/temida-ce ... x9v7Kl7ySU

[kalahan2008]

Заявлението няма как да бъде нищожно, то е недопустимо. Но ако се стигне до издаване на Заповед за изпълнение, то тя ще бъде НИЩОЖНА а не недопустима, тъй като извън правораздавателната власт на Районен съд е да разглежда и разрешава дела родово подсъдни на Окръжен съд.

Когато заповедта за изпълнение е издадена въз основа на недопустимо заявление, то тя е недопустима, а не нищожна.
Дори си мисля, че ако е нарушена родовата подсъдност и заявлението за издаване на заповед за изпълнение е било разгледано от окръжния съд и той е издал заповедта за изпълнение, а е трябвало да бъде разгледано от районния съд, в нарушение на родовата подсъдност, се прилага правилото на чл. 270, ал. 4 ГПК-заповедта за изпълнение на окръжния съд не може да бъде обезсилена само поради това, че производството е било подсъдно на районния съд. Очевидно няма как да е нищожно едно решение, което не може да бъде обезсилено заради това, че е разгледано от ОС вместо от РС. Съдът следи служебно за нищожността и при всички случаи е длъжен да обезсили решението/заповедта, ако намери, че е нищожна. Не така стои въпросът обаче в хипотезата на чл. 270, ал. 4 ГПК. Очевидно се касае за изключение от правилото за НЕДОПУСТИМОСТ /но не и НИЩОЖНОСТ, за която не може да има никакви изключения/ на съдебните актове, постановени в нарушение на родовата подсъдност.
Все пак правя уговорката, че не съм запознат дали има съдебна практика по въпроса.

Между другото - споровете за разликата между недопустимост и нищожност по скоро имат теоретичен характер и са без някакво правно значение, дали решението е недопустимо или нищожно.

Всъщност има значение, и то огромно. Самият законодател е въвел разграничението между двата института, хайде да не законодателстваме вместо него. Освен това именно законодателят е предвидил, че нищожните решения подлежат на оспорване по исков ред без ограничение във времето, докато това не важи за недопустимите съдебни актове. Съгласно Определение № 64/23.01.2015 г. по ч.гр.д. № 141/2015 г. на ВКС, IV г.о., искът по чл. 270, ал. 2 ГПК може да се предявява и иск за обявяване на нищожността на други съдебни актове, освен решения, вкл. и заповеди за изпълнение.

Теоретически нищожните решения за разлика от недопустимите не пораждат никакви правни последици. На практика нещата не стоят така - нищожното решение не е правно нищо и ако не подадеш жалба нищожното решение поражда правни последици като валидно, допустимо и правилно решение. Така че не се хващайте за думите недопустимост и нищожност.

Не е задължително да се подава жалба, правото може да се упражни и чрез възражение - чл. 270, ал. 2, предл. 2 ГПК. И то без ограничение във времето.
Iura scripta sunt vigilantibus,non dormientibus

[lawchoice]

... На практика нещата не стоят така - нищожното решение не е правно нищо и ако не подадеш жалба нищожното решение поражда правни последици като валидно, допустимо и правилно решение. Така че не се хващайте за думите недопустимост и нищожност.

Намери точно такова решение /което е влязло в сила, защото не е обжалвано в срок/, обясни тези неща на онзи, за когото това решение е неблагоприятно и ако го убедиш, че вижда падащи звезди, законът ви дава право да се пробвайте. Хубаво е обаче и да му обясниш и това, че далеч не винаги проблемът относно крайния резултат е в съда, той твърде често се корени в неуспешно проведените от страните процесуални действия. Както и че при неблагоприятен за него изход на съдебното производство е твърде вероятно да бъде натоварен с допълнителни парични разходи.

[neutralen]

Когато заповедта за изпълнение е издадена въз основа на недопустимо заявление, то тя е недопустима, а не нищожна.

Горното не е аргумент а е извод. Цитираш някакво Определение на ВКС, според което може да се предяви иск за обявяване нищожност на Заповед за изпълнение/ЗИ/. Въпросът е кога ЗИ е нищожна(според теб) ?
Не бива да правите аналогия между Исковото производство и Изпълнителния процес - Заповедното производство е част от Изпълнителното производство. ЗИ не подлежат на обжалване, подадените Възражение и жалби не спират изпълнението и докато трае процеса по чл. 422 ГПК, ЧСИ ти продава имуществото.
Пишеш, че съдът служебно следи за допустимост и нищожност. Няма такова нещо - цялата съдебна практика, без изключение, в Заповедното производство е доказателство че всички Районни съдилища разглеждат дела родово подсъдни на Окръжни съдилища - на Банки, Топлофикация, Мобилни оператори, Фирми за бързи кредити, Колекторски фирми - всичките търговци по смисъла на ТЗ, които дела следва да се разглеждат по реда на чл. 365 ГПК. ЗИ са нищожни тъй като са постановени в грубо нарушение на установения в страната правов ред, в нарушение на Основните начала на ГПК - чл. 5, 7, 8, 9 и 11. Това малко ли е ?

[kalahan2008]

Горното не е аргумент а е извод.

Не, това е общоприето в теорията и практиката разбиране. Виждам, че искаш да ги промениш, но не виждам някаква смислена обосновка. Има само някакви високопарни изрази за "нищожност" (при все, че нищожността е много сериозен порок на съдебния акт), за "грубо нарушение на установения в страната правов ред" и т.н. Лошо няма, всеки може да твърди, каквото си иска, и да си чеше езика по форумите, но обикновено гръмките фрази целят да прикрият липсата на смислени доводи.
За мен заповедното производство е тясно обвързано с исковото производство и не е част изпълнителното, независимо че систематичното му място е в Част V на ГПК "Изпълнително производство". По същия начин стои въпросът и с обезпечителното производство -то безспорно не е изпълнително, а само го подготвя, обезпечава. Единственият компетентен орган, който предприема процесуални действия в заповедното производство, е съдът, докато в изпълнителното производство това е съдебният изпълнител. Именно компетентният орган е разграничителният критерий между "съдебните" и "извънсъдебните" производства по ГПК, като изпълнителното е изцяло "извънсъдебно".
За мен ЗИ/ЗНИ е нищожна в същите случаи, когато е и съдебното решение. Както беше посочено по-горе, нищожно е съдебното решение, постановено от ненадлежен орган или в ненадлежен състав, извън правораздавателната власт на съда, не в писмена форма, абсолютно неразбираемото решение или неподписаното решение /Тълкувателно решение № 1 от 10.02.2012 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2011 г., ОСГТК/.
Например ако ЗИ е издадена от арбитражен съд, то тя е нищожна.
Има някои "гранични" хипотези, при които не знам дали има съдебна практика. Например когато делото е преразпределено на друг съдия, без да е извършено случайно разпределение на делото. Интерес представлява и случаят, когато случайното разпределение не е извършено измежду всички съдии в съответния съд. Във ВАС има тясна специализация по отделения и например данъчните дела се гледат само от I и VIII отделение. Интересно е и ако първоначално е определен един състав, а крайният съдебен акт е постановен от друг/и съдии. Например касационната жалба е допусната до касация от един състав на ВКС, а впоследствие, без да е извършвано ново разпределение, един от членовете на състава бива подменен със съдия от другото отделение и крайното решение е постановено от други съдии. Може да се разсъждава и над въпроса дали със случайно разпределение на делото трябва да се определят всички съдии от състава, а не само докладчикът.По въпросите за проблемите със случайното разпределение на делата в България упорито се мълчи. Изобщо, има много неща, за които да се говори, но за които никой няма смелост да говори. Защото всеки вижда какво се случва на тези, които говорят.

[neutralen]

Например ако ЗИ е издадена от арбитражен съд, то тя е нищожна.

Защо да е нищожна. По твоята логика би следвало да е недопустима - както Районния съд издава ЗИ по дело родово подсъдно на Окръжен съд, така и Арбитражния съд издава ЗИ по дело родово подсъдно на Районен съд, респективно на Окръжен съд. Не виждам никаква разлика.
Що се отнася до нарушение принципа за случайно разпределение на делата, то в тези случаи, решението си е валидно а не нищожно или недопустимо. Горния принцип е относно администриране на делата и няма нищо общо с процесуалния ред. Закона предвижда делото да бъде разглеждано от същия СЪД, на който делото е подсъдно, а не от същия СЪДЕБЕН СЪСТАВ. Единствено в Наказателния процес имаме принципа за непрекъснатост на делото, при което е недопустимо смяната на състава. Ако това се наложи делото почва отначало. В гражданското и административното право няма такива ограничения.

[kalahan2008]

Например ако ЗИ е издадена от арбитражен съд, то тя е нищожна.

Защо да е нищожна. По твоята логика би следвало да е недопустима - както Районния съд издава ЗИ по дело родово подсъдно на Окръжен съд, така и Арбитражния съд издава ЗИ по дело родово подсъдно на Районен съд, респективно на Окръжен съд. Не виждам никаква разлика.

Това, че ти не виждаш, не значи, че такава няма. Явно не правиш разлика между подведомственост и подсъдност. Виж чл. 47, ал. 2 ЗМТА.

[Melly]

ОК, но аз разсъждавам така: заповедното не е исково производство и нормата на чл.417 е специална
Без да претендирам да съм прав.

Липсва обосновка защо считаш, че нормата на чл.417 е специална. А по отношение на коя друга норма е изведен този извод?
Приеми, че те провокирам да размърдаш малко мозъчните си връзки.

Неутрален ми е ясен. Каквото си знае - това си бае.
Съвсем в началото, с включването ми по темата се опитах да му подскажа да разсъждава, но не би.....

П.П. Дискусията се води "на парче" и измества оста на темата.

[neutralen]

Това, че ти не виждаш, не значи, че такава няма. Явно не правиш разлика между подведомственост и подсъдност. Виж чл. 47, ал. 2 ЗМТА.

Разбира се че ЗИ издадена от арбитражен съд е нищожна.Въпроса на който следва да си отговориш - защо ЗИ издадена от Районен съд по дело родово подсъдно на Окръжен съд е недопустима(според теб) а не нищожна.
В ЗМТА има легално определение кои арбитражни решения са нищожни за разлика от ГПК, където такова легално определение за нищожни или недопустими решения не съществува. Така че споровете дали решението е нищожно или недопустимо са теоретични и критерите са формирани от съдебната практика а не от някаква правна норма. Това разделение на решенията на нищожни и недопустими, измислено от съда не е случайно - то е направено с цел ако някой като подаде жалба за нищожност, Съдът (според случая) да може да я отхвърли под предлог че решението не е нищожно а недопустимо, но е пропуснат срока за обжалване. На практика има три вида решения - правилни, неправилни и нищожни. Така наречените недопустими решения са си нищожни, тъй като те противоречат винаги поне на две от основните начала на ГПК.
По-горе писах да не се хващаме за понятията нищожност и недопустимост, тъй като се измества предмета на темата. Въпросът който чака своя отговор е - има ли право Районния съд да разглежда и решава дела родово подсъдни на Окръжен съд като първа инстанция по реда на чл. 365 ГПК. Когато се даде отговор на този въпрос, вече може да се поставя въпроса дали издадената от Районен съд ЗИ е недопустима или нищожна. Това е същността на проблема, щото според настоящата съдебна практика ЗИ издадени от РС по дела родово подсъдни на ОС не са нито нищожни, нито недопустими

[neutralen]

https://www.youtube.com/watch?v=IPixNZ- ... uwyMbEqUl0

[Melly]

..............

Въпроса на който следва да си отговориш - защо ЗИ издадена от Районен съд по дело родово подсъдно на Окръжен съд е недопустима (според теб) а не нищожна.

Би било неуважително от моя страна към Калахан да отговоря вместо него,
Но към теб, neutralen, бих отправила добронамерен съвет съвсем внимателно да прочетеш разпоредбите в Глава 37 от ГПК и да се опиташ сам да отговориш на въпроса си. Чети, мисли, разсъждавай и пак чети!