Съвкупността между кражба и 346б, действителна или привидна?

[kandidat_2016_]

Повод за настоящата публикация е казусът по наказателно-правни науки, изтеглен на конкурса за младши съдии - 2016 г.
Отварям нова тема в този раздел, тъй като изтегленият казус съдържа материално-правен въпрос, който ми се струва интересен и значим, както от теоретична така и от практическа гледна точка и според мен заслужава отделно разглеждане.

По същество материално-правният въпрос е:
Действителна или привидна съвкупност е налице, когато с едно деяние се изпълняват едновременно от обективна и субективна страна съставите на престъплението кражба и на престъплението противозаконно проникване в МПС по чл. 346б от НК.

Не ми е известно този въпрос да е бил изследван в научната литература и периодика.

Съдебната практика по въпроса е по-скоро оскъдна. Не мисля, че тази оскъдица се дължи на житейска рядкост на случаите, в които са изпънени съставите и на двете престъпления. Напротив.

По-скоро ми се струва, че причината е друга. Престъплението по чл. 346б НК съществува в наказателния ни кодекс от 2000 г. Въпреки, че шестнадесет години не са малко време за битуването на една правна норма в НК, като цяло това престъпление остава извън фокуса на научните, теоретични разработки, а и в голяма степен извън полезрението на действащата практика.

В случаите, когато има кражба на вещи от вътрешността на МПС, в повечето случаи прокуратурата се задовоява да повдигне обвинение единствено за извършена кражба. Склонен съм да допусна, че често прокуратурите не се ангажират с обвиненията по чл. 346б - не защото такова е било вътрешното убеждение на съответния прокурор, формирано след внимателно изследване на юридическата страна на въпроса, а по-скоро защото съответния магистрат е предпочел да не се ангажира с обвинение по текст, който му е несвойствен и за който не може да намери трайно установена съдебна практика.
От друга страна, когато в обвинителните актове липсват повдигнати съответно обвинения, съдилищата нямат възможност да се произнесат, относно наличието или неналичието на съвкупност между кражба и 346б.

Така съдебната практика по въпроса остава крайно оскъдна. Но пък отгоре на това - и противоречива.


Моето лично мнение е, че когато с едно деяние, деецът изпълнява от обективна и субективна страна съставите и на двете престъпление, то тогава е налице идеална съвкупност. Т.е. виждането ми е, че е налице действителна множественост на престъпленията, а не единство, под формата на “привидна съвкупност”.

Съображенията ми за това са следните:

В наказателноправната ни теория безпротиворечиво се приема, че “привидна съвкупност” може да бъде налице, когато двата конкуриращи се престъпни състава се намират по между си в отношение на специалност, субсидиарност или поглъщане.

За отношение на специалност в случая не може въобще да се говори, доколкото по същество липсва ситуация, в която единият състав да регламентира определена специфична хипотеза на първия.

За отношение на субсидиарност, също считам че не може да се говори. Изрична отпратка за субсидиарен характер на коя да е от двете норми не съществува ( напр. “... ако не представлява друго престъпление, се наказва...” или “... се наказва, дококото не е налице извършено...”). Мълчалива такава (доколкото може въобще да се приеме, че е възможно закона да установи субсидиарност мълчаливо), също не намирам основание да приема, че е налице.

Остава отношението на поглъщане между съставите.
Не мога да се съглася, че такова отношение съществува.
Не виждам по какъв начин, съставът на престъплението кражба на определена вещ, съобразява в себе си и засягането на допълнителния специфичен обект на престъплението противозаконно проникване в МПС.

Единствено според мен подобно нещо е мислимо, тогава когато се касае за “взломна кражба” по чл. 195, ал. 1, т. 3, дококото не е лишен от логика доводът, че вратите, стъклата и въобще структурата на МПС се явяват “прегради, здраво направени за защита на имот” и именно тяхното преодояване е съобразено от състава ан чл. 195, ал. 1, т. 3. НК, следователно в този случай кражбата от МПС поглъща чл. 346б.

В случаите обаче, в които обстоятелствата по чл. 195, ал. 1, т. 3 НК липсват (например - деецът влезе през незатворена, незаключена врата на МПС), считам че е налице идеална съвкупност между престъплението кражба и това по чл. 346б.

Ще се радвам, ако по въпроса се развие дискусия.
Предварително моля желаещите да се включат в обсъждането, да запазят професионалния тон на темата.

*Техническата грешка 356б е коригирана. Благодаря на Dedra.

[dedra]

Колега, коригирайте си заглавието в темата- чл.346 б от НК .

[ivanov_p]

Науката и периодиката току що се занимахме със случай и можем да кажем, че при липса на вредоносен резултат кучета го яли проникването в отворена кола. Влизаш в жълта кола на пиаца, шофьорът го няма, а някакъв чичка започва да крещи, че си му проникнал в колата и:
- излизаш, виждаш, че жълтата кола не е такси и се извиняваш;
- разбираш още вътре, че жълтата кола не е такси и в яда си чупиш дръжката за отваряне и биеш една глава на стъклото, което се пука.
И в двата случая се прониква, но ...
В Казуса няма данни нещо по колата да е било повредено, няма вредоносен резултат за собственика на колата. Проникването се поглъща и затова никой не се занимава с него, дори да е осъществен състава обществената опасност е незначителна и присъдата ще е оправдателна. Друга щеше да е ако при проникването имаше вреди, тогава ще се търси наказание и за самото проникване.

Абе вие прокурори ли ще ставате или палачи? Добре, че приемат само срещу пари иначе кой знае какви обществено опасни елементи щяха да стават прокурори!

[kandidat_2016_]

Предварително моля желаещите да се включат в обсъждането, да запазят професионалния тон на темата.

[svettoslav]

Хубаво беше да посочиш и фактите по казуса,които са дадени.Тъй като с тази обща формулиравка не е лесна работа.
как с "едно деяние" ? Не е възможно да е едно.Проникването си е проникване. С него не можеш да откраднеш.Ако ще щкрадеш самата кола,нужни са и допълнителни телодвижения.Така че съвкупността си е баш реална,а не идеална.Независимо,че самото проникване(стоиш си вътре) във времево отношение впоследствие съвпада с отнемането.
Вярно и иначе че кражбата не поглъща проникването. Възможно е(но не задължително условие) да проникнеш,за да отнемеш. Може да си я зякачиш и да я теглиш,ако щеш.Може да я буташ ,ако искаш. Кражбата е отнемане,проникването в нея не е нейно съдържание на всяка цена.

По-простичкия случай е когато влезнеш и откраднеш нещо от самата кола.Ако такъв е казуса за съдии,формално пак са две деяния. Но пък по-реална съвкупност от тая,здраве й кажи.Не е идеална.

Сложно изглежда именно когато влезнеш и отнемаш колата.По този начин извършена кражбата не поглъща ли проникването? Защото ако тук имаме две престъпления,на какво основание проникването няма да е в съвкупност с отнемането с цел ползуване по чл.346 ал.1 НК ? Влизат двама да се поразходят,но трима стоят отгоре на капака и там се возят. Излиза че онези вътре са в съвкупност с проникването.А онези отгоре само съучастници в отнемането. Формално така е. Защо да няма и съвкупност тогава от 346 и 346б НК ? Разлика с кражбата на самото МПС няма,освен целта-при кражба-своенето, при ПЗО-само ползуване. Ако после реши да свои-става кражба.Макар че и тук формално пак ще са две престъпления-едно след друго.

Де да знам,в крайна сметка.Смятам на прима виста,че ако прониква с цел да отнема-сякаш да го поглъща. Едно от условията се явява.Действията по отнемането могат да са доста сложни,но пък е истина,че ако с тях вършиш и друго-си е съвкупност-може да има наркотици в колата,за които знаеш,може да има дете,което отвличаш,може да повреждаш нещо-чл.216 НК. Шантава работа.

Но ако има съвкупност-реална е.Тъй като само с влизането не отнемаш.Проникването е част от действията за отнемането. Затова и така много прилича на поглъщане.

[ivanov_p]

Не можеш ли да обясниш нещо на разбираем език, значи не го разбираш. За да има две престъпления, трябва и по двете да може да се издаде присъда, една по чл. 346б, друга за кражба. Деяние, което макар и да осъществява състав на престъпление поради своята малозначителност не е обществено опасно, т.е. престъплението остава едно - кражба.

Състав на престъпление не се изсмуква от пръстите, а това по чл. 346б е такова, заедно с още десетки членове, плод на болните амбиции на прости хора попаднали в парламента или на високи преподавателски постове в университетите. Проникването в МПС може да е част от състав на друго престъпление, но не и самостоятелен състав, освен ако не се конкретизира начинът на проникване - със сила, специални технически средства и т.н. Затова и няма практика, проникването или не е обществено опасно или е от състава на друго престъпление.

[kandidat_2016_]

Хубаво беше да посочиш и фактите по казуса,които са дадени.Тъй като с тази обща формулиравка не е лесна работа.

ФАКТИТЕ ПО КАЗУСА:

На паркинга пред голям магазин Иванов забелязва паркиран микробус, чиято странична врата не е добре затворена. Иванов мести собствения си автомобил до микробуса. След това отваря вратата на микробуса, влиза вътре в него и взима от вътрешността му две раници. Двете раници слага в собствения си автомобил и се отдалечава с него.

Дали съвкупността би била идеална или реална, няма толкова съществено значение в случая. Наказателноправните последици се установяват в условията на чл. 23 НК и в двата случая.
Въпросът е има ли съвкупност или едното престъпление поглъща другото. Моето становище съм го развил по-горе.

Комисията оценяваща казуса е квалифицирала само по по чл. 195, ал. 1, т. 4 и т. 7 НК (последното с оглед съдимостта на извършителя), като въобще не си е дала зор да излага аргументи в насока чл. 346б.

P.S.
Становището на колегата ivanov_p, че в ОсЧНК има състави на престъпления, които всякога са в хипотезата на чл. 9, ал. 2 и биха могли да бъдат наказуеми, само когато са извършени в съвкупност с друго престъпление е интересна и би съставлявала принос към пеналистиката. За съжаление тази логическа конструкция е твърде авангардна за моите разбирания и не бих могъл да я коментирам.

[svettoslav]

Колегата Иванов не е решавал подобни конкурсни казуси, за да знае, че тук обществената опасност няма особено място . Има ли ги признаците -пишат се . Като нищо не пречи да вметнеш какво ти се струва във връзка с тая локумена история. Иначе правилно са приели според мен. Няма го тоя умисъл за "проникване " ,която е "голямо " престъпление само по себе си. Просто невероятно. Няма и как някога да срещнем съвкупност между 170 НК и кражба . Умисъла да открадне като че по особен начин изключва проникването (било в жилище, в МПС).В теоретичен план обаче да има две престъпления . Сега напр. Кражбата по 195 -спец. начин, техн. средство изключва ли чл 170 ал. 1 касателно ловкост, хитрост, спец. средство? Или пък по 170 НК си в хипотезата на злоупотреба със служ, положение, влиза там с умисъл да краде. .....? Имаше преди години подобен казус май. ...ако първо влезе без цел да гепи, после обаче вземе туй -онуй. ..Явно да е съвкупност. В теоретичен план обаче да има две престъпления . Сега напр. Кражбата по 195 -спец. начин, техн. средство изключва ли чл 170 ал. 1 касателно ловкост, хитрост, спец. средство? Или пък по 170 НК си в хипотезата на злоупотреба със служ, положение, влиза там с умисъл да краде. .....? Имаше преди години подобен казус май. ...ако първо влезе без цел да гепи, после обаче вземе туй -онуй. ..Явно да е съвкупност.

[ch3oh]

Хммм..., защо не разлистите и да видите как се е "раждало" ПЗО-то....

[ivanov_p]

Наистина не съм решавал казуси, но съм чел достатъчно, за да кажа, че са страшно тъпи. Първенството е на тези във ВУЗ-овете, следват адвокатските и накрая за съдии и прокурори. Попаднах на казус от държавен изпит на СУ, който беше с грешен отговор.

[svettoslav]

Не са тъпи, но нарочно не дават фактите в цялост, за да си разтягаш едни локуми, които накрая естествено, ще те доведат до грешен отговор. Аз не ги следя чак дотам, но е истина, че рядко проверяващите имат екзотични отговори.Поставилия темата колега, допускам че няма особен опит по тия конкурси . Щеше да подмине идеята за евентуална съвкупност. Никой не би се занимавал с толкова отвлечено нещо, вещаещо само спорове и нищо позитивно. Не че не дават тънки работи, но само когато са 100% сигурни в отговора, за да не станат за смях . Пък нали са и по действителни случаи на ВКС.

[kandidat_2016_]

Умисъла да открадне като че по особен начин изключва проникването (било в жилище, в МПС).В теоретичен план обаче да има две престъпления .

Ами колега... там е работата, че или има две престъпления в съвкупност, или няма.
Няма как "в теоретичен план" да има, пък на практика да няма. Ако е налице такава ситуация, то значи имаме много сериозен проблем - или в теорията, или в практиката.
Това, че за някого определена правна квалификация изглежда "екзотична" и предпочита за по-лесно да се прави, че текстът не съществува в НК (пък бил и този "някой" действащ съдия) - не може да бъде юридически аргумент за правилност.

Аз не виждам кой е този "особен начин", по който умисъла за кражба изключва проникването.
Проникването в МПС обективно си е налице.
Може би, по-скоро имате предвид, че изключва умисъла за проникване в МПС. Само дето и с това не мога да се съглася.

Ето я ситуацията, касателно формата на вина:

Деецът влиза в МПС с цел да открадне вещи, намиращи се вътре в МПС.

По отношение на кражбата, действа при форма на вина пряк умисъл. (Съзнава общественоопасния характер на деянието, предвижда неговите общественоопасни последици и иска настъпването им.)

По отношение на 346б, действа при форма на вина непряк умисъл. (Съзнава общественоопасния характер на деянието, предвижда неговите общественоопасни полследици и допуска, т.е. съгласява се с тяхното настъпване).

Та... не знам от кога непрекия умисъл престана да бъде форма на вина и от кога деянията в тази форма на вина станаха ненаказуеми.
Да, ок лицето има пряка цел за кражба, но на него му е пределно ясно че за да отнеме чуждата вещ, освен другото - влиза в МПС, което е чуждо, без да има разрешение от собственика за това и без да има друго правно основание и от волева страна деецът напълно приема, съгласява се, примирява се с това, пък макар и с оглед постигането на пряката си цел (за която никой не спори, че е кражбата).

Поставилия темата колега, допускам че няма особен опит по тия конкурси . Щеше да подмине идеята за евентуална съвкупност. Никой не би се занимавал с толкова отвлечено нещо, вещаещо само спорове и нищо позитивно.

Да, определено нямам опит по тези конкурси, защото се явявам за първи път.
То добре, че "на тези конкурси" не е решил ей така за майтапа да се яви някой от водещите пеналисти в България, писал учебниците на тези, които сега правораздават. Щото току виж, взели че скъсали нещастния професор, заради това че не е вникнал в тънката душевност и психология на комисията и не си е стиснал силно очите за това, че определен състав (хубав -лош, кьопав - не кьопав) СЪЩЕСТВУВА в НК и неговото прилагане не е по желание на правоприлагащия орган !

Пък като комисията не иска да се занимава с такива "отвлечени неща" - да си беше прецизирала казуса по начин неизискващ изследване на отвлечени неща ! Ама защо и е да го прави, като така и така може да не се мотивират и толкова. Стискаме очите. Не коментираме проблема и хоп, проблема не съществува !

Не че не дават тънки работи, но само когато са 100% сигурни в отговора, за да не станат за смях . Пък нали са и по действителни случаи на ВКС.

Те така или иначе станаха за смях, щото в собственото си решение приеха фактическа обстановка различна от описаната в собствения им казус, касателно лицата пострадали от престъплението. Ама първо, очевидно че на никой от тях не му пука, второ това е извън предмета на настоящата тема.

Колкото, че е по действителни случаи. Да по действителен случай е. Само дето решението на Районния съд по действителния случай е различно от решението в казуса (изтървана е квалификацията по чл. 195, ал. 1, т. 4 НК).

Хммм..., защо не разлистите и да видите как се е "раждало" ПЗО-то....

Колега, дали бихте могъл да развиете мисълта си малко по-подробно ?

[ivanov_p]

Проникването в МПС обективно си е налице.
Може би, по-скоро имате предвид, че изключва умисъла за проникване в МПС. Само дето и с това не мога да се съглася.

По отношение на 346б, действа при форма на вина непряк умисъл. (Съзнава общественоопасния характер на деянието, предвижда неговите общественоопасни полследици и допуска, т.е. съгласява се с тяхното настъпване).

А какви са обществено опасните последици?

[svettoslav]

Умисъла да открадне като че по особен начин изключва проникването (било в жилище, в МПС).В теоретичен план обаче да има две престъпления .

Ами колега... там е работата, че или има две престъпления в съвкупност, или няма.
Няма как "в теоретичен план" да има, пък на практика да няма. Ако е налице такава ситуация, то значи имаме много сериозен проблем - или в теорията, или в практиката.

Ами явно има проблеми,но не само тук при този състав.Проблеми много.Съдебната практика приема едно нещо,различно от това,което ние си знаем, че е на книга.Тоест-наказателноправно и единствено законно.Ако не се примириш с непрецизното,но възприето безусловно от практиката,ще ти пиремат още 100 години казусите за невярно решени.


*Умисъла за влизането в МПС не е евентуален ,а пряк. Нямаме допускане да влизаш,а съзнателно влизане.Когато съзнаваш неизбежността на влизането,няма какво да допускаш.Тук други последици нямаш освен самото влизане.Някой му викат на "просто извършване". Друг порфесор може пък да каже,както нерядко става,че това е все пак резултат. Умисълът е пряк. Няма пречка да е такъв,но да имаш друга цел,при това престъпна.

[kandidat_2016_]

Общественоопасните последици колега ivanov_p, се състоят в нарушаването на установената от закона неприкосновеност на МПС.

Четейки предходните Ви постове, оставам с впечатление че не правите разлика между понятията "общественоопасни последици", "вреди" и "съставомерен резултат".

Макар и близки, това са различни понятия.
При така формулираното престъпление, законът съобразява обществената опасност възникваща от самото проникване в чуждо МПС, без да поставя изискване за настъпване на някакви конкретни вреди.

Същото е при нароилите се в последните години случаи, в които неграмотни български граждани желаещи да си изкарат шофьорски книжки, представят пред съответния орган неистински дипломи за основно образование. Такива случаи съставляват престъпления по чл. 316, вр. чл. 308, ал. 2 НК, дори когато още при представянето на документа е станало ясно, че той е неистински и никаква шофьорска книжка не е била издадена на ползвателя на неистинската диплома.

Ако разсъждаваме по изложената от Вас логика, бихме достигнали до извода, че нямало престъпление, щото длъжностното лице приемащо документите веднага установило нередовността на документа и нямало общественоопасни последици от използването на престъпния документ !

[kandidat_2016_]

*Умисъла за влизането в МПС не е евентуален ,а пряк. Нямаме допускане да влизаш,а съзнателно влизане.Когато съзнаваш неизбежността на влизането,няма какво да допускаш.Тук други последици нямаш освен самото влизане.Някой му викат на "просто извършване". Друг порфесор може пък да каже,както нерядко става,че това е все пак резултат. Умисълът е пряк. Няма пречка да е такъв,но да имаш друга цел,при това престъпна.

Колега ! Моля Ви !
В теорията и практиката е абсолютно изяснено, че терминът "допуска" в чл. 11, ал. 2 НК се употребява не в интелектуален, а във волеви смисъл !!!
"Допуска", не означава "сетил се, помислил си, че можело не що да стане" !!!!
"Допуска", означава "съгласил се е, примирил се е - това нещо да стане".

[ivanov_p]

Аз не кандидатствам за прокурор и не ме интересува какво означават термините и връзката между тях. Питам каква е обществената опасност от това да влезеш и излезеш в чуждо МПС, без да причиниш щети нито на МПС-то, нито на стопанина, защото законодателят е изключил някой неща от кръга на престъпленията, дори същите да осъществяват формално състава им?

Между другото този член, както и много други, нямат връзка с теорията на наказателното право, а с празните глави на законодателите ни. Имаше един или два случая, напълно достатъчни на нашето инцидентно право, при които полицията хвана крадци в чужда кола и нямаше за какво да ги осъди. Тогава кратуните в НС приеха този член, зер вече ще те съдят и даже да не могат да докажат друго. Естествено, поради вродена глупост и липса на каквито и да е правни знания, оцапаха всичко и това остана едно недоразумение, по който не знам дали има и 3 присъди, а би трябвало да има хиляди. Поне аз мога да изредя 8-10 ежедневни ситуации, които осъществяват състава. Напр. колежка не може да паркира и задържа дълга опашка коли, излиза първият колега, казва й да излезе от колата, сяда зад волана и паркира, след което и крясва: Ама патко, видя ли как се паркира? Тя се оплаква и се появява чисто проникване с евентуална принуда. Или влизаш в такси, което не е на смяна и си осигуряваш присъда. Да не говорим, че самото бутане на нечия кола, ако си отворил вратата и буташ с едната ръка отвътре, осъществява състава, а ти местиш отключена кола, паркирана без ръчна и излязла на пътя.

[svettoslav]

*Умисъла за влизането в МПС не е евентуален ,а пряк. Нямаме допускане да влизаш,а съзнателно влизане.Когато съзнаваш неизбежността на влизането,няма какво да допускаш.Тук други последици нямаш освен самото влизане.Някой му викат на "просто извършване". Друг порфесор може пък да каже,както нерядко става,че това е все пак резултат. Умисълът е пряк. Няма пречка да е такъв,но да имаш друга цел,при това престъпна.

Колега ! Моля Ви !
В теорията и практиката е абсолютно изяснено, че терминът "допуска" в чл. 11, ал. 2 НК се употребява не в интелектуален, а във волеви смисъл !!!
"Допуска", не означава "сетил се, помислил си, че можело не що да стане" !!!!
"Допуска", означава "съгласил се е, примирил се е - това нещо да стане".

Ами колега,той желае да влезе в автомобила,за да открадне. Той може да се "примири",че вътре в колата неговия приятел му турил в джоба два златни пръстена от жабката и с тях излезнал.И с това ли се е "съгласил" ???
Струва ми се ,че трябва да почетеш още малко. Кражба с евентуален умисъл няма да намериш. Когато дееца съзнава неизбежността на последиците,то той желае тяхното настъпване.Защото "евентуалност" може да има само тогава,когато наред с възможността да настъпят, съществува такава и общ. оп. последици да не настъпят. / Тоест- евентуално да настъпят/.
А "Нека да настъпят" с положителност тези последици,значи желая да настъпят, "Нека" !!! Може да не ми е "все тая". Тая незаинтересованост , "безразлично" отношение не е "допускането". Може да ги искаш и да ти е безразлично.

[kandidat_2016_]

...Струва ми се ,че трябва да почетеш още малко. Кражба с евентуален умисъл няма да намериш...

Къде и кога за Бога съм твърдял подобно нещо бе колега ????

Когато дееца съзнава неизбежността на последиците,то той желае тяхното настъпване.Защото "евентуалност" може да има само тогава,когато наред с възможността да настъпят, съществува такава и общ. оп. последици да не настъпят. / Тоест- евентуално да настъпят/.

Без коментар. Определение за евентуален умисъл, та дрънка. Нека остане написано. За вековете.

Аз не кандидатствам за прокурор и не ме интересува какво означават термините и връзката между тях.

Е, не... На това просто нямам какви аргументи да противопоставя. Капитулирам.

[svettoslav]

...Струва ми се ,че трябва да почетеш още малко. Кражба с евентуален умисъл няма да намериш...

Къде и кога за Бога съм твърдял подобно нещо бе колега ????

Некъде. Само казваш,че "допуска" е "съгласил се",примирил се да стане. Ами и аз се примирявам да изляза от колата с двете монети в джоба,турени от Х там,с когото сме влезли да крадем там.Хич не ми се иска тая работа,но я допускам и тя да стане.
Виж сега,ако случайно си пр*днал,допускаш да се изпуснеш.Но да допускаш,че вече изпуснал се, може да излезнеш от колата както си си с пълни гащи....това вече не е за изпускане....