Здравейте, аз съм студент по право и съм нов потребител тук. В момента съм трети курс и наскоро започнахме наказателното право. На упражнение асистентът ни накара за "домашно" да потърсим информация по два чисто теоретични въпроса, за които не успях да намеря никаква информация и за това питам тук:
- Защо се казва Особена част, а не Специална ?
-Защо главите в особената част започват от Глава първа, а не си продължават, до където са стигнали от общата?
Благодаря за отговорите предварително
- Дата и час: 23 Ное 2024, 07:14 • Часовете са според зоната UTC + 2 часа [ DST ]
Един теоретичен въпрос
Правила на форума
Правила на форума
Темите в този раздел на форума могат да бъдат само на български език, изписани на кирилица. Теми и мнения по тях, изписани на латиница, ще бъдат изтривани.
Темите ще съдържат до 50 страници. Мненията над този брой ще бъдат премествани в друга тема-продължение, със същото заглавие, като последното мнение от старата тема ще съдържа линк към новата, а първото мнение от новата - линк към старата.
Правила на форума
Темите в този раздел на форума могат да бъдат само на български език, изписани на кирилица. Теми и мнения по тях, изписани на латиница, ще бъдат изтривани.
Темите ще съдържат до 50 страници. Мненията над този брой ще бъдат премествани в друга тема-продължение, със същото заглавие, като последното мнение от старата тема ще съдържа линк към новата, а първото мнение от новата - линк към старата.
|
|
14 мнения
• Страница 1 от 1
Re: Един теоретичен въпрос
ЗЗД е в отношение с ТЗ като общ към специален закон т.е. когато са налице специални условия (сделка м/у търговци) се прилага ТЗ,а когато липсва конкретна правна норма, в специалния закон, която да урежда конкретни отношения м/у тях, то приложение намира общия - ЗЗД (субсидиарно приложение).
Особената част на НК очертава особеностите, съставите, на конкретните престъпления, като за всяко едно важат принципите установени в общата част на НК. Общата част на НК определяя и формулира признаците, която трябва да притежава една конкретна проява за да е престъпление, а особената конкретизира и обособява според конкретният родов и непосредствен обект на престъплението различните състави. Родов обект на престъпленята са обществените отношения защитавани от отделните глави на особената част на НК, а непосредствен са конкретно засегнатите обществени отношения...
Особената част на НК очертава особеностите, съставите, на конкретните престъпления, като за всяко едно важат принципите установени в общата част на НК. Общата част на НК определяя и формулира признаците, която трябва да притежава една конкретна проява за да е престъпление, а особената конкретизира и обособява според конкретният родов и непосредствен обект на престъплението различните състави. Родов обект на престъпленята са обществените отношения защитавани от отделните глави на особената част на НК, а непосредствен са конкретно засегнатите обществени отношения...
- pati2
- Потребител
- Мнения: 138
- Регистриран на: 31 Яну 2012, 16:27
Re: Един теоретичен въпрос
Е, какъв е въпросът ви ?
- neutralen
- Активен потребител
- Мнения: 2634
- Регистриран на: 12 Фев 2012, 22:03
Re: Един теоретичен въпрос
neutralen написа:Е, какъв е въпросът ви ?
Написал си е въпросите:
"- Защо се казва Особена част, а не Специална ?
-Защо главите в особената част започват от Глава първа, а не си продължават, до където са стигнали от общата?"
- pati2
- Потребител
- Мнения: 138
- Регистриран на: 31 Яну 2012, 16:27
Re: Един теоретичен въпрос
Техника на закона. В случая кодекса - НК се състои от 2 части и всяка част е разделена на глави. Втората част не е специална по отношение на първата част, щото "специалния" закон отменя общия закон, докато в НК в Особената част се разглеждат частни случаи на престъплението като противоправно деяние, описано във Общата част
- neutralen
- Активен потребител
- Мнения: 2634
- Регистриран на: 12 Фев 2012, 22:03
Re: Един теоретичен въпрос
Благодаря за отговорите
- bledoliki121
- Нов потребител
- Мнения: 5
- Регистриран на: 01 Окт 2014, 14:09
Re: Един теоретичен въпрос
Ако няма опасност да си навредиш по какъвто и да било начин,сподели с асистента следния теоретичен казус,на който си попаднал в интернет :
Иванов и Петков били фатмаци към 6-то РПУ-София,въпреки че и двамата имали склонността да се представят пред свои близки и познати като "следователи". Вечерта на 8.10.12г. били на дежурство с патрулна кола.Шофирайки служебния автомобил,същите установили движещо се пред тях МПС-БМВ,за което МВР имало данни,че преди 2 седмици било откраднато. Служителите сигнализирали недвусмислено на водачите на автомобила(Христов и Цецков) да отбият,но същите,въпреки че възприели полицейския патрул,се опитали да избягат и не се подчинили. И двамата служители помислили,че преследват престъпниците,отнели противопрано МПС-то,което в случая и управлявали.
За да принуди водача на откраднатото МПС Цецков да спре и съответно задържат заподозрените,полицая Иванов блъснал с тяхната кола БМВ-то.Цецков загубил контрол върху управлението,врязъл се в едно крайпътно дърво и получил средна телесна повреда,а Христов бил с тежка такава.Оказало се обаче, че водачите нямат нищо общо с кражбата на МПС-то,а същото било просто изпробвано от тях(дадено им от техен приятел),но Цецков нямал свидетелство за управление,което било причина да не спрат.
*Извършил ли е някой престъпление и какво? Казуса е ....горе-долу, по истински случай.
П.П. Опасявам се обаче,че асистента ще ви го даде за домашно и него.По-лесно е, отколкото да го решиш
Иванов и Петков били фатмаци към 6-то РПУ-София,въпреки че и двамата имали склонността да се представят пред свои близки и познати като "следователи". Вечерта на 8.10.12г. били на дежурство с патрулна кола.Шофирайки служебния автомобил,същите установили движещо се пред тях МПС-БМВ,за което МВР имало данни,че преди 2 седмици било откраднато. Служителите сигнализирали недвусмислено на водачите на автомобила(Христов и Цецков) да отбият,но същите,въпреки че възприели полицейския патрул,се опитали да избягат и не се подчинили. И двамата служители помислили,че преследват престъпниците,отнели противопрано МПС-то,което в случая и управлявали.
За да принуди водача на откраднатото МПС Цецков да спре и съответно задържат заподозрените,полицая Иванов блъснал с тяхната кола БМВ-то.Цецков загубил контрол върху управлението,врязъл се в едно крайпътно дърво и получил средна телесна повреда,а Христов бил с тежка такава.Оказало се обаче, че водачите нямат нищо общо с кражбата на МПС-то,а същото било просто изпробвано от тях(дадено им от техен приятел),но Цецков нямал свидетелство за управление,което било причина да не спрат.
*Извършил ли е някой престъпление и какво? Казуса е ....горе-долу, по истински случай.
П.П. Опасявам се обаче,че асистента ще ви го даде за домашно и него.По-лесно е, отколкото да го решиш
- svettoslav
- Активен потребител
- Мнения: 3901
- Регистриран на: 07 Апр 2009, 07:11
Re: Един теоретичен въпрос
Доколкото си спомням от студентските години - "особена" норма е когато спецификата се отнася до личността, а специална - в останалите случаи. Но моля - приеми спомените ми с резерви и пиши какво е положението според асистента
По другия въпрос не са налични спомени...
По другия въпрос не са налични спомени...
-
moommy - Младши потребител
- Мнения: 60
- Регистриран на: 11 Авг 2008, 11:42
- Местоположение: София
Re: Един теоретичен въпрос
Ами за съжаление явно няма нищо общо с връзката между общи и специални норми, явно отговорът е друг, ще се разбере на следващото упражнение. Относно казуса, ние тъкмо започнахме с наказателното и още не решаваме казуси, няма как да го предложа за решаване все още.
- bledoliki121
- Нов потребител
- Мнения: 5
- Регистриран на: 01 Окт 2014, 14:09
Re: Един теоретичен въпрос
Чл. 28. (1) Съобразно предмета и броя им членовете се групират в части, дялове, глави и раздели или се подреждат без такива подразделения или само в някои от тях.
(2) Частите и главите имат непрекъсната поредна номерация за целия нормативен акт. Дяловете имат непрекъсната поредна номерация в съответната част, а разделите - в съответната глава.
(3) Номерата на частите, дяловете и главите се обозначават с думи, а на разделите - с римски цифри.
Чл. 30. (1) Общите разпоредби на нормативния акт предхождат особените разпоредби.
(2) Когато особените разпоредби с различен предмет са много, те се подреждат по следния начин: устройствени, материалноправни, процесуалноправни и наказателни разпоредби.
За особената част:
За мен няма някаква значима разлика. Предполагам, че така им е скимнало и такъв е бил моментът. Ценяло се е българското. "Особен" е такава дума. Колко чуждици има в НК?
20-ина години по-рано са казвали "особни престъпления" и "особно наказателно право" тъкмо на касаещите дадени категории лица - Долапчиев, стр. 11. moommy , nice try. Но пък в НК наричат особена частта и с общите престъпления.
Бо`зна к`о има предвид асистентът.
За номерирането: горецитираният указ още не е бил приет. Има и други несъответности - къде са тълкуванията на думи, напр.; преходни разпоредби не с параграфи и т.п.
Горното представлява потенциално грешно становище. Консултирайте адвокат, ако искате сигурност и юридическа отговорност при защитата на правата Ви.
- kontrol
- Активен потребител
- Мнения: 1109
- Регистриран на: 05 Сеп 2005, 15:49
Re: Един теоретичен въпрос
Казва се особена, а не специална, най-вероятно, защото под "специална" в правото се има предвид отделни правила, отнасящи се до точно конкретни случаи, за които е необходима отделна правна уредба, различна от общата. Общата част предполага правила, приложими във всяко едно отношение. Специалната в този случай би дерогирала приложението на общата, съгласно правилото Lex specialis derogat legi generali. От друга страна, това не е целта на Наказателния кодекс. Особената част не следва да бъде приложена отделно от общата. Напротив, двете са неразривно свързани. Едната (общата) дава основните дефиниции и категории на наказателното право, както и правилата за определяне на наказания, на наказателната отговорност на лица и др. Тя в себе си не съдържа видовете престъпления. Само с приложението на общата част следователно не би се постигнала цялостната цел на НК. Особената е точно обратното. Тя съдържа съответните състави на престъпленията, но не казва нищо повече за това как те да бъдат приложени най-точно, най-законосъобразно и, в известен смисъл, и най-справедливо. Това се постига чрез прилагането на правилата на общата част. Освен това общата съдържа и правила, които трябва да бъдат взети предвид при извършването на всяко едно престъпление. Та, с други думи на кратко, при определянето й като "специална", а не като "особена", тази връзка би се изгубила, а това очевидно не е целта на законодателя. Все пак тук става дума за кодекс - т.е. вместо алтернативата пред множество разпръснати закони е налице един единствен нормативен акт, уреждащ конкретен правен отрасъл по същия начин, по който биха се справили на теория и "множеството от закони", но кодификацията си има своите практически предимства, на които няма да се спирам. Делението на обща и специална част, дори и когато е уредена в един кодекс, пак следва да бъде приложена отделно една от друга. Както многократно изтъкнах - не това е целта на нормотвореца.
На същите основания може да се посочи и отговорът на въпроса защо особената част започва от собствена Глава първа. Така се обуславя кумулативното приложение и на общата, и на особената част.
Поздрави от студент, също трети курс.
П.П. Това си е лично мое разбиране, което съчиних набързо, като това едва ли предпоставя теоретичната му издържаност. Нито на лекциите по Наказателно право, нито на упражненията е ставало дума за такъв въпрос. И все пак това показва колко различно могат да звучат в правото две на пръв поглед синонимни думи.
На същите основания може да се посочи и отговорът на въпроса защо особената част започва от собствена Глава първа. Така се обуславя кумулативното приложение и на общата, и на особената част.
Поздрави от студент, също трети курс.
П.П. Това си е лично мое разбиране, което съчиних набързо, като това едва ли предпоставя теоретичната му издържаност. Нито на лекциите по Наказателно право, нито на упражненията е ставало дума за такъв въпрос. И все пак това показва колко различно могат да звучат в правото две на пръв поглед синонимни думи.
- bvoykov
- Потребител
- Мнения: 572
- Регистриран на: 06 Юни 2013, 17:43
Re: Един теоретичен въпрос
http://inscribe.free.bg/cgi-php/phpbb3/index.php
-
karanedeff - Активен потребител
- Мнения: 1237
- Регистриран на: 30 Ное 2002, 17:20
Re: Един теоретичен въпрос
karanedeff написа:Да се изучат:
ЗАКОН ЗА НОРМАТИВНИТЕ АКТОВЕ
Указ № 883 за прилагане на Закона за нopмaтивнитe aктoвe
май е от фундаментално значение
- pati2
- Потребител
- Мнения: 138
- Регистриран на: 31 Яну 2012, 16:27
Re: Един теоретичен въпрос
Проф. Александър Стойнов - НАКАЗАТЕЛНО ПРАВО, Обща част - Издателство "Сиела" - София, 2008г.
П.П. ...Към студентите (а и не само към тях): ...Задължително е да се прочете и то - като учебна литература (а не, като любовен роман на плажа)!
П.П. ...Към студентите (а и не само към тях): ...Задължително е да се прочете и то - като учебна литература (а не, като любовен роман на плажа)!
ЗСВ-Съдиите, съдебните заседатели, прокурорите и следователите нямат право да изразяват предварително становище по възложените им дела, както и становище по дела,които не са им възложени. Съдия, прокурор и следовател няма право да дава правни консултации.
- georgiev_sfbg
- Активен потребител
- Мнения: 1147
- Регистриран на: 13 Окт 2009, 07:26
14 мнения
• Страница 1 от 1
|
|
Кой е на линия
Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 54 госта