Казус ЗОБВВПИ

[three_eleven]

Здравейте на форума,

Говорил съм с разни хора и дори с адвокат и никой не успя да вземе отношение и да се аргументира...

Ще подавам документи за късо нарезно оръжие(пистолет) на юридическо лице... ЕООД е дружеството, аз съм собственик и управител - аз ще го нося.

При юридически лица(служебни цели), съгласно чл. 6, ал. 2 от ЗОБВВПИ, оръжието може да се ползва за охрана на собствеността и за самоотбрана.

При физически лица(граждански цели), съгласно чл. 6, ал. 3 от ЗОБВВПИ, оръжието може да се ползва за самоотбрана и т.н.

Когато говорим за управител и собственик на фирмата, тази САМООТБРАНА като юридическо лице припокрива ли се със самоотбраната като физическо и къде са разликите ако има такива? В смисъл ако се наложи да се защитя срещу посегателство върху мен като управител на фирмата? И съответно 7 дни в седмицата по 24 часа ли е правото ми да се защитя като такъв?

А между другото видях ограничение за носене единствено в работно време, при преките изпълнители на охранителната дейност и предмет на дейност на фирмата ОХРАНА - чл. 94, ал.1

Благодаря.

[iva_sh]

когато търговец охранява своето имущество влизате в дебрите на Закона за частната охранителна дейност - този закон изисква лиценз за всяка дейност по чл.5 от ЗЧОД, вкл. за т. нар. "самоохрана". Излиза че всеки търовец който иска да си охранява имуществото трябва или сам да получи лизенз за да си назначи пазачи или да наеме по договор частна охранителна фирма.Това как ви изглежда? Така че ако си имате разрешение за придобиване и съхранение на огнестрелно оръжие на името на търговеца /ЕООД/, но нямате лиценз за самоохрана се пригответе да платите 10 000 лева имуществена санкция по чл. 42 от ЗЧОД. Като подавате заявление за издаване на разрешение по ЗОБВВПИ трябва не само да посочите точно коя е причината, но и да я обосновете с конкретни доказателства. Охрната на ценни пратки /пари/ не е такава цел, тъй като те могат да се внасят безкасово. Когато оръжието е собственост на ЮЛ - то подава всички заявления - тези за придобиване и съхранение на името на ЮЛ, но за носене и употреба на името на своите служители. Те могат да го носят и употребяват само за целта за която е издадено , а тя в случая е свързана с дейността на ЮЛ, а не със самоотбрана на тяхното имущество или живот и здраве извън работата.

[iva_sh]

чл. 81 (2) (Изм. - ДВ, бр. 44 от 2012 г., в сила от 01.07.2012 г., изм. - ДВ, бр. 73 от 2012 г., в сила от 25.09.2012 г.) от ЗОБВВПИ Когато физически и юридически лица, регистрирани като търговци, спортни и културни организации и ловни сдружения, регистрирани по националното законодателство на държава членка, и лица, създадени със закон или с акт на Министерския съвет са получили разрешение за придобиване и съхранение, подават до директора на ГДНП на МВР, съответно до началника на РУ на МВР по местонахождението на обекта за съхранение на огнестрелните оръжия и боеприпасите за тях, заявление по образец за издаване на разрешение за носене и употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях на своите служители или членове.

[three_eleven]

Ива, мерси за мнението.

Мисля, че има разлика между самоохрана на дружеството и собствеността му, и самоотбрана на управителя като човек, който пренася документи и ценности.

Така че, не мисля, че в случая имам нещо общо с частната охранителна дейност, поправи ме ако греша. Единственото нещо, за което се сещам е да изкарат, че аз самия съм лична охрана на себе си като физическо лице.... съгласно чл. 5, ал.1, т.1. но това звучи абсурдно

Иначе в много решения на съда по жалби за отказ на издаване на разрешение за КНО на физически лица, чета обяснения, че виждаш ли при приложената мотивация на лицето(подобна на моята), той би следвало да подаде иск за издаване на юридическо лице... Точно затова съм се запътил натам.

А относно обстоятелството извън работа, аз съм самоосигуряващо се лице, нямам работно време, нямам и отпуски - винаги съм на работа. Ако бях назначен на позицията управител от собственик, с фиксирано работно време, тогава бих могъл да се съглася с това, че оръжието трябва да се носи само в този часови интервал.

Най-важното явно за мотивацията към заявлението, е да не пиша нищо друго освен самоотбрана. За да не падна в този капан на ЗЧОД.

Примерно: САМООТБРАНА, СЪГЛАСНО ЧЛ. 6, АЛ. 2 ОТ ЗОБВВПИ

http://www.adms-pv.bg/spravki/dela/SD/0 ... 992711.htm

интересен казус с разсъждения относно самоотбраната за служебни цели

Според чл.6 ал.1, ал.2 и ал. 3 от ЗОБВВПИ, с оглед на предназначението му и техническата му характеристика, огнестрелното оръ­­жие е за служебни или за граж­дански цели. Безспорно сега действащия закон за разлика от разпоредбата на чл.5 ал.2 от отменения такъв разкрива една съществена разлика при регламен­та­цията на употребата на оръжия за служебни цели. Така отменения закон бе ка­те­горичен, че “За служебни цели се използва ог­не­­стрелно оръжие, предос­та­ве­но на юридически лица, както и на търговци по сми­­съла на Търговския закон - за ох­рана на собствеността, защита на живота и здра­вето на личността, както и за дру­ги разрешени дейности”, докато сега действащата разпоредба на чл.6 ал.2 от ЗОБВВПИ посочва, че “За служебни цели - охрана на собствеността, за самоот­б­ра­на, както и за други разрешени дейности, могат да се придобиват и съхраняват къ­соцевни огнестрелни оръжия ... “. Т.е. отпаднало е изискването, че оръжието, което ще се използва за служебни цели следва да е предоставено на юридически лица или търговци по смисъла на ТЗ.

Уредбата на употребата на оръжие за граждански цели не разкрила такава съществена промяна, като за такива цели се из­ползва огнестрелно оръжие с определени в ал.3 на чл.3 от закона ха­рактеристики, предоставено на физически и юридически лица и на тър­говци по смисъла на ТЗ за самоотбрана /самоохрана/, ловни, спортни, културни и др. нужди.

В слу­чая искането е подадено от физичес­ко­то лице в това му качество, а не от търговеца “О. Т”ЕООД, като мо­тив от жал­боподателя е посочено самоох­ра­на и самоот­б­ра­на, поради на практика слу­жеб­ната му ангажираност. Т.е. претен­ди­ра се употреба на оръжие за “самоотбрана” за служебни цели.

[iva_sh]

току що редактирах първия си пост, тъй като чл. 5 от ЗЧОД има предвид самоохраната, а не нещо друго. Има вероятност да се разреши придобиване и съхранение на огнестрелно оръжие на ЮЛ за служебна цел самоотбрана, като разрешението за носене и употреба бъде издадено на управителя. Да не се лъжем - вероятността е много малка. По предишния ЗКВВООБ можеше лично оръжие, което е собственост на физическото лице да се носи и употребява за служебни цели /напр. при въоръжена охрана/. Сега това не е допустимо поради разпоредбата на чл. 81, ал.2 от ЗОБВВПИ, която задължава работодателя да иска издаване на разрешение за своите служители по отношение на дейностите носене и употреба. В тази хипотеза дори и да сте управител не можете да съхранявате оръжието в дома са, а единствено в мястото за което е издадено разрешението за съхранение на името на ЮЛ. Така като си тръгвате трябва да го оставяте там защото през нощта нямате право да го съхранявате на друго място.

[three_eleven]

Благодаря! Мисля, че си изясних нещата...

Мисля, че има всички предпоставки да се издаде такова разрешително. Със сигурност има повече причини за да се издаде такова, отколкото на случайно физическо лице(където успеваемостта е кажи речи 50%). Да не говорим за таксата по тарифа 4 за ЮЛ, която е х10, сравнена с гражданската.

Ще пиша за развитието след месец.

Който има да допълни нещо е добре дошъл.

[three_eleven]

Разрешителното е при мен. Нямаше никакви спънки и възражения от страна на КОС.

[ppeenn]

Здравейте, един казус: частна охр. фирма е спечелила обществена поръчка за физическа, въоръжена охрана на обект, но в момента тя изпълнява задачите по охраната с газов пистолет. Според моите разбирания охраната с газов пистолет не е въоръжена охрана, но какво казва закона. Какви са изискванията за въоръжена охрана и в кой закон е указано, какво е и какви са изискванията за въоръжена охрана?