- Дата и час: 27 Ное 2024, 05:19 • Часовете са според зоната UTC + 2 часа [ DST ]
293а НК
Правила на форума
Правила на форума
Темите в този раздел на форума могат да бъдат само на български език, изписани на кирилица. Теми и мнения по тях, изписани на латиница, ще бъдат изтривани.
Темите ще съдържат до 50 страници. Мненията над този брой ще бъдат премествани в друга тема-продължение, със същото заглавие, като последното мнение от старата тема ще съдържа линк към новата, а първото мнение от новата - линк към старата.
Правила на форума
Темите в този раздел на форума могат да бъдат само на български език, изписани на кирилица. Теми и мнения по тях, изписани на латиница, ще бъдат изтривани.
Темите ще съдържат до 50 страници. Мненията над този брой ще бъдат премествани в друга тема-продължение, със същото заглавие, като последното мнение от старата тема ще съдържа линк към новата, а първото мнение от новата - линк към старата.
|
|
17 мнения
• Страница 1 от 1
293а НК
Здравейте, колеги!
Имам нужда от помощ (и аз, като един друг питащ..). Ето и конкретният казус, който ми тревожи главата: По ч.гр.д. е издаден ИЛ на основание чл. 404, вр. чл. 416 ГПК (поръчителят по кредит е платил задължението на кредитополучателя и е поискал издаването му, не е провеждано исково производство). Разпореждането на съда по това ч.гр.д. има ли характера според Вас на "влязъл в сила съдебен акт" по смисъла на 293а??? Изчетох всичката налична практика на ВКС в Сиела и Апис, а също и предложената от чичко Гугъл, предвид новия ГПК (по отношение изменението на НК от 2006 г.). Моят отговор е свързан със съпоставката с чл. 244 от ГПК (отм.) - т.е. няма такъв акт, ТР от 1983 г. си е приложимо и в моя казус, ведно с всички решения на ВКС до 2010 г., но ... горестоящи колеги са на противно мнение - разпореждането е точно такъв акт... Още повече, че няма как законодателят през 2006-та да е предвидил 404 и 416, генерирани през 2008-ма, а е имал предвид присъди и определения, освен решенията... Ама не мога да намеря стенограмите в момента...
Та в тези топли нощи, моля за помощ: аргументи в подкрепа или против моето становище... Ще се зарадвам и на двете. Благодаря предварително на всеки отзовал се.
Имам нужда от помощ (и аз, като един друг питащ..). Ето и конкретният казус, който ми тревожи главата: По ч.гр.д. е издаден ИЛ на основание чл. 404, вр. чл. 416 ГПК (поръчителят по кредит е платил задължението на кредитополучателя и е поискал издаването му, не е провеждано исково производство). Разпореждането на съда по това ч.гр.д. има ли характера според Вас на "влязъл в сила съдебен акт" по смисъла на 293а??? Изчетох всичката налична практика на ВКС в Сиела и Апис, а също и предложената от чичко Гугъл, предвид новия ГПК (по отношение изменението на НК от 2006 г.). Моят отговор е свързан със съпоставката с чл. 244 от ГПК (отм.) - т.е. няма такъв акт, ТР от 1983 г. си е приложимо и в моя казус, ведно с всички решения на ВКС до 2010 г., но ... горестоящи колеги са на противно мнение - разпореждането е точно такъв акт... Още повече, че няма как законодателят през 2006-та да е предвидил 404 и 416, генерирани през 2008-ма, а е имал предвид присъди и определения, освен решенията... Ама не мога да намеря стенограмите в момента...
Та в тези топли нощи, моля за помощ: аргументи в подкрепа или против моето становище... Ще се зарадвам и на двете. Благодаря предварително на всеки отзовал се.
- sunshine_75
- Потребител
- Мнения: 822
- Регистриран на: 13 Окт 2004, 09:36
Re: 293а НК
Всички ли сте в отпуск?...
- sunshine_75
- Потребител
- Мнения: 822
- Регистриран на: 13 Окт 2004, 09:36
Re: 293а НК
И да са, повечето сме закрастени с този форум и хвърляме по един поглед .
Не знам дали ще съм ви от полза ( а бих искала, заради прочетеното от вас), защото не съм запозната с практиката, която сочите ( не ми е приоритет наказателното), но ако следващите думи могат да са от полза- моля:
Доколкото ми е известно производството по чл. 410 и сл. ГПК улеснява принудителното изпълнение на посочени в заявленията притезания като съдът се произнася на база ограничена проверка на твърденията по реда на чл. 411 ГПК. По реда на ГПК от 2008 г. разпореждането е обективирано в заповедите за изпълнение, които съгласно чл. 404, ал. 1 ГПК представляват изпълнително основание. Изпълнителната сила на заповедите е поставена под въпрос за срок от 14 дни от дата на получаване на заповедта от длъжника, в които срок длъжникът може да депозира възражение.
Неподаване на възражение по чл. 414, ал. 1 ГПК срещу издадена ЗИ(1), или оттеглянето му ( 2), или влизането в сила на съдебното решение по иска за установяване на вземането по чл. 422 ГПК(3), имат за последица създаване на стабилитет на заповедта за изпълнение ( издадената заповед влиза в сила и се издава ИЛ за претендираните суми в нея).
Отмяна на издадената заповед и ИЛ е възможно единствено по реда на чл. 423
Не знам дали ще съм ви от полза ( а бих искала, заради прочетеното от вас), защото не съм запозната с практиката, която сочите ( не ми е приоритет наказателното), но ако следващите думи могат да са от полза- моля:
Доколкото ми е известно производството по чл. 410 и сл. ГПК улеснява принудителното изпълнение на посочени в заявленията притезания като съдът се произнася на база ограничена проверка на твърденията по реда на чл. 411 ГПК. По реда на ГПК от 2008 г. разпореждането е обективирано в заповедите за изпълнение, които съгласно чл. 404, ал. 1 ГПК представляват изпълнително основание. Изпълнителната сила на заповедите е поставена под въпрос за срок от 14 дни от дата на получаване на заповедта от длъжника, в които срок длъжникът може да депозира възражение.
Неподаване на възражение по чл. 414, ал. 1 ГПК срещу издадена ЗИ(1), или оттеглянето му ( 2), или влизането в сила на съдебното решение по иска за установяване на вземането по чл. 422 ГПК(3), имат за последица създаване на стабилитет на заповедта за изпълнение ( издадената заповед влиза в сила и се издава ИЛ за претендираните суми в нея).
Отмяна на издадената заповед и ИЛ е възможно единствено по реда на чл. 423
- Гост.
- Старши потребител
- Мнения: 9438
- Регистриран на: 25 Яну 2013, 17:33
Re: 293а НК
Наличието дори само на възможност за отмяна на заповедта ми се струва достатъчно основание същата да не квалифицира длъжника като осъден да изпълни парично задължение с влязъл в сила съдебен акт...Т.е. има механизъм, по силата на който "нещата" да се променят... А когато иде реч за наказателна отговорност, ми се струва много грубо да се разширява приложното поле на понятието... Много големи благодарности, Поли! Липсва ми именно тази гражданско-процесуална гледна точка... А една работа, като не се работи...
- sunshine_75
- Потребител
- Мнения: 822
- Регистриран на: 13 Окт 2004, 09:36
Re: 293а НК
Не знам, но този механизъм е толкова имагинерен, че не знам как да те убедя, че повече от рядко може да се проведе успешно това възражение. По 423 се разглеждат само посочените в нормата основания за ревизия, а те като цяло са все процесуални и при уважаването им нещата ще се върнат до предявяване на иск по реда на чл. 422. Всъщност има нещо, което да те ползва- ако имаш доказателства, че длъжникът е имал знание за издадената заповед и ИЛ повече от месец, нещата пък съвсем стават необратими и няма като как да се иска отмяната и.
Факт е, че с издадената заповед и И не се решава спора със сила на пресъдено нещо ( покойния професор е написал цяла книга по въпроса) , защото съда не се произнася по гражданските права на страните, а е ограничен само на база твърденията им, но е факт и че влезе ли в сила заповедта, без оглед причината( от 1 до 3 от горния ми пост) пътя на принудителното изпълнение е отворен.
Факт е, че с издадената заповед и И не се решава спора със сила на пресъдено нещо ( покойния професор е написал цяла книга по въпроса) , защото съда не се произнася по гражданските права на страните, а е ограничен само на база твърденията им, но е факт и че влезе ли в сила заповедта, без оглед причината( от 1 до 3 от горния ми пост) пътя на принудителното изпълнение е отворен.
- Гост.
- Старши потребител
- Мнения: 9438
- Регистриран на: 25 Яну 2013, 17:33
Re: 293а НК
sunshine_75 написа:Наличието дори само на възможност за отмяна на заповедта ми се струва достатъчно основание същата да не квалифицира длъжника като осъден да изпълни парично задължение с влязъл в сила съдебен акт...Т.е. има механизъм, по силата на който "нещата" да се променят... А когато иде реч за наказателна отговорност, ми се струва много грубо да се разширява приложното поле на понятието... Много големи благодарности, Поли! Липсва ми именно тази гражданско-процесуална гледна точка... А една работа, като не се работи...
Аз смятам, че би следвало да се счита за влязъл в сила съдебен акт, независимо от възможността за възражение по чл. 423 от ГПК, щом като може да се образува успешно изпълнително производство и да се събира принудително вземането. Ето и едно решение, съгласно което е оправдан подсъдимият, но поради липса на достатъчно средства за изпълнение на задължението по смисъла на чл. 293а от НК :
Р Е Ш Е Н И Е №145
Гр.Пазарджик,19.07.2011 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ПАЗАРДЖИШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНА КОЛЕГИЯ В ПУБЛИЧНО СЪДЕБНО ЗАСЕДАНИЕ НА ПЕТИ ЮЛИ 2011 год. В СЪСТАВ:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГЕОРГИ ВЕСЕЛИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: КРИСТИНА ПУНТЕВА
НАДЕЖДА АНДОНОВА
Секретар :Сн.П.
Прокурора А.Панков
сложи за разглеждане докладваното от съд.Веселинов ВНОХД № 369 по описа за 2011 год.
С Присъда №110/04.05.2011 год.по НОХД№2429/10 год.Пазарджишкия районен съд е признал подсъдимия Г.Т.Я. със снета самоличност за НЕВИНОВЕН в това,че от 19.03.2009 до 29.10.2010 год.в гр.Пазарджик при условията на продължено престъпление след като е осъден да изпълни парично задължение с влязъл в сила съдебен акт-Заповед №35 за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК по ч.гр.д.№89/09 год.по описа на Пазарджишкия районен съд,влязло в сила на 19.03.2009 год.и в продължение на 1 година от влизането му в сила,не е изпълнил задължението си в размер на 4200 лв.главница,ведно със законната лихва върху нея да изплащането на вземането към кредитора Р.С. Н. от гр.П-к въпреки наличието на парични средства на обща стойност 5092 лв.,поради и което на основание чл.304 НПК е ОПРАВДАН по обвинението по чл.293а НК.
Присъдата е протестирана от Пазарджишката районна прокуратура,в който протест се поддържат доводи за незаконосъобразност и необоснованост.В тази връзка се иска въззивният съд на основание чл.336 ал.1 т.2 НПК да отмени оправдателната присъда по отношение на подсъдимия и да постанови нова,осъдителна,признавайки го за виновен в извършване на горепосоченото деяние с налагане на съответно наказание.
Не се сочат нови д-ва.
Прокурорът поддържа протеста.
Защитата на подсъдимия в с.з.пред настоящата инстанция излага доводи да се потвърди присъдата като законосъобразна и обоснована.
Окръжният съд като въззивна инстанция след като обсъди доводите на страните и провери данните по делото,при спазване разпоредбите по чл.313 и сл.НПК,намери за установено следното:
Протестът е неоснователен.
От събраните в процеса писмени и гласни д-ва и доказателствени средства,които първоинстанционния съд е обсъдил поотделно и в съвкупност,е била приета за безспорно установена следната фактическа обстановка по обвинението:
В началото на 2003 год. подсъдимия потърсил св.Н.,с когото се познавал,като целта му на срещата с него била да го убеди да му стане поръчител за кредит към банка ДСК,клон Пазарджик,който кредит бил за сумата от 5000 лв.Н. се съгласил и му станал поръчител.
В края на м.ноември 2003 год.от банка ДСК уведомили Н.,че подсъдимия е просрочил 3 вноски,поради което се налагало сумите да се удържат от неговата заплата.Н. на няколко пъти се срещнал с Я.,който го уверявал че до няколко дни ще се издължи.Това обаче на станало,поради което на Н. бил наложен запор на заплатата и удръжки в размер на 160 лв.през първия месец и по 100 лв.за всеки следващ.
През м.май 2007 год.Я. чрез пощенски запис изплатил сумата от 1500 лв.на св.Н. за това,че от м.ноември 2006 до м.април 2007 год.е бил преустановил плащанията.От м.май 2007 год.той отново престанал да плаща задълженията си към поръчителя Н..На 17.11.2008 год.Я. подписал Запис на заповед,с която се задължавал да изплати на Н. сумата от 4200 лв.Въз основа на издадена Заповед за незабавно изпълнение по ч.гр.д.№89/09 год.на ПРС длъжникът-подсъдимия Я. бил осъден да заплати на Н. сумата в размер на 4200 лв.за задължение по Запис на заповед и законна лихва върху главницата,считано от 10.01.2009 год.,за което бил издаден и изпълнителен лист.В тази връзка по молба на Н. до СИС при ПРС било образувано изп.д.№2015/09 год.за изпълнение на вземането по този изп.лист.Изпратена била и покана за доброволно изпълнение до Я.,която получил на 04.03.2009 год.в с.Патриарх Евтимово чрез Кмета на селото.
От приетата по делото финансово-икономическа експертиза е установено,че законната лихва върху главницата от 4200 лв.за периода от 10.01.2009 до 30.04.2010 год.,които суми се дължат от подсъдимия,е в размер на 648.60 лв.,респ.общо което той дължи главница и лихви възлиза на сумата от 4848.60 лв.
От приетата техническа експертиза,която се е произнесла по въпроса за стойността на притежаваните земеделски земи от подсъдимия,намиращи се в землището на с.Патриарх Евтимово по Решение на Асеновградския районен съд по гр.д.№853/07 год.,влязло в сила на 03.09.2008 год.е установено,че тя възлиза общо за двата имота на сумата 4628 лв.
В хода на ДП са били събрани и данни,че подсъдимия е бил собственик и на л.а.ВАЗ 21011 С РЕГ.№****,рама №****,двигател №****,оранжев на цвят,като от оценъчната експертиза е установено,че той е на стойност 464 лв.Установено е също така,че този автомобил е бил снет от отчет в масивите на МВР през 2008 год.Това е станало по повод предвид представеното по делото писмено д-во-бележка под №0013920/21.04.2004 год.на „Електрометал Инженеринг”ЕООД-София,от която е видно,че този л.а.,собственост на Я.,е бил предаден на дружеството като отпадък за сумата от 150 лв.Същият е бил спрян и от движение.
В с.з.пред първоинстанционния съд е допусната и приета и допълнителна техническа експертиза,изготвена от същото в.л.Г.,който е дал и първоначалното заключение в досъдебната фаза на процеса,от която е установено че е внесена корекция в стойността на притежаваните от подсъдимия поземлени недвижими имоти/земеделски земи/,посочени по-горе в първоначално приетата експертиза.От тази експертиза е видно,че общо за двата имота стойността възлиза на сумата3419 лв.-имущество,което Я. *** 2009 год.Експертът Г.,***.и от настоящата инстанция с оглед изясняването на въпроса,свързан с формирането на цената на притежаваните от подсъдимия земеделски земи изясни,че при определянето им той се е съобразил с Наредбата,регламентираща този начин,която е приета с Постановление на МС №118/98 год.,включително и с последното и изменение от 2006 год.За да изготви допълнителната експертиза той е направил и справка в две агенции за недвижими имоти в гр.Пазарджик,участващи в брокерски къщи в страната,които са му дали информация,че при евентуално сключени такива сделки с такива земи продажната цена е била много по-ниска от реалната такава.Вещото лице изясни още,че преди да изготви допълнителната оценъчна експертиза той е направил и справка в системата за Агро-пазарна информация във връзка със средните цени на земеделските земи за процесния период,които са били обвързани с категоризацията на земята-в случая земеделските земи на Я. са се обхващали от 4-та категория,каквато е била земята в с.Патриарх Евтимово,намиращо се в Асеновградска община.
За да възприеме описаната по-горе фактическа обстановка по обстоятелствата на обвинението първостепенния съд се е позовал на обясненията на подсъдимия като основно гласно доказателствено средство,показанията на св.Н. и Янева,заключенията на експертизите,както и на всички останали писмени д-ва,събрани в досъдебната фаза на процеса и включени в доказателствения материал по реда на чл.283 НПК.Всички писмени и гласни д-ва и доказателствени средства са били еднопосочни е непротиворечиви и по този начин са обосновали в пълна степен възприетите обстоятелства,предмет на доказване по чл.102 НПК,с оглед на което са били изцяло кредитирани.
На база така събрани и преценени д-ва и доказателствени средства,при обсъждането на въпросите по чл.301 НПК инстанцията по същество е направила правния извод,че в случая обвинението срещу подсъдимия не е доказано по несъмнен начин/чл.303 ал.2 НПК/,поради което на основание чл.304 НПК е оправдала Я. за извършеното от него деяние по чл.293а НК.
Въззивният съд намира така направения извод от правна страна за правилен,законосъобразен и обоснован.В тази връзка по начало правилно е прието предвид хипотезиса на посочената правна норма по чл.293а НК,че в случая за да е осъществен състава от обективна страна е необходимо наличието и на трите признака:влязъл в сила съдебен акт,установяващ парично задължение за дееца,наличието на парични средства или имущество на подсъдимия,които му позволяват изпълнението на това задължение и неизпълнението на същото в срок от 1 година от влизане всила на съдебния акт.Субективната страна на това деяние изисква деецът да съзнава че е задължен парично с влязъл в сила съдебен акт,че има парични средства или имущество,с които да удовлетвори кредитора и въпреки това съзнателно да не изпълни съдебното решение.Освен това съдът е приел още от правна страна,че конкретното деяние така,както е внесено от прокуратурата като обвинение за т.нар.продължено престъпление,не представлява такова предвид събраните по делото д-ва,за който свой извод също така е изложил убедителни правни съображения в мотивите си към присъдата,който извод е съобразен и с правната доктрина,и който напълно се споделя от въззивния съд.
Безспорно е установено по делото от събраните д-ва, че двете от предпоставките на обективната страна на деянието са били налице – подс.Я. е бил задължен по силата на влязъл в сила съдебен акт-Запис на заповед /несъдебно изпълнително основание/ да изплати на св. Н. сумата от 4200 лв., ведно със законната лихва, и продължение на 1 година от влизането му в сила на посоченото изпълнително основание той е бездействал и не го е погасил. Третата предпоставка – той да има в патримониума си наличие на парични средства или имущество, с което да стане това погасяване, не е била налице – към инкриминирания период неговото налично имущество е било на стойност 3419 лв. – предвид заключението на техническата експертиза за стойността на земеделските земи, които той е притежавал като недвижимо имущество, а от друга страна липсата на други някакви парични средства, с които да удовлетвори вземането на Н.. Ето защо след като е приел, че при отсъствието на третата предпоставка от обективната страна на престъплението – наличието на достатъчно средства, с които да покрие задължението към кредитора, то се явява несъставомерно, съдът е направил законосъобразен и обоснован извод с оглед постановената оправдателна присъда по отношение на подсъдимия. В тази насока въззивната инстанция приема за неоснователни поддържаните в протеста доводи за необоснованост и незаконосъобразност на съдебния акт.
Предвид гореизложените съображения въззивният съд намира, че присъдата на ПРС като законосъобразна и обоснована ще следва да се потвърди, а протестът като неоснователен – да се остави без уважение.
Водим от горното и на основание чл.338 НПК Окръжният съд
Р Е Ш И
ПОТВЪРЖДАВА Присъда №110/04.05.2011 год. по НОХД №2429/10 год. на Пазарджишкия районен съд.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
- nk7702n
- Старши потребител
- Мнения: 6457
- Регистриран на: 01 Юли 2010, 11:02
Re: 293а НК
Има нещо не така в това решение. Възможно да са събрани доказателства, но да не са коментирани ( смятам ги за относими!), но все таки- кога точно е влязъл в сила съдебния акт? , за да отпочне теченето на 1г. срок? Инак, някак страда един от признаците на обективната страна на деянието ( леле, че о написах).
и какво станало след като получил поканата, че не е ясно? защото чл. 420 ГПК казва, че принудителното изпълнение се спира при депозирано възражение в срок( и няма "влязъл в сила съдебен акт", а по почин на тангото- две назад) именно при издадена ЗНИ и ИЛ по чл. 417 т.9 ( запис на заповед) до момента в който се постанови съдебно дирене по реда на чл. 422 ГПК, ерго едва след това ще се заздрави издадената ЗНИ и ИЛ, но пък тогаз вече ще си имат и съдебно решение.
Всъщност от това, че са коментирали дата на връчване нищо не следва, защото по чл. 417 ГПК вариациите стават още по-оплетени: може и да се спре принудителното изпълнение с просто възражение( 417 т.9), ама може и да не( 417 т.1-8), освен ако не представи надлежно обезпечение.
( заповедното е голяма яма)
п.п. sunshine_75, от вчера си мисля да предложа нещо- дали нямате познат магистрат от гражданско отделение, който да хвърли поглед върху доказателствата и да даде конкретен съвет, защото тук детайлите са важни ( дати, надлежно връчване).
Въз основа на издадена Заповед за незабавно изпълнение по ч.гр.д.№89/09 год.на ПРС длъжникът-подсъдимия Я. бил осъден да заплати на Н. сумата в размер на 4200 лв.за задължение по Запис на заповед и законна лихва върху главницата,считано от 10.01.2009 год.,за което бил издаден и изпълнителен лист.В тази връзка по молба на Н. до СИС при ПРС било образувано изп.д.№2015/09 год.за изпълнение на вземането по този изп.лист.Изпратена била и покана за доброволно изпълнение до Я.,която получил на 04.03.2009 год.в с.Патриарх Евтимово чрез Кмета на селото.
и какво станало след като получил поканата, че не е ясно? защото чл. 420 ГПК казва, че принудителното изпълнение се спира при депозирано възражение в срок( и няма "влязъл в сила съдебен акт", а по почин на тангото- две назад) именно при издадена ЗНИ и ИЛ по чл. 417 т.9 ( запис на заповед) до момента в който се постанови съдебно дирене по реда на чл. 422 ГПК, ерго едва след това ще се заздрави издадената ЗНИ и ИЛ, но пък тогаз вече ще си имат и съдебно решение.
Всъщност от това, че са коментирали дата на връчване нищо не следва, защото по чл. 417 ГПК вариациите стават още по-оплетени: може и да се спре принудителното изпълнение с просто възражение( 417 т.9), ама може и да не( 417 т.1-8), освен ако не представи надлежно обезпечение.
( заповедното е голяма яма)
п.п. sunshine_75, от вчера си мисля да предложа нещо- дали нямате познат магистрат от гражданско отделение, който да хвърли поглед върху доказателствата и да даде конкретен съвет, защото тук детайлите са важни ( дати, надлежно връчване).
- Гост...
- Потребител
- Мнения: 113
- Регистриран на: 26 Юли 2009, 03:00
Re: 293а НК
Благодаря да помощта, колега!
Но КОЙ е влезлият в сила съдебен акт??? Записът на заповед ли (поне това виждам в последния абзац) ?!?! 293а е престъпление против правосъдието, а не против кредиторите.... И се опитвам да изясня за себе си кой е този устойчив съдебен акт, който да защитя с ангажиране на наказателната отговорност... В това решение не го виждам... Не говоря за правните последици, нито за наличие на засължение, нито за принудителното изпълнение...
Не ми е идеята да отърва от наказателна отговорност кредитополучателя - има 1/4 ид. част от НИ без НА и стойността му не покрива по некакъв начин задължението. Но въпросът е принципен и именно на това основание са ми отменили акта - да диря правната природа на съдебния акт...
Но КОЙ е влезлият в сила съдебен акт??? Записът на заповед ли (поне това виждам в последния абзац) ?!?! 293а е престъпление против правосъдието, а не против кредиторите.... И се опитвам да изясня за себе си кой е този устойчив съдебен акт, който да защитя с ангажиране на наказателната отговорност... В това решение не го виждам... Не говоря за правните последици, нито за наличие на засължение, нито за принудителното изпълнение...
Не ми е идеята да отърва от наказателна отговорност кредитополучателя - има 1/4 ид. част от НИ без НА и стойността му не покрива по некакъв начин задължението. Но въпросът е принципен и именно на това основание са ми отменили акта - да диря правната природа на съдебния акт...
- sunshine_75
- Потребител
- Мнения: 822
- Регистриран на: 13 Окт 2004, 09:36
Re: 293а НК
Letola,
Всичкото народ е във ваканция... Но когото хванах, му подпалих чергите Имам време досаттъчно, но опитът ми показва, че когато нещо не е в "коловозите", точно в този форум му се намират релси... Имам една идея за конкретна дама, която беше чудесен граждански съдия, а в момента е в НО... Благодаря за идеята.
Всичкото народ е във ваканция... Но когото хванах, му подпалих чергите Имам време досаттъчно, но опитът ми показва, че когато нещо не е в "коловозите", точно в този форум му се намират релси... Имам една идея за конкретна дама, която беше чудесен граждански съдия, а в момента е в НО... Благодаря за идеята.
- sunshine_75
- Потребител
- Мнения: 822
- Регистриран на: 13 Окт 2004, 09:36
Re: 293а НК
sunshine_75 написа:...Но КОЙ е влезлият в сила съдебен акт??? Записът на заповед ли (поне това виждам в последния абзац) ?!?! 293а е престъпление против правосъдието, а не против кредиторите.... И се опитвам да изясня за себе си кой е този устойчив съдебен акт, който да защитя с ангажиране на наказателната отговорност... В това решение не го виждам... Не говоря за правните последици, нито за наличие на задължение, нито за принудителното изпълнение...
Не ми е идеята да отърва от наказателна отговорност кредитополучателя - има 1/4 ид. част от НИ без НА и стойността му не покрива по некакъв начин задължението. Но въпросът е принципен и именно на това основание са ми отменили акта - да диря правната природа на съдебния акт...
Пак съм аз ( нищо, че с другия ник ), та- погледнете Наредба № 6 от 20.02.2008 г. за утвърждаване на образци на заповед за изпълнение, заявление за издаване на заповед за изпълнение и други книжа във връзка със заповедното производство- специално приложение № 2, 3 и 5. Ще се убедите сама, че разпореждането по чл. 407 ГПК, когато става дума за заповедно производство при уважаване на заявлението е обективирано в самата заповед за изпълнение( някаква законодателна пестеливост).
- Гост...
- Потребител
- Мнения: 113
- Регистриран на: 26 Юли 2009, 03:00
Re: 293а НК
Запис на заповед - поне това е в постнатото решение - последния абзац... И това категорично е различно от заповед за изпълнение по ГПК, нали??
- sunshine_75
- Потребител
- Мнения: 822
- Регистриран на: 13 Окт 2004, 09:36
Re: 293а НК
sunshine_75 написа:Запис на заповед - поне това е в постнатото решение - последния абзац... И това категорично е различно от заповед за изпълнение по ГПК, нали??
Съжалявам, че се намесих в разговора Ви, гледам, че няма добри отзиви в предходния пост, но няма значение. Всъщност, въз основа на ЗЗ е издадена ЗАПОВЕД ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ, след образувано частно гражданско дело , след което е образувано изпълнително производство и е връчена призовка за доброволно изпълнение. Мисля, че можеше и по - добре да ги формулират нещата в решението, но смисълът е ясен. Надявам се да съм Ви била полезна! Ще потърся още практика, когато имам възможност.
Допълвам, конкретно на въпроса Ви за ЗЗ е приложим чл. 417 от ГПК :
Чл. 417. Заявителят може да поиска издаване на заповед за изпълнение и когато вземането, независимо от неговата цена, се основава на:
1. акт на административен орган, по който допускането на изпълнението е възложено на гражданските съдилища;
2. документ или извлечение от счетоводни книги, с които се установяват вземания на държавните учреждения, общините и банките;
3. нотариален акт, спогодба или друг договор, с нотариална заверка на подписите относно съдържащите се в тях задължения за заплащане на парични суми или други заместими вещи, както и задължения за предаване на определени вещи;
4. извлечение от регистъра на особените залози за вписано обезпечение и за започване на изпълнението - относно предаването на заложени вещи;
5. извлечение от регистъра на особените залози за вписан договор за продажба със запазване на собствеността до изплащане на цената или договор за лизинг - относно връщането на продадени или отдадени на лизинг вещи;
6. договор за залог или ипотечен акт по чл. 160 и чл. 173, ал. 3 от Закона за задълженията и договорите;
7. влязъл в сила акт за установяване на частно държавно или общинско вземане, когато изпълнението му става по реда на този кодекс;
8. акт за начет;
9. запис на заповед, менителница или приравнена на тях друга ценна книга на заповед, както и облигация или купони по нея.
А, относно евентуалното приложение на чл. 423 от ГПК / едно бъдещо несигурно събитие /, ако съдът уважи възражение срещу такава заповед за изпълнение след влизането и в сила и образуване на изпълнително дело / сравнително рядко явление /, тя се обезсилва от съда, както и ИЛ въз основа на нея. Което ме навежда на мисълта, че дотогава би следвало тя се счита за влязъл в сила съдебен акт, независимо, че не се основава на протекло по общия исков ред производство / може и да няма такова при неподадено възражение/.
Това е засега. Приятен ден от мен!
- nk7702n
- Старши потребител
- Мнения: 6457
- Регистриран на: 01 Юли 2010, 11:02
Re: 293а НК
Не приех постнатото решение, защото от изписаното не се установява, как го написах, признак от обективната страна на престъпното деяние. Толкоз.
sunshine_75,
ако се разровите из съдебните актове ще установите, че пеналистите приемат самата заповед за изпълнение за съдебен акт по смисъла на чл. 293а ( то няма никаква разлика между нея и разпореждането, когато е уважено заявлението. В противен случай( при отказ).
Всъщност, личното ми мнение казва, че каквото и да е на Ловешки съд не бива да се чете .
sunshine_75,
ако се разровите из съдебните актове ще установите, че пеналистите приемат самата заповед за изпълнение за съдебен акт по смисъла на чл. 293а ( то няма никаква разлика между нея и разпореждането, когато е уважено заявлението. В противен случай( при отказ).
Всъщност, личното ми мнение казва, че каквото и да е на Ловешки съд не бива да се чете .
- Гост.
- Старши потребител
- Мнения: 9438
- Регистриран на: 25 Яну 2013, 17:33
Re: 293а НК
И мене Панагюрище повече ме кефи.... Всъщност, изрових една камара актове, всеки противоречив на предходния... nk7702n, благодаря на всеки колега, отделил от времето си, положил усилия, да чете и да пише тук, във форума. По никой начин, моля Ви, не приемайте съмненията ми като негативна реакция.
В колебанията си на тема: Да го разпна ли или да го помилвам?, установих, че всъщност не съм догледала нещата още в самото начало - кредиторът е с местоживеене в друг съдебен район, а в моя живее само длъжникът... Така че на основание чл. 68, б. "а" ЗЗД ще пратя нещата на друго място... Въпреки всичко, въпросителните за мен си остават, издаването на заповед за изпълнение е по-скоро охранителна дейност и не може да носи в себе си същата сила като осъдителен съдебен акт, т.е. не попада под защитата на чл. 293а НК. Съжалявам, че не познавам новия ГПК достатъчно, а и никой не успя да ме грабне от цивилните процесуалисти - последното издание, под което стои името на Професора е по-скоро подигравка с него...
Ще препратя всичката съдебна практика на компетентната пр-ра и ще проверявам периодично какво се случва. Така че темата я оставям "отворена" и въпреки че работата ми по случая ще приключи, вълненията ми си остават.
Лека вечер, лека нова седмица.
В колебанията си на тема: Да го разпна ли или да го помилвам?, установих, че всъщност не съм догледала нещата още в самото начало - кредиторът е с местоживеене в друг съдебен район, а в моя живее само длъжникът... Така че на основание чл. 68, б. "а" ЗЗД ще пратя нещата на друго място... Въпреки всичко, въпросителните за мен си остават, издаването на заповед за изпълнение е по-скоро охранителна дейност и не може да носи в себе си същата сила като осъдителен съдебен акт, т.е. не попада под защитата на чл. 293а НК. Съжалявам, че не познавам новия ГПК достатъчно, а и никой не успя да ме грабне от цивилните процесуалисти - последното издание, под което стои името на Професора е по-скоро подигравка с него...
Ще препратя всичката съдебна практика на компетентната пр-ра и ще проверявам периодично какво се случва. Така че темата я оставям "отворена" и въпреки че работата ми по случая ще приключи, вълненията ми си остават.
Лека вечер, лека нова седмица.
- sunshine_75
- Потребител
- Мнения: 822
- Регистриран на: 13 Окт 2004, 09:36
Re: 293а НК
На Вас също успешна нова седмица, sunshine_75! Ще очаквам с интерес развитието на тази тема.
- nk7702n
- Старши потребител
- Мнения: 6457
- Регистриран на: 01 Юли 2010, 11:02
Re: 293а НК
А,бе,съдебен акт е,с който е "осъден" по смисъла на закона. Не е несъдебен все пак.Баш-баш си е съдебен.
Когато ги нямаше тия процедури по заповедното,биха били налице и подобни несъдебни(примерно д-р за заем) на основание който си вади ИЛ.Именно с последния се "осъжда" да плати.Но ИЛ не е съдебен акт,а резултат на разпореждането за издаването му. Със ЗИ се присъжда вземането. Независимо от думичката "осъжда","разпорежда","постановява" .
Когато ги нямаше тия процедури по заповедното,биха били налице и подобни несъдебни(примерно д-р за заем) на основание който си вади ИЛ.Именно с последния се "осъжда" да плати.Но ИЛ не е съдебен акт,а резултат на разпореждането за издаването му. Със ЗИ се присъжда вземането. Независимо от думичката "осъжда","разпорежда","постановява" .
- svettoslav
- Активен потребител
- Мнения: 3901
- Регистриран на: 07 Апр 2009, 07:11
Re: 293а НК
Да се включа и аз защото едни прокурор явно е на мнение че няма ссътавомерност на деянието по чл. 293 а при заповудните производства, независимо дали длъжникът е възразил или не. Аз принципно прочетох и мислих и също останах в двоумение. Принципно има логика да е прав прокурора и да тълкуваме нещата стриктно но ... имам едно питане което някак съвсем ме обърка ако все пак клиентът ми е избрал чл. 417 гпк издазена е заповед за незабявно изпълнение влязла в сила и неоспорена в изп.дело изминали са 2 години от заповедта и този човек не може да образува исково дело срещу длъжника си защото уж няма сила на пресъдено нещо но за заявитель безспорно има, то да смятам ли че същият този човек се е прецякал и не може да търси нак. Отговорност отдлъжника си?
А иначе самата запис на заповед не е съдебния акт, това за горните твърдения, все едно моят нотариално заверен договор дя е съдебен акт, няма начин. Доколкото разбирам съдебното решение в Нк се тълкува като съдебен акт в широк смисъл на думата, било то разпореждане определение и т.н.
И още едно питане ако платилият поръчител в изп. Дело си извади изп. Лист по силатя ня плащането без да води процес излиза че също не би могъл да търси нак. Отговорност. А може би норматевната база е остаряля и трябва не тълкуватулно а законодателно да се уточни за да няма 3 мнения по едни въпрос.
А иначе самата запис на заповед не е съдебния акт, това за горните твърдения, все едно моят нотариално заверен договор дя е съдебен акт, няма начин. Доколкото разбирам съдебното решение в Нк се тълкува като съдебен акт в широк смисъл на думата, било то разпореждане определение и т.н.
И още едно питане ако платилият поръчител в изп. Дело си извади изп. Лист по силатя ня плащането без да води процес излиза че също не би могъл да търси нак. Отговорност. А може би норматевната база е остаряля и трябва не тълкуватулно а законодателно да се уточни за да няма 3 мнения по едни въпрос.
- pitasht
- Активен потребител
- Мнения: 1361
- Регистриран на: 19 Май 2006, 09:18
17 мнения
• Страница 1 от 1
|
|
Кой е на линия
Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 30 госта