чл. 78а НК и редукция по чл. 63 НК

[nak111]

Здравейте!
Според едно становище за да се приложи чл. 78а, ал.6 във вр. ал.1 НК за непълнелетно лице, то се гледа колко е наказанието предвидено за това престъпление /дали е до 3г ЛС за умишлено или 5г за непредпазливо/, без същото да се редуцира по чл. 63 НК.
Според друго становище - първо се извършва редукцията и ако след тази редукция наказанието вече е станало до 3 г ЛС за умишлено и 5 г за непредпазливо, тогава се прилага 78а НК.

напремер - обвинение по чл. 325, ал.2 НК - предвижда се ЛС до 5г. Според първото схващане за непълнолетния деец не може да се приложи 78а НК, тъй като няма значение че след редукция по чл. 63, ал.1, т.4 НК наказанието става ЛС 2 г. А според второто схващане - след като при редукцията наказанието е станало 2 г., то се прилага и чл. 78а за въпросния деец - непълнолетен.
Ако някой е срещнал съдебна практика по въпроса, по възможност на ВКС, ще помоля да ми я посочи.
Благодаря!

[kpavlova]

Мисля, на практика - категорично преди редукцията.
Въпреки, че редукцията "настъпва" екс леге, т.е. чл.62-63 НК съставят "кодекс" в кодекса - досежно санкционирането на непълнолетни.Нещо такова трябва да пишеше и в учебника на Иван Ненов - двояко фиксиране на наказанията ...
Искам да кажа, че чл.63 е част от правната квалификация на обвинението и има същия смисъл, същото предназначение, когато фигурира в него, какъвто има посочването на всяка норма от особената част, сочеща освен диспозицията и санкция....До тук на теория.
На практика - горенаписаното не е от значение

РЕШЕНИЕ № 185 ОТ 20.07.2010 Г. ПО Н. Д. № 108/2010 Г., Н. К., ІІІ Н. О. НА ВКС





Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на осемнадесети март 2010 г. в състав:


ПРЕДСЕДАТЕЛ: Саша Раданова
ЧЛЕНОВЕ: .. Фиданка Пенева
Севдалин Мавров


при секретар Лилия Гаврилова и в присъствието на прокурора от ВКП Стефка Бумбалова, като изслуша докладваното от съдията С. Мавров КНОХД № 108/10 год. по описа на Върховния касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
Касационното производство е образувано по жалба на защитата на подсъдимия И. Атакува се въззивна присъда № 340 от 14.10.09 г., постановена по ВНОХД № 3114/09 г. по описа на Софийски Градски съд. Визират се всички касационни основания. Алтернативно се иска да се отмени акта и подсъдимия да бъде оправдан или след отмяната му - делото да се върне за ново разглеждане. Жалбата се поддържа в съдебно заседание. Представят се писмени бележки. Подсъдимият и защитата молят да се отмени присъдата и да бъде освободен от наказателна отговорност, съгласно чл. 78а НК. Представя се допълнение към жалбата.
Прокурорът счита, че при разглеждане на делото не са допуснати процесуални нарушения и присъдата е законосъобразна. Цитира решение № 49/09 г. по н. д. № 690/08 г. на ВКС, във връзка с доводите за приложимостта на чл. 78а НК по отношение на подсъдимия.
Върховният касационен съд, като взе предвид постъпилата жалба, доводите по нея и становищата на страните, намира следното:
С присъда от 11.11.08 г. по НОХД № 6147/07 г. на СРС Д. е признат за невинен и е оправдан по повдигнатото му обвинение по чл. 198, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 63, ал. 1, т. 3 НПК.
Първоинстанционният акт е отменен от въззивния съд. Подсъдимият е признат за виновен в това, че на 23.04.06 г., около 20.30 часа, в гр. С., в парк "Борисовата градина" на алея "Яворов", в съучастие като съизвършител с още пет неустановени по делото лица, като непълнолетен, но разбиращ свойството и значението на деянието и с възможност да ръководи постъпките си, е отнел от владението на К. С. движими вещи на обща стойност 257.00 лв., собственост на последния, с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила, поради което и на осн. чл. 198, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 63, ал. 1, т. 3 НК е осъден на ДВЕ години лишаване от свобода, изпълнението на които на осн. чл. 69, ал. 1, вр. чл. 66, ал. 1 НК е отложено за срок от три години. Съдът се е произнесъл по разноските.
Първото сочено касационно основание срещу въззивната присъда е за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, довело до нарушено право на защита. Доводите в подкрепа на същото, обаче, изцяло покриват съдържанието на основанието "необоснованост" на фактическите изводи, което не е касационно такова. В тази насока настоящата инстанция намира, че съучастието на Д. в извършеното престъпление е установено по безспорен начин от показанията на пострадалия от досъдебното производство, присъединени по съответния ред, проведеното разпознаване в същата фаза, отговарящо на всички изисквания на процесуалния закон, които с достатъчна степен на сигурност са потвърдени и при съдебния разпит на свидетеля след повече от две години, въпреки преживяната диабетна кома със загуба на зрението и двигателните способности от С.
В подкрепа на основанието за неправилно приложение на материалния закон се излага довод, свързан с неприложението на чл. 78а НК. В тази посока е и пледоарията на прокурора. Доводът не може да бъде споделен. Първата предпоставка за приложението на чл. 78а НК е предвиденото в закона наказание за извършеното престъпление. За инкриминираното спрямо Д. престъпление по чл. 198, ал. 1, пр. 1 НК е предвидено наказание лишаване от свобода от три до десет години. В общата част на НК се съдържат редица норми, които смекчават наказателната отговорност на непълнолетните извършители на престъпления. В тази насока са разпоредбите на чл. 69 и чл. 78 НК. Нормата на чл. 78а НК не съдържа такава привилегия. В същата не е предвидено за непълнолетните извършители първо да се редуцира наказанието по чл. 63, ал. 1 НК, след което да се извърши преценка за наличието на обстоятелството по чл. 78а, ал. 1, б. "а" НК, касаещо размера на предвиденото наказание за конкретно извършеното престъпление. Аргумент в подкрепа на посоченото е и разпоредбата на чл. 80, ал. 2 НК. В същия текст законодателят изрично е предвидил, че давностните срокове, изключващи наказателното преследване за престъпления, извършени от непълнолетни, се определят, след като се съобрази заменяването на наказанията по чл. 63 НК. Такава редукция по чл. 78а НК не е предвидена. От друга с. по делото не са установени факти за възстановяване на причинените имуществени вреди или за обезпечаване на тяхното възстановяване, съгласно чл. 78а, ал. 1, б. "в" НК. При тези съображения не е нарушен и материалния закон.
В жалбата като касационно основание е посочена и явната несправедливост на наложеното наказание. Конкретни доводи в подкрепа на това основание не се сочат. Не се изтъкват смекчаващи отговорността обстоятелства, които не са взети предвид от СГС или не са правилно оценени. Настоящата инстанция счита, че наложеното наказание е съобразено с целите по чл. 36 НК и тежките последици за пострадалия, изиграло е своята възпираща и превъзпитателна роля спрямо Д. и ще въздейства възпитателно и предупредително и върху неразкритите му съучастници. Следва, обаче, да се подчертае и липсата на адекватно изпълнение на задълженията по опазването на реда от съответните органи в този парк на столицата, за да се използва той за спокойно място за отдих и спорт от гражданите и най-вече от децата.
Във връзка с изложеното жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Водим от горното и на осн. чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение,


РЕШИ:


ОСТАВЯ В СИЛА присъда № 340 от 14.10.09 г. по ВНОХД № 3144/09 г. на Софийски градски съд.
Решението не подлежи на обжалване.

-

[lexy21]

Ето и кратка разходка сред въззивните съдилища в страната:

Р Е Ш Е Н И Е

№ 167

гр. Габрово 11.01.2011 год.



В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А


Габровският окръжен съд в публично заседание на петнадесети декември през две хиляди и десета година в състав :



ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИНКО МИНКОВ ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ВАСИЛЕВА

БЛАГОВЕСТА КОСТОВА



при секретаря В.Григорова и прокурора Александров, като разгледа докладваното от съдията Костова ВНОХД № 182 по описа за 2010 година, за да се произнесе взе предвид следното:



Въззивното производство е образувано по жалба на подсъдимия М.С.Д. ***, чрез неговия адвокат Л.Ц. от ГАК против присъда № 604 по НОХД № 633 по описа за 2010г. на Габровски районен съд, обявена в съдебно заседание на същата дата.

С горната присъда, Габровски районен съд е признал подсъдимия М.С.Д. за виновен в това ,че около 01.30 часа на 10.04.2010г. в гр.Габрово, на ул.”Брянска”№ **, пред заведение „Черната дупка”, като непълнолетен, но след като е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си, чрез нанасяне на удар с ръка и крак в областта на главата, причинил на Б.В.Г. ***, средна телесна повреда, изразяваща се в мозъчно сътресение, протекло с временна загуба на съзнание, довело до разстройство на здравето, временно опасно за живота и на основание чл.129 ал.2 във вр. с ал.1 във вр. с чл.63 ал.1 т.3 във вр. с чл.58а ал.1 и чл.54 ал.1 от НК му наложил наказание от шест месеца лишаване от свобода, като на основание чл.66 ал.1 във вр. с чл.69 ал.1 от НК отложил изпълнението на наложеното наказание за срок от една година и шест месеца, считано от влизане на присъдата в сила. С присъдата първоинстанционният съд е отхвърлил предявеният от Б.Г. срещу подсъдимия М.Д. граждански иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, причинени му в резултат на извършеното престъпление в размер на 1500 лева, като неоснователен и недоказан.

В законния срок присъдата е обжалвана от подсъдимия М.С.Д., чрез защитника му адв. Л.Ц. от ГАК. Подсъдимият Д. моли присъдата да бъде изменена и да бъде освободен от наказателна отговорност на основание чл.78а от НК. Подсъдимият счита , че първоинстанционният съд неправилно е приложил материалния закон , тъй като за престъплението за което е осъден се предвиждат до три години лишаване от свобода и според него съдът следвало да приложи разпоредбата на чл.78а от НК.

Жалбоподателят М.Д. не се явява в съдебно заседание. Защитникът му адв. Ц. се явява в съдебно заседание и заявява ,че поддържа подадената от него жалба от името на подзащитния му.

Представителят на Габровска окръжна прокуратура счита ,че жалбата е основателна и подсъдимия Д. следва да бъде освободен от наказателна отговорност, като се приложи разпоредбата на чл.78а от НК.

Окръжният съд разгледа постъпилата жалба и изложените в нея доводи, взе предвид становището на страните и извърши цялостна служебна проверка на присъдата, съгласно чл.314 от НПК, при което приема за установено следно:

Подсъдимия Д. е предаден на съд за това ,че около 01.30 часа на 10.04.2010г. в гр.Габрово, на ул.”Брянска”№ **, пред заведение „Черната дупка”, като непълнолетен, но след като е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си, чрез нанасяне на удар с ръка и крак в областта на главата, причинил на Б.В.Г. ***, средна телесна повреда, изразяваща се в мозъчно сътресение, протекло с временна загуба на съзнание, довело до разстройство на здравето , временно опасно за живота , престъпление по чл.129 ал.2 във вр. с ал.1 във вр. с чл.63 ал.1 т.3 от НК.

В първото по делото заседание пострадалия Б.Г. устно е граждански иск срещу подсъдимия Д. с цена на иска 1500 лева представляващи обезщетение за претърпени от Г. неимуществени вреди, физически и морални болки и страдания в резултат на престъплението за което е предаден на съд подсъдимия. Съдът е приел за съвместно разглеждане в наказателния процес предявения граждански иск и е конституирал Б.Г. като граждански ищец.

Първоинстанционният съд е разгледал делото по реда на глава 27 от НПК, въз основа на искане, направено от подсъдимия и неговия защитник. При провеждане на предварителното изслушване на подсъдимия, съгласно чл. 371, т. 2 НПК, той признава фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт. Съдът е разяснил правата му по тази разпоредба и е констатирал потвърждаването на самопризнанието от събраните в досъдебното производство доказателства, след което е обявил че съответните доказателства от досъдебното производство и направеното от подсъдимия самопризнания по чл. 371, ал. 2 от НПК ще се ползуват при постановяване на присъдата, без да се събират доказателства за същите факти.

Районният съд, като е съобразил разпоредбите на чл. 373, ал. 2 и 3 от НПК, е приел за установени обстоятелствата изложени в обвинителния акт, като се е позовал на направеното самопризнание от подсъдимия и на доказателствата, събрани на предварителното производство, които го потвърждават и сочат на категоричния извод, че подсъдимия са извършили престъплението, за което е предаден на съд . Налице е съответствие между признатите факти и фактическите положения, изложени в мотивите с оглед изискванията на чл. 305, ал.3 НПК.

Установената от районния съд фактическа обстановка се споделя изцяло и от въззивната инстанция. Първоинстанционната присъда е постановена при изяснена фактическа обстановка, която се установява от събраните по делото гласни и писмени доказателства, обсъдени в мотивите на присъдата. Фактическата обстановка не се оспорва от подсъдимия Д..

На основание приетата за установена фактическа обстановка, първоинстанционният съд е приел от правна страна, че подсъдимия Д., както от обективна, така и от субективна страна е осъществил състава на престъплението по чл.129 ал.2 във вр. с ал.1 във вр. с чл.63 ал.1 т.3 от НК , за което го е признал за виновен.

Първоинстанционният съд е изложил задълбочени мотиви за това ,че не следва да намери приложение разпоредбата на чл.78а от НК и подсъдимия да бъде освободен от наказателна отговорност.

Пред въззивният съд защитника на подсъдимия отново прави искане съдът да приложи чл.78а от НК.Това искане се подкрепя изцяло от представителя Окръжна прокуратура-Габрово.

Въззивният съд намира ,че първоинстанционния съд правилно и законосъобразно е приложил материалния закон. Действително подсъдимият Д. е предаден на съд за престъпление по чл.129 ал.2 във вр. с ал.1 във вр. с чл.63 ал.1 т.3 от НК. За престъплението по чл.129 ал.1 от НК законът предвижда наказание до шест години лишаване от свобода. Тъй като престъплението е извършено от подсъдимия Д. като непълнолетен , законът задължава съда да определи размера на наказанието на непълнолетния подсъдим в рамките до три години лишаване от свобода съгласно чл.63 ал.1 т.3 от НК. Тази привилегия за непълнолетните законодателят е уредил в глава шеста на материалния закон – особени правила за непълнолетни. В чл.60 на тази глава законодателят изрично е посочил ,че наказанието на непълнолетните се налага с цел преди всичко да бъдат превъзпитани и подготвени за обществен труд.

В раздел ІV на глава осма от наказателния закон ,законодателят е уредил подробно условията при които лицата се освобождават от наказателна отговорност и им се налага административно наказание. В чл.78а ал.6 от НК се предвижда възможност непълнолетно лице, да бъде освободено от наказателна отговорност, когато са налице основанията на чл.78а ал.1 от НК, а именно: за престъплението извършено от непълнолетното лице да се предвижда наказание лишаване от свобода до три години или друго по-леко наказание , когато е умишлено или лишаване от свобода до пет години или друго по-леко наказание когато е непредпазливо, деецът да не е осъждан за престъпление от общ характер и да не е освобождаван от наказателна отговорност и причинените от престъплението имуществени вреди да са възстановени. В конкретния случай подсъдимия Д. не е осъждан за престъпление от общ характер и не е освобождаван от наказателна отговорност, няма причинени от извършеното от него престъпление имуществени вреди. Престъплението за което обаче Д. е предаден на съд е по чл.129 ал.1 от НК и за него се предвижда наказание до шест години лишаване от свобода. В общата част на НК се съдържат редица норми, които смекчават наказателната отговорност на непълнолетните извършители на престъпления. В тази насока са разпоредбите на чл. 69 и чл. 78 НК. Нормата на чл. 78а НК не съдържа такава привилегия. В същата не е предвидено за непълнолетните извършители първо да се редуцира наказанието по чл. 63, ал. 1 НК, след което да се извърши преценка за наличието на обстоятелството по чл. 78а, ал. 1, б. "а" НК, касаещо размера на предвиденото наказание за конкретно извършеното престъпление. Аргумент в подкрепа на посоченото е и разпоредбата на чл. 80, ал. 2 НК. В същия текст законодателят изрично е предвидил, че давностните срокове, изключващи наказателното преследване за престъпления, извършени от непълнолетни, се определят, след като се съобрази заменяването на наказанията по чл. 63 НК. Такава редукция по чл. 78а НК не е предвидена.

Поради изложеното въззивният съд намира ,че РС-Габрово не е нарушил материалния закон и правилно и законосъобразно е приел ,че не са налице предпоставките на чл.78а ал.6 от НК.

Производството е по глава ХХVІІ от НПК и първоинстанционния съд е наложил наказание на подсъдимия Д. от шест месеца лишаване от свобода съобразявайки се с разпоредбата на чл.58а от НК / в редакцията от ДВ бр.26 от 2010г./ При определяне на вида и размера на наказанието първоинстанционния съд е изложил подробни мотиви. Преценил е всички отегчаващи и смекчаващи вината обстоятелства и е наложил наказание при превес на отегчаващите вината обстоятелства. Отчел е от една страна чистото съдебно минало на подсъдимия и ниската му възраст и от друга страна извършените до момента противообществени прояви от Д. и наложените наказание по ЗБППМН, както и високата степен на обществена опасност на конкретното деяние. Първоинстанционният съд правилно е отчел ,че целите на наказанието ще бъдат постигнати без подсъдимия да бъде изолиран от обществото и е отложил изпълнението на определеното наказание от шест месеца лишаване от свобода за срок от една година и шест месеца, считано от влизане на присъдата в сила.

Присъдата не е обжалвана или протестирана в гражданската и част и в тази част е влязла в сила.

По изложените съображения въззивният съд намира направените в жалбата възражения за неоснователни и недоказани. Присъдата на Габровски районен съд следва да бъде потвърдена като обоснована и законосъобразна.

При извършената служебна проверка на присъдата, на основание чл.314 от НПК, не установи при постановяването й да са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да водят до нейното отменяване.

Водим от гореизложеното съдът



Р Е Ш И :



ПОТВЪРЖДАВА присъда № 604 от 26.10.2010г. година постановена по нохд № 633 по описа за 2010 година на Габровски районен съд, на осн. чл.338 от НПК.

Решението не подлежи на касационно обжалване или протестиране.

За изготвянето му да се съобщи писмено на страните.









ПРЕДСЕДАТЕЛ:







ЧЛЕНОВЕ :1.





2.

Р Е Ш Е Н И Е

№ 197 8.12.2010г. гр.Ямбол



В ИМЕТО НА НАРОДА



Ямболският окръжен съд ІІІ-ти въззивен наказателен състав

На 1 декември 2010 година

В публично заседание в следния състав:

Председател: Петранка Жекова

Членове: Иван Иванов

Гергана Кондова

Секретар Т.Х.
Прокурор Г.Г.
Като разгледа докладваното от съдия Жекова

ВНОХД № 561 по описа за 2010г. За да се произнесе взе предвид следното

Производството е по реда на чл. 313 и сл.НПК.

Образувано е по жалба на подсъдимия А.Д.К. против присъда № 906/ 11.10.2010г.постановена по нохд № 1181/2010г.по описа на Ямболския районен съд.

С обжалваната присъда подсъдимия К. е признат за виновен, в това че 24.03.2009г.около 13 часа гр.Ямбол, на Крайречен булевард е причинил на С.А.Б. средна телесна повреда изразяваща се в причиняване на постоянно общо разстройство неопасно за живота на пострадалия, в резултат девиация на носна преграда с ограничен шип, хипертрофична хрема и затруднено носно дишане, като деянието е извършено от подсъдимия по хулигански подбуди и макар и непълнолетен към момента на извършване на деянието е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си, поради което и на основание чл. 131 ал.1 т.12, вр.с чл.129 и чл.55 ал.1 т.2 буква „б” от НК е осъден на пробация със следните пробационни мерки: задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от две години, с периодичност на явяване пред пробационен служител два пъти седмично и задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от две години.

Подсъдимият К. и гражданските ответници Д. К. и Д.К. са осъдени да заплатят солидарно на гражданския ищец С.А.Б. обезщетение в размер на 7 000лв.за причинени неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането до окончателното изплащане на сумата, като е отхвърлен като неоснователен и недоказан предявения граждански иск за разликата от 7 000лв.до 10 000лв.

Подсъдимия К. е осъден да заплати и направените по делото деловодни разноски, разноските на гражданския ищец и държавна такса съобразно уважения размер на гражданския иск.

В жалбата на А.К. подадена, чрез служебно назначения му защитник адв. Д. С. се релевират оплаквания за допуснати съществени процесуални нарушения, изразяващи се в неправомерен отказ на съда да разгледа делото по реда на глава ХХVІІ от НПК. Оспорва се и правната квалификация на деянието, като се сочи, че по делото не са събрани доказателства за квалифициране на престъплението по чл.131 т.12 НК . Излагат се и доводи за незаконосъобразност при ангажирането на наказателната отговорност на подсъдимия, като се твърди, че съда е следвало да приложи разпоредбата на чл.78а НК като го освободи от наказателна отговорност и му наложи административно наказание глоба. В жалбата се правят две кумулативни искания- за преквалифициране на деянието по чл.129, вр.с чл.63 НК и за прилагане разпоредбата на чл.78а НК със съответните законови последици от това.

Депозиран е писмен отговор от гражданския ищец, в който оспорва въззивната жалба и прави искане проверяващия съд да потвърди присъдата на обжалваната присъда.

Участващия по делото прокурор пледира да се потвърди обжалваната присъда като законосъобразна, обоснована и справедлива.

Въззиваемия- граждански ищец не участва в съдебно заседание.

Въззивника- подсъдим А.К. участва в съдебно заседание лично и чрез служебно назначения му защитник от първата инстанция адв.С., чрез който поддържа изцало жалбата си за допуснати от районния съд съществени процесуални нарушения, за неправилност при квалифициране на деянието и за незаконосъобразност при ангажирането на наказателната отговорност. Прави се искане за изменение на присъдата и прилагане разпоредбата на чл.78а НК.

ЯОС след като обсъди доводите в жалбата, пледоарията на служебния защитник на подсъдимия и заключението на прокурора, съгласно правомощията си по чл.313 и чл.314 от НПК, извърши цялостна служебна проверка на обжалваната присъда приема следното:

Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена в срока по чл.319 ал.1 от НПК и от лице имащо право и интерес да обжалва. Разгледана по същество същата е неоснователна следните съображения:

Приетата от районният съд фактическа обстановка е правилна и обоснована, тъй като се подкрепя от събраните по делото доказателства, като същата се приема изцяло от проверяващата инстанция. Безспорно е установено, че на 24.03.2009г. около обяд подсъдимият А.К. се срещнал със свои познати свидетелите М.Г. и Н.Г. на автобусната спирка на Крайречен булевард, гр.Ямбол. Тримата били в л.а.БМВ, като св.Н.Г. седял на предна лява седалка, подсъдимия на предна дясна, а М. Г. на задната. Около 13 часа покрай тях минал С.Б., който се прибирал от училище и се движел в посока към хипермаркет Кауфланд. Виждайки го подсъдимия слязъл от автомобила и му поискал цигара. Св.Б. му отговорил, че няма и продължил пътя си. К. го настигнал и му нанесъл няколко удара с юмруци в областта на лицето, след което от носа на Б. потекла кръв. Пострадалия побягнал, като К. тръгнал след него, но след това се върнал и се качил в автомобила при свидетелите М. Г. и Н.Г. и потеглили. Пострадалия се обадил на баща си св. А. Б. и двамата отишли до Спешния център към МБАЛ Ямбол. След преглед е било установено счупване на носните костици и е последвала хирургическа интервенция изразяваща се в закрита репозиция на фрактура на носните кости и репозиция на носната преграда. При това се развил и вторичен възпалителен процес- остър трахеобронхит. След изписването от болница Б. изпитвал силни болки и притеснения от външния си вид. Въпреки проведеното лечение носното дишане на пострадалия не се подобрило, като не се очаква подобрение без допълнителна оперативна намеса след навършването му на 21 години.

От изготвената по делото повторна съдебно- медицинска експертиза на съдебното следствие и приобщена към доказателствения материал по делото е установено, че на С.Б. е причинено постоянно общо разстройство неопасно за живота му в резултат девиация на носна преграда с ограничен шип, хипертрофична хрема и затруднено носно дишане.

Подсъдимият А.К. е роден на ***г.,като към момента на извършване на деянието е бил на 15 години, ученик в ТМТ „Иван Райнов”. Не е регистриран в ДПС и поведението му не е разглеждано в МКБППМН. Живее в с.Окоп с родителите си- гражданските ответници Д. К. и Д.К. и по- малкия си брат.

Същата фактическа обстановка е приел и районният съд, като е направил пълен анализ на събраните доказателства в изпълнение разпоредбата на чл.305 ал.3 НПК. Авторството на деянията е доказано по безспорен и несъмнен начин от от показанията на свидетелите М.Г., Н.Г. и С.Б., които са безпротиворечиви и кореспондират помежду си, поради което районният съд правилно ги е кредитирал изцяло.

Правилно и обосновано съдът не е кредитирал обясненията на подсъдимия в частта, в която твърди, че причината за да удари Б. е , че той го е напсувал. Това твърдение на подсъдимия не се подкрепя от останалите събрани гласни доказателства.

При правилно изяснена фактическа обстановка районният съд е направил обосновани правни изводи, като е приел, че подсъдимия А.К. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл. 131 ал.1 т.12, вр.с чл.129, вр.с чл.63 ал.1 т. 4 от НК , тъй като на 23.03.2009г.около 13 часа гр.Ямбол , на Крайречен булевард е причинил на С.А.Б. средна телесна повреда изразяваща се в причиняване на постоянно общо разстройство неопасно за живота на пострадалия в резултат девиация на носна преграда с ограничен шип, хипертрофична хрема и затруднено носно дишане, като деянието е извършено от подсъдимия по хулигански подбуди, като макар и непълнолетен към момента на извършване на деянието е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си.

Деянието е осъществено от обективна страна, тъй като на инкриминираната дата подсъдимия е нанесъл няколко удара с юмрук на пострадалия Б., с насоченост в областта на лицето, в резултат на което му счупил носните кости. Налице е причинна връзка между телесните увреждания и противоправните действия на подсъдимия.

Вида и характера на причинените телесни увреждания са доказани по несъмнен и безспорен начин от заключенията на първоначалната и повторната съдебно медицински експертизи и показанията на вещите лица в съдебно заседание.

Въззивната инстанция приема правните изводи на районния съд, че подсъдимия е осъществил квалифицирана телесна повреда по чл.131 ал.1 т.12 НК- по хулигански подбуди. По делото е безспорно установено, че подсъдимия и пострадалия не са се познавали и съответно преди инцидента не са имали помежду си никакви взаимоотношения. Възползвайки се от обстоятелството, че пострадалия не е подготвен за проявената агресия подсъдимия изненадващо и безпричинно започва да му нанася удари. От изложеното е видно, че с действията си подсъдимия е демонстрирал незачитането на установения правов ред и е посегнал към телесната неприкосновеност на пострадалия, който с нищо не го е предизвикал към такова отношение. С деянието си подсъдимия е показал своето пълно пренебрежение и неуважение към правовия ред, към морала и към човешката личност. По тези съображения съдът намира за неоснователни твърденията в жалбата на подсъдимия за липса на основания престъплението да се квалифицира като такова извършено по хулигански подбуди.

От субективна страна деянието е осъществено от подсъдимия умишлено при пряк умисъл , тъй като същите е съзнавал обществената опасност на деянието и е искал настъпването на този противоправен резултат.



По отношение на наложеното наказание:

При определяне вида и размера на наложеното наказание съдът се е съобразил с всички смегчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, като е приел, че същото следва да бъде определено при баланс на същите. Законосъобразно обаче съдът е отчел, че делото се разглежда след отмяна от въззивната инстанция по жалба единствено на подсъдимия. В този случай съдът е обвързан с принципа при повторното разглеждане да не влошава положението на подсъдимия. При първоначалното осъждане съдът е разгледал делото по реда на глава ХХVІІ от НПК със задължително прилагане на разпоредбата на чл.55 НК , поради което макар и да не са налице нито многобройни смегчаващи вината обстоятелства нито изключително такова на подс.К. отново е наложено наказание при условията на чл.55 ал.1 т.2 „б” НК като наказанието лишаване от свобода / от 1 до 5 години, в сила по време на извършване на деянието/ , след редукцията по чл.63 ал.1 т.4 НК е заменено с пробация. Наложени са следните пробационни мерки: задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от две години с периодичност на явяване пред пробационен служител два пъти седмично и задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от две години.

Съдът не споделя доводите в жалбата на подсъдимия за допуснато нарушение на закона от страна на районния съд с отказа си да приложи разпоредбата на чл.78а НК. Действително към момента на разглеждане на делото от районния съд е налице законова промяна на разпоредбата на чл.78а НК и този институт вече е приложим и за непълнолетните извършители. За да се приложи обаче тази разпоредба следва да са налице всички законни материално правни предпоставки визирани в ал.1 на чл.78а НК. В случая не е налице първата законова предпоставка за това, а именно за престъплението да се предвижда наказание лишаване от свобода до три години или друго по- леко наказание за умишлените престъпления. За инкриминираното престъпление законодателя е предвидил наказание лишаване от свобода от една до пет години, което изключва приложението на института за освобождаване от наказателна отговорност. Обстоятелството, че подсъдимият е непълнолетен не е основание за разширяване приложното поле на разпоредбата на чл.78а НК, тъй като редукцията по чл.63 НК се прилага единствено при налагане на наказанието на непълнолетните, но не и при преценката за приложението на чл.78а НК. Този извод следва при граматическото тълкуване на разпоредбата на ал.1, която изисква за престъплението да се предвижда определен максимален размер наказание лишаване от свобода.

Съдът не споделя наведените доводи в жалбата за допуснати процесуални нарушения от решаващата инстанция с отказа да разгледа делото по реда на глава ХХVІІ от НПК, тъй като при даване ход на делото вече е била изготвена повторната съдебно- медицинска експертиза, от заключението на която е видно, че е налице промяна на фактическата обстановка изложена в обстоятелствената част на обвинителния акт. В конкретния случай отказа на съда да разгледа делото по реда на съкратеното съдебно следствие не е накърнило по никакъв начин правата на подсъдимия, тъй като макар и да е разгледано по общия ред съдът е бил обвързан със задължителното прилагане на разпоредбата на чл.55 НК при определяне на наказанието. Съображения за това са изложени по- горе.



Относно гражданския иск:

При горния изход на делото районният съд правилно е приел, че искът предявен от пострадалия Б. против подсъдимия К. и неговите родители Д. К. и Д.К. за обезщетяване на претърпяните от него неимуществени вреди е основателен. При определяне размера на обезщетението съдът се е съобразил характера на причинените увреждания, настъпилите усложнения, причинените значителни болки и страдания, както и необходимата последваща хирургическа интервенция. По тези съображения въззивния съд намира, че обезщетението в размер на 7000лв. ще репарира в пълна степен претърпяните болки и страдания и създадените неудобства на пострадалия през оздравителния период и не на последо място е съобразен със съдебната практика. Правилно гражданския иск е уважен, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането до окончателното изплащане на сумата и е отхвърлен предявения иск за разликата от 7000лв.до 10000лв.

При горния изход на делото подсъдимия правилно е осъдени да заплати направените по делото разноски.

По изложените го- горе съображения, въззивната инстанция в настоящия съдебен състав счита, че обжалваната присъда следва да бъде потвърдена, тъй като не са налице основания за нейното изменение или отмяна.

Водим от горното и на основание чл. 338 от НПК, Ямболския окръжен съд ,





Р Е Ш И :





ПОТВЪРЖДАВА присъда № 906 от 11.10.2010г. постановена по нохд № 1181/2010г.по описа на Ямболския районен съд.

Решението е окончателно.



Председател: Членове:1. 2.

[svettoslav]

Може цяла статия да се напише,защо след редуцирането.Тук всички повтарят чл.80 ал.2.И какво от това.Точно обратното дори.Това по-скоро подчертава нуждата от "съобразяването по принцип" на чл.63 преди да се прави каквато и да била връзка на наказанието с други разпоредби в конкретен случай.Уреждайки такъв важен въпрос за давността за нак. преследване,пък да не може да има значение замяната някъде другаде...Напротив навсякъде се съобразява,а излиза че само тука не може

И къде са тия "задълбочени мотиви" в тия решения,не ги видях.

Ето и кратка разходка сред въззивните съдилища в страната:

Поради изложеното въззивният съд намира ,че РС-Габрово не е нарушил материалния закон и правилно и законосъобразно е приел ,че не са налице предпоставките на чл.78а ал.6 от НК.

Че и правилно,че и законосъобразно...Като че може един акт да е правилен,пък незаконосъобразен
Ние пък ще кажем-неправилно,необосновано,незаконосъобразно,при нарушаване на процесуалните правила.

Извън посоченото от колегата,

чл.63 ал.3 НК пък казва че " в пределите по предходните алинеи съдът определя наказанието съобразно с правилата на глава пета".
В гл.5-та ,озаглавена "определяне на наказанието" има чл.54 ал.1,който казва: "Съдът определя наказанието в пределите, предвидени от закона за извършеното престъпление(вр.чл.63,откъдето идваме тук), като се ръководи от разпоредбите на общата част (смятам че чл.78а НК се намира в общата част)на този кодекс и като взема предвид:..........."

[system]

Здравейте, уважаеми колеги ! Мнението ми по поставения въпрос е следното:

Може цяла статия да се напише,защо след редуцирането.Тук всички повтарят чл.80 ал.2.И какво от това.Точно обратното дори.Това по-скоро подчертава нуждата от "съобразяването по принцип" на чл.63 преди да се прави каквато и да била връзка на наказанието с други разпоредби в конкретен случай.Уреждайки такъв важен въпрос за давността за нак. преследване,пък да не може да има значение замяната някъде другаде...Напротив навсякъде се съобразява,а излиза че само тука не може

Не съм съгласен. Приложимостта на чл. 78а от НК се обуславя от характера и наказуемостта на самото деяние. Давността е институт, чиято приложимост се предпоставя от обстоятелство след извършване на деянието. Давността изключва наказателното преследване, а чл. 78а се предпоставя от вече реализирано наказателно преследване, което обаче по силата на тази норма завършва с налагане на административно наказание. Различието в смисъла и съдържанието на двата института изключва възможността за приложимост по аналогия (защото това е, което практически svetoslav предлага) на чл. 80 ал. 2 от НК. Тази норма е по-скоро изключение, отколкото въвеждаща принципно правило, и не би могла да бъде приложена и към чл. 78а от НК.
Граматическото тълкуване на чл. 78а във връзка с чл. 63 ал. 1 от НК също обуславя според мен извод за преценка на приложимост на чл. 78а от НК съобразно предпоставките на ал. 1 преди редукцията на наказанията по чл. 63 ал. 1 от НК. Нека постваме двата текста:

НАКАЗАТЕЛЕН КОДЕКС .............................
Чл. 63 За непълнолетните предвидените в особената част на този кодекс наказания се заменят:
1. (доп. - ДВ, бр. 50 от 1995 г., изм., бр. 153 от 1998 г.) доживотният затвор без замяна и доживотният затвор - с лишаване от свобода от три до десет години;
2. лишаването от свобода за повече от десет години - с лишаване от свобода до пет години;
3. лишаването от свобода за повече от пет години - с лишаване от свобода до три години;
4. лишаването от свобода до пет години включително - с лишаване от свобода до две години, но не повече от предвиденото от закона;
..................................
Чл. 78а (1) (Изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г., бр. 62 от 1997 г., бр. 21 от 2000 г., бр. 75 от 2006 г., бр. 26 от 2010 г.) Пълнолетно лице се освобождава от наказателна отговорност от съда и му се налага наказание от хиляда до пет хиляди лева, когато са налице едновременно следните условия:
а) (изм. - ДВ, бр. 86 от 2005 г.) за престъплението се предвижда наказание лишаване от свобода до три години или друго по-леко наказание, когато е умишлено, или лишаване от свобода до пет години или друго по-леко наказание, когато е непредпазливо;
б) деецът не е осъждан за престъпление от общ характер и не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на този раздел;
в) причинените от престъплението имуществени вреди са възстановени.

“Ключовият” според мен термин е “предвиденото наказание” в чл. 63 и съответно “за престъплението се предвижда наказание” в чл. 78а ал. 1 б. “а” от НК. Смисълът е ясен: за едно престъпление поначало е предвидено определено наказание. Когато е извършено от непълнолетен, престъплението си остава наказуемо с наказанието, предвидено в особената част, но спрямо непълнолетния то се заменя с друг размер или вид наказание. При приложимостта на чл. 78а от НК, акцентът отново се поставя върху това какво наказание е предвидено в особената част за престъплението, което е извършено, а не върху това как следва да бъде заменено това наказание според характеристиките на субекта на престъплението. Следователно, първоначално се преценява наличността на предпоставките на чл. 78а ал. 1 от НК съобразно наказуемостта на извършеното престъпление, а след това, ако тези предпоставки са налице, се прилагат последиците от непълнолетието на дееца, предвидени в чл. 78а ал. 6 от НК.
Освен това, ако приемем обратната теза и приложим чл. 78а от НК след като допуснем редукцията на наказанията за непълнолетни, това би означавало непълнолетните да бъдат освобождавани от наказателна отговорност на непълнолетни за голям брой тежки престъпления: причиняване на средна телесна повреда – чл. 129 от НК; блудство по чл. 149 ал. 1 и 2, чл. 150 ал. 1 и 2 (особено тежък случай) от НК; основните състави на изнасилване по чл. 152 ал. 1 и квалифицираните по 2 (без точка 3) от НК; кражба – както основния състав на чл. 194, така и квалифицираните състави на чл. 195 от НК (с изключение на т. 7); грабеж по чл. 198 от НК и т. н., практически всяко престъпление, наказуемо с лишаване от свобода до 10 години, извършено от непълнолетен. Ако приемем тази теза, за всички тези престъпления на непълнолетното лице може да се наложи само обществено порицание или друга възпитателна мярка – чисто теоретично тя може и да е задължение да се извини на пострадалия ! “Госпожице, извинете, че Ви изнасилих” ! Едва ли мисълта на законодателя (доколкото съществува) е протичала точно в тази насока при приемането на новата ал. 6 на чл. 78а от НК.
Такова тълкуване на чл. 78а ал. 6 във вр. с чл. 63 от НК влиза в противоречие и с чл. 61 от НК, защото практически (с изключение на случаите, когато се налага наказание обществено порицание) приравнява положението на непълнолетните, извършили поради увлечение или лекомислие престъпление, което не е с висока степен на обществена опасност, с непълнолетни, извършили тежки престъпления, за които лица тази привилегирована разпоредба е неприложима, а се прилага редукцията на чл. 63 от НК. И двете групи непълнолетни биха получили възпитателна мярка, което е в очевидно противоречие със смисъла и съдържанието както на чл. 61, така и на чл. 63 от НК.

чл.63 ал.3 НК пък казва че " в пределите по предходните алинеи съдът определя наказанието съобразно с правилата на глава пета".
В гл.5-та ,озаглавена "определяне на наказанието" има чл.54 ал.1,който казва: "Съдът определя наказанието в пределите, предвидени от закона за извършеното престъпление(вр.чл.63,откъдето идваме тук), като се ръководи от разпоредбите на общата част (смятам че чл.78а НК се намира в общата част)на този кодекс и като взема предвид:..........."

Мисля, че това позоваване по-скоро е в подкрепа на обратната теза, отколкото на тази на svetoslav. Чл. 63 ал. 3 е разпоредба, приложима при определяне на наказание, предвидено в особената част на Наказателния кодекс. По чл. 78а от НК не се налага наказание, предвидено в Особената част на Наказателния кодекс, а лицето се освобождава от наказателна отговорност и му се налага административно наказание. Това означава, че не само тази разпоредба, но и целият текст на чл. 63 от НК е неприложим в производството по чл. 78а от НК

[lexy21]

Аз съм съгласна със system. Няма да го повтарям.
Ще допълня само, че, според мен, предпоствките за ОНОНАН, установени в чл. 78а, условно могат да бъдат разделени на обективни и субективни. Последните свързвам с личността и поведението на конкретния деец /съдебно минало и т.н./, обективните - с престъпленията, за които се допуска ОНО, само че очертани не по вид, а чрез предвидените за тях санкции в особената част на кодекса. Обективните предпоставки не се влияят от конкретния деец, в обсъждания случай непълнолетен. Действително има особени правила за наказанието за престъпления, извършени от непълнолетни. Тези правила обаче са приложими единствено при реализиране на тяхната наказателна отговорност, не и при АНО, за която чл. 78а е предвидил също особени правила в ал. 6.
Между другото, ако приемем логиката на Светослав, ще разкажем играта и на тежките престъпления по 93, т. 7

[kpavlova]

Не че има някакъв практически смисъл да споря
Но да станат нещата поне 50 на 50 - да ударя рамо на логиката на Светослав - не е лишена от логика
Мисля, че разумен аргумент в полза на тезата „преди редукцията / е единствено буквално тълкуване на чл.78 а, ал.6 от НК, може би даже ограничителното тълкуване, / както е писал Систем– да са налице основание по чл.78 а ,ал.1 - по санкция на престъплението по особена част, като това е предикатната преценка/.Може би и да надценим леко значението на „и деянието е извършено от непълнолетно лице” – в смисъл, ако непълнолетието го отчитахме още при преценка на предпоставките по чл.78 а, ал.1 ,при наказуемостта, нямаше нужда да пишем пак „ и деянието е извършено от непълнолетно лице „....
Съвсем не оспорвам, че ще се стигне до социално неприемливи резултати в противния случай – като порицан грабеж, например.
Не става въпрос и за отграничаване "наказуемост на деянието " и "наказуемост на дееца", който въпрос се поставя обикновено с оглед на обстоятелства ,изкл.наказуемостта.
По начало наказуемостта е нещо, кето не подлежи на количествено измерване - наказанието подлежи на такова измерване, наказуемостта или я има, или не, тя е обект.качество....
Какви са терзанията :

1.чл.78 а , ал.6 определя последиците при освобождаването за непълнолетен/ какви мерки му се налагат / , а не предпоставките за това , предпоставките са алинея 1, нали така ?
Предполагам, че не спорим, че чл.63 е въпрос на предвиждане на наказанието, а не е въпрос на индивидуализацията му.
За непълнолетен, предвиденото в закона наказание е това след редукцията .Няма друго.Той няма как да бъде наказан по Особена част.Тогава, санкцията за непълнолетния не е ли в чл.63, т.е. чл.63 не е ли част от санкцията?Не определя ли и чл.63 наказуемостта на престъплението?
2.правилото за давността са принципни, а не частен случай.За давността се изхожда от предвидените в закона наказания.За непълнолетните те са наказанията след редукция
Държавата се отказва от своята възможност въобще да възбуди наказателно преследване съобразно реалния срок на наказанието съответно на престъплението по Особена част.Отказва се не съобразно инидвидуалното наказание, което би се наложило на конкретния деец/ заслуженото наказание/, а съобразно наказанието, което законът предвижда за неговото престъпление...За непълнолетните това е наказанието след редукция .Какъв по фундаментален принцип от това?
3.Между другото и няма пречка за приложението на чл.80,ал.2 от НК по аналогия , защото тя ще се прилага откъм добрата й страна, за да препятства / ограничава НО, а не да я ангажира?
4.Аргументът с давността ми се вижда и малко исторически манипулиран/ че ако бил искал законодателят , щял да бил предвидил такъв текст в чл.78 а от НК/,
- чл.80, ал.2 от НК съществува от 1968 г, от създаването на НК.За други институти просто не е бил необходим такъв текст, указващ отражението на редукцията / ако се тълкува системат., по редакцията на НК към момента на приемането му /
- Чл.78 а от НК го има от 1982 г.До скоро не се беше прилагал за непълнолетни – до 2006 г
И в този дух, дрън , дрън...безполезни приказки
Има единични решения / инстанционни/ в смисъла „след редукция”, но са изключения, а не правило, така да се каже.Де факто преди редукцията е решението, което се е наложило практически.

[portokal]

"ОНОНАН" е много хубава дума.

[lexy21]

и благозвучна...
Та... моето условно деление на предпоставките не изхожда нито от наказуемостта на деянието като негово обективно качество, нито от наказуемостта на дееца дееца. Обективната му страна изхожда от нещо съвсем друго - кръга от престъпления, за които по принцип се допуска хубавата и благозвучна дума За очертаването на този кръг това става дума. Просто за сравнение, при споразумението този кръг е очертан по друг начин - тези, които не са тежки умишлени престъпления по глава..., раздел... При 78а, кръгът е затворен по вече споменатия начин. Това няма нищо общо с наказуемостта като качество на деянието или с наказуемостта на дееца.

За непълнолетен, предвиденото в закона наказание е това след редукцията .Няма друго.Той няма как да бъде наказан по Особена част.Тогава, санкцията за непълнолетния не е ли в чл.63, т.е. чл.63 не е ли част от санкцията?Не определя ли и чл.63 наказуемостта на престъплението?

В този ред на мисли, има ли различни тежки престъпления, в зависимост от това дали са извършени от пълнолетни или от непълнолетни?

[system]

Ще започна отзад напред

И в този дух, дрън , дрън...безполезни приказки

Полезни-безполезни, поне имахме възможност да си поговорим като юристи ... както в доброто старо време
А и не са безполезни. Практиката, колкото и да се е наложила, не е тълкувателна, подлежи както на теоретична критика, така и на промяна. Макар че не ми се вярва, точно с оглед "социално неприемливия резултат".
На въпроса:

За непълнолетен, предвиденото в закона наказание е това след редукцията .Няма друго.Той няма как да бъде наказан по Особена част.Тогава, санкцията за непълнолетния не е ли в чл.63, т.е. чл.63 не е ли част от санкцията?Не определя ли и чл.63 наказуемостта на престъплението?

Да, но все пак той е извършил престъпление, наказуемо с предвиденото в особената част наказание по вид и размер. А критерият на чл. 78а б. "а" от НК е наказанието за това престъпление, а не според неговия субект.

2.правилото за давността са принципни, а не частен случай.За давността се изхожда от предвидените в закона наказания.За непълнолетните те са наказанията след редукция
Държавата се отказва от своята възможност въобще да възбуди наказателно преследване съобразно реалния срок на наказанието съответно на престъплението по Особена част.Отказва се не съобразно инидвидуалното наказание, което би се наложило на конкретния деец/ заслуженото наказание/, а съобразно наказанието, което законът предвижда за неговото престъпление...За непълнолетните това е наказанието след редукция .Какъв по фундаментален принцип от това?

Ако това изобщо е принцип, според мен той не може да бъде приложил извън института на давността. Права сте, че при давността държавата "законодателно" се отказва от наказателно преследване. Но при чл. 78а наказателно преследване има, само че то завършва с административнонаказателна санкция.

3.Между другото и няма пречка за приложението на чл.80,ал.2 от НК по аналогия , защото тя ще се прилага откъм добрата й страна, за да препятства / ограничава НО, а не да я ангажира?

Принципно няма. В случая има - мисля, че между двата института няма такава степен на сходство, която да обуслови извод за "подобност" по смисъла на чл. 46 ал. 2 от ЗНА.

В този ред на мисли, има ли различни тежки престъпления, в зависимост от това дали са извършени от пълнолетни или от непълнолетни?

Не се бях замислил за този довод. Благодаря, lexy21за допълнението.

[kpavlova]

В този ред на мисли, има ли различни тежки престъпления, в зависимост от това дали са извършени от пълнолетни или от непълнолетни?

О, Лекси, нямаше чак до там да стигна .Безспорно аргументът ти си го бива / забравих дали на "ти " си говорихме и с кого,ако не може на "ти ", ще го преодолея вътрешният импулс да фамилиярнича /
Да не се предавам веднага - делението на престъпленията според санкцията/ тежки , нетежки / няма кой знае какво НП / МП /значение - за приложението на институтите на общата на НК,или за квалификациите по особена, за "предвиждането на отговорността ".Нали не познаваме- все още, ще поживеем и ще видим - деление на престъпленията на простъпки и същински престъпления.Предвидените в самия НК изключения/ когато делението е от значение/-чл.29 буква а/ напр/ но пък при опасния рецидив не се прилага за непълнолетни/ , от Особената част се сещам за квалифициран състав на пране на пари -май имаше , ако предикатното е тежко престъпление.От значение за "квалификация", за предвиждане, е санкцията на престъплението при ОПГ, но там е 3 г.Разбира се, за какво е осъждан се обсъжда и при индивидуализацията на НО, но това вече не е въпрос на предвиждане , а на определяне на наказание...
От значение е предимно за реда за реализиране на отговорността / делението на тежки и нетежки / - за проц.правила : за реализиране на отговоронст -общ ред или диференцирана процедура / споразумяването/ срок за разследване, мерки, продължителност на мерките, способи за доказване / СРС, по ЗЕС/, задочното производство, състава на съда / макар да не е указано по същия начин/ и т.н.
Докато с чл.78 а проблемът е и в предвиждането на отговорност..
Положението е такова, че със Систем сте практически прави .И макар донякъде да се предавам/ не напълно- като всяка уважаваща себе си жена/, и на мен ми беше приятно да спорим

[lexy21]

На "ти" естествено... и без друго shift-ът в изразяване на учитвата форма ме измаря, което пък в никакъв случай не следва да приемаш като неуважение от моя страна
Факт е, че установената практика не е задължителна, пък и да беше - какво ни пречи да си я обсъждаме? На мен ми е приятно и разтоварващо. Хубава вечер.

[REVOLUTION]

Здрасти на компанията.Да се включа и аз по темата.Да си призная клоня към партията на kpavlova и svettoslav.Според мен няма как да приемем друго освен , че спрямо непълнолетните е въведена една "специална система на наказанията на непълнолетните" както я е определил Стойнов.Мисля че практиката до появата на новата редакция на чл.78а също еднозначно следваше тази теза или както картинно се изразява бившия ВС..."За непълнолетните няма други санкции , освен санкциите за отделните престъпления , предвидени в специалната част на НК , заменени по реда на чл.63НК...."Р-397-76-І".

Няма как при приложението , на който и да е друг наказателноправен институт , който прилагаме спрямо непълнолетните и приложението на който да е обусловено от предвидената санкция за престъплението , да прилагаме санкцията предвидена в особената част на НК за пълнолетните.Невъзможно е да разделяме санкциите , тъй като всъщност нямаме 2 отделни санкции , които да съобразяваме , имаме 1 санкция-предвидената в особенната част на НК, заменена по чл.63.

Имам сега едно такова дело , ще докладвам на групата становището на ОС Плд.

[svettoslav]

Имам сега едно такова дело , ще докладвам на групата становището на ОС Плд.

Ти хубаво имаш такова дело,ама аз днеска имах такова дело.Че да Ви "светна" сега какво стана.
Всъщност не е 1:1,но бе свързано с редукцията.Обжалваме присъда на непълнолетен.При привличането към наказ. отговорност обаче е навършил пълнолетие.Поставих си въпроса,макар и в с.з. пред РС дали трябва да се гледа със с.з.? Съгл. НПК гледа се ако е предвидено наказание от 5-15 гледа се със с.з.(чл.28 ал.1 т.2 НПК) Ако е до 5г.- един съдия. Вметнах го в пледоарията си(по съкратено ССл.) или преди да се даде ход по същество мисля,че е едно само със съдия.Но останаха заседателите.
Във вс. случай щом е обвинен след навършване на пълнолетие-делото се гледа по общия ред,а не по правилата относно непълнолетни.Сиреч причината да се гледа със С.З. е че е наказуемо повече от 5г. ЛОС и не може да е по чл.28 ал.1 т.1 НПК.В жалбата наред с доводите относно наказанието посочих че има незаконен състав,доколкото наказанието за кражба извършена от непълнолетен е до 3г.Аргументирах се естествено.Като стигнах обаче до тоя въпрос на жалбата днес председателя на състава(и на него явно малко му играе съчмичката в главата като и на мен)ме прекъсна и ми каза,че няма да стане тая работа (Сладур!)

Та въпроса за редукцията е принципен.Той поражда разни последици.Днес такъв беше проблема за законността на състава(т.е чисто процесуални проблеми дори.

Снощи прочетох мнението на колегата

:lol: и благозвучна...
Та... моето условно деление на предпоставките не изхожда нито от наказуемостта на деянието като негово обективно качество, нито от наказуемостта на дееца дееца. Обективната му страна изхожда от нещо съвсем друго - кръга от престъпления, за които по принцип се допуска хубавата и благозвучна дума За очертаването на този кръг това става дума. Просто за сравнение, при споразумението този кръг е очертан по друг начин - тези, които не са тежки умишлени престъпления по глава..., раздел... При 78а, кръгът е затворен по вече споменатия начин. Това няма нищо общо с наказуемостта като качество на деянието или с наказуемостта на дееца.

За непълнолетен, предвиденото в закона наказание е това след редукцията .Няма друго.Той няма как да бъде наказан по Особена част.Тогава, санкцията за непълнолетния не е ли в чл.63, т.е. чл.63 не е ли част от санкцията?Не определя ли и чл.63 наказуемостта на престъплението?

В този ред на мисли, има ли различни тежки престъпления, в зависимост от това дали са извършени от пълнолетни или от непълнолетни?

сметнах,че това е правилното положение.Но днеска това дело ме накара да се позамисля малко и пак съм на старото мнение.
Вярно,че 78 а очертава определен кръг деяния,изискването за споразуменията също(съотв.забраната за такива).

Обективните предпоставки не се влияят от конкретния деец, в обсъждания случай непълнолетен. Действително има особени правила за наказанието за престъпления, извършени от непълнолетни. Тези правила обаче са приложими единствено при реализиране на тяхната наказателна отговорност, не и при АНО, за която чл. 78а е предвидил също особени правила в ал. 6.
Между другото, ако приемем логиката на Светослав, ще разкажем играта и на тежките престъпления по 93, т. 7

Казваш обективните предпоставки.Последното мнение на колегата REVOLUTION обаче хубаво обяснява всичко.Така че "обективните предпоставки" се влияят от конкретния деец.И няма как да не се влияят.Защото имаш конкретно престъпление.Субектът на престъплението не е ли определящ.Имаш ли престъпление без конкретния субект?
Нека видим следния пример :

Как ще стоят нещата ако чл.78а не се интересува от пълнолетен/непълнолетен?
Казва се примерно,че лицето се освобождава ако са налице следните предпоставки...
Какво ще стане при кражба от непълнолетен-чл.63 Нк-3г.ЛОС?
Пак ли ще се поддържа,че става дума за наказания от Ос.ч. без да се държи връзка относно конкретния субект?

Когато говорим за "конкретния деец" и трябва ли да се държи сметка за него в дадения случай,трябва да не се забравя,че говорим за определени особености,някакви специфики. И тук е мястото да се каже за тия тежки престъпления,аджаба,какво става с тях,остават ли си такива или не,когато за непълнолетен,който ги е извършил,се предвижда наказание,което го определя като "не-тежко", и как дявол да го вземе,ако си остават такива-хем си остават,хем пък от друга страна съобразяваме,че това деяние всъщност не е "тежко" по см. на НК,щом тези "до 3г. ЛОС" определят неговата наказуемост и така то не се накзва с ЛОС повече от 5 г. "с оглед субекта".
Както споделих, "с оглед "конкретния деец" може да означава наличие на някакви особености у същия.
В нашия случай смятам че престъплението се нариче условно "хулиганство,извършено от непълнолетен" " кражба,извършена от непълнолетен и т.н. и т.н.
По-различно ли щеше да е положението ако във всеки един състав турим още една алинея е там се каже : В сл. че деецът е лице ненавършило 18 г. наказанието е .... Следваща Ал.-а ако не е навършило 16г- едикакво си...
Субектът е част от престъплението.Особеностите на субекта също,няма какво друго да е.И щом тези особености водят до предвиждане на друго наказание,именно последното,както се посочи и от колегите,определя дори характера на престъплението(в см. тежко-"нетежко").
Как смятате?-кражба извършена от "опасен рецидивист" какво различно носи в себе си,освен особености у субекта??? "Х" отговаря на условията по чл.29.Браво не него! Тук особеностите са свързани със съдимост, в нашия случай с определена възраст.
Не е ли особеност на субекта качеството дл. лице и като открадне нещо,кое наказание ще имаме предвид и може ли друго,по основния състав да съобразяваме за нещо си???-за подсъдност,за други работи,за давност и т.н.Естествено че не.
И при нас така-имаме нещо,извършено от непълнолетен.Не е възможно да е "тежко престъпление" щом закона не предвижда над 5 г. ЛОС А кой е "законът"?

имаме 1 санкция-предвидената в особенната част на НК, заменена по чл.63.

А ако имахме чл.63а,примерно, където се изброяват 15 престъпления,"извършени от лица,изпаднали в състояние на силно раздразнение,предизвикано от пострадалия с тежка обида....... предвидените в тези разпоредби наказания се заменят...." и тук ли ще търсим "общия" състав за нещо? Ще търсим ли "наказанието преди замяната"? Както и при непълнолетните,така и тук не играе роля,доколкото то не е предвидено за тях.

[lexy21]

Много ще да те е ядосал този съдия
Като сте я захапали тази система по чл. 62 и замяната по чл. 63, че няма пускане Никой не спори по първата част от мнението на Революцията. Спокойно, няма да ги наказваме непълнолетните с други наказания, нито да им събаряме специалната система, нито да преследваме различни от специалните им цели
Всичко специално в особените правила третира налагането на наказание на непълнолетните - цели, видове, граници, в които се индивидуализара:
"Чл. 62. На непълнолетните могат да бъдат наложени само следните наказания:..."
Във връзка с горното следва и:
"Чл. 63. (1) За непълнолетните предвидените в особената част на този кодекс наказания се заменят...
(2) На непълнолетните, навършили шестнадесетгодишна възраст, предвидените в особената част на този кодекс наказания се заменят:...
(3) В пределите по предходните алинеи съдът определя наказанието съобразно с правилата на глава пета.
Ние няма да налагаме наказание.
При 78а:
Отчитаме, обективно, характера, вида и степента на засягане на обществените отношения, обект на посегателството, тяхната обществена значимост, обстоятелства, които са изразени обективно чрез законодателя посредством вида и размера на предвидената в закона санкция. Предвидената специална система на наказанията е израз на субективен подход - с оглед непълнолетната възраст на извършителя, законодателят третира по особен начин реализирането на наказателната отговорност на непълнолетните - както правото да осъди, така и да изпълни, впоследствие и да се третира като осъждан. Тази "специалност" не прави повече или по-малко значими обществените отношения, обект на посегателство. Именно с оглед на тях и тяхното засягане, при кумулативно наличие на останалите предпоставки, същият този законодател е преценил, че следва да бъде заменена най-тежката отговорност с по-лека - оправдано е, както от обективна гледна точка на обекта - на обществените отношения, тяхното засягане и обществена значимост, така и субективно - с оглед конкретния деец. При реализиране на АНО непълнолетните също са третирани специално, за тях също е създадена една особена система на АН в ал. 6, израз на същия подход - да бъде отчетена непълнолетната им възраст, така както тя се отчита при реализиране на наказателната им отговорност, която, в крайна сметка чл. 78а изключва.
П.П. Именно и с оглед обществените отношения, обект на посегателството и тяхното засягане едни престъпления са тежки, други - не.

[ahileas]

Значи съдът първо преценява дали да приложи чл.78А, а след това разбира, че трябва да редуцира наказанието по чл.63. Няма никаква неяснота по това какво наказание предвижда закона за непълнолетните. Тя не може да се породи от това, че приложимата правна норма е в различни текстове. това е просто закондателна техника. След като никой съд не може в подобни случаи да наложи повече от 3 години ЛОС, то какво е предвиденото наказание? Просто заради неприемливите резултати съдилищата се опитват да законодателстват.

[REVOLUTION]

Добре нека да отговорим на този въпрос:
Колко е предвиденото наказание да речем на извършено престъпление по чл.195 ал.1 т.5 от НК от непълнолетен?

[lexy21]

Значи съдът първо преценява дали да приложи чл.78А, а след това разбира, че трябва да редуцира наказанието по чл.63. Няма никаква неяснота по това какво наказание предвижда закона за непълнолетните.

Няма никаква неяснота за това с какви наказания се наказват непълнолетните, как и с какви наказания се заменят предвидените наказания в особената част. Няма никаква неяснота и за това, че в обсъждания случай не наказваме. Любимото Ви редуциране е предпоставено от нещо, нали? Може би, от предвиденото в закона наказание? А то е предвидено с оглед на?

Добре нека да отговорим на този въпрос:
Колко е предвиденото наказание да речем на извършено престъпление по чл.195 ал.1 т.5 от НК от непълнолетен?

Благодаря за въпроса - от една до десет години. Тежко престъпление, винаги Ако единият от сговорилите се е непълнолетен, по Вашата логика - престъплението няма да е тежко, ако другият обече е - престъплението ще е тежко, нищо, че е същото К`во правим, ако са използвани СРС? Я, по отношение на непълнолетния са незаконосъобразно разрешени При реализиране на наказателната отговорност на всяко едно от лицата, по ред на номерата ,за непълнолетния "бонус" - чл. 63.

[svettoslav]

Благодаря за въпроса - от една до десет години. Тежко престъпление, винаги Ако единият от сговорилите се е непълнолетен, по Вашата логика - престъплението няма да е тежко, ако другият обече е - престъплението ще е тежко, нищо, че е същото К`во правим, ако са използвани СРС? Я, по отношение на непълнолетния са незаконосъобразно разрешени При реализиране на наказателната отговорност на всяко едно от лицата, по ред на номерата ,за непълнолетния "бонус" - чл. 63.

Добре,добре,де,ееееееее...

Това е интересно.
Значи ще излезе че освен само за себе си,чл.63 няма нинкакво значение във вр. с други разпоредби,с изкл. на чл.80 ал.2,доколкото изрично е отбелязано.Има се предвид само за наказанието и нищо повече.
Но все пак си остава въпроса за квалификацията -пр. чл.194 ал.1 вр. чл.63 ал.1 т.3 НК-какво е това,ако не кражба ,извършена от непълнолетен?И какво е наказанието?И може ли доводът че не може да се ползуват СРС-та по отношение на дееца,че наказанието ще бъде "порицание",че ще бъде мъмрене или марципан дори,да промени закона???
Много са ограниченията,не са малко затрудненията,процесуалните препятствия за държавата,когато иска тя да докаже престъпление.Ами ще търсят съответния начин.Аргументи от доказателствен характер не влияят по никакъв начин на материалното право(виждал съм непълнолетен осъждан за 21 грабежа,някои от тях дори с ТП, и си е с пробацийка,на всичкото отгоре не я изтърпява,а продължава...)
Иначе ако "тежкото престъпление" го свързваме,както казваш с общ. отношения,които се засягат-хубаво-значи за целите на това,което при определени обстоятелства се поражда от извършено "Тежко П"-нямаме проблем-непълнолетният е законно подслушван-без значение в съучастие ли краде или не.
И какво остава-да приемем,че в останалите случаи,където законът свързва последици с предвидено определено наказание (пр. над 5г.)особеностите на дееца естествено да се имат предвид при определяне наказуемостта на престъплението?
П.П. Не че това ще промени мнението на някой съдия,като моя пич.

[svettoslav]

Че се сетих и за друго.
Не знам ако имаше особени правила за пенсионерите
Да речем отделно ги уредят в Глава VІа НК.
И тъй като РБ отчита бедността на нашите баби и дедовци(ако има още живи),предвиди по - леки наказания за кражби и др. престъпления против собствеността(без грабеж и изнудване).
И вместо да каже "заменяват се наказанията" директно каже-наказват се със:....
при кражба -до 4г. ;квалифицирана-до 6г.
2.Обсебване-до 4г.Ако пенсионерът е в особено гладно положение и всеки ден цитира следното стихотворение на жена си :

Жив е той жив е,там под юргана,
вперил очи право в тавана,
на сън той вижда пенсия голяма,
ала такава няма и няма...
...на една страна захвърлил зъби,на друга тояжка на две строшена..
и на жена си мъчно простена-
кажи ми,жено,увря ли чорбата?-ако е така,
сложи софрата.....
Аз искам,жено,днес да похапна,
от пиле кълка ,на агне главата...
ала такваз ний била съдата...
да топим само корички в чорбата..."


деецът не се наказва

Въпрос: в какъв състав първостепенния съд (в състав Творибисер Бисеров) трябва да гледа делото на пенсионера за престъпление по чл.194 ал.1 вр. чл.65б от Глава VІа НК?