ЕДНА КОШНИЧКА С УСМИВКИ :-))

[nk7702n]

Луната
Петя Дубарова
Луната изплува със ясно лице
и злато изля над земята-
красива, блестяща, с туптящо сърце
загреба с ръце тъмнината.
Приседна на лодчица сребърна в миг,
невидим слуга я понесе,
проблесна от радост прекрасният лик
и звезден се шепот разнесе.
Луната заплува в безкрайната шир
в море от прекрасни дантели-
високо в небето, в спокойство и мир,
далеч сред звездициците бели.

[nk7702n]

+1

[nk7702n]

Нещо ми хареса днес, звучи малко тъжно, но е хубаво :
Пустинно тихо е, когато
стоя, а трябва да вървя,
мълча, а трябва да говоря...
Пустинно тъжно е, когато
край мене хиляди жужат,
а няма кой да е опора...
Пустинно глухо е, когато
се отронват старите надежди
и на ъгъла разбираш, че е късно
да се върнеш, да прогледнеш...
Пустинно нужно е да имаш
жажда, но за живата вода -
и след дълги, морни скитания
да отпиеш през сълзи от радостта...

[Djidzafka]

[dimiter_98]

[nk7702n]

Много е хубаво това клипче, Поли! Извинявай, но аз съм в малко по -различно настроение :

[aron_davidov]

Измислени хора, измеслен елит. Едни и същи празноглавци...
А къде остават стойностните хора? И защно не ни ги показват?

Простете, но стихотворението, което поставям , сигурно е качвано не един път... Дори мисля, че и аз съм го качвал.


Тинтявата
от Валери Петров

Бих го взел преди известно време
тоя стар турист с голо теме,
услужлив и мек съм общо взето
возил съм мнозина по шосето,
пък сега надолу слизах празен
и навярно по - разнообразен
моят път би бил и бих узнал
нещо извън своя си квартал –
но спирачките натиснал вече
порива ми изведнъж пресече
лоша мисъл: от таблото вчера
някой ми свали електромера,
завчера един ме нагруби -
откъде да зная, може би
да е именно от тях и тоя?...
И не спрях, и гледах до завоя
стария човек да се смалява.
А държеше китка от тинтява
и навярно беше не от тия,
дето ще ти сторят мръсотия.
И си казах, леко огорчен:
- Утре ще си спомни той за мен
как съм го отминал и на други
ще откаже своите услуги,
и така нататък до безкрая...
Дребен случай, но след него зная
как и ние, меките учтивите
ставаме от грубите и дивите,
ставаме железни, нелюбезни
със беззвездни във душата бездни.
Хора на доброто не умирайте!
Първите си пориви не спирайте!
Още сме едни във други сплетени,
Още е тинтявата в ръцете ни!

[nk7702n]

Благодаря ви за прекрасните включвания от песента на Марая Кери дотук! Доброто ще остане при нас! СЪс сигурност! Аз ще добавя само това :
Петя Дубарова


Един далечен фар, като око на гларус,
напълнено със морска светлина,
повика ме при себе си.
Не зная -
да ида или тука да стоя.
Поглеждам към морето.
То люлее и себе си, и хиляди звезди
като златни отпечатъци от пръсти...
То моли ме при него да стоя.
Усещам как и мидите под мене
черупки и треви са ми постлали.
"Постой при нас! Със теб ни е добре!
Ний всички морски тайни ще ти кажем."
Къде да ида?
Толкова неща ме викат или молят да остана.
Дали при фара или тука да стоя
и с мидите добри да разговарям?
Дали със гларусите бели
или с чайките
да дишам на небето ветровете?
Дали пък да отида там, при рибите,
за да ми покажат своето плуване?
О, тука ще остана чак до утрото
и тихо ще изслушам този разказ
на мидите, постлали гърбовете си.
Не ще забравя да целуна фара
по челото, препълнено от блясъци.
Аз своето присъствие на птиците
поне до утрото ще предоставя.
Не ще обидя аз със отказ рибите
и с тях до утрото ще поиграя.

[nk7702n]

[dimiter_98]

Защото всички хубави неща свършват...

[dimiter_98]

И защото всички сме прашинки, носени от вятъра, драскотини в пясъка...

[aron_davidov]

Така е Муза, и дано си права затова, че няма да изчезнат- въпрески всичко.

За Валери Петров.
Харесват ми неговите стихотворения заради начина по който са написани. На пръв поглед простичко, наивно, но в същото време с много философия и мъдри послания ...
Достоен за уважение.




ПРОСТИТЕ НЕЩА
Валери Петров

Колко глупав съм бил, че съм писал
само умна щом имал съм мисъл ,
а щом нямал съм, само когато
поне чувство съм имал богато.
А вас - мислите, чувствата прости,
вас - неидващи само на гости,
а извиращи в мен постоянно,
и умиращи в мен непрестанно-
като "храня се", "дишам", "пия",
вас - съставящи мене самия,
вас съм смятал за дребни и скромни,
недостойни човек да ви помни.

Сега тача блестенето скрито,
сега виждам как вие, които
безрасъдно във времето прежно
настрани съм отхвърля небрежно
сте се бутали тайно със лакът-
"Как се прави на умен глупакът..."

И така е - човек да подбира
сред това дето в него извира,
туй което би умно звучало -
та това е лъжа поначало.
И простете ми старите грешки,
мисли прости и чувства човешки -

лъх на спирт от полирана маса,
дълъг път във вагон втора класа,
нежна радост от туй, че сме двама
несъзнавана обич към мама,
вкус на ябълка, слънце във двора,
мисли, чувства на всичките хора.

В тези дни ново чувство ме сгрява,
нова мисъл ми идва такава. -
Да! Добре е, щом хрумне идея,
но не е ли по-умно без нея
и не е ли по-просто и честно
с мисъл стара и чувство известно
да си казваш ей тъй, непредвзето,
туй което ти казва сърцето...

[Melly]

О, хаос, спри се!
Недей мъчи души човешки!
Усмири се!

Понякога ме завладяваш,
Понякога пък аз те завладявам.
Но зная, тази близост е опасна.
И все по-често ще ти се изплъзвам, Ясно?!


Ей, Поли, драснах го набързо туй послание за теб!

[aron_davidov]

Бих се пробвал да напиша някакво "мъдро" предисловие преди следващото стихотворение, но реших, че ще е по-добре ей така да го оставя...просто всичко в него си е казано

Хвърчащите хора
/Валери Петров/

Те не идат от Космоса, те родени са тук,
но сърцата им просто са по-кристални от звук,
и виж, ето ги - литват над балкони с пране,
над калта, над сгурията в двора
и добре, че се срещат единици поне
от рода на хвърчащите хора.
А ний бутаме някакси и жени ни влекат,
а ний пием коняка си в битов някакъв кът
и говорим за глупости, важно вирейки нос
или с израз на мъдра умора
и изобщо - стараем се да не става въпрос
за рода на хвърчащите хора.
И е верно, че те не са от реалния свят,
не се срещат на тениса, нямат собствен 'Фиат'.
Но защо ли тогава нещо тук ни боли,
щом ги видим да литват в простора -
да не би да ни спомнят, че и ний сме били
от рода на хвърчащите хора?

[nk7702n]

Щом ще е Валери Петров, да продължим с :
Пролет е...

Валери Петров

Пролет е, пролет е, и аз гледам площадчето
пред кварталната черква със почуда открил
как черешите в него са тъй бухнали в цвят, че то
сякаш за първи път преживява април.

А децата в игрите си не познават умората
и мачът им пролетен се прекъсва, едвам
когато през входа отворен за хората,
топката влиза във кварталния храм.

И от тук почва чудото: посред литургията
със кръжило, по расо и в сандали обут,
пред вратата на храма се показва светията
и връща им футбола с роналдиньовски шут...

Да, измислица старческа, но пък пролет е, пролет е,
а и в таз ми фантазия има капчица яд –
как напуска се този приземил ореолите,
нарушил протоколите, луднал пролетен свят!

[nk7702n]

Много е хубаво това, Поли, и самата истина. Пък и ми напомни за една хубава песничка от миналото за това как трябва да се обича една жена :

[dimiter_98]

На зазоряване....

[Djidzafka]

[nk7702n]

Вече си мислех да не се появявам, да не вземе да се обърка пак нещо, ама накрая реших отново да опитам... На мен лично ми се танцува ето такова Танго :



П.П : А включването на Док отново е много хубаво, някак тъжничко...

[nk7702n]