ЕДНА КОШНИЧКА С УСМИВКИ :-))

[nk7702n]

Страхотна тема, наистина. Аз реших да напиша едно мое любимо стихотворение от Давид Овадия:
" Аз вярвам в мълчаливата любов-
без думи, без красиви обещания,
без упреци, без молещи уста.
Аз вярвам само в нямото страдание,
в сподавения порив на кръвта!
Очи, в които погледът не гасне,
докосването нежно на ръце
от клетви, от несдържан плач по - ясно
говорят на човешкото сърце!
Тя всичките прегради побеждава!
Тя - вечен порив и нестихващ зов-
кой нея ще отмине, ще забрави?
Аз вярвам в мълчаливата любов!"

[778899]

горното е мн хубаво...едно и от моите любими е.


това също:

Твоите деца не са твои!

Твоите деца
не са твои деца.
Те са синове и дъщери
на копнежа към живот за себе си.
Те идват чрез теб,
но не от тебе,
и макар, че са при тебе,
не ти принадлежат.

Ти можеш да ги дариш с твоята любов,
но не и с твоите мисли,
тъй като те имат собствени мисли.

Ти можеш да дадеш дом на тяхното тяло,
но не и на тяхната душа,
тъй като тяхната душа живее
в дома на утрешния ден,
който ти не можеш да посетиш дори и в своите сънища.

Ти можеш да опиташ
да бъдеш равен на тях,
но не опитвай да правиш тях
равни на себе си,
тъй като животът не върви назад
и не остава в миналото.

Ти си лъкът, от който
твоите деца се изстрелват
като живи стрели.

Остави лъка в ръцете на Стрелеца,
нека носи радост...

[nk7702n]

Да, аз също го харесвам! И също това:
" Понякога ще идвам във съня ти
като нечакан и неискан гостенин...
Не ме оставяй ти отвън на пътя,
вратите не залоствай!
Ще влезна тихо, кротко ще приседна,
ще вперя поглед в мрака да те видя...
Когато се наситя да те гледам
ще те целуна и ще си отида!"

[nk7702n]

А също и нещо за повече борбеност от Дамян Дамянов:
" Когато си на дъното на пъкъла,
когато си най - тъжен, най - злочест
от парещите въглени на мъката
си направи сам стълба и излез!
Когато от безпътица премазан си
и си затворен между четири стени
от всички свои пътища прерязани
нов път си направи и пак тръгни!
Жесток и крив е на живота ребусът
на кръст разпъва нашите души,
загубил всичко, не изгубвай себе си,
единствено така ще го решиш!"

[778899]

да!

повтарям се, но едно от моите най-най е това


Писмо

От чувства мигновени
разплакана си пак...
Не бързай ти към мене
със самолет , със влак -
където и да бъдеш ,
в мига на луд копнеж
решиш ли да се върнеш -
тръгни към мене пеш.

Върви по пътя бавно
и бавно успокой
желанието странно
отново да съм твой.
Върви по пътя дълго ,
през дълъг трезвен ден.
Случайно кацнал гълъб
помилвай вместо мен ,
целувай дъхав люляк ,
изгрял пред теб в зори.
Сравнявай ме със други -
от мене
по-добри.

И ако побеждава
мечтата твойта плът ;
и ако не забравиш
целта на своя път -
ще спреш пред мене мълком
в миг необикновен...
И търсила ме дълго ,
ти дълго ще си с мен.


Георги Константинов

[nk7702n]

Страхотно, и аз това много го харесвам, даже си го имам записано в един от специалните тефтери с любима поезия!
А също и : Песен за надеждата
Когато си мислиш, че няма надежда,
че всичко е свършило вече,
недей се отчайва, недей се предава,
недей се предава, човече!
Кажи : не ми пука от таз несполука,
аз мога, аз вярвам, аз зная,
че въпреки факта, това е антракта,
това е антракта, не края!

[aron_davidov]

Дон Кихот

Днеска срещнах Дон Кихот
яздеше с бавен ход
върху свойта стара кранта
стара кранта - Росинанта
аз му казах “Добър ден!“
Той ми каза “Тръгвай с мен!“
“Нищо, че сме двама –трима
смешни вън от модата ,
но добре е , че ни има
още във природата“
Малко се поколебах,
но си казах “Страх не страх“
Сложих броня, яхнах коня ,
спуснах се да го догоня.
И сега в тоз живот
яхам редом с Дон Кихот.
Нищо , че сме двама – трима
смешни , вън от модата
пак добре е ,че ни има
още във природата.

Валери Петров

[nelkapopova]

Щом четем и се радваме на всичко хубаво за любовта и живота споделено в този форум-значи има надежда да успеем да се радваме на всеки миг,който сме на земята.Не си пропилявайте живота да чакате любовта-тя просто се случва,а най-хубаво е когато обичате безусловно- аз обичам децата си,техните любими жени,прекрасните им деца и всеки хубав миг,който ми е дарен от живота,щастлива съм от добрите думи на истинските хора и се радвам,че въпреки простотията и еснафщината човек може да раздава обич и добро настроение...Бъдете весели и усмихнати,като се събудите-вие сте живи и здрави,живота е приключение и може би днес ще чуете или срещнете добри хора,а това означава,че не сте сами и има много положително настроени хора,като вас,които с няколко думи или усмивка ви карат да се радвате на всеки миг от живота и да казвате често на хората,които обичате това,а на добрите думи да отговаряте от сърце с искреното БЛАГОДАРЯ и човека на когото сте го казали да почувства,че е специален.Обичам живота и истинските хора,а не шушумигите,които правят живота на всички ад и с малкото възможности,които имат сеят омраза,интриги и гадни чувства в околните-не им се хващайте на номерата,игнорирайте ги и се радвайте на всеки миг от живота ви,защото той е уникален и неповторим.Бъдете щастливи и весели напук на неприятностите,които ви се случват-винаги може да е по-зле,така си казвах,като имах непредвидена среща със смъртта,но стиснах зъби и се помолих,вярвах че ако оцелея и този път ще преосмисля живота си и ще се науча да се радвам на всеки хубав миг,който имам-това е толкова лесно,научих се сама да обичам,но да не очаквам да ме обичат-не можеш никой да накараш да те обича,дори децата си,но не това е важно-такъв е живота имаме съдба и тя просто ни поднася различни изненади,дай боже да са хубави.

[nk7702n]

Интересен избор на поезия на Валери Петров. Аз пък се сетих, че имам нещо нежно от Петя Дубарова :
Морето
Морето с морска обич е раздало
на много песъчинки кротка нежност,
на много водорасли цвят е дало
от синьото на своята безбрежност!
И в пристъп на любов е сътворило
седефа във затворената мида,
във своите подводия измило
следи и от тъга, и от обида!
О, как ли е успяло да направи
то всяка риба с нещо по - различна
и с дланите си синкаволилави
да сее радост в свойта безграничност.
И аз стоя, изопната и няма,
на пясъка, самичка под небето,
и чувствам се и горда, и голяма
и силна,и добра като морето!
Нека да запазим романтичната си същност и да се стремим да бъдем по - добри! Приятен ден на всички!

[778899]

нещо и от мен.


КЛЕТВА


Когато нищо друго няма
във този свят, разполовен
на истина и на измама,
невярваща, ти вярвай в мен.

Дори когато те излъжа
невъзмутим или смутен,
заклевам те и ти си длъжна,
презирай ме, но вярвай в мен.

Когато вече ни разделя
безсънна нощ и нервен ден,
във понеделник и неделя
ти непременно вярвай в мен.

Не в здравите ни златни обръчи,
в хербария ни изсушен
с реликвите на прашна обич,
не в спомена, а вярвай в мен.

Защото в битката неравна,
която водим сякаш век,
със теб сме станали отдавна
един живот, един човек.



Недялко Йорданов

[aron_davidov]

Пустини

Бях родена да обичам
и обичана да бъда.
Но животът ми премина
без любов почти.
Затова съм всепрощаваща
и не обвинявам
голите пустини,
които прекосявам.
Само ги запитвам
с поглед удивен:
- За какви ли градини
сте били родени?

Блага Димитрова
1963, Куба

.............................................................
Приятелство


Приятелства....

вървя като в гора,
листа ме милват
и роси ме мият....

усещам как зад чуждата кора
в самия сок се движа аз самият....

как цялата гора лудува в мен
със тихи изумрудени пожари....

и мисля си
за тягостния ден,
когато есента
ще ни попари...

ще бъдем в гъстите годишни кръгове,
навити като ролки с киноленти -
със всички жертви и със всички дългове,
със цели и със половин победи...

тогава
изпод всякоя кора,
чиято лента
хванат да развият,
ще видят
как вървим в една гора...
листа ни милват
и роси ни мият...

Любомир Левчев

Приятен ден и от мен

[aron_davidov]

Много е хубаво. Музика, текст и самият глас 6+ ->Благодарско
Имах едно подобно, но за приятелството.Като го намеря ще го постна тук.

наскоро попаднах на тази история

''Знай, че и в това има нещо добро! ''

Имало едно време един африкански крал. Той имал много близък приятел, с когото от малки били израстнали заедно и станали неразделни. Този приятел имал един доста странен навик. Винаги, каквото и да се случи в неговия живот, независимо дали добро или лошо - той казвал:

- И в това има нещо добро!

Един ден двамата отишли заедно на лов. Приятелят приготвил пушките, заредил и подал на краля. Но явно объркал нещо с едната от тях. И когато кралят стрелял, пушката гръмнала настрани и отнесла палеца на дясната му ръка. Приятелят наблюдавал случващото се и верен на навика си, отново изрекъл:

- И в това има нещо добро!

Но този път разгневеният крал не издържал и се развикал:

- Какви ги говориш?! Не виждаш ли, че ми се откъсна пръста?! В това няма нищо добро!

И веднага щом се прибрали, наредил на хората си да го затворят в тъмницата...

Минало се около година време и един ден кралят решил отново да иде на лов. Събрал малка група от няколко човека и тръгнали. Но този път избрал една много опасна местност. И станало така, че попаднали в плен на канибали, които след като ги заловили, вързали ръцете и краката им и ги завлекли в своето селище. Вечерта се събрало цялото канибалско племе, донесли дърва и наклали голям огън, с намерение да опекат и изядат заловените за вечеря. Но когато доближили краля до огъня забелязали, че палецът на едната му ръка го няма. А те били много суеверни и никога не ядяли човек, на когото нещо в тялото му не е наред или липсва. Затова отвързали краля и го пуснали да си върви. Но другите му хора не могли да се спасят...

Когато се прибрал в двореца, той се замислил дълбоко за случилото се. Осъзнал на какво дължи живота си. Сетил се за своя стар приятел от детството, който вече цяла година лежал в затвора по негово нареждане. Тогава станал, отишъл при него в килията, освободил го и му казал:

- Ти беше прав, приятелю! Наистина се оказа, че има нещо добро в това, че палецът ми се откъсна тогава...

И след като му разказал премеждието си, проплакал:

- Чувствам се много виновен сега пред теб. Моля те, да ми простиш! Зная, че това, което направих с теб, беше много лошо...

- Не! - усмихнал се приятелят - И в това има нещо добро!

- Но какво говориш, как така? Кое му е доброто на това, че стоя в продължение на цяла една година в затвора?

- Ако НЕ бях в затвора, щях да дойда с теб при канибалите! И вероятно сега нямаше да съм жив... - бил отговорът.
http://www.pozitivnoto.info/2009/05/i-v ... dobro.html

[nk7702n]

Тоя Хорацио Гонсалес е много сладък, наистина! Аз пък ще се включа с нещо по - различно, лирично и философско...

"Да срещнеш погледа -
това трептене на лъча,
което те пронизва
до неизвестни бездни.
Съществуванието се разкрива
в мига, когато срещнеш погледа:
без очертаване на граници,
без сянка от зависимост,
без цел, без страх,
без никаква определеност.
За миг едно докосване
до неразделната всецялост на мирозданието.
Да срещнеш погледа,
да пиеш музиката
на самата светлина!
Върховен миг на свобода!
В една искра два лъча се пресичат
от две вселени противоположни _
лъчът пламтящ на тялото
с лъча прохладен на духа!"

[aron_davidov]

+1

Този клип се гледа на голям екран и не много усилено. Сядате удобно и...сте вие ...
както казваше бабата на един приятел- енджой на мекицити

[nk7702n]

Браво, + 1 за клипчето от Aron_ Davidov! Аз пък ще се включа с това :

[Djidzafka]

Такива нещица.....

[nk7702n]

Ооо, страхотно, най - после нещо за душата, след толкова спорове и напрежение, благодаря от сърце!
А от мен това :

С пожелание за щастлив и успешен ден!

[Djidzafka]

Тя душата има и .... особени местенца....



... такива едни, сгряващи

[nk7702n]

[nk7702n]