- Дата и час: 27 Ное 2024, 02:27 • Часовете са според зоната UTC + 2 часа [ DST ]
ВЪПРОС ПО ЧЛ. 12, АЛ. 4 НК
Правила на форума
Правила на форума
Темите в този раздел на форума могат да бъдат само на български език, изписани на кирилица. Теми и мнения по тях, изписани на латиница, ще бъдат изтривани.
Темите ще съдържат до 50 страници. Мненията над този брой ще бъдат премествани в друга тема-продължение, със същото заглавие, като последното мнение от старата тема ще съдържа линк към новата, а първото мнение от новата - линк към старата.
Правила на форума
Темите в този раздел на форума могат да бъдат само на български език, изписани на кирилица. Теми и мнения по тях, изписани на латиница, ще бъдат изтривани.
Темите ще съдържат до 50 страници. Мненията над този брой ще бъдат премествани в друга тема-продължение, със същото заглавие, като последното мнение от старата тема ще съдържа линк към новата, а първото мнение от новата - линк към старата.
|
|
59 мнения
• Страница 2 от 3 • 1, 2, 3
Re: ВЪПРОС ПО ЧЛ. 12, АЛ. 4 НК
Да, така е, разликата е, че 12, ал. 4 поначало не е наказуемо, а при 183 поради последващо действие на дееца не му се налага наказание. Тук му е мястото може би да кажа, че просто се закачих за темата, за да не отварям нова.
Нещо друго ми прави впечатление. Приема се, че "повторно" при чл. 183 означава повторно от съд, т.е. ако първия път е било от съд.
Прокурорът прекратява на основание чл. 183, ал. 3. Нашият човек не плаща и следващите вноски. Пак наказателно производство, той плаща, прокурорът прекратява. И така може до безкрайност. Е, ако няма настъпили "други вредни последици", разбира се. Язък за забраната да се прилага ал. 3 повторно.
Нещо друго ми прави впечатление. Приема се, че "повторно" при чл. 183 означава повторно от съд, т.е. ако първия път е било от съд.
Прокурорът прекратява на основание чл. 183, ал. 3. Нашият човек не плаща и следващите вноски. Пак наказателно производство, той плаща, прокурорът прекратява. И така може до безкрайност. Е, ако няма настъпили "други вредни последици", разбира се. Язък за забраната да се прилага ал. 3 повторно.
Citrus sinensis от семейство Седефчеви
-
portokal - Старши потребител
- Мнения: 5519
- Регистриран на: 13 Яну 2005, 20:36
Re: ВЪПРОС ПО ЧЛ. 12, АЛ. 4 НК
Ако правилно разбирам, Портокал - не трябва да може до безкрайност
И в никакъв случай не трябва единият деец да бъде злепоставен спрямо другия в зависимост от това дали е прекратил прокурора или съд го е признал за виновен и "не наказал".Няма и в двата случая акт с осъдителен диспозитив.Зависи само от етапа на "констатация" за плащането, респ. и на неговото извършване / може и в съдебна фаза да плати до присъдата /
Доказателствен проблем е само.
Или не те разбирам правилно?
И в никакъв случай не трябва единият деец да бъде злепоставен спрямо другия в зависимост от това дали е прекратил прокурора или съд го е признал за виновен и "не наказал".Няма и в двата случая акт с осъдителен диспозитив.Зависи само от етапа на "констатация" за плащането, респ. и на неговото извършване / може и в съдебна фаза да плати до присъдата /
ТЪЛКУВАТЕЛНО РЕШЕНИЕ № 19 ОТ 27.03.1974 Г. ПО Н. Д. № 12/1974 Г., ОСНК НА ВС
.........
2. Чл. 183, ал. 3 може да бъде приложен, ако са налице предвидените в него предпоставки, както от прокурора на предварителното производство, така и от съда до предаването на обвиняемия на съд. Становището, че това може да стане само с присъда, е неправилно. В тези случаи по силата на закона прокуратурата също може да прекрати наказателното преследване, щом извършеното деяние е ненаказуемо. Внасянето на делото с обвинителен акт и предаването на съд имат смисъл само когато е налице наказуемо деяние, а не такова, за което предварително се знае, че деецът ще бъде освободен от наказание. Затова доказателство, че дадено лице веднъж се е ползувало от привилегията на разпоредбата на чл. 183, ал. 3 НК, може да бъде не само присъдата, с която деецът е признат за виновен и на основание този текст освободен от наказание, но и постановлението на прокурора и определението на съда по чл. 165 НПК за прекратяване на наказателното преследване.
3. Застъпеното становище в тълкувателното решение на ОСНК от 2.02.1970 г., че чл. 183, ал. 3 не може да бъде прилаган от прокуратурата, а само от съда с присъда, която единствено може да служи като доказателство, че деецът се ползувал веднъж от тази разпоредба, като неправилно следва да се изостави.
По тези съображения Върховният съд, ОСНК
РЕШИ:
...........
2. Чл. 183, ал. 3 НК може да бъде прилаган както от съда, така и от прокурора. Доказателството, че деецът се е ползувал от привилегията на чл. 183, ал. 3 НК, може да бъде не само присъдата по този текст, но и постановлението на прокурора, а така също и определението на съда, по чл. 165 НПК за прекратяване на наказателното преследване съгласно чл. 183, ал. 3 НК.
3. Изоставя решение № 2 от 02.02.1970 г. на ОСНК в частта, с която се приема, че чл. 183, ал. 3 не може да бъде прилаган от прокуратурата, а само от съда с присъда по чл. 183, ал. 3, която единствено може да служи като доказателство, че деецът се е ползувал веднъж от привилегията на тази разпоредба.
Доказателствен проблем е само.
Или не те разбирам правилно?
- kpavlova
- Активен потребител
- Мнения: 1474
- Регистриран на: 07 Фев 2006, 23:29
Re: ВЪПРОС ПО ЧЛ. 12, АЛ. 4 НК
Не, съвсем правилно си ме разбрала. Просто срещнах практика в обратния смисъл, т.е. че ако веднъж е било прекратявано от прокурора наказ. произв. на основание ал. 3, а не е бил освобождаван от съда, може да се ползва привилегията, защото "повторно" не включвало прокурорско освобождаване.
То, като се замислиш, има някаква логика - защото при прекратяване от прокурор, макар той да се е позовал на ал. 3, въобще не сме сигурни на теория, че поначало деянието е било налице.
Но много по-тъпо е извършителите да бъдат поставяни в различно положение само заради това, докъде е стигнало по една случайност делото.
Мерси за това решение.
То, като се замислиш, има някаква логика - защото при прекратяване от прокурор, макар той да се е позовал на ал. 3, въобще не сме сигурни на теория, че поначало деянието е било налице.
Но много по-тъпо е извършителите да бъдат поставяни в различно положение само заради това, докъде е стигнало по една случайност делото.
Мерси за това решение.
Последна промяна portokal на 25 Мар 2009, 15:56, променена общо 1 път
Citrus sinensis от семейство Седефчеви
-
portokal - Старши потребител
- Мнения: 5519
- Регистриран на: 13 Яну 2005, 20:36
Re: ВЪПРОС ПО ЧЛ. 12, АЛ. 4 НК
Точно щях да пускам ТР-то , но kpavlova ме изпревари , само да добавя , че не смятам , че при чл.183(3) имаме престъпление и дееца не се наказва.Такава конструкция няма.С словосъчетаниято "..не се наказва.." законодателят изключва наказуемостта , като основно свойство на престъплението , следователно въпросното деяние вече не е престъпление.Такъв е смисъла във всички текстове където се използва.Така проф.Стойнов-НП обща част.
- REVOLUTION
- Активен потребител
- Мнения: 4455
- Регистриран на: 25 Сеп 2007, 11:26
- Местоположение: гр.Пловдив
Re: ВЪПРОС ПО ЧЛ. 12, АЛ. 4 НК
Мисля, че принципът е : наказателнопротивоправното виновно поведение се наказва.
Изключението - хипотезите, в които репресията не е оправдана.
Тогава ЗА ДЕЕЦА липсва наказуемо деяние, принципно то си остава наказуемо и престъпно.За дееца също си остава виновно и противоправно.
Деянието е "относително" непрестъпно
тези основания за ненаказуемост могат да бъдат
по съотношението им с видовете престъпления
общи- за всички престъпления - пнеизбежна отбрана с уплаха,специални- по отделни деяния по особената част
по време - при извършване на деянието / поведение или състояние на дееца/ - уплахата, самонабеждаване при лъжесвидетелстване...ИЛИ последващо деянието поведение на дееца - предполага ново решение в противния смисъл на решението за престъпление.
- отказ от приготовление, опит, съучастие
-доброволен отказ от "довършено престъпление"- участниците в престъпните групи, които разкрият групата ... сигурно има и други ..не се сещам
- да оправим нещата, въстановим вредите, върнем нещата в предходно състояние при самоуправството - издръжката
мисля, че това двоумение дали е престъпно или не, идва
1.от това че към момента на извършването си до плащането поведението си е напълно престъпно
2.от това, че последващото поведение на дееца след довършване на престъплението, принципно много рядко изключва наказването.Такова поведение най-често или води до приложение на поощрителна норма или е само смекчаващо отговорността обстоятелство.Но за брежните родители са приели да се изключва наказването
Тъй че някак си с обратна сила, след престъплението и после плащането, то става ненаказуемо
Изключението - хипотезите, в които репресията не е оправдана.
Тогава ЗА ДЕЕЦА липсва наказуемо деяние, принципно то си остава наказуемо и престъпно.За дееца също си остава виновно и противоправно.
Деянието е "относително" непрестъпно
тези основания за ненаказуемост могат да бъдат
по съотношението им с видовете престъпления
общи- за всички престъпления - пнеизбежна отбрана с уплаха,специални- по отделни деяния по особената част
по време - при извършване на деянието / поведение или състояние на дееца/ - уплахата, самонабеждаване при лъжесвидетелстване...ИЛИ последващо деянието поведение на дееца - предполага ново решение в противния смисъл на решението за престъпление.
- отказ от приготовление, опит, съучастие
-доброволен отказ от "довършено престъпление"- участниците в престъпните групи, които разкрият групата ... сигурно има и други ..не се сещам
- да оправим нещата, въстановим вредите, върнем нещата в предходно състояние при самоуправството - издръжката
мисля, че това двоумение дали е престъпно или не, идва
1.от това че към момента на извършването си до плащането поведението си е напълно престъпно
2.от това, че последващото поведение на дееца след довършване на престъплението, принципно много рядко изключва наказването.Такова поведение най-често или води до приложение на поощрителна норма или е само смекчаващо отговорността обстоятелство.Но за брежните родители са приели да се изключва наказването
Тъй че някак си с обратна сила, след престъплението и после плащането, то става ненаказуемо
- kpavlova
- Активен потребител
- Мнения: 1474
- Регистриран на: 07 Фев 2006, 23:29
Re: ВЪПРОС ПО ЧЛ. 12, АЛ. 4 НК
Въпроса се разви по теоретичната плоскост, докато практически резултата е един и същ.
- 1968
- Потребител
- Мнения: 571
- Регистриран на: 21 Окт 2005, 15:02
Re: ВЪПРОС ПО ЧЛ. 12, АЛ. 4 НК
Добра вечер колеги! Тъкмо бях решил да дооправя мислите си, защото не съм си и помислял да подменям устоите на наказателно правната теория и видях, че уважаемата Павлова ме е улеснила. Но все пак мухата я пуснах аз и отговорността си е моя. Исках и преди това да кажа, че чл.9 НК е перфектен и сякаш се счита за едно от най-добрите определения за "престъпление" в наказателните теории. От гледна точка именно на нея в чл.9 се използва термина "деяние" което следва да е наказуемо /на другите характеристики да не спираме/ Не случайно използвах в предния си пост, че нещата обаче опират до заканодателна техника, където дали поради неточност на изказа или съвсем умишлено ненаказуемостта на дееца е нещо различно от ненаказуемост на деянието. Или се поощрява отказа от деяние или репарирането на вредоносния му резултат. Чл.12,ал.4 си мисля, че пак е свързано с характерни особености в които от дееца не може да се изисква адекватност на деянието. Разбира се, че като краен резултат за дееца изхода е един. Покрай сухата наука в практиката остава и въпроса до колко е целесъобразно трудоемкото репариране на вредите чрез съдебен процес по ГПК, особено след като е проведено досъдебно производство.
- marmarinov
- Потребител
- Мнения: 125
- Регистриран на: 17 Дек 2008, 16:20
- Местоположение: Варна
Re: ВЪПРОС ПО ЧЛ. 12, АЛ. 4 НК
В тази връзка (репарирането на вредите), според вас допустим ли е граждански иск в наказателно производство по чл. 183 НК
Аз мисля, че не е допустим - но имам колеги, които са на противното становище.
Сори, че малко измествам темата...
Аз мисля, че не е допустим - но имам колеги, които са на противното становище.
Сори, че малко измествам темата...
- karlson
- Потребител
- Мнения: 227
- Регистриран на: 29 Юни 2007, 11:38
Re: ВЪПРОС ПО ЧЛ. 12, АЛ. 4 НК
На кои вреди? На значителните вредни последици?
Защото издръжката е присъдена вече, лихва (86 ЗЗД) също си върви, т.е. за самата издръжка и за вредите от забавата няма как да е допустим, естествено.
И аз не виждам начин да се допусне какъвто и да било граждански иск в това производство.
Защото издръжката е присъдена вече, лихва (86 ЗЗД) също си върви, т.е. за самата издръжка и за вредите от забавата няма как да е допустим, естествено.
И аз не виждам начин да се допусне какъвто и да било граждански иск в това производство.
Citrus sinensis от семейство Седефчеви
-
portokal - Старши потребител
- Мнения: 5519
- Регистриран на: 13 Яну 2005, 20:36
Re: ВЪПРОС ПО ЧЛ. 12, АЛ. 4 НК
portokal написа:На кои вреди? На значителните вредни последици?
Защото издръжката е присъдена вече, лихва (86 ЗЗД) също си върви, т.е. за самата издръжка и за вредите от забавата няма как да е допустим, естествено.
И аз не виждам начин да се допусне какъвто и да било граждански иск в това производство.
И аз съм на това мнение.В наказателното производство може да се претендират вреди само на деликтно основание.В случая вредите са от договорна отговорност.
- REVOLUTION
- Активен потребител
- Мнения: 4455
- Регистриран на: 25 Сеп 2007, 11:26
- Местоположение: гр.Пловдив
Re: ВЪПРОС ПО ЧЛ. 12, АЛ. 4 НК
Има и вещо друго - ако допуснем гражданския иск в наказателно производство за престъпление по чл. 183 от НК, биха се получили два съдебни акта и две изпълнителни основания за еднакви вземания. Защото издръжката е дължима по силата на влязлото в сила (оопс тавтология, но няма как) решение на гражданския съд, а законната лихва - поради изпадането в забава на длъжника по отношение на дължимото по силата на гражданското решение плащане на издръжка.
- system
- Активен потребител
- Мнения: 1873
- Регистриран на: 22 Ное 2007, 10:34
Re: ВЪПРОС ПО ЧЛ. 12, АЛ. 4 НК
И на мене ми се вижда правилно да е така, както мислите всички .
183 криминализира неизпълнението на установено със сила на пресъдено нещо задължение, предвидено в закона.По тази логика, искът следва да се яви недопустим, защото има влязла в сила съдебно решение на граждански съд.Деянието е чисто бездействие.
Е ли деликт неплащането на издръжка?Длъжникът дължи и без деянието, по СР.Това престъпление резултатно ли е или е безвредно Ако е вредно, как обосноваваме недопустимост на ГИ?И кое е вредата?
Ако е резултатно - престъпния му резултат само "изпадането в забава ли е" или и още нещо .
Кое ме смущава
Има ли имуществени вреди при неплащане издръжката ? Излиза да има.В причинна връзка ли са с наказателнопротивоправното бездействие? Са .
Какво се получава тогава - на деликтно основание по 45 ЗЗД се претендира обезвреда за неплатената издръжка, макар деецът да има влязло в сила решение, но на друго основание - това е задължение по закон/ същия този въпрос много ме тормози и при данъците /.По 45 основанието е деликтното поведение.
та ако трябва да се обоснове допустимост на иска и в двата случая - и при данъците, и при издръжката по 183, може би трябва да се изхожда от различното основание/ раличните въможности за защита на един и същи интерес/.
Един и същи ищец може да разполага с няколко възможности за защита.Дължи му се "едно и също нещо", но на различни основания.
Примерно - застраховател по каско - ПТП: 1.може да претендира срещу застрахованателя по ГО, 2.да предяви иск срещу делинквента/ е тука вече му е малка възможността с изм.КЗ/, 3.срещу неговия работодател.
Интересът е един, основанията - различни.Лош пример - лицата-длъжници са различни.
Измама, пълномощник на продавач с неистинско пълномощно, пострадалият купувач може да претендира по 55, като дадено без основание, по ГП път, връщане на даденото.
Пострадалият - купувач обаче може и да претендира на деликтно основание, по 45, претенцията и в двата случая удовлетворява един и същи интерес/почти/.Тука платеното на измамника е част от вредите, нали?/ да не кажа направо си е равно на вредите за целите на наказат.процес/
Недопустим ли е искът по 45 в наказат.процес , ако единият - по 55- е заведен пръв в граждански съд, при все че това е иск на различно основание?
Абсолютно няма спор, че кредиторът няма да може да събере два пъти едно и също нещо в изпълнителен процес, защото това вече е неоснователно обогатяване.Но да се сдобие с два осъдителни диспозитива за вземане на две различни основания е възможно?
Просто се чудя как може да се обоснове допустимост на такъв ГИ Не съм сигурна дали е така
183 криминализира неизпълнението на установено със сила на пресъдено нещо задължение, предвидено в закона.По тази логика, искът следва да се яви недопустим, защото има влязла в сила съдебно решение на граждански съд.Деянието е чисто бездействие.
Е ли деликт неплащането на издръжка?Длъжникът дължи и без деянието, по СР.Това престъпление резултатно ли е или е безвредно Ако е вредно, как обосноваваме недопустимост на ГИ?И кое е вредата?
Ако е резултатно - престъпния му резултат само "изпадането в забава ли е" или и още нещо .
Кое ме смущава
ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 7 ОТ 04.11.1985 Г. ПО Н. Д. № 4/1985 Г., ПЛЕНУМ НА ВС
2. Разпоредбите на чл. 78а НК не могат да се приложат за престъпленията по чл. 183, ал. 1 и 2 НК, защото издръжката не е изплатена и няма възстановяване на имуществените вреди по смисъла на чл. 78а НК. В случаите на чл. 183, ал. 3, предл. 1 НК, когато е изпълнено задължението за издръжка и не са настъпили други вредни последици, чл. 78а НК е също неприложим, защото деецът се освобождава въобще от отговорност.
Член 78а НК обаче може да се приложи при деянията:
а/ по чл. 183, ал. 3 предл. 1, когато от неплащането на издръжката са настъпили и други вредни последици за пострадалия;
б/ по чл. 183, ал. 3, предл. 2, когато лицето вече е освобождавано от наказателна отговорност поради несвоевременно изпълнение на задължението за издръжка, след това извърши ново престъпление по чл. 183, ал. 3, предл. 1, но в предвидените срокове изплати издръжката.
Има ли имуществени вреди при неплащане издръжката ? Излиза да има.В причинна връзка ли са с наказателнопротивоправното бездействие? Са .
Какво се получава тогава - на деликтно основание по 45 ЗЗД се претендира обезвреда за неплатената издръжка, макар деецът да има влязло в сила решение, но на друго основание - това е задължение по закон/ същия този въпрос много ме тормози и при данъците /.По 45 основанието е деликтното поведение.
та ако трябва да се обоснове допустимост на иска и в двата случая - и при данъците, и при издръжката по 183, може би трябва да се изхожда от различното основание/ раличните въможности за защита на един и същи интерес/.
Един и същи ищец може да разполага с няколко възможности за защита.Дължи му се "едно и също нещо", но на различни основания.
Примерно - застраховател по каско - ПТП: 1.може да претендира срещу застрахованателя по ГО, 2.да предяви иск срещу делинквента/ е тука вече му е малка възможността с изм.КЗ/, 3.срещу неговия работодател.
Интересът е един, основанията - различни.Лош пример - лицата-длъжници са различни.
Измама, пълномощник на продавач с неистинско пълномощно, пострадалият купувач може да претендира по 55, като дадено без основание, по ГП път, връщане на даденото.
Пострадалият - купувач обаче може и да претендира на деликтно основание, по 45, претенцията и в двата случая удовлетворява един и същи интерес/почти/.Тука платеното на измамника е част от вредите, нали?/ да не кажа направо си е равно на вредите за целите на наказат.процес/
Недопустим ли е искът по 45 в наказат.процес , ако единият - по 55- е заведен пръв в граждански съд, при все че това е иск на различно основание?
Абсолютно няма спор, че кредиторът няма да може да събере два пъти едно и също нещо в изпълнителен процес, защото това вече е неоснователно обогатяване.Но да се сдобие с два осъдителни диспозитива за вземане на две различни основания е възможно?
Просто се чудя как може да се обоснове допустимост на такъв ГИ Не съм сигурна дали е така
- kpavlova
- Активен потребител
- Мнения: 1474
- Регистриран на: 07 Фев 2006, 23:29
Re: ВЪПРОС ПО ЧЛ. 12, АЛ. 4 НК
Не би трябвало да може. Т.е. не би трябвало едно задължение едновременно да представлява задължение за връщане на дадено без основание и за обезщетение за вреди. Или едното, или другото. В случая бих казала - първото.
Но явно в наказателния процес е твърдо и несъмнено прието, че основанието е чл. 45.
Не мога да я разреша тЪз дилема. Освен да я обясня с разнобоя между гражданска и наказателна практика.
Но явно в наказателния процес е твърдо и несъмнено прието, че основанието е чл. 45.
Не мога да я разреша тЪз дилема. Освен да я обясня с разнобоя между гражданска и наказателна практика.
Citrus sinensis от семейство Седефчеви
-
portokal - Старши потребител
- Мнения: 5519
- Регистриран на: 13 Яну 2005, 20:36
Re: ВЪПРОС ПО ЧЛ. 12, АЛ. 4 НК
И аз не мога
На практика няма ...или поне няма много такива пострадали дето да си удвояват усилията - в претендиране с ГИ в различни процеси - при все, че ако осъдят някого, ще съберат веднъж за каквото е осъден.
По -простичко си е да не е допустим като има влязло в сила решение.но дали е вярно, не знам
На практика няма ...или поне няма много такива пострадали дето да си удвояват усилията - в претендиране с ГИ в различни процеси - при все, че ако осъдят някого, ще съберат веднъж за каквото е осъден.
По -простичко си е да не е допустим като има влязло в сила решение.но дали е вярно, не знам
- kpavlova
- Активен потребител
- Мнения: 1474
- Регистриран на: 07 Фев 2006, 23:29
Re: ВЪПРОС ПО ЧЛ. 12, АЛ. 4 НК
А, за издръжката според мен не би трябвало да има съмнение.
По-горе говорех за измамата и при непредявен още иск, т.е. при липса на вече присъдено вземане.
По-горе говорех за измамата и при непредявен още иск, т.е. при липса на вече присъдено вземане.
Citrus sinensis от семейство Седефчеви
-
portokal - Старши потребител
- Мнения: 5519
- Регистриран на: 13 Яну 2005, 20:36
Re: ВЪПРОС ПО ЧЛ. 12, АЛ. 4 НК
Ами , не би, но съм виждала осъдителен диспозитив, поне един със сигурност
Ако човекът отиде да предяви ГИ , след влязлото в сила решение, за което е присъдена издръжка, като твърди деликтно основание, ще се отхвърли отвсякъде като недопустим в гражданския съд ? Предполагам?\иначе излиза, дето си го говорехме в темата за държавата, че всеки неизправен длъжник, който тъпо и упорито на плаща, е делинквент.
Не може да е така.
Но пък определени неизпълнения на задължения, са в изрично противоречие с наказателноправна норма, сами по себе си/ т.е. не е само неплащане, а укоримо от НП неплащане/. Карлсон е права, има случаи на конституиране и като ЧО, и като ГИ на практика.Добре, че май не са много
Ако човекът отиде да предяви ГИ , след влязлото в сила решение, за което е присъдена издръжка, като твърди деликтно основание, ще се отхвърли отвсякъде като недопустим в гражданския съд ? Предполагам?\иначе излиза, дето си го говорехме в темата за държавата, че всеки неизправен длъжник, който тъпо и упорито на плаща, е делинквент.
Не може да е така.
Но пък определени неизпълнения на задължения, са в изрично противоречие с наказателноправна норма, сами по себе си/ т.е. не е само неплащане, а укоримо от НП неплащане/. Карлсон е права, има случаи на конституиране и като ЧО, и като ГИ на практика.Добре, че май не са много
- kpavlova
- Активен потребител
- Мнения: 1474
- Регистриран на: 07 Фев 2006, 23:29
Re: ВЪПРОС ПО ЧЛ. 12, АЛ. 4 НК
Аз съм категорична, че гражданския иск е недопустим, на основанията, изложени от Систем, ако приемем, че неизплатената издръжка са "имуществени вреди.
Би могло да се помисли за допустимост на иска за неимуществени - напр. в резултат на неплащането на издръжка сетето е пропуснало детски лагер и е преживяло негативни емоции, но подобна хипотеза е прекалено екзотична, поради което може и да не се обсъжда.
Фактически има пострадал и това е получаващият издръжка (самото престъпление е в раздела на престъпленията против брака и семейството, а не против реда на управление), поради което си мисля, че няма пречка да има частен обвинител по тези дела.
Би могло да се помисли за допустимост на иска за неимуществени - напр. в резултат на неплащането на издръжка сетето е пропуснало детски лагер и е преживяло негативни емоции, но подобна хипотеза е прекалено екзотична, поради което може и да не се обсъжда.
Фактически има пострадал и това е получаващият издръжка (самото престъпление е в раздела на престъпленията против брака и семейството, а не против реда на управление), поради което си мисля, че няма пречка да има частен обвинител по тези дела.
- karlson
- Потребител
- Мнения: 227
- Регистриран на: 29 Юни 2007, 11:38
Re: ВЪПРОС ПО ЧЛ. 12, АЛ. 4 НК
Звучи като "другарката каза", но ми се върти, че точно така са ни казвали и в НИП-а: частен обвинител - да, граждански ищец - не, защото няма какво повече да му се присъжда.
Citrus sinensis от семейство Седефчеви
-
portokal - Старши потребител
- Мнения: 5519
- Регистриран на: 13 Яну 2005, 20:36
Re: ВЪПРОС ПО ЧЛ. 12, АЛ. 4 НК
Уважаеми колеги, както личи от псевдонима ми, аз съм специалист в сходна област и ми се случи да освидетелствам едно лице с въпроси дали е бил изпаднал в уплаха и смущение когато сторил нещо си на друго лице.
Прерових интернет, речници, учебници и пр., но обясненията и коментарите бяха доста едносрични и много сходни.
Моля да ме насочите към някакви постановления, тълкувателни решения на ВС(ВКС) или други официални документи, за да имам на разположение разбиранията на висшите инстанции.
Прерових интернет, речници, учебници и пр., но обясненията и коментарите бяха доста едносрични и много сходни.
Моля да ме насочите към някакви постановления, тълкувателни решения на ВС(ВКС) или други официални документи, за да имам на разположение разбиранията на висшите инстанции.
- madforensic
- Нов потребител
- Мнения: 2
- Регистриран на: 16 Юли 2010, 10:19
Re: ВЪПРОС ПО ЧЛ. 12, АЛ. 4 НК
Извинявам се, че измествам темата.
Искам да попитам, ако имаме присъда, с която на осн. чл. 183, ал.3 НК, деецът не е наказва, то за друго деяние ПРЕДХОЖДАЩО влизането в сила на тази присъда, може ли да се приложи отново чл. 183, ал.3 НК.
Например - обвинението е, че не са платени вноските за времето от януари до март 2010г. През декември 2010г. влиза в сила присъда с която на основание чл. 183, ал.3 НК деецът не се наказва.
След, като присъдата влиза в сила, на същия човек му се повдига ново обвинение за това е не е платил издръжката за април - юни 2010г. Т.Е. второто деяние е в реална съвкупност с първото. Ако за второто деяние отново се плати издръжката преди постановяване на присъдата, то може ли отново до се приложи чл. 183, ал.3 НК?
Искам да попитам, ако имаме присъда, с която на осн. чл. 183, ал.3 НК, деецът не е наказва, то за друго деяние ПРЕДХОЖДАЩО влизането в сила на тази присъда, може ли да се приложи отново чл. 183, ал.3 НК.
Например - обвинението е, че не са платени вноските за времето от януари до март 2010г. През декември 2010г. влиза в сила присъда с която на основание чл. 183, ал.3 НК деецът не се наказва.
След, като присъдата влиза в сила, на същия човек му се повдига ново обвинение за това е не е платил издръжката за април - юни 2010г. Т.Е. второто деяние е в реална съвкупност с първото. Ако за второто деяние отново се плати издръжката преди постановяване на присъдата, то може ли отново до се приложи чл. 183, ал.3 НК?
- tiptop9
- Младши потребител
- Мнения: 15
- Регистриран на: 11 Апр 2011, 22:40
59 мнения
• Страница 2 от 3 • 1, 2, 3
|
|
Кой е на линия
Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 22 госта