А и В следва да присвояват като се разпореждат с известно количество пари в полза на Х/ каквото там Х представлява/, нали така трябва да излиза,знаейки, че фактическо основание/ свършена работа / няма, тъй ли, като това се улеснява от привидни разходооправдателни документи – неверни или неистински фактури ? или и от двата вида има- като са съставили и офиц.констатация – образец 19, че всичко на обекта е наред, количествено и качествено, но преди разпореждането ?
Малко ме озадачава той договор между А и В- по договор ли В се разпорежда / т.е. по дължностна характеристика пази и управлява парите на ведомството или тези му задължения произтичат от договора за контрола/.Явяват ли се парите поверени на В качеството му на длъжностно лице или изпълнява задължение по граждански договор?Това не го разбрах.Ако по длъжностна характеристика са им поверени в длъжностно им качество и на двамата, може да са си съзивършители.
Ако единият е извършител само на улесняващо документно – пак може да са съизвършители.
Иначе В ако е само по гражд.договор трябва да си остане помагач.Сигурно е мъка със умисъла на А, ама направо катаклизъм – какво знае и какво не знае.
Е, като няма предварителен сговор – няма да излезе точка 2, но точка 1 – ако всички са съизвършители – един в присвоителния акт, друг е извършител на документното – трябва да може и без сговор.
- договорът и анексът като диспозитивни на пръв поглед не може да са с невярно съдържание.Може да са неизгодни по 220, да са елемент от деяние на безстопанственост / ако малко пазарно неориентирано са уговорени цените и някой е мислил повече за бюджета на изпълнителя, а не на ведомството/.Подкрепям Пламена.
- Други документи обаче с удостоверително естество – ведомости, лимитни карти ... и акта 19 май обаче, които отразяват неверни сведения за количество, качество, вид р-р на работата, за които длъжностното лице си знае, че са неверни и нареди плащането , или знае че представените са такива и въпреки това нареди плащането –си е 201.Акт образец 19 предхожда разпореждането?Не го прикрива, а го улеснява ли .Всъщност самото разпореждане накрая- плащане от А към Х през В е присвоителния акт, в чужда полза/ на Х/, при знание, че фактически работата не е извършена , така ли ?
- Данъчната фактура – зависи какво удостоверяваме с нея и в какво качество за какви цели май.От НП гл.т. е офиц.документ за данъчните престъпления и по 311, 308, когато се представят за удостоверяване на данъчноправни последици/, издаден от дл.л, в това му качество, по предвидения в закона ред и форма, както за данъчни цели - / в гражданския процес е частен , когато се използва с доказателствена цел във връзка с установяване на граждански права и задължения и погасяване на задължения.А тук в наказателния процес нас ни интересува не данъчната страна, а изпълнението - за реално изпълнено нещо ли се плаща ?/.
- Акта образец 19, ако е удостоверителен за количеството и качеството , трябва да е интелектуална подправка -престъпление по 311.
- Фактурите , ако са неистински - частен, като за неистински частен, използване.Тук пак подкрепям Пламена -отделно или по 202 според това дали е или не е улесняващ акта на присвояване.
Не знам какво се пише в образец 19 , но ако това наистина отразява количество и качество, там по мислим е умисъла, фактурите с несъществуващи доставчици си ги знае най-добре Х, но трудно ги знаят А и В.
Ако работата е извършена, но скъпо - може би не е 201 текста, ако работата не е извършена, но е платена е

Може и нещо да не съм доразбрала
