Насрещен иск????

[law222]

Сблъсках се със следния казус и се чудя как точно да постъпя и моля за съвети:

Исковата молба е подадена /подписана/ от адвокат в качеството му на процесуален представител на ищеца. По принцип исканията са неоснователни, но не това е основният проблем. В исковата молба допълнително се описват клеветнически твърдения и в този смисъл конкретните ми въпроси са:

-Как е най-добре да се постъпи - насрещен иск за обезщетение за претърпени неимуществени вреди или директно НЧХД?

-Срещу кого да се насочи иска /нак. прозв./ ?

[Отговор]

Според мен е по-добре не насрещен иск, а отделно НЧХД срещу автора на клеветническите твърдения...

[law222]

Като цяло и аз така мисля, но едно НЧХД ще проточи много нещата и поради това се чудех дали да не се предяви насрещен иск на основание чл. 45 от ЗЗД.

А към кого мислите, че трябва да бъде насочен иска или НЧХД ??? В исковата молба твърденията са посочени от адвоката на ищеца.

[Vili-m]

Моето мнение е , че по-удачно би било да се предяви насрещен иск, с оглед на бързина и процесуална икономиа, тъй като двата иска ще се разглеждат едновременно, което предполага по-скорошно решение, от това да се предяви самостоятелен иск.

[Lyubo]

Po-dobre otdelen N4HD,oswen ako ne znaete to4no bi bil izhoda ot procesa.

[law222]

Но гражданската отговорност нали следва деликтната, т.е. съдът ще приеме ли за разглеждане (чл. 97 ал. 4 от ГПК) насрещен иск по чл. 45 от ЗЗД след като претърпените вреди са в пряка причинно-следствена връзка с осъществено престъпление по чл. 147 ал. 1 от НК?

Следва ли насрещния иск (тъжбата) да е насочен към адвоката и ищеца или само към един от двамата (и към кого)?

[Galina Nikolova]

В случая 97, ал.4 ГПК няма как да се приложи, при положение че е възможна частната тъжба. А и искът за установяване на престъпно обстоятелство си е нещо отделно от деликтния по 45 ЗЗД и би бил обуславящ спрямо него. Според мен е по-добре да си образувате ч.х., в съчетание с граждански иск /ако ви го приемат за съвместно разглеждане би било идеално/ и да поискате спиране на гражданското дело. Но само при положение, че клеветата може да се докаже със сигурност, за да не се получи набедяване.

[law222]

Споделям мнението Ви, но кам кого да насоча тъжбата???

[kalia]

към този, от който изхожда лично клеветата

[law222]

Предполагам и е логично, че ищецът е казал на адвоката какви са обстоятелствата, но исковата молба е подадена и подписана от адвоката. В нея той посочва : "ответникът е казал на клиента ми <клевета>" и т.н. (както се пише искова молба). Според мен следва тъжбата да се насочи срещу адвоката, а в последствие да бъде привлечен неговия клиент. Или директно към ищеца???

Какво мислите по въпроса?

[Galina Nikolova]

Ако исковата молба е написана от адвоката, преразказвайки думи на ищеца, то тъжбата трябва да си е насочена срещу ищеца, а адвоката му евентуално да бъде разпитан като свидетел /въпреки, че вероятно не е толкова тъп и ще си пусне пълномощно и по ч.х.-то/. В крайна сметка, позорните обстоятелства са разгласени от ищеца и то най-напред пред адвоката му, а после пред съда. Освен това, по отношение на адвоката няма как да се докаже прекия умисъл /защото реално няма такъв/

[kalia]

значи клеветническите твърдения са разгласени от ищеца

[еlla]

Недопустимо е с насрещен иск да се предявяват права срещу процесуалния представител на ищеца. Насрещният иск се предявява когато вземането произтича от едно и също основание или може да стане прихващане с него. Нито едно от тези обстоятелства не е налице!!!

[law222]

Следователно НЧХД, но тъй като твърденията са клеветнически (това може да се докаже), а на евентуалното им доказване (което е невъзможно, освен ако не се изфабрикуват лъжливи свидетелски показания) се базира основателността на иска по гражданското дело, то би трябвало да се иска спиране на делото (гражданското) до решаване на НЧХД.

Аз мисля, че това е най-правилното решение в този случай. Ще ми бъде от полза да се запозная и с други становища по въпроса.

[shveda]

Преди да предприемете каквито и да е постъпки, потърсете съдебна практика, с смисъл какво трябва да се разбира под "клевета"- Имаше мисля такова тълкувателно решение или друго решение на ВКС, в което се обяснява какво е клевета. Ако тия твърдения са само в ИМ, не знам дали би могло да се квалифицира изобщо като такова.

[shveda]

Тук намерих нещо:

Решение № 22 от 31.I.1995 г. по н.о.х.д. № 558/94 г., III н. о., докладчик съдията Петър Раймундов
Относно разликата между обида и клевета.

Съдебна практика, Бюлетин на ВС на РБ, кн. 12/1994 г., стр. 6

чл. 146, ал. 1,
чл. 147, ал. 1 НК

Разликата между обидата и клеветата е в съдържанието на обективираната информация, отнасяща се до пострадалия: при обидата деецът дава своя негативна личностна оценка чрез епитети, квалификации, сравнения, псувни и др., а при клеветата разгласява неистински позорни обстоятелства или приписва престъпление, което не е извършено.

¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤
Върховният съд, III н. о., намира, че присъдата и решението са постановени при особено съществено нарушение на материалния закон.
Първоинстанционният съд е приел за установено, че подсъдимият, срещайки свидетеля Б. П., казал по адрес на тъжителката множество обидни изрази с молба да й бъдат предадени дословно. При телефонен разговор, проведен с тъжителката, свидетелят П. й предал обидните изрази, казан и от подсъдимия. При тези правилно установени фактически положения извършеното деяние съставлява обида по чл. 146, ал. 1 НК. Деянието е съставомерно, въпреки чe в момента на произнасяне на обидните думи пострадалата не е присъствала. Не се касае обаче за т.нар. задочна обида. Обидата е обективирана пред лице, на което подсъдимият заръчал да я предаде дословно на тъжителката, което условие е изпълнено и резултатът е настъпил. Узнаването на обидното съдържание е опосреднено от трето лице, но вместо него обидната информация може да бъде доведена до знанието на пострадалия още и по телефон, чрез радио, печатни произведения и др. Достатъчно е обидните изрази да бъдат обективирани по такъв начин, че те да достигнат до обидения и това обстоятелство да е съзнавано и целяно от дееца, както това е в разглеждания случай.
Незаконосъобразно районният съд е квалифицирал обидата по чл. 148, ал. 1, т. 1 НК. За да е налице този състав на престъпление, е необходимо обидата да е станала достояние на повече лица. Обикновено квалифицираната обида е налице, когато е нанесена на публично място. Не във всички случаи само мястото на извършване на деянието е достатъчно, за да се приеме, че е осъществен обективният признак "публично". Когато мястото е общодостъпно, но при извършване на деянието е имало само едно лице, както това е в разглеждания случай, не е осъществен квалифицираният състав на обидата по чл. 148, ал. 1, т. 1 НК.
Второинстанционният съд незаконосъобразно е приел в мотивите на решението, че същото деяние съставлява престъпление по чл. 147, ал. 1 НК. Както и друг път се е произнасял Върховният съд, разграничителният критерий между съставите по чл. 146 и чл. 147 НК е характерът на информацията, отнасяща се до пострадалия. В първия случай деецът дава своя негативна оценка за личността на пострадалия под формата на епитети, квалификации, сравнения и пр., които по своето съдържание засягат честта и достойнството на адресата на същата информация и се обективират с такава цел. При клеветата не се дава личностна оценка на пострадалия, а се разпространяват позорни обстоятелства за честта му, които не са истински или му се преписва престъпление, което не е извършил. В разглеждания случай характерът на казаната информация по адрес на тъжителката сочи на негативна оценка на нейната личност, а не на позорни обстоятелства, които не са истински. Ето защо присъдата и решението подлежат на преглед по реда на надзора, като следва да бъдат изменени само в указаната насока. При цялостната проверка на съдебните актове не бяха констатирани други нарушения на закона.

[shveda]

Вижте и Р. № 108/1983 г. по н.д. 90/83 г. на II н.о.

[law222]

В исковата молба се посочват позорни обстоятелства, които не са истински. Освен това тези позорни обстоятелства са достигнали до повече от двама души. Ето защо в случая става дума за клевета и то публична - чл. 148 НК.

Поне такова е моето мнение.

В допълнение считам, че е крайно време хората да се научат пред кого какво говорят и че не може с лека ръка просто ей така за да получат някаква облага да разпространяват неверни твърдения.

[law222]

Благодаря за информацията!!!

Между другото днес чета, че Муравей Радев бил осъден от СГС за клевета спрямо М. Чорни. И при това за 30000 лева!!!!! Явно практиката се е променила в това отношение - обикновено съдилищата уважават граждански искове от порядъка на 500-2000 лева.