- Дата и час: 22 Ное 2024, 20:45 • Часовете са според зоната UTC + 2 часа [ DST ]
лихви
Правила на форума
Темите в този раздел на форума могат да бъдат само на български език, изписани на кирилица. Теми и мнения по тях, изписани на латиница, ще бъдат изтривани.
Темите ще съдържат до 50 страници. Мненията над този брой ще бъдат премествани в друга тема-продължение, със същото заглавие, като последното мнение от старата тема ще съдържа линк към новата, а първото мнение от новата - линк към старата.
Темите в този раздел на форума могат да бъдат само на български език, изписани на кирилица. Теми и мнения по тях, изписани на латиница, ще бъдат изтривани.
Темите ще съдържат до 50 страници. Мненията над този брой ще бъдат премествани в друга тема-продължение, със същото заглавие, като последното мнение от старата тема ще съдържа линк към новата, а първото мнение от новата - линк към старата.
|
|
35 мнения
• Страница 1 от 2 • 1, 2
лихви
Може ли да се предявят кумулативно в искова молба исковете за неустойка за забава и мораторна лихва по чл.86 ал.1 ЗЗД??? Каква е съдебната практика , аз намирам противоречива такава само. Моля за бърз отговор , спешно ми трябва.
- 888
Re: лихви
дали е допустимо имах предвид особено когато главният иск е по реда на бързото производство???
Решение от 18.12.2002 г. по ВАД № 35/2001 г.
Търговско право бр. 1/2003 г. стр. 87
чл. 86, чл. 92, ал. 2,
чл. 93,
чл. 240, ал. 2 ЗЗД
¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤
С исковата молба са предявени два обективно съединени иска за лихви за минало време на две основания - мораторни лихви по реда на чл. 86 ЗЗД и договорна наказателна лихва по реда на чл. 26 от процесния договор.
В тази връзка възниква следният предварителен въпрос: могат ли да се кумулират двете претенции, които по съществото си преследват една и съща икономическа цел - обезщетяване претенциите на ищеца то неплащане на един паричен дълг - цента на доставената от него стока?
РО съобрази следното:
Като взе предвид, че страните не са ограничили начисляването на договорната наказателна лихва по чл. 26 от процесния договор само до определен ден, не са определили максимален процент от стойността на просрочената главница, приема, че макар да са нарекли предварително уговореното обезщетение за забава "наказателна лихва", страните всъщност са уговорили мораторна неустойка. Основанието за горното приемане произтича от това, че:
А) И в двата случая - при договорна лихва за забава и неустойка за забава - се касае до предварително уговорено обезщетение в случай на неизпълнение, което се дължи независимо от размера на действително претърпените вреди и без да е необходимо те да се доказват. Налице е следователно пълно съвпадение на съществените белези.
Б) Особеното при лихвата е, че тя се дължи само при парични задължения и е винаги свързана със забавата, докато при неустойката би могло да се касае за друг вид задължения и за други форми на неизпълнение.
В) Поради това се налага изводът, че договорната лихва за забава е разновидност на неустойката и за да се избегне смесване на тази лихва с договорната лихва - възнаграждение (чл. 240, ал. 2 ЗЗД) е правно обосновано тя да се обозначи като неустойка.
Г) От друга страна, пълното припокриване на правния институт на неустойката за забава и този на договорната лихва за забава налагат те да се разглеждат като еднородни и към тях следва да се прилага еднакъв правен подход. Обратният извод би довел до прилагането на различен подход при правното третиране на два еднородни правни института, което пък би противоречало на тяхната еднородна правна същност.
Въз основа на изложеното по-горе РО прави следния извод:
Едновременното претендиране на неустойка за забава, която служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват, и на мораторна лихва, която по своята правна същност представлява също така обезщетение за забавено плащане, е допустимо само при наличието на предпоставките, визирани в чл. 86, ал. 1 ЗЗД - т. е. само за действително претърпени вреди в по-голям размер от този, обезщетен от законната лихва. В този смисъл е реш. по ВАД № 44/1999.
Ето защо РО намира кумулирането н двата иска за недопустимо. В този смисъл е и трайната практика на АС при БТПП, напр. реш. по арбитражни дела: 146/91; 47/92; 20/93; 5/95; 103/96; 94/96; 78/98, 11/99 и редица други.
Едновременното претендиране на неустойка за забава, която служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно да се доказват, и на мораторна лихва, която по своята правна същност представлява също така обезщетение за забавено плащане, е допустимо само за действително претърпени вреди в по-голям размер от този, обезщетен от законната лихва.
Решение от 18.12.2002 г. по ВАД № 35/2001 г.
Търговско право бр. 1/2003 г. стр. 87
чл. 86, чл. 92, ал. 2,
чл. 93,
чл. 240, ал. 2 ЗЗД
¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤
С исковата молба са предявени два обективно съединени иска за лихви за минало време на две основания - мораторни лихви по реда на чл. 86 ЗЗД и договорна наказателна лихва по реда на чл. 26 от процесния договор.
В тази връзка възниква следният предварителен въпрос: могат ли да се кумулират двете претенции, които по съществото си преследват една и съща икономическа цел - обезщетяване претенциите на ищеца то неплащане на един паричен дълг - цента на доставената от него стока?
РО съобрази следното:
Като взе предвид, че страните не са ограничили начисляването на договорната наказателна лихва по чл. 26 от процесния договор само до определен ден, не са определили максимален процент от стойността на просрочената главница, приема, че макар да са нарекли предварително уговореното обезщетение за забава "наказателна лихва", страните всъщност са уговорили мораторна неустойка. Основанието за горното приемане произтича от това, че:
А) И в двата случая - при договорна лихва за забава и неустойка за забава - се касае до предварително уговорено обезщетение в случай на неизпълнение, което се дължи независимо от размера на действително претърпените вреди и без да е необходимо те да се доказват. Налице е следователно пълно съвпадение на съществените белези.
Б) Особеното при лихвата е, че тя се дължи само при парични задължения и е винаги свързана със забавата, докато при неустойката би могло да се касае за друг вид задължения и за други форми на неизпълнение.
В) Поради това се налага изводът, че договорната лихва за забава е разновидност на неустойката и за да се избегне смесване на тази лихва с договорната лихва - възнаграждение (чл. 240, ал. 2 ЗЗД) е правно обосновано тя да се обозначи като неустойка.
Г) От друга страна, пълното припокриване на правния институт на неустойката за забава и този на договорната лихва за забава налагат те да се разглеждат като еднородни и към тях следва да се прилага еднакъв правен подход. Обратният извод би довел до прилагането на различен подход при правното третиране на два еднородни правни института, което пък би противоречало на тяхната еднородна правна същност.
Въз основа на изложеното по-горе РО прави следния извод:
Едновременното претендиране на неустойка за забава, която служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват, и на мораторна лихва, която по своята правна същност представлява също така обезщетение за забавено плащане, е допустимо само при наличието на предпоставките, визирани в чл. 86, ал. 1 ЗЗД - т. е. само за действително претърпени вреди в по-голям размер от този, обезщетен от законната лихва. В този смисъл е реш. по ВАД № 44/1999.
Ето защо РО намира кумулирането н двата иска за недопустимо. В този смисъл е и трайната практика на АС при БТПП, напр. реш. по арбитражни дела: 146/91; 47/92; 20/93; 5/95; 103/96; 94/96; 78/98, 11/99 и редица други.
Едновременното претендиране на неустойка за забава, която служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно да се доказват, и на мораторна лихва, която по своята правна същност представлява също така обезщетение за забавено плащане, е допустимо само за действително претърпени вреди в по-голям размер от този, обезщетен от законната лихва.
- 888
Re: лихви
Неустойка и мораторна лихва върху една и съща главница е невъзможно. И двете са обезщетия за забава. Ако не си уговорил неустойка във вид на точна сума или на процент от сумата по главницата (на жаргон, макар и неправилно - "лихва"), то ти се дължи мораторна лихва в размер на законово установения процент. Съдът е абсолютно прав.
Търсиш ги евентуално - ако не се присъди неустойка, може да се присъди мораторна лихва в законовия или в уговорения размер.
Търсиш ги евентуално - ако не се присъди неустойка, може да се присъди мораторна лихва в законовия или в уговорения размер.
- Enigma
Re: лихви
Колеги, на мен често ми се е случвало съдилищата да уважават кумулативно предявени искове по чл. 92 и 86, ал. 1 с оглед на това, че неустойката като парично вземане по смисъла на чл. 86, ал. 1е лихвоносно вземане. Сериозно ви говоря.
- Pitanka
Re: лихви
Мораторна лихва върху възнаградителна би следвало да е възможна при търговски сделки, ако е изрично уговорена - 294, ал. 2 ТЗ.
Но лихва върху обезщетение за забава - non bis in idem. Както и да е, в наш съд е всичко възможно.
Но лихва върху обезщетение за забава - non bis in idem. Както и да е, в наш съд е всичко възможно.
- Enigma
Re: лихви
Вярно е ,че става въпрос за търговски сделки, но в повечето случаи не е изрично уговорено , че се дължи лихва върху неустойката при забава на плащането й. И все пак съдилищата ни уважават и претенцията по чл. 86, ал. 1 ЗЗД в повечето от случаите. И София- в градския и окръжния съд, и в провинцията.
- Pitanka
Re: лихви
щом се уважава лихвата върху неустойката значи и самата мораторна неустойка следва да е уважена заедно със законната по чл.86. А делото по бързото производство ли се разглежда в случай , че се искат и лихви ,а не само главния иск или?
- 888
Re: лихви
Може ли само да уточним - Вашата неустойка, казвате, е мораторна. Какво имате предвид- че неустойката Ви е уговорена като процент от главницата на ден, и "тече" до деня на плащането ли?
Тези неустойки, за които имам наблюдения, са уговорени като твърда сума. И с оглед на това, че е парично вземане, и че все пак трябва да има някаква санкция и "стимул" за длъжника да плати самата неустойка, съдилищата считат, че се прилага чл. 86, ал. 1.
Ако под мораторна неустойка разбирате посочената по-горе, която се начислява на ден до деня на изпълнението, нещата могат да добият друг вид. Неустойката си се начслява до окончателното изпълнение, и няма нужда от допълнителна лихва. Ще стане отявлен анатоцизъм. Поне аз така разсъждавам.
Колкото до бързото производство, нямам наблюдения. От буквалното тълкуване чл. 126а, ал. 2 излиза, че ще се гледа по обикновеното производство, ама знам ли... Все пак това е акцесорен иск. Нека някой от по-опитните колеги да каже;))
Тези неустойки, за които имам наблюдения, са уговорени като твърда сума. И с оглед на това, че е парично вземане, и че все пак трябва да има някаква санкция и "стимул" за длъжника да плати самата неустойка, съдилищата считат, че се прилага чл. 86, ал. 1.
Ако под мораторна неустойка разбирате посочената по-горе, която се начислява на ден до деня на изпълнението, нещата могат да добият друг вид. Неустойката си се начслява до окончателното изпълнение, и няма нужда от допълнителна лихва. Ще стане отявлен анатоцизъм. Поне аз така разсъждавам.
Колкото до бързото производство, нямам наблюдения. От буквалното тълкуване чл. 126а, ал. 2 излиза, че ще се гледа по обикновеното производство, ама знам ли... Все пак това е акцесорен иск. Нека някой от по-опитните колеги да каже;))
- Pitanka
Re: лихви
клаузата по чл.92 е написана доста многозначително за разтълкуване " ..ако не се издължа с тази сума до този срок да ми се удържи 20% на цялата сума от месец X. "
- 888
Re: лихви
Pitanka,
Кумулирането на неустойка за забава и обезщетение за забава върху една и съща главница е недопустимо и това според мен го знаят всички съдилища. Следя практиката от години и такова нещо не съм срещала.
Или твърдението Ви е или произволно или се касае до единичен случай на някой районен съд, решението на който подлежи на по-нататашен инстанционен контрол.
Да не би да имате предвид неустойка за некачествено изпълнение, уговорена като твърда сума ?
Кумулирането на неустойка за забава и обезщетение за забава върху една и съща главница е недопустимо и това според мен го знаят всички съдилища. Следя практиката от години и такова нещо не съм срещала.
Или твърдението Ви е или произволно или се касае до единичен случай на някой районен съд, решението на който подлежи на по-нататашен инстанционен контрол.
Да не би да имате предвид неустойка за некачествено изпълнение, уговорена като твърда сума ?
- Mi-Lena
Re: лихви
Mi-Lena написа:
> Кумулирането на неустойка за забава и обезщетение за забава
> върху една и съща главница е недопустимо и това според мен го
> знаят всички съдилища.
Да, така е принципно съм съгласен, ама има ли го някъде "черно на бяло" в противоречивата съд. практика ?
На практика /моята скромна/ предвявам един единствен осн. иск за неустойка за забава за да мине по Бързо пр-во. В първото съд. з-е, в случай е не се яви ответника или се яви неподготвен за изненади негов проц. пр-л, Вкарвам и иска за обещ. за забава /морат. лихви - 86/ ... и съдът ги осъжда и на двете основания паралелно. /при положение че предстям на съдията вн. бележка за вн. държ. такса още 4 % в/у по 86/ на момента. ...е и всичко приклюва в едно единствено заседание.
Да, съгласен съм, това е неправилно съд. р-е, ама в случай че не бъде обжалвано по ред суб. причини ...... какво правим - влиза си в сила, Изп. лист и т. н. ...
А какво губим - в най-лоши случай се гледа по осн. исков ред, а иска по 86 с отд. иск
> Кумулирането на неустойка за забава и обезщетение за забава
> върху една и съща главница е недопустимо и това според мен го
> знаят всички съдилища.
Да, така е принципно съм съгласен, ама има ли го някъде "черно на бяло" в противоречивата съд. практика ?
На практика /моята скромна/ предвявам един единствен осн. иск за неустойка за забава за да мине по Бързо пр-во. В първото съд. з-е, в случай е не се яви ответника или се яви неподготвен за изненади негов проц. пр-л, Вкарвам и иска за обещ. за забава /морат. лихви - 86/ ... и съдът ги осъжда и на двете основания паралелно. /при положение че предстям на съдията вн. бележка за вн. държ. такса още 4 % в/у по 86/ на момента. ...е и всичко приклюва в едно единствено заседание.
Да, съгласен съм, това е неправилно съд. р-е, ама в случай че не бъде обжалвано по ред суб. причини ...... какво правим - влиза си в сила, Изп. лист и т. н. ...
А какво губим - в най-лоши случай се гледа по осн. исков ред, а иска по 86 с отд. иск
- nikilex
- Потребител
- Мнения: 433
- Регистриран на: 31 Дек 2004, 21:31
- Местоположение: Варна
Re: лихви
Могат да влязат в сила не само неправилните, но и недопустимите решения. И те създават СПН.
Но дайте да си уточним понятията. Какво наричате "практика". Напълно възможно е един първоинстанционен съдия просто да бълва неправилни решения. Бихте ли нарекли актовете му "съдебна практика"?
Колеги, не са ли засилени очакванията ви към един първоинстанционен съд? Ако всеки негов акт би бил презумптивно правилен, защо е това 3-инстанционно производство?
Константна съдебна практика не са дори инцидентните решения на състави на ВКС или ВАС.
Но дайте да си уточним понятията. Какво наричате "практика". Напълно възможно е един първоинстанционен съдия просто да бълва неправилни решения. Бихте ли нарекли актовете му "съдебна практика"?
Колеги, не са ли засилени очакванията ви към един първоинстанционен съд? Ако всеки негов акт би бил презумптивно правилен, защо е това 3-инстанционно производство?
Константна съдебна практика не са дори инцидентните решения на състави на ВКС или ВАС.
- Mi-Lena
Re: лихви
Естествено че тук сте права! А какво бихте казала за мораторна лихва по чл. 86 ЗЗД върху договорна лихва, която не е платена в уговорения от страните срок!?
- gega
Re: лихви
Само за да изясним нещата - под "договорна лихва" разбираш същинска лихва - тоест заплащането за ползването на главницата? Ако е така, то няма проблеми върху нея да се присъди обезщетение за забава в размера на законната лихва, както най-правилно го дефинира самият 86 ЗЗД.
Ако "договорна лихва" е предварително уговорено обезщетение за забава във формата на процент от гравницата на ден или подобно (на практика неустойка), то действа non bis in idem и не би следвало да се присъжда и обезщетение по 86 ЗЗД. Аз лично за първи път чувам подобно нещо да е константна практика.
Ако "договорна лихва" е предварително уговорено обезщетение за забава във формата на процент от гравницата на ден или подобно (на практика неустойка), то действа non bis in idem и не би следвало да се присъжда и обезщетение по 86 ЗЗД. Аз лично за първи път чувам подобно нещо да е константна практика.
- Enigma
Re: лихви
Говоря за СГС и Софийски окръжен съд, както и някои окръжни съдилища в провинцията(на първа инстанция). Наистина става въпрос за неустойки, уговорени като твърда сума, но не за некачествено изпълнение, а за пълно неизпълнение (длъжникът не е изпълнил изобщо )или непълно изпълнение(изпълнена е само част от задължението).
Ако искате- вярвайте.
Ако искате- вярвайте.
- Pitanka
35 мнения
• Страница 1 от 2 • 1, 2
|
|
Кой е на линия
Потребители разглеждащи този форум: Google [Bot] и 56 госта