Ами не е нужно да има практика, която да навлиза чак толкова в детайли, ясно е, че се касае за изискуеми публични задължения. Такива са и тези, за които все още не е образувано изпълнително дело или е образувано, но не е връчено съобщението за доброволно изпълнение, или не е изтекъл срокът за доброволно изпълнение по чл. 221 ДОПК. Така например ако има издаден ревизионен акт, същият подлежи на предварително изпълнение, дори и да не е образувано изпълнително дело. Противното би означавало, че изискуемостта е в зависимост от образуване на изпълнително дело, което е правен нонсенс.
Иначе практика има, но и тя не дава чак толкова ясен отговор:
https://www.vks.bg/pregled-akt.jsp?type ... 2800376B98Изискването за декларация е предвидено в закона – чл. 264, ал. 1 и ал. 4 ДОПК, които разпоредби задължават съдията, извършващ вписването, да провери представена ли е декларация по чл. 264, ал. 1 ДОПК, да сравни декларираните обстоятелства с удостовереното наличие или липса на непогасени данъчни задължения за имота съобразно данъчната оценка, а в хипотезата на чл. 264, ал. 4 ДОПК при декларирани неплатени публични държавни и общински задължения, да извърши вписване на особения залог след заплащане на тези задължения /предл. 1/ или при представена от длъжника писмена декларация, че е съгласен публичните държавни и общински задължения да се погасяват от сумата срещу прехвърлянето или учредяването на вещното право, купувачът следва да внесе дължимата сума в съответния бюджет /предл. 2/. Целта на тази проверка е не само да бъде удостоверено отсъствието на непогасени публични задължения на прехвърлителя на непаричната вноска, но и да се препятства вписване на особения залог до заплащането им – аргумент от чл. 264, ал. 4 и чл. 265 ДОПК. Отказ от вписване може да бъде постановен и в случай на декларирани или служебно констатирани непогасени подлежащи на принудително изпълнение публични задължения на прехвърлителя, за които няма доказателства да са заплатени, предвид установената в чл. 265 ДОПК имуществена отговорност на съдията по вписвания за тяхното изпълнение. Съществуващата ясна и пълна правна уредба и наличието на съдебна практика по приложението й