forum.lex.bg

Уронването на доброто име на предприятието от работник по чл. 187, ал.1, т.8 КТ, може ли да се тълкува като “претърпяна вреда” за работодателя и може ли да се търси имуществена отговорност за това?

Неимуществена вреда - да. Може стига да изчислите размера на вредата.

Неимуществена не се ли търси само от физически лица?

Според мен намаляване на клиентела, в следствие на уронване на доброто име на предприятието, води до по - ниски парични постъпления, което се отразява отрицателно на имуществото на предприятието (т.е. обеднява).
Според вас правилна ли е логиката ми, или не? Кажете какво мислите по въпроса?

Служителя носи пълна имуществена отговорност за виновно причинените щети на работодателя, в случай на неизпълнение на задълженията. Това е конкуренция, а ЗЗК се прилага и спрямо физически лица, които съдействат за създаване на господстващо положение или осъществяване на нелоялна конкуренция- чл. 2, ал.4.

По чл. 30 и 31 от ЗЗК глобата е от 5000лв нагоре.

Няма да се получи ако няма безспорен начин не се установи, че от действията или съответно бездействието на този работник е настъпила конкретна вреда.
Задълженията му трябва да са установени по утвърдена и връчена срещу подпис и с достоверна дата длъжностна характеристика.
Но и тогава е съмнителен резултата, като се има впредвид отсъждането в 90 % в полза на работника.

Какво ще кажете за следната хипотеза. Редовен клиент прави големи обороти на фирмата ми. Мой служител решава да го излъже и да вземе повече пари от колкото клиента дължи. Има касов бон, който доказва измамата. Клиентът се среща с мен и ми казва че заради тези действия на работника ми прекратява всякакви работни отношения с мен и заявява че ще се постарае и всичките му приятели, които са в подобни отношения с мен, също да прекратят дейността си с мен. Заплахата му се оказва действителна, вследствие на което аз губя много клиенти и големи парични постъпления. От друга страна е срината репутацията ми и никой не иска да работи повече с мен. Мислите ли че съдът трябва да отсъди в полза на работника, който с един жест срива бизнес, който съм градил с години. Не мисля че е справедливо.

НЕ Е НЕОБХОДИМО ДА СЕ ДОКАЖАТ НАСТЪПИЛИТЕ ВРЕДИ. ДОСТАТЪЧНО Е ДА СЕ ДОКАЖЕ ИЗВЪРШВАНЕТО НА ДЕЙСТВИЯТА. ВОДИЛА СЪМ ТАКОВА ДЕЛО НО СРЕЩУ ДРУГА ФИРМА. ОСЪДИХА ГИ 5000ЛВ ГЛОБА В ПОЛЗА НА ДЪРЖАВАТА. НЕ СМЕ ВОДИЛИ ОЩЕ ДЕЛО ПРЕД СЪДА.

колега, в чл. 2, ал. 1, т. 4 от ЗЗК е отговорността на физически лица при нелоялна конкуренция, но, забележете, те СЪДЕЙСТВАТ за такава, т.е. трябва да има конкурентна фирма, която да е осъществила нелоянла конкуренция, това да е установено от Комисията за защита на конкуренцията при разследването, и едва тогава може да се търси отговорност на физическото лице като съдействало на тази фирма. в конкретния случай явно работника не е в комбина с фирмата, която е прекратила отношенията си с тази, в която работи въпросния слъжител, така че ЗЗК тук е неприложим

Дааам за това сте прав. Сега ще помисля

Ами то всъщност се оказва, че той е извършвал дейност - конкурентна на дейността на фирмата, в която работи. Продавал е от свое име същите неща но на по висока цена. Не е ли така?

Смесват се нещата. Дисциплинарната отговорност по КТ не води автоматично до имуществена отговорност по някой чл. от КТ. Вижте чл. 203 КТ. А пък съгласно чл. 205 КТ: Работникът или служителят отговаря за претърпяната загуба, но не и за пропуснатата полза.
-----
Така, че иск за пропуснати ползи - само по реда на ЗЗД - чл. 45 и сл.