forum.lex.bg

Уважаеми колеги,
моля да споделите мнението си по следния казус:
Госпожа А "продава" на дъщеря си и зет си единствения си недвижим имот - апартамент в малък провинциален град след развода си с господин В, но остава да живее в него, като младите се грижат за издръжката й , а тя им помага за детето. По решението за развод тя остава да дължи 4 000лв на бившия си съпруг.
Новите собственици на имота вземат на заем пари от трето лице, на което учредяват ипотека върху същия имот, като заемът до момента не е погасен. Бившият съпруг образува изпълнително дело за присъдените му 4000лв, но поради липса на имущество в патримониума на госпожа А, не получава удовлетворение. След което завежда иск по чл.135 ЗЗД с желание да се развали договора за продажба на апртамента и той да се върне на госпожа А, след което да бъде обект на изпълнение по изпълнителното дело срещу нея. Третото лице е привлечено като помагач на ответниците. В съдебната практита има два подобни случая, в които не е обявена нищожността на договора, т.к. имотът е несеквестируем по смисъла на ГПК.
В общи линии това е, чакам решение и ми е много интересно като имате предвид изложените факти, какво според вас ще е становището на съда. Много ви благодаря

Апартементът да не е бил СИО и тези 4000 лева да съ дължими от споразумението по чл.101 от СК?

Ето едно решение в обратен смисъл на тези,които имаш предвид.Лично аз го подкрепям и мисля че така трябва да се реши казуса:

РЕШЕНИЕ № 399 ОТ 27.05.2004 Г. ПО ГР. Д. № 668/2003 Г., II Г. О. НА ВКС

Публикувано: Бюлетин на ВКС, кн. 3 от 2004 г.
ЗА ДА БЪДЕ ЖИЛИЩЕТО НЕСЕКВЕСТИРУЕМО, ТО СЛЕДВА ДА СЛУЖИ ЗА ЖИВЕЕНЕ НА ДЛЪЖНИКА И НЕГОВОТО СЕМЕЙСТВО, ОТ КАКВАТО ВЪЗМОЖНОСТ ДЛЪЖНИКА СЕ ЛИШАВА ПРОДАВАЙКИ ГО. С РАЗПОРЕЖДАНЕТО С ЕДНА НЕСЕКВЕСТИРУЕМА ВЕЩ, ОТПАДАТ ОБЛАГИТЕ НА НЕСЕКВЕСТИРУЕМОСТТА. ОБРАТНОТО РАЗРЕШЕНИЕ БИ ВЪЗНАГРАДИЛО НЕДОБРОСЪВЕСТВИЯ ДЛЪЖНИК И Е НЕСЪВМЕСТИМО СЪС ЗАЩИТНОТО ПРЕДНАЗНАЧЕНИЕ НА НЕСЕКВЕСТИРУЕМОСТТА. КАТО ПРЕХВЪРЛЯ НЕСЕКВЕСТИРУЕМАТА ВЕЩ ДЛЪЖНИКЪТ РАЗКРИВА, ЧЕ НЕ СЕ НУЖДАЕ ОТ НЕЯ.
Чл. 135 ЗЗД
Чл. 339, б. "ж" ГПК


Докладчик съдия Веска Райчева

С обжалваното решение въззивният съд е уважил предявения срещу жалбоподателите и ответницата С. Д. иск с правно основание чл. 135 ЗЗД и е обявил за недействителна спрямо ответника Г. И. продажбата, извършена на 19.05.2001 г., по силата на която Д. Ю. и Х. А. са прехвърлили на дъщеря си С. Д. едноетажна жилищна сграда и допълнителна такава, в гр. Д., за сумата за 3700 лева.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд, обсъждайки доказателствата по делото в съвкупност, правилно е приел за установено, че сделката е сключена след като жалбоподателите са станали длъжници на ответника Г. И. за сумата 3675 щ. д., дадени им от него, за събирането на които той е образувал изп. дело № 69/2000 г. по описа на съдия изпълнител при ДРС. Правилно е прието от съда, че със сделката длъжниците са увредили кредитора си Г. И, като са знаели за увреждането, а що се касае до знанието и лицето, с което са договаряли ­ ответницата С. Д., то знанието й по отношение продажба се предполага с оглед разпоредбата на чл. 135, ал. 2 ЗЗД, тъй като е тяхна дъщеря.
Въззивният съд правилно е приел, че вземането на кредитора е възникнало преди извършването на сделката, чието обявяване за недействителна е поискано, както и че състоянието на длъжниковото имущество следва да се преценява към момента, в който кредиторът е придобил вземането си.
Неоснователно е възражението на жалбоподателите за това, че не следва да се уважава предявения иск поради несеквистируемост на обекта, предмет на сделката, по смисъла на чл. 339, б. "ж" ГПК, тъй като срещу него кредиторът на може да насочи изпълнение поради това, че е представлявал жилище на длъжника и тази сделка не го уврежда. За да бъде жилището несеквестируемо, то следва да служи за живеене на длъжника и неговото семейство, от каквато възможност жалбоподателите в случая сами са се лишили продавайки го на дъщеря си и предоставяйки го за задоволяване на нейните жилищни нужди. С разпореждането, което жалбоподателите са извършили с една несеквестируема вещ, отпадат облагите на несеквестируемостта. Обратното разрешение би възнаградило недобросъвествия длъжник и е несъвместимо със защитното предназначение на несеквестируемостта. Като прехвърля несеквестируемата вещ длъжникът разкрива, че не се нуждае от нея.

несеквестируемостта отпада и за това единствено жилище, което е обременено с ипотека!

Ех,това важи май само за ипотекарния кредитор.

Интересен казус...Сутринта писах, но изглежда нищо не се е получило.
Подкрепям колегите по-горе.Цитираното решение е постановено спазвайки буквата и "духа" на закона. В конкретната хипотеза според мен е необходимо допълнително уточнение. Вярно е , че привилегията на несеквестируемостта отпада по отношение на ипотекарния кредитор предвид учредяването на ипотеката.
Но в случая е предявен иск от бившия съпруг по повод 4000лв.Ако тази сум ае уравняване на дяловете за жилището - СИО, т.е. тази сума не е изплатена в указания 6 месечен срок, то именно поради тази прехвърлителна сделка, с която се възпрепятства правото на изнасяне на публична продан, се иска уважаването на иска.Още повече, че знание за увреждане се предполага ,когато е между свързани лица - роднини по смиосъла на чл.135 ЗЗД.
Друго би било разрешението , ако това жилище не е СИО и не поради това се дължат тези 4000лв.
В този случай, при уважаване на иска, жилището ще се върне в патримониума на съпругата и съблюдавайки общото правило длъжника трябва да отговаря за задълженията си само с това ,което притежава.Но тук според мен, ще се задейства защитната новел ан ачл. 339 б"ж" ГПК, по силата на която това жилище ще е единствено за длъжника и спрямо него не може да се предприеме принудително удовлетворяване.

MONTESKIO

Звучи ужасно, обаче сте прави. Много ми се щеше да е обратното, обаче апартаментът наистина е СИО и сумата се дължи за уравняване на дела.
Излезе ми решението и с него се уважава Павловия иск, колкото и съм бясна за това. Все пак ми се щеше да се вземе предвид при увреждането на кредитора, че същият е баща на едната ответница и не може да става дума за увреждане... Но явно съдията не мисли така. Сега ми предстои трудната задача да измисля на какво основание да го обжалвам пред Ос и какви нови доказателства да ангажирам. Благодаря искрено за чудесните отговори!

Лошо, ще им апублична продан.....Клиентката Ви не може ли да плати тези 4000 лв?

MONTESKIO

Moje teoreti4no, oba4e s lihvite sa stanali kum 9, a tja e pensionerka bez vsjakavi dohodi....

Според мен съдът ще уважи иска по чл. 135 от ЗЗД,тъй като в случая сделката уврежда кредитора.Това е лично мое мнение,но смятам,че съдът ще бъде на същото мнение.

Za6to ne vzemat da napraivat edna novacia kam dogovora za ipoteka, kato uveli4at razmera na zadalgenieto, koeto se obezpe4ava s ipotekata. Estsestveno Va6tite klienti 6te si vzemat razpiska za tova 4e sa varnali tazi po - goliama suma, za ne moge posle kreditora da gi sadi za po - goliamata suma. Sled koeto pri iznasiane na publi4na prodan, parvo triabva da se udovletovri vzemaneto na ipotek. kreditor - to sledovatelno triabva da e tolkova goliamo, 4e da ne moge da se udovletvori ot publi4nata prodan i o6te po - malko pak da ostane za biv6ia saprug. A na publi4nata prodan moge da u4astvate s podstaveno lice

Идеята ви е много добра. В мотивите на решението, с което е уважен иска по 135 ЗЗД, обаче съдията е на мнение, че първият кредитор по време е бившият съпруг и по право неговото вземане следва да се удовлетвори предпочитателно. Тоест след развалянето на договора, все едно ипотека не е имало. Тъпоооо...