forum.lex.bg

В договор е записано,че Възложителя отговаря за забава на плащане с неустойка в р-р на законната лихва върху забавената сума за периода на забавата.Тази неустойка не може да надвишава 10 процента от дължимата сума и с настоящето страните по договора се съгласяват,че тази сума изцяло обезщетява изпълнителя.
От страната на изпълнителя съм аз и ми се струва,че този текст не е съвсем коректен,защото първо ЗЗД законово си определя,че при неизпълнение на парично задължение се дължи законната лихва като обезщетение.Второ смятам,че неправилно се смесва неустойката с обезщетението по чл.86 ЗЗД,и освен това с горната уговорка Изпълнителя се лишава от правото си да търси по-висок р-р на обезщетение по силата на ал.2.
Освен това законната лихва се определя от МС,поради което мисля,че немогат двете страни да уговарят,че дължимото не трябва да надвишава 10 процента от сумата,все пак лихвата си е определена,нали.
Какво мислите вие?Правилна ли е тезата ми и следва ли да се промени тази клауза по някакъв начин или няма проблем да си остане същата?
Бих се радвала да разииискваме!

Обезщетението за забава в размер на законната лихва по 86 ЗЗД се дължи само ако друго не е уговорено. Затова 1) То не се кумулира с друго обезщетение за забава (освен при сделки между търговци и при изрична уговорка между страните) и 2) ако е уговорено по-малко - се дължи уговореното.

Няма проблеми неустойката да е уговорена като процент от главницата. Понякога го наричат договорна мораторна лихва.

Но може да се търси повече от 10% (както и във Вашия случай) при условията на чл. 92, изр. 2 ЗЗД. Разликата е, че до тези десет процента доказвате евентуално само неизпълнение, без да е необходимо да доказвате и размер на вредите, а над тези 10% ще трябва да докажете и реално настъпили вреди в по-висок размер.