forum.lex.bg

Колеги, интересува ме, как се легитимира в съдебно заседание юрисконсулт на ООД например - само с пълномощно от управителя или е необходимо да се представи и трудов договор с фирмата. Възможно ли е да не бъде трудов, а граждански - нещо като договор за поръчка - консултации и представителство при нужда.

Пред някои съдии се минава само с пълномощно, но някои си държат и на договор (независимо трудов или граждански).

Колега, юрисконсулта може да работи единствено по трудов договор. Обикновенно е достатъчно да представите пълномощно от управляващия дружеството, но е възможно да ви поискат да представите и трудовия си договор, удостоверение за актуално състояние на дружеството за което работите, както и удостоверение за юридическа правоспособност.
УСПЕХ НА ДЕЛОТО!

Ако е юрисконсулт то той е по трудов договор , понякога искат ТД , на мен са ми искали да представя и удостоверението за правоспособност.

ООООО, ама ти си юркон!?!

Колеги, разбира се че юрисконсулта може да работи и по граждански договор, донна2, ти поне трябва да го знаеш това.

Юрисконсулта работи по ТПО ири СЛПО ,но не и по граждански договор , той не е адвокат

Таралан Кольо ДОБРЕ ЛИ СИ , това го знаят почти всички във форума ,ай по кротко ,щот до сега нищо не си показал освен дивотии !

Колеги, юрисконсулта може да работи към фирмата и по трудов, и по граждански договор, но за да може да я представлява пред съда трябва да е на ТРУДОВ договор. За това има и тълкувателно решение на ВКС.

процесуалното преставителство на юрисконсулта става с пълномощно подписано от представителния орган на дружеството , съответно подпечатано. обикновено съдът иска и удостоверение за актуално състояние, именно за да се установи представителната власт на лицето подписало пълномощното. нещо не виждам логика юрисконсулт на граждански договор да няма право на процесуално представителство. ако Ви е удобно бихте ли дали тълкувателното решение?

Няколко години съм била пр.представител като юрисконсулт на гр. договор.

Кефиш ме каква си злобна само!?!
От тебе, освен надувки и аз нищо друго не съм видял.

И аз имам колежка, която е юрисконсулт на граждански договор на едно АД от една година и е нямала проблеми в съда.

Аз пък не съм сигурен, но май трябва да е на ТД. Ако не, каква е разликата от адвоката. Тогава всички ЮК ще действат като адвокати. Е, само на ЮЛ, разбира се, но.... Това, че някой се е явявал и никой не е оспорил представителната власт, не значи, че така трябва да е. То има и маса галоши дето се представят за адвокати и ....

Упоменаването на трудово правоотношение е само в мотивите на ТЪЛКУВАТЕЛНО РЕШЕНИЕ № 1 ОТ 17.03.1993 Г. ПО ГР. Д. № 3/1993 Г., ОСГК

е там говорим за най-вече за търговски пълномощник

Тълкувателно решение № 1 от 17.III.1993 г. по гр. д. № 3/93 г., ОСГК

Търговско право, кн. 3/1993 г.

чл. 26, ал. 2 ТЗ,
чл. 20, ал. 1, б. "а", "б" и "в" ГПК

Търговският пълномощник, снабден с изрично пълномощно за водене на процеси по чл. 26, ал. 2 ТЗ може да бъде процесуален представител на страната в гражданския процес, само ако притежава качествата, посочени в чл. 20, ал. 1, б. "а", "б", "в" ГПК.

¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤
Председателят на Върховния съд на Република България е направил предложение за издаване на тълкувателно решение по въпроса: може ли търговският пълномощник по смисъла на чл. 26 от Търговския закон да бъде процесуален представител на страната в гражданския процес само с пълномощно по чл. 26, ал. 2 ТЗ.
Върховният съд, Общото събрание на гражданската колегия, за да се произнесе, взе предвид следното:
Търговският пълномощник е една от проявните форми на търговско представителство, предвидено в Търговския закон. Съгласно чл. 26, ал. 1 ТЗ търговският пълномощник е лице, упълномощено от търговеца да извършва посочените в пълномощното действия срещу възнаграждение. При липса на други указания пълномощникът се смята упълномощен да извършва всички действия, свързани с обикновената дейност на търговеца. За представителството на права, които се явяват обременителни за търговеца: отчуждаване и обременяване с тежести на недвижими имоти, поемане на менителнични задължения, вземане на заем, чл. 26, ал. 2 ТЗ изисква изрично пълномощно. Правата, свързани с обикновената дейност на търговеца, както и изрично изброените права в чл. 26, ал. 2 ТЗ по своето естество са с материалноправен характер. В изброителния списък на чл. 26, ал. 2 ТЗ фигурира и правото на търговския пълномощник "за водене на процеси", което следва да се приеме, че е предвидено също като материално право. Аргумент, че това право не е посочено като процесуално и че чл. 26, ал. 3 ТЗ, с който се ограничава възможността за прехвърляне на правата, изброени в чл. 26, ал. 2 ТЗ, освен със съгласие на търговеца. Докато за прехвърляне на процесуалните права - преупълномощаването, чл. 22, ал. 1 ГПК не изисква съгласие на доверителя.
След като съгласно чл. 26, ал. 2 ТЗ търговският пълномощник е носител на чуждото материално право за водене на процеси, реализирането му се свързва с изискванията за процесуалното представителство по пълномощие на чл. 20 ГПК.
Съображенията, меродавни за създаване институцията на представителството са еднакви както за представителството в гражданското право, така и за представителството в гражданския процес. Те са продиктувани от необходимостта едно лице да бъде представлявано поради неумението му или невъзможността да извърши конкретното действие. Установяването на представителството в гражданския процес е по-наложително, защото с оглед формалността на публичната процедура пред съда страната в повече, отколкото другаде се нуждае от компетентно съдействие при съблюдаване на процесуалните правила.
Изхождайки от целите на процесуалното представителство, законодателят е ограничил лицата, които могат да бъдат представители на страните по пълномощие пред съда до тези, посочени в чл. 20 ГПК. Общото в изискванията към лицата по чл. 20, ал. 1, б. "а", "в" и "г" ГПК е юридическото образование, което е изключено като необходимо условие само при пълномощници от най-близък родствен кръг - родители, деца, съпруг - чл. 20, ал. 1, б. "б" ГПК. Друго изключение от изискването процесуалния представител да има юридическо образование е установяване на пълномощие за получаване на съдебни книжа на стана, когато не живее в града, където се намира съдът или е в чужбина. Това изключение е уредено извън чл. 20 ГПК - чл. 42 и чл. 44, ал. 1 ГПК като обемът на процесуалната представителна власт е ограничен до строго определени действия, извършващи се не в съдебната зала.
С оглед направеното тълкуване на чл. 20 ГПК съобразно духа на закона, се налагат и изводите досежно качествата, които търговският пълномощник следва да притежава, за да може да се явява пред съд.
Освен правото на адвокат да бъде пълномощник на търговеца пред съд, посочено в чл. 20, ал. 1, б. "а" ГПК и възможността на лицата със степен на родство, посочени в чл. 20, ал. 1, б. "б" ГПК да представляват страната в процеса, която хипотеза би могла да бъде приложима за принципал-едноличен търговец, процесуалното представителство на всички възможни субекти по търговското право се обхваща от чл. 20, ал. 1, б. "в" ГПК. И това е така, защото всички дружества по Търговския закон са обявени за юридически лица, а едноличният търговец се включва в стопанския живот, ако има предприятие по смисъла на чл. 15, ал. 1 ТЗ. А според чл. 20, ал. 1, б. "в" ГПК изискванията към лицата, които могат да представляват тези страни по пълномощие в процеса, са: юрисконсулти или други лица с юридическо образование, които са в трудовоправни отношения с представляваната страна. Следователно търговският пълномощник, който има изрично пълномощно за водене на процеси по чл. 26, ал. 2 ТЗ би могъл да бъде процесуален представител на принципала, ако притежава качествата, посочени в чл. 20, ал. 1, б. "а", "б" и "в" ГПК. Разпоредбата на чл. 20, ал. 1, б. "д" ГПК не може да се приложи пряко за материалното право на търговския пълномощник "за водене на процеси", предвидено в чл. 26, ал. 2 ТЗ. Търговският пълномощник, снабден с изрично пълномощно за водене на процеси, може да организира процеса като упълномощи юрист, отговарящ на изискванията на чл. 20, ал. 1, б. "а" и "в" ГПК, който да може да бъде процесуален представител. Обратното неограничително тълкуване на процесуалното представителство на търговеца би допуснало до участие в гражданското производство пред съд неквалифицирани лица, докато нормите, уреждащи процесуалното представителство по пълномощие го регламентират като професионална дейност, упражнявана от правоспособни юристи.
С оглед изложеното и на основание чл. 212 ГПК, Общото събрание на Гражданската колегия на Върховния съд е решило:
Търговският пълномощник, снабден с изрично пълномощно за водене на процеси по чл. 26, ал. 2 ТЗ може да бъде процесуален представител на страната в гражданския процес само ако притежава качествата, посочени в чл. 20, ал. 1, б. "а", "б" и "в" ГПК.
Решението е подписано с особено мнение от двама съдии, състоящо се в следното:
Считаме, че търговският пълномощник с изрично пълномощно по чл. 26, ал. 2, пр. 1 от ТЗ може да бъде процесуален представител на страната в гражданския процес по следните съображения:
Чл. 20, ал. 1, б. "д" от ГПК предвижда възможност процесуални представители на страните по пълномощие да бъдат и други лица, предвидени в законите. Такъв е случаят с разпоредбата на чл. 26, ал. 2, пр. 1 от ТЗ, според която търговски пълномощник с изрично пълномощно може да представлява страната в гражданския процес. Подобна възможност е предвидена и в чл. 47, ал. 1, пр. 2 от ЗС за предоставяне на общото събрание на етажните собственици на процесуално представителство по договор на управителя или председателя на управителния съвет за действия, които излизат вън от пределите на обикновеното управление.
Търговският пълномощник е процесуален представител на страната, който черпи представителна власт от изрично упълномощаване. Това представителство е доброволно, за разлика от представителството на законния представител, което е правно задължително. Търговецът, издал изрично пълномощно на своя търговски пълномощник, се е съгласил последният да извършва изрично изброените в чл. 26, ал. 2, пр. 1 от ТЗ правни действия. Следователно, изводът, който се налага от систематическото и логическото тълкуване на чл. 26, ал. 2, пр. 1 от ТЗ във връзка с чл. 20, ал. 1, б. "д" ГПК е, че търговският пълномощник може да бъде процесуален представител на страната в гражданския процес само с изрично пълномощно по чл. 26, ал. 2, пр. 1 от ТЗ, без изискванията по чл. 20, ал. 1, б. "а", "б" и "г" от ГПК.
Аргумент в подкрепа на горното е и обстоятелството, че за водене на процеси от страна на търговския пълномощник, законът изисква изрично упълномощаване. Съгласно чл. 26, ал. 3 от ТЗ търговският пълномощник може да прехвърля правата си другиму само с изричното съгласие на търговеца. Следователно възможността, предвидена в чл. 26, ал. 2, пр. 1 от ТЗ, търговският пълномощник "да води процеси", би била ненужна, щом като търговецът може да упълномощи направо лице с юридическо образование. В този случай не е необходимо задължително да се прибягва до преупълномощаване, както се приема в решението на ОСГК, ВС.
Чл. 20, ал. 1, б. "в" от ГПК не изчерпва всички субекти на ТЗ. Тази разпоредба не включва едноличния търговец, прехвърлил предприятието, но запазил фирмата си, както и консорциума, които субекти нямат качеството на юридически лица. Ето защо и в тези случаи следва да намери приложение разпоредбата на чл. 20, ал. 1, б. "д" от ГПК, предвиждаща възможност тяхното процесуално представителство да бъде осъществено от търговски пълномощник с изрично пълномощно по чл. 26, ал. 2, пр. 1 от ТЗ.

и този юрисконсулт по граждански договор търговски пълномощник ли е .....,а.....

по полека да не се пръснеш от кеф ,щото от тебе сама празни приказки из форума

а мога ли да попитам ,на тая колежка дето е на граждански договор ще и се зачете ли юридически стаж......

Айдееее, и другото парче се включи.
Абе защо двете сте толкова злобни, а? Имам аз едно обяснение, ама нейсе.