ОТВОРЕНО ПИСМО - моля, подкрепете идеята

[Събудете се]

Има голяма вероятност да публикуват писмото във вестник "Дневник"!
Моля, колегите да продължават да пращат е-mail-и в подкрепа на писмото. Така написаното ще има по-голяма тежест и има шанс да заинтригува в по-голяма степен самозабравилите се управници.

[Олга Гълъбова]

odkreojam Vi izcjalo - suzaljavam samo za kusnata mi reakzia

[ДНВ]

Не е късно. Борбата едва започва.

[Събудете се]

Колеги, препращайте отвореното писмо до всички държавни институции, на които имате някакви координати (e-mail-и). Ние вече сме го разпратили по e-mail на много вестници, телевизии и държавни институции, но ще е по-добре, ако и вие го направите. Утре четете вестник "Дневник", дано да има добра статия в подкрепа на общата ни кауза.

[Чукова]

И аз съм от потърпевшите от разногласията след р13/02 г. на КС, които чакат проявление на добрата воля на някого, за да могат да използват дипломите си.
Не мисля, че общите работи водят до нещо добро, но смятам поне да ви кажа как стоят нещата, според мен, защото за "юристи" разсъждавате твърде неюридически - не че идеята за отворено писмо е лоша, но тно има доста недостатъци: 1/ Сред адресатите му сте посочили доста, които нямат никакви правомощия в тази област.2/ Легитимацията на съставителите е неудачна.3/ Не можеш да отправиш молба към практикуващи от най-висшите етажи на съдебната власт на 2.07. и да очакваш, че ще изоставят ангажиментите си и до 14-15.07./съдебната ваканция/ ще ни отделят един цял ден - несериозно е! Живеем в България, все пак.4/ Това не е искане, сезиране за предприемане на дължими действия, затова и не изисква такива, няма юридическа стойност.В това отношение е близко до предложението за митинг - ние не сме безсилни, не трябва и не можем да молим за благоволение, та нали сме "юристи", нека решим въпроса в съда! Лично аз предпочитам да съм в депресия заради това, че съм скъсана на теоретико-практическия, вместо в депресия, че съм безсилна да променя нещо. Вместо да си хабите енергията в лични нападки и спорове кой е по-кадърен, да я използваме за нещо смислено - ако наистина сме над 4 600, на всекиго от нас ще му коства около едно левче.
Накратко: В мотивите на р13/02. КС относно чл. 163 в старата му редакция се казва, че е недопустимо "редът и условията за провеждане на теоретико-практическия изпит за правоспособност на юристи ... да се определят от министъра на правосъдието, а не от Народното събрание" и се сочат чл. 4 ал. 1, чл.84 т.1 и чл. 133 Конст. - т.е. КС повелява, че те трябва да се определят със закон. Приема се за меродавно, че "ако за противоконституционни са обявени норми на закон, с който се отменя/изменя действащ закон, нормите на действащия преди отмяната/изменението закон възстановяват действието си в редакцията преди отмяната, респ. изменението"/проф.Друмева/.Въпреки критиките от страна на редица теоретици,това е становището и на КС - р22/95.Изводът е еднозначен - ЗА РЕДА И УСЛОВИЯТА НА НАШИЯ ИЗПИТ ТРЯБВА ДА СЕ ПРИЛОЖИ ДОСЕГАШНИЯТ РЕД, още повече, че той е предвиждал /предишната ред. на чл. 165 ал. 2 ЗСВ/ и състава на изпитната комисия, /който е различен от този в Наредба 2/02 г. на министъра на правосъдието за придобиване на юридическа правоспособност, която следва да се счита мълчаливо отменена/, която комисия се назначава пак със заповед на министъра на правосъдието.

[Събудете се]

Колеги, днес ще гласуват на второ четене ЗИД на ЗСВ - дано всичко е наред! Тогава топката ще бъде в министъра на правосъдието. На сайта на МП има обявление, че изпитът ще се проведе 10 дни след влизане в сила на промните в ЗСВ. Това уж означава, че безумието може и да спре. Дано ди удържат на думата и не ни отложат изпита за правоспособност за след "лятната ваканция". Дано!

[Чукова]

Щом нашият човек е министър Станков, а неговата заповед е ненормативен акт, подлежащ на обжалване по чл. 22 ЗВАС пред 3-членен състав на ВАС, остава да приложим правилото за мълчаливия отказ на административното право, а то е приложимо в случая и срокът за обжалване на отказа не е изтекъл, защото се касае за едно продължаващо състояние - във всеки един момент министър Станков дължи произнасяне в изпълнение на законовото си правомощие. Още повече, че началният момент на този срок изобщо не е настъпвал /като при общ административен акт този момент е разгласяването му, нещо повече, в официалната страница на министерството е разгласено, чеу изпит ще има и дата ще бъде определена/.
Проблемът ни е в организирането - нека, ако някой има конструктивни предложения, да ги сподели, колкото и безнадеждно да изглежда осъществяването им.
Бих се радвала на критика, защото не претендирам, че знам всичко - нелепо е някой, дори практикуващ с 20г стаж в бранша да има това самочувствие, но искам аргументи, и то юридически.
Като стана въпрос за "колегите" с много стаж, които "не се страхуват от конкуренция", защото вярват в способностите си, нека ни ги демонстрират, търсим си добър адвокат!
Моля някой, който е чел ПОДНС на настоящото НС, да ме информира как са регламентирани сроковете по движението на законопроекта в него - според предишния ПОДНС за законопроект, внесен от МС,/какъвто е, доколкото ми е известно, внесеният за новия ЗАдв./ се предвижда максимален срок от един месец от внасянето му за даване на становище от водещатга комисия.
Не мога да се въздържа да не ви задам въпроса: кое ви дава основание да смятате, че ставаме за адвокати - хора, които защитават по професия чужди права, щом не можем да зищитим своите?И дали са само парите, които ни спират?

[freedom]

Не юридическите решения имат едно сериозно предимство - решават проблема сега. Нашата най-важна цел е не осъдим МП след 5 год. съдебни битки ( не че няма да го направим ако се наложи), а да ускорим провеждането на изпита.
Моля, да ни извините за не юридическия подход. Важно е да има изпит сега!

[jps]

КОЛЕЖКЕ ЧУКОВА, НАСТОЯЩОТО ГО ПОБЛИКУВАМ СПЕЦИАЛНО ЗА ВАС.
ЗА ТРЕТИ ПЪТ. -

----- " ПРОПУСНАТИ ПОЛЗИ "


Трябва да се замислим не представлява ли това отношение към тази група представители на юридическата професия от страна на държавните институции незачитане на признати им, Конституционно прогласени и доразвити от няколко закона права и възможности. Не води ли то до поставянето им в твърде непривилегировано, спямо правоспособните юристи, а за някои колеги и унижаващо положение, тъй като се налага да търсят прехраната си чрез дейности, изискващи средно образование, давайки отражение върху професионалната им реализация за няколко години напред. Тъй като настоящото неблагоприятно правно положение на тази нарастваща група от хора продължава вече прекалено дълго време, не представлява ли то вид посегателство и срещу личността, не само върху имущественото ни състояние.


... И така, Драги колеги.
От който и университет да сте, колкото и да не Ви се струва наложително в момента, или се ползвате от други привилегии;
НЕ ПРОПУСКАЙТЕ ТАЗИ ИДЕАЛНА ЗА ВАС ВЪЗМОЖНОСТ, ПРЕДОСТАВЕНА ОТ ПУБЛИЧНАТА ВЛАСТ В РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ :
ДА ДАДЕТЕ ПРИМЕР ЗА ПОЗНАВАНЕ НА ЗАКОНИТЕ И КОНСТИТУЦИЯТА.
ДА ДОКАЖЕТЕ РЕШИМОСТТА СИ ДА СЕ ТРУДИТЕ И ГРАДИТЕ БЪДЕЩЕТО НА ВАШИТЕ ДЕЦА.
ДА ЗАЯВИТЕ АБСОЛЮТНА НЕПРИМИРИМОСТ КЪМ ОГРАНИЧАВАНЕТО НА ВАШИ ОСНОВНИ ПРАВА ЗА ДЪЛЪГ ПЕРИОД ОТ ВРЕМЕ.
ДА ПОТВЪРДИТЕ ПРИНЦИПИТЕ НА ДЕМОКРАЦИЯТА.
ДА УСТАНОВИТЕ ВЪЗМЕЗДНОСТТА НА ВАШЕТО ОБРАЗОВАНИЕ.





В съвременните държави висшите държавни органи са конституирани като самостоятелни правни субекти, носещи юридическа отговорност за дейността, която извършват. Неопределеността на едно Народно събрание или Правителство в правната обективност и отклоняването на вниманието от тяхната правосубектност с едно общо определение като "Държавата" е пропуск на всяка една Конституция, и е характерно за държави в преход от тоталитаризъм. Липсата на конкретна регламентация за гражданската отговорност на отделните висши държавни органи не означава, че народните представители, освен наказателна неприкосновеност, не могат да носят деликтна отговорност за действията си. Ако не всичките -240 лица определящи в момента всяко едно законодателно разрешение, то тези от тях, които с непосредствените си действия по неизготвянето на определения законопроект, засягат определена група граждани, които претърпяват имуществени и неимуществени вреди.
Политическата отговорност за дейността на Парламента и Правителството се търси от политическите движения и гражданите по време на избори, за политически взети нецелесъобразни решения. Този момент няма нищо общо с изискването отделни правни субекти да не увреждат правната свера на други, особено когато личните им действия са скрепени с упражняването на властнически правомощия, което легализира, доказва и прави отговорността по- сериозна.



------------------------------






Истинският проблем, колега, се състои в наличният практически опит по търсенето и осъществяването на правосъдието в РБ. Ако сте забелязали това е актуален проблем в държавата и от него се оплакват много хора.
Взаимстването на принципни положения от областта на материалното и процесуалното право, възприети в развитите държави е необходимост по пътя към членство в Европейския съюз. Основният акцент следва да е върху различните права на човека, признати от международното право и на конституционно равнище, които у нас и съобразно "Вашата" практика не заслужават голямо внимание. В крайна сметка би било много добре, новите поколения юристи да създадат постепенно нова, коренно различна практика, с един по-задълбочен поглед върху материалните права и тяхното по- дълбоко оценяване, както и ефективни процесуални възможности за тяхната защита.



- Възможно е да не съм сключил договор с работотадел, който да е инвестирал в моето образование, поради особените ми качества, и който да търпи преки имуществени вреди от невъзможността ми да се явя на работа след дипломирането си в продължение на месеци, или кръгла година; - найстина тази практика не е разпространена у нас.
Не е възможно обаче, да не е налице увреждане, след като е нарушена правна норма, изискваща зачитането на определени субективни права - (КРБ)Чл. 48. (1) "Гражданите имат право на труд. Държавата се грижи за създаване на условия за осъществяване на това право.
(3) Всеки гражданин свободно избира своята професия и място на работа. "
Вие поставяте въпроса - "Има ли нормативен акт, който те са нарушили, като не се назначава дата за изпит?" . Сами разбирате, че нарушеното ми субективно право не се състои в това дали ми е предоставена възможност да се явя на изпит. Но изпита е от съществено значение да започна да упражнявам ефективно правото си свободно да търся работа, да осъществявам правото си на труд по професия, която свободно вече съм избрал. Вземането на изпита ме "снабдява" с допълнително качество, което наред с полученото образование ми позволява да се явя на пазара на труда и да се състезавам за упражняване на професия и заемане на работно място по мой- свободен избор. Преклудирана е за мен възможността да участвам в няколко конкурса или избор по протежение на дългия период на очакване юридическата правоспособност. С една дума - като не мога да се явя на конкурс - няма да го спечеля. Но причината стои вън от мен. В това именно се състои имуществената вреда. Нейният размер може да се определи например като се вземат в предвид условията, обявени за съответната длъжност ( заплата ). Ако все пак това искане бъде отхвърлено като недоказано,
обезщетяването следва да се извърши за понесени неимуществени вреди . Неимущесвеното накърняване на правата ми е далеч по- сериозно и обемно за обяснение.

Вторият въпрос, на който ще отговоря е:

2. "Освен това, как ще докажете противоправно поведение на НС и МП? Има ли нормативен акт, който те са нарушили, като не се назначава дата за изпит?"

- Има :
- Конституция на Република България.
- Няколко международни конвенции на МОТ и Съвета на Европа.
- Десетки разпоредби от различни Закони, третиращи правото на труд.

За да бъда по- достъпен ще цитирам само Конституцията -Чл.48, (вж. горе)
и Закона за професионалното образование и обучение ( с последни промени ДВ. бр.29 от 31 Март 2003г.). Говорим за основни принципи в законодателството.

Бездействието на тези висши държавни органи е в основно противоречие с половината от основните принципи и цели на посочения закон -

Цит.:

" Цел на системата на професионалното образование и обучение

Чл. 2. Системата на професионалното образование и обучение подготвя гражданите за реализация в икономиката и в другите сфери на обществения живот, като създава условия за придобиване на професионална квалификация и за нейното непрекъснато усъвършенстване.


Задачи на системата на професионалното образование и обучение

Чл. 3. Основните задачи на системата на професионалното образование и обучение са:
1. придобиване на професионална квалификация;
2. (нова - ДВ, бр. 103 от 2002 г.) придобиване на правоспособност за професии, упражняването на които изисква такава;
3. (предишен текст на т. 2 - ДВ, бр. 103 от 2002 г.) непрекъснато усъвършенстване на професионалната квалификация;"
(!!!)
"4. (предишен текст на т. 3 - ДВ, бр. 103 от 2002 г.) формиране на мотивационна система за реализация в гражданското общество;"
...

- По аналогия-
Кога юристите, завършили висшето си образование преди месеци или година ще имат възможност да правят опити за реализация, изискваща правоспособност ?

Започвам да се питам - юридическата прафесия от тези ли е, при които ако получиш правоспособност можеш да се реализираш в гражданското общество,
или е такъв вид, при който може да се почака.? Т.е. "Не е толокова наложително !"

След като отпреди една година( след лятната ваканция- и вероятно определяне на Септемврийска дата), съм бил в апогея на мотивацията си за реализация в гражданското общество, продължителното ми лишаване от възможността да я проявя, не ми ли влияе на критерия за себеоценяване ?
Не е ли този застой в живота ми пречка за моето развитие и реализация.
И не пропускам ли различни възможности . Не съм ли в неравностойно положение?

[jps]

ПРЕДОСТОВЯМ ВИ, ПО ВАШЕ ЖЕЛАНИЕ , ИНФОРМАЦИЯ ОТ
ПОДНС -

Глава седма.
ВНАСЯНЕ, ОБСЪЖДАНЕ И ПРИЕМАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТИ

Чл. 63. (1) Законопроектите заедно с мотивите към тях се внасят до председателя на Народното събрание и незабавно се регистрират в публичен регистър "Законопроекти".
(2) В мотивите вносителят дава становище по очакваните последици от прилагането на проектозакона.


Чл. 64. (1) Председателят на Народното събрание разпределя законопроектите между постоянните комисии в 3-дневен срок от постъпването им.
(2) Председателят на Народното събрание определя водеща постоянна комисия за всеки законопроект.
(3) Председателят на всяко първо пленарно заседание през съответната седмица уведомява народните представители за новопостъпилите законопроекти, за техните вносители и за разпределението им по комисии.
(4) Възражения по разпределението на законопроектите могат да се правят от вносителя на законопроекта и заинтересуваните постоянни комисии пред председателя на Народното събрание в едномесечен срок от уведомяването по ал. 3, който се произнася по тях в двудневен срок.


Чл. 65. (1) Постоянните комисии обсъждат законопроектите не по-рано от 48 часа от получаването им от членовете на съответната комисия. Те представят на председателя на Народното събрание и на председателя на водещата комисия мотивиран доклад в срокове, съобразени със законодателната програма и приетата едноседмична или двуседмична програма за работата на Народното събрание.
(2) Докладите по законопроектите се представят на Народното събрание от водещите комисии за първо гласуване не по-късно от два месеца от тяхното внасяне.


Чл. 66. (1) Законопроектите заедно с мотивите към тях и доклада на водещата комисия, на която са били разпределени, се предоставят на народните представители не по-късно от 24 часа преди началото на заседанието, в което ще бъдат разгледани. Същият срок, ако Народното събрание не реши друго, се прилага и за разглеждане на законопроектите за второ четене.
(2) По законопроекти, внесени от народни представители, председателят на водещата комисия може да изисква становище от Министерския съвет или от съответния ресорен министър. Министерският съвет или съответният ресорен министър дава становище в срок до две седмици от поискването му.
(3) Липсата на становище по предходната алинея не спира обсъждането на законопроекта.
(4) Докладът на водещата комисия за първо четене съдържа и резюме на постъпилите предложения от заинтересованите обществени организации и граждани и обобщено становище на комисията.


Чл. 67. (1) Законопроектите се приемат на две гласувания, които се правят в различни заседания.
(2) Народното събрание може да реши по изключение двете гласувания да се проведат в едно заседание. Тази разпоредба се прилага само ако по време на обсъждането не са направени предложения за изменение или допълнение на законопроекта.
(3) На първо гласуване законопроектът се разглежда след като Народното събрание изслуша докладите на водещата комисия, становището на вносителя в рамките на 10 минути и доклади на други комисии, на които той е бил разпределен, ако такива са постъпили.
(4) При първото гласуване законопроектът се обсъжда в цялост. Народните представители се произнасят по основните положения на законопроекта.


Чл. 68. (1) Постоянните комисии обсъждат едновременно всички законопроекти, уреждащи една и съща материя, внесени в Народното събрание до деня, в който водещата комисия започва обсъждането. Тези законопроекти се обсъждат едновременно от Народното събрание. То ги гласува поотделно.
(2) Когато на първо гласуване са приети повече от един законопроект, уреждащи една и съща материя, водещата комисия с участието на вносителите на приетите на първо гласуване законопроекти изготвя от тях един общ законопроект в срок от 14 дни, който се представя на председателя на Народното събрание и на народните представители за правене на писмени предложения по него.


Чл. 69. Законопроект, който е отхвърлен на първо гласуване, може да бъде внесен повторно само след съществени промени в основните му положения, което се отразява в мотивите, и не по-рано от следващата парламентарна сесия.


Чл. 70. (1) Народните представители могат да правят писмени предложения за изменения и допълнения в приетия на първо гласуване законопроект или изработения нов законопроект съгласно чл. 68, ал. 2 в 7-дневен срок от приемането му, респективно от представянето му на председателя на Народното събрание. Предложенията се отправят чрез председателя на Народното събрание до председателя на водещата комисия. По изключение Народното събрание може да реши този срок да бъде удължен най-много с три седмици или намален, но не по-кратък от 3 дни. Срокът за предложения за изменения и допълнения в приетия на първо гласуване законопроект е не повече от 7 дни, когато преди първото гласуване е постъпило решение на Комисията по европейска интеграция.
(2) В 14-дневен срок от изтичане на срока по ал. 1 водещата комисия внася в Народното събрание мотивиран доклад, който съдържа:
1. направените в срока по ал. 1 писмени предложения на народни представители и становището на комисията по тях;
2. предложенията на комисията по обсъждания законопроект, когато тя приеме такива по повод предложение на някои от нейните членове, направено по време на заседанията.


Чл. 71. (1) Народното събрание обсъжда и приема законопроектите на второ гласуване глава по глава, раздел по раздел или текст по текст.
(2) При второто гласуване се обсъждат само предложения на народни представители, постъпили по реда на чл. 70, както и предложения на водещата комисия, включени в доклада й. Допустими са и редакционни поправки. Предложенията, които противоречат на принципите и обхвата на приетия на първо гласуване законопроект, не се обсъждат и гласуват.
(3) Народен представител може да обосновава направени предложения в рамките на пет минути за всяко предложение.
(4) Гласуването се извършва по реда на чл. 56.


Чл. 72. Вносителят на законопроекта може да го оттегли до започване на първото гласуване, а след това - само с решение на Народното събрание.


Чл. 73. (1) Председателят съобщава на първото заседание на Народното събрание за постъпването на указ на президента на републиката по чл. 101 от Конституцията, с който приет от Народното събрание закон се връща за ново обсъждане.
(2) В 3-дневен срок от постъпването председателят на Народното събрание възлага на водещата комисия да докладва пред народните представители указа на президента и мотивите към него.
(3) Върнатият за ново обсъждане закон се включва в дневния ред на Народното събрание в 15-дневен срок от постъпването на указа.
(4) Народното събрание приема повторно закона с мнозинство повече от половината от всички народни представители.
(5) Ако върнатият закон не получи необходимото мнозинство и е оспорен по принцип, той подлежи на разглеждане по реда, предвиден за обсъждане и приемане на законопроекти.
(6) Ако върнатият закон не получи необходимото мнозинство и са оспорени само отделни текстове, се прилага процедурата по чл. 71, като се гласуват само текстовете, които са оспорени.


Чл. 74. По законопроект за ратифициране на международен договор текстът на договора не може да бъде изменян. Резерви към многостранен договор могат да се правят само когато те са допустими от самия договор.


Чл. 75. (1) Проект за решение, декларация и обръщение могат да внасят народните представители и парламентарните групи.
(2) Проектите за решения, декларации и обръщения се разпределят от председателя на Народното събрание между съответните постоянни комисии в 3-дневен срок от постъпването им, за което той уведомява народните представители по реда на чл. 64, ал. 3.
(3) Постоянните комисии обсъждат проектите по ал. 1 не по-късно от 15 дни от разпределянето им и представят на председателя на Народното събрание становищата си по тях.
(4) Народното събрание обсъжда и гласува проектите за решения, декларации и обръщения не по-късно от 7 дни от постъпването на становището на постоянните комисии.
(5) Решенията, декларациите и обръщенията се приемат на едно гласуване.
(6) Проект за решение, декларация и обръщение може да бъде оттеглен от вносителя до поставянето му на гласуване на заседание на Народното събрание.


Чл. 76. (1) Когато Конституционният съд е определил Народното събрание като заинтересувана страна по конституционно дело за оспорване на закон или решение, председателят на Народното събрание уведомява незабавно водещата комисия.
(2) Водещата комисия приема становище на Конституционния съд в 7-дневен срок. В становището задължително се отразяват мотивите на Народното събрание за приемането на акта, оспорен пред Конституционния съд.
(3) Председателят на Народното събрание подписва становището на Народното събрание и го изпраща на Конституционния съд.

[jps]

Дата: 3 Юли 2003 г.
/www.parliament.bg/




Днес Народното събрание гласува на второ четене законопроекта за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт. Внесените предложения от Министерския съвет и от Николай Бучков бяха одобрени на първо гласуване на 24 април 2003 г. и обединени в общ законопроект.

[jps]

http://www.parliament.bg/

Дата: 3 Юли 2003 г.





Днес Народното събрание гласува на второ четене законопроекта за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт. Внесените предложения от Министерския съвет и от Николай Бучков бяха одобрени на първо гласуване на 24 април 2003 г. и обединени в общ законопроект

[Събудете се]

Уважаема колега Чукова,
Пиша Ви, защото сега прочетох вашата "конструктивна" критика на нашето писмо и въпреки че ситуяцията, с оглед приемането на ЗИД на ЗСВ, се е променила реших да Ви отговоря.
Вие говорите, така сякаш не живеете в България! Посочете ми един от адресатите в отвореното писмо, от който не зависеше приемането на ЗИД на ЗСВ!? Нали точно, заради пазарлъците между тях законът се бавеше толкова дълго. Не е нужно да правите уж "правно издържани критики" при положение, че дори и да не сме юристи, можем да кажем, кой има законодателната инициатива в България, кой приема законите и що е това административен акт, как се обжалва и куп други бележки, които не помагат с нищо и не могат да заличат факта, че всички адресати в писмото, макар и ненормативно закрепено, имаха отношение към приемането на закона!!! Ако бяхте чели форума в предишни коментари, щяхте да знаете, че се цитираха и решения на КС за прилагане на стария ред за провеждане на изпита, но ми кажете, каква полза имаше от това!? Министърът на правосъдието категорично отказваше да ипълнява досегашния ред било то старата редакция на чл.165, ал. 2 или някоя друга. Трудно можете да очаквате от ВАС (съдът) да каже в решение на м-ра на правосъдието, кои точно разпоредби от предишни редакции на ЗСВ да прилага, с оглед решението на КС, и че е налице нещо като мълчалив отказ, защото старата редакция на чл. 165, ал. 2, ако сте забелязали, предвижда преди изпита и атестиране на кандидатите, което пак става с Наредба на министъра. А може ли това да става с такава наредба, с оглед мотивите на КС? Дори и да се прилага и старата наредба за атестирането, самото атестиране предполага един по-продължителен стаж. А сега изрично е предвиден 3 мес. стаж. Дори всичко да минеше много гладко и съдът да реши, че Станков трябва да изпълни втората част на изречението от ал. 2 на чл.165 (стара редакция), макар старият ред за провеждане на изпита да предполага и стария ред за провеждане на стажа, в най-добрия случай резултат можеше да има след около половин година. Това нас, вярвам и Вас, нямаше да ни задоволи.
Заради горното, ние се обърнахме, с общи фрази и с общи принципи на правото, към имащите отношение към съдебната система, към всички, от които зависеше приемането на ЗИД на ЗСВ. Макр някои от тях да нямат отношение към законотворческия процес, напрактика участват в пазарлъците. Искахме да раздвижим заспалите колеги и забравилите, че съществуваме властимащи. Съгласен съм, че можеше да има по-добър текст на писмото, но никой не каза, как конкретно да го променим, въпреки, че стоеше в няколко раздела на форума, не само последната седмица. Вярно е, че може да се разсъждава относно правни аргументи и да се съравноваваме, кой е по-умен и кой не си е губил времето в университета, но всички само хвърлят необмислени предложения, а никой не прави нищо конкретно, от което може да има резултат. Сега отново стана така, че без реакция от страна на "гражданското общество", проблемът е на път да се разреши по благоволение на "някой отгоре".

[Деси]

Явно ското ще има изпит ,аз не го очаквах и не съм се интересувала за конспекта за този изпит,може ли да ми каже някой куде да го намаря,или ако го има да ми го прати.

[пи4]

Хайде стига сте плакали , 100 000 станахте, а не може да се защитите
-защото сте: "ШУШЛЯЦИ " !!!
Виж , ние борчетата си имаме синдикат: "Дебелият брат" !!!

Грешка:" ГОЛЕМИЯТ ВРАТ '

[iata]

"Molja podkrepete idejata". Mozhe li takova pogazvane na licnoto mnenie kolega?
Dosega sam vizhdal takova samomnenie samo v programistite, no javno e zarazno.

[Imperato]

Сега пък се намесва "Гражданското общество". Такова у няс няма и изглежда няма да има. Защото сме във военен блок, а едно гражданско общество е онова, което не се занимава с военни въпроси въобще.тоест, общесдтво, изкоренило всякакви напъни на военолюбци. Така аз разбирам гражданското общество в редакцията му по конституцията. Иначе, за него се говори в Наполеоновия кодекс от 1804 г. и касае само дружествата със стопансуа цел-societe civil, в противовес на другите дружества с нестопанкска цел - societe morale.