Колеги, спешно моля за помощ!!!
Моля, който разполага с Решение №173/.03.1987 г. по гр. д. №240/1986 г. на ІІ ГО и т. 4 ПВС 7 /73/ да ми ги прехвърли.
Не разполагам тези дни с възможност да си ги доставя сама. Ако имате поглед по въпроса за давността на претенция по чл. 12 ал.2 от ЗН и имате пред вид и други решения ще ги прегледам с интерес!
Благодаря предварително на отзовалите се колеги!
- Дата и час: 30 Ное 2024, 12:24 • Часовете са според зоната UTC + 2 часа [ DST ]
Давност по чл. 12 ал.2 ЗН
Правила на форума
Темите в този раздел на форума могат да бъдат само на български език, изписани на кирилица. Теми и мнения по тях, изписани на латиница, ще бъдат изтривани.
Темите ще съдържат до 50 страници. Мненията над този брой ще бъдат премествани в друга тема-продължение, със същото заглавие, като последното мнение от старата тема ще съдържа линк към новата, а първото мнение от новата - линк към старата.
Темите в този раздел на форума могат да бъдат само на български език, изписани на кирилица. Теми и мнения по тях, изписани на латиница, ще бъдат изтривани.
Темите ще съдържат до 50 страници. Мненията над този брой ще бъдат премествани в друга тема-продължение, със същото заглавие, като последното мнение от старата тема ще съдържа линк към новата, а първото мнение от новата - линк към старата.
|
|
|
4 мнения
• Страница 1 от 1
от mandradjiev » 11 Авг 2005, 12:56
Решение № 173 от 17.III.1987 г. по гр. д. № 240/86 г., II г. о.
Съдебна практика, Бюлетин на ВС на НРБ, кн. 4/1988 г.
чл. 114 ЗЗД
Давността за вземането на сънаследник, който приживе на наследодателя е спомогнал да се увеличи наследството, започва да тече от деня на предявяване на иска за делба.
¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤
Неоснователно е възражението за давност относно подобренията, направени приживе на наследодателя. Съгласно чл. 12, ал. 2 ЗН сънаследник, който приживе на наследодателя е спомогнал да се увеличи наследството, може, ако не е възнаграден по друг начин, да иска при делбата да се пресметне това увеличение в негова полза. Направата на подобрения в имот на наследодателя спомага за увеличаване на наследството и извършилият го наследник може да иска пресмятането му в негова полза при делбата. Следователно от предявяване на иска за делба започва да тече и давността за предявяване на претенцията. В този смисъл са разясненията, дадени от Пленума на Върховния съд с т. 4, б. "б" от П-7/73.
_____________________________________________________________
Постановление № 7 от 28.XI.1973 г., Пленум на ВС
За обобщаване на практиката по някои въпроси на съдебната делба.
Съдебна практика на ВС на НРБ - гражданска колегия, 1973 г., С., Наука и изкуство, 1974 г.
чл. 12 ЗНасл., чл. 281, чл. 286,
288 ГПК
1. Правото на строеж върху чужд имот може да бъде предмет на съдебна делба. С решението по делбата без съгласие на страните не може да се учреди право да се построи нова сграда в съсобствено място или да се надстрои или пристрои съществуваща сграда. Делба на апартамент в сграда, построена от ЖСК, може да се допусне, след като кооператорът, за когото той е отреден, придобие правото на собственост. Правото на членство в ЖСК не може да се дели по съдебен ред.
2. а) При определяне на покъщнината като обикновена по смисъла на чл. 12, ал. 1 ЗНасл. се вземат предвид общият стандарт на живота по времеоткриване на наследството, битът на семейството и присъщите му нужди.
б) Размерът на наследствения дял не може да бъде уголемен поради принос на сънаследник в увеличаване на имуществото на наследодателя при условията на чл. 12, ал. 2 ЗНасл. Наследникът получава за приноса си възнаграждение в имот или в пари.
3. а) С иска за делба не може да бъде съединен конститутивен иск за създаване на съсобственост или на различни от законовите дялове.
б) Правото да се иска възстановяване на запазена част може да бъде упражнено както от наследника с право на запазена част, така и от неговите наследници. То не може да бъде упражнено от други приобретатели на наследствени права, освен ако изрично им е прехвърлено.
При бездействие на наследника със запазена част кредиторите му могат да искат намаление на завещания и на дарения за възстановяване на запазената му част, доколкото не могат да се удовлетворяват от личното му имущество.
в) Намаление на завещания и на дарения, за да се възстанови запазената част, се допуска само в полза на поискалия това. Запазена част на наследници, които не са направили искане, не се допълва.
г) Искът за намаляване на завещания и на дарения за възстановяване на запазената част се погасява с общата петгодишна давност, която за даренията започва да тече от откриване на наследството, а за завещанията - от момента, когато заветникът упражни своите права по завещанието.
д) Иск за установяване, че е прието наследство, и за нищожност на заявен отказ от наследство не може да се предяви в отделно производство, освен ако наследникът не разполага с друг иск, към който да присъедини този иск.
4. а) В срока по чл. 286 ГПК съделителите могат да предявят искания само за вземания, които те имат един спрямо друг във връзка с прекратената общност.
б) Давността за исканията по чл. 12, ал. 2 ЗНасл. започва да тече от предявяване на иска за делба.
5. а) Разделителен протокол се съставя само в случаите, когато ще се пристъпи към теглене на жребий.
б) Невъзможност за теглене на жребий по смисъла на чл. 292 ГПК е налице тогава, когато до делба са допуснати имоти, съществено различаващи се един от друг по площ, обем или стойност, а същевременно дяловете на съделителите са различни. Голямо неудобство за образуване на дялове по смисъла на чл. 292 ГПК е налице тогава, когато всеки от съделителите е направил в отделен дял значителни подобрения.
в) При обособяване на отделни жилища в съсобствена сграда е необходимо проектът за това обособяване да бъде одобрен от органите на народния съвет само когато то е свързано с изменение на утвърдения архитектурен проект.
6. а) По реда на чл. 288, ал. 2 ГПК могат да се възлагат жилище, завършено и в строеж, учредено право на строеж, на надстрояване или пристрояване и жилищностроителен парцел.
Обявява т. 6, ал. 1 от постановление № 4/64 г. на Пленума на ВС за загубила сила.
б) При възлагане на две или повече жилища на различни съделители в един парцел общите части, включително и от съсобствено място, се определят пропорционално на стойностите на жилищата при възлагането, когато се образува етажна собственост и когато жилищата са довършени. Когато строежът на едно или повече жилища не е довършен по време на възлагането, дяловете на съсобствениците в общите части се определят съобразно със съотношението между стойностите на отделните жилища към времето на завършване на строежа.
Когато жилищата се намират в отделни постройки в един парцел, делът на съделителите, на които те се възлагат, е равен в случай, че той е определен за малкоетажно строителство, и съразмерен на стойностите на възложените жилища в случай, че парцелът е определен за многоетажно строителство.
в) Решението по чл. 288, ал. 2 ГПК се обезсилва при неплащане на две вноски в пълен размер, а също и при непълно плащане на няколко вноски, когато сборът на недоплатеното е равен на две пълни вноски******. При плащане се погасяват по-старите вноски.
г) Съделител, на когото е възложено жилище, може да прихване вземанията си по сметките от другите съделители срещу вноските, които им дължи за уравнение на дяловете.
Съделители, които имат задължения по сметките срещу този, на когото е възложено неподеляемо жилище, могат да прихванат срещу тях вземанията си по всички вноски, включително и по тези с ненастъпил падеж.
д) Когато решението за възлагането на жилища е обезсилено, а също и когато то е отменено по реда на чл. 225 или 231 ГПК, приобретателите на имота запазват правата си, ако са ги придобили преди обезсилването или отмяната на решението. Заинтересованите обаче могат да поискат обявяването на прехвърлителната сделка за нищожна или за недействителна по отношение на тях.
е) След обезсилване на решението за възлагане на имота по чл. 288, ал. 2 ГПК жилището се възлага на друг съделител, след като то влезе в сила. Новият приобретател трябва да е направил искането за възлагане в срока по чл. 288, ал. 5 ГПК.
7. Договорът за доброволна делба е нищожен, когато като страна в него не участвува някой от съсобствениците на имота. Нищожна е и съдебната делба, когато като страни в производството не са участвали всички съсобственици. На преглед по реда на надзора подлежи решението, поставено в делбено производство, в което е участвал несъсобственик.
8. а) Съдебната спогодба може да бъде унищожена само по исков ред. По този ред може да се иска развалянето на съдебната спогодба поради неизпълнение. Съдебната спогодба е нищожна в случаите на чл. 26 ЗЗД. Определението за одобряване на съдебна спогодба не подлежи на преглед по реда на надзора и на отмяна. Отменява т. 2, б. "и" от постановление № 16/63 г. на Пленума на ВС.
б) Спогодбата има вещно прехвърлително действие досежно вещите, предмет на делбата, включително и тогава, когато такъв предмет е една вещ, която по силата на спогодбата се предоставя на един съделител, а останалите получават парично уравнение.
Когато със съдебната спогодба се създават, изменят или погасяват и правоотношения, които не са предмет на делото за делба, този ефект не настъпва със самата спогодба, ако законът предвижда за това друга форма. За да настъпи създаването, изменението или погасяването на тези правоотношения, спогодбата трябва да бъде последвана от сключване на акт в определената от закона форма. Спогодбата в този случай представлява договор, който може да бъде обявен за окончателен по реда на чл. 19, ал. 3 ЗЗД.
9. Обръща внимание на съдилищата при разглеждане на дела за съдебна делба да следят за точно и пълно отбелязване в съдебните протоколи на исканията за сметките; решенията по сметките да съдържат осъдителен диспозитив за всички уважени искания, включително и когато те са насрещно предявени; съдебните и деловодните разноски да се разпределят съобразно с признатия дял на съделителите в прекратената общност, когато са направени по необходимост, а когато са направени по повдигнати спорни въпроси - съобразно с общите правила на чл. 64 и 65 ГПК*(8).
¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤
С постановление № 4 от 30.X.1964 г. се даде тълкуване по редица въпроси на съдебната делба. В своята практика съдилищата се съобразяват с дадените в него указания. Съдебната практика, от друга страна, налага да се даде отговор и на други въпроси, които не винаги се разрешават еднакво и правилно от съдилищата.
С цел да се внесе единна практика по приложението на закона Пленумът на ВС намира за необходимо да се дадат указания по някой въпроси на съдебната делба.
I. По допустимостта на делбата на някои права
Правото на строеж върху чужд имот, включително и правото на надстрояване и пристрояване, е вещно право по смисъла на чл. 63 ЗС. Съгласно чл. 111 ЗС разпоредбите на закона относно недвижимите имоти се прилагат и спрямо вещните права върху недвижимите имоти, ако законът не постановява друго. Понеже по отношение на вещното право на строеж в закона не е предвидено друго, трябва да се приеме, че намира приложение и разпоредбата на чл. 34 ЗС, независимо от това дали е започнало, или не неговото осъществяване. Затова, когато вещното право на строеж върху чужд имот принадлежи на няколко лица, то може да бъде предмет на делба. Това следва и от разпоредбата на чл. 22, ал. 1 ЗСГ*.
Някои съдилища допущат без съгласие на страните да се учредява със самото решение в делбеното производство правото да се построи в незастроен парцел нова сграда или да се надстрои съществуваща сграда. Това е неправилно. Правото да се извърши построяване на определена сграда или да се надстрои построена вече сграда не може да се учреди с решението по делбата, макар и да съществува техническа възможност за застрояване, надстрояване или пристрояване на общия имот. Трябва да се различава възможността за учредяване на вещното право на строеж от самото му учредяване. Това е така, защото до делба се допускат съществуващи, а не бъдещи вещи и вещни права и защото с чл. 63, ал. 3 ЗС е предвидена възможността за учредяване на собственост върху постройка отделно от земята под нея само чрез доброволна, а не и чрез съдебна делба. Касае се за учредяване на тежест върху чужд имот, а това може да стане със съгласие на собственика; когато се касае до съсобственост - по общо съгласие на всички съсобственици, а не по пътя на съдебната делба.
Членството в ЖСК не създава вещно право на кооператора, поради което не е допустима по съдебен ред делбата на участие в ЖСК. Това следва и от разпоредбата на чл. 11, б. "в" от Правилника за ЖСК, във връзка с т. 12 от Типовия устав на ЖСК**, в който е предвиден специален ред за заместване при смърт на член на ЖСК. Що се касае до делбата на апартамент в построена от ЖСК сграда, такава е допустима, след като съответният й член придобие правото на собственост върху него.
2. По приложението на чл. 12, ал. 1 и 2 ЗНасл.
а) С повишаване жизненото равнище на народа в обикновената покъщнина се включват все повече вещи, които съобразно с бита на семейството служат за задоволяване на неговите нужди. С оглед на това при допускане на делбата могат при поискване да се включат в дела на наследниците, които са живели с наследодателя и са се грижели за него, тези вещи, които съобразно с общия стандарт на живота и бита на домакинството са били в обичайно ползване.
б) Сънаследници, които са спомогнали да се увеличи наследството по време, когато наследодателят е бил жив, и не са били възнаградени по някакъв начин за този свой принос, имат право да получат срещу това имот или пари. Искането за това се разрешава с решението по чл. 286 ГПК. Приносът обаче не води до уголемяване на определения със закона наследствен дял, който е в зависимост само от степента на родството с наследодателя, броя на наследниците, наличието на завещания и др.
3. За приложението на чл. 281 ГПК
а) С тълкувателно решение № 67/70 г., ОСГК, се прие, че в рамките на делбеното производство може да се упражни правото на единия съпруг след развода да получи част от движимите вещи на другия съпруг или от тяхната стойност, ако е допринесъл за придобиването им, а също така, че с иска за делба може да бъде съединен иск за по-голям дял поради по-голям принос. С решението следователно се възприема, че може да се иска делба на вещи, които в самото производство ще бъдат признати за съсобствени, а също - че в него може да се постанови един или друг размер на дяловете на съделителите.
С тълкувателно решение № 6/72 г., ОСГК, се дадоха указания, че искът за прекратяване по съдебен ред на имуществена общност между съпрузите при наличие на важни за това причини не може да бъде съединен с иск за делба. С това решение следователно се прие, че искът за установяване на съсобственост не може да бъде съединен с иск за делба. С това решение следователно се прие, че искът за установяване на съсобственост не може да бъде съединен с иск за делба.
Пленумът счита, че съдебна делба следва да се иска само на вещ, която при предявяване на иска е съсобствена. Това следва от правилото на чл. 34 ЗС. В случаите, когато с решението по конститутивен иск се създава съсобственост (чл. 14, ал. 1, изр. 2 СК***, чл. 14, ал. 4 и 5 СК****, чл. 19, ал. 3 ЗЗД при обявяване за окончателен на предварителен договор за покупка на идеална част от недвижим имот, чл. 87, ал. 3 ЗЗД и т.н.) тя не съществува, преди да е влязло в сила решението по този иск. Поради това искът за делба на съсобственост не може да бъде съединен с иска за създаването й или за създаването на различни от законните дялове.
б) В практиката не се разрешава еднакво въпросът дали правото да се иска намаление на завещание и на дарение може да се предяви освен от прекия наследник, чиято запазена част е накърнена, още и от неговите наследници, заветници, приобретатели на наследствени права или от кредиторите му.
Правото на възстановяване на запазена част е имуществено право, поради което то преминава в полза на наследниците, включително и на наследника с право на запазена част. Такъв наследник може да упражни правото на своя наследодател. От друга страна, упражнението му зависи от личното усмотрение на наследника с право на запазена част, който може да се съобрази с волята на наследодателя, извършил разпореждане със своите имоти чрез завещание или дарение. Поради това не може да се признае на приобретателя на наследствените права на наследника с право на запазена част, както и на неговите заветници да искат намаление на завещанието или дарението, което накърнява запазената част на техния праводател, освен ако последният изрично им е прехвърлил и това право. Приобретателят на наследствените права или заветникът придобива тези права в състоянието им към момента на сделката или откриване на наследството. Щом искът за възстановяване на запазена част не е упражнен от наследника с право на запазена част, следва, че той е прехвърлил правата си, без да включи и правото да се иска възстановяването й.
Тези съображения нямат място досежно кредиторите на наследника с право на запазена част. Ако такъв наследник не упражни правото да иска намаление на завещанията или на даренията и това заплашва удовлетворението на кредиторите му, те имат право да упражнят правото на своя длъжник. Това е в съгласие с разрешението, дадено в чл. 56 ЗНасл., според което кредиторите на лицето, което се е отказало от дадено наследство, могат да искат унищожението на отказа в своя полза, доколкото не могат да се удовлетворят от имуществото му. Правото на отказ от наследството е също в зависимост от личната преценка на наследника, но законът въпреки това създава иск в полза на кредиторите за унищожаване на отказа при посочената предпоставка. Бездействието да се упражни правото за възстановяване на запазена част по своите последици за кредитора не се отличава от отказа от наследство, поради което следва да му се признае възможността да упражни правата на своя длъжник.
в) Не се разрешава еднакво и въпросът дали по предявения иск за възстановяване на запазена част от един наследник следва да се възстанови запазена част и на тези наследници, които не са предявили този иск. Правото да се иска намаление на завещания и на дарения е лично право. Поради това, когато намалението не е поискано от всички наследници с право на запазена част, то се допуска само по отношение на този, който е направил надлежно искане. То не може да ползва наследници, които не са поискали намаление на завещание или дарение.
г) Поначало всички вземания и права се погасяват по давност с изтичане на определен срок, освен ако в закона е постановено друго. В закона не е посочено дали искът за възстановяване на запазена част се погасява по давност. Според чл. 34, ал 3 ЗС искът за делба не се погасява по давност Тази разпоредба се отнася само до исковете за делба, но не и за останалите вземания на наследниците. Поради това при липса на специален срок следва да се приеме, че искът за намаляване на завещания и на дарения се погасява с общата петгодишна давност по чл. 110 ЗЗД. На наследника обаче могат да не бъдат известни направените от наследодателя завещания. Това следва и от правилото на чл. 55 ЗНасл., според което наследникът с право на запазена част може да иска намаление на завещания, открити след като той е приел наследството, а приемането на наследството, може да се извърши в петгодишен срок от откриването на наследството по силата на чл. 50 ЗНасл.
Упражняването на завещанието може да стане в 5-годишен срок от откриването на наследството.
Що се касае до даренията, правото да се иска намалението им, когато с тях е накърнена запазена част на наследника, възниква от откриването на наследството. Елемент на договора за дарение е приемането на подареното от страна на надарения. От момента на приемането на дарението последният вече упражнява правата си по договора. От друга страна, накърнението на запазената част се определя в момента на откриване на наследството. Поради това от този момент започва течението на петгодишния давностен срок.
д) При направеното възражение, че даден съделител не е приел наследството или сам се е отказал от него, може да се слуша противно възражение, че е налице приемане или пък че направеният отказ е нищожен, защото например преди него е извършено приемане. За установяване на приемане на наследство или пък на нищожността на заявен отказ е недопустим отделен иск. Това е така, защото нищожният отказ не произвежда никакво действие. Отказалият се от наследство, който поддържа, че отказът му е нищожен, може да предяви иск за делба на наследство, а също и всеки друг иск - вещен или облигационен, основан на наследяването, в който да се позове на нищожността. Поради това такъв ищец няма правен интерес да иска самостоятелно установяване на приемането на наследството или пък на нищожността на отказа. Само когато наследникът не разполага с никакъв друг иск, той може да предяви самостоятелно иск за установяване на нищожността на отказа или наличието на приемане на наследство.
Тези съображения не намират място при унищожаване на отказа поради пороци на волята или при невъзможност на кредиторите на отреклия се да се удовлетворят от имуществото му. В първия случай отказалият се от наследство може както в производството за делба, така и в отделно производство да иска унищожаването на отказа поради пороци на волята, когато законът не изключва това. Във втория случай искът се предявява от кредитора извън делбеното производство. Тези изводи следват от обстоятелството, че искът за унищожаване на отказа е конститутивен, а не установителен.
4. По приложението на чл. 286 ГПК
а) В делбеното производство се разглеждат и исканията на съделителите за сметки помежду им. Тъй като основният предмет на производство е прекратяването на съществуващата съсобственост, съделителите могат да предявяват искания само за такива сметки, които имат връзка с общността, предмет на делбата. Затова не подлежат на разглеждане в производството за делба искания от съделителите във връзка с личен заем. Това се отнася и за заем от един на друг съделител, за да бъде закупена общата вещ.
б) Съществува противоречие в съдебната практика по въпроса за това, откога започва да тече давността за предявяване на искането по чл. 12, ал. 2 ЗНасл. Според едното становище правото на сънаследника, който приживе на наследодателя е спомогнал за увеличение на наследството, да иска да му се пресметне това увеличение е свързано с наследството, поради което давността започва да тече от откриване на наследството. Според второто становище употребеният в закона израз, че правото да се иска увеличението за вземането по чл. 12, ал. 2 ЗНасл. в имот или в пари се прави в делбата, дава основание да се приеме, че давността за това вземане започва да тече от предявяване на иска за делба.
Правилно е второто становище. Според чл. 12, ал. 2 ЗНасл. сънаследници, които приживе на наследодателя са спомогнали да се увеличи наследството, могат, ако те не са били възнаградени по друг начин, да искат при делбата да се пресметне това увеличение. Оттук трябва да се направи заключение, че давността за упражняване на правото по чл. 12, ал. 2 ЗНасл. започва да тече от предявяване на иска за делба.
5. Относно разделителния протокол
а) Нееднакво се разрешава въпросът дали при разпределение на дяловете от съда по чл. 292 ГПК трябва да се съставя разделителен протокол. Според чл. 292 ГПК съдът извършва делбата чрез разпределяне на наследствените имоти между съделителите, без да тегли жребий, когато съставянето на дяловете и тегленето на жребий се оказва невъзможно или много неудобно. От изричния текст на закона следва да се направи заключение, че при разпределение на допуснатите по делба имоти от съда не се съставя разделителен протокол.
б) Тегленето на жребий по смисъла на чл. 292 ГПК е невъзможно, когато до делба са допуснати имоти, съществено различаващи се един от друг по площ, обем или стойност, а същевременно частите на съделителите са различни. Ако при такава хипотеза се пристъпи към разпределение на имотите чрез жребий, може да се получи така, че съделителя с по-голяма част да получи по-малък дял, а този с по-малка част - по-голям дял.
Тегленето на жребий трябва да се счете много неудобно например в случаите, когато преди делбата съделителите са били във владение на отделни имоти и всеки е направил във владения имот значителни подобрения, като построяване на сгради, големи пристройки, надстройки и преустройства, и въобще когато възлагането чрез жребий може да породи значителни имуществени спорове между съделителите. В тези случаи разпределението на допуснатите до делба имоти, когато за всеки съделител има имот, се извършва от съда, без да се тегли жребий.
в) Съсобствена сграда или жилище могат да бъдат разделени по съдебен ред в самостоятелни обекти, когато това не е свързано със значителни преустройства или с неудобства, по-големи от обикновените, и при спазване на строителните правила и норми - чл. 39, ал. 4 ЗС, респективно чл. 62 ЗТСУ. Когато обособяването на сградите или жилището в самостоятелни нови жилища е свързано с изменение на утвърдения архитектурен проект, то не може да бъде извършено по съдебен ред, преди органите на народния съвет в определения от съда срок да са одобрили архитектурния проект за обособяване на дяловете. Когато обаче обособяването на жилищата не е свързано с изменение на утвърдения архитектурен проект, такова одобрение не е необходимо да се изисква.
6. По приложението на чл. 288 ГПК
а) С т. 6, ал. 1 от постановление № 4/64 г. се даде тълкуване, че по реда на чл. 288, ал. 2 ГПК могат да се поставят в дял само жилища или дворни места, в които има и жилищни сгради, и че не могат да бъдат предмет на възлагането празни дворни места.
С чл. 3, ал. 1 ЗСГ* обаче се постанови, че жилищен имот е не само жилището, но и жилищностроителният парцел, правото на строеж, на надстрояване или на пристрояване, а чл. 22, ал. 1 от същия закон* предвижда съделителите да правят искания за възлагане по реда на чл. 288 ГПК на неподеляеми недвижими имоти, на право на строеж, надстрояване и пристрояване. Същевременно с чл. 58, ал. 2 ЗТСУ се дава право да се иска поставяне в дял по реда на чл. 288, ал. 2 ГПК на незастроен парцел върху този съделител, който има право да го застрои и чиято нужда е най-голяма. При това изменение на законодателството т. 6, ал. 1 постановление № 4/64 г. следва да се счете за загубила сила. Съобразно с изложеното могат да бъдат възлагани по реда на чл. 288, ал. 2 ГПК както построени жилища, така и такива в строеж, а също така учредени права на строеж, надстрояване и пристрояване и незастроени жилищностроителни парцели.
б) По реда на чл. 288, ал. 2 ГПК могат да се възлагат на двама или повече съделители две или повече жилища. В някои случаи тези жилища се намират в една постройка и чрез възлагането им на различни съделители се образува етажна собственост. В други случаи жилищата се намират в отделни постройки, но в един общ парцел.
Тъй като в първия случай се създава етажна собственост чрез решението на съда за възлагане на жилищата, делът на получателите на жилищата в общите части на сградата се определя пропорционално на стойностите на жилищата при възлагането - чл. 40, ал. 1 ЗС. Когато строежът на едното жилище или на двете жилища не е още окончателно завършен, дяловете на всички съсобственици в общите части се определят съобразно със съотношението между стойностите на отделните жилища към времето на завършване на строежа - чл. 40, ал. 2, изр. 2 ЗС.
Вторият случай е аналогичен на тези, уредени в чл. 31 ЗТСУ****. Поради това дяловете от парцела на получателите на жилища са равни, когато парцелът е определен за малкоетажно застрояване, и пропорционални на стойностите на възложените жилища, когато той е определен за многоетажно застрояване.
в) Според чл. 288, ал. 6 ГПК решението за възлагане на неподеляемото жилище се обезсилва по искане на заинтересованата страна при неплащане на две вноски*****. От смисъла на закона се разбира, че се касае до неплащане на две вноски в пълен размер. Възможно е обаче няколко или всички вноски да са платени в непълен размер, и то така, че сборът на недоплатеното от тях да е равен на сбора на две пълни вноски. В този случай също следва да се приеме, че е налице основание за обезсилване на решението за възлагане, защото общото неизпълнение е в размер, признат от закона за значителен.
Разсрочването на плащането по чл. 288 ГПК е едно улеснение за получателя на жилището и същевременно затруднение на съделителите, на които делът се уравнява с пари. На първия не следва да се дава по-голямо улеснение от предвиденото в закона, а на вторите - по-голямо затруднение чрез удължаване на изискваните от закона срокове. Поради това следва да се признае, че при плащане се погасяват хронологично по-старите вноски.
г) От общите правила за прихващане на задълженията (чл. 103 и сл. ЗЗД) следва, че съделителят, на когото е възложено жилище, може да прихване вземанията си по сметките от другите съделители срещу вноските, които им дължи за уравнение. На същото основание съделителите, които имат задължения по сметките срещу този, на когото е възложено жилище, могат да прихванат срещу тях вземанията си по вноските за уравнение. При това такова прихващане е възможно не само срещу вноските с настъпил падеж, но и срещу тези с ненастъпил падеж. Този извод се налага поради специфичните отношения, създадени между съделителите във връзка с възлагане на неподеляем имот по реда на чл. 288, ал. 2 ГПК. Разсрочката на плащането за уравнение е предвидена в чл. 288, ал. 6 ГПК за облекчаване на имащия по-голяма жилищна нужда съделител. Когато обаче той има насрещно вземане по сметките срещу останалите съделители, събирането на това вземане, преди да се издължат сумите за уравнение и без да се извърши прихващане, неоправдано ще затрудни тези съделители.
д) След влизане в сила на решението за възлагане на неподеляемо жилище съделителят, на когото то е възложено, може да го отчужди на трето лице. Възможно е след такава сделка решението за възлагане на жилището да бъде обезсилено по реда на чл. 288, ал. 6 ГПК или да бъде отменено по реда на чл. 225 или 231 ГПК. Поначало приобретателите на жилището запазват своите права, тъй като те са се доверили на влязло в сила решение на съда. Приобретателите обаче могат да бъдат и недобросъвестни при получаване на жилището било защото им е било известно, че се атакува по надлежния ред решението по възлагането, било защото са сключили привидна сделка със съделителя, комуто жилището е възложено, било защото им е известно, че с нея се увреждат останалите съделители. Поради това следва да се признае на последните правото да искат обявяване на прехвърлителната сделка за нищожна по смисъла на чл. 26 ЗЗД или за недействителна по отношение на тях по реда на чл. 135 ЗЗД.
е) След обезсилване на решението по чл. 288, ал. 6 ГПК жилището може да бъде възложено по реда на чл. 288, ал. 2 ГПК на друг съделител. Възлагането на този случай не следва да се постановява, преди решението за обезсилването да е влязло в сила, тъй като преди този момент жилището продължава по силата на решението по чл. 288, ал. 2 ГПК да бъде възложено на първоначалния получател.
Срокът за предявяване на искане за възлагане на жилище е определен в чл. 288, ал. 5 ГПК, а именно - най-късно до първото по делото заседание след влизане в сила на решението по допускане на делбата. Поради това след влизане в сила на решението за обезсилване на първоначалното възлагане жилището може да бъде възложено само на този съделител, който своевременно, в срока по чл. 288, ал. 5 ГПК е направил искане.
7. За нищожността на делбата
Според чл. 75, ал. 2 ЗНасл. делбата, извършена без участие на някои от съделителите, е изцяло нищожна. Поради това договорът за доброволна делба, когато като страна в него не участва някой от съсобствениците на вещта, както и съдебната делба, извършена без участието на някой съсобственик, са нищожни. Решението по нищожната делба не е пречка за извършването на делба между действителните съсобственици, тъй като не са налице условията на чл. 224 ГПК.
Когато при участие на всички съсобственици в делбата вземе участие и несъсобственик на вещта, решението по допускане на делбата, а също и последващите решения по чл. 286, 288 и 289 ГПК са постановени в нарушение на закона, поради което подлежат на преглед по реда на чл. 225 ГПК.
8. За спогодбата по делбеното дело
а) Съдебната спогодба, постигната в производството за делба, както и спогодбата в исковото (съдебно) производство, не се отличава по своята същност от извънсъдебната. Подобно на нея тя представлява двустранен договор. Поради това, когато съдебната спогодба противоречи на закона или държавния народностопански план или ги заобикаля, или въобще са налице условията на чл. 26 ЗЗД, тя се явява нищожна. Съдебната спогодба може да бъде унищожена по съдебен ред в случаите, предвидени в чл. 27 ЗЗД. Тя също може да бъде развалена поради неизпълнение на поетите с нея задължения.
Определението на съда, с което се одобрява съдебната спогодба, няма самостоятелно значение и не променя договорния й характер. Поради това то не следва да бъде отменено по реда на чл. 225 или 231 ГПК. Съделителите могат да се позоват на нищожността или да искат унищожаването на спогодбата или нейното разваляне поради неизпълнение, без да е необходима отмяната на определението по някои от извънредните способи за това.
По тези съображения следва да се изостави становището, заето в т. 2, б "и" от постановление № 16/63 г. на Пленума на Върховния съд.
б) Досежно вещите, които са предмет на делбата, самата спогодба има вещно прехвърлително действие по отношение на тях. Това се отнася и за случая, когато предмет на делбата е една единствена вещ, която по силата на спогодбата се предоставя на един съделител, а останалите получават парично уравнение.
Със съдебната спогодба могат да се създават, изменят или погасяват и правоотношения, които не са били предмет на делото за делба. Когато тези действия по силата на закона трябва да се извършат в специална форма, съдебната спогодба сама по себе си не произвежда ефект. Това следва от разпоредбата на второто изречение на чл. 365, ал. 2 ЗЗД. С оглед на това, за да настъпи създаването, изменението или погасяването на правоотношенията, които не са били предмет на делбата, спогодбата трябва да бъде последвана от сключване на акт в определената от закона форма, но тъй като се сключва писмено, тя представлява в тези случаи предварителен договор, който може да бъде обявен за окончателен по реда на чл. 19, ал. 3 ЗЗД, ако са налице необходимите условия.
9. Други въпроси
Пленумът на Върховния съд констатира, че по някои въпроси в производството за делба се допускат неточности и грешки. Това налага да се обърне внимание на съдилищата върху някои такива грешки и неточности. Така исканията по сметките не се записват в съдебния протокол точно и пълно, решенията по сметките не винаги съдържат осъдителен диспозитив, в някои случаи само се признава съществуващото вземане; при насрещни задължения осъдителният диспозитив не дава отговор на първоначалните и на насрещните претенции, а само на резултата от тяхната компенсация, и то дори когато такава не е поискана. Това се отнася и за съдебно-деловодните разноски. Обикновено съдилищата не се произнасят по тях, макар да следва те да се разпределят между съделителите съобразно с признатия им дял в прекратената общност, когато са направени във връзка с нейното ликвидиране. Когато обаче разноските са направени по повдигнат спорен въпрос (например по възлагане на неподеляемо жилище, по намаляване на завещания и дарения, по искания по сметките и т. н.), разноските следва да се възлагат съобразно с общите правила на чл. 64 и 65 ГПК.
¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤
* Отм. (ДВ, бр. 21/90 г.)
** Срв. чл. 23 ЗЖСК (ДВ, бр. 55/78 г.). Също и чл. 15 от същия закон.
*** Срв. чл. 26, ал. 2 СК от 1985 г.
**** Срв. чл. 28 и 29 СК от 1985 г.
***** Срв. изменението на чл. 31 ЗТСУ (ДВ, бр. 45/84 г.)
****** Срв. чл. 288, ал. 7 ГПК според ДВ, бр. 31/90 г.
******* Следва да се има предвид отменяването на гл. I и II ЗСГ (ДВ, бр. 21/90 г.) ******** Срв. чл. 293а ГПК (ДВ, бр. 23/83 г.)
Съдебна практика, Бюлетин на ВС на НРБ, кн. 4/1988 г.
чл. 114 ЗЗД
Давността за вземането на сънаследник, който приживе на наследодателя е спомогнал да се увеличи наследството, започва да тече от деня на предявяване на иска за делба.
¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤
Неоснователно е възражението за давност относно подобренията, направени приживе на наследодателя. Съгласно чл. 12, ал. 2 ЗН сънаследник, който приживе на наследодателя е спомогнал да се увеличи наследството, може, ако не е възнаграден по друг начин, да иска при делбата да се пресметне това увеличение в негова полза. Направата на подобрения в имот на наследодателя спомага за увеличаване на наследството и извършилият го наследник може да иска пресмятането му в негова полза при делбата. Следователно от предявяване на иска за делба започва да тече и давността за предявяване на претенцията. В този смисъл са разясненията, дадени от Пленума на Върховния съд с т. 4, б. "б" от П-7/73.
_____________________________________________________________
Постановление № 7 от 28.XI.1973 г., Пленум на ВС
За обобщаване на практиката по някои въпроси на съдебната делба.
Съдебна практика на ВС на НРБ - гражданска колегия, 1973 г., С., Наука и изкуство, 1974 г.
чл. 12 ЗНасл., чл. 281, чл. 286,
288 ГПК
1. Правото на строеж върху чужд имот може да бъде предмет на съдебна делба. С решението по делбата без съгласие на страните не може да се учреди право да се построи нова сграда в съсобствено място или да се надстрои или пристрои съществуваща сграда. Делба на апартамент в сграда, построена от ЖСК, може да се допусне, след като кооператорът, за когото той е отреден, придобие правото на собственост. Правото на членство в ЖСК не може да се дели по съдебен ред.
2. а) При определяне на покъщнината като обикновена по смисъла на чл. 12, ал. 1 ЗНасл. се вземат предвид общият стандарт на живота по времеоткриване на наследството, битът на семейството и присъщите му нужди.
б) Размерът на наследствения дял не може да бъде уголемен поради принос на сънаследник в увеличаване на имуществото на наследодателя при условията на чл. 12, ал. 2 ЗНасл. Наследникът получава за приноса си възнаграждение в имот или в пари.
3. а) С иска за делба не може да бъде съединен конститутивен иск за създаване на съсобственост или на различни от законовите дялове.
б) Правото да се иска възстановяване на запазена част може да бъде упражнено както от наследника с право на запазена част, така и от неговите наследници. То не може да бъде упражнено от други приобретатели на наследствени права, освен ако изрично им е прехвърлено.
При бездействие на наследника със запазена част кредиторите му могат да искат намаление на завещания и на дарения за възстановяване на запазената му част, доколкото не могат да се удовлетворяват от личното му имущество.
в) Намаление на завещания и на дарения, за да се възстанови запазената част, се допуска само в полза на поискалия това. Запазена част на наследници, които не са направили искане, не се допълва.
г) Искът за намаляване на завещания и на дарения за възстановяване на запазената част се погасява с общата петгодишна давност, която за даренията започва да тече от откриване на наследството, а за завещанията - от момента, когато заветникът упражни своите права по завещанието.
д) Иск за установяване, че е прието наследство, и за нищожност на заявен отказ от наследство не може да се предяви в отделно производство, освен ако наследникът не разполага с друг иск, към който да присъедини този иск.
4. а) В срока по чл. 286 ГПК съделителите могат да предявят искания само за вземания, които те имат един спрямо друг във връзка с прекратената общност.
б) Давността за исканията по чл. 12, ал. 2 ЗНасл. започва да тече от предявяване на иска за делба.
5. а) Разделителен протокол се съставя само в случаите, когато ще се пристъпи към теглене на жребий.
б) Невъзможност за теглене на жребий по смисъла на чл. 292 ГПК е налице тогава, когато до делба са допуснати имоти, съществено различаващи се един от друг по площ, обем или стойност, а същевременно дяловете на съделителите са различни. Голямо неудобство за образуване на дялове по смисъла на чл. 292 ГПК е налице тогава, когато всеки от съделителите е направил в отделен дял значителни подобрения.
в) При обособяване на отделни жилища в съсобствена сграда е необходимо проектът за това обособяване да бъде одобрен от органите на народния съвет само когато то е свързано с изменение на утвърдения архитектурен проект.
6. а) По реда на чл. 288, ал. 2 ГПК могат да се възлагат жилище, завършено и в строеж, учредено право на строеж, на надстрояване или пристрояване и жилищностроителен парцел.
Обявява т. 6, ал. 1 от постановление № 4/64 г. на Пленума на ВС за загубила сила.
б) При възлагане на две или повече жилища на различни съделители в един парцел общите части, включително и от съсобствено място, се определят пропорционално на стойностите на жилищата при възлагането, когато се образува етажна собственост и когато жилищата са довършени. Когато строежът на едно или повече жилища не е довършен по време на възлагането, дяловете на съсобствениците в общите части се определят съобразно със съотношението между стойностите на отделните жилища към времето на завършване на строежа.
Когато жилищата се намират в отделни постройки в един парцел, делът на съделителите, на които те се възлагат, е равен в случай, че той е определен за малкоетажно строителство, и съразмерен на стойностите на възложените жилища в случай, че парцелът е определен за многоетажно строителство.
в) Решението по чл. 288, ал. 2 ГПК се обезсилва при неплащане на две вноски в пълен размер, а също и при непълно плащане на няколко вноски, когато сборът на недоплатеното е равен на две пълни вноски******. При плащане се погасяват по-старите вноски.
г) Съделител, на когото е възложено жилище, може да прихване вземанията си по сметките от другите съделители срещу вноските, които им дължи за уравнение на дяловете.
Съделители, които имат задължения по сметките срещу този, на когото е възложено неподеляемо жилище, могат да прихванат срещу тях вземанията си по всички вноски, включително и по тези с ненастъпил падеж.
д) Когато решението за възлагането на жилища е обезсилено, а също и когато то е отменено по реда на чл. 225 или 231 ГПК, приобретателите на имота запазват правата си, ако са ги придобили преди обезсилването или отмяната на решението. Заинтересованите обаче могат да поискат обявяването на прехвърлителната сделка за нищожна или за недействителна по отношение на тях.
е) След обезсилване на решението за възлагане на имота по чл. 288, ал. 2 ГПК жилището се възлага на друг съделител, след като то влезе в сила. Новият приобретател трябва да е направил искането за възлагане в срока по чл. 288, ал. 5 ГПК.
7. Договорът за доброволна делба е нищожен, когато като страна в него не участвува някой от съсобствениците на имота. Нищожна е и съдебната делба, когато като страни в производството не са участвали всички съсобственици. На преглед по реда на надзора подлежи решението, поставено в делбено производство, в което е участвал несъсобственик.
8. а) Съдебната спогодба може да бъде унищожена само по исков ред. По този ред може да се иска развалянето на съдебната спогодба поради неизпълнение. Съдебната спогодба е нищожна в случаите на чл. 26 ЗЗД. Определението за одобряване на съдебна спогодба не подлежи на преглед по реда на надзора и на отмяна. Отменява т. 2, б. "и" от постановление № 16/63 г. на Пленума на ВС.
б) Спогодбата има вещно прехвърлително действие досежно вещите, предмет на делбата, включително и тогава, когато такъв предмет е една вещ, която по силата на спогодбата се предоставя на един съделител, а останалите получават парично уравнение.
Когато със съдебната спогодба се създават, изменят или погасяват и правоотношения, които не са предмет на делото за делба, този ефект не настъпва със самата спогодба, ако законът предвижда за това друга форма. За да настъпи създаването, изменението или погасяването на тези правоотношения, спогодбата трябва да бъде последвана от сключване на акт в определената от закона форма. Спогодбата в този случай представлява договор, който може да бъде обявен за окончателен по реда на чл. 19, ал. 3 ЗЗД.
9. Обръща внимание на съдилищата при разглеждане на дела за съдебна делба да следят за точно и пълно отбелязване в съдебните протоколи на исканията за сметките; решенията по сметките да съдържат осъдителен диспозитив за всички уважени искания, включително и когато те са насрещно предявени; съдебните и деловодните разноски да се разпределят съобразно с признатия дял на съделителите в прекратената общност, когато са направени по необходимост, а когато са направени по повдигнати спорни въпроси - съобразно с общите правила на чл. 64 и 65 ГПК*(8).
¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤
С постановление № 4 от 30.X.1964 г. се даде тълкуване по редица въпроси на съдебната делба. В своята практика съдилищата се съобразяват с дадените в него указания. Съдебната практика, от друга страна, налага да се даде отговор и на други въпроси, които не винаги се разрешават еднакво и правилно от съдилищата.
С цел да се внесе единна практика по приложението на закона Пленумът на ВС намира за необходимо да се дадат указания по някой въпроси на съдебната делба.
I. По допустимостта на делбата на някои права
Правото на строеж върху чужд имот, включително и правото на надстрояване и пристрояване, е вещно право по смисъла на чл. 63 ЗС. Съгласно чл. 111 ЗС разпоредбите на закона относно недвижимите имоти се прилагат и спрямо вещните права върху недвижимите имоти, ако законът не постановява друго. Понеже по отношение на вещното право на строеж в закона не е предвидено друго, трябва да се приеме, че намира приложение и разпоредбата на чл. 34 ЗС, независимо от това дали е започнало, или не неговото осъществяване. Затова, когато вещното право на строеж върху чужд имот принадлежи на няколко лица, то може да бъде предмет на делба. Това следва и от разпоредбата на чл. 22, ал. 1 ЗСГ*.
Някои съдилища допущат без съгласие на страните да се учредява със самото решение в делбеното производство правото да се построи в незастроен парцел нова сграда или да се надстрои съществуваща сграда. Това е неправилно. Правото да се извърши построяване на определена сграда или да се надстрои построена вече сграда не може да се учреди с решението по делбата, макар и да съществува техническа възможност за застрояване, надстрояване или пристрояване на общия имот. Трябва да се различава възможността за учредяване на вещното право на строеж от самото му учредяване. Това е така, защото до делба се допускат съществуващи, а не бъдещи вещи и вещни права и защото с чл. 63, ал. 3 ЗС е предвидена възможността за учредяване на собственост върху постройка отделно от земята под нея само чрез доброволна, а не и чрез съдебна делба. Касае се за учредяване на тежест върху чужд имот, а това може да стане със съгласие на собственика; когато се касае до съсобственост - по общо съгласие на всички съсобственици, а не по пътя на съдебната делба.
Членството в ЖСК не създава вещно право на кооператора, поради което не е допустима по съдебен ред делбата на участие в ЖСК. Това следва и от разпоредбата на чл. 11, б. "в" от Правилника за ЖСК, във връзка с т. 12 от Типовия устав на ЖСК**, в който е предвиден специален ред за заместване при смърт на член на ЖСК. Що се касае до делбата на апартамент в построена от ЖСК сграда, такава е допустима, след като съответният й член придобие правото на собственост върху него.
2. По приложението на чл. 12, ал. 1 и 2 ЗНасл.
а) С повишаване жизненото равнище на народа в обикновената покъщнина се включват все повече вещи, които съобразно с бита на семейството служат за задоволяване на неговите нужди. С оглед на това при допускане на делбата могат при поискване да се включат в дела на наследниците, които са живели с наследодателя и са се грижели за него, тези вещи, които съобразно с общия стандарт на живота и бита на домакинството са били в обичайно ползване.
б) Сънаследници, които са спомогнали да се увеличи наследството по време, когато наследодателят е бил жив, и не са били възнаградени по някакъв начин за този свой принос, имат право да получат срещу това имот или пари. Искането за това се разрешава с решението по чл. 286 ГПК. Приносът обаче не води до уголемяване на определения със закона наследствен дял, който е в зависимост само от степента на родството с наследодателя, броя на наследниците, наличието на завещания и др.
3. За приложението на чл. 281 ГПК
а) С тълкувателно решение № 67/70 г., ОСГК, се прие, че в рамките на делбеното производство може да се упражни правото на единия съпруг след развода да получи част от движимите вещи на другия съпруг или от тяхната стойност, ако е допринесъл за придобиването им, а също така, че с иска за делба може да бъде съединен иск за по-голям дял поради по-голям принос. С решението следователно се възприема, че може да се иска делба на вещи, които в самото производство ще бъдат признати за съсобствени, а също - че в него може да се постанови един или друг размер на дяловете на съделителите.
С тълкувателно решение № 6/72 г., ОСГК, се дадоха указания, че искът за прекратяване по съдебен ред на имуществена общност между съпрузите при наличие на важни за това причини не може да бъде съединен с иск за делба. С това решение следователно се прие, че искът за установяване на съсобственост не може да бъде съединен с иск за делба. С това решение следователно се прие, че искът за установяване на съсобственост не може да бъде съединен с иск за делба.
Пленумът счита, че съдебна делба следва да се иска само на вещ, която при предявяване на иска е съсобствена. Това следва от правилото на чл. 34 ЗС. В случаите, когато с решението по конститутивен иск се създава съсобственост (чл. 14, ал. 1, изр. 2 СК***, чл. 14, ал. 4 и 5 СК****, чл. 19, ал. 3 ЗЗД при обявяване за окончателен на предварителен договор за покупка на идеална част от недвижим имот, чл. 87, ал. 3 ЗЗД и т.н.) тя не съществува, преди да е влязло в сила решението по този иск. Поради това искът за делба на съсобственост не може да бъде съединен с иска за създаването й или за създаването на различни от законните дялове.
б) В практиката не се разрешава еднакво въпросът дали правото да се иска намаление на завещание и на дарение може да се предяви освен от прекия наследник, чиято запазена част е накърнена, още и от неговите наследници, заветници, приобретатели на наследствени права или от кредиторите му.
Правото на възстановяване на запазена част е имуществено право, поради което то преминава в полза на наследниците, включително и на наследника с право на запазена част. Такъв наследник може да упражни правото на своя наследодател. От друга страна, упражнението му зависи от личното усмотрение на наследника с право на запазена част, който може да се съобрази с волята на наследодателя, извършил разпореждане със своите имоти чрез завещание или дарение. Поради това не може да се признае на приобретателя на наследствените права на наследника с право на запазена част, както и на неговите заветници да искат намаление на завещанието или дарението, което накърнява запазената част на техния праводател, освен ако последният изрично им е прехвърлил и това право. Приобретателят на наследствените права или заветникът придобива тези права в състоянието им към момента на сделката или откриване на наследството. Щом искът за възстановяване на запазена част не е упражнен от наследника с право на запазена част, следва, че той е прехвърлил правата си, без да включи и правото да се иска възстановяването й.
Тези съображения нямат място досежно кредиторите на наследника с право на запазена част. Ако такъв наследник не упражни правото да иска намаление на завещанията или на даренията и това заплашва удовлетворението на кредиторите му, те имат право да упражнят правото на своя длъжник. Това е в съгласие с разрешението, дадено в чл. 56 ЗНасл., според което кредиторите на лицето, което се е отказало от дадено наследство, могат да искат унищожението на отказа в своя полза, доколкото не могат да се удовлетворят от имуществото му. Правото на отказ от наследството е също в зависимост от личната преценка на наследника, но законът въпреки това създава иск в полза на кредиторите за унищожаване на отказа при посочената предпоставка. Бездействието да се упражни правото за възстановяване на запазена част по своите последици за кредитора не се отличава от отказа от наследство, поради което следва да му се признае възможността да упражни правата на своя длъжник.
в) Не се разрешава еднакво и въпросът дали по предявения иск за възстановяване на запазена част от един наследник следва да се възстанови запазена част и на тези наследници, които не са предявили този иск. Правото да се иска намаление на завещания и на дарения е лично право. Поради това, когато намалението не е поискано от всички наследници с право на запазена част, то се допуска само по отношение на този, който е направил надлежно искане. То не може да ползва наследници, които не са поискали намаление на завещание или дарение.
г) Поначало всички вземания и права се погасяват по давност с изтичане на определен срок, освен ако в закона е постановено друго. В закона не е посочено дали искът за възстановяване на запазена част се погасява по давност. Според чл. 34, ал 3 ЗС искът за делба не се погасява по давност Тази разпоредба се отнася само до исковете за делба, но не и за останалите вземания на наследниците. Поради това при липса на специален срок следва да се приеме, че искът за намаляване на завещания и на дарения се погасява с общата петгодишна давност по чл. 110 ЗЗД. На наследника обаче могат да не бъдат известни направените от наследодателя завещания. Това следва и от правилото на чл. 55 ЗНасл., според което наследникът с право на запазена част може да иска намаление на завещания, открити след като той е приел наследството, а приемането на наследството, може да се извърши в петгодишен срок от откриването на наследството по силата на чл. 50 ЗНасл.
Упражняването на завещанието може да стане в 5-годишен срок от откриването на наследството.
Що се касае до даренията, правото да се иска намалението им, когато с тях е накърнена запазена част на наследника, възниква от откриването на наследството. Елемент на договора за дарение е приемането на подареното от страна на надарения. От момента на приемането на дарението последният вече упражнява правата си по договора. От друга страна, накърнението на запазената част се определя в момента на откриване на наследството. Поради това от този момент започва течението на петгодишния давностен срок.
д) При направеното възражение, че даден съделител не е приел наследството или сам се е отказал от него, може да се слуша противно възражение, че е налице приемане или пък че направеният отказ е нищожен, защото например преди него е извършено приемане. За установяване на приемане на наследство или пък на нищожността на заявен отказ е недопустим отделен иск. Това е така, защото нищожният отказ не произвежда никакво действие. Отказалият се от наследство, който поддържа, че отказът му е нищожен, може да предяви иск за делба на наследство, а също и всеки друг иск - вещен или облигационен, основан на наследяването, в който да се позове на нищожността. Поради това такъв ищец няма правен интерес да иска самостоятелно установяване на приемането на наследството или пък на нищожността на отказа. Само когато наследникът не разполага с никакъв друг иск, той може да предяви самостоятелно иск за установяване на нищожността на отказа или наличието на приемане на наследство.
Тези съображения не намират място при унищожаване на отказа поради пороци на волята или при невъзможност на кредиторите на отреклия се да се удовлетворят от имуществото му. В първия случай отказалият се от наследство може както в производството за делба, така и в отделно производство да иска унищожаването на отказа поради пороци на волята, когато законът не изключва това. Във втория случай искът се предявява от кредитора извън делбеното производство. Тези изводи следват от обстоятелството, че искът за унищожаване на отказа е конститутивен, а не установителен.
4. По приложението на чл. 286 ГПК
а) В делбеното производство се разглеждат и исканията на съделителите за сметки помежду им. Тъй като основният предмет на производство е прекратяването на съществуващата съсобственост, съделителите могат да предявяват искания само за такива сметки, които имат връзка с общността, предмет на делбата. Затова не подлежат на разглеждане в производството за делба искания от съделителите във връзка с личен заем. Това се отнася и за заем от един на друг съделител, за да бъде закупена общата вещ.
б) Съществува противоречие в съдебната практика по въпроса за това, откога започва да тече давността за предявяване на искането по чл. 12, ал. 2 ЗНасл. Според едното становище правото на сънаследника, който приживе на наследодателя е спомогнал за увеличение на наследството, да иска да му се пресметне това увеличение е свързано с наследството, поради което давността започва да тече от откриване на наследството. Според второто становище употребеният в закона израз, че правото да се иска увеличението за вземането по чл. 12, ал. 2 ЗНасл. в имот или в пари се прави в делбата, дава основание да се приеме, че давността за това вземане започва да тече от предявяване на иска за делба.
Правилно е второто становище. Според чл. 12, ал. 2 ЗНасл. сънаследници, които приживе на наследодателя са спомогнали да се увеличи наследството, могат, ако те не са били възнаградени по друг начин, да искат при делбата да се пресметне това увеличение. Оттук трябва да се направи заключение, че давността за упражняване на правото по чл. 12, ал. 2 ЗНасл. започва да тече от предявяване на иска за делба.
5. Относно разделителния протокол
а) Нееднакво се разрешава въпросът дали при разпределение на дяловете от съда по чл. 292 ГПК трябва да се съставя разделителен протокол. Според чл. 292 ГПК съдът извършва делбата чрез разпределяне на наследствените имоти между съделителите, без да тегли жребий, когато съставянето на дяловете и тегленето на жребий се оказва невъзможно или много неудобно. От изричния текст на закона следва да се направи заключение, че при разпределение на допуснатите по делба имоти от съда не се съставя разделителен протокол.
б) Тегленето на жребий по смисъла на чл. 292 ГПК е невъзможно, когато до делба са допуснати имоти, съществено различаващи се един от друг по площ, обем или стойност, а същевременно частите на съделителите са различни. Ако при такава хипотеза се пристъпи към разпределение на имотите чрез жребий, може да се получи така, че съделителя с по-голяма част да получи по-малък дял, а този с по-малка част - по-голям дял.
Тегленето на жребий трябва да се счете много неудобно например в случаите, когато преди делбата съделителите са били във владение на отделни имоти и всеки е направил във владения имот значителни подобрения, като построяване на сгради, големи пристройки, надстройки и преустройства, и въобще когато възлагането чрез жребий може да породи значителни имуществени спорове между съделителите. В тези случаи разпределението на допуснатите до делба имоти, когато за всеки съделител има имот, се извършва от съда, без да се тегли жребий.
в) Съсобствена сграда или жилище могат да бъдат разделени по съдебен ред в самостоятелни обекти, когато това не е свързано със значителни преустройства или с неудобства, по-големи от обикновените, и при спазване на строителните правила и норми - чл. 39, ал. 4 ЗС, респективно чл. 62 ЗТСУ. Когато обособяването на сградите или жилището в самостоятелни нови жилища е свързано с изменение на утвърдения архитектурен проект, то не може да бъде извършено по съдебен ред, преди органите на народния съвет в определения от съда срок да са одобрили архитектурния проект за обособяване на дяловете. Когато обаче обособяването на жилищата не е свързано с изменение на утвърдения архитектурен проект, такова одобрение не е необходимо да се изисква.
6. По приложението на чл. 288 ГПК
а) С т. 6, ал. 1 от постановление № 4/64 г. се даде тълкуване, че по реда на чл. 288, ал. 2 ГПК могат да се поставят в дял само жилища или дворни места, в които има и жилищни сгради, и че не могат да бъдат предмет на възлагането празни дворни места.
С чл. 3, ал. 1 ЗСГ* обаче се постанови, че жилищен имот е не само жилището, но и жилищностроителният парцел, правото на строеж, на надстрояване или на пристрояване, а чл. 22, ал. 1 от същия закон* предвижда съделителите да правят искания за възлагане по реда на чл. 288 ГПК на неподеляеми недвижими имоти, на право на строеж, надстрояване и пристрояване. Същевременно с чл. 58, ал. 2 ЗТСУ се дава право да се иска поставяне в дял по реда на чл. 288, ал. 2 ГПК на незастроен парцел върху този съделител, който има право да го застрои и чиято нужда е най-голяма. При това изменение на законодателството т. 6, ал. 1 постановление № 4/64 г. следва да се счете за загубила сила. Съобразно с изложеното могат да бъдат възлагани по реда на чл. 288, ал. 2 ГПК както построени жилища, така и такива в строеж, а също така учредени права на строеж, надстрояване и пристрояване и незастроени жилищностроителни парцели.
б) По реда на чл. 288, ал. 2 ГПК могат да се възлагат на двама или повече съделители две или повече жилища. В някои случаи тези жилища се намират в една постройка и чрез възлагането им на различни съделители се образува етажна собственост. В други случаи жилищата се намират в отделни постройки, но в един общ парцел.
Тъй като в първия случай се създава етажна собственост чрез решението на съда за възлагане на жилищата, делът на получателите на жилищата в общите части на сградата се определя пропорционално на стойностите на жилищата при възлагането - чл. 40, ал. 1 ЗС. Когато строежът на едното жилище или на двете жилища не е още окончателно завършен, дяловете на всички съсобственици в общите части се определят съобразно със съотношението между стойностите на отделните жилища към времето на завършване на строежа - чл. 40, ал. 2, изр. 2 ЗС.
Вторият случай е аналогичен на тези, уредени в чл. 31 ЗТСУ****. Поради това дяловете от парцела на получателите на жилища са равни, когато парцелът е определен за малкоетажно застрояване, и пропорционални на стойностите на възложените жилища, когато той е определен за многоетажно застрояване.
в) Според чл. 288, ал. 6 ГПК решението за възлагане на неподеляемото жилище се обезсилва по искане на заинтересованата страна при неплащане на две вноски*****. От смисъла на закона се разбира, че се касае до неплащане на две вноски в пълен размер. Възможно е обаче няколко или всички вноски да са платени в непълен размер, и то така, че сборът на недоплатеното от тях да е равен на сбора на две пълни вноски. В този случай също следва да се приеме, че е налице основание за обезсилване на решението за възлагане, защото общото неизпълнение е в размер, признат от закона за значителен.
Разсрочването на плащането по чл. 288 ГПК е едно улеснение за получателя на жилището и същевременно затруднение на съделителите, на които делът се уравнява с пари. На първия не следва да се дава по-голямо улеснение от предвиденото в закона, а на вторите - по-голямо затруднение чрез удължаване на изискваните от закона срокове. Поради това следва да се признае, че при плащане се погасяват хронологично по-старите вноски.
г) От общите правила за прихващане на задълженията (чл. 103 и сл. ЗЗД) следва, че съделителят, на когото е възложено жилище, може да прихване вземанията си по сметките от другите съделители срещу вноските, които им дължи за уравнение. На същото основание съделителите, които имат задължения по сметките срещу този, на когото е възложено жилище, могат да прихванат срещу тях вземанията си по вноските за уравнение. При това такова прихващане е възможно не само срещу вноските с настъпил падеж, но и срещу тези с ненастъпил падеж. Този извод се налага поради специфичните отношения, създадени между съделителите във връзка с възлагане на неподеляем имот по реда на чл. 288, ал. 2 ГПК. Разсрочката на плащането за уравнение е предвидена в чл. 288, ал. 6 ГПК за облекчаване на имащия по-голяма жилищна нужда съделител. Когато обаче той има насрещно вземане по сметките срещу останалите съделители, събирането на това вземане, преди да се издължат сумите за уравнение и без да се извърши прихващане, неоправдано ще затрудни тези съделители.
д) След влизане в сила на решението за възлагане на неподеляемо жилище съделителят, на когото то е възложено, може да го отчужди на трето лице. Възможно е след такава сделка решението за възлагане на жилището да бъде обезсилено по реда на чл. 288, ал. 6 ГПК или да бъде отменено по реда на чл. 225 или 231 ГПК. Поначало приобретателите на жилището запазват своите права, тъй като те са се доверили на влязло в сила решение на съда. Приобретателите обаче могат да бъдат и недобросъвестни при получаване на жилището било защото им е било известно, че се атакува по надлежния ред решението по възлагането, било защото са сключили привидна сделка със съделителя, комуто жилището е възложено, било защото им е известно, че с нея се увреждат останалите съделители. Поради това следва да се признае на последните правото да искат обявяване на прехвърлителната сделка за нищожна по смисъла на чл. 26 ЗЗД или за недействителна по отношение на тях по реда на чл. 135 ЗЗД.
е) След обезсилване на решението по чл. 288, ал. 6 ГПК жилището може да бъде възложено по реда на чл. 288, ал. 2 ГПК на друг съделител. Възлагането на този случай не следва да се постановява, преди решението за обезсилването да е влязло в сила, тъй като преди този момент жилището продължава по силата на решението по чл. 288, ал. 2 ГПК да бъде възложено на първоначалния получател.
Срокът за предявяване на искане за възлагане на жилище е определен в чл. 288, ал. 5 ГПК, а именно - най-късно до първото по делото заседание след влизане в сила на решението по допускане на делбата. Поради това след влизане в сила на решението за обезсилване на първоначалното възлагане жилището може да бъде възложено само на този съделител, който своевременно, в срока по чл. 288, ал. 5 ГПК е направил искане.
7. За нищожността на делбата
Според чл. 75, ал. 2 ЗНасл. делбата, извършена без участие на някои от съделителите, е изцяло нищожна. Поради това договорът за доброволна делба, когато като страна в него не участва някой от съсобствениците на вещта, както и съдебната делба, извършена без участието на някой съсобственик, са нищожни. Решението по нищожната делба не е пречка за извършването на делба между действителните съсобственици, тъй като не са налице условията на чл. 224 ГПК.
Когато при участие на всички съсобственици в делбата вземе участие и несъсобственик на вещта, решението по допускане на делбата, а също и последващите решения по чл. 286, 288 и 289 ГПК са постановени в нарушение на закона, поради което подлежат на преглед по реда на чл. 225 ГПК.
8. За спогодбата по делбеното дело
а) Съдебната спогодба, постигната в производството за делба, както и спогодбата в исковото (съдебно) производство, не се отличава по своята същност от извънсъдебната. Подобно на нея тя представлява двустранен договор. Поради това, когато съдебната спогодба противоречи на закона или държавния народностопански план или ги заобикаля, или въобще са налице условията на чл. 26 ЗЗД, тя се явява нищожна. Съдебната спогодба може да бъде унищожена по съдебен ред в случаите, предвидени в чл. 27 ЗЗД. Тя също може да бъде развалена поради неизпълнение на поетите с нея задължения.
Определението на съда, с което се одобрява съдебната спогодба, няма самостоятелно значение и не променя договорния й характер. Поради това то не следва да бъде отменено по реда на чл. 225 или 231 ГПК. Съделителите могат да се позоват на нищожността или да искат унищожаването на спогодбата или нейното разваляне поради неизпълнение, без да е необходима отмяната на определението по някои от извънредните способи за това.
По тези съображения следва да се изостави становището, заето в т. 2, б "и" от постановление № 16/63 г. на Пленума на Върховния съд.
б) Досежно вещите, които са предмет на делбата, самата спогодба има вещно прехвърлително действие по отношение на тях. Това се отнася и за случая, когато предмет на делбата е една единствена вещ, която по силата на спогодбата се предоставя на един съделител, а останалите получават парично уравнение.
Със съдебната спогодба могат да се създават, изменят или погасяват и правоотношения, които не са били предмет на делото за делба. Когато тези действия по силата на закона трябва да се извършат в специална форма, съдебната спогодба сама по себе си не произвежда ефект. Това следва от разпоредбата на второто изречение на чл. 365, ал. 2 ЗЗД. С оглед на това, за да настъпи създаването, изменението или погасяването на правоотношенията, които не са били предмет на делбата, спогодбата трябва да бъде последвана от сключване на акт в определената от закона форма, но тъй като се сключва писмено, тя представлява в тези случаи предварителен договор, който може да бъде обявен за окончателен по реда на чл. 19, ал. 3 ЗЗД, ако са налице необходимите условия.
9. Други въпроси
Пленумът на Върховния съд констатира, че по някои въпроси в производството за делба се допускат неточности и грешки. Това налага да се обърне внимание на съдилищата върху някои такива грешки и неточности. Така исканията по сметките не се записват в съдебния протокол точно и пълно, решенията по сметките не винаги съдържат осъдителен диспозитив, в някои случаи само се признава съществуващото вземане; при насрещни задължения осъдителният диспозитив не дава отговор на първоначалните и на насрещните претенции, а само на резултата от тяхната компенсация, и то дори когато такава не е поискана. Това се отнася и за съдебно-деловодните разноски. Обикновено съдилищата не се произнасят по тях, макар да следва те да се разпределят между съделителите съобразно с признатия им дял в прекратената общност, когато са направени във връзка с нейното ликвидиране. Когато обаче разноските са направени по повдигнат спорен въпрос (например по възлагане на неподеляемо жилище, по намаляване на завещания и дарения, по искания по сметките и т. н.), разноските следва да се възлагат съобразно с общите правила на чл. 64 и 65 ГПК.
¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤
* Отм. (ДВ, бр. 21/90 г.)
** Срв. чл. 23 ЗЖСК (ДВ, бр. 55/78 г.). Също и чл. 15 от същия закон.
*** Срв. чл. 26, ал. 2 СК от 1985 г.
**** Срв. чл. 28 и 29 СК от 1985 г.
***** Срв. изменението на чл. 31 ЗТСУ (ДВ, бр. 45/84 г.)
****** Срв. чл. 288, ал. 7 ГПК според ДВ, бр. 31/90 г.
******* Следва да се има предвид отменяването на гл. I и II ЗСГ (ДВ, бр. 21/90 г.) ******** Срв. чл. 293а ГПК (ДВ, бр. 23/83 г.)
- mandradjiev
- Младши потребител
- Мнения: 19
- Регистриран на: 29 Мар 2005, 15:17
от mandradjiev » 11 Авг 2005, 13:09
още по въпроса:
Решение № 2639 от 27.Х.1972 г. по гр. д. № 1752/72 г., I г. о.
Съдебна практика на ВС на НРБ - граждански отделения, 1972 г., С., Наука и изкуство, 1973 г.
чл. 12, ал. 2 ЗН, чл. 114, ал. 1 ЗЗД
Давността за претенцията по чл. 12, ал. 2 от Закона за наследството започва да тече от откриване на наследството.
¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤
В протеста се поддържа, че претенциите на ищеца за направените от него подобрения до смъртта на наследодателката следва да се уредят въз основа правилата на института на неоснователно обогатяване, а за тях давността започвала да тече от момента, когато са направени. Районният и градският съд неправилно са приели, че основанието на иска за тези подобрения е чл. 12, ал. 2 ЗН и че петгодишната давност за тях започва да тече от окончателното приключване на делбеното производство. Като не са уважили възражението за давност, съдилищата са нарушили закона.
Върховният съд не споделя разбирането, изразено в протеста, че давността за направени подобрения приживе на наследодателя започва да тече от момента, когато са извършени, защото претенцията се основава на чл. 59 ЗЗД. В същност както правилно е приел и С. градски съд, искът се основава на чл. 12, ал. 2 ЗН. Рамките на чл. 12, ал. 2 ЗН са твърде широки. Изисква се наследникът да е спомогнал приживе на наследодателя да се увеличи наследството, което може да стане чрез вложен труд, средства, извършени подобрения и пр. Иск по чл. 12, ал. 2 ЗН може да се води само от наследник, призован да наследява. Този иск е особен, макар и да почива на принципа за недопустимост на неоснователното обогатяване, и се поражда при откриване на наследството, щом като до този момент не е осъществена претенция срещу самия наследодател за извършеното увеличение на имуществото. Този иск се насочва срещу другите наследници и въпросът за давността се решава по особен начин. Логично е да се приеме, че започва да тече от момента на откриване наследството, а не от извършване подобренията, нито пък, както е приел С. градски съд, от приключване производството по делбата. Претенцията по чл. 12, ал. 2 ЗН в своето основание е и условна. Предявителят трябва да не е възнаграден по друг начин. Това може да стане до откриване на наследството чрез дарение, завещание и пр. Да се приеме, че давност за извършени подобрения приживе на наследодателя или увеличение на имуществото по друг начин започва да тече от извършването им, респ. от влагане труд и пр., значи да се пренебрегне и един етичен мотив на закона - неудобството да се уреждат по съдебен ред отношенията между лица, обикновено живеещи заедно, близки сродници, в едно общо домакинство. Законът е предоставил изравняването да може да стане и в един по-късен момент - при делбата, с призованите към наследство лица. Не може, от друга страна, да се счита становището, застъпено от С. градски съд, че за претенцията по чл. 12, ал. 2 ЗН давност не тече до завършване на делбата, нито пък, че е непогасяема по давност по аналогия на чл. 34, ал. 1 ЗС. Както вече се каза, касае се за едно право, което възниква, и вземането става изискуемо от момента на откриване наследството. Не трябва също така да се счита, че случаят се покрива, с хипотезата, посочена в Постановление № 4/64 г. на Пленума на ВС, т. 17, според която давността на вземането на съделителите за извършени подобрения в съсобствения имот, който подобрителят владее, започва да тече от предявяване на иска за делба. Тази хипотеза има предвид подобрения, извършени след откриване на наследството, в съсобствения вече на наследниците имот.
Решение № 1804 от 4.12.2000 г. на ВКС по гр. д. № 813/2000 г., IV г. о., докладчик съдията Жанин Силдарева
Бюлетин на ВКС, бр. 4/2000 г., стр. 39
чл. 12, ал. 2 ЗН чл. 286 ГПК
Искането на съделителя, който приживе на наследодателя е спомогнал за увеличение на наследството, може да се предяви най-късно до приключване на първото заседание на втората фаза на делбата.
¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤
Касаторът е предявил установителен иск срещу сестра си за да установи, че приживе на наследодателите им техни родители е спомогнал да се увеличи оставеното от тях наследство, като е извършил подобрения в притежаваните от тях апартамент и вилно място.
От данните по делото се установява, че към датата на предявяване на иск 15.03.1996 г. между същите страни е имало висящо дело за делба на наследственото имущество, което е било във втората фаза по извършване на делбата. В това производство касаторът не е предявил установителния иск по чл. 12, ал. 2 ЗН. Въпреки тези данни и направеното възражение от страна на ответницата по иска, първоинстанционният съд с определение от 18.04.1996 г. е приел този довод за неоснователен и е изразил становище, че искът може да бъде предявен както преди, така и по време, а също и след приключване на делбата между наследниците.
Изводът е неправилен.
Искът за установяване на принос в увеличаване имуществото на наследодателя е установителен иск с правно основание на чл. 97, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 12, ал. 2 ЗН. Той е основан на института за неоснователно обогатяване и е насочен към установяване на точния обем права, останали в наследство от наследодателя. Този иск може да се предяви преди предявяване на иск за делба, а също и по време на неговата висящност до приключване на първото заседание във втората фаза на делбата, която фаза е предназначена за установяване на паричната стойност на наследството, уреждане на сметките между съделителите и прекратяване на собствеността, аргумент за което е чл. 286 ГПК. Искът по чл. 12, ал. 2 ЗН има за предмет установяване на некаузалния принос на съделителя в увеличението на стойността на наследствения имот в случай, че не е бил възнаграден за това, за да бъде съобразено това негово вземане и удовлетворено чрез предоставяне на имот или парично. Недопустимо е предявяването на иска след приключване на първото заседание на втората фаза на делбата. Това е срокът, в който съделителите следва да заявят всички претенции по сметките, а претенцията за стойността на увеличението на имота в резултат на действията на единия съделител, извършени приживе на наследодателя, също са претенции по сметките между тях. В този смисъл е т. 5 от ПП на ВС № 7 от 1973 г., а също и постоянната практика, изразена и в решение № 2004 от 16.11.1984 г. по гр. д. № 1002/84 г. на II-ро г. о. Като е приел друго, съдът е допуснал нарушение на съдопроизводствените правила и се е произнесъл по недопустим иск.
Решение № 88 от 29.I.1991 г. по гр. д. № 1365/90 г., I г. о., докладчик член-съдията В. Костов
Съдебна практика, Бюлетин на ВС на РБ, 1991 г., бр. 4, № 18, стр. 16
чл. 12, ал. 2 ЗНасл.
чл. 110 ЗЗД
Искът за увеличение на наследството приживе на наследодателя може да се предяви на делбения процес, както и по общия исков ред след смъртта на наследодателя в давностния срок по чл. 110 ЗЗД.
¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤
Необосновано се поддържа молбата за преглед, че предявеният иск с посоченото правно основание е недопустим в смисъл, че той може да се предявява само в рамките на делбения процес между сънаследниците при посочените в чл. 286 ГПК предпоставки. Такава законна забрана не съществува. От обстоятелството, че искът по чл. 12, ал. 2 ЗНасл. може да се предяви във втората фаза на съдебната делба, не може да се направи извод, че извън делбения процес и в отделно исково производство той е недопустим. В този смисъл неправилно е позоваването на т. 4-та от ППВС № 4/64 г., тъй като то има предвид делбеното производство като особено исково производство, а не обикновения исков процес. Така че законосъобразно и двете редовни съдебни инстанции са приели, че предявеният иск с посоченото правно основание е недопустим.
Необосновано се поддържа също така, че искът е погасен по давност. В процесния случай намира приложение разпоредбата на чл. 110 ЗЗД за общата погасителна давност, която е пет години от възникване на основанието за предявяването на иска за направени подобрения в имота на двамата наследодатели приживе. Тъй като съгласно разпоредбата на чл. 25, ал. 2 СК двамата наследодатели са били солидарни задължени спрямо ищците за извършените от тях подобрения, то петгодишния давностен срок за предявяването на иска е започнал да тече от датата на смъртта на наследодателката на страните Р. М. Г., починала на 4.VI.1987 г., който давностен срок до датата на предявяването на иска (21.V.1990 г.) не е бил изтекъл.
Решение № 127 от 31.XII.1981 г. по гр. д. № 106/81 г., ОСГК
Съдебна практика на ВС на НРБ, Гражданска колегия - 1981 г., С., Наука и изкуство, 1982 г.
чл. 12, ал. 2 ЗНасл., чл. 110 ЗЗД
Сънаследник, който приживе на наследодателя е спомогнал за увеличение на наследството и не е бил възнаграден по друг начин, има възможност да търси икономическо изравняване освен при ликвидиране съсобствеността с делба и с иск на общо основание, ако сънаследниците общо продадат наследствения имот или същият бъде отчужден преди делбата. Това е пак искът по чл. 12, ал. 2 ЗНасл. Вземането става изискуемо от деня на отчуждението или продажбата, тъй като от този момент възниква правото на сънаследника до получи компенсация за извършеното от него увеличение на имот. От тази дата започва да тече и давностният срок по чл. 110 ЗЗД.
¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤
Л. Д. Д. от гр. М. е предявил против Р. С. Д. от същия град иск за сумата 3806,79 лв. За част от тази сума в размер 2450 лв. ищецът поддържа, че представлява стойността на подобрения, извършени от него в наследствения на двамата имот. Същевременно се поддържа, че съсобствениците продали имота по надлежния ред за сумата 15 104,52 лв., която включва и стойността на подобренията. Продажната стойност според ищеца е разделена по равно между страните, но тъй като тя включва и стойността на подобренията, ответницата му дължи 3/8 от тази стойност, или 918,75 лв. Искът за тази сума е отхвърлен от районния съд по съображения, че вземането е погасено по давност: подобренията са извършени през 1957 г. и 1958 г. и петгодишният срок по чл. 110 ЗЗД оттогава до предявяването на иска е изтекъл. С решението на Върховния съд този извод е приет за законосъобразен, защото основанието на иска е в чл. 59 ЗЗД. Затова и вземането е станало изискуемо от деня на извършване на подобренията.
Необосновано е прието, че се касае до иск с основание в чл. 59 ЗЗД. Фактическите твърдения в исковата молба не сочат на иск за неоснователно обогатяване, а за иск на сънаследник, който приживе на наследодателя е спомогнал да се увеличи наследството и поради това претендира за заплащане на това увеличение - чл. 12, ал. 2 3Н. В основата на този иск е залегнал принципът за недопустимост от необосновано преминаване на блага от имуществото на едно лице в патримониума на друго, но от това не следва, че се касае до общия иск за неоснователно обогатяване по чл. 59, ал. 1 ЗЗД. При това общият иск по силата на чл. 59, ал. 2 33Д стои на разположение само на този, който не разполага и не е разполагал с друг иск, за да се защити. Щом ищецът може да търси възстановяване на даденото по силата на чл. 12, ал. 2 ЗН, неговият иск не може да се квалифицира като такъв по чл. 59, ал. 1 ЗЗД.
Искането по чл. 12, ал. 2 3Н между сънаследници се осъществява при обикновеното ликвидиране на създадената по наследство съсобственост, т. е. при делбата. В такъв случай давността за вземането започва да тече от предявяване на иска за делба (срв. в този смисъл Постановление № 7/73 г., ВС, Пл., т. 4, б. "б").
Напълно възможно е обаче съсобствеността да бъде ликвидирана и по друг начин, например ако сънаследственият имот бъде отчужден в лицето на сънаследниците, преди те да са се поделили. В такъв случай сънаследникът, който е спомогнал за увеличение на наследството и не е бил възнаграден по друг начин, има възможност да търси икономическо изравняване с иск на общо основание. Това е пак иск по чл. 12, ал. 2 ЗН. Вземането става изискуемо от деня, в който е извършено отчуждението. От този момент възниква правото на сънаследника да получи компенсация за извършеното от него увеличение на наследството (срв. в този смисъл Р. № 12/81 г., ВС, ОСГК).
Аналогично е положението и тогава, когато сънаследниците общо продадат наследствения имот. И в този случай трябва да се дойде до икономическо изравняване, като се даде парична компенсация за вложеното от сънаследник по увеличение на наследството чрез извършените подобрения приживе на наследодателя. Вземането и при тази хипотеза трябва да се счете изискуемо от деня, когато е извършена продажбата, а не от деня, когато са вложени средствата за подобренията. Това е така, защото, ако имотът не е бил продаден по взаимно съгласие на сънаследниците, те биха уредили спора за увеличение на наследството при предявяване на иска за делба. Щом такъв иск не може да се предяви, защото съсобствеността се ликвидира по друг начин, логично е давностния срок по чл. 110 ЗЗД да започне да тече от датата на продажбата на имота.
Решение № 3205 от 23.IX.1959 г. по гр. д. № 5150/59 г., I г. о.
Съдебна практика на ВС на НРБ - граждански отделения, 1959 г., С., Наука и изкуство, 1960 г.
чл. 12 ЗНасл., чл. 110 ЗЗД
Вземането на сънаследник, който приживе на наследодателя е спомогнал да се увеличи наследството и то не е уредено в имот или пари при делбата, се погасява с изтичане на 5 години от окончателното завършване на делбата.
С исковата молба ищецът като наследник на М. С. И. е заявил, че търси от другите наследници - ответници по делото, стойността на подобренията, които той е извършил в наследствения имот преди смъртта на наследодателя.
Искът има основанието си в чл. 12, ал. 2 от Закона за наследството.
От събраните доказателства народният съд приел, че претенцията на ищеца е основателна и доказана в размер на 3100 лева.
Окръжният съд приел, че искът няма основанието си в чл. 12 от Закона за наследството, че претендираната стойност за подобренията, направени от наследниците приживе на наследодателя, има основанието си в иск на общо основание, че той се погасява с изтичане на 5 години от датата на извършване подобренията.
Тълкуването, дадено от окръжния съд, е неправилно и в разрез с точния смисъл на закона. Давност между сънаследниците за претендираната стойност на подобренията, направени от един от тях преди смъртта на наследодателя им, до завършване на делбата не тече. Ако искът не е предявен и разрешен при делбата, съсобственикът, пропуснал да направи това, не губи възможността да предяви отделен иск до изтичането на 5 години от деня на окончателното завършване на делбата. Това произтича от чл. 12, ал. 2 от Закона за наследството. Противното би означавало, че при делбените производства всички претенции за подобрения, направени от някои от сънаследниците, биха се отхвърлили поради изтекла давност. Окръжният съд, като е приел противното, особено съществено е нарушил чл. 12, ал. 2 от Закона за наследството и чл. 110 ЗЗД.
Решение № 1804 от 14.12.2000 г. на ВАС по г. д. № 813/2000 г., IV г. о.
сп. "Собственост и право", бр. 2/2001 г., стр. 58
чл. 12, ал. 2 ЗН чл. 286 ГПК
Искането на съделителя, който приживе на наследодателя е спомогнал за увеличение на наследството, е спомогнал за увеличение на наследството, може да се предяви най-късно до приключване на първото заседание на втората фаза на делбата.
¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤
Касаторът е предявил установителен иск срещу сестра си, за да установи, че приживе на наследодателите им - техни родители, е спомогнал да се увеличи оставеното от тях наследство, като е извършил подобрения в притежавания от тях апартамент.
От данните по делото се установява, че към датата на предявения на иска - 15.03.1996 г., между същите страни е имало висящо дело за делба на наследственото имущество, което е било във втората фаза по извършване на делбата. В това производство касаторът не е предявил установителния иск по чл. 12, ал. 2 ЗН. Въпреки тези данни и направеното възражение от страна на ответницата по иска, първоинстанционният съд с определение от 18.04.1996 г. е приел този довод за неоснователен и е изразил становище, че искът може да бъде предявен както преди, така и по време, а също и след приключване на делбата между наследниците.
Изводът е неправилен.
Искът за установяване на принос в увеличаване имуществото на наследодателя е установителен иск с правно основание чл. 97, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 12, ал. 2 ЗН. Той е основан на института за неоснователното обогатяване и е насочен към установяване на точния обем права, останали в наследство от наследодателя. Този иск може да се предяви преди предявяване на иска за делба, а също и по време на неговата висящност до приключване на първото заседание във втората фаза на делбата, която фаза е предназначена за установяване на паричната стойностна наследството, уреждане на сметките между съделителите и прекратяване на съсобствеността, аргумент за което е чл. 286 ГПК. Искът по чл. 12, ал. 2 ЗН има за предмет установяване на некаузалния принос на съделителя в увеличението на стойността на наследствения имот, в случай че не е бил възнаграден за това, за да бъде съобразено това негово вземане и удовлетворено чрез предоставяне на имот или парично. Недопустимо е предявяването на иска след приключване на първото заседание на втората фаза на делбата. Това е срокът, в който съделителите следва да заявят всички претенции по сметките, а претенцията за стойността на увеличението на имота в резултат на действията на единия съделител, извършени приживе на наследодателя, също са претенции по сметките между тях. В този смисъл е т. 5 от ПП на ВС № 7 от 1973 г., а също и постоянната практика, изразена и в решение № 2004 от 16.11.1984 г. по гражд. д. № 1002/1984 г. на II г. о. Като е приел друго, съдът е допуснал нарушение на съдопроизводствените правила и се е произнесъл по недопустим иск.
Решение № 2639 от 27.Х.1972 г. по гр. д. № 1752/72 г., I г. о.
Съдебна практика на ВС на НРБ - граждански отделения, 1972 г., С., Наука и изкуство, 1973 г.
чл. 12, ал. 2 ЗН, чл. 114, ал. 1 ЗЗД
Давността за претенцията по чл. 12, ал. 2 от Закона за наследството започва да тече от откриване на наследството.
¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤
В протеста се поддържа, че претенциите на ищеца за направените от него подобрения до смъртта на наследодателката следва да се уредят въз основа правилата на института на неоснователно обогатяване, а за тях давността започвала да тече от момента, когато са направени. Районният и градският съд неправилно са приели, че основанието на иска за тези подобрения е чл. 12, ал. 2 ЗН и че петгодишната давност за тях започва да тече от окончателното приключване на делбеното производство. Като не са уважили възражението за давност, съдилищата са нарушили закона.
Върховният съд не споделя разбирането, изразено в протеста, че давността за направени подобрения приживе на наследодателя започва да тече от момента, когато са извършени, защото претенцията се основава на чл. 59 ЗЗД. В същност както правилно е приел и С. градски съд, искът се основава на чл. 12, ал. 2 ЗН. Рамките на чл. 12, ал. 2 ЗН са твърде широки. Изисква се наследникът да е спомогнал приживе на наследодателя да се увеличи наследството, което може да стане чрез вложен труд, средства, извършени подобрения и пр. Иск по чл. 12, ал. 2 ЗН може да се води само от наследник, призован да наследява. Този иск е особен, макар и да почива на принципа за недопустимост на неоснователното обогатяване, и се поражда при откриване на наследството, щом като до този момент не е осъществена претенция срещу самия наследодател за извършеното увеличение на имуществото. Този иск се насочва срещу другите наследници и въпросът за давността се решава по особен начин. Логично е да се приеме, че започва да тече от момента на откриване наследството, а не от извършване подобренията, нито пък, както е приел С. градски съд, от приключване производството по делбата. Претенцията по чл. 12, ал. 2 ЗН в своето основание е и условна. Предявителят трябва да не е възнаграден по друг начин. Това може да стане до откриване на наследството чрез дарение, завещание и пр. Да се приеме, че давност за извършени подобрения приживе на наследодателя или увеличение на имуществото по друг начин започва да тече от извършването им, респ. от влагане труд и пр., значи да се пренебрегне и един етичен мотив на закона - неудобството да се уреждат по съдебен ред отношенията между лица, обикновено живеещи заедно, близки сродници, в едно общо домакинство. Законът е предоставил изравняването да може да стане и в един по-късен момент - при делбата, с призованите към наследство лица. Не може, от друга страна, да се счита становището, застъпено от С. градски съд, че за претенцията по чл. 12, ал. 2 ЗН давност не тече до завършване на делбата, нито пък, че е непогасяема по давност по аналогия на чл. 34, ал. 1 ЗС. Както вече се каза, касае се за едно право, което възниква, и вземането става изискуемо от момента на откриване наследството. Не трябва също така да се счита, че случаят се покрива, с хипотезата, посочена в Постановление № 4/64 г. на Пленума на ВС, т. 17, според която давността на вземането на съделителите за извършени подобрения в съсобствения имот, който подобрителят владее, започва да тече от предявяване на иска за делба. Тази хипотеза има предвид подобрения, извършени след откриване на наследството, в съсобствения вече на наследниците имот.
Решение № 1804 от 4.12.2000 г. на ВКС по гр. д. № 813/2000 г., IV г. о., докладчик съдията Жанин Силдарева
Бюлетин на ВКС, бр. 4/2000 г., стр. 39
чл. 12, ал. 2 ЗН чл. 286 ГПК
Искането на съделителя, който приживе на наследодателя е спомогнал за увеличение на наследството, може да се предяви най-късно до приключване на първото заседание на втората фаза на делбата.
¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤
Касаторът е предявил установителен иск срещу сестра си за да установи, че приживе на наследодателите им техни родители е спомогнал да се увеличи оставеното от тях наследство, като е извършил подобрения в притежаваните от тях апартамент и вилно място.
От данните по делото се установява, че към датата на предявяване на иск 15.03.1996 г. между същите страни е имало висящо дело за делба на наследственото имущество, което е било във втората фаза по извършване на делбата. В това производство касаторът не е предявил установителния иск по чл. 12, ал. 2 ЗН. Въпреки тези данни и направеното възражение от страна на ответницата по иска, първоинстанционният съд с определение от 18.04.1996 г. е приел този довод за неоснователен и е изразил становище, че искът може да бъде предявен както преди, така и по време, а също и след приключване на делбата между наследниците.
Изводът е неправилен.
Искът за установяване на принос в увеличаване имуществото на наследодателя е установителен иск с правно основание на чл. 97, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 12, ал. 2 ЗН. Той е основан на института за неоснователно обогатяване и е насочен към установяване на точния обем права, останали в наследство от наследодателя. Този иск може да се предяви преди предявяване на иск за делба, а също и по време на неговата висящност до приключване на първото заседание във втората фаза на делбата, която фаза е предназначена за установяване на паричната стойност на наследството, уреждане на сметките между съделителите и прекратяване на собствеността, аргумент за което е чл. 286 ГПК. Искът по чл. 12, ал. 2 ЗН има за предмет установяване на некаузалния принос на съделителя в увеличението на стойността на наследствения имот в случай, че не е бил възнаграден за това, за да бъде съобразено това негово вземане и удовлетворено чрез предоставяне на имот или парично. Недопустимо е предявяването на иска след приключване на първото заседание на втората фаза на делбата. Това е срокът, в който съделителите следва да заявят всички претенции по сметките, а претенцията за стойността на увеличението на имота в резултат на действията на единия съделител, извършени приживе на наследодателя, също са претенции по сметките между тях. В този смисъл е т. 5 от ПП на ВС № 7 от 1973 г., а също и постоянната практика, изразена и в решение № 2004 от 16.11.1984 г. по гр. д. № 1002/84 г. на II-ро г. о. Като е приел друго, съдът е допуснал нарушение на съдопроизводствените правила и се е произнесъл по недопустим иск.
Решение № 88 от 29.I.1991 г. по гр. д. № 1365/90 г., I г. о., докладчик член-съдията В. Костов
Съдебна практика, Бюлетин на ВС на РБ, 1991 г., бр. 4, № 18, стр. 16
чл. 12, ал. 2 ЗНасл.
чл. 110 ЗЗД
Искът за увеличение на наследството приживе на наследодателя може да се предяви на делбения процес, както и по общия исков ред след смъртта на наследодателя в давностния срок по чл. 110 ЗЗД.
¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤
Необосновано се поддържа молбата за преглед, че предявеният иск с посоченото правно основание е недопустим в смисъл, че той може да се предявява само в рамките на делбения процес между сънаследниците при посочените в чл. 286 ГПК предпоставки. Такава законна забрана не съществува. От обстоятелството, че искът по чл. 12, ал. 2 ЗНасл. може да се предяви във втората фаза на съдебната делба, не може да се направи извод, че извън делбения процес и в отделно исково производство той е недопустим. В този смисъл неправилно е позоваването на т. 4-та от ППВС № 4/64 г., тъй като то има предвид делбеното производство като особено исково производство, а не обикновения исков процес. Така че законосъобразно и двете редовни съдебни инстанции са приели, че предявеният иск с посоченото правно основание е недопустим.
Необосновано се поддържа също така, че искът е погасен по давност. В процесния случай намира приложение разпоредбата на чл. 110 ЗЗД за общата погасителна давност, която е пет години от възникване на основанието за предявяването на иска за направени подобрения в имота на двамата наследодатели приживе. Тъй като съгласно разпоредбата на чл. 25, ал. 2 СК двамата наследодатели са били солидарни задължени спрямо ищците за извършените от тях подобрения, то петгодишния давностен срок за предявяването на иска е започнал да тече от датата на смъртта на наследодателката на страните Р. М. Г., починала на 4.VI.1987 г., който давностен срок до датата на предявяването на иска (21.V.1990 г.) не е бил изтекъл.
Решение № 127 от 31.XII.1981 г. по гр. д. № 106/81 г., ОСГК
Съдебна практика на ВС на НРБ, Гражданска колегия - 1981 г., С., Наука и изкуство, 1982 г.
чл. 12, ал. 2 ЗНасл., чл. 110 ЗЗД
Сънаследник, който приживе на наследодателя е спомогнал за увеличение на наследството и не е бил възнаграден по друг начин, има възможност да търси икономическо изравняване освен при ликвидиране съсобствеността с делба и с иск на общо основание, ако сънаследниците общо продадат наследствения имот или същият бъде отчужден преди делбата. Това е пак искът по чл. 12, ал. 2 ЗНасл. Вземането става изискуемо от деня на отчуждението или продажбата, тъй като от този момент възниква правото на сънаследника до получи компенсация за извършеното от него увеличение на имот. От тази дата започва да тече и давностният срок по чл. 110 ЗЗД.
¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤
Л. Д. Д. от гр. М. е предявил против Р. С. Д. от същия град иск за сумата 3806,79 лв. За част от тази сума в размер 2450 лв. ищецът поддържа, че представлява стойността на подобрения, извършени от него в наследствения на двамата имот. Същевременно се поддържа, че съсобствениците продали имота по надлежния ред за сумата 15 104,52 лв., която включва и стойността на подобренията. Продажната стойност според ищеца е разделена по равно между страните, но тъй като тя включва и стойността на подобренията, ответницата му дължи 3/8 от тази стойност, или 918,75 лв. Искът за тази сума е отхвърлен от районния съд по съображения, че вземането е погасено по давност: подобренията са извършени през 1957 г. и 1958 г. и петгодишният срок по чл. 110 ЗЗД оттогава до предявяването на иска е изтекъл. С решението на Върховния съд този извод е приет за законосъобразен, защото основанието на иска е в чл. 59 ЗЗД. Затова и вземането е станало изискуемо от деня на извършване на подобренията.
Необосновано е прието, че се касае до иск с основание в чл. 59 ЗЗД. Фактическите твърдения в исковата молба не сочат на иск за неоснователно обогатяване, а за иск на сънаследник, който приживе на наследодателя е спомогнал да се увеличи наследството и поради това претендира за заплащане на това увеличение - чл. 12, ал. 2 3Н. В основата на този иск е залегнал принципът за недопустимост от необосновано преминаване на блага от имуществото на едно лице в патримониума на друго, но от това не следва, че се касае до общия иск за неоснователно обогатяване по чл. 59, ал. 1 ЗЗД. При това общият иск по силата на чл. 59, ал. 2 33Д стои на разположение само на този, който не разполага и не е разполагал с друг иск, за да се защити. Щом ищецът може да търси възстановяване на даденото по силата на чл. 12, ал. 2 ЗН, неговият иск не може да се квалифицира като такъв по чл. 59, ал. 1 ЗЗД.
Искането по чл. 12, ал. 2 3Н между сънаследници се осъществява при обикновеното ликвидиране на създадената по наследство съсобственост, т. е. при делбата. В такъв случай давността за вземането започва да тече от предявяване на иска за делба (срв. в този смисъл Постановление № 7/73 г., ВС, Пл., т. 4, б. "б").
Напълно възможно е обаче съсобствеността да бъде ликвидирана и по друг начин, например ако сънаследственият имот бъде отчужден в лицето на сънаследниците, преди те да са се поделили. В такъв случай сънаследникът, който е спомогнал за увеличение на наследството и не е бил възнаграден по друг начин, има възможност да търси икономическо изравняване с иск на общо основание. Това е пак иск по чл. 12, ал. 2 ЗН. Вземането става изискуемо от деня, в който е извършено отчуждението. От този момент възниква правото на сънаследника да получи компенсация за извършеното от него увеличение на наследството (срв. в този смисъл Р. № 12/81 г., ВС, ОСГК).
Аналогично е положението и тогава, когато сънаследниците общо продадат наследствения имот. И в този случай трябва да се дойде до икономическо изравняване, като се даде парична компенсация за вложеното от сънаследник по увеличение на наследството чрез извършените подобрения приживе на наследодателя. Вземането и при тази хипотеза трябва да се счете изискуемо от деня, когато е извършена продажбата, а не от деня, когато са вложени средствата за подобренията. Това е така, защото, ако имотът не е бил продаден по взаимно съгласие на сънаследниците, те биха уредили спора за увеличение на наследството при предявяване на иска за делба. Щом такъв иск не може да се предяви, защото съсобствеността се ликвидира по друг начин, логично е давностния срок по чл. 110 ЗЗД да започне да тече от датата на продажбата на имота.
Решение № 3205 от 23.IX.1959 г. по гр. д. № 5150/59 г., I г. о.
Съдебна практика на ВС на НРБ - граждански отделения, 1959 г., С., Наука и изкуство, 1960 г.
чл. 12 ЗНасл., чл. 110 ЗЗД
Вземането на сънаследник, който приживе на наследодателя е спомогнал да се увеличи наследството и то не е уредено в имот или пари при делбата, се погасява с изтичане на 5 години от окончателното завършване на делбата.
С исковата молба ищецът като наследник на М. С. И. е заявил, че търси от другите наследници - ответници по делото, стойността на подобренията, които той е извършил в наследствения имот преди смъртта на наследодателя.
Искът има основанието си в чл. 12, ал. 2 от Закона за наследството.
От събраните доказателства народният съд приел, че претенцията на ищеца е основателна и доказана в размер на 3100 лева.
Окръжният съд приел, че искът няма основанието си в чл. 12 от Закона за наследството, че претендираната стойност за подобренията, направени от наследниците приживе на наследодателя, има основанието си в иск на общо основание, че той се погасява с изтичане на 5 години от датата на извършване подобренията.
Тълкуването, дадено от окръжния съд, е неправилно и в разрез с точния смисъл на закона. Давност между сънаследниците за претендираната стойност на подобренията, направени от един от тях преди смъртта на наследодателя им, до завършване на делбата не тече. Ако искът не е предявен и разрешен при делбата, съсобственикът, пропуснал да направи това, не губи възможността да предяви отделен иск до изтичането на 5 години от деня на окончателното завършване на делбата. Това произтича от чл. 12, ал. 2 от Закона за наследството. Противното би означавало, че при делбените производства всички претенции за подобрения, направени от някои от сънаследниците, биха се отхвърлили поради изтекла давност. Окръжният съд, като е приел противното, особено съществено е нарушил чл. 12, ал. 2 от Закона за наследството и чл. 110 ЗЗД.
Решение № 1804 от 14.12.2000 г. на ВАС по г. д. № 813/2000 г., IV г. о.
сп. "Собственост и право", бр. 2/2001 г., стр. 58
чл. 12, ал. 2 ЗН чл. 286 ГПК
Искането на съделителя, който приживе на наследодателя е спомогнал за увеличение на наследството, е спомогнал за увеличение на наследството, може да се предяви най-късно до приключване на първото заседание на втората фаза на делбата.
¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤
Касаторът е предявил установителен иск срещу сестра си, за да установи, че приживе на наследодателите им - техни родители, е спомогнал да се увеличи оставеното от тях наследство, като е извършил подобрения в притежавания от тях апартамент.
От данните по делото се установява, че към датата на предявения на иска - 15.03.1996 г., между същите страни е имало висящо дело за делба на наследственото имущество, което е било във втората фаза по извършване на делбата. В това производство касаторът не е предявил установителния иск по чл. 12, ал. 2 ЗН. Въпреки тези данни и направеното възражение от страна на ответницата по иска, първоинстанционният съд с определение от 18.04.1996 г. е приел този довод за неоснователен и е изразил становище, че искът може да бъде предявен както преди, така и по време, а също и след приключване на делбата между наследниците.
Изводът е неправилен.
Искът за установяване на принос в увеличаване имуществото на наследодателя е установителен иск с правно основание чл. 97, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 12, ал. 2 ЗН. Той е основан на института за неоснователното обогатяване и е насочен към установяване на точния обем права, останали в наследство от наследодателя. Този иск може да се предяви преди предявяване на иска за делба, а също и по време на неговата висящност до приключване на първото заседание във втората фаза на делбата, която фаза е предназначена за установяване на паричната стойностна наследството, уреждане на сметките между съделителите и прекратяване на съсобствеността, аргумент за което е чл. 286 ГПК. Искът по чл. 12, ал. 2 ЗН има за предмет установяване на некаузалния принос на съделителя в увеличението на стойността на наследствения имот, в случай че не е бил възнаграден за това, за да бъде съобразено това негово вземане и удовлетворено чрез предоставяне на имот или парично. Недопустимо е предявяването на иска след приключване на първото заседание на втората фаза на делбата. Това е срокът, в който съделителите следва да заявят всички претенции по сметките, а претенцията за стойността на увеличението на имота в резултат на действията на единия съделител, извършени приживе на наследодателя, също са претенции по сметките между тях. В този смисъл е т. 5 от ПП на ВС № 7 от 1973 г., а също и постоянната практика, изразена и в решение № 2004 от 16.11.1984 г. по гражд. д. № 1002/1984 г. на II г. о. Като е приел друго, съдът е допуснал нарушение на съдопроизводствените правила и се е произнесъл по недопустим иск.
- mandradjiev
- Младши потребител
- Мнения: 19
- Регистриран на: 29 Мар 2005, 15:17
Давност по чл. 12 ал.2 ЗН
от 7777* » 11 Авг 2005, 13:17
Колега mandradjiev, трогната съм! Много благодаря! От сутринта мислех, че никой не обръща внимание на моя проблем. Не съм била права! Още веднъж благодаря! На вас успех!
- 7777*
4 мнения
• Страница 1 от 1
|
|
|
Кой е на линия
Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 33 госта