Колеги разполагате ли с целия текст на Решение № 149 от 1.11.1958 г. по гр.д. №110/58 на ОСГК, много ми е необходимо! Благодаря на отзовалите се
svetlozar.nikolov@gmail.com
- Дата и час: 30 Ное 2024, 01:21 • Часовете са според зоната UTC + 2 часа [ DST ]
Решение № 149 от 1.11.1958 г. по гр.д. №110/58 на ОСГК
Правила на форума
Темите в този раздел на форума могат да бъдат само на български език, изписани на кирилица. Теми и мнения по тях, изписани на латиница, ще бъдат изтривани.
Темите ще съдържат до 50 страници. Мненията над този брой ще бъдат премествани в друга тема-продължение, със същото заглавие, като последното мнение от старата тема ще съдържа линк към новата, а първото мнение от новата - линк към старата.
Темите в този раздел на форума могат да бъдат само на български език, изписани на кирилица. Теми и мнения по тях, изписани на латиница, ще бъдат изтривани.
Темите ще съдържат до 50 страници. Мненията над този брой ще бъдат премествани в друга тема-продължение, със същото заглавие, като последното мнение от старата тема ще съдържа линк към новата, а първото мнение от новата - линк към старата.
|
|
|
5 мнения
• Страница 1 от 1
Ето го но е ТВЪРДЕ КРАТКО
от СТТ » 07 Юли 2005, 12:17
Решение № 149 от 1.XI.1958 г. по гр. д. № 110/58 г., ОСГК
Съдебна практика на ВС на НРБ - граждански отделения, 1958 г., С., Наука и изкуство, 1959 г.
чл. 231, б. "г" ГПК
Не се допуска отмяна на влязло в сила решение когато по един и същ правопроизводящ факт, т.е. за същото искане и на същото основание, е постановено преди него друго влязло в сила решение, което му противоречи, ако страните не са едни и същи.
Съдебна практика на ВС на НРБ - граждански отделения, 1958 г., С., Наука и изкуство, 1959 г.
чл. 231, б. "г" ГПК
Не се допуска отмяна на влязло в сила решение когато по един и същ правопроизводящ факт, т.е. за същото искане и на същото основание, е постановено преди него друго влязло в сила решение, което му противоречи, ако страните не са едни и същи.
- СТТ
от harmaiani » 07 Юли 2005, 12:57
РЕШЕНИЕ № 149 ОТ 01.11.1958 Г. ПО ГР. Д. № 110/58 Г., ОСГК
НЕ СЕ ДОПУСКА ОТМЯНА НА ВЛЯЗЛО В СИЛА РЕШЕНИЕ, КОГАТО ПО ЕДИН И СЪЩ ПРАВОПРОИЗВОДЯЩ ФАКТ, Т. Е. ЗА СЪЩОТО ИСКАНЕ И НА СЪЩОТО ОСНОВАНИЕ, Е ПОСТАНОВЕНО ПРЕДИ НЕГО ДРУГО ВЛЯЗЛО В СИЛА РЕШЕНИЕ, КОЕТО МУ ПРОТИВОРЕЧИ, АКО СТРАНИТЕ НЕ СА ЕДНИ И СЪЩИ.
Чл. 231, буква "г" ГПК
Отмяна на влезли в сила решения може да се иска от всяко легитимирано за това лице, а така също от главния прокурор на НРБ или председателя на ВС, когато основанията за отмяна по чл. 231 ГПК са налице.
Решенията, на които се иска отмяна по съображение, че си противоречат, не са постановени между едни и същи страни. Ответници по тях са различни лица и същите не са необходими другари по смисъла на чл. 172 ГПК.
Страните по тези решения, щом не са едни и същи и същите не са необходими другари, не могат да се отменят на основание чл. 231, буква "г" ГПК, тъй като фактическият състав на същия иска противоречието да съществува между две съдебни решения на общите съдилища, респективно на съд и особена юрисдикция, но с паралелна на съда компетентност, например противоречие между решение на съд и на помирителна комисия по спорове, които влизат в изборната компетентност на работниците и служителите - чл. 136, буква "б" КТ и др. подобни, и те да са влезли в сила, т. е. да не могат вече да се обжалват с обикновените средства за обжалване; да са постановени по същия спорен процес, на същото основание, между същите страни, в същото им качество и да са в нарушение на правилото на чл. 224 ГПК независимо от това по делото било ли е изтъкнато от страните, или погрешно отречено от съда, и на последно място да има между тях противоречие и това противоречие да съществува между диспозитивите на двете решения, а не между мотивите на същите. От съдържанието на решенията, чиято отмяна се иска, не се установява те да са постановени между същите страни. Неустановяване на обстоятелството, че те са постановени между същите страни, дава основание да се приеме, че не е налице фактическият състав за отмяна по чл. 231, буква "г" ГПК, независимо от това, че другите обстоятелства, които изисква същият, са доказани от съдържанието на решенията. Правопораждащият факт, въз основа на който са предявени исковете по двете дела, липсата на сумата 7091 лева по стоков ордер № 3180 от 30.XII.1953 г., макар да е един и същ, не дава основание да се приеме, че са налице условия та на чл. 231, буква "г" ГПК, щом страните по тях не са едни и същи лица и те не са били необходими другари. Разширителното тълкуване на чл. 231, буква "г" ГПК е неоправдано, тъй като за отстраняване неправдата, която се създава с противоречивите решения, възстановяване хармонията с правилата на социалистическото общество, разкриване действителните права и отношения на страните и правилното приложение на закона е открит пътят за преглед по реда на надзора на тези порочни съдебни решения и за това, че фактическият състав на този текст от закона не е налице в случая. Отмяната по чл. 231 ГПК като средство да се отстрани влязло в сила решение, когато то е порочно, не обхваща всички видове порочни решения и всички техни пороци, а само изчерпателно изброените в него фактически състави и същият следва да се тълкува стриктно.
Това тълкуване на чл. 231, буква "г" ГПК не дава основание да се приеме, че може да се допусне отмяна на противоречиви решения, когато има еднаквост на основанието и предмета, но няма еднаквост на страните.
Искането, направено за отмяна на решенията, посочени по-горе на основание чл. 231, буква "г" ГПК, е неоснователно. Разширителното тълкуване на същия в смисъл, че е допустима отмяна на противоречиви решения при еднаквост на основанието и предмета и различие на страните, е неоправдано.
Влезлите в сила порочни решения, при които не са налице фактическите състави по чл. 231 ГПК, но с които особено съществено е нарушен законът, могат да се отменят по реда на прегледа по искане на главния прокурор или председателя на Върховния съд.
НЕ СЕ ДОПУСКА ОТМЯНА НА ВЛЯЗЛО В СИЛА РЕШЕНИЕ, КОГАТО ПО ЕДИН И СЪЩ ПРАВОПРОИЗВОДЯЩ ФАКТ, Т. Е. ЗА СЪЩОТО ИСКАНЕ И НА СЪЩОТО ОСНОВАНИЕ, Е ПОСТАНОВЕНО ПРЕДИ НЕГО ДРУГО ВЛЯЗЛО В СИЛА РЕШЕНИЕ, КОЕТО МУ ПРОТИВОРЕЧИ, АКО СТРАНИТЕ НЕ СА ЕДНИ И СЪЩИ.
Чл. 231, буква "г" ГПК
Отмяна на влезли в сила решения може да се иска от всяко легитимирано за това лице, а така също от главния прокурор на НРБ или председателя на ВС, когато основанията за отмяна по чл. 231 ГПК са налице.
Решенията, на които се иска отмяна по съображение, че си противоречат, не са постановени между едни и същи страни. Ответници по тях са различни лица и същите не са необходими другари по смисъла на чл. 172 ГПК.
Страните по тези решения, щом не са едни и същи и същите не са необходими другари, не могат да се отменят на основание чл. 231, буква "г" ГПК, тъй като фактическият състав на същия иска противоречието да съществува между две съдебни решения на общите съдилища, респективно на съд и особена юрисдикция, но с паралелна на съда компетентност, например противоречие между решение на съд и на помирителна комисия по спорове, които влизат в изборната компетентност на работниците и служителите - чл. 136, буква "б" КТ и др. подобни, и те да са влезли в сила, т. е. да не могат вече да се обжалват с обикновените средства за обжалване; да са постановени по същия спорен процес, на същото основание, между същите страни, в същото им качество и да са в нарушение на правилото на чл. 224 ГПК независимо от това по делото било ли е изтъкнато от страните, или погрешно отречено от съда, и на последно място да има между тях противоречие и това противоречие да съществува между диспозитивите на двете решения, а не между мотивите на същите. От съдържанието на решенията, чиято отмяна се иска, не се установява те да са постановени между същите страни. Неустановяване на обстоятелството, че те са постановени между същите страни, дава основание да се приеме, че не е налице фактическият състав за отмяна по чл. 231, буква "г" ГПК, независимо от това, че другите обстоятелства, които изисква същият, са доказани от съдържанието на решенията. Правопораждащият факт, въз основа на който са предявени исковете по двете дела, липсата на сумата 7091 лева по стоков ордер № 3180 от 30.XII.1953 г., макар да е един и същ, не дава основание да се приеме, че са налице условия та на чл. 231, буква "г" ГПК, щом страните по тях не са едни и същи лица и те не са били необходими другари. Разширителното тълкуване на чл. 231, буква "г" ГПК е неоправдано, тъй като за отстраняване неправдата, която се създава с противоречивите решения, възстановяване хармонията с правилата на социалистическото общество, разкриване действителните права и отношения на страните и правилното приложение на закона е открит пътят за преглед по реда на надзора на тези порочни съдебни решения и за това, че фактическият състав на този текст от закона не е налице в случая. Отмяната по чл. 231 ГПК като средство да се отстрани влязло в сила решение, когато то е порочно, не обхваща всички видове порочни решения и всички техни пороци, а само изчерпателно изброените в него фактически състави и същият следва да се тълкува стриктно.
Това тълкуване на чл. 231, буква "г" ГПК не дава основание да се приеме, че може да се допусне отмяна на противоречиви решения, когато има еднаквост на основанието и предмета, но няма еднаквост на страните.
Искането, направено за отмяна на решенията, посочени по-горе на основание чл. 231, буква "г" ГПК, е неоснователно. Разширителното тълкуване на същия в смисъл, че е допустима отмяна на противоречиви решения при еднаквост на основанието и предмета и различие на страните, е неоправдано.
Влезлите в сила порочни решения, при които не са налице фактическите състави по чл. 231 ГПК, но с които особено съществено е нарушен законът, могат да се отменят по реда на прегледа по искане на главния прокурор или председателя на Върховния съд.
- harmaiani
- BaTSali
5 мнения
• Страница 1 от 1
|
|
|
Кой е на линия
Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 21 госта