lawchoice написа:Какво излиза възмущаваме се от нечие поведение, но ако ни се отдаде възможност сме склонни да постъпим по сходен начин.
Несериозно заключение. Разбира се, че не бих се подигравал на хората в очите им по начина, по който го направиха с мен. Казах го иронично, за да подсиля смисъла. Нито имам възможността, нито имам безочието за това. Ти им казваш, че подобна практика - да се прикриват полицаи от техния ръководител - води до условия за рекет на граждани, и те ти се подсмихват в лицето, без да кажат нищо. Заседанието (според данните в протокола) продължи под 6 минути (от повикването ми до приключването). Изобщо не им дремеше, че МВР отново няма представител. Прокурорът пък и едно основание не даде в защита на становището си. Единият съдия през цялото време си беше забила носа в катедрата и дори не се правеше, че ме слуша.
lawchoice написа:Ама вие искате някои друг да ви решава проблемите - я ИВСС, я ЕСПЧ. В случая не е тяхна работа и затова не следва да търпят критика.
А чия работа е, когато съдът подменя показания и факти? Кой разследва съдията, която си измислила цяло заседание? Кой взема отношение, когато правото на справедлив процес е нарушено?
На първа инстанция имаше две заседания. На първото не успях да отида, но на второто присъствах и задавах въпроси на присъстващия "свидетел". Никой не ми каза, че другите двама са се явили на първото заседание, нито какво са казали, нито че имало нещо надраскано от Началника на КАТ - Плевен върху моите възражения, че нямало да образува проверка. Тези неща ги установих в последствие, след излизане на решението и след като поисках копие от протоколите. В решението второто заседание дори не беше споменато. Решението беше базирано само на първото заседание, в което единият полицай казва, че
си спомня, че съм се намирал на различна улица от посочената в акта. Съответно двамата заявяват, че автомобилът им бил в движение зад мен, което не само че не е вярно, но и третият полицай го отрече, заявявайки, че са били спрели и аз съм минал покрай тях. И какво направи административният съд? Не само че не върна делото за ново разглеждане, ами заяви, че
според всички свидетели полицаите били спрели и т.н., което се твърди само от единия. Нито районният, нито адм. съд поискаха записите от камерите на полицаите. Никой съд не държа сметка на полицаите, че нарочно не привлякоха свидетели (а аз не съм бил дал път на пешеходци в 5 следобед!), а напротив - показанията им, които съществено се разминаваха, бяха брандирани като логически и последователни. Кое му е логическото и последователното да твърдят, че съм се движел по 2 различни улици в един и същ момент, че нямат съвпадение за броя пешеходци, че нямат съвпадение в твърденията за собственото си местоположение (в движение зад =/= спрели пред)? На кого да се оплача, като решението е необжалваемо?
lawchoice написа:Разбира се, че има разлика между твоите твърдения и събраните гласни доказателства, най-малкото защото за неверни показания се носи наказателна отговорност. Дали това ще бъде доказано е въпрос на отделно производство, проведено по надлежния ред, а не е следствие на твоите субективни възприятия относно данните, събрани чрез допуснатите гласни доказателства.
Отговорност явно не се носи, след като Прокуратурата 3 пъти отказа образуването на досъдебно производство - два пъти обжалвах решението на районния прокурор и два пъти му казваха да направи нова проверка. Не знам дали има смисъл трети път да обжалвам. Очевидно Прокуратурата няма желание да разследва лъжещи полицаи. При случая във Варна от 2014 г. Прокуратурата дори е в комбина с полицаите - карала ги да дават нови показания, потърсила им отговорност едва след намесата на телевизионен екип, и то само на 2-ма от 7-та лъжци. 5 години след
доказаното лъжесвидетелстване делото още не е финализирано. След като никоя институция не ти помага, на кого може да се оплаче човек? На Господ ли?
Публикувано на: 20 Фев 2019, 20:28