forum.lex.bg

Здравейте!
Днес получих отказ от НАП да бъдат погасени две задължения на децата ми по НП на МВР по давност. Обаче основанията ми се струват абсолютно нелогични. Вярно, аз не съм юрист, но се опитвам да тълкувам основавайки се на здравия разум.
НП са от 02.2009 г. На 20.04-2010 г. са предявени пред НАП с което давността е прекъсната. Започва да тече нов давностен срок. Правилно ли е тогава твърдението: "След предявяване на НП №...пред НАП В.Търново давностния срок по отношение на глобата се подчинява на разпоредбите на ДОПК. Поради това давностния срок по отношени е на НП № ..започва да тече от 20.04.2010 г. и към настоящия момент не е изтекъл." След като в ДОПК пише:
Чл. 171. (1) Публичните вземания се погасяват с изтичането на 5-годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, освен ако в закон е предвиден по-кратък срок.
А в ЗАНН, който по мое непрофесионално мнение, се явява специален и с приоритет в случая, давностният срок е две години и е изтекъл отдавна. А след 3 дни ще настъпи и абсолютна давност по ЗАНН и би следвало разпоредбите на абсолютната погасителна давност да се приложат служебно. Което въобще не се надявам да се случи.
Ще се радвам ако чуя професионално мнение, че мисля да обжалвам.
Да вмъкна, че в случая въобще не става въпрос за стойността на глобата, която не ме притеснява и мога да платя без проблем, а до желанието и да се приложи закона. Стига да съм прав, разбира се!

"Стига да съм прав, разбира се!"

Не сте. В случая ДОПК е специалния закон.

ch3oh написа:"Стига да съм прав, разбира се!"

Не сте. В случая ДОПК е специалния закон.

Ще ми разясните ли? В такъв случай кога ще се приложи болднатият текст от чл 171 ДОПК?

Прав сте относно разпоредбата на чл.171 от ДОПК, но в случая е трудно да се прецени дали задължението ви се е погасило по давност, тъй като не е ясно дали има "спиране" или "прекъсване" на давността (чл.172 и 173 от ДОПК )

Ами то дори и да има спиране и прекъсване на давността след изтичане на срок с една втора по-дълъг от определения давностен срок задължението се погасява по абсолютна давност. В справката в информационната система на НАП не се вижда отбелязано образувано изпълнително производство, както е по мое задължение. Освен това се чудя мога ли да се позова и на чл 433(1) т. 8 от ГПК за прекратяваване или би следвало да бъде прекратено евентуално изпълнително производство.
Надявам се не ръся много глупости, но и дори да ви разсмивам - бъдете снизходителни! Аз съм само фармацевт

433,(1),т.8 ГПК се отнася за гражданското право. В случая става въпрос за Административно право, прилагат се цитираните разпоредби на ДОПК и чл.82 от ЗАНН.

Да, надявах се за приложимост, но сега прегледах АПК и видях в кои случаи е приложим ГПК в този случай. Не ми се беше налагало да се справям с административното право от времето на ЗАП

neutralen написа::D 433,(1),т.8 ГПК се отнася за гражданското право. В случая става въпрос за Административно право, прилагат се цитираните разпоредби на ДОПК и чл.82 от ЗАНН.

Според мен неправилно се приема, според прочетеното масово мнение в нета, че при образувано ИП нямаш шанс да искаш погасяване по давност по ЗАНН. Чл 82 (4) казва, че разпоредбите на предната алинея (ал 3 в ед. число, а не предните алинеи) не се прилагат ако има образувано изпълнително производство в срока по....
Т.е. не можем да се позовем на абсолютна давност по ЗАНН, но не пречи да се позовем на двегодишния давностен срок, ако не е бил спиран или прекъсван
ПП
Рационалният законодател ни дава правната възможност при липса на действия от страна на кредитора да се защитим позовавйки се на давност

Според мен, поне от това което пишете, излиза че вземането/задължението е погасено по давност, тъй като няма нито "спиране", нито "прекъсване" на давността.
Неправилно считате, че с изпращане на НП в НАП е налице "прекъсване" на давността.
Това е така, щото съгласно чл.172, ал.2 от ДОПК - "Давността се прекъсва с издаването на акта за установяване на публичното вземане, или с предприемане на действия по принудително изпълнение..."
"Действията по принудително изпълнение" са изчерпателно изброени в закона (ДОПК) и това са - запор, възбрана, опис, публична продан, и т.н.
Не са такива действия - образуването на изп. производство, разните съобщения, писма, покани за доброволно изпълнение и други, изпращани на Дл. от Публ. изпълнител. Те не прекъсват давността и с изтичането на 2 годишния срок по чл.82, ал.1 от ЗАНН, задължението се е погасило по давност. Именно в този случай се прилага цитирания от вас чл.171 от ДОПК.

Благодаря!!!

само че в чл. 82 ал.4 от ЗАНН изключването на сроковете по ЗАНН е обусловено само от образуване на изпълнително производство по ДОПК, а не от предприемане на действия по принудително изпълнение. И след като лицето е разбрало за ИД, значи някакви действия са предприети, т.е. давността по ДОПК не е изтекла. Както и да е - може да се обжалва отказа на публичния изпълнител да прекрати делото, за да се стигне до съдебен контрол относно прилагането на правилата на давността. Такива решения и сега могат да се намерят, но не са в полза на длъжника.

Чл.82, ал.4 от ЗАНН, ако сте забелязали е приет 1982 г, когато не е имало ДОПК, който е приет в края на 2005 г.
Мисля, че до приемането на ДОПК, преди това ДПК, принудителното изпълнение се извършваше по реда на ГПК от държавните съдебни изпълнители, което обяснява несъответствието на чл.82, ал.3 и 4 от ЗАНН с действащия сега ДОПК.
Действително има колизия между тези правни норми - чл.82, ал.4 от ЗАНН и чл.171 , ал.1 и 172, ал.2 от ДОПК и тъй като и двата закона са "специални", при тълкуването "кой е приложимия закон" се прилага принципа/правилото - "По-новия закон отменя по-стария". В случая по-новия закон е ДОПК, който определя в кои случаи има "спиране" и "прекъсване" на давността.

Ще се възползвам от темата и аз да попитам нещо. Наказателно постановление от 2003 г. на ХЕИ. Сега е изпратено съобщение от НАП за доброволно изпълнение на основание чл.221 от ДОПК. В съобщението пише, че изпълнителното дело е образувано 2008 г. Може ли да се направи възражение за изтекла давност по чл.82, ал.3. ЗАНН, изпълнителното дело е образувано извън срока по чл. 82, ал.1 от ЗАНН.

http://www.justice.government.bg/15/
скоро този проблем със сроковете за налагане на наказание и за изпълнение на наказание по ЗАНН няма да е актуален, тъй като след конституиране на народното събрание ще бъде приет Кодекс за административните нарушения и наказания. Ако е в горния вариант, жална ни майка.

Здравейте, отново
Обжалвах по административен ред и получих отказ онзи ден Мисля да обжалвам пред адм. съд.
По много от аргументие им може да се спори. Примерно има ли предприети действия по принудително изпълнение. Но основното, което в момента ме вълнува е:
Едно от основанията за отказ е, че по отм ДПК чл 141 ал 1 т 7 Давността спира при предприемане на действия по принудително изпълнение.
Разликата по сега действащия ДОПК е, че в този случай давността прекъсва

Искам да питам кой е приложимия закон? Давността е материално правна норма и следва да се прилага действащия тогава закон За съжаление няма изрична правна норма в противна насока, доколкото знам Като непрофесионалист в тази област разбирам, че разпоредбите на парагараф 5, ал 3 от преходните и заключителни разпоредби на ДОПК не се отнасят към прилагането на на погасителната давност понеже е казано че процесуалните действия по незавършените производста са по разпоредбите на новия кодекс Надявам се да греша и някой да ме поправи!
Основно искам да питам: мога ли в такъв случай при законови промени които са по-благоприятни за мен да искам да се приложи по-благоприятния закон

iva_sh написа:http://www.admcourt-bs.org/CMS_ADM/images_content/0261d811/22932712.htm

Благодаря ти!
Смятам, че съдебните решения трябват да се приемат и изпълняват, но също така, че това не отменя правото ми да имам противно мнение по конкретния случай.Ето текста от ЗАНН
Чл. 82. (1) Административното наказание не се изпълнява, ако са изтекли:
а) две години, когато наложеното наказание е глоба;
б) шест месеца, когато наложеното наказание е временно лишаване от право да се упражнява определена професия или дейност;
в) три месеца, когато наложеното наказание е обществено порицание.
(2) Давността започва да тече от влизане в сила на акта, с който е наложено наказанието, и се прекъсва с всяко действие на надлежните органи, предприето спрямо наказания за изпълнение на наказанието. След завършване на действието, с което е прекъсната давността, започва да тече нова давност.
(3) Независимо от спирането или прекъсването на давността административното наказание не се изпълнява, ако е изтекъл срок, който надвишава с една втора срока по ал. 1.
(4) (Нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) Разпоредбата на предходната алинея не се прилага по отношение на глобата, когато за събирането й в срока по ал. 1 е образувано изпълнително производство. Това се отнася и за висящите дела, давността по които не е изтекла до влизането на тази алинея в сила.
В ал 4 се казва, че "разпоредбата на предходната алинея не се прилагат ....." в определените случаи като е използвано единствено число. Смятам неправилно разширяване обхвата на ал 4 и върху ал 1 и изключване приложимостта на обикновенната давност. Ал 4 се отнася единствено до прилагане на абсолютната давност по ЗАНН.
Освен това попаднах на интересни съдебни решения в полза на прилагане на разпоредбите на чл 81 НК с доводи, че не може извършителят на административни нарушения да се поставя в по - неблагоприятни условия от извършителя на престъпление поради по ниската степен на обществена опасност

чл. 81 от НК е друг въпрос - това е давност за наказателно преследване. В страната има два подхода по този въпрос - повечето съдилища считат, че следва да се прилага НК субсидиарно в ЗАНН, но тук - там това се отхвърля като недопустимо /в ЗАНН няма такава препращаша норма/. Казват, че имало образувано тълкувателно дело във ВАС по искане на омбудсмана, но нямало да има решение по същество, тъй като се чака да се приеме нов Кодекс за административните нарушения и наказания /проектът е на сайта на МП/.

След като НП е влязло в сила единствената давност която може да се обсъжда е давността за изпълнение на наказанието по чл. 82 от ЗАНН, която препраща към ДОПК за наказанието глоба, ако в рамките на срока по ал.1 е образувано изпълнително производство. Има и друг интересен казус - за давноста за изпълнение на наказанията почл. 78а от НК кой текст се прилага - този на чл. 82 от ЗАНН или този по чл. 82 от НК /особено за лишаването от права/. За последното има специална тема в този форум.

Все пак решението е в моя полза, макар и не точно на основанието, което ми се искаше. Може би ако имах някаква базова юридическа подготовка бих бил по-убедителен, но за съжаление нямам. Ще кача все пак материалите ако могат да са от полза някому

ПП
Нещо не мога да се справя с прикачването за това давам линк към решението

http://www.asvt.eu/content/SAS/0061d813/47660613.htm

Решението на Адм.съд е правилно и обосновано. Въпреки това е допусната съществена грешка що се отнася до извода, че давността е "прекъсната" с образуването на изпълнителното дело.
Видно е от цитираните текстове по ДПК(отм) и ДОПК относно правните основания за спиране и прекъсване на давността, никъде не е предвидено "образуването на изп.дело", "поканите за доброволно изнърнение" и разните "съобщения от органите на НАП до длъжника" да са посочени като основания за "спиране" или "прекъсване" на давността.
ИЗВОДЪТ Е че единствено налагането на ОБЕЗПЕЧИТЕЛВИ МЕРКИ или предприемането на ДЕЙСТВИЯ ПО ПРИНУДИТЕЛНО ИЗПЪЛНЕНИЕ са основания за "спиране" или "прекъсване" на давността.
Както Обезпечителните мерки, така и Действията по принудителното изпълнение СА ИЗЧЕРПАТЕЛНО ИЗБРОЕНИ и в двата цитирани закона .
ДЕЙСТВИЯ ПО ПРИНУДИТЕЛНО ИЗПЪЛНЕНИЕ това са : Запор, Възбрана, Опис, Публична продан.
Така че "образуването на изп.дело" нищо не значи и не прекъсва давността.