Здравейте, колега d_nikolova. Нека започнем с цитираното от Вас решение на ВАС и проблема за обжалваемостта на отказа на областния управител за отписване на имот от актовите книги за държавна собственост.
Малко неточно според мен е становището на колегите от ВАС, че
вписването или отписването на даден имот в актовите книги за държавна собственост е техническо действие, свързано с отчета, регистрацията и управлението на държавните имоти
.
Вписването и отписването – съответно отказът да се отпише имот от актовите книги има удостоверително действие, но то не е само „техническо”. Въпреки това мисля, че колегите от ВАС са прави в материалноправния си извод за необжалваемостта на отказа на обл. управител да отпише имота. Конкретно отказът да се отпише имот от актовите книги е своеобразно изявление на овластения за това орган – областния управител, съдържащо твърдение, че имотът, чието отписване е поискано, е държавна собственост. Ако лицето, поискало това отписване, заявява свои права върху този имот, налице е вещноправен спор, който се разрешава по исков ред, а не чрез оспорване на отказа на областния управител да отпише имота.
Сега да преминем на чл. 32 ал. 2 от Закона за администрацията относно компетентността на областния управител да оспорва актовете на общинския съвет. Считам, че това е особено съдебно административно производство, което частично се отклонява от общите правила на АПК. Целта на това производство е да се постигне баланс между централната държавна власт и органите на местното самоуправление. Това производство няма връзка с възможноста актовете на общинските съвети да бъдат оспорвани от засегнатите граждани или организации – последното зависи от това дали съответният акт на ОбС е индивидуален, общ или нормативен административен акт, и дали оспорващият има правен интерес от оспорването. Докато правомощието на областния управител по чл. 32 ал. 2 от ЗА се простира поначало върху всички актове на общинските съвети (тук правя една уговорка, че в преобладаващата си практика ВАС – особено ІІІ и ІV отделение значително стеснява това правомощие на областния управител, така че мнението ми за всеобхватната” компетентност не се споделя от повечето от съставите на ВАС). Но областният управител може по своя преценка да упражни или не правомощието си по чл. 32 ал. 2 от ЗА по отношение актовете на общинските съвети. Актът, с който обл. управител оспорва пред съда решение на ОбС, има сезираща функция и не е административен акт, нито акт на произнасяне на по-горестоящ административен орган – Обл. управител не е по-горестоящ на общинския съвет.
Що се отнася до правомощието на обл. управител да отменя актовете на кметове на общини, тук освен възможноста за сезиране на обл. управител като по-горестоящ адм. орган, се предвижда и възможност той служебно да се произнесе по законосъобразноста на акта на кмета на общината. Тук съзирам една съществена недомислица – според текста на чл. 32 ал. 2 изр. 2 от ЗА, той може да направи това в 14 дневен срок от получаването на акта или от сезирането му. Според тази норма излиза, че дори ако актът на кмета не бъде оспорен по адсм. ред в сроковете по глава шеста от АПК, обл. управител пак може да отмени незаконосъобразния според него акт на кмета, ако го получи или бъде сезиран. Не зная как се произнасят във ВАС по тази съществена според мен колизия. Но обещавам да проверя в понеделник.
Подсъдността - родова и местна се определя по правилата на чл. 132 и 133 от АПК. Пож правилата на т. нар. "обща" подсъдност компетентен е административният съд по седалището на органа, издал оспорения адм. акт. При оспорване на акт на общинския съвет - било от обл. управител по реда на чл. 32 ал. 2 от ЗА или от гражданин по реда на дял ІІ от АПК - адм. съд в този съдебен район, в който се намира общината, чийто общински съвет е издал акта.