forum.lex.bg

Колеги,имам практически въпрос.Продажбата на дружество -ЕООД от едно лице на друго следва да се извърши по реда на чл.15 /сделка с предприятие/ТЗ.Известни са ми обаче случаи, когато това се прави не по този ред а по реда на изкупуване на всички дялове на ЕООД-то по реда на чл.129 ТЗ и с тази процедура фактически се продава цялото предприятие респективно- постига се същата цел както по реда на чл.15 ТЗ.Въпросът ми е считатате ли подобна практика за законосъобразна и ако е така то тогава къкъв е смисълът от съществуването на чл.15 и сл. в закона.Какви са разликите във фактическите и юридическите последици от едно прехвърляне на собствеността по чл.15 и такова по чл.129 конкретно когато се касае за ЕООД.

Твоят въпрос не е за специалисти, а за хора, които са си взели изпита по търговско право.
Да, абсолютно законосъобразна е тази практика.

Изразът "продажба на дружество" не е точен.

При сделката по чл. 15 ЕООД-то прехвърля свое имущество - права и задължения, обединени от това, че са част от една и съща дейност. Евентуално получава срещу това цена по сделката.
То е страна по сделката. Остава непроменено като субект, като дружество. И собственикът на капитала му остава същият. Измененията настъпват в имуществото на ЕООД-то - в онова, което то самото притежава. И, предполага се - в дейността му. Независимо дали ще пристъпи към ликвидация или не.

Дяловете в едно ЕООД не са притежание на самото него, не са негово имущество, а на съдружниците. При прехвърляне на дялове се сменя съдружник, респективно при ЕООД - едноличният собственик на капитала (той може да се разглежда като единствен съдружник). Имуществото (права и задължения) и дейността на ЕООД-то си остават непроменени. То не е и страна по сделката за прехвърляне на дяловете. Страни са старият и новият собственик на капитала. И това НЕ Е прехвърляне на търговско предприятие. Не такъв смисъл влага ТЗ в думата "предприятие". Друг въпрос е, че други закони наричат "предприятие" самото лице - за ТЗ предприятието е "права, задължения и фактически отношения", обект на притежаване, имущество на притежателя си.

и ако е така то тогава какъв е смисълът от съществуването на чл.15 и сл. в закона

Ами защо, зависи на кой какво му трябва, какво предпочита и какво вече има.

Колега какво развитие претърпя казуса, който постави миналия месец, че и мен доста ме вълнува такъв способ за увеличение на капитала цитирам:
"В конкретния случай става въпрос за АД с петима акционери от които двамата -роднински свързани държат мажоритарен пакет над 90% от капитала и управлението на дружеството а останалите трима са обикновени акционери.Мажоритарните акционери вземат решение на ОС да увеличат капитала на дружеството чрез увеличение номиналната стойност на вече записаните и изцяло платени преди години/при основаването на дружеството/акции .Намерението е миноритарните трима акционери,които са материално слаби и/или отсъстват от страната/не могат да узнаят за процедурата/ след невнасяне на допълнителната вноска за увеличение на капитала да им се приложи чл 189 ал.2 и 3 от ТЗ- унищожаване на акциите им и изключване от дружеството.По принцип увеличението на капитала не се налага по стопански причини.
Моля за мнения относно законосъобразността на подобни действия пред вид обстоятелството ,че ТЗ не съдържа конкретни норми касаещи правила и процедура по този конкретен начин за увеличение на капитала и последствията от това"

За колегата Solomon
относно казуса с акционерното дружество - проверих практиката на окръжните съдилища през последните пет години и се оказа,че този начин за елиминиране на миноритарни акционери се прилага доста често- поне десет случая за всяка година.Очевидно се използва непълнотота на закона и същият се прилага чрез недобросъвестно разширено тълкуване от" компетентните" ни съдии.Според мен практиката е порочна и може да се оспори съдебно от всеки заинтересован акционер "прецакан и окраден "по този начин.Систематичното тълкуване на нормите на ТЗ в тази част с оглед общата теория на акционернот право,според мен допуска увеличение на капитала чрез увеличение на стойността на акциите -САМО АКО ТОВА СЕ ПРАВИ ЧРЕЗ ПРЕОЦЕНКА НА РЕАЛНАТА СТОЙНОСТ НА АКТИВИТЕ НА АКЦ-ДРУЖЕСТВО но не и да се изисква "доплащане на вече придобити стари акции.

Що се относя до сегашния ми въпрос Sorry Portokal но въпроса наистина е за специалисти и то такива с добра теория и практически опит.Обяснения на ниво "преминал изпита по търговско право" не вършат работа.препоръчвам допълнителна литература като например
Систематичен курс по българско търг.право на проф.Константин Кацаров -старо е но всъщност е източника на проф.Герджиков когато
твореше сегашния доста "неприличен" ТЗ.
Прегледай и съдебната практика и ще си изясниш какво е в действителност това "търговско предприятия" , сделките с него и последиците от тях.

Sorry, Geovan, но аз освен че съм си взела изпита, съм прегледала и съдебната практика още преди да ми я препоръчаш, а и съм чела това-онова от литературата. Не претендирам, че съм специалистка по търговско право, но определено съм наясно каква е разликата между прехвърляне на предприятие по чл. 15 и прехвърляне на дялове в дружество с ограничена отговорност (било то и всички дялове в едно ЕООД). Ако ти не правиш такава разлика, не мога да ти помогна, макар че съвсем добронамерено се опитах. А това наистина се учи в четвърти курс.

Като прост финансист... се чудя как може да се приравни една сделка с имущество със сделка с капитали...
Все едно да кажете, че ако купите половината дялове на едно ООД, вие притежавате точно определените половин машини...
Ама като сеирджия, я да погледам още

Прегледах наново съдебната практика, за да се опитам да си изясня най-после, както казваш, какво в действителност е това "търговско предприятие". И дали подобна практика на прехвърляне на дялове е законосъобразна. Като гледам, ВАС и ВКС не виждат нещо незаконосъобразно в нея, затова пък определено я отграничават от прехвърлянето на предприятие.
Ако си се почувствал засегнат, извинявай. Не съм имала това за цел. Но имам представа какво в действителност е търговско предприятие по смисъла на ТЗ и виждам разликата между двата вида сделки и последиците им.

Решение 2039 от 6.03.2003 на ВАС по адм. дело 10975/2002, V о., докладчик съдията Захаринка Тодорова
... На второ място, видно е, че с решения на Пернишкия и Варненския окръжен съд, № 314/25.03.2002 г. и Решение без № от 12.07.2002 г., по фирменото дело на "Евроком 63" ЕООД, гр. Перник, са вписани промени - промяна в седалището, от гр. Перник, в гр. Варна, със съответния му адрес на управление; прехвърляне на 100% от дружествените дялове в собственост на Станислав Иванов Начев, прекратяване членството на Георги Любомиров Личев; заличаване на същия като съдружник и вписване като едноличен собственик на капитала, управител и представляващ същото - Станислав Иванов Начев. С тези данни, въпреки, че е бил уведомен, административният орган не се е съобразил.
Позоваването на чл. 15, ал. 2 от Търговския закон е неправилно, тъй като касае "прехвърляне на предприятие", различно от прехвърлянето на дружествени дялове, осъществено в случая. Въпреки, че ЕООД се състои само от един съдружник, той се счита за член на дружеството, с което влиза в правоотношение. Затова не може ЕООД да се идентифицира със собственика на капитала. Последният може да прехвърли своя дял, както в случая, и с това той прекратява членствената си връзка с дружеството. Двата правни субекта, вече бе подчертано, не съвпадат, а се разграничават и в организационно и в имуществено отношение. Прехвърлянето на всички дялове в ЕООД, по реда на чл. 129 ТЗ, води само до промяна на собственика, а не представлява прехвърляне чрез сделка на предприятието, като съвкупност от права, задължения и фактически отношения, по смисъла на чл. 15 от Търговския закон. ...



Решение № Ф-43 от 16.03.1998 г. на ВКС по ф. д. № 271/1997 г., V г. о., докладчик съдията Никола Хитров

Прехвърлянето на всички дялове в ЕООД по реда на чл. 129 ТЗ води само до промяна на собственика, а не представлява прехвърляне чрез сделка на предприятието, като съвкупност от права, задължения и фактически отношения по смисъла на чл. 15 ТЗ.

Делото е образувано по жалба от управителя на Д. инженеринг ЕООД - гр. Г., против решение от 25.11.97 г. по фирмено дело № 2480/91 г. на Г. окръжен съд.
С това решение окръжният съд е вписал прехвърляне на предприятието на Д. инженеринг ЕООД с държавно имущество, регистрирано по същото дело, като съвкупност от права, задължения и фактически отношения на Д. инженеринг 1997 АД - гр. Г.
В жалбата са изложени оплаквания за незаконосъобразност.
Изтъкват се съображения, че заявлението на управителя, по повод на което е постановено обжалваното решение, не съдържа искане за вписване прехвърляне на предприятие по смисъла на чл. 15 и 16 ТЗ, а искането е за вписване промени във вписаните обстоятелства в резултат на извършено прехвърляне на дялове.
Жалбата е основателна.
Без да изложи каквито и да било мотиви, окръжният съд е приел, че е заявено за вписване прехвърляне предприятието Д. инженеринг ЕООД - гр. Г. на Д. инженеринг 1997 г. АД - гр. Г., като съвкупност от права, задължения и фактически отношения по смисъла на чл. 16 ТЗ.
Този извод е неправилен.
Към заявлението на първо място е представен договор от 9.VI.1997 г., сключен на основание чл. 3, ал. 1, т. 1 и чл. 35, ал. 1, т. 1 от ЗППДОП, във връзка с чл. 15 и чл. 129 ТЗ, между министъра на промишлеността в качеството си на орган по чл. З, ал. 1, т. 1 от ЗППДОП - наричан продавач и Д. инженеринг 1997 г. АД - гр. Г., регистрирано от лицата по чл. 5, ал. 2 ЗППДОП - наричан купувач, за покупко-продажба на 3 829 дружествени дяла, представляващи 100% от дяловете в регистрирания капитал на Д. инженеринг ЕООД - гр. Г. Договорът за прехвърляне на дялове е с нотариално заверени подписи в съответствие с изискванията на чл. 129, ал. 2 ТЗ, но по делото е представено ксерокс-копие, което не е сверено за верността с оригинала.
Предмет на приватизационния договор е покупко-продажба на дружествени дялове по реда на чл. 129 ТЗ, а не прехвърляне на предприятие като съвкупност от права, задължения и фактически отношения по смисъла на чл. 15 и чл. 16 ТЗ.
Прехвърлянето на всички дялове води до промяна на собственика - АД е станало собственик на всички дялове, т. е. едноличен собственик на капитала на ЕООД, което досега е било с държавно имущество.
В случая въобще не е налице продажба на предприятие, която да съдържа и преобразуване на ЕООД чрез вливане в АД, което да го купува.
Съгласно чл. 147 ТЗ едноличният собственик на капитала управлява и представлява дружеството лично или чрез определен от него управител. Ако собственикът е юридическо лице, неговият ръководител (както е в случая) или определено от него лице управлява дружеството. Едноличният собственик решава въпросите от компетентността на общото събрание.
Въпреки че ЕООД се състои само от един съдружник, той се счита за член на дружеството, с което влиза в правоотношение. Затова не може ЕООД да се идентифицира със собственика на капитала. Собственикът на капитала може да прехвърли своя дял и с това той прекратява членствената си връзка с ЕООД. Двата правни субекта не съвпадат, а се разграничават в организационно и имуществено отношение. Едноличният собственик на капитала решава сам въпросите от компетентността на общото събрание съгласно чл. 147, ал. 2 ТЗ, като трябва да действува добросъвестно.
В случая окръжният съд не е разгледал заявените за вписване обстоятелства, а се е произнесъл по обстоятелство, което не е предмет на заявлението и не е поискано. Затова решението подлежи на обжалване, защото с него не е била уважена молбата за постановяване на искания охранителен акт.
По изложените съображения постановеното решение е недопустимо и трябва да се обезсили, след което делото да се изпрати на първоинстанционния съд за ново разглеждане.
При новото разглеждане на делото окръжният съд следва да се произнесе заявените обстоятелства подлежат ли на вписване по чл. 174, ал. 2 ТЗ и налице ли са предпоставките по закона и устава за валидно възникване на тези обстоятелства, подлежащи на вписване.

Много ти благодаря колега Геован!
Ако не те затруднявам или ставам прекалено нахален би ли ми разяснил, как ще бъдат "принудени" миноритарните акционери да направят допълнителни вноски към вече записаните и платени от тях акции. Не следва ли Номиналното увеличение на капитала да се извършва единствено със средства на дружеството? При този вид увеличение на капитала, не се ли извършва за сметка на дружественото имущество, което надвишава по стойност вече записания капитал, арг. от чл. 197 ТЗ? А може би могат да се комбинират, тоест част от средствата за увеличението да се наберат чрез вноски, а другата част от средства на дружеството. И сигурно ако акционерите нямат средства да довнесат, за да се допълни номинала до увеличения размер се реализира хипотезата на 189, която по принцип се прилага за изключване на акционер на новоучредено дружество, който не си внесе вноските, срещу записаните акции? Ако имащ под ръка някаква практика по темата, ще почерпя!!!

Колега Solomon,към миноритарните/и всички останали разбира се/ акционери се отправя покана чрез ДВ и ако не доплатят съществуващите си акции следва изключването им по силата на закона - чл 189 ТЗ.Както вече писах,аз не споделям подобна практика като законосъобразна но е факт ,че се допуска от българските съдилища.А целта е ясна - обикновено се прилага при дружества от затворен вид с цел придобиване на целия акционерен капитал от мажаритарните собственици , когато миноритарните такива не желаят да им продадат акциите по цена на номинал или близка на нея но много по-ниска от реалната/според състоянието на дружеството/.По същество си е вид изнудване като се разчита на липса на средства у засегнатите акционери.Практически е възможно искането на всякакъв размер увеличение респ."доплащане".Мажоритерните акционери,които обикновено управляват дружеството намат проблем със собствените си вноски защото за да ги направят спокойно могат да използуват ресурс на дружеството за своя сметка.Не се комбинира с предложения от Вас способ за увеличаване от средства на дружеството, защото това означава да се покаже след преоценка действителната стойност на капитала респ.на акциите.
Практика /като съд.решения по оспорване на процедурата/ не ми е известна но ако проверите в неофициалния раздел на ДВ тема -съобщения до акционери /Сиела/ по години ще откриете доста такива покани за довнасяне на вноски по акции.А такова съобщение се публикува в ДВ едва след като съда разреши с определение /след решение на ОС на АД-то/ увеличението на капитала.

"Като гледам, ВАС и ВКС не виждат нещо незаконосъобразно в нея, затова пък определено я отграничават от прехвърлянето на предприятие. "
Ето това не ми харесва и тук виждам проблем Portokal.
Накратко- прехвърлането на цялото предприятие по чл.15 ТЗ може да е всякакъв вид сделка/продажба ,дарение,замяна и пр./може да се придобие по наследство,чрез съдебно решение и т.н. и това означава придобиване собствеността на цялото ЮЛ , каквото е предприятието ,включващо съвкупността от права ,задължения и взаимоотношения Това включва разбира се и целия капитал на дружеството /вложен в него при учредяването му и употребен за различни цели-машини ,сгради,лицензи ,патенти и пр./.Прехвърлянето на предприятие е сделка не НА ЮЛ а самото ЮЛ е предмет на тази сделка.Поради това при вливане,сливане и пр. вливащото се и сливащите се дружества се прекратяват без ликвидация като остава само приемащото ЮЛ или възникна ново ЮЛ със стари и/или нови собстеници .По същата причина предприятието на ЕТ/което не е ЮЛ/ се прехвърля заедно с фирмата/представляваща субекта/ и идно физ.лице не може да регистрира повече от един ЕТ.Изцяло прехвърленото предприятие по чл.15 от един собственик на друг ако не се влива или слива може да продължи съществуването си под същата форма и фирма/като същото ЮЛ/ но с друг собственик.Това означава,че прехвърлянето по чл.15 включва придобиването на целия капитал/собственост на дружеството-ЮЛ/ но освен това ,пред вид изискванията за извършването, дава реална представа за истинската стойност/цена на дружеството.Последната може да е много над записания уставен капитал а може и да е под него -даже с отрицателен знак ако дружеството е много задлъжняло/ продажби за 1 лев/.При такова прехвърляне е трудно да се скрие реалното състояние на дружеството ,да се покаже формална цена или сделката да се използва за пране на пари и пр.
При прехвърляне собствеността на дялове се прехвърля единствено собственост в/у част от записания капитал с произтичащите от това права и задължения за съдружника по отношение на ЮЛ.Тези сделки обаче са чисто формални и в болшинството случаи цената им по никакъв начин не кореспондира с фактическото положение.Едно ООД има реален капитал от 5000лв единствено докато тези пари са в набирателната му сметка.
Проблема който поставям има реални измерения и последици в практиката.Когато Х изкупи всички дялове на ЕООД той става едноличен собственик на същото и следователно той притежава ЮЛ заедно с всички принадлежащи му права ,задължения и пр.Отделен е въпросът и няма спор за самостоятелността на фикцията ЮЛ по отношение права,задължения и пр различни от тези на физическото лице собственик.
Идентичен е резултата ако Х закупи предприятието на това ЕООД и запази съществуването му под същата форма и фирма/няма законови пречки за това/.Процедурите обаче са различни по форма и по съдържание и защитата и последиците за кредиторите са различни.Може да пострада и придобиващият чрез изкупуване на дяловете защото може да заплати доста голяма сума за уж проспериращо и "имотно" дружество а след това да се окаже,че то има скрити/непоказани задължение,които надхвърлят активите му.Сещам се за много подобни случаи от практиката.Сещам се и за всички тези ДДС-арски и други фирми с огромни задължения прехвърлени/обикновено по реда на чл.129 ТЗ на цигани,старци и младоци.
Та по този повод задавам въпроса дали е правилно и законосъобразно да се заобикаля закона в конкретния случай с ЕООД
като се прилага една процедура вместо друга и кого ползва това.