forum.lex.bg

bvoykov написа:Еми, зависи. Ако искате подробната картинка, четете скритото. Ако искате кратката - най-долу, последният абзац.

По принцип е така, както казвате относно срока. Зависи от съдебния район и от самия съдия, за София съм чувал примерно, че има НАХД, които се бавят и с година, което е странно. За провинцията има случаи, когато има някои конкретни съдии, които могат и с половин година да забавят НОХД и ВНОХД, което не е много разумно. От мои познати съдебни помощници съм чувал, че оправдателни присъди да се пишело било по-лесно, което не ми звучи много логично, тъй като при осъдителните има много неща, които трябва да се обсъдят, включително и излагане на мотиви за вида и размера на наказанието, но както и да е. Дали резултатът ще е такъв, какъвто очаквате, не може да се разбере от простото забавяне. Явно щом го обжалвате, не е във Ваша полза, макар че в предишните си постове смятахте, че ще бъдете оправдан. Има една глупава разпоредба, която според мен е мъртво родена - чл. 368а НПК - "Ускоряване на съдебното производство", която гласи, ако същото се забави 2 години в първа инстанция и 1 година във въззивна, страната може да иска "ускоряването" му, като не се взема предвид срокът, изтекъл когато делото е било спряно... Еми, първо се иска да измине един солиден период от време - 2 години, второ, ако има забавяне, което предполага непроизнасяне за тези две години, то искането за ускоряването едва ли ще бъде от такъв характер, който обективно да "забърза" производството, щото най-често тези дела, от моите скромни впечатления съдя, че се бавят или заради експертизи, или щот не могат да се намерят свидетели, или щото пък някой обвиняем/подсъдим случайно придобил имунитет, тъй като станал кандидат за някакъв си там политически орган и срещу него наказателно преследване не може да се проведе. За определяне на срок за изготвяне на мотиви към вече постановен акт може да стане дума и човек да се възползва от цитираната от мен разпоредба едва като минат 2 години, като не е ясно, докато се върти тази процедура за около 2 може би седмици, дали няма вече да има произнасяне, пък и пак не става ясно доколко "отгоре" ще му въздействат на първоинстанционния съд. В известен смисъл определянето на срок при бавност по чл. 255 и сл. ГПК ми изглежда като че ли "по-ефективно", щото не се иска предварителното изтичане на някакъв срок, а може реално "по всяко време" да се поиска, но въздействието върху забавилия действията съд пак биха имали съмнителен и по-скоро неефикасен ефект.

На практика няма средство, с което да може ефективно да се въздейства на съда да си реши делата в срок, така че Ви остава вариант да чакате. Производствата за "ускоряване" или "определяне на срок при бавност" са рядко използвани, нямам много впечатления от тях, но на теория и на практика ми изглеждат като да не вършат работа. Изисква се търпение. Вече като бъдат изготвени мотивите, най-вероятно ще Ви дадат указания да си допълните жалбата, тъй като няма как да обжалвате качествено, без да знаете съображенията на съда.

kolegat написа:И като пискаш във форума съдията ще ти напише по-бързо мотивите ли ? На мен по едно НАХД, дето приключи преди три години, още не са ми ги написали. Обжалвал съм го. Давността изтече. Съдът е СРС.

На 100% съм убеден, че решението с мотивите и постановлението на прокуратурата няма да издържат във въззивния съд. Там ще ги размажа.
Вече написах възражение от 6 страници срещу "мотивите".

Разгледана по същество – жалбата е основателна относно оплакванията
за допуснати от първостепенния съд съществени по рода си процесуални
нарушения.

Едно от възраженията на предаденото на съд лице е било относно
недопустимостта на производството, поради липса на тъжба до прокуратурата
по реда на чл. 161, ал. 2 от НК. Съдът не е дал отговор на това възражение, с
което е допуснал съществено процесуално нарушение – необсъждайки всички
становища на страните по спора. Не е извършил и служебна проверка в тази
насока, което е било и едно от служебните му задължения при постановяване
на решението – да провери налице ли са изискванията на чл. 378, ал. 4, т. 3 от
НПК за прекратяване на производството преди да продължи с разглеждането
му по същество.

Още в хода на досъдебното
производство жалбоподателят е правил възражения пред надблюдаващия
прокурор за недопустимост на същото / л. 39 от възз. дело/, но на тях е
слагана резолюция „КД“, не са прилагани тези възражения към Досъдебното
производство, не са обсъдени; по тези възражения прокурата не е взела
никакво отношение при наличната липса на произнасяне. Първостепенният
съд е повторил този процесуален пропуск.

При така установеното процесуално движение на преписките, касаещи
отношенията между жалбоподател и св. Ж., въззивната инстанция намери, че
образуваното досъдебно производство е недопустимо и са били налице
условията на чл. 24, ал.1, т. 7 от НПК за прекратяването му. Това е така, тъй
като текстът предвижда да не се образува наказателно производство, а
образувано вече такова да се прекрати, когато в предвидените в особената
част на НК случаи по дела от общ характер липсва тъжба от пострадалия до
прокурора. Настоящата хипотеза е точно такава: молбата на св. Ж., по която е
отпочнало настоящето производство от ********.2021 г. / л. 14 от ДП/ е
отправена до Началника на РПУ ***********, а не до Районна прокуратура *******

Съгл. разпоредбата
на чл. 161, ал. 2 от НК за подобно деяние „ наказателно преследване от общ харатер се възбужда по тъжба на пострадалия до прокуратурата и не
може да се прекрати по негово искане“. Касае се до процесуална разпоредба,
която урежда по специален начин започването на наказателно преследване за
конкретно очертан кръг престъпни деяния от публично-частен характер,
сред които и процесното. В случая липсва тъжба от пострадалата до
прокуратурата, която да постави валидно начало на един евентуален
наказателен процес. По молбата на св. Ж. от 06.04.21 г. РП ******** се е
произнесла с постановление за образуване на наказателно производство без
да е била валидно сезирана

При този процесуален пропуск, накърняващ съществено правата на
жалбоподателя, позовавайки се на данните от полицейската преписка без
преди работата по нея да е предшествана от постановление на прокуратурата
за обазуване на наказателно преследване, прокурорът не е имал едно от
комулативните условия на чл. 207, ал. 1 от НПК за образуване на
наказателното производство – „законния повод“. Предвид особеността на
процесния вид деяние, „законният повод“ за прокурора за образуване на
наказателно производство ще е именно липсващата жалба от пострадалата до
него.
С оглед на изложените съображения, въззивната инстанция намери да са
налице основанията на чл. 334, т. 4 във вр. с чл. 24, ал.1, т. 7 от НПК за
отмяна на обжалваното решение на РС ****и прекратяване на
наказателното производсто.

Предвид изложените събражения, Окръжният съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА Решение № **** г. на Районен съд град ****,
постановено по НАХД № ***/2021 г. като незаконосъобразно.
НА ОСНОВАНИЕ чл. 334, т. 4 във вр. с чл. 24, ал.1, т. 7 от НПК
ПРЕКРАТЯВА наказателнотото производство, образувано срещу Д.С. по
обвинение за престъпление по чл. **** от НК, извършено
в гр. *в периода от пролетта на ***г. до м. март ***г.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.