forum.lex.bg

Здравейте имам въпрос относно ситуация с мой близък роднина.Става въпрос за ПТП(излизане на автомобила встрани от пътя)без да е засегнат никой участник в движението.Свидетел на случилото се е преминаващ друг участник в движението който не спира и продължава,но след 500м вижда патрул полицаи спира и през стъклото им казва,че по назад има ПТП и продължава по пътя си без да остави данни за себеси,от своя страна полицаите посещават ПТП-то и извикват КАТ понеже се оказва че те са охранителна полиция.Служителите на КАТ пристигнали на место,констатират ПТП-то и отчитат с дрегер над 1,2 промила алкохол на водача,свалят номерата задържат го и всичко както се полага.Водача на автомобила е привлечен първоначално като свидетел после и като обвиняем като и в двата случая е с адвокат и се е възползвал от правото си да не дава показания и обяснения пред разследващия полицай.В материалите по делото свидетели са полицаите от двата патрула едните на охранителна полиция другите на КАТ,като лицето което е съобщило за ПТП-то не е известно и съответно не е давало показания.Реално никой от полицаите не е видял кой управлява автомобила,а в акта са писали "водачът".В пледоарията си при разпита на лицето като обвиняем адвоката пледира,че има доказателства за употреба на алкохол,но не и такива за управление на МПС-то и иска прекратяване на всичко.Според вас има ли основание при така развилата се ситуация за осъдителна присъда,каква би могла да е тя или как би следвало да се развият нещата от тук нататък?

Винаги има основания за осъдителна присъда! В пловдивския и варненски съдилища дори не са необходими доказателства, а само обвинителен акт. Не се притеснявайте, ще стане каквото е писано, вероятно ще ви осъдят, а може и да не ви осъдят, каквото дойде.

ivanov_p написа:Винаги има основания за осъдителна присъда! В пловдивския и варненски съдилища дори не са необходими доказателства, а само обвинителен акт. Не се притеснявайте, ще стане каквото е писано, вероятно ще ви осъдят, а може и да не ви осъдят, каквото дойде.

Че що за съдилища са това в които не са необходими доказателствата.То по тази логика могат да си съдят който искат в каквото искат,в такъв случай защо е и разследването след като има съдилища с такава практика?

Че що за съдилища са това в които не са необходими доказателствата.То по тази логика могат да си съдят който искат в каквото искат,в такъв случай защо е и разследването след като има съдилища с такава практика?

Защото е така! Няма юрист, който да отговори на въпроса ви, трябва да се отнесете към социолози, антрополози или политици.
Идентичен с вашия случай, Дупница, шумна компания в двора, съсед се обажда в полицията и казва, че домакина пиян е отишъл с колана да купува алкохол и се е прибрал. След повече от час идва общинска полиция, която вика КАТ, повече от два часа след обаждането вземат проба за олкохол, съдържание около 1,5, и не само, че е осъден, доколкото помня 1 г. с 3 изпитателен, а на две свидетелки съдът налага глоба, защото се смеели по време на заседанието. Съдийката беше накарала адвоката, човек на години, с ишиас, да виси два часа прав на банката. Питам го защо не се е оплакал в колегията, той отговаря: то добре, че не ме набиха.
Това е положението, в България обвинен означава осъден.

Управлението на автомобил с концентрация на алкохол над 1,2 промила е престъпление, независимо дали има ПТП или не, съгласно чл. 343б, ал. 1 от Наказателния кодекс (НК). Макар че разпоредбата казва "с концентрация на алкохол в кръвта", според там специализираната Наредба за тези тестове за алкохол и според съдебната практика, за концентрация на алкохол в кръвта се приемат и данните, отчетени с дрегер. Плюс това, при съмнения, тестваното лице може да поиска и да му бъде взета кръвна проба, която, при установено извършено нарушение или престъпление, ще бъде заплатена от неговия джоб. Значи, те са съставили акт на водача, тествали са го, в този акт са написали, че водачът управлява и така и така, все пак, те не боравят само с нарицателни, то ще има и име на водача в този акт. Как ще съставят акт на водача, без да са го видели? Къде е бил той? То, ако е станало на безлюдна местност, във вечерно време, ще е много ясно, че няма кой друг да е, дори да не се намира фактически зад волана. Пък и ако се е разхождал случайно, не е карал, нека разкаже какво е правил, нека се разпитат и тези, които са го видели там, че не е карал, а се е разхождал в поляната и от любопиство е решил да се приближи до колата, която уж не е негова, но също така е бил почерпен и т.н. и точно тогава са дошли полицаите и са му креснали "Ти си карал!" и са го натопили. Не мисля, че ще издържи в съда, а и мен лично ме съмнява така да е станало. Според мен, лицето, съобщило за ПТП-то, няма какво да се докаже с него. То е видяло само автомобил, излязъл встрани, нито е видяло кой го е карал, нито пък регистрационния му номер е запомнило. Поне аз така мисля.
За съжаление, според мен има достатъчно доказателства за осъждането на Вашия близък. Най-вероятно ще му дадат условна, ако се провинява за първи път. Може и да приключи и със споразумение, ако успеете да го договорите и потенциално условията са по-благоприятни, отколкото съдът би отсъдил. Ако не стане със споразумение - да си признае вината и да иска съкратено съдебно следствие по чл. 371, т. 2 от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), той адвокатът Ви трябва да ги знае тези неща, няма какво да обяснявам.
Рядко се случва да осъдят някого "без доказателства". Обратно, даже когато има доказателства, не успяват да осъдят никого от обвинените. Показателни са делата срещу "висши държавници", които се провалят в съда. Показателни са и делата за т.н. "злополуки", били те трудови или от сорта на "сградата се срути и уби хора" - по чл. 123 от НК, защото там, колкото и доказателства да има, ако прокурорът не си е поиграл да намери всичките относими нормативни актове към дейността и да цитира нарушените разпоредби, всичко отива на вятъра.
Един съдия от нашия районен съд, който беше обвинен за това, че поискал 1000 лв. подкуп, за 35 лв. споразумение за грабеж, макар и осъден на първа инстанция, беше оправдан. Човекът никога не се е занимавал с корупционни практики, беше си невинен и ВКС го потвърди. Самата история звучи смешна, но от СГС ѝ се вързаха. Ще кажете "ама гарван гарвану око не вади" - не знам дали е така, хайде, свраките не се водят гарвани в абсолютния смисъл на думата, но се избиват едни други... както и да е. Нещата бяха така скалъпен и завъртени, че можеха и да го осъдят. Но беше невинен. Оправдаха го. То в затвора трудно влизат виновни, пък какво остава за невинни? Ако това не ви е достатъчно, споменете си за делото за "скъсания пагон" - там бяха натопили едни младежи за хулигански действия, но истината излезе наяве, оправдаха ги и биха шутовете на ченгетата, които са участвали в схемата, а сигурно са се сдобили с някое ДП, а за набедяване, а за лъжесвидетелстване, ама медиите едва ли ще го отразят, щото това не е вече интересно. Нямаше доказателства и не бяха осъдени. Обратно, една млада госпожица, която се оплакваше от полицейско насилие, че са я карали да се съблича и т.н., се оказа, че лъже, заедно с лъжливия си баща... Това са случаи от близкото и не толкова близкото минало. Има аргументи във всяка насока. Има проблеми и при интерпретацията на доказателствата, както бяха осъдили един за измама на първа инстанция, той дал уж телефон в залог в заложна къща, за да вземе 500 лв., но това не било телефон, а само кутията му, в която сложил един чорап и я облицовал наново с фолио, да изглежда като нова и неотваряна, помолил вътре човекът да не я отваря, погасявал си вносктие от време на време, но в един момент спрял... И тогава лъжата лъснала, когато телефонът бил продаден. На втора го оправдаха. Трябва да проверя дали е обжалвано пред ВКС, сигурно е.

П.П. ВКС е оставил в сила възивната присъда - http://domino.vks.bg/bcap/scc/webdata.n ... 620036F53E . Решението е класически пример за трактовка по въпроса за разграничението между наказателноправната и гражданскоправната измама.

ivanov_p написа:Винаги има основания за осъдителна присъда! В пловдивския и варненски съдилища дори не са необходими доказателства, а само обвинителен акт. Не се притеснявайте, ще стане каквото е писано, вероятно ще ви осъдят, а може и да не ви осъдят, каквото дойде.

На базата на немалкия ми опит напълно споделям какво е написал колегата. На 99,99 % в случая осъдителна присъда. Каквато ни е държавицата, такъв ни е и съдът.

Що за юристи са тези, които си позволяват да дават подобни категорични заключения и то от разстояние, по дела, които лично не познават?

bvoykov написа:Управлението на автомобил с концентрация на алкохол над 1,2 промила е престъпление, независимо дали има ПТП или не, съгласно чл. 343б, ал. 1 от Наказателния кодекс (НК). Макар че разпоредбата казва "с концентрация на алкохол в кръвта", според там специализираната Наредба за тези тестове за алкохол и според съдебната практика, за концентрация на алкохол в кръвта се приемат и данните, отчетени с дрегер. Плюс това, при съмнения, тестваното лице може да поиска и да му бъде взета кръвна проба, която, при установено извършено нарушение или престъпление, ще бъде заплатена от неговия джоб. Значи, те са съставили акт на водача, тествали са го, в този акт са написали, че водачът управлява и така и така, все пак, те не боравят само с нарицателни, то ще има и име на водача в този акт. Как ще съставят акт на водача, без да са го видели? Къде е бил той? То, ако е станало на безлюдна местност, във вечерно време, ще е много ясно, че няма кой друг да е, дори да не се намира фактически зад волана. Пък и ако се е разхождал случайно, не е карал, нека разкаже какво е правил, нека се разпитат и тези, които са го видели там, че не е карал, а се е разхождал в поляната и от любопиство е решил да се приближи до колата, която уж не е негова, но също така е бил почерпен и т.н. и точно тогава са дошли полицаите и са му креснали "Ти си карал!" и са го натопили. Не мисля, че ще издържи в съда, а и мен лично ме съмнява така да е станало. Според мен, лицето, съобщило за ПТП-то, няма какво да се докаже с него. То е видяло само автомобил, излязъл встрани, нито е видяло кой го е карал, нито пък регистрационния му номер е запомнило. Поне аз така мисля.
За съжаление, според мен има достатъчно доказателства за осъждането на Вашия близък. Най-вероятно ще му дадат условна, ако се провинява за първи път. Може и да приключи и със споразумение, ако успеете да го договорите и потенциално условията са по-благоприятни, отколкото съдът би отсъдил. Ако не стане със споразумение - да си признае вината и да иска съкратено съдебно следствие по чл. 371, т. 2 от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), той адвокатът Ви трябва да ги знае тези неща, няма какво да обяснявам.
Рядко се случва да осъдят някого "без доказателства". Обратно, даже когато има доказателства, не успяват да осъдят никого от обвинените. Показателни са делата срещу "висши държавници", които се провалят в съда. Показателни са и делата за т.н. "злополуки", били те трудови или от сорта на "сградата се срути и уби хора" - по чл. 123 от НК, защото там, колкото и доказателства да има, ако прокурорът не си е поиграл да намери всичките относими нормативни актове към дейността и да цитира нарушените разпоредби, всичко отива на вятъра.
Един съдия от нашия районен съд, който беше обвинен за това, че поискал 1000 лв. подкуп, за 35 лв. споразумение за грабеж, макар и осъден на първа инстанция, беше оправдан. Човекът никога не се е занимавал с корупционни практики, беше си невинен и ВКС го потвърди. Самата история звучи смешна, но от СГС ѝ се вързаха. Ще кажете "ама гарван гарвану око не вади" - не знам дали е така, хайде, свраките не се водят гарвани в абсолютния смисъл на думата, но се избиват едни други... както и да е. Нещата бяха така скалъпен и завъртени, че можеха и да го осъдят. Но беше невинен. Оправдаха го. То в затвора трудно влизат виновни, пък какво остава за невинни? Ако това не ви е достатъчно, споменете си за делото за "скъсания пагон" - там бяха натопили едни младежи за хулигански действия, но истината излезе наяве, оправдаха ги и биха шутовете на ченгетата, които са участвали в схемата, а сигурно са се сдобили с някое ДП, а за набедяване, а за лъжесвидетелстване, ама медиите едва ли ще го отразят, щото това не е вече интересно. Нямаше доказателства и не бяха осъдени. Обратно, една млада госпожица, която се оплакваше от полицейско насилие, че са я карали да се съблича и т.н., се оказа, че лъже, заедно с лъжливия си баща... Това са случаи от близкото и не толкова близкото минало. Има аргументи във всяка насока. Има проблеми и при интерпретацията на доказателствата, както бяха осъдили един за измама на първа инстанция, той дал уж телефон в залог в заложна къща, за да вземе 500 лв., но това не било телефон, а само кутията му, в която сложил един чорап и я облицовал наново с фолио, да изглежда като нова и неотваряна, помолил вътре човекът да не я отваря, погасявал си вносктие от време на време, но в един момент спрял... И тогава лъжата лъснала, когато телефонът бил продаден. На втора го оправдаха. Трябва да проверя дали е обжалвано пред ВКС, сигурно е.

П.П. ВКС е оставил в сила възивната присъда - http://domino.vks.bg/bcap/scc/webdata.n ... 620036F53E . Решението е класически пример за трактовка по въпроса за разграничението между наказателноправната и гражданскоправната измама.

https://trafficnews.bg/bulgaria/pretsed ... ai-135318/
това е дело от преди няколко дни

Вижте, най-съществената част от работата в който и да е съдебен процес, бил той наказателен или административен така да кажем, както е в цитираната статия, е интерпретацията на доказателствата. Всеки случай е сам за себе си. През интернет е трудно да се даде адекватен съвет, то е трудно да се предвиди и на практика, дори и когато делото с доказателствата е пред адвоката, какво би постановил съдът, но в цялата работа ключовият момент е именно интерпретацията и оценката на доказателствата. В цитираната от Вас статия първоинстанционният съд, който по принцип разглежда и наказателни дела, е счел, че показанията на свидетелите и на полицая са годни да обусловят отговорността на лицето, срещу което е издадено наказателното постановление. На следващата съдебна инстанция, където делото се разглежда от административен съд, в състав от трима съдии, които по принцип правораздават по дела и ред, който най-близо се доближава до гражданското право, а не до наказателното, е решил, че не са налице доказателства и е интерпретирал свидетелските показания по различен начин. Като цяло, макар и спорът както по делото на Вашия близък, така и по това, цитирано в статията, да е свързано по някакъв начин с употребата на алкохол, редът, по който се развиват двете производства, е различен, което внася нови нюанси във възможността да се интерпретира изхода от делото. В статията става дума за едно административно нарушение - когато употребеният алкохол е под 1,2 промила. Във Вашия случай става въпрос за извършено престъпление - което, като деяние, е от по-висока степен от административното нарушение. Все пак, цялата работа в първия случай опира до това, че никой не го е видял да кара. Той все пак е бил в града, може току-що да се е качил. В извънградски условия е много ясно, че колата не може да е скочила в дерето на собствен ход. Така мисля поне. Както виждате, из студията тези дни се разхождат всякакви адвокати, които пледират в полза на техните клиенти и са убедени в тяхната невинност, но съдилищата постановяват осъдителни присъди. Всеки е невинен до доказване на противното с влязла в сила присъда. По наказателните дела съдебните инстанции са три. При административнонаказателните - две. Дори и да последва окончателна осъдителна присъда за някои от "героите" по знаковите дела, ще видите, че същите, както и техните адвокати, ще продължат да твърдят, че са невинни и натопени.