чл. 216 от НПК унищожи или повреди
Публикувано на: 03 Юли 2018, 18:53
Здравейте. Имам подадена Жалба до Районна прокуратура за извършено престъпление по чл. 216 ал.1 от НПК/повреждане на лаково покритие на автомобил-т.е. целия автомобил умишлено е надран с остър предмет/свалено лаково покритие/. Срещу автомобила има монтирана камера, като надежди ми бяха да бъдат свалени сведения от нея.
Прокуратурата прави разследване чрез районен полицай.
1. Излезе Постановление на РП- в което се което потвърждаван наличието на камерата, но не става ясно искана ли е тя, даден ли е достъп до камерата или не. Посочват че са свалени сведения от собственика който казва че на камера липсва паркиран такъв автомобил.
С оглед на това РП заключва:
- че не са събрани данни по смисъла на чл. 211 НПК"Чл. 211. (1) Достатъчно данни за образуване на досъдебно производство са налице, когато може да се направи основателно предположение, че е извършено престъпление."
-Уврежданията не са съставомерни по смисъла на чл. 216 ал.1 от НК- Който унищожи или повреди противозаконно чужда движима или недвижима вещ, се наказва с лишаване от свобода до пет години.
-деянието се очертава като граждански деликат по смисъла на чл.45 ЗЗД
Прекратяват преписката на основание чл.24 ал.1 т.1 НПК/деянието не е престъпление/ и на основание чл.199 и чл.213 НПК
2. Обжалвах това решение пред ОП-излезе Постановление, което отмени постановлението на РП за отказ да се образува наказателно п-во.
3. На основание чл.199-201 от НПК, Апелативна прокуратура, отменя Постановлението на ОКръжна и оставя в сила Постановлението на РАЙОННА, като се мотивира с това, че
ПОВРЕЖДАНЕТО трябва да е такова, че вещта трябва да е така увредена че същата да е негодна за използване.
Търсих в преходните и заключителните разпоредби на НПК "ПОВРЕЖДАНЕ", но определение там няма.
Намерих в интернет "Повреждането представлява такова засягане на субстанцията или структурата на вещта, при което временно или частично се отнема възможността тя да се използва пълноценно съобразно нейното нормално (първоначално) предназначение."
ВЪПРОСИТЕ СА МИ:
1.
Защо следва да се съглася с такова определение наложено не в Нормативния акт, а някакво становище, което няма гаранция за всеобхватност? Като в чл. 216 от НПК казват унищожи или повреди ...в смисъл че ако законотвореца е имал предвид под "Повреди"-това да е трайно т.е. трайната повреда е унищожаване, няма да е повреждане. След като в преходните и заключителни разпоредби липсва трактовка на ПОВРЕЖДАНЕ, не може да се счита че повредата трябва да е такава че вещта да не е годна за позлване. Поне според мен!?!?
2. Как е възможно подобно деяние да не е престъпление- да разбирам ли че ако някой тръгне и дере с нож наред автомобили и им сваля лаково покритие, то това няма да е престъпление т.к. е нарушен естетическия вид на автомобила, а автомобила се движи? Нормално ли е това, някак си не мога да се съглася? В случай че вратата е надупчена цялата, това да не е престъпление, т.к. вещата остава годна за ползване?
Или чисто нов автомобил да бъде издран от...до.... и накрая някой просто защото му е скимнало да го дере или да реши да си затъпи ножа в/у автомобила -това не е ли престъпление?
3. Мога ли да обжалвам ПОСТАНОВЛЕНИЕТО на Апелативен съд-в него не е написано в какъв срок и пред кого може да се обжалва?!?
4. В постановлението на РП е написано че това е деликат по смисъла на чл.45 от ЗЗД "Чл. 45. Всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното.' ?
Възможно ли е да пусна Жалба по този чл. 45 от ЗЗД, пред кого? Още повече че извършителя не е известен? След като не е известен какъв е този граждански иск. Къде е ролята на държавата, да накава извършителите на престъпни деяние, в случай че това не е престъпление?
ОЩЕ МАЛКО ИНФОРМАЦИЯ:
Автомобила беше надран през м.02.2018г. Според мен органите на полицията не са изискали камерата , не са си свършили работата по начина по които трябва да си я свършат и заради това в момента шикалкавят с тези ПОСТАНОВЛЕНИЕ. С първото Постановление на Районна прокуратура се опитаха да ме заблудят че такъв автомобил не е имало паркиран на това място. След като обжалвах и поисках записите за да видя с очите си че не е имало, т.к. бях на 100% сигурна че това не е е възможно/в действителност автомобила беше паркиран там/, измислиха с Постановлението на ОП/окръжна/, че връщат делото до изясняване на фактите. Предполагам, че полицаите не са свършили всичко както трябва-камера не е изискана и прочие, АПЕЛАТИВНА Прокуратура е сезирана от Районна, за да прикрие действията на прокурора който не е наредил камерата да се изисква.
Смятам, че деянието е умишлено и е редно извършителя да си изтърпи наказанието. Много често извършителите на подобни деяния се надяват че ще останат ненаказани и ОБИКНОВЕНО -ДА, те остават ненаказани.......
Непредприемането на действия на ОРГАНИТЕ мотивира подобен вид саморазправи. ФАКТ!
Моля за коментар и отговор и предварително благодаря на тези от Вас, които ще се включат.
Прокуратурата прави разследване чрез районен полицай.
1. Излезе Постановление на РП- в което се което потвърждаван наличието на камерата, но не става ясно искана ли е тя, даден ли е достъп до камерата или не. Посочват че са свалени сведения от собственика който казва че на камера липсва паркиран такъв автомобил.
С оглед на това РП заключва:
- че не са събрани данни по смисъла на чл. 211 НПК"Чл. 211. (1) Достатъчно данни за образуване на досъдебно производство са налице, когато може да се направи основателно предположение, че е извършено престъпление."
-Уврежданията не са съставомерни по смисъла на чл. 216 ал.1 от НК- Който унищожи или повреди противозаконно чужда движима или недвижима вещ, се наказва с лишаване от свобода до пет години.
-деянието се очертава като граждански деликат по смисъла на чл.45 ЗЗД
Прекратяват преписката на основание чл.24 ал.1 т.1 НПК/деянието не е престъпление/ и на основание чл.199 и чл.213 НПК
2. Обжалвах това решение пред ОП-излезе Постановление, което отмени постановлението на РП за отказ да се образува наказателно п-во.
3. На основание чл.199-201 от НПК, Апелативна прокуратура, отменя Постановлението на ОКръжна и оставя в сила Постановлението на РАЙОННА, като се мотивира с това, че
ПОВРЕЖДАНЕТО трябва да е такова, че вещта трябва да е така увредена че същата да е негодна за използване.
Търсих в преходните и заключителните разпоредби на НПК "ПОВРЕЖДАНЕ", но определение там няма.
Намерих в интернет "Повреждането представлява такова засягане на субстанцията или структурата на вещта, при което временно или частично се отнема възможността тя да се използва пълноценно съобразно нейното нормално (първоначално) предназначение."
ВЪПРОСИТЕ СА МИ:
1.
Защо следва да се съглася с такова определение наложено не в Нормативния акт, а някакво становище, което няма гаранция за всеобхватност? Като в чл. 216 от НПК казват унищожи или повреди ...в смисъл че ако законотвореца е имал предвид под "Повреди"-това да е трайно т.е. трайната повреда е унищожаване, няма да е повреждане. След като в преходните и заключителни разпоредби липсва трактовка на ПОВРЕЖДАНЕ, не може да се счита че повредата трябва да е такава че вещта да не е годна за позлване. Поне според мен!?!?
2. Как е възможно подобно деяние да не е престъпление- да разбирам ли че ако някой тръгне и дере с нож наред автомобили и им сваля лаково покритие, то това няма да е престъпление т.к. е нарушен естетическия вид на автомобила, а автомобила се движи? Нормално ли е това, някак си не мога да се съглася? В случай че вратата е надупчена цялата, това да не е престъпление, т.к. вещата остава годна за ползване?
Или чисто нов автомобил да бъде издран от...до.... и накрая някой просто защото му е скимнало да го дере или да реши да си затъпи ножа в/у автомобила -това не е ли престъпление?
3. Мога ли да обжалвам ПОСТАНОВЛЕНИЕТО на Апелативен съд-в него не е написано в какъв срок и пред кого може да се обжалва?!?
4. В постановлението на РП е написано че това е деликат по смисъла на чл.45 от ЗЗД "Чл. 45. Всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното.' ?
Възможно ли е да пусна Жалба по този чл. 45 от ЗЗД, пред кого? Още повече че извършителя не е известен? След като не е известен какъв е този граждански иск. Къде е ролята на държавата, да накава извършителите на престъпни деяние, в случай че това не е престъпление?
ОЩЕ МАЛКО ИНФОРМАЦИЯ:
Автомобила беше надран през м.02.2018г. Според мен органите на полицията не са изискали камерата , не са си свършили работата по начина по които трябва да си я свършат и заради това в момента шикалкавят с тези ПОСТАНОВЛЕНИЕ. С първото Постановление на Районна прокуратура се опитаха да ме заблудят че такъв автомобил не е имало паркиран на това място. След като обжалвах и поисках записите за да видя с очите си че не е имало, т.к. бях на 100% сигурна че това не е е възможно/в действителност автомобила беше паркиран там/, измислиха с Постановлението на ОП/окръжна/, че връщат делото до изясняване на фактите. Предполагам, че полицаите не са свършили всичко както трябва-камера не е изискана и прочие, АПЕЛАТИВНА Прокуратура е сезирана от Районна, за да прикрие действията на прокурора който не е наредил камерата да се изисква.
Смятам, че деянието е умишлено и е редно извършителя да си изтърпи наказанието. Много често извършителите на подобни деяния се надяват че ще останат ненаказани и ОБИКНОВЕНО -ДА, те остават ненаказани.......
Непредприемането на действия на ОРГАНИТЕ мотивира подобен вид саморазправи. ФАКТ!
Моля за коментар и отговор и предварително благодаря на тези от Вас, които ще се включат.