forum.lex.bg

юрист с ДП по чл.206 от НК заради уж погрешка преведени пари в личната му банкова сметка, при положение, че половин година преди това е депозирал ПИСМЕН отказ по Изпълн дело и НЕ ПРЕДСТАВЛЯВА КЛИЕНТА

Здр, колеги, Казусът е следният: 2013 г чрез НБПП колега бива назначен за особ. пр-л по дело за детски издръжки, минава първа инстанция, пуска на предварително изпълнение /вече с хонорар/ Изпълн.дело на клиента, като посочва своя сметка за получаване на сумите от Длъжника/ бивш съпруг/- Колегата представлява Взискателя, който си служи с измама- Първо междувременно започна работа и работи в течение на две години / докато траят делата / първа и втора инстанция/ на скромните 6–шест разл. места, Второ- ежемесечно колегата пуска Декларации по Изп дело, като целта е да се вземат пари за минало време от Държавата/ Общината/ сумата е над 5000 лв , Трето- Взискателя тайно от своя адвокат РАЗКРИВА своя ОТДЕЛНА сметка, където след договорка с Длъжника / бивш съпруг/ започна да получава дължимите суми месец за месец+ част като доплащане за минало време- Т.е. ОПИТВА СЕ ДА ВЗЕМЕ ЕДНИ И СЪЩИ ДЪЛЖИМИ ПАРИ ОТ ДВЕ МЕСТА - виж измама/ Четвърто получава призовки / без знанието на адвоката си и така преклудира правата по делата / вече на Втора инст и по Изп дело– ВСИЧКО ТОВА води до ДЕПОЗИРАНЕ НА ОТКАЗ на адвоката по ИЗПЪЛН дело да го представлява– Тук е разковничето/ това се случило през 2015 год края на пролетта -лятото. Междувременно преключват и делата на Втора инстанция, и адв СЪВЕТВА клиента си да депозира писмено ПРИЗНАНИЕ пред надлежните институции, затова, че неправомерно се е ползвал от юрид. услуги чрез НБПП по тези дела,което той не прави. Тогава адв. му написва всичко това на една декларация в 2 екз/ за клиента и за адв, описвайки стъпките и посочвайки, че ще се разплатят след като се получат средствата от Длъжника/. Тези документи, както и останалите СЛЕД ГОДИНА И ПОЛОВИНА вероятно биват депозирани в комплект през Адв колегия с ИСКАНЕ да се произнесе и да определи хонорари за извършения труд по делата / вкл обжалвания/ като АДВ колегия издаде и Изпл листи. ТОВА НЕ СЕ СЛУЧВА- ВАЖЕН МОМЕНТ - След като през лятото адв се ОТКАЗВА с писмена ЗАЯВКА по ИЗп дело от този свой НЕДОБРОСЪВЕСТЕН КЛИЕНТ - около половин година след това, а може би и повече СЪДИЯ-ИЗПЪЛНИТЕЛЯ УЖ ПО ПОГРЕШКА ПРЕВЕЖДА на АДВОКАТА/ който вече не представлява този клиент/ сума от Длъжника за минало време / пари на куп/ , като за това В ТЕЧЕНИЕ НА ПОВЕЧЕ ОТ ДВЕ ГОДИНИ НЕ МУ ИЗПРАЩАТ НИКАКВИ ПРИЗОВКИ- примерно за СПРАВКА или тн, Но за сметка на това се жалват от него в Адв колегия- КОЯТО ГО ИЗВИКВА и адв се явява, ДЕПОЗИРАЙКИ РАЗПЕЧАТКА от БАНКАТА / заверена със син печат/ ЧЕ ПО НЕГОВАТА СМЕТКА НЕ СА ПОСТЪПВАЛИ ИЗОБЩО ТАКИВА ЧУЖДИ СУМИ и то в такива размери. Въпросът за адвоката е ПРИКЛЮЧЕН- Но не и за СЪДИЯ ИЗПЪЛНИТЕЛЯ- той не спира до тук- Заедно с Адв колегия МУ ОТНЕМАТ ПРАВАТА за цяла година време, за което адв изобщо не бива уведомен, Предава го на ИКОНОМИЧЕСКА ПОЛИЦИЯ с жалба по чл 206 от НК и В ТЕЧЕНИЕ НА ПОВЕЧЕ ОТ ДВЕ ГОДИНИ И ПОЛОВИНА ТОЗИ СЪЩИЯ АДВОКАТ УЖ НЕ БИЛ НАМЕРЕН - но пък и никой не го е търсил- Същият разполага с ТРИ СОБСТВЕНИ ИМОТА, ЛЕКИ КОЛИ И тн, адв кантора- НЕ СА МУ ВРЪЧВАНИ НИКАКВИ ПРИЗОВКИ . Проведен първи разпит- пълна пародия на такъв, на който му СЕ КРЕЩИ- ЗНАЕЛ СИ ЗА ТЕЗИ ПАРИ И НЕ СИ ГИ ВЪРНАЛ- направо твоя адвокат да отива и да се СПОРАЗУМЯВА С ПРОКУРОРА, защото е изпълнен целия състав на престъплението и около 5 пъти му се НАТЯКВА, ЧЕ ....ама СЪДИЯТА ЩЕ БЪДЕ ОСЪДЕН ЗАРАДИ ТЕБЕ и ние знаем, че ти нарочно не връщаш тези пари ! - КОЛЕГИ, питането е, изобщо СЪСТАВОМЕРНО ли е , има ли изобщо деяние, защото сметката е лична, парите не са обект на чл.206 от НК изобщо, а постъпли по лична сметка най-вероятно са били БЛОКИРАНИ, който ги е наредил да постъпят в сметката, вероятно ги е и блокирал, не са били видими на екран и там са си седяли над две и повече години- Подлият Съдия Изпълнител обаче в пъкленото си дело явно е бил посъветван от услужлив колега юрист и е разблокирал сумата и това най-вероятно е станало вече след отнемането на адв права на нашия колега. Не за друго, а ЗА ДА ГО НАКИСНАТ ЗА ОБСЕБВАНЕ. Според мен ОБСЕБВАНЕ НЯМА, НАказанието за лишаване от адв права е изтекло, доколкото ми стана ясно, но не е пускана молба за възстановяване/ аз не съм наясно това автоматично ли става или с нарочна молба/ Но и колегата е бил над 600 дни в болнични през всичкото това време 2014-2017 г . ПИТАНЕТО МИ Е ДА ВРЪЩА ЛИ ПАРИТЕ, които му търсят, или това се брои за ПРИЗНАНИЕ, че наистина ги е обсебил, но пък не случайно обсебването е ДЛЪЖНОСТНО от чл 201 до 205 / а през този период адв НЕ Е БИЛ НА ДЛЪЖНОСТ, за да представлява този свой клиент по Изп дело- там има депозиран отказ/ Малко или много казусът е комплициран . Дори и по моята сметка да постъпят пари ТЕ СТАВАТ МОИ / според лекциите на доц. Румен Марков - ДЛЪЖЕН ЛИ Е ДА ГИ ВРЪЩА, КОГА В КОЙ МОМЕНТ и това би ли помогнало, или би навредило, Само да не излезе, че поради факта, че е със спряна изобщо дейност е БИЛ В КРАЙНА НУЖДА и затова е задържал парите - трабва ли според Вас да възстанови / стартира дейност/ . Опитвам се да огледам казуса от всякъде, но е трудно да се помага на колеги, да не сбъркам, затова се допитвам до Вашите Височайши Особи. МОЛЯ ЗА ПОМОЩ- имам инфо, че ДП е в етап - на трупчета, предстои втори разпит в качество на СВИДЕТЕЛ , пусната е МОЛБА ЗА подмяна /ОТВОД на разсл полицай, но пък е пак комплицирано- той бил старши на останалите разследващи/ СТранното е и че и той за две-три години не бил пратил НИТО ЕДНА ПРИЗОВКА , ама бил звънял по телефона/ чудех се тези телефони СМС нямат ли, бил посетил адреса над 1 милион пъти- толкова ли едно листче и химикал, молив нямаше да напише - Явете се за справка - Едно обаче зная със сигурност - ЗА ДВЕТЕ ГОДИНИ без нито една призовка, / нито арест или др/ или са ТЪПИ или са МРЪСНИ . Дайте съвети - каква версия да държи колегата при разпита/ срамно е да ходи с втори адвокат на разпит за СВИДЕТЕЛ - там не са му и разрешили да ползва такъв, а според мен има право да се допитва за ВСЕКИ ЕДИН ВЪПРОС до адвокат, протокола е подписан под НАТИСК, крещяли са му , избирателни неща са вписали в протокола - Според мен този протокол освен, че може да се откаже от НЕГО / пред Съдия естествено, но пък ще му лепнат Лъжесвидетелство/ може и да БЪДЕ ДОУТОЧНЕН И КОРИГИРАН, защото на отговор - НЕ СИ СПОМНЯМ какво е станало през 2013-2014 г и това след 3 микроинсулта и 1 инфарт - в протокола е бивало вписвано - НЯМА ДА ОТГОВОРЯ, което навежда на мисълта, че има какво да се крие, а няма такъв момент .ТЪНКИЯТ МОМЕНТ е в периода от писмения отказ по Изпълн дело до въпросния момент на превода на тази сума, нали е имало още ЕЖЕМЕСЕЧНИ РЕГУЛЯРНИ ПОСТЪПЛЕНИЯ - плащания от Длъжника по делото, а и те СА ПОСТЪПВАЛИ ПО СМЕТКАТА НА ВЗИСКАТЕЛЯ - Слдователно питането е , как така изведнъж без каквито и да са доводи превеждат по сметка на вече ОТКАЗАЛИЯ се адвокат / нали не са в договорни отношения/ Ей това не мога да разбера, кой на кого какви клопки е заложил, Та това е меко казано СКАНДАЛНО - Аз ще съм СЪДИЯ , брани ме закона и вместо да си призная грешката и да разреша проблема тихо и мирно, ще почна да съдя и да отнемам права. На това какво му казвате ? Какви права има този колега при положение, ЧЕ БЪДЕ ОПРАВДАН, искове за какво и срещу кого- то е явно, че всичко е или на лична основа, или е нагазил чужди интереси, доколкото разбрах и по всякъкъв начин се опитват да го набутат, обещали му били Сливенски затвор, има нанесени 2 побоя/ с Мед освидетелствания, спренати набеждавания / накрая и това с обсебването - СПЕШНО е колеги за Сряда дококото зная - ПОМАГАЙТЕ / извинявам се за дългите обяснения, но все пак светлина по казуса, и аз трудно се ориентирах първоначално/ Предварително благодаря от името на колегата

Отидете при наказателен адвокат.

и двамата сме със завършен ЮФ на СУ, но виж за това как не се досетихме, много сме Ви задължени, бихте ли ни насочили към най-добрия наказателен адвокат за гр. Варна, моля, Благодаря предварително!

Болярски, ако още практикува.

Пиша настоящия коментар с уговорката, че не следва да се считам за „височайша особа” и не претендирам за абсолютна правилност на казаното от мен, просто аз така виждам нещата.

Във Вашия пост аз лично откривам неясноти и несъответствия, които логично пораждат и нови въпроси. На първо място, твърдите, че взискателят си служи с измама. Може би е така, но аз не виждам нищо нередно в това да работи на няколко места, ако твърдението, че почнал работа на 6 места се отнася именно до взискателя, а не до длъжника. Ако твърдите, че неправомерно е използвал правна помощ, то получената от него такава се базира въз основа на подадена от същия молба и посочените към нея доказателства, включително и декларация за имуществено състояние, може към него момент да е бил материално затруднен. За недобросъвестно ползване на правна помощ си има механизми за противодействие. Взискателят, щом е работил на „6 места”, не трябва да се води „социално слаб” и не би трябвало да получава каквато и да е правна помощ. Мисля все пак, че и адвокатът не е трябвало да си трае през цялото време. Не знам какво имате предвид под това, че „ще се разплатят след като се получат средствата от Длъжника”, а и по-горе заявявате, че адвокатът, „вече с хонорар”, е образувал изпълнително дело, но ако е получавал хонорар, докато клиентът му се е ползвал от отпуснатата му правна помощ, то това е забранено на основание чл. 40 от Закона за правната помощ (ЗПП). За мен лично това би било отказ да се заплати предоставената от адвоката правна помощ.
Това, че взискателят работи, не го лишава от правото да иска издръжка от осъдения за нея длъжник. Според чл. 142, ал. 1 СК издръжката се определя от нуждите на издържания и възможностите на задълженото да я плаща лице, тоест тук доходите на взискателя не играят роля, поне според мен, макар че от житейска гледна точка не е много оправдано да съдиш другия, когато изкарваш достатъчно пари от работенето на няколко места.
По втория пункт, за вземането на издръжка от държавата. Аз лично не знам на практика дали държавата (или по-скоро общината) изплаща издръжка за минало време, защото чл. 152, ал. 5 СК гласи, че издръжката се плаща на месеца, следващ този, през който е установено, че длъжникът няма доходи и секвестируемо имущество, от което да се събере издръжката, а общината изплаща издръжка в определен минимален размер съгласно Закона за държавния бюджет. Това, че държавата изплаща издръжка само за конкретен месец следва и от разпоредбата на чл. 8, ал. 3 от Наредбата за определяне на реда за изплащане от държавата на присъдена издръжка, че последната се изплаща след изтичане на месеца, за който тя се дължи.
Не виждам и защо съдебният изпълнител ще превежда по сметка на адвоката присъдената издръжка, щом същият се е отказал да представлява взискателя. Вие също така твърдите, че адвокатът е изпратил изявление до съдебния изпълнител, че първият не следва да се счита за процесуален представител на взискателя, това, ако е сторено, със сигурност би било оневиняващо обстоятелство, поне според мен.
Това, че взискателят тайно си разкрива банкова сметка, по която получава издръжка от длъжника е наистина неправомерно, защото излиза от цялата работа, че длъжникът има имущество, а при тези обстоятелства неправомерно се получават държавни пари. Но все пак задача е на съдебния изпълнител след подадена от взискателя декларация, че не е получил издръжка, да извърши проучване на имуществото на длъжника и да състави констативен протокол, че секвестируемо такова не е открито. А пък това, че взискателят твърди неверни обстоятелства в декларация, която се изисква по силата на постановление на МС (горецитираната от мен Наредба е приета с постановление на МС) си е отделно престъпление по чл. 313 НК. Все пак, е въпрос на доказване дали превежданите суми са наистина за издръжка и дали длъжникът наистина е имал имущество и до колко „съдията” си е свършил работата. Как длъжникът ще си плаща издръжката иначе, ако няма имущество, възможно е да работи „на черно”, но все пак… Впрочем, защо изобщо адвокатът ще посочва своя сметка, по която да се превежда издръжката? Не знам дали има такава практика, но би трябвало сметката да е на името или на единия родител, или на детето, макар че в последния случай биха възникнали някои проблеми за ползването ѝ, там даване на разрешения от съда за изтегляне на пари и т.н., но дебитните карти лишават съдебните перипетии от смисъл, поне за тегленето. Други въпрос, който аз си задавам, е какво друго е получавал по сметката или същата е била специално за тази издръжка? Това би имало значение за това към кой момент адвокатът е осъзнал, че са му превели пари, пък и ако знае, че сметката му е и за други неща, може и да си помисли, че тези пари са му платени от друг клиент, което не е без значение за отговорността на адвоката според мен. Впрочем, сигурно ли е, че тези пари са преведени от съдебния изпълнител? А той какъв интерес има да топи адвоката и то след изминала една година и половина? Може просто да е сбъркал. Който се чувства засегнат, има право на обезщетение по смисъла на чл. 441, ал. 1 ГПК, изр. 1, вр. чл. 45 ЗЗД.
Не знам как се е получило това, че получава призовки без знанието на адвоката, защото по повечето дела, където е посочен процесуален представител и неговия адрес, връчването става именно на последния. Така че освен ако взискателят на своя глава не е пуснал някакви книжа да посочи на кой адрес да му пращат книжата или не си ги взема сам направо от съда, друг вариант да не ги получава адвокатът не виждам. Пък и ако с тези му действия се преклудират процесуални права, поради невъзможността на адвоката да узнае за призовките, то взискателят сам вреди на себе си и адвокатите са безсилни в това отношение, ако клиентът е решил да се затрие.
Съмнявам се на някого да му преведат крупна сума и да не се усети навреме, освен ако почти не използва банковата сметка, на която му е преведена. Не давате информация кога адвокатът всъщност е разбрал, че са му преведени тези пари и как е постъпил. Правилният ход би бил да съобщи на лицето, което я е превело, че става въпрос за грешка и да не се разпорежда с погрешно преведените му средства. Не знам какви лекции сте чели, отначало не мислех, че превеждането на парите по банкова сметка прави титулярът ѝ техен собственик, но тъй като най-различни теории за това какво представляват парите битуват из правната доктрина, това може би е възможно, няма да навлизам в подробности, защото и без това при банковите преводи едва ли парите се местят физически от едната сметка в другата. Абстрахирайки се от становищата на теорията, все пак не мислите ли, че даденото без основание подлежи на връщане? Това е не само правен принцип, но е и законова повеля – чл. 55, ал. 1 ЗЗД. Грешката при плащане също не е основание за невръщане на полученото – чл. 56, ал. 1 ЗЗД (няма да се спирам на изключенията). В крайна сметка как е постъпил адвокатът след като е разбрал за тези пари, все пак е разбрал някога? Както казах по-горе, зависи от това за какви цели е била тази сметка, може да е получавал и хонорари от други клиенти по нея…
Това дали е бил търсен или не, ще бъде удостоверено в съответната преписка или досъдебно производство. Не е възможно според мен също адвокат да бъде лишен от правото да упражнява професията, пък да не знае това, има си регистри, има си всичко, има си и телефони.
Без изпратено запорно съобщение до банката, при която е разкрита сметката, няма как една „сума” да бъде блокирана, пък и нейното блокиране не означава „скриване” на сумите, поне според мен. Ако е имало превеждани някакви пари, то това ще е отразено по някакъв начин в банката. Не знам какво е представлявал този документ, който адвокатът е представил в колегията, че е нямало превод на такава сума пари и не мога да го коментирам. Според мен трябва да има подробна разпечатка от банката, в която да е отразено по месеци и години какво движение е имало и кой е наредител на съответната сума.
Друго, което не ми се връзва, е как един адвокат може за 3 години да е бил близо 2 в болничен, щом твърдите, че е бил „над 600 дни в болнични” като някъде през този период е и бил лишен и от права и за това не мога да кажа какво значение би имало. По-горе казах, че всеки, който е получил нещо без основание, е длъжен да го върне. Следователно, аз считам, че адвокатът е длъжен да върне парите, щом те не са били дължими да му бъдат плащани. Плащането едва ли може да се интерпретира за признание, че е извършил престъпление. Ако примерно аз съм получил тези пари, защото съм си мислел, че ми ги превежда мой клиент, а не съдебен изпълнител, и съм считал, че е имало основание, но в последствие се окаже, че не е било така и парите не са ми били дължими, то ако ги възстановя аз няма да нося отговорност за обсебване, защото не съм знаел, че тези пари са били чужди, а мои, защото съм считал, че е налице основание за тяхното плащане. Незнанието на фактическите обстоятелства, които принадлежат към състава на престъплението, изключва умисъла относно това престъпление, а знанието, че парите са били чужди за мен представлява част от предмета на доказване за престъплението обсебване. И тъй като не съм знаел за това, то аз няма да нося наказателна отговорност за това престъпление, защото обсебването не може да се извърши по непредпазливост. Затова, виждате, плащането няма как да е еквивалент на признание. Само бих отбелязал, че същото облагоприятства адвоката, защото би бил обвинен за по-леко наказуемо престъпление съгласно чл. 206, ал. 6. Признанието в наказателния процес може да има много нюанси, но не може един да бъде осъден единствено и само на базата на неговите самопризнания. Това не освобождава органите на досъдебното производство, а в съдебната фаза – и съда, от събиране на доказателства за виновността на извършителя. Признанието е необходим елемент, в случаите когато се сключва споразумение или подсъдимият иска да се възползва от привилегирования режим на наказване по съкратеното съдебно следствие, проведено на основание чл. 371, т. 2. За да се стигне до там обаче, подсъдимият, както и адвокатът, който ще го защитава, защото в наказателния процес няма как да се оправиш сам наистина, трябва да са убедени, че няма друг ход на действие и няма как да оборят събраните доказателства. Вземането на решение по това каква да бъде линията на защитата е въпрос на ситуация.
За да е „длъжностно обсебването”, първо трябва да е извършено от „длъжностно лице” по смисъла на чл. 93, т. 1 НК, а в изчерпателно изброените в разпоредбата категории лица адвокатът не е сред тях. Дори и някак си да приемем, че адвокатът би имал качеството на длъжностно лице, тези пари не са му дадени в това му качество, защото същият вече не е бил представител на взискателя, както и Вие правилно заявявате. Но Вие твърдите, че за разлика от обсебването, само при длъжностното присвояване парите могат да бъдат обект на посегателство и затова едно потенциално обвинение за обсебване би било несъставомерно. Очевидно това не е така, парите са годен обект на престъплението обсебване. Същите се третират като движими вещи. Формулировката относно обекта на посегателство е същата по отношение на кражбата и грабежа. Тоест, ако приемем, че предмет на престъплението обсебване не могат да бъдат парите, то защо има толкова много лица, осъждани за кражби и грабежи именно на парични средства? Така че аз не виждам несъставомерност тук.
Крайната нужда, на която се позовавате, едва ли е приложима. Първо, крайната нужда е уредена в чл. 33 ЗЗД и аз не намирам същата да е изключващо вината, обществената опасност или въобще наказателната отговорност обстоятелство, освен ако някак си не може да бъде приравнена на „крайната необходимост”, което едва ли е възможно, предвид на това че сумата явно не е малка, адвокатът, твърдите, е притежавал имоти и коли и като че ли не изглежда толкова материално затруднен. Продължавайки за крайната нужда, то същата се прилага при договори, а не при едностранни плащания, като друга кумулативна предпоставка е условията по договора да са „явно неизгодни”. Тук са получени безвъзмездно едни пари, без да бъдат поставяни каквито и да е условия от другата страна, което явно не ощетява получателя.
Както казаха и колегите по-горе, трябва ви адвокат. В правен форум като този няма как да получите пълни съвети, защото трябва да се борави с документация и доказателства, на място да се види кое, как и що е. Вашият колега все още е свидетел по това досъдебно производство и за съжаление не виждам законово основание, на което може да поиска да бъде запознат със събраните материали по делото. Това обаче не го лишава от правото да се явява на разпит с адвокат, според мен чл. 122, ал. 2 НПК му дава това право, пък и аз в практиката съм виждал в протоколи за разпит на свидетел да присъства и адвокат на разпита. Да внимава какво пишат в протокола и да не го подписва, щом не му харесва как са отразили казаното от него. Каква „версия” да държи, аз лично не знам. Намекнах за някои, Вие си изберете. Ако се чуди, просто да каже истината, щом смята, че не е извършил престъпление. Както казват и древните римляни – невинният няма от какво да се страхува. Относно за това да може да се „откаже” от протокола, щом вече е съставен и подписан за мен няма как. Може в нов разпит да каже, че се отказва от предните си показания, но последиците не са точно, че същите „изчезват” в небитието и аз не мога подробно да обясня вариантите към настоящия момент. Може и да каже, че иска да направи уточнение във връзка с казаното от него в предишния разпит, всякакви варианти има Ако е извършил престъплението, няма как да носи отговорност за лъжесвидетелстване, и не е задължително да прави отказ от показанията обезателно пред съдия.

ivan_lawyer написа:Болярски, ако още практикува.

Не е сред ВПИСАНИТЕ АДВОКАТИ за Адвокатска колегия Варна, за съжаление, но Ви благодарим