forum.lex.bg

Здравейте.
Как се прекъсва давността, когато се разследва извършено престъпление - като се се подаде сигнал в прокуратурата, като се образува досъдебно производство или като се повдигне обвинение?
Има ли значение дали досъдебното произвдоство се води срещу виновното лице или е срещу "неизвестен извършител"?
Питам, защото по едно досъдебно производство разследването се води срещу неизвестен извършител, макар че прокурорът съвсем ясно казва в постановлението си, че деецът е установен и той е еди-кой-си. Мотаят се повече от три години, давността изтича скоро, а нямат никакво намерение да приключват.

ezlatarev написа:Здравейте.
Как се прекъсва давността, когато се разследва извършено престъпление - като се се подаде сигнал в прокуратурата, като се образува досъдебно производство или като се повдигне обвинение?
Има ли значение дали досъдебното произвдоство се води срещу виновното лице или е срещу "неизвестен извършител"?
Питам, защото по едно досъдебно производство разследването се води срещу неизвестен извършител, макар че прокурорът съвсем ясно казва в постановлението си, че деецът е установен и той е еди-кой-си. Мотаят се повече от три години, давността изтича скоро, а нямат никакво намерение да приключват.

Не става със сигнал.
Ако досъдебното производство е срещу определено лице тогава давността се прекъсва спрямо него и за престъпленията за които е образувано производството. Ако е срещу неизвестен извършител не се прекъсва.
След като едно лице е привлечено като обвиняем има ново прекъсване на давността.

Благодаря за точния отговор!
Обаче има още нещо, което не ми го побира ума: чл. 81 (3) от НК "Независимо от спирането или прекъсването на давността наказателното преследване се изключва, ако е изтекъл срок, който надвишава с една втора срока, предвиден в предходния член"
Това, ако се разбира буквално, означава, че за престъпление, за което давността е три години, ако досъдебното производство е образувано в края на третата година, за още година и половина то трябва да е приключило и присъдата на дееца да влезе в сила. Това на практика е невъзможно в нашата съдебна система - досъдебно производство и съд на три инстанции само за година и половина е абсурд. Дори за 4 1/2 години е невъзможно, ако разследването започне веднага след извършването. Така че тези престъпления са на практика ненаказуеми.

Ако е срещу неизвестен извършител не се прекъсва.

Ние отдавна нямаме наказателно правораздаване, подчинено на закона. Това горе може да е така на теория и според смисъла на закона, но не и на практика и според съдебните решение. При дела срещу неизвестен извършител, всъщност много добре известен, всяка проверка срещу него прекъсва давността.
Не разчитайте на закон в наказателното, защото ще лежите! Единственият изход са парите, на теория, защото обикновено се взимат, а работа не се върши.

ivanov_p написа:

Ако е срещу неизвестен извършител не се прекъсва.

Ние отдавна нямаме наказателно правораздаване, подчинено на закона. Това горе може да е така на теория и според смисъла на закона, но не и на практика и според съдебните решение. При дела срещу неизвестен извършител, всъщност много добре известен, всяка проверка срещу него прекъсва давността.
Не разчитайте на закон в наказателното, защото ще лежите! Единственият изход са парите, на теория, защото обикновено се взимат, а работа не се върши.

Няма да споря с теб, но за да се по-убедителен дай съдебна практика.

ezlatarev написа:Благодаря за точния отговор!
Обаче има още нещо, което не ми го побира ума: чл. 81 (3) от НК "Независимо от спирането или прекъсването на давността наказателното преследване се изключва, ако е изтекъл срок, който надвишава с една втора срока, предвиден в предходния член"
Това, ако се разбира буквално, означава, че за престъпление, за което давността е три години, ако досъдебното производство е образувано в края на третата година, за още година и половина то трябва да е приключило и присъдата на дееца да влезе в сила. Това на практика е невъзможно в нашата съдебна система - досъдебно производство и съд на три инстанции само за година и половина е абсурд. Дори за 4 1/2 години е невъзможно, ако разследването започне веднага след извършването. Така че тези престъпления са на практика ненаказуеми.

Много правилно си разбрал закона.
Срещу мен през далечната 1996 година бе образувано досъдебно производство за измама в големи размери (тогава все още нямаше член за особено големи размери) за престъпление, което според прокурора е извършено през 1995 година. В края на 1999 година срещу мен бе внесен обвинителен акт в съда. Делото продължи до 2010 година и бе прекратено по чл. 81 (3) от НК заради изтичане на т.н. абсолютна давност. Сега съдя Прокуратурата на РБ и Районния съд за безхаберието им и за нарушеното ми право на разглеждане на делото ми в разумен срок. Ти ми разправяш за година и половина.

Няма да споря с теб, но за да се по-убедителен дай съдебна практика.

По наказателни дела съдебната практика няма значение. Всъщност там и НПК е без значение за производството, защото при прилагането му в практиката се оказа, че е почти целия е инструктивен, а навремето се учеше, че процесуалните кодекси са императивни. Има достатъчно решения и те са в тази насока - предприето ли е срещу лицето следствено действие, напр. е поискана информация от НАП, разпитани са съседи и т.е., без значение дали е обвинено или не, тези действия прекъсват давността. Да не говорим, че давността вече се превърна в условно понятие и се премахна за може би 80% от наказателните състави.
Никой да не се заблуждава, че в България има наказателно правораздаване. Какво точно имаме не мога да определя, но това не е правораздаване в смисъла на науката за това правораздаване, както в процесуален, така и в материален аспект.

ivanov_p написа:

Няма да споря с теб, но за да се по-убедителен дай съдебна практика.

По наказателни дела съдебната практика няма значение. Всъщност там и НПК е без значение за производството, защото при прилагането му в практиката се оказа, че е почти целия е инструктивен, а навремето се учеше, че процесуалните кодекси са императивни. Има достатъчно решения и те са в тази насока - предприето ли е срещу лицето следствено действие, напр. е поискана информация от НАП, разпитани са съседи и т.е., без значение дали е обвинено или не, тези действия прекъсват давността. Да не говорим, че давността вече се превърна в условно понятие и се премахна за може би 80% от наказателните състави.
Никой да не се заблуждава, че в България има наказателно правораздаване. Какво точно имаме не мога да определя, но това не е правораздаване в смисъла на науката за това правораздаване, както в процесуален, така и в материален аспект.

Добре, но не ми троши хатъра, а дай съдебна практика.