forum.lex.bg

Появяват се фалшиви документи, които, ако биха били истински, биха уличили някого в извършено престъпление. Човекът, засегнат от тези документи, решава да постъпи по следния начин: Подава в прокуратурата сигнал срещу себе си (както стана модерно напоследък), като сочи, че като се е запознал с тези документи е разбрал, че самият той е извършил престъпление. Иска прокуратурата да установи истински ли са тези документи, т. е. да разследва извършил ли е човекът престъпление. Разследването естествено ще установи, че документите са фалшиви и не е извършено престъпление.
Въпросът ми е: може ли в този случай човекът да попадне под ударите на чл. 286 от НК? Там не се казва "набеди другиго", а "набеди някого". Т. е. може ли човек да набеди себе си в извършването на престъпление - той естествено знае, че е невинен.
А извършили ли са нещо лошо хората, които са представили тези документи пред съда (в гражданско дело) и техният процесуален представител (адвокат), който ги е заверил "вярно с оригинала"?

не можеш да набедиш себе си.
Адвокатът не носи отговорност, защото заверката вярно с оригинала, означава, че е видял документът с мокър печат и син подпис, а не гарантира за неговата истинност, неистинност или вярно или невярно съдържание.
Хората използвали документа носят наказателна отговорност, ако са знаели, че същият е неистински или подправен и са го използвали в гражданското дело, за да доказват факти с правно значение.