forum.lex.bg

Иванова започнала работа като шивач в ООД. Същата имала сключен трудов договор, като трудовото й възнаграждение било минималното за страната. Отишла в банка да тегли кредит, но от там й отказали с основанието, че същата не получава достатъчно доходи. След което Иванова отишла при управителя на дружеството и го помолила да изготви нов трудов договор, в който да пише, че получава по- високо трудово възнаграждение (същата в действителност няма да получава визираното в новия трудов договор възнаграждение). Управителят на дружеството изготвя новия трудов договор, след което Иванова отишла в банката с вече новия трудов договор и й отпуснали желания от нея размер на кредита.
1) Има ли извършено престъпление от страна на Иванова? Ако да- какво е то? Има ли извършено престъпление от страна на управителя на дружеството и ако да- какво е то?
2) Има ли съучастие?

От страна на Иванова има извършено престъпление, ако прибирайки се от работа е обрала банката.
Иванова има трудов договор за заплата от 600 лв. и е занесла този договор в банката. Нарушение ще има ако работодателят не й плаща по 600 лв.
Това да не е задача от Бургашкия свободен университет?

ivanov_p написа:От страна на Иванова има извършено престъпление, ако прибирайки се от работа е обрала банката.
Иванова има трудов договор за заплата от 600 лв. и е занесла този договор в банката. Нарушение ще има ако работодателят не й плаща по 600 лв.
Това да не е задача от Бургашкия свободен университет?

Сигурен ли си?
Щото според мен зависи отговора от някои други обстоятелства.

Зависи единствено от направени самопризнания и от двамата, но пак се стига до редовно подписан и регистриран в НОИ договор и няма как да има измама. Именно предвид измененията при трудовите договори и регистрирането им този пример е нереален, но дори и да не се регистрираха при законен договор между другеството и жената, подписан от компетентен орган уговореното задължение е налице.

Именно! Зависи от това дали договорът е регистриран в НАП/не в НОИ/. Ако е , няма проблем, той като страните имат право да си променят уговорките между тях по всяко време. Ако обаче просто са подписали такъв, с ясното съзнание да не поемат задължения по него, нерегистриран в НАП, то ще е налице престъпление.

sunrise написа: Зависи от това дали договорът е регистриран в НАП/не в НОИ/. Ако е , няма проблем, той като страните имат право да си променят уговорките между тях по всяко време. Ако обаче просто са подписали такъв, с ясното съзнание да не поемат задължения по него, нерегистриран в НАП, то ще е налице престъпление.

Според мен не зависи дали е регистриран ТД или не.Страните са обвързани по силата на самия ТД.Ако работодателя не го е регистрирал-носи съответната АНО.


Второ,какво престъпление по-точно ще има,ако са го подписали с "ясното съзнание да не поемат задължение по него"(без оглед регистриран или не в НАП).
Може и да има някакво такова,просто да посочим деянието.

Да си кажа аз набързо,че тр. да изчезвам.

Според мен може да е престъпление само по 311 НК. Поради факта,че представителя на работодателя е дл. лице по смисъла на чл.93 НК.Оттам-и документът-трудов договор от тази гледна точка е и официален.
Аз се занимавам и с гражданско право уж, и така,на прима виста,ми звучи малко странно действително-как така трудов договор-официален документ...обаче длъжностно лице ли го е съставило(тоест станал ли е едно от условията,доколкото има изявление и на работника) ? Такова е по смисъла на чл.93 НК,според мен. А що се отнася до "официалния документ"-за мен,пак така на прима виста,ми се вписва в чл.93 т.5 НК .Поне за сега Именно защото ТД е съставен (и) от дл. лице(представител на работодателя).

Що се отнася до работника-то той е съучастник очевидно.За мен е съизвършител,не просто подбудител или помагач.

П.П. Що се отнася до някаква "измама" -то подобно нещо в би могло да бъде налично само ако кредитополучателя няма изначално никакво намерение да връща каквото и да било.
Тогава въпросът би бил дали имаме обикновена измама по 209 + документно престъпление или само документна измама по 212 НК.
Това зависи вече от подробностите.

А сега, дай 50 лв.

И аз още по-набързо. Според мен 311 - да, измама според мен няма (какви са вредите, които са елемент от състава? а ако кредитът се обслужва редовно?), съучастие - до толкова до колкото престъплението е формално и жената не участва в изпълнителното деяние (съставянето), и до колкото съставът не предвижда документа да е използван считам, че има подбудителство. Толкоз. Ако съм оцапал разсъжденията поправяйте с червено

П.С а 316? Кога се прилага точно? Може ли и 316 и подбудителство по 311?

bludniq_sin написа:....Толкоз. Ако съм оцапал разсъжденията поправяйте с червено

А,бе,глей сега значи...то ако си оцапал разсъжденията-малка работа.Ама друго да не оцапаме-че тогава вече,малко по-сложно иде работата...

При почти идентичен казус бе образувано и водено за 316 вр. с чл.309 (трудовият договор е частен документ) вр. с чл.20, ал.3. Само че не беше използвано пред банка
Така и не ми стана ясно, обаче, при положение че се подписва този договор, доколко може да се говори, че "за самото съставяне не може да се търси наказателна отговорност"

Подобни измами са по чл. 248а НК и там не се иска да има щета за банката, което е разликата между него и 209НК.
Единственият начин да се установи вина е самопризнания и на двамата участници. Самият договор за работа след като е регистриран е действащ по отношение на уговореното и не може да е носител на "неверни сведения".

ivanov_p написа: Самият договор за работа след като е регистриран е действащ по отношение на уговореното и не може да е носител на "неверни сведения".

А,бе,действащ си е и без да е "регистриран". Щом са го сключили-обвързани са страните.Независимо от писаното в КТ,че работодателят нямал право да го допуска,без да му е връчил екземпляр от уведомлението,заверено от НАП.
Това евентуално нарушение на КТ от страна на работодателя не означава че ТПО не е възникнало по силата на сключения договор.
Работника си работи,заплатата му се дължи.

2.Що се отнася до чл.248 а НК,то това не е измама.И не просто няма изискване за щета на банката,а изобщо няма такова и за отпускане на кредита.

3.Касателно "неверните сведения",визирани в договора-щом и двете страни по ТД са били наясно,че такива пари не се дължат и това е само " фиктивност",за какви "верни" сведения може да става дума?
Та нали именно тук е заблудата ...за да се получат "по-облекчени условия за кредитиране". Самият ТД е и НИЩОЖЕН освен всичко друго. Един път противоречи на морала,втори път-никой не желае да се пораждат тези последици,които формално са визирани в него.Тоест,налице е и "симулация" на сделката.