КАЗУС НАКАЗАТЕЛНО ПРАВО - СПЕШНО !!

[tedodorainova]

Станимир Илиев на 21 години живеел на село. В съседната къща живеел Петко Ставрев на 27 години. Ставрев бил осъждан четири пъти за кражби, като по две от присъдите изтърпявал наказание лишаване от свобода. На 12.10.2012г. бил освободен условно предсрочно от изтърпяване на наказание лишаване от свобода за срок от 2 години на взломна кражба, като остатъкът от наказанието бил 7 месеца. Илиев и Ставрев се сприятелили и прекарвали повечето време заедно.
На 10.04.2013г. Ставрев споделил с Илиев, че е намерил у дома си връзка стари ключове и се чудел дали могат да станат за друга къща. Чувал бил, че старите къщи били правени еднотипно и ключалките са едни и същи. Илиев в началото отказал, но после се съгласил да оберат някоя изоставена къща. Досетили се, че наблизо има стара къща, на която вратите и ключалките не са сменени, а собственикът Димитър Пенчев идвал само през почивните дни. Двамата решили да опитат да отворят къщата с ключовете на Ставрев и да потърсят стари менци и котли, от които да изкарат малко пари.
На същия ден вечерта двамата проникнали в двора на къщата на Пенчев като прескочили дървената ограда. Ставрев пробвал ключовете на входната врата и успял да я отключи с един от тях. Двамата влезли в къщата и претърсили стаите. Намерили 2 броя метални тави, 3 броя менци и шевна машина „Сингер”. В килера открили метален синджир с дължина 2,5 метра и градински маркуч с дължина 3 метра. Ставрев и Илиев разпределили вещите в четири чувала, които носели със себе си и ги изнесли на двора. Тъй като чувалите били големи и тежки, Илиев предложил да ги извозят с автомобила на баща му. Двамата скрили чувалите в храстите зад къщата, заключили вратата и тръгнали към дома на Илиев. Същата вечер не могли да се върнат за вещите, тъй като бащата на Илиев бил заминал с колата в града. Решили да отложат прибирането на вещите за следващия ден, но тогава не успели, защото Ставрев бил зает, а Илиев се страхувал да отиде сам.
Междувременно на следващия ден Димитър Пенчев дошъл в селото. Като влязъл в къщата забелязал, че вътре е тършувано, проверил внимателно стаите. Установил, че липсват вещи и решил да подаде жалба в полицията. На другия ден, преди да тръгне към града, Пенчев решил да огледа за липси и двора около къщата. Тогава намерил четирите чувала в храстите зад къщата и веднага се обадил в полицията.
Образувано било досъдебно производство. Разпитан бил като свидетел Кънчо Кънчев, пенсионер, живеещ в съседната къща. Той разказал, че преди ден-два видял да обикалят две момчета, които познавал тъй като живеели наблизо – Станимир Илиев и бившия затворник Петко Ставрев. Разпитан като свидетел, Илиев се изплашил за стореното като заявил, че не искал, но Ставрев го накарал да крадат. Илиев и Ставрев били привлечени като обвиняеми.
Когато прокурорът по делото съставял обвинителния акт преценил. Че има непълнота на доказателствата и върнал делото на разследващия полицай за отстраняването й. Два месеца и половина след връщане на делото от разследващия полицай прокурорът внесъл обвинителен акт срещу двамата за престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 4, предл. 2, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 18, ал. 1 НК.
В съдебното производство Илиев се представлявал от адвокат Киров, а Ставрев се явил със сестра си, която работила като юристконсулт.
В хода на съдебното следствие прокурорът изменил обвинението срещу двамата за престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 4, предл. 2 и 5, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 18, ал. 1 НК.
По време на съдебните прения пред първоинстанционния съд, защитникът на Илиев поискал подзащитния му да бъде оправдан, поради ненаказуемост на извършеното деяние на основание чл. 18, ал. 3 НК. Алтернативно защитникът предложил деянието му да се преквалифицира като престъпление по чл. 195, ал. 5 НК поради липса на предварителен сговор. Илиев и пред съда заявил, че не е искал да краде, но Ставрев го накарал.
Първоинстанционният съд признал Илиев за виновен в извършено престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 4, предл. 2 и т. 5, вр. 194, ал. 1, вр. чл. 18, ал. 1 НК и му наложил наказание лишаване от свобода в размер на 1 година, чието изпълнение отложил по реда на чл. 66 НК за срок от три години. Ставрев бил признат за виновен за извършеното престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 2, вр. чл. 195, ал. 1, т. 4, предл. 2 и т. , вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 18, ал. 1 НК и му било наложено наказание лишаване от свобода в размер на 3 години при първоначален строг режим на изтърпяване на наказанието в затворническо заведение от закрит тип и на основание 68, ал. 1 НК постановил отделно да изтърпи наказание лишаване от свобода в размер на 7 месеца.
Ставрев подал жалба срещу определеното си наказание, а прокурорът протестирал условната присъда на Илиев. Въззивният съд постановил решение, с което изменил първоинстанционната присъда, като признал Ставрев за виновен за престъпление 10. 195, ал. 1, т. 4, предл. 2 и т. 5, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 18, ал. 1 НК, а останалата част потвърдил първоинстанционния акт.

ВЪПРОСИ:
1. Определете правната квалификация на деянието, извършено от Илиев и Ставрев.
2. Основателни ли са исканията, направени от защитника Илиев?
3. Ще се отразят ли предходните осъждания на наказателноправното положение на Ставрев?
4. Допуснати ли са съществени нарушения на процесуалните правила на досъдебното производство?
5. Нарушено ли е правото на защита на Илиев и Ставрев в първоинстанционното производство?
6. Допуснал ли е съществено процесуално нарушение въззивния съд?

[bludniq_sin]

Кое е спешното на казуса? Това да не е от държавните по НПН?

[tedodorainova]

Да, много ще съм благодарна, ако помогнете.

[choppar]

Кое е спешното на казуса? Това да не е от държавните по НПН?

Колега ако си се сдобил с отговорите моля да ги публикуваш.
Ще ти бъда благодарен