чл. 290 ГПК и гр. иск в наказателно производство
Публикувано на: 30 Окт 2013, 21:12Здравейте. Интересува ме дали постановените по реда на чл. 290 ГПК решения са задължитилни и за наказателния процес, относно разглеждането на гражданския иск.
По - специално, възнамерявам да предявя в наказателното производство граждански иск за заплащане на обезщетение за НЕимуществени вреди причинени от кражба. Според някои, за неимуществени вреди от имуществено престъпление не е допустимо да бъде приет за съвместно разглеждане в наказателното производство, а ще трябва да се предяви иска пред гражданския съд. Аз лично, не съм съгласен с това виждане - след като няма да затрудни наказателното производство/а в случая няма да го затрудни, тъй като ще доведа в с.з. свидетелите да докажат страданията, т.е. делото няма да се отлага за призоваването им/, то защо пък да не се приеме за съвместно разглеждане.
Намерих практика по чл. 290 ГПК, че при кражба се дължат и неимуществени вреди, но за съжаление, това решение не е постановено в нак производство, та не знам дали ще ми приемат иска за съвместно разглеждане. Вие как мисилите.
А, ето и въпросното решение по 290 ГПК :
Решение № 123 от 19.06.2012 г. на ВКС по гр. д. № 171/2011 г., IV г. о., ГК, докладчик председателят Светла Цачева
чл. 48,
чл. 86 ЗЗД,
чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК
————————————————————————————————
Производство по чл. 290 ГПК.
С определение № 1030 от 22.07.2011 г. е допуснато касационно обжалване на решение № 1215 от 22.10.2010 г. по гр. д. № 987/2010 г. на Варненски окръжен съд, с което са отхвърлени обективно съединени искове с правно основание чл. 48 ЗЗД вр. с чл. 45 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, предявени от Г. С. К. от [населено място] против Е. П. П. от [населено място] в качеството и на майка и законен представител на непълнолетната С. Н. Д. за присъждане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 1580 лева, съставляващи стойност на противозаконно отнети от непълнолетната С. Д. златни и сребърни бижута; обезщетение в размер на 1000 лева неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени притеснения и стрес вследствие на извършената кражба и обезщетения за забава в размер на законната лихва.
Касационно обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК поради наличие на противоречива практика по обуславящия изхода на делото материалноправен въпрос по приложението на чл. 53 ЗЗД относно отговорността за вреди от непозволено увреждане, причинено от неколцина.
В обжалваното решение на Варненски окръжен съд е прието, че когато не е доказано точното участие на всеки от съизвършителите на деликта, предявения иск за вреди срещу един от тях е неоснователен.
В решение № 5 от 10.01.2008 г. по гр. д. № 1105/2007 г. на Пловдивски районен съд; решение № 2261 от 07.06.1983 г. по гр. д. № 958/1983 г.; решение № 2217 от 19.05.1980 г. по гр. д. № 600/1980 г. и решение № 794 от 21.03.1973 г. по гр. д. № 34/1973 г. на Първо гражданско отделение на Върховния съд на Република България е прието, че в производството по иск за вреди, предявен от пострадалия от деликта срещу един от извършителите, съдът не е длъжен да определи степента на съпричиняването.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира за правилно второто становище.
Когато вредоносното събитие е причинено от неколцина, те носят солидарна отговорност за възмездяване на вредите. В производството по иска за обезщетение за причинените вреди съдът не е длъжен да изследва съотношението между вината на съпричинителите, тъй като съгласно чл. 53 ЗЗД те отговарят солидарно, а съгласно чл. 122, ал. 1 ЗЗД кредиторът може да търси изпълнение на цялото задължение от всеки от солидарните длъжници. Съотношението на вината е предмет на иска по чл. 127 ЗЗД, където предмет на делото са вътрешните отношения между длъжниците.
В обжалваното въззивно решение на Варненски окръжен съд е прието за установено, че непълнолетната С. Д. - дъщеря на ответницата Е. П. П., ведно с А. А., също непълнолетна, на 09.04.2008 г. са извършили кражба от дома на ищцата - отнели са противозаконно златни пръстени, плочка и обици, които същия ден са продали в златарско ателие. Част от откраднатите бижута са били възстановени на ищцата след изземването им от купувача. Прието е, че не е установено по безспорен начин, че накитите, чиято стойност се претендира (извън възстановените), са били собственост на ищцата, както и че не е установено кои от претърпените от ищцата имуществени вреди са причинени от дъщерята на ответницата - деянието е осъществено ведно с трето лице, без да е доказано точното участие на всеки от съизвършителите.
В касационната жалба против въззивното решение, постъпила от Г. С. К. се поддържа, че съдът не е обсъдил доказателствата по делото в тяхната цялост; формирал и неправилен извод, че собствеността върху откраднатите вещи не е доказана и в нарушение на чл. 53 ЗЗД е отхвърлил иск, предявен срещу един от извършителите на деликта.
Ответника по касационната жалба Е. П. П. я оспорва като неоснователна.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че въведените от касационния жалбоподател оплаквания са основателни.
Правилен, в съответствие с доказателствата по делото е изводът на въззивният съд, че на 09.04.2008 г., непълнолетната С. Д., ведно с А. А., също непълнолетна, са извършили кражба от дома на ищцата, отнемайки противозаконно златни накити, които същия ден са продали в златарско ателие. Неправилен, формиран в нарушение на чл. 53 ЗЗД е изводът, че когато деянието е осъществено от неколцина и съотношението на вината между съизвършителите не е установено, кредиторът не може да насочи иска си за вреди срещу един от тях.
Основателно е и касационното оплакване за допуснато нарушение на чл. 235, ал. 2 ГПК. Съдът не е обсъдил в тяхната цялост доказателствата за собствеността върху откраднатите вещи, чиято стойност е предмет на исковата претенция и е формирал извод, че претенцията е изцяло недоказана без да съпостави извънсъдебните признания на непълнолетната С. Д. и показанията на разпитания по делото свидетел К. С.
Предвид изложеното, обжалваното въззивно решение, постановено в нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила, следва да бъде отменено на основание чл. 293, ал. 2 ГПК и по арг. от чл. 293, ал. 3 ГПК следва да бъде постановено ново решение по съществото на гражданскоправния спор.
По делото е установено по безсъмнен начин, че непълнолетната С. Д. - дъщеря на ответницата Е. П. П., на 09.04.2008 г. е участвала в кражба на накити, собственост на ищцата. Установено е и че непосредствено след извършване на кражбата накитите са били продадени в златарско ателие; че част от бижутата са били иззети от ателието на 11.04.2008 г. и на 21.04.2008 г. върнати на ищцата. От показанията на свидетеля К. С., съпоставени с обясненията на непълнолетната С. Д., дадени пред инспектор Д. при Второ РПУ, [населено място], в присъствието на родителя и - ответницата Е. П. се установява, че освен възстановените бижута, от дома на ищцата са били отнети и масивна плочка от жълто злато с буква "К" и пръстен с буква "Г" - бижута, подарени на ищцата от свидетеля С.
При така установените факти, съдът намира, че предявеният иск за имуществени вреди е основателен и доказан за сумата 322,25 лева, съставляващи съгласно приетата по делото оценителна експертиза стойност на плочка от жълто злато с буква "К" и пръстен с буква "Г", която сума ответницата следва да заплати на основание чл. 48 ЗЗД в качеството си на родител, упражняващ родителските права върху непълнолетната С. Н. Д.
По делото не е установено, че непълнолетната С. Д., действайки в съучастие с друго лице е отнела от дома на ищцата и пръстен, представляващ плетеница от бяло и жълто злато и чифт обици от сребро, както и че при противозаконното му отнемане един от възстановените пръстени е бил непоправимо унищожен. Извод, че ищцата е притежавала такива вещи не може да бъде изведен както от свидетелските показания, така и от приложените по делото сертификати за бижута, които не установяват собственика на вещта. Искът за обезщетение в размер на стойността на изброените вещи е неоснователен, поради което в тази му отхвърлителна част въззивното решение следва да бъде оставено в сила.
Основателна е и предявената претенция за неимуществени вреди, изразяващи се в преживяни от ищцата стрес и тревога от загубата на имущество, който следва да бъде уважен съобразно критериите на чл. 52 ЗЗД в размер на 200 лева, както и претенцията с правно основание чл. 86 ЗЗД - обезщетение за забава в размер на законната лихва от 27,68 лева.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК, на касатора следва да се присъдят направените в инстанционното производство съдебни разноски, съобразно уважената част от иска общо в размер на 312, 64 лева.
Воден от изложеното и на основание чл. 293, ал. 2 ГПК, В. касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 1215 от 22.10.2010 г. по гр. д. № 987/2010 г. на Варненски окръжен съд в частта му, с която предявените от Г. С. К. от [населено място] против Е. П. П. от [населено място] в качеството и на майка и законен представител на непълнолетната С. Н. Д. обективно съединени искове са отхвърлени по иска с правно основание чл. 48 ЗЗД вр. с чл. 45 ЗЗД до 522,25 лева и по иска с правно основание чл. 86 ЗЗД до 27,68 лева.
ОСЪЖДА Е. П. П. от [населено място] с ЕГН [ЕГН] в качеството и на майка и законен представител на непълнолетната С. Н. Д. да заплати на Г. С. К. от [населено място] с ЕГН [ЕГН] на основание чл. 48 ЗЗД вр. с чл. 45 ЗЗД сумата 322,25 (триста двадесет и два лева и 0,25 ст.) лева, съставляващи обезщетение за имуществени вреди и сумата 200 (двеста) лева обезщетение за неимуществени вреди от противозаконно отнемане на вещи на 09.04.2008 г., ведно със законната лихва върху тези суми считано от 09.01.2009 г.; на основание чл. 86 ЗЗД сумата 27,68 (двадесет и седем лева и 0,68 ст.) лева, както и сумата 312, 64 лева разноски по делото.
ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата му част.
Решението не подлежи на обжалване.
По - специално, възнамерявам да предявя в наказателното производство граждански иск за заплащане на обезщетение за НЕимуществени вреди причинени от кражба. Според някои, за неимуществени вреди от имуществено престъпление не е допустимо да бъде приет за съвместно разглеждане в наказателното производство, а ще трябва да се предяви иска пред гражданския съд. Аз лично, не съм съгласен с това виждане - след като няма да затрудни наказателното производство/а в случая няма да го затрудни, тъй като ще доведа в с.з. свидетелите да докажат страданията, т.е. делото няма да се отлага за призоваването им/, то защо пък да не се приеме за съвместно разглеждане.
Намерих практика по чл. 290 ГПК, че при кражба се дължат и неимуществени вреди, но за съжаление, това решение не е постановено в нак производство, та не знам дали ще ми приемат иска за съвместно разглеждане. Вие как мисилите.
А, ето и въпросното решение по 290 ГПК :
Решение № 123 от 19.06.2012 г. на ВКС по гр. д. № 171/2011 г., IV г. о., ГК, докладчик председателят Светла Цачева
чл. 48,
чл. 86 ЗЗД,
чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК
————————————————————————————————
Производство по чл. 290 ГПК.
С определение № 1030 от 22.07.2011 г. е допуснато касационно обжалване на решение № 1215 от 22.10.2010 г. по гр. д. № 987/2010 г. на Варненски окръжен съд, с което са отхвърлени обективно съединени искове с правно основание чл. 48 ЗЗД вр. с чл. 45 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, предявени от Г. С. К. от [населено място] против Е. П. П. от [населено място] в качеството и на майка и законен представител на непълнолетната С. Н. Д. за присъждане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 1580 лева, съставляващи стойност на противозаконно отнети от непълнолетната С. Д. златни и сребърни бижута; обезщетение в размер на 1000 лева неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени притеснения и стрес вследствие на извършената кражба и обезщетения за забава в размер на законната лихва.
Касационно обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК поради наличие на противоречива практика по обуславящия изхода на делото материалноправен въпрос по приложението на чл. 53 ЗЗД относно отговорността за вреди от непозволено увреждане, причинено от неколцина.
В обжалваното решение на Варненски окръжен съд е прието, че когато не е доказано точното участие на всеки от съизвършителите на деликта, предявения иск за вреди срещу един от тях е неоснователен.
В решение № 5 от 10.01.2008 г. по гр. д. № 1105/2007 г. на Пловдивски районен съд; решение № 2261 от 07.06.1983 г. по гр. д. № 958/1983 г.; решение № 2217 от 19.05.1980 г. по гр. д. № 600/1980 г. и решение № 794 от 21.03.1973 г. по гр. д. № 34/1973 г. на Първо гражданско отделение на Върховния съд на Република България е прието, че в производството по иск за вреди, предявен от пострадалия от деликта срещу един от извършителите, съдът не е длъжен да определи степента на съпричиняването.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира за правилно второто становище.
Когато вредоносното събитие е причинено от неколцина, те носят солидарна отговорност за възмездяване на вредите. В производството по иска за обезщетение за причинените вреди съдът не е длъжен да изследва съотношението между вината на съпричинителите, тъй като съгласно чл. 53 ЗЗД те отговарят солидарно, а съгласно чл. 122, ал. 1 ЗЗД кредиторът може да търси изпълнение на цялото задължение от всеки от солидарните длъжници. Съотношението на вината е предмет на иска по чл. 127 ЗЗД, където предмет на делото са вътрешните отношения между длъжниците.
В обжалваното въззивно решение на Варненски окръжен съд е прието за установено, че непълнолетната С. Д. - дъщеря на ответницата Е. П. П., ведно с А. А., също непълнолетна, на 09.04.2008 г. са извършили кражба от дома на ищцата - отнели са противозаконно златни пръстени, плочка и обици, които същия ден са продали в златарско ателие. Част от откраднатите бижута са били възстановени на ищцата след изземването им от купувача. Прието е, че не е установено по безспорен начин, че накитите, чиято стойност се претендира (извън възстановените), са били собственост на ищцата, както и че не е установено кои от претърпените от ищцата имуществени вреди са причинени от дъщерята на ответницата - деянието е осъществено ведно с трето лице, без да е доказано точното участие на всеки от съизвършителите.
В касационната жалба против въззивното решение, постъпила от Г. С. К. се поддържа, че съдът не е обсъдил доказателствата по делото в тяхната цялост; формирал и неправилен извод, че собствеността върху откраднатите вещи не е доказана и в нарушение на чл. 53 ЗЗД е отхвърлил иск, предявен срещу един от извършителите на деликта.
Ответника по касационната жалба Е. П. П. я оспорва като неоснователна.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че въведените от касационния жалбоподател оплаквания са основателни.
Правилен, в съответствие с доказателствата по делото е изводът на въззивният съд, че на 09.04.2008 г., непълнолетната С. Д., ведно с А. А., също непълнолетна, са извършили кражба от дома на ищцата, отнемайки противозаконно златни накити, които същия ден са продали в златарско ателие. Неправилен, формиран в нарушение на чл. 53 ЗЗД е изводът, че когато деянието е осъществено от неколцина и съотношението на вината между съизвършителите не е установено, кредиторът не може да насочи иска си за вреди срещу един от тях.
Основателно е и касационното оплакване за допуснато нарушение на чл. 235, ал. 2 ГПК. Съдът не е обсъдил в тяхната цялост доказателствата за собствеността върху откраднатите вещи, чиято стойност е предмет на исковата претенция и е формирал извод, че претенцията е изцяло недоказана без да съпостави извънсъдебните признания на непълнолетната С. Д. и показанията на разпитания по делото свидетел К. С.
Предвид изложеното, обжалваното въззивно решение, постановено в нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила, следва да бъде отменено на основание чл. 293, ал. 2 ГПК и по арг. от чл. 293, ал. 3 ГПК следва да бъде постановено ново решение по съществото на гражданскоправния спор.
По делото е установено по безсъмнен начин, че непълнолетната С. Д. - дъщеря на ответницата Е. П. П., на 09.04.2008 г. е участвала в кражба на накити, собственост на ищцата. Установено е и че непосредствено след извършване на кражбата накитите са били продадени в златарско ателие; че част от бижутата са били иззети от ателието на 11.04.2008 г. и на 21.04.2008 г. върнати на ищцата. От показанията на свидетеля К. С., съпоставени с обясненията на непълнолетната С. Д., дадени пред инспектор Д. при Второ РПУ, [населено място], в присъствието на родителя и - ответницата Е. П. се установява, че освен възстановените бижута, от дома на ищцата са били отнети и масивна плочка от жълто злато с буква "К" и пръстен с буква "Г" - бижута, подарени на ищцата от свидетеля С.
При така установените факти, съдът намира, че предявеният иск за имуществени вреди е основателен и доказан за сумата 322,25 лева, съставляващи съгласно приетата по делото оценителна експертиза стойност на плочка от жълто злато с буква "К" и пръстен с буква "Г", която сума ответницата следва да заплати на основание чл. 48 ЗЗД в качеството си на родител, упражняващ родителските права върху непълнолетната С. Н. Д.
По делото не е установено, че непълнолетната С. Д., действайки в съучастие с друго лице е отнела от дома на ищцата и пръстен, представляващ плетеница от бяло и жълто злато и чифт обици от сребро, както и че при противозаконното му отнемане един от възстановените пръстени е бил непоправимо унищожен. Извод, че ищцата е притежавала такива вещи не може да бъде изведен както от свидетелските показания, така и от приложените по делото сертификати за бижута, които не установяват собственика на вещта. Искът за обезщетение в размер на стойността на изброените вещи е неоснователен, поради което в тази му отхвърлителна част въззивното решение следва да бъде оставено в сила.
Основателна е и предявената претенция за неимуществени вреди, изразяващи се в преживяни от ищцата стрес и тревога от загубата на имущество, който следва да бъде уважен съобразно критериите на чл. 52 ЗЗД в размер на 200 лева, както и претенцията с правно основание чл. 86 ЗЗД - обезщетение за забава в размер на законната лихва от 27,68 лева.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК, на касатора следва да се присъдят направените в инстанционното производство съдебни разноски, съобразно уважената част от иска общо в размер на 312, 64 лева.
Воден от изложеното и на основание чл. 293, ал. 2 ГПК, В. касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 1215 от 22.10.2010 г. по гр. д. № 987/2010 г. на Варненски окръжен съд в частта му, с която предявените от Г. С. К. от [населено място] против Е. П. П. от [населено място] в качеството и на майка и законен представител на непълнолетната С. Н. Д. обективно съединени искове са отхвърлени по иска с правно основание чл. 48 ЗЗД вр. с чл. 45 ЗЗД до 522,25 лева и по иска с правно основание чл. 86 ЗЗД до 27,68 лева.
ОСЪЖДА Е. П. П. от [населено място] с ЕГН [ЕГН] в качеството и на майка и законен представител на непълнолетната С. Н. Д. да заплати на Г. С. К. от [населено място] с ЕГН [ЕГН] на основание чл. 48 ЗЗД вр. с чл. 45 ЗЗД сумата 322,25 (триста двадесет и два лева и 0,25 ст.) лева, съставляващи обезщетение за имуществени вреди и сумата 200 (двеста) лева обезщетение за неимуществени вреди от противозаконно отнемане на вещи на 09.04.2008 г., ведно със законната лихва върху тези суми считано от 09.01.2009 г.; на основание чл. 86 ЗЗД сумата 27,68 (двадесет и седем лева и 0,68 ст.) лева, както и сумата 312, 64 лева разноски по делото.
ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата му част.
Решението не подлежи на обжалване.