давност по чл.131, ал.1, т.12
Публикувано на: 22 Сеп 2013, 16:13
Здравейте, имам въпрос. Първо малко факти.
През месец май 2009 лицето С.Г. подава редица жалби до различни инстанции и институции. В тях описва доста напоително как е бил пребит от мен, представя и медицинско за „причинена болка и страдание”. На базата на неговите твърдения и доста противоречивите показания на един свидетел той получава два отрицателни отговора от прокуратурата за образуване на наказателно производство срещу мен. Отговорът го видях след време – ако има нещо такова, то е от частен характер. По това време въобще нямах представа, че има нещо такова в прокуратурата срещу мен. В крайна сметка, както винаги става в България, чрез „връзки”, се домогва до зам. гл. прокурор и той собственоръчно пише на жалбата „да се повдигне обвинение”. В следствие на това машината се завърта. Появяват се и двама нови свидетели през април 2010г. Тогава свидетелите и аз сме призовани при следовател. Разпити, показания, протоколи ..., в крайна сметка повдигнато обвинение. Делото влиза в съда, за първо заседание, през ноември 2010г. Започва да се води по чл. 131, ал.1, т.12. Има и граждански иск за 10000лв. Въпреки чистото ми съдебно минало съдията първоначално отказва да го преобразува /води – не знам точните термини/ по чл.78а. На първите заседания идва един от свидетелите, първият. На по-късен етап делото е преобразувано по чл.78а и е отхвърлен гражданския иск. Тогава другите двама „свидетели” губят интерес и вече три заседания ги няма. Единият един път е редовно призоваван. Не искам да говоря за фарса с първия „свидетел” пред съда. Едно е да говориш пред добронамерен следовател, който ти диктува какво да кажеш и друго в съдебната зала пред съдия. Няма значение, аз искам делото да се реши в съд! Не съм правист, но покрай тази простотия четох доста. Наближава следващото дело. Предполагам, че двамата свидетели пак няма да дойдат. Няма 10000лв – няма интерес?! Както и да е.
Та въпросът ми е – има ли давност за евентуалното престъпление и каква е?
През месец май 2009 лицето С.Г. подава редица жалби до различни инстанции и институции. В тях описва доста напоително как е бил пребит от мен, представя и медицинско за „причинена болка и страдание”. На базата на неговите твърдения и доста противоречивите показания на един свидетел той получава два отрицателни отговора от прокуратурата за образуване на наказателно производство срещу мен. Отговорът го видях след време – ако има нещо такова, то е от частен характер. По това време въобще нямах представа, че има нещо такова в прокуратурата срещу мен. В крайна сметка, както винаги става в България, чрез „връзки”, се домогва до зам. гл. прокурор и той собственоръчно пише на жалбата „да се повдигне обвинение”. В следствие на това машината се завърта. Появяват се и двама нови свидетели през април 2010г. Тогава свидетелите и аз сме призовани при следовател. Разпити, показания, протоколи ..., в крайна сметка повдигнато обвинение. Делото влиза в съда, за първо заседание, през ноември 2010г. Започва да се води по чл. 131, ал.1, т.12. Има и граждански иск за 10000лв. Въпреки чистото ми съдебно минало съдията първоначално отказва да го преобразува /води – не знам точните термини/ по чл.78а. На първите заседания идва един от свидетелите, първият. На по-късен етап делото е преобразувано по чл.78а и е отхвърлен гражданския иск. Тогава другите двама „свидетели” губят интерес и вече три заседания ги няма. Единият един път е редовно призоваван. Не искам да говоря за фарса с първия „свидетел” пред съда. Едно е да говориш пред добронамерен следовател, който ти диктува какво да кажеш и друго в съдебната зала пред съдия. Няма значение, аз искам делото да се реши в съд! Не съм правист, но покрай тази простотия четох доста. Наближава следващото дело. Предполагам, че двамата свидетели пак няма да дойдат. Няма 10000лв – няма интерес?! Както и да е.
Та въпросът ми е – има ли давност за евентуалното престъпление и каква е?