forum.lex.bg

здравеите имам условна пресъда изпитателния срок изтича след 20 дена но имам от съда глоба за същото дело 500лв.несам я платил интересува ме дали ще настъпи реабилитация при неплатена глоба и ме интересува дали начислявът лихви върху глобата ,тя е от съда

Въпросът за реабилитация не може да се обсъжда докато не бъде изтърпяно наложеното от съда наказание - в случая "глоба". Лихви върху глоба не се начисляват.

Ами ако са изминали повече от три години от влизане в сила на присъдата и господата от НАП не са образували изпълнително дело за глобата!?! Пак се поставя въпроса - може ли да настъпи реабилитация по наказание, което не е изтърпяно, но давността за изпълнението му е изтекла

Въпросът за реабилитация не може да се обсъжда докато не бъде изтърпяно наложеното от съда наказание - в случая "глоба". Виж в този смисъл чл.86 ал.1 т.3 от НК и чл.87 ал.3 от НК - няма реабилитация докато наказанието не е изпълнено, независимо, че изпълнението е погасено по давност.

neutralen написа:Въпросът за реабилитация не може да се обсъжда докато не бъде изтърпяно наложеното от съда наказание - в случая "глоба". Виж в този смисъл чл.86 ал.1 т.3 от НК и чл.87 ал.3 от НК - няма реабилитация докато наказанието не е изпълнено, независимо, че изпълнението е погасено по давност.

Това не е верно.
Най-накрая се намери някой, който да оспори пред административния съд св. за съдимост, с вписано осъждане, с твърдението,че следва да получи чисто свидетелство за съдимост, независимо от неплатената глоба.В съдебното решение е записано,, че - свидетелството за съдимост е 1. ИАА и подлежи на съдебен контрол (!!!)2. Възможна е реабилитация и без да е платена глобата -цитирам мотиви от съдебното решение " Ако
жалбоподателят бе осъден не на глоба ,а на лишаване от свобода-условно с
изпитателен срок,или дори на лишаване от свобода до 1 година-ефективно,то
съгласно правилата на чл.86 ал.1 т.1 и т.2 от НК към датата на подаване на искането за
издаване на свидетелство за съдимост същият щеше да е реабилитиран по
право.Липсва логика за най лекото по вид наказание по НК-глобата,чието изпълнение
се погасява с най кратък давностен срок-чл.82 ал.4 във вр. ал. 1 т.5 от НК същата да е
от такова естество,че да попречи на осъденото на подобен вид наказание да бъде
реабилитиран по право". Ето текста на цялото съдебно решение, невлязло в сила към момента. Р Е Ш Е Н И Е

№ 8271





гр. София, 21.12.2013 г.




В ИМЕТО НА НАРОДА





АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - СОФИЯ-ГРАД, Първо отделение 13
състав, в публично заседание на 29.10.2013 г. в следния състав:

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: Николай Ангелов







при участието на секретаря Паола Георгиева, като разгледа дело номер
7988 по описа за 2013 година докладвано от съдията, и за да се произнесе взе
предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния
кодекс (АПК), вр. чл. 39, ал. 2 от Наредба № 8/26,02,2008год за функциите и
организацията на дейността на бюрата за съдимост.

Образувано е по жалба, подадена от В. Л. Д.,[ЕГН] с адрес [населено място], [улица]
чрез адв. К. ангелов срещу свидетелство за съдимост рег.№77201,издадено от
Софийски Районен съд на 18,07,2013год .

Жалбоподателят твърди, че оспореният административен акт не съответства на
установените фактически обстоятелства по случая и че е издаден в нарушение на чл.
39 ал.2 и Наредба № 8/26,02,2008год за функциите и организацията на дейността на
бюрата за съдимост и чл. 59, ал. 2, т. 3 от АПК. Искането до съда е за отмяна на
оспорения отказ.

В съдебно заседание по делото, жалбоподателят чрез процесуалния си представител
адв. А., поддържа жалбата. Претендира разноски в размер на дължимата държавна
такса и адвокатско възнаграждение.

Ответникът –Софийски районен съд, чрез процесуалния си представител юрк.
Банкова, оспорва жалбата и моли да се отхвърли като неоснователна.Претендира
юрисконсултско възнаграждение.

Административен съд София-град като взе предвид доводите на страните и извърши
преценка на събраните по делото доказателства, приема от фактическа и правна
страна следното:

Административното производство е образувано по искане на В. Л. Д.,подадено на






11,07,2013год до Бюро съдимост на СРС за издаване на свидетелство за съдимост с
цел започване на работа като специалист.Поради наличието на осъждане на лицето с
присъда № 2/15,01,2007год,влязла в сила на 31,01,2007год на СГС по НОХД№
2632/2007год за извършено престъпление по чл.354а ал.5 вр. ал.3 т.1вр. чл.26 ал.1 вр.
чл.20 ал.2 от НК на жалбоподателя е наложено наказание глоба в размер на
700лв.Същото обстоятелство ,удосотверено в бюлетина за съдимост/стр.14/ дала
основание на съдия при РС-София да постанови разпореждане,с което да изиска
наличието на доказателства за плащане на глобата .От справката,изготвена от ТД на
НАП-С./стр.15/ с дата 16,07,2013год се установява,че спрямо жалбоподателя по
издаден въз основа на присъдата по посоченото НОХД изпълнителен лист е
образувано изпълнително дело № 12274/2007год,като няма наложени обезпечителни
мерки върху имуществото на длъжника,няма и започното принудително изпълнение
върху същото;не са постъпили суми за погасяване на вземането.Въз основа на тези
факти с разпореждане от 17,07,2013год на съдия в СРС/стр.16/ върху искането за
издаване на свидетелство за съдимост е посочено „ да се впише”/очевидно
осъждането/.Именно това разпореждане е послужило и а издаването на свидетелство
за съдимост № 77201/18,07,2013год на СРС,в което е вписано осъждането на
жалобподателя.В акта не е посочено пред кой орган и в какъв срок същото подлежи на
оспораване.

При така установените факти, съдът приема от правна страна следното:

Жалбата е подадена на 01,08,2013год – в срока по чл.149 от АПК от лице,което има
интерес от оспораването,тъй като е адресат на инидивидуалния административен
акт,който оспорва,а отделно от това и в срока по чл.140 ал.1 от АПК.

На първо място по отношение на довода на ответника за недопустимост на жалбата
срещу издаденото свидетелство за съдимост.Същото според ВАС, както в цитираното
и приложено към писмените бележки на ответника решение № 6226/08,05,2013год на
ВАС ІІІ отд. по адм. дело № 7677/2012год ,а също и според определение №
285/09,01,2013год на ВАС по адм. дело № 15380/2012год представлява
индивидуален административен акт по смисъла на чл.21 ал.3 от
АПК.Правораздавателен акт в случая представява разпореждането на председателя на
съда или оправомощен от него заместник/чл.34 ал.3 от Наредба № 8/2008год/ дали да
се впише осъждането или реабилитацията.Това разпореждане в случая е обективирано
на стр.16 от делото и е с дата 17,07,2013год.Самото свидетелство за съдимост обаче
представлява сам по себе си административен акт с правни последици за
оспорващия,най- вече с оглед неговото съдържание.Също така следва да се отбележи
в случая ,че в решение № 6226/08,05,2013год на ВАС ІІІ отд. по адм. дело №
7677/2012год предмет на контрол е първоинстанционно решение, с което съдът е
уважил иск по ЗОДОВ в хипотезата на чл.204 от АПК,без преди това
административния акт да е бил изрично отмемен-поради което и посоченото в него
правомощие на съда по чл.128 от АПК не рефлектира върху допустимостта на
оспорването по настоящем.

Издаването на свидетелство за съдимост е сложна дейност,която обхваща както
административно технически,така и юридически елементи.Не случайно
организацията по издаването на свидетелство за съдимост се различава от тази,по
която се издава справка за съдимост,по искане на компетентни органи във връзка с
образувано досъдебно произовдство спрямо лицето.Това е така ,тъй като от
извършването на престъплението до влизането в сила на присъдата закономерно






минава определен период от време,а също така от изпълнението на наложените
наказания с оглед на различните органи,които имат компетентност за това зависи до
голяма степен и настъпването на предпоставките за реабилитация на лицето.Също
така следва да се отбележи и обстоятелството,че не са малко законите в
страната,които изискват заемане на съответна длъжност само от лица които не са били
осъждани,дори да са реабилитирани/напр. ЗЧСИ,ЗСВ и мн. други/ ,което налага
допълнителна преценка/чл.34 ал. 3 от Наредба № 8/2008год неслучайно е изменен в
редакцията си от 2013год/.В тази насока неминумо след като се допуска съдебен
контрол върху свидетелството за съдимост като административен акт,съдът дължи и
косвен контрол за законосъобразност на разпореждането на председателя на съда или
оправомощен негов заместник да се впише ли осъждането или не,или да се отбележи
ли настъпилата реабилитация или не.В случая безспорно усатновените факти са
следните-с присъда № 2/15,01,2007год,влязла в сила на 31,01,2007год на СГС по
НОХД№ 2632/2007год за извършено престъпление по чл.354а ал.5 вр. ал.3 т.1вр. чл.26
ал.1 вр. чл.20 ал.2 от НК на жалбоподателя е наложено наказание глоба в размер на
700лв.Няма спор,че това е първото и единственото към настоящия момент осъждане
на жалбоподателя.Ето защо и за него важат правилата на чл.86 ал.1 т.3 от НК когато е
осъдено заедно или поотделно на глоба, обществено порицание или лишаване от
права, ако в течение на една година от изпълнение на наказанието не е извършило
друго престъпление от общ характер.Спорният момент в случая е предпоставката
изпълнение на наказанието-съгласно правилата на чл.6 от АПК и принципът на
съразмерност в адменистративния процес следва да се отбележи следното: Ако
жалбоподателят бе осъден не на глоба ,а на лишаване от свобода-условно с
изпитателен срок,или дори на лишаване от свобода до 1 година-ефективно,то
съгласно правилата на чл.86 ал.1 т.1 и т.2 от НК към датата на подаване на искането за
издаване на свидетелство за съдимост същият щеше да е реабилитиран по
право.Липсва логика за най лекото по вид наказание по НК-глобата,чието изпълнение
се погасява с най кратък давностен срок-чл.82 ал.4 във вр. ал. 1 т.5 от НК същата да е
от такова естество,че да попречи на осъденото на подобен вид наказание да бъде
реабилитиран по право.Факт е,че публичните държавни вземания по смисъла на
чл.161 от ДОПК ,измежду които попада и глобата като наказание по НК се погасяват в
установените от ДОПК-чл.171 от ДОПК срокове,но от писмото на публичния
изпълнител/стр.15/ се установява,че органите по изпълнението единствено са
образували изпълнително дело и то през далечната 2007год и до 2013год не са
предприели никакви действия по събирането на вземането.Дългият период от време,
който е съизмерим с сроковете по чл.82 ал.4 във вр.. ал.1 т.5 от НК, би следвало да се
отчете при взимането на решение дали е настъпила реабилитация или не особено в
контекста на решение № 11/20,03,2013год по н.д.№ 1940/2012г на ВКС І н.о на
ВКС,цитирано от жалбоподателя.Отделно от изложеното в нарушение на принципа на
чл.34 и чл.35 от АПК административният орган не е дал каквато и възможност на
жалбоподателя да се запознае с преписката и съдържащите се в нея документи,да го
информира за възможността да плати задължението си към държавата/доколкото
напълно възможно е към момента на подаване на искането желанието на оспорващия
да започне работа като ИТ специалист да е било толкова голямо,че да е бил склонен
да заплати задължението си ,въпреки че смята,че е погасено по давност.В конкретния
случай органът не е изпълнил задължението си по АПК да уведоми жалбоподателя
за наличието на неплатено публично задължение и за възможността да го плати,както






и да го запознае със справката от публичния изпълнител от НАП за образуваното
срещу него изпълнително производство и да приобщи към преписката становището на
жалбоподателя.

Предвид всичко изложено се налага краен извод за незаконосъобразност на оспорения
административен акт поради противоречието му със закона и процесуалните правила
следователно за неговата отмяна.

Преписката следва да бъде върната на административния орган за ново произнасяне,
при спазване на указанията,посочени в мотивната част на съдебния акт,доколкото
правомощието на председателя на СРС по чл.34 ал.3 от Наредба № 8/2008год е да
прецени дали е настъпила реабилитация или не досежно осъждането на
жалобопдателя.

При този изход на спора и при направено своевременно искане за това на основание
чл.143 от АПК ще следва админисатртивния орган да бъде осъден да заплати на
жалбоподателя сторените по делото разноски в размер на 510лв за държавна такса и
адвокатско възнаграждение.

Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд С.-град,
І отделение, 13 състав,



РЕШИ:



ОТМЕНЯ по оспорването на В. Л. Д., [ЕГН] с адрес [населено място], [улица] чрез
адв. К. А. свидетелство за съдимост рег.№77201,издадено от Софийски Районен съд
на 18,07,2013год.

ИЗПРАЩА делото като преписка на председателя на СРС за ново произнасяне, при
спазване на указанията по тълкуване и прилагане на закона, дадени в мотивите на
настоящото решение.

ОСЪЖДА Софийски Районен съд да заплати на В. Л. Д.,[ЕГН] с адрес [населено
място], [улица] чрез адв. К. А. сумата от 510лв-разноски в производството.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд
в 14-дневен срок от съобщението за постановяването му на страните.





АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ:













+1 Нашият бивш съдия от ПРС е дал своя заслужен принос за промяна на тълкувателната и правораздавателната дейност в тая насока!

nk7702n написа:+1 Нашият бивш съдия от ПРС е дал своя заслужен принос за промяна на тълкувателната и правораздавателната дейност в тая насока!

Браво на вашия бивш съдия!

А съдията по съществото на спора е написал точно 2 изречения.И съвсем нямат много общо с НК и специалните правила там относно давноста и реабилитацията.
По никой начин чл.82 ал.5 НК не може да бъде отмината.Тя си е част от закона-хубава,лоша-толкова !-следвало е да плати,ако не желае да бъде осъждан. И ако има причина за настъпила реабилитация поради неизпълняемост на глобата,тя не е друга,а именно изтекла давност съгласно правилото на чл.82 ал.3 НК(а в решението се говори за някаква ал.4-която не ми е ясно какво общо има за случая).И в тази връзка чл.82 ал.5 каква пречка би могла изобщо да бъде,предвид факта,че същата касае само ал.4-тоест абсолютната давност.
Но тук въпрос за такава давност не стои,тъй като срока за изпълнение,определен съгласно чл.82 ал.3 НК,е изтекъл.Защото след завеждането на Изп. дело по ДОПК започва да тече нова давност(Ал.3 изр. второ).След изтичането на която (чл.82 ал.1 т.5 ) идва и реабилитацията.

П.П. Въпреки че то пък така става още по-голям карашик. - когато имаш вече изтекли срокове по ал.4 с пречката по ал.5,излиза че не можеш да се позовеш на ал.3. По ДОПК ако имаха "перемция"- в момента,в който настъпи, си пей сърце.

Като че имаше втори пост от питащия, че деянието му е по 194 НК, че как така съдът търсел нещо от него, като било пратено в НАП, че 11 г. не си плащал глобата, което го характеризираше като нагъл крадец и тн., но сега не го виждам. По 194 няма предвидена глоба, освен по чл. 55 до 2002 г., но тогава нещо не се връзва с условната присъда.

Не е убедително убедително питащият да не е могъл да си плати глобата. Може и сега да го направи. И ще си изчисти миналото след съответния срок.
Това, че някой не е удовлетворен от законовото положение, което не му позволява да се представя като неосъждан, без да си изтърпи наказанието, също не буди осочено съчувствие. Разсъжденията в приложеното опр. на Адм.С изглеждат чужди на законовата логика.
За реабилитация по право може да са налице и други пречки.

Като изключим наглостта и неграмотността ("несам"), в принципен план в хипотезата на неплатена глоба:
- ако не е образувано изпълнително производство, се прилага изпълнителската давност по НК + срокът за реабилитация по право - т.е. до 3 г + 1 г.
- ако е образувано изп.п-во, давност по ДОПК + срокът за реабилитация - т.е. до 5/10/11 г. + 1г.

Не бъркайте понятията. Реабилитацията по право настъпва единствено в случая, когато наложеното наказание е изтърпяно, а не когато е погасено по давност!

kontrol написа:Като че имаше втори пост от питащия, ............

Има,да,във "Взаимопомощ".

neutralen написа: Реабилитацията по право настъпва единствено в случая, когато наложеното наказание е изтърпяно, а не когато е погасено по давност!

Значи,не е съвсем така,но и горе ти го написах. Как да си представиш,за а бъде Рб. по право(чл.86 ал.1 т4 НК),непълнолетния да влезе в затвора,след като му е изтекъл давностния срок (по чл.82 ал.1 т.4 НК ). Не вярвам някой да го пусне в затвора да търпи неследващо се наказание.Държавата е изгубила правото да го изолира.Значи ли това че не може да бъде реабилитиран по право?
И за съдебната, и за Рб по право се изисква да е "изтърпяно"(доколкото е възможно да се търпи).Как да го търпиш, ако от вчера нямаш такова наказание-задължително заселване,поправителен труд или лишаване от право на местоживеене в определено населено място(чл.37 ал.1 т. 2а,5 и 8 -отменени) ? Същото е и с давността.Санкцията става неизпълняема.Практика има доста по въпроса.

Всеки има право на мнение. Практика има всякаква. Не споделям практика, която противоречи на закона. За да настъпи Реабилитация по право, наложеното наказание следва да бъде изпълнено или изтърпяно(според употребения термин в различните точки на чл.86, ал.1 от НК). Няма такава разпоредба в цитирания член 86, която допуска реабилитация по право поради изтичане на давностния срок за изпълнение на наказанието. Реабилитацията по право е една правна възмоност, ако си изтърпиш наложеното наказание в предвидените в чл.86 от НК случаи. Не може да се скатаваш и да чакаш да изтече давността за изпълнение на наказанието и после да твърдиш, че наказанието е "изтърпяно", резпективно изпълнено. Това са си свободни съчинения

А каква реабилитация ще настъпи тогава?

Да го търпим ли след срока за изпълнение или да завеждаме дело за съдебна?Но и там вероятно ще ни кажат същото-бягай в затвора.Никой няма да те пусне там,че после да плащат обезщетение Но може да пробваш

В чл.86, ал.1, т.4 се разглежда случая, при който в двегодишния срок от изтърпяване на наказанието като непълнолетен, второто осъждане не е на лишаване от свобода. Реабилитацията по право в този случай настъпва за осъждането като непълнолетен, а не за втората присъда. Какво не можеш да разбереш не ми е ясно.

neutralen написа:В чл.86, ал.1, т.4 се разглежда случая, при който в двегодишния срок от изтърпяване на наказанието като непълнолетен

Как ще настъпи реабилитация,щом не е бил в затвора,но е изтекъл давностния срок за изпълнение на наказанието? Това питах по-горе.Никакво второ осъждане не е ставало дума.То няма място тук.

Ти казваш че РБ може да има само при изтърпяно наказание.Не го е търпял,ефективното такова.Кво прайм?

neutralen написа: Не може да се скатаваш и да чакаш да изтече давността за изпълнение на наказанието и после да твърдиш,

Можеш,можеш,и още как.Законът не се интересува от това нещо.А аз няма причина да се интересувам повече от темата.

Чл.86, ал.1 от НК - "Реабилитацията настъпва по право в следните случаи:
т.4. когато е осъдено като непълнолетно, ако в течение на две години от ИЗТЪРПЯВАНЕ на наказанието не е извършило друго престъпление от общ характер, за което му е наложено наказание лишаване от свобода."
Някой още, освен Светослав, да не е разбрал, че такъв е текста на закона ?

Седни почети малко.
Дори няма да си правя труда да поствам практика тук. Считам за недостойно да убеждавам някого че кражбата е престъпление.

П.П. Но ако напишеш още една кардинална простотия, ще напълня темата със съдебна пракитка на ВКС,ще спомена всички автори(които явно не си чел,а то не е и нужно,тъй като въпроса е елементарен сравнително-има къде-къде по-сложни работи).
И в такъв случай, едва ли би имал моралното право да пишеш повече тук.И където и да било в правните теми.Не искам да продължъвам нататък. Би било обидно и за останалите юристи,които влагат нещо когато пишат.Не се обиждай,просто не влагаш нищо.Вярвам, че поне имаш потенциал по принцип да разсъждаваш и да се развиваш.

П.П. А някой освен теб случайно да твърди,че реабилитацията зависи от фактическото изпълнение и не зависи от давността за изпълнение? Не виждам такъв.
Напротив,колегата kontrol ,за когото трудно може да се каже,че не разбира от материята,ти го е написал пределно ясно.А същият дори не си е направил труда да те оборва,тъй като тук място за дискусия просто няма.

enter написа:

neutralen написа:Въпросът за реабилитация не може да се обсъжда докато не бъде изтърпяно наложеното от съда наказание - в случая "глоба". Виж в този смисъл чл.86 ал.1 т.3 от НК и чл.87 ал.3 от НК - няма реабилитация докато наказанието не е изпълнено, независимо, че изпълнението е погасено по давност.

Това не е верно.




Да,бе,да,не е верно /щях да пропусна и този потребител /.

Какво стана със съдебната практика ? Май няма такава