forum.lex.bg

Привет на всички. В СЪДЕБНАТА фаза се назначава съдебно психиатрична експертиза, която дава заключение, че подсъдимия към момента на деянието не е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си.
В случая аз съм защитник, и не знам какво да искам от съда - да прекрати наказателното производство или да се произнесе с присъда с която да оправдае подсъдимия.
Срещнах практика и в двата варианта.
Лично аз считам, че съда трябва да се произнесе с присъда с която да оправдае подсъдимия, тъй като деянието няма да бъде престъпление /липсва вина/. До този извод водят и правомощията на съда за прекратяване на наказателното производство - чл. 289 НПК

Прекратяване на наказателното производство в съдебно заседание
Чл. 289. (1) Съдът прекратява наказателното производство в случаите на чл. 24, ал. 1, т. 2 - 10 и ал. 4.
(2) Когато основанията по чл. 24, ал. 1, т. 2 и 3 се разкрият в съдебно заседание и подсъдимият направи искане производството да продължи, съдът се произнася с присъда.

Т.е. съдът няма правомощия да прекратява нак производство по т. 1 на чл. 24, ал.1 НПК /деянието не е извършено или не съставлява престъпление/.
Все пак приемам съвети. Благодаря.

логично е да се прекрати...Как може да се оправдае извършено престъпление...

Оправдателна присъда се постановява, когато деецът е невинен, а не когато не разбира свойството и значението на извършеното, или не може да ръководи постъпките си - в случая нак. производство следва да бъде прекратено на осн.чл.24 ал.1 т.1 от НПК.

Здравейте, уважаеми колеги.

neutralen написа:Оправдателна присъда се постановява, когато деецът е невинен, а не когато не разбира свойството и значението на извършеното, или не може да ръководи постъпките си - в случая нак. производство следва да бъде прекратено на осн.чл.24 ал.1 т.1 от НПК.

Не съм съгласен. Според чл. 289 ал. 1 от НПК, съдът прекратява наказателното производство само в случаите на чл. 24 ал. 1 т. 2-10 и ал. 4 от НПК. Ако бъде установена невменяемост в съдебната фаза на наказателното производство, няма основание за прекратяване, защото чл. 289 ал. 1 от НПК изрично изключва чл. 24 ал. 1 т. 1 от НПК като основание за прекратяване на наказателното производство в съдебна фаза. В този случай съдът се произнася с оправдателна присъда на осн. чл. 304 предл. последно от НПК, тъй като деянието, извършено от лице, което е невменяемо по време на извършването, не съставлява престъпление.

Чл.289 ал. 1 от НПК има предвид само случаите по чл.24 ал.1 т.5 от НПК - невменяемост възникнала СЛЕД извършването на престъплението. Когато извършителят е бил невменяем по време на извършване на деянието, наказателното производство СЕ ПРЕКРАТЯВА на основание чл.24 ал.1 т.1 от НПК във вр с чл.33 ал. 1 от НК.

neutralen написа:Чл.289 ал. 1 от НПК има предвид само случаите по чл.24 ал.1 т.5 от НПК - невменяемост възникнала СЛЕД извършването на престъплението. Когато извършителят е бил невменяем по време на извършване на деянието, наказателното производство СЕ ПРЕКРАТЯВА на основание чл.24 ал.1 т.1 от НПК във вр с чл.33 ал. 1 от НК.

Не е вярно.

Наказателно-процесуален кодекс
.......................
Чл. 289 (1) Съдът прекратява наказателното производство вм случаите на чл. 24 ал. 1 т. 2-10 и ал. 4 от НПК

т. е. по т. 5 наказателното производство в съдебната фаза се прекратява, когато деецът след извършване на престъплението изпадне в продължително разстройство на съзнанието, изключващо вменяемостта. Чл. 289 ал. 1 от НПК не се прилага в случаите на чл. 24 ал. 1 т. 1 от НПК - когато деянието не съставлява престъпление. А когато деецът е невменяем по време на извършване на деянието, то самото деяние не е престъпление, защото не е виновно извършено. А то не е виновно извършено, защото вина може да има само при вменяемо лице. След като деянието не е виновно извършено поради невменяемост на лицето и това се установи в досъдебното производство или преди предаване на обвиняемия на съд, наказателното производство се прекратява от прокурора (чл. 243 ал. 1 т. 1 от НПК) или от съдията-докладчик (чл. 250 ал. 1 т. 2 от НПК). Но когато едва в съдебната фаза на наказателното производство се установи, че подсъдимият е извършил деянието в състояние на невменяемост, а е вменяем по време на разглеждане на делото, следва съдът да го признае за невинен с присъда, а не да прекратява наказателното производство.

То за това има противоречива съдебна практика, щото има такива неправилни разбирания на закона като вашите. Невменяемостта е особено качество на дееца и се регламентира не от НПК а от НК. Нямам намерение да ви убеждавам, че грешите, но си обяснете сам на себе си - кой е наказателно отговорния субект по отношение на който Съдът постановява оправдателна присъда. Може ли невменяемо лице, извършило обществено опасно деяние да бъде наказателно отговорно, след като чл.33 ал.1 от НК изключва наказателна отговорност за такива лица, а вие вместо да прекратите делото го "оправдавате".

Предполагам, че колебанието идва от недопустимостта наказателен процес все още да виси срещу наказателнонеотговорно лице?Има известен процесуален проблем. Но висящността на делото не му вреди в случая/ на субекта - страна подсъдим/.
А какво става ако деецът е бил невменяем към момента на деянието, но е вменяем към момента на опита

за реализиране на наказателната му отговорност, как ще следва да се процедира?
Пак така ? Ще прекратяваме ?
Мисля като Систем.Съдът в стадий "съдебно заседание" няма правомощия и проц.възможност да да прекратява производството по чл.21, ал.1 т.1 /на т.нар реабилитиращи основания / .Трябва да се произнесе с присъда, със сила на пресъдено нещо .Важи и за въззива, както и за касацията, изрично е указано и в съответните текстове за правомощията им / по -точно - изрично е изключено /.
Оправдателна присъда се постановява, когато
1.не се установи деянието да е извършено
2.не се установи деянието да е извършено от подс.
3.не се установи деянието да е извършено виновно
4. не се установи извършеното деяние да съставлява престъпление
Престъпление е това общественоопасно деяние, което е извършено виновно и е обявено от закона за наказуемо. Вменяемостта и възрастта са качества на субекта на престъплението, с оглед на които се преценява съставомерността на деянието. Липсата на вменяемост като предпоставка за възникване на наказателната отговорност въобще води до неспособност да формира вина и подс.следва да се признае за невиновен на това основание.
П.П. не ми се влиза в теор.дискусия на тема невменяемост и съставомерност.
Практически се прави с присъда, така се спазва процесуалния закон..
Не че е правилно да се папагали :oops:

от съдебната практика , без собствена мисъл, но споделям застъпеното в това решение.По стария НПК е , но доколкото моите спомени датират и от там :

РЕШЕНИЕ № 811 ОТ 22.12.1999 Г. ПО Н. Д. № 763/1999 Г., II Н.

ВМЕНЯЕМОСТТА Е ПРЕДПОСТАВКА ЗА ВИНАТА. СЪГЛАСНО ЧЛ. 299, АЛ. 1, Т. 1 НПК ВЪПРОСЪТ ЗА ВИНОВНОСТТА СЕ РЕШАВА С ПРИСЪДАТА, А НЕ С ОПРЕДЕЛЕНИЕ ЗА ПРЕКРАТЯВАНЕ НА НАКАЗАТЕЛНОТО ПРОИЗВОДСТВО.
Чл. 33 НК
Чл. 299, ал. 1, т. 1 НПК и е вярно да се прави с присъда, според мен,

Докладчик председател на отделение Румен Ненков
С първоинстанционната присъда подсъдимият И. Кр. П. е признат за невинен в това, че на 6.12.1997 г. в гр. П. е извършил кражба на оставени без надзор движими вещи на стойност 160 000 лв., поради което е оправдан по обвинението по чл. 195, ал. 1, т. 2 НК. Единственото съображение за постановяване на оправдателната присъда е установеното обстоятелство, че деецът е осъществил деянието в състояние на невменяемост по смисъла на чл. 33, ал. 1 НК.
По жалба на подсъдимия въззивният съд е отменил така постановената присъда и е прекратил наказателното производство, считайки, че не са били налице процесуалните предпоставки за постановяване на присъда.
Направеното от втората инстанция тълкуване на процесуалния закон е неправилно. Невменяемостта по смисъла на чл. 33, ал. 1 НК представлява психическо състояние на извършителя на общественоопасно деяние, обявено за наказуемо в състав на Особената част па Наказателния кодекс. Това състояние изключва наказателната отговорност по отношение на дееца, тъй като обратно - вменяемостта е предпоставка за вината. Съгласно чл. 299, ал. 1, т. 1 НПК въпросът за виновността следва да бъде решен с присъда, а не с определение за прекратяване на наказателното производство. Адекватна на тази законова разпоредба е и нормата на чл. 288, ал. 1 НПК, която допуска прекратяване на наказателното производство в съдебната фаза на процеса за престъпление от общ характер само в случаите на чл. 21, ал. 1, точки 2-7 НПК. Невменяемостта към момента на осъществяване на деянието не е включена в тези хипотези.
Разпоредбата на чл. 21, ал. 1, т. 5 НПК има предвид случая на виновно осъществено престъпно посегателство, последвано от трайно влошаване на здравословното състояние на дееца, обуславящо разстройство на съзнанието, което поначало изключва вменяемостта. Приетите от въззивния съд факти обаче съвсем не сочат на такива фактически положения. Неправилно в мотивите на проверяваното въззивно решение се прави довод от правомощието на съда по чл. 332, т. 4 НПК, тъй като предпоставка за упражняването му е установяване на неправилност на първоинстанционната присъда, каквато обаче в случая няма. Очевидно, действителната воля, на законодателя е в случаите по чл. 21, ал. 1, т. 1 НПК подсъдимият да бъде оправдан, а допълнителен аргумент в подкрепа на това становище се съдържа и в разпоредбата на чл. 357, ал. 1, т. 2 НПК.
От гореизложеното следва, че искането по касационния протест за отмяна на постановеното въззивно решение е основателно. При констатирано съществено нарушение па процесуалните правила /в случая по чл. 352, ал. 1, т. 2 във вр. с ал. 3, т. 1 НПК/ касационната инстанция обаче е длъжна да върне делото за ново разглеждане на основание чл. 357, ал. 3, т. 3 НПК

.

Не само отделни решения на ВКС по конкретни дела, но и ТР и Пост.Пл. на ВКС понякога са неправилни и деформират съдебната практика, поради задължителния характер, който имат за изпълнение от долустоящите по ранг съдилища.
Такъв е случая с цитираното Р на ВКС от 1999 г. с докладчик Р. Ненков, който едва ли сега би подържал мнението си, изразено в цитираното Р. Налице е неправилно тълкуване на процесуалния закон/НПК/. Всички вие се позовавате на чл.289 ал.1 от НПК, според който Съдът прекратява нак. производство в случаите на чл.24, ал.1 т.2-10 от НПК. И понеже В ТОЗИ ЧЛЕН не пише, че Съдът има право да ПРЕКРАТИ нак.производство на основание чл.24 ал.1, т.1 от НПК стигате до "умозаключението", че когато подсъдимия е невменяем, следва да се постанови "оправдателна присъда". Какво пропускате - това, че има ИЗРИЧНА/императивна разпоредба/, която постановява как следва да процедира съда в такива случаи. И това е разпоредбата на самия чл.24, ал.1, т. 1 от НПК - "Не се образува наказателно производство, а образуваното СЕ ПРЕКРАТЯВА, когато: 1.деянието не съставлява престъпление;" Един от случаите при които "деянието не съставлява престъпление", е когато извършител е Невменяемо лице. Разбира се, възниква въпроса - защо все пак в чл.289 ал.1 от НПК не е просочено, че Съдът има право да да прекрати нак.производство и на основание чл.24 ал.1 т.1 от НПК. Това е така, щото, обстоятелствата по чл.24, ал.1, т.2-10, визират случаите, когато ИМА извършено ПРЕСТЪПЛЕНИЕ, но в съдебната фаза се установяват горепосочените обстоятелства, изключващи нак.отг.Разпоредбата на чл.124 ал.1, т.1 урежда случаите когато НЯМА извършено престъпление - а това се установява още в досъдебното производство, при което нак.производство СЕ ПРЕКРАТЯВА с
постановление на Прокурора/чл.243 ал.1 т.1 от НПК/ и няма как да стигне до Съда. Ако при разглеждане делото в съда за пръв път се постави въпроса за невменяемост на извършителя, и се установи такава, Съдът прекратява делото
на основание посочения вече чл.24, ал.1 т.1 от НПК - това е изричната разпоредба на закона.

има ИЗРИЧНА/императивна разпоредба/, която постановява как следва да процедира съда в такива случаи. И това е разпоредбата на самия чл.24, ал.1, т. 1 от НПК - "Не се образува наказателно производство, а образуваното СЕ ПРЕКРАТЯВА, когато: 1.деянието не съставлява престъпление;"

Колега, по тази логика излиза, че заради чл.24, ал.1 т.1, който е в Общата част, винаги, когато деянието не е извършено или не съставлява престъпление , съдът трябва да прекратява, във всички случаи, с определение .Кога остава съдът да се произнася с оправдателна присъда ?Деянието може да не съставлява престъпление и когато е извършено от вменяем, но да е , примерно, обективно несъставомерно.Или, че деянието не е извършено?Пак ли чл.24, ал.1 т. 1 и прекратяване в стадий съдебно заседание?Чл.304, предл.първо и посл казва друго.Всъщност, възможно е да не разбирам мисълта Ви.

Точно така - не разбирате мисълта ми. По темата разглеждаме един частен случай, а именно, когато дееца е НЕВМЕНЯЕМ. Когато дееца е вменяем се прилага чл.304 от НПК - производството завършва с оправдателна присъда. Видно е също така, че вие некоректно ме цитирате, като изваждате от контекста на написаното, уточнението което съм направил, че ЕДИН ОТ СЛУЧАИТЕ когато "деянието не съставлява престъпление" е случая когато дееца е невменяем, като ми приписвате неща които са си лично ваши мисли и умозаключения.

Така или иначе, практическата разлика в процедирането / освен развитието на съдебно следствие в пълен обем и т.н.и загуба на проц.време/ се свежда според мен, до последиците на крайния съдебен акт - в единия случай СПН на присъдата обвързва и граждански съд относно ГП последици на деянието на това невменяемо лице/ имам предвид чл.413, ал.2 /.
Както и да е, не постигнахме консенсус

, който не беше и задължителен. Разбрах Ви мисълта,като непоправимо не съм съгласна с нея.Далече съм от идеята да бъда некоректна с Вас , камо ли да Ви приписвам...как беше ...мои мисли и умозаключения, но ако сте усетили това в определен момент, тържествено Ви моля за прошка с обещанието да избягвам да Ви цитирам занапред

Приятна почивка на всички.

Няма как да постигнем консенсус, тъй като говорим за различни неща - аз изразявам мнение за това какво следва да направи съда, когато се установи, че извършителят е бил НЕВМЕНЯЕМ, когато е извършил обществено опасното деяние, а вие говорите за това какво трябва да направи съда, когато извършителя е вменяем, но деянието не съставлява престъпление. Всеки ще ви каже, че това са различни неща.

Споделям мнението на Систем и Кпавлова.

neutralen написа:Разбира се, възниква въпроса - защо все пак в чл.289 ал.1 от НПК не е просочено, че Съдът има право да да прекрати нак.производство и на основание чл.24 ал.1 т.1 от НПК. Това е така, щото, обстоятелствата по чл.24, ал.1, т.2-10, визират случаите, когато ИМА извършено ПРЕСТЪПЛЕНИЕ, но в съдебната фаза се установяват горепосочените обстоятелства, изключващи нак.отг.Разпоредбата на чл.124 ал.1, т.1 урежда случаите когато НЯМА извършено престъпление.

Абсолютно несъстоятелен довод и крайно неуместно деление /Да ми обясните, например, къде е престъплението при прекратяване по т. 6 при наличие на постановление на прокурора за прекратяване на основание чл. 24, ал. 1, т. 1, потвърдено с влязло в сила определение на съда?/
Не намира опора в закона и опитът Ви за друго деление, а именно теорията за "частния случай" - ако деянието не съставлява престъпление, защото деецът е невменям - съдът да прекратява производството, но пък, ако деянието не съставлява престъпление по някаква друга причина - да се произнася с присъда. Законът не разграничава причините, поради което едно деяние може да се окаже непрестъпно при очертаване на правомощията на органите. Напротив, категоричен е - по въпросите за виновността и отговорността на подсъдимия съдът се произнася с присъда.

lexy21, преди теб обяснявах на kpavlova, че изразявам мнение само за случаите, когато дееца е невменяем, от което се подразбира че става дума за чл.24 ал.1 т.5 от НПК, а не за т.6 каквото твърдение ти се опитваш да ми припишеш. И в двата случая на чл.24 ал.1 от НПК, както по т.1 така и по точка 5 деецът е невменяем - по т.1 , по време на извършване на общ.опасн.деяние, а по т.5 изпада в невменяемост по време на съдебната фаза. В последния случай с оглед чл.289 ал.1 от НПК, наказат.произв. се прекратява. Въпросът е какво следва да направи съда, когато при съд.дирене се установи, че подсъдимия към момента на изв. престъплението/ за което го съдят/ е бил невменяем - да прекрати делото, или да постанови оправдателна присъда. Всички, включително и ти казвате, че съдът следва да постанови оправдателна присъда. Моето мнение е обратното - Съдът следва ДА ПРЕКРАТИ наказателното производство на основание чл.24 ал.1 т.1 от НПК, във вр. с чл.33, ал.1 от НК, тъй като деянието не съставлява престъпление не защото не е общественоопасно а защото няма наказателноотговорен субект, поради което не може да се поставя въпроса за ВИНАТА на подсъдимия, което качество отпада спрямо дееца не с реш/опр/присъдата на Съда а въз основа Заключението на Психиатричната експертиза. Решението на съда за прекратяване на делото само слага край на процеса.
Това което казвам не е сложно за разбиране, само трябва да се помисли по-задълбочено.

Неутрален, от логическа гледна точка, аз бих се съгласила с твоето мнение, че би следвало да се прекрати наказателното производство поради липса на наказателноотговорен субект към момента на извършване на деянието - факт, който е открит по - късно в съдебната фаза на процеса. Но Законът не е предвидил такава хипотеза, колкото и да ти се иска да бъде така и да се постанови прекратяване. Чл. 289 ал.1 от НПК предвижда възможности за прекратяване по т.2 - т.10, тоест единствена възможност за прекратяване при невменяемост е хипотезата на т.5 - настъпила в хода на процеса в съдебната фаза, но не и възникнала към момента на извършване на деянието, а открита в съдебната фаза. Смятам, че решението, цитирано от kpavlova, е доста добре аргументирано.

Дайте да не мислим с чуждите глави/съдебна практика/ а със собствените. Като начало - какво е съдържанието на опр.присъда срещу НЕВМЕНЯЕМ - дайте пример.

neutralen написа:Дайте да не мислим с чуждите глави/съдебна практика/ а със собствените. Като начало - какво е съдържанието на опр.присъда срещу НЕВМЕНЯЕМ - дайте пример.

Ти дай пример, че и аргументи, защото до момента не звучиш никак убедително. Никой не мисли с чуждите глави / съдебна практика/, защото законодателят си е написал нещата в закона. Трябва правилно да се разтълкуват.

Сега да спорим и за това кой трябва да даде пример за оправдателна присъда срещу невменяем - нямам такива намерения. Явно не можете да дадете пример в това отношение, от което се подразбира, че вътре в себе си сте съгласна с моето мнение че нак.производство СЕ ПРЕКРАТЯВА , а не завършва с опр.присъда.

neutralen написа:Сега да спорим и за това кой трябва да даде пример за оправдателна присъда срещу невменяем - нямам такива намерения. Явно не можете да дадете пример в това отношение, от което се подразбира, че вътре в себе си сте съгласна с моето мнение че нак.производство СЕ ПРЕКРАТЯВА , а не завършва с опр.присъда.

Колко удобни умозаключения.. Самоуспокоявай се, защото губиш спора! :lol:

forum.lex.bg

при невменяемост - оправдава ли се или се прекратява

при невменяемост - оправдава ли се или се прекратява

Re: при невменяемост - оправдава ли се или се прекратява

Re: при невменяемост - оправдава ли се или се прекратява

Re: при невменяемост - оправдава ли се или се прекратява

Re: при невменяемост - оправдава ли се или се прекратява

Re: при невменяемост - оправдава ли се или се прекратява

Re: при невменяемост - оправдава ли се или се прекратява

Re: при невменяемост - оправдава ли се или се прекратява

Re: при невменяемост - оправдава ли се или се прекратява

Re: при невменяемост - оправдава ли се или се прекратява

Re: при невменяемост - оправдава ли се или се прекратява

Re: при невменяемост - оправдава ли се или се прекратява

Re: при невменяемост - оправдава ли се или се прекратява

Re: при невменяемост - оправдава ли се или се прекратява

Re: при невменяемост - оправдава ли се или се прекратява

Re: при невменяемост - оправдава ли се или се прекратява

Re: при невменяемост - оправдава ли се или се прекратява

Re: при невменяемост - оправдава ли се или се прекратява

Re: при невменяемост - оправдава ли се или се прекратява

Re: при невменяемост - оправдава ли се или се прекратява