forum.lex.bg

РЕШЕНИЕ

гр. ВРАЦА,05.03.2010г.
В ИМЕТО НА НАРОДА

Врачанският окръжен съд, наказателна колегия,
в публично съдебно заседание на 11.02.2010г.,
в състав:

Председател: Благовест Димитров
Членове: Снежана Наумова
Мл. съдия: Иван И.

в присъствието на:
прокурора Р. К. и секретаря И.М.
като разгледа докладваното от съдия НАУМОВА
ВНОХ дело № 20 по описа за 2010 год.
за да се произнесе, взе предвид следното:

С присъда № 143/25.11.2009 год. постановена по НОХД № 612/2009 год. ІV-ри нак. състав на Районен съд гр. Враца е признал подсъдимият А.Е.А. *** за виновен в това, че на 07.09.2008г. за времето от около 21.00часа до 23.00часа, в района на язовир находящ се в землището на селата Пудрия и Краводер община Криводол, противозаконно е лишил от свобода Т.Т.И. с ЕГН ********** ***, по мъчителен за здравето начин-чрез завързване на ръцете и краката на пострадалия с връзки-тип «свински опашки»-престъпление по чл.142а, ал.4 ,предл.1, вр. ал.1 от НК, поради което и на осн. чл.142а, ал.4, предл.1, вр. ал.1 от НК, вр. чл.54 от НК, го е осъдил на четири години лишаване от свобода. На осн. чл.61 т.3 от ЗИНЗПС съдът е постановил изтърпяване на определеното наказание при първоначален «общ» режим, при настаняване в затворническо общежитие от закрит тип.
С присъдата е уважен гражданския иск за неимуществени вреди, предявен от пострадалия Т.Т.И. срещу подсъдимия А. за сумата от 1 000 / хиляда/ лева, ведно със законната лихва от датата на извършване на деянието - 07.09.2008г.- до окончателното изплащане на сумата.
В тежест на подсъдимият са присъдени направените по делото разноски в размер на 107.00лева.
Недоволен от постановената присъда на Районен съд гр.Враца е останал подсъдимият А., който чрез защитника си - адв.И.С., е депозирал в срок въззивна жалба, с оплаквания за допуснати съществени процесуални нарушения по смисъла на чл.348 ал.3 във връзка с чл.335 от НПК, за противоречие между присъда и мотиви, както и за липса на мотиви относно основателността и доказаността на предявеният граждански иск. В жалбата се излагат подробни съображения за несъставомерност на извършеното от подсъдимият деяние по чл.142а ал.4 от НК, поради приложимост в конкретният случай на разпоредбата на чл.12а от НК, на което основание се поддържа лисата на обществена опасност на инкриминираното деяние. Застъпва се становище, че неправилно в мотивите си първоинстанционният съд е установил значително по-дълъг времеви период на инкриминираното деяние. Излагат се съображения за липса на безспорни доказателства за нанесена лека телесна повреда на пострадалият И.. Моли се присъдата да бъде отменена изцяло, а подсъдимият да бъде признат за невинен и оправдан по повдигнатото му обвинение.
Срещу сезиращият акт не са подадени писмени възражения.
В съдебно заседание пред въззивната инстанция защитата на подсъдимия поддържа и доразвива подадената жалба. Прави алтернативно искане за изменение на постановената присъда с намаляване размера на наложеното наказание и приложение на чл.66 от НК, като така определената санкция да е съобразена с целите на закона и спецификата на конкретният казус.
Представителят на ВрОП застъпва становище за липса на материално правните предпоставки за приложимост на чл.12а НК, поради което намира присъдата на районният съд за законосъобразна, обоснована и справедлива, поради което предлага същата да бъде потвърдена изцяло, а жалбата на подсъдимия да бъде оставена без уважение, като неоснователна.
Врачанският окръжен съд, след като съобрази доводите във въззивната жалба, ведно с релевираните в нея основания, взе предвид становищата на страните в съдебно заседание и извърши цялостна проверка на обжалваната присъда в съответствие с изискванията на чл.314 НПК, намира следното:
Като подадена в срок от надлежна страна в процеса и срещу съдебен акт, подлежащ на съдебен контрол, жалбата е допустима. Разгледана по същество, същата се явява основателна.
Фактическата обстановка се установява от показанията на свидетелите Г. Т., Ц. И., И. А., П. П., И. Д., Р. М. пострадалия Т.И., отчасти от показанията на свидетелите Б. Б., И. Д., Р. П., А. А. и отчасти от обясненията на подсъдимият А.А., от назначената основна и допълнителната съдебно-медицински експертизи и всички писмени доказателства.
При собствена въззивна преценка, ВрОС счита, че доказателствените източници позволяват да се изведе следната фактическа обстановка:
Подсъдимият А. заедно със семейството си живеел в гр.М., ж.к.”П.” №*, вх.*, ап.*. На 16.08.2004г. сключил наемен договор, по силата на който придобил язовир от 229.028дка, находящ се на 1-1.5км. от с.Пудрия, в землището на селото и Краводер в местността “Султаница”със срок на ползване 5 години и го зарибил. На 04.03.2008г. било сключено допълнително споразумение към договорът. В района на язовира обаче подсъдимият не поставил табели, указващи че обекта е стопанисван и е въведена забрана за риболов.
Тъй като А. имал съмнения,че му крадат рибата, за да провери това на 07.09.2008г. към 21.00часа отишъл на язовира с колата на брат си, а не със своята, за да не бъде разпознат. Като пристигнал спрял колата и се приближил, за да хване еветуалните крадци.
Там били Т.И., Ц. И. и Г. Т..***, а последният от гр.В., но за почивните дни си идвал на село. На 07.09.2008г.тримата се срещнали в местното кафене в центъра на с.Пудрия и въпреки, че знаели, че язовира се стопанисва и е частна собственост решили да отидат там на риболов още същия ден. На язовира пристигнали около 17.00-17.30ч. Разпънали едната от мрежите, а другата останала в сака, с който ги донесли. Поседели известно време, докато започнало да се свечерява. Тогава решили да извадят мрежата и да си ходят, но в този момент чули гърмежи от газов пистолет. Изстрелите били насочени във въздуха и във водата наоколо 1-2 метра от тях и очевидно се целяло сплашването им. Тримата видели, че изстрелите произвежда арендаторът на язовира А.. Изплашили се от гърмежите и побягнали по язовирната стена към гората, изоставяйки мрежите. При бягането Т.И. се спънал и паднал, при което подсъдимият го хванал и му завързал краката и ръцете отзад с връзки тип ”свински опашки”. Т. и И. успели да избягат и се скрили в намиращите се в близост на 300-400м. до язовира лозя и от там наблюдавали случващото се. Чували псувни, шумове от борба и удари, както и виковете на Т. за помощ. Въпреки, че се свечерявало, подсъдимият имал фенер на главата си, който осветявал мястото около него. В светлината двамата свидетели успели да проследят как А. нанася удари с крака и ръце на приятелят им, който лежал на земята с лице към нея. От там видели как подсъдимият се обадил по телефона си на някого. Всъщност това бил неговият приятел Б. Б., който бил помолен да дойде на помощ. Двамата решили да отидат до селото, за да търсят помощ, но по пътя видели светлини от фарове на автомобил или джип и се скрили отстрани на пътя.В колата били Б. Б., Б. Д. и И.. След като колата продължила по посока към язовира двамата продължили към селото и след като пристигнали там след 10-15 минути видели патрулна кола и се успокоили. Междувременно подсъдимият продължавал да нанася удари по цялото тяло на приятелят им Т. и на няколко пъти го потапял във водата, след което продължавал да го бие. Към 22.30ч. провел разговор с брат си А. А., разказал му за случилото се и го помолил да дойде, за да не би приятелите на Т. да се върнат. Позвънил на Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури и на полицията на гр.Криводол. От там дежурния изпратил полицаят И. А.. Тъй като последният трябвало да отиде на указаното място сам помолил синът си-П. П. да го придружи.
На язовира първи пристигнали Б. Б., И.Д. и И..По пътя И. А. и П. П. срещнали колата на А. А. и Р. А., които ги упътили за процесното място. Към 23.00ч. почти едновременно двете коли пристигнали на язовира. На И. А. и неговият син направило впечатление лошото физическо състояние на пострадалият. Същият бил вързан за ръцете и краката, по тялото и лицето му имало кръв, целият бил мокър, а дрехите му-изпокъсани.Ясно личало, че е в безпомощно състояние. По нареждане на полицаят, подсъдимият срязал връзките, с които бил завързан Т.. Веднага след това А. и синът му транспортирали пострадалият до центъра за спешна помощ в гр.Криводол, където му било оказана медицинска помощ.
Същият ден майката на пострадалия отишла в кметството, където работела по временна заетост и разказала на кметицата-Р. М. за случилото се със сина й предната вечер. Това провокирало М., която изпълнявала длъжността си от 1999г. да отиде и да се запознае с арендатора на язовира. При посещението си на мястото М. не забелязала табели с надпис, че риболовът е забранен и че обекта е частна собственост, поради което предложила на подсъдимият да сложи такива около язовира и да пусне съобщение, че риболовът е забранен.
От заключението на назначената на досъдебното производство съдебно-медицинска експертиза се установява, че Т. е получил контузия на носа. По механизъм увреждането отговаря да бъде получено от действието на твърди предмети и може да бъде получено по начин и по време/удар с или върху твърд тъп предмет-видно от посочената диагноза. От причиненото физическо насилие на тъжителят е причинена болка и страдание.
Допълнителната съдебно-медицинската експертиза назначена в съдебното производство заключава, че Т.И. е получил контузия на носа с кръвотечение, оток и охлузване на двете устни, което увреждане отговаря на самостоятелният медико-биологичен признак временно разстройство на здравето, не опасно за живота и представлява-лека телесна повреда по смисъла на чл.130 ал.1 НК.
Така изведената от настоящата инстанция фактическа обстановка споделя приетата от първоинстанционният съд, с изключение на следното:
Настоящата инстанция е направила корекция във фактическата обстановка приета от районният съд относно обстоятелството, че пострадалият, Ц. И. и Г. Т. не са знаели, че процесният язовир е отдаден под наем и е частна собственост.Безспорно е доказано, че А. е наел язовира от четири години. Налице е сключен наемен договор, който към датата на инкриминираното деяние не е преустановил своето действие. Фактът, че наемното провоотношение съществува с подсъдимият от значително дълъг период от време-четири години и обстоятелството, че процесният язовир се намира в малко село, където новините се разбират много бързо, още повече когато става въпрос за такъв голям обект, опровергава приетият факт от първоинстанционният съд, че тримата приятели, не са знаели,че ловят риба от чужд водоем. В тази връзка районният съд неправилно е интерпретирал показанията на кметицата-Р. И. Въпреки, че последната заявява, че не е знаела, че водоемът е зарибен е била запозната с факта, че е отдаден под наем. Почувствала се е засегната, че подсъдимият не е дошъл лично да й се представи като наемател. Тук фактът на знанието й не е поставен под въпрос. Длъжността си на кмет свидетелката изпълнявала от 1999година, същата е жител на селото и нелогично и в противоречие с показанията й първоинстанционният съд е приел, че тя съвсем скоро е разбрала, че язовирът се стопанисва от частно лице.
При тези данни Районният съд правилно е заключил, че деянието квалифицирано и възведено от прокуратурата в обвинителния акт като престъпление по чл. 142а , ал.4 пр.1 вр. с ал.1 от НК е извършено от подсъдимия А.А..Интерпретацията на доказателствения материал сочи безусловно на неправомерна дейност, с насоченост - охраняваните от Глава втора, раздел IV обществени отношения.Безспорно е доказано авторството, субективната и обективната страна инкриминираното деяние.
При условията на чл.305 ал.3 от НПК, съдът е обсъдил гласните доказателства с останалия доказателствен материал, като в процеса на анализ и оценка се е съобразил с тяхната логическа обусловеност, непротиворечивост и вътрешно съответствие с общия доказателствен материал, при което е достигнал до обосновани и законосъобразни правни изводи относно факта на извършване на противоправното деяние, неговата правна квалификация и авторство, субективната страна и личността на извършителя.
В този смисъл настоящия състав не възприема възражението, инкорпорирано във въззивната жалбата и изразеното в съдебно заседание становище от защитата на подсъдимият за липса на съставомерност на извършеното от подзащитният му деяние.
В подкрепа на държавното обвинение са анализирани показанията на пострадалият Т.И.. Той изключително подробно, точно и безпротиворечиво с останалият доказателствен материал, на който районният съд е дал вяра чертае хронологията на събитията станали вечерта на 07.09.2008г. Същите обосновават престъпното поведение на подсъдимият, покриващо елементите от квалифициращият състав на повдигнатото от прокуратурата обвинение, а именно:връзването, боя и топенето на пострадалият във водата, обосноваващи неправомерното лишаване от свобода съпроводено с мъчителни действия застрашаващи здравето на пострадалият. Настоящата инстанция не кредитира показанията му в частта им, в която същият твърди, че не е знаел, че процесният язовир е отдаден под наем. Пострадалият е жител на селото и нелогично първоинстанционният съд е заключил, че не е бил запознат с факта на стопанисване на язовира,игнорирайки продължителния период. Поради същите съображения не са кредитирани и показанията на неговите приятели относно същото обстоятелство.По делото има данни обосноваващи предишни набези над процесният обект, които именно са провокирали подсъдимият да предприеме действията на инкриминираната дата.
Аналогични на показанията на пострадалият относно неправомерните действия на подсъдимият са тези на неговите приятели- Ц. И. и Г. Т.. Основани са на техни преки възприятия за действията на подсъдимият на инкриминираната дата. Установените от посочените свидетели факти, приети за достоверни от първостепенният съд са пряко доказателство в подкрепа на обвинението. Показанията им са доказателствено средство за установяване на съставомерните признаци в подкрепа на обвинителната теза, а именно-принудителното лишаване на пострадалият от свобода, чрез завръзването му, съпроводено с мъчителни и опасни за здравето му действия, изразяващи се в нанасяне на удари и топене във водата.
Към обвинителните доказателства първоинстанционният съд е приобщил и фактите установени от полицаят И. А. и неговият син-П. П., Н. А. и И. Д.-всичките безпротиворечиво свидетелстват за физическото и психическо състояние на пострадалия в следствие осъщественото върху него насилие.
Всички посочени доказателства в тази група напълно се подкрепят от основната и допълнителна съдебно-медицински експертизи. Същите заключават, че на пострадалият Т.И. му е причинено временно разстройство на здравето, не опасно за живота и от уточнението на вещото лице, че нараняванията на пострадалият могат да бъдат предизвикани само от удар с ръка.
Показанията на разпитаните свидетели и назначените по делото експертизи кореспондиращи помежду си и в своята съвкупност водят до установяване на едни и същи обстоятелства доказващи обективната и субективна съставомерност на деянието на обвиняемият по наказателния закон, по който е предаден на съд.
Факта, че подсъдимият е бил вързан се установява и от обясненията на подсъдимият А., и от показанията на неговите приятели Б. Б., И. М. А. А. и Р. П., но без да се споделя от първоинстанционният съд, че това е станало с обикновено въже. Твърденията им обаче, че липсвали следи от физическо насилие по тялото на подсъдимият се опровергават от целият събран и анализиран по-горе доказателствен материал. Поради това и обясненията на подсъдимият в тази насока са приети от районният съд само като защитна позиция, а не и като доказателствено средство. Правилно първоинстанционният съд не е дал вяра на градената от него версия, че действията му на инкриминираната дата са имали за цел само предаването на «крадеца» на полицията. Вярно е, че с действията си е целял защита на стопанисваното от него имущество и преустановяване на евентуални бъдещи посегателства, мотивиран от предходни такива.Независимо от мотива, анализирания доказателствен материал свидетелства, че поведението на подсъдимият вечерта на 07.09.2008г. не се е изчерпало единствено във връзването на пострадалия, но е продължило и с физическа саморазправа, изразила се в ритане,нанасяне на удари и неколкократно топене във водата. Това от своя страна без отенък на съмнение обосновават умисъл за една друга цел, а именно наказание и лично раздаване на възмездие от подсъдимият за поведението на пострадалия.
Въз основа на така изведеният разбор на доказателствата по делото настоящата инстанция приема, че районният съд е дал законосъобразна правна квалификация на разглежданото деяние като е приел, че извършеното престъпление осъществява от обективна и субективна страна престъпният състав на престъплението по чл.142а ал.4 пр1 във вр. ал.1 от НК.
От обективна страна деянието е извършено от подсъдимият с връзването на пострадалият, с което е отнета възможността му да се предвижва свободно в пространството. Налице е едно продължено престъпно деяние, чрез което фактически е ограничена възможността на пострадалият за свободно придвижване в пространството, извършено по мъчителен за здравето му начин чрез побоя над пострадалият и топенето му в язовира. Видно от назначените съдебно-медицински експертизи на пострадалият И. е причинена лека телесна повреда по смисъла на чл.130 ал.1 от НК.
Правилно първоинстанционният съд е приел, че престъпното деяние е извършено във времеви интервал от два часа. От показанията на Г. Т., на които съдът е дал пълна вяра се установява, че подсъдимият ги е подгонил към 21.00-21.30ч. Б. Б.-приятел на подсъдимият твърди, че последният му се е обадил за помощ към 21.00-22.00часа. А. А.-брат на подсъдимият, полицаят И. А. и синът му П. твърдят, че са пристигнали на язовира към 23.00-23.30часа. Така установените по делото факти водят недвусмислено до изводът, че подсъдимият е лишил противозаконно от свобода пострадалият за близо два часа, поради което така поставеното възражение във въззивната жалба се явява неоснователно.
От субективна страна правилно първоинстанционният съд е извел,че деянието е извършено при пряк умисъл. Анализираните по-горе действия на подсъдимият, имащи за основна цел наказване на пострадалият, а като второстепенна-предаването му на полицията, в своята съвкупност водът до изводът, че А. е съзнавал, че с поведението си противозаконно лишава пострадалият от свобода, че му причинява болки и страдания и въпреки това е целял настъпване на общественоопасният резултат.
Неоснователно е възражението възведено във въззивната жалба за несъставомерност на инкриминираното деяние по горецитирания член, поради приложение на чл.12а от НК. Абсурдно е позоваването на разпоредбата на чл. 12а НК в конкретният случай. Този текст се отнася само за "лице, извършило престъпление", което се задържа за предаване на органите на властта. Единствените органи, които могат да определят дали едно лице е извършило престъпление, са съдилищата и това става с влязла в сила присъда. Затова лицето, което се задържа по чл. 12а НК, трябва да е "бягащ, укриващ се от съдене или изтърпяване на наложено наказание престъпник, т. е. за него вече да е възникнала и още да не е погасена наказателна отговорност, а основанието за задържане - за предаване на органите на властта и за предотвратяване на възможността да извърши друго престъпление. " /реш. № 421 от 15.06.2006 г. по н. д. № 55/2005 г., I н. о. на ВКС/. В случая Т.И. не се е явявал осъден с влязла в сила присъда престъпник, който да бъде предаден на органите на властта и извършващ друго престъпление, нито пък е липсвала възможността да бъде задържан с други средства и затова спрямо него прилагането на тази разпоредба е невъзможна. В пълна степен е анализирано явното несъответствие между характера и степента на обществена опасност на извършеното от задържаното лице деяние и обстоятелствата по задържането му. Настоящата инстанция споделя напълно правните изводи направени от първоинстанционният съд за неприложимост на разпоредбата на чл.12а от НК, поради което не смята за необходимо да ги преповтаря.
Съществуват основания за преоценка на постановения съдебен акт в частта му относно индивидуализацията на наказателната отговорност на подсъдимият, резултат от неправилният разбор на смекчаващи и отегчаващи обстоятелства.
Първоинстанционният съд е приел като смекчаващи вината обстоятелства:доброто поведение на подсъдимият в съдебно заседание, ниската му степен на обществена опасност/предвид единственото му осъждане до настоящия момент/, семейното му състояние/женен с едно дете и това, че по делото има доказателства, че той се труди и издържа семейството си/, а като отегчаващи, лошите характеристични данни, високата обществена опасност на деянието и нанесените на пострадалият увреждания, обуславящи лека телесна повреда.Окръжен съд споделя така определените смекчаващи и отегчаващи обстоятелства приети от първоинстанционният съд, без да споделя изводът на последния, че е налице баланс между тях. За да индивидуализира наказанието районният съд е приел, че е налице равнопоставеност между смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства. Така отчетената погрешна преценка е резултат от една страна от неправилната оценка на някои обстоятелства от двете групи съобразно тежестта им, а от друга от значителният брой смекчаващи вината обстоятелства, които първоинстанционният съд не е отчел и анализирал.
Настоящата инстанция споделя всички отегчаващи вината обстоятелства приети от първоинстанционният съд, с изключение на приетото за тежестта на причинените на пострадалия увреждания, защото в случая се касае до лека телесна повреда.Налице е посегателство срещу личността с настъпили последици в значително ниска степен на обществена опасност. Тук е мястото да се изрази несъгласие с еднаквото отчитане на предходното осъждане като отегчаващо и смекчаващо вината обстоятелство и това се дължи на обстоятелството, че настоящият съдебен състав не може да дава оценка по какви причини съдът произнасъл се по съответното деяние е наложил наказание “глоба”.
Въззивната инстанция при цялостна служебна проверка намира, че решаващият съд не е отчел в достатъчна степен обстоятелство свързано с усилията полагани от извършителя за придобиване на материални средства за издръжка на семейството си.
На следващо място от вниманието на първоинстанционният съд е убягнал мотива на извършване на деянието от подсъдимият, а това е защита на частната собственост и преустановяване на последващи набези над стопанисваното имущество, защитено не само от наказателния закон, а и от Конституцията. Мотива на извършване на противоправното поведение на подсъдимият следва да бъде отчетено на фона на начина на осигуряване на средствата за издръжка на семейството на подсъдимият. Процесният язовир се е явявал единствен източник на доходи за него и неговото семейство.
При осъщественият въззивен контрол обаче наред с горепосочените и споделени от окръжен съд смекчаващи вината обстоятелства се констатират и редица нови, които първоинстанционният съд изобщо не е констатирал и не е отчел при индивидуализацията на наказателната отговорност, които в съвкупност са благоприятствали вземане на решение за извършването на престъпление по чл.142а ал.4 пр1 във вр.1 от НК. От вниманието на първоинсатнционният съд е обягнало противоправното поведението на пострадалият и неговите приятели засягащо чужда собственост, което той се опитва да игнорира с твърденията си за незнанието за стопанисването на язовира.От друга страна е поведението на подсъдимият след установеното посегателство върху неговата собственост. Настоящата инстанция не е отчела обстоятелство, че А. е сигнализирал полицейските органи и Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури за действията на тримата приятели още същата вечер, когато е извършил инкриминираното деяние. С това си поведение подсъдимият е целял сезиране на съответните компетентни органи за неправомерното поведение на подсъдимият и неговите приятели и санкционирането им по установеният за това ред. От значение е и обстоятелството и, че противозаконното лишаване от свобода е продължило сравнително кратко време-2часа, а според законодателят по-тежко наказуемо ще е когато е продължило повече от две денонощия.
Наложеното от първоинстанционният съд наказание при така отчетените от настоящата инстанция смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства не съответства на обществената опасност на дееца, поради което е явно несправедливо. С определеното наказание от 4 години лишаване от свобода районният съд е нарушил основният принцип залегнал в чл.35 от НК за съответност на наложеното наказание с извършеното престъпление, с което ще се постигне една ненужна репресия спрямо виновният, без съблюдаване мярата на използваната наказателна принуда.
Всички посочени смекчаващи обстоятелства приети от първата инстанция и отчетени от настоящата в своята съвкупност се явяват многобройни по смисъл на чл.55 ал.1 от НК и характеризират извършеното от подсъдимият деяние като такова със значително по-ниска обществена опасност в сравнение с тази, която е имал предвид законодателят, предвиждайки наказание за съответното престъпление.
Предвид изложеното настоящият съдебен състав констатира, че и най-лекото, предвидено в закона наказание ще е несъразмерно тежко като реакция срещу извършеното от подсъдимият А. престъпление, при което атакуваната присъда ще следва да се измени в частта, в която е определено на подсъдимият А.А. наказание от четири години лишаване от свобода, като същото се определи при условията на чл.55 ал.1 т. 1 НК и съответно се намали на осем месеца. Съдът намира, че именно такова по вид наказание и в така определеният размер в максимална степен ще съдейства, както за поправяне на подсъдимият, така и възпиращо спрямо останалите членове на обществото.
Така наложеното наказание настоящият съдебен състав приема, че не следва да се търпи ефективно. Когато се решава въпросът за приложението на чл.66 НК е необходимо да се изследва възможността, подсъдимия да се поправи, без ефективно изтърпяване на наказанието, като приложението му предпоставя това да стане във връзка с чл.36 НК, за да се постигнат целите на наказанието.
В настоящия случай съществуват основания за приложението на чл. 66 от НК, тъй като подсъдимият е млад човек, семеен с дете и единственото му препитание е стопанисването на наетият от него язовир. За действията на пострадалия и двамата му приятели незабавно е сигнализирал компетентните органи, въпреки,че е знаел,че налага физическо насилие над пострадалият. Тези обстоятелства сочат на лице, което може да се поправи и без ефективно изпълнение на наказанието.
Що се касае до изискванията на генералната превенция, тя не може да има превес, защото доминиращата роля тук играе личната превенция и тя обосновава условно налагане на наказание в конкретният случай.
Наред с това, от представената справка за съдимост на л.28 и 29 от е видно, че на подсъдимият А. не му е налагано наказание “лишаване от свобода” за престъпление от общ характер, каквото е императивното изискване посочено в чл.66 НК. Подсъдимият е осъждан с наложено наказание глоба по НОХД №256/07г. на Районен съд-гр.Монтана.На осн.чл.78а от НК е освободен от наказателна отговорност и му са наложени глоби по следните наказателни дела: НОХД №420/07г. на Районен съд-гр.Монтана; НОХД №72/08/2008г.;НОХД №176/08г. на Районен съд-гр.Монтана.
В случая целите на наказанието визирани в чл.36 от НК, а именно да се поправи и превъзпита подсъдимият и същевременно да се въздейства предупредително и възпиращо върху останалите членове на обществото могат да бъдат постигнати, като изтърпяването на така определеното наказание от осем месеца “лишаване от свобода” бъде отложено с изпитателен срок от три години от влизане на присъдата в законна сила.
В тази връзка ВОС споделя становището на защитата на подсъдимия изразено в жалбата му и в съдебно заседание, че така определените му наказание с ефективно изтърпяване е несправедливо.
Предвид доказаността на обвинението както от обективна, така и от субективна страна, доказан по основание и съобразен с критериите за справедливост се явява и гражданският иск за претърпени неимуществени вреди от тъжителя Т.И..Размера на определеното обезпечение е съобразено с негативните емоционални преживявания и силният стрес при осъщественото противозаконно лишаване от свобода, физическите болки и страдания от причинените на пострадалото лице телесни увреждания, съобразно с естеството на настъпилите в непосредственна връзка с вредоносния резултат усложнения и съпътстващото ги лечение.
Имайки предвид посоченото до тук, настоящия състав на ВОС намира, че атакуваната присъда в останалата си част е правилна, законосъобразна и обоснована. При постановяване на същата не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, а законът е приложен точно и правилно. Процесуалните права на страните не са ограничени и липсват основания за отмяната й в тази насока.
Водим от горното и на основание чл.337 ал.1т.1 и т.3 пр.2 вр. чл.334 т.3 от НПК, Врачанският окръжен съд

Р Е Ш И :

ИЗМЕНЯ присъда № 143/25.11.2009 год. постановена по НОХД № 612/2009 год. ІV-ри нак. състав на Районен съд гр. Враца, в частта, в която на подсъдимия А.Е.А. е определено наказание от четири години лишаване от свобода, като ОПРЕДЕЛЯ същото при условията на чл.55 ал.1 т. 1 НК и го НАМАЛЯВА на ОСЕМ месеца лишаване от свобода.
ОТЛАГА на основание чл.66 от НК изтърпяването на същото за срок от ТРИ ГОДИНИ от влизане на присъдата в законна сила.
ПОТРЪЖДАВА присъдата в останалата й част.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.

Председател: Членове:1.

2.