forum.lex.bg

Здравейте!
Малолетен свидетел е бил предупреден от разследващия полицай за наказателната отговорност по чл. 290 НК/лъжесвидетелстване/ - /или поне така пише в бланката за разпит на свидетел, която очевидно се използва без оглед дали свидетеля е малолетен или не /.
Върпосът ми е - може ли това процесуално нарушение да доведе до изключване на този разпит от доказателствения материал /тъй като протоколът от разпита на досъдебното производство бе прочетен в съдебно заседание поради противоречие на дадените показания в досъдебното и сдебното производство, а за съжаление това вече става и при съпротива на страните/.
На досъдебното производство показанията на този свидетел определено не са в интерес на обвиняемия, за разлика от дадените в съдебното .
Според практиката на ВКС, ако на лице имащо право да откаже да свидетелства /съпруг, възходящ, низходящ и т.н./ не е разяснено правото му да откаже да свидетелства то това е съществено нарушение не само на правата на свидетеля, но и на обвиняемия поради което разпита не може да се ползва, а пък ако се е ползвал и основно на него е базирана осъдителната присъдата то тя се отменя.
Въпросния малолетен свидетел не е сред кръга на тези лица, но се чудя дали не може да се направи някаква аналогия. Например да кажа, че ако разследващия полицай не го бе предупредил за наказателната отговорност /каквото право той е нямал/, то свидетеля нямаше да каже това което е казал на досъдебното производство
Ако пък някой ми посочи и практика на ВКС ще съм му страшно благодарен.
Благодаря на всички които ми помогнат!

Здравейте. Според мен, предупреждението на малолетен свидетел за наказателна отговорност по чл. 290 от НК формално не опорочава разпита като следствено действие. Що се отнася до доказателствената стойност на дадените след такова предупрежедние показания, тя се преценява според установеното по делото състояние на свидетеля по време на "разпита с предупреждението. С други думи, дали и доколко това предупреждение е всяло страх у малолетния свидетел и дали този страх и само той са мотивирали свидетеля да даде показания в смисъла, в който са дадени в ДП. Макар и трудно, в съдебна фаза това може да се установи с повторен разпит на малолетния свидетел с участието на психолог или педагог, което е поначало задължително съгласно чл. 140 от НПК, с разпит на психолога или педагога, участвал в разпита на този свидетел в ДП, и ако се наложи, с последваща съдебно-психологична експертиза, която да даде отговор, съобразно установеното състояние на малолетния свидетел, могъл ли е той да бъде мотивиран да даде определени показания от страх, възникнал вследствие това "предупреждение".

Например да кажа, че ако разследващия полицай не го бе предупредил за наказателната отговорност /каквото право той е нямал/, то свидетеля нямаше да каже това което е казал на досъдебното производство

И аз мисля като колегата Систем.На пръв поглед не е СПН, формално не е .Предупредили сме детето за нещо, което не може да му се случи.
По принцип целта е детето да схване на разбираем за него език, че e важно да каже истината, но не и да се страхува да говори въобще.
Приемаме априори, че на детето е направена СПЕ, както и че разпитът е в присъствие на педагог или психолог./ неучастието им е същ.процнарушение, но също не от «абсолютен характер» - зависи дали именно това показание е в основата на осъдителна присъда – т.р. 10 / 77 ОСНК/
Дали НПК съдържа сам по себе си достатъчните гаранции за най-добрия интерес на детето като водещо проц.начало.Особено когато детето –свидетел е и жертва на престъплението, или единствен свидетел....НПК изисква присъствие на специалист, но екс леге не и специалистът да участва във формулирането и задаването на въпросите като правило – ал.3 на 140 казва с разрешението на органа могат да задават въпроси.Стига ли присъствието. Стига ли подпис в протокола.Ако, примерно, свидетелят – жертва на сексуално насилие, е на 5 години.Вероятно не стига, макар НПК да си е спазен.
Два са основните въпроса които един проц.закон и процедирането по него трябва да решат, за да се осигури пълноценна доказателствена стойност на детско показание
1.възможност на детето да се изрази свободно, без никакъв страх и притеснение, когато разказва преживяното.
2.недискриминационно третиране на показанието / това, че го твърди дете, да не обезценява казаното/
Понеже на Вас Ви трябва обратното – мисля, че е вярна логиката на колегата Систем- да се установи дали детето е имало възможност да се изрази свободно и без страх после предупреждението .
В закона няма детайлни правила – гаранции, може би е и невъзможно да ги има, защото ще влязат в колизия с пр.за установяване на обективната истина и забраната за предустановена сила на док., но има и международни стандарти за разпит на дете- свидетел :
относно броят на изслушванията на детето/ колко пъти ще го тормозим, иначе казано- добро начало е възможността по чл.140, ал.5.По М стандарт е добре да е веднъж, да не се подлага на кръстосан разпит, да не се разпитва в присъствие на извършителя,
няма указания за помещенията за изслушване на детето/ наравно с другите свидетели, обвиняеми, подсъдими, в общия кюп ли трябва да се ситуира едно стресирано дете, има ли то място в обикновена съдебна зала, в РУП, целта на занятието не е детето да загуби ума и дума, нали,
използване на специални доказателствени средства за закрепване на показанията на дете -рисунки, играчки и пр., не ми се смейте , но мисловният процес на децата не тече като при възрастните, нито изразните им средства са същите.../..и т.н.
и не на последно място - гарантиран съдебен контрол върху разбираемостта на въпросите към детето...
Преди да сте си помислили, че съм прекалила с американските криминални сериали по празниците , основните ръководни начала за "разпитването на деца" се съдържат и в Резолюция 2005/20 на ИКОСОС на ООН, с която са приети "Насоки относно правораздаването по въпроси, свързани с деца, които са жертви или свидетели на престъпления".Би следвало да ни насочват и нас , вижте ги, може и да Ви е полезно.Между другото, "насоките " не правят разлика в стандарта на закрила на децата / под 18г / според "съпричастността им " / нали това е модния термин / към престъплението /стига да са свидетели, може да са и от страната на лошите наказателнонеотговорни /.
П.П. Само да уточня, че мисля разпитът на педагог / психолог , присъствали при разпит на детето в ДП, за недопустим в съдебна фаза, те не са свидетели.Единствено ако е в насока, както е писал Систем, само и единствено относно състоянието на детето по време на разпита в ДП, макар , според мен, това да са по –скоро „експертни възприятия”, без самите участници в разпита да имат качество на вещи лица по смисъла на НПК.

Другата насока за героична съпротива би могла да бъде чл.281 , ал.8, във връзка с ал.4 , във връзка са ал.1 точка 1 или 2 .Ако осъдителната присъда се основе на тези показания .НПК казва "единствено".Практиката на ЕСПЧ по чл.6 борави с „преимуществено”, по "решаващ начин" .Единствено и преимуществено не винаги са едно и също нещо .
Решения на ВКС изрично по въпроса / предупреден малолетен/ не съм срещала

Много благодаря за отговорите!