forum.lex.bg

Българинът криел всичко в мазето,а кой крие всичко в банките?
Българинът не давал органите си.Българинът даде своита свобода през 1989г.Подлъган.Българинът даде парите си за салам от 67лв.кг.Българинът даде и своя купон при изобилие на производство.Българинът беше подведен за 500лв. да си купува хляб и да учасва в пирамиди и банкерство.Трихиляди лева долар и знаещи печалбари.Българинът знае какво е след приватизации безработица и смърт.Българинат знае и как се отнема собствеността му и чрез отчуждение и изплащане на имота му на държавни цени.
Но българинът незнае,при мозъчна смърт в днешна медицина,колко биха му стрували органите.
За колко бихте подписали и продали своите органи при мозъчна смърт?

Поздрав http://www.youtube.com/watch?v=b1iGKlqbuK0&feature=related

namakak написа:За колко бихте подписали и продали своите органи при мозъчна смърт?

За 0.00 лева. Ако ще се "разпореждам" с органите си, ще го направя безвъзмездно.
Мисля, че това е донорството...
А ако ще изкарвам пари посмъртно, по-добре една застраховка "Живот". Че с тия цигари, дето ги пуша, близките ми я изкарат някой лев от донорство, я не.

Разбира се, че като Милети - мисля, че няма нужда да уточнявам.
Къде бяха писали - един лекар се възмущаваше как обяснявал на вдовицата на починал, че може да дари някой от органите му, а братът на вдовицата я разубеждавал: "Ако не ти платят, няма да се съгласяваш".
Всъщност ако някой постави такова условие, едва ли е редно някой друг да може и копче да му каже, след като има право и въобще да откаже, независимо по какви причини. Колкото и грозно и неморално да ни изглежда (то всъщност е) да откажеш да спасиш човек заради пари. Всеки си знае какво цени и на кого за какво се смята задължен.

Този пост обаче определено е по-разбираем от оня за униформата, медиите и боя. Само заради това си заслужава човек да се включи.

Много щекотлив въпрос...

Преди време следях как точно се развива нормативната ни уредба( ако се не лъжа... в началото на прехода имаше норма, указваща, че всички сме потенциални донори, освен ако изрично не сме депозирали отказ от такъв акт. Тази принципна позиция ме устройваше, ала по-късно мисля стана обратното- нужно е изрично волеизявление( къде и как не знам) за да се ползват органите му.
Явно и законодателят се клатушка и не намира баланса...
Горното безвъзмездно, разбира се.

Аз също бих го направила безвъзмездно, разбира се.

Добре де,добре..всеки си има нещо за донорство,но пък изниква другия въпрос:
от добре отгледан донор ли или от всеки става донор

Като ти подаряват нещо приложимото право е "взимаш и бягаш"

poli_g написа:Много щекотлив въпрос...

Преди време следях как точно се развива нормативната ни уредба( ако се не лъжа... в началото на прехода имаше норма, указваща, че всички сме потенциални донори, освен ако изрично не сме депозирали отказ от такъв акт. Тази принципна позиция ме устройваше, ала по-късно мисля стана обратното- нужно е изрично волеизявление( къде и как не знам) за да се ползват органите му.
Явно и законодателят се клатушка и не намира баланса...
Горното безвъзмездно, разбира се.

Поли, скъпа, права си, ама отчасти, защото е малко обратното!
(1) Вземане на органи, тъкани и клетки за присаждане се разрешава, ако лицето приживе е изразило съгласие за това. - отменена ПН през 2003г!
(1) Не се допуска вземане на органи, тъкани и клетки за присаждане, ако лицето приживе е изразило писмено несъгласие за това. - сега действаща ПН!
ПП - Несъгласието за вземане на органи, тъкани и клетки се изразява писмено пред общопрактикуващия лекар чрез подписване на декларация!

Благодаря за корекцията.

п.п. ...ако не се лъжа...
и всичките ти изречения с удивителна?

Несъгласието значи ли непременно ,че вие ако не сте съгласни на вас никога няма да се направи трансплантанция за която има данни например ,че я има в изобилие?

Здравейте!

Въпреки, че темата е от 2009 г., въпросът за донорството винаги ще предизвиква дискусии

Законното даване на органи с цел трансплантация е възможно единствено безвезмездно (члл. 5 от ЗТОТК).
Това означава, че всяка противна уговорка би била нищожна поради противоречието й със закона (чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД).

От една страна, това е израз на законодателното отношение към човешките органи:
като творение на природата те са безценни и поради това нямат цена.
От друга страна, това е и гаранция срещу евентуални злоупотреби:
по различни документални филми за Азия съм виждал колко много хора
ходят с белези на мястото, под което се е намирал бъбрекът им ...

Освен "продажбата" на органи, обаче, има и една друга практика: "замяна" на органи.
става въпрос за т. нар. кръстосани донорства, при които две лица и техни близки си "разменят"
органи за трансплантация с оглед съществуващата между съответните лица съвместимост.

У нас подобно донорство е недопустимо, тъй като отново представлява търговия с човешки органи.

За въпросите на т. нар. "живо" донорство може да прочетете по-подробно следната публикация:

http://challengingthelaw.com/?p=1072

Поздрави,