forum.lex.bg

Колеги, понеже не можах да намеря практика по въпроса, бих искала да сондирам мнението ви (нали в спора се ражда истината ) за това допустимо ли е прокурорът за прекратява досъдебно производство в случай, че деянието е извършено при превишаване на неизбежната отбрана поради уплаха или смущение на извършителя.
Проблемът ми възникна във връзка с обстоятелството, че извършеното от дееца си е виновно, но не е наказуемо - според вас има ли правомощия прокурорът да преценява това.

Според мен има - той преценява дали деянието съставлява престъпление или не. Наказуемостта е основно, юридическо качество от обективната страна на престъплението. Ако деянието е ненаказуемо, то не е престъпление и НП се прекратява на това основание.

И аз така мисля.

при чл.12,ал.2 НК се изключва наказуемостта на деяние.Следователно деянието,макар и виновно,няма последното изискване на закона по чл.9 НК.А щом няма престърление,прокурорът прекратява досъбедното производство на основание чл.199 във връзка с чл.243,ал.1,т.1 във връзка с чл.24,ал.1,т.1 от НПК.

чл.12,ал.4

Колега Карлсон, и аз мисля да - да станем повече .А практика, конкретно за това лично основание за ненаказуемост не съм срещала, но сигурно може да ти послужи - т.р. 19/74 г за издръжката - по 183, ал.3 деецът не се наказва и в самото т.р. са изложени мотиви, че прокурора може да прекратява в случай на ненаказуемост, защото внасянето на ОА при предварително знание, че деецът ще бъде освободен от наказание, няма смисъл/ явно не принципно недопустимо, а безцелно /.Както и заради изложените от Лекси съображения.

Извинявай за любопитството - за СРП ли става въпрос? Делото за стрелбата, предполагам

И според мен това е правилното тълкуване.
Не, не става въпрос за СРП,
Колега, Павлова, и аз мислех да се позова на цитираното решение по чл. 183 НК
Принципно мисля, че наказуемостта е обективно качество на деянието, но докато при чл. 183 има допълнителен факт - плащане, при напр. телесна повреда поради превишаване пределите на неизбежната отбрана поради уплаха или смущение съществува към момента на извършването на деянието.

"Решение № 177 от 30.III.1971 г. по н. д. № 137/71 г., I н. о.
Съдебна практика на ВС - наказателна колегия, 1971 г.
чл. 12, ал. 3 НК
При превишение пределите на неизбежната отбрана по чл. 12, ал. 3 НК деецът действува виновно. Той обаче се намира в особено психическо състояние на уплаха (силен страх) и смущение (дезориентиране и объркване), което е ограничило в значителна степен възможността му правилно да оцени обстановката и да подбере онова поведение, което да се ограничи само в пределите на неизбежната отбрана и да не я преминава, затова степента на вината е толкова незначителна, че не е обществено оправдано да се налага наказание.
----------------------------

На трето място съдът не е приложил чл. 12, ал. 3 НК , понеже събраните доказателства не разкривали, че "подсъдимият се е уплашил до такава степен, че да не е знаел какво върши" и "да не може да ръководи постъпките си". За съда този текст от закона се прилага само когато уплахата и смущението са до такава степен, че деецът е напълно невменяем, "не знае какво върши" и ,,не може да ръководи постъпките си". Това тълкуване противоречи на смисъла и съдържанието на чл. 12, ал. 3 НК . Ако липсва субективна страна на деянието, то няма да бъде престъпление на основание чл. 9 и 11 НК . При превишаване пределите на неизбежната отбрана по чл. 12, ал. 3 НК деецът действува виновно. Той обаче се намира в особено психическо състояние на уплаха (силен страх) и смущение (дезориентиране и объркване), което е ограничило в значителна степен възможността му правилно да оцени обстановката и да подбере онова поведение, което да се ограничи само в пределите на неизбежната отбрана и да не я превишава. Следователно степента на вината е толкова незначителна, че законодателят е приел, че не е обществено оправдано налагане на наказание. Деянието обаче си остава общественоопасно и виновно и затова извършилият го дължи обезщетение за причинените вреди"
Т.е. прокурорския акт ще ли е основание за предявяване на гражданския иск.

Да, в този гражданска отговорност ще се носи.Изключена е само за неизбежна отбрана, защото е общественополезна, не е и противоправна, докато при превишение, със или без уплаха или смущение, противоправността не е изключена.Няма да има формирана сила на пресъдено нещо на присъда, и ще може да се провежда доказване и в разрез с приетото за установено от прокурора/ на деликтното поведение/, защото прокурорския краен акт не обвързва гражданския съд.Пострадалият няма как да го освободят от такси освен ако нормата на ГПк не се тълкува разширително

Прокурорският акт няма да е основание за предявяване на граждаски иск. Обезщетението за вреди ще си го претендирате на деликтно основание и ще си доказвате всички елементи на фактическия състав на деликта. Действително приетото за установено в прокурорския акт не обвързва гражданския съд.

По това спор няма - проблемът по-скоро ми беше изключително теоритичен, а не с практическа насоченост - в смисъл ясно е, че прокурорът е оправомощен да преценява обществената опастност и противоправността на деянието, но доколко е допустимо да оценява наказуемостта на деянието.

Извънредно много тъп въпрос: чл. 183, ал. 3 от НК прилага ли се, когато издръжката междувременно е събрана принудително, а не е платена доброволно от задължения да я дава? По всичко личи, че да, но ме смущава сравнението например с привилегированите състави на кражба и останалите п-в собствеността. Не че трябва да е едно и също, но... Практика в Апис не успях да намеря.

portokal написа:Извънредно много тъп въпрос: чл. 183, ал. 3 от НК прилага ли се, когато издръжката междувременно е събрана принудително, а не е платена доброволно от задължения да я дава? По всичко личи, че да, но ме смущава сравнението например с привилегированите състави на кражба и останалите п-в собствеността. Не че трябва да е едно и също, но... Практика в Апис не успях да намеря.

Според мен не би трябвало да се прилага.Подсъдимия трябва доброволно да изплати издръжката.Ако тя е събрана по принудителен ред , въпреки волята му не ми се струва правилно да се приложи (3).Последната е поощрителна разпоредба , не може деецът да бъде възнаграден въпреки , че е бездействал.Разбира се твърде вероятно е да греша. И аз не съм срещал практика по такъв казус.

Аз също мисля, че не би следвало да се прилага /без да мога да посоча практика в тази насока / Поощрителната разпоредба на ал. 3 "говори" за изпълнение от дееца - "деецът не се наказва, ако... изпълни задължението си...". Принудителното събиране на вземането е сурогат на липсващото доброволно изпълнение - цели и поражда същия материалноправен ефект като доброволното изпълнение, но основно се различава от него по фактическия си състав. И най-ваче от гледна точка на изпълнителния орган Доколкото НК не е дефинирал съдаржание различно, от това, което гражданските закони влагат в "изпълнение от лицето Х", то следва, че разпоредбата е неприложима. Това тълкуване и е в духа на закона - да не повтарям REVOLUTION - поощрителните разпоредби целят да мотивират извършителя на престъплението към последващо поведение, което е от естество да предотврати, ограничи или обезщети вредите. Очевидно в този случай, поведение на дееца в тази насока няма.

П.П. Ще поощрим съдебния изпълнител

Няма еднозначен отговор и категорична практика.Дори и доброволно да плати пак се преценя дали са настъпили други вредни последици.В случая обаче е водено изпълнително дело, разходи, дълъг период на спряна издръжка, което при всички случаи води най-малкото до неудобство за пострадалия.Това влиза в понятието вредни последици, което е по-широко и не значи само имуществени вреди.Но в крайна сметка няма категорична пречка за приложение на 183, ал.3 дори и в този случаи, преценя се според всички обстоятелства.

И сега какво се получи, уж трябваше да има спор, а пък всички сте на едно мнение А истината, с нея какво стана? Предлагам ви друг вариант-да не се пректява н.п. в случаите на чл12,ал.4 от НК от прокурора! И по 183-мекия вариант също! И в двата случая се говори, че не се налага наказание, но за извършено престъпление.Новите законодателни техники вече познават тая колизия с текста по чл.343а. Първаначално беше, че дееца не се наказва за имуществените и дребните там телесни увреди и НПК нямаше предвиден текст за пректяване в тия случаи. Прокурора по същия начин внасяше делото в съда с ясното съзнание, че наказание няма да има. Но има доказана вина и безпредметното въртене на гражданския процес се спестяваше. Сега вече този текст 343а го синхнозириха-прекратява се при желание. В чл.24,ал.1 т.9 НПК/карам по спомен/ също предвижда пректяване обвързано с особената част на НК. Та по тоя логика би следвало, докато не променят всички тектстове, където не се предвижда изрично пректяване, трябва прокурора да го внесе, разбира се ако няма друго основание за пректяване Ей Ви спор, нищо че не е много научен!

marmarinov, грешна ти е постановката.След като не се наказва, не е престъпление, по аргумент на чл.9 ал.1 от НК - чл.12 ал.4 е специална хипотеза, различна от чл.183 от НК.За ПТП-тата също не си прав.Никога не е внасян ОА за леки телесни повреди или вреди под 1000 лева/ППВС 1/83 г./.И в двата случая се прилага чл.24 ал.1 т.1 от НПК.Хипотезата за волеизявление да не се наказва е с друг правен характер и не може да се приравни на горните две хипотези.

Ето това вече е друго нещо, заформя се спор Съгласен съм с Вас 1968, че в момента нещата стоят така и основанието за прекратяване вече е 24,ал.1,т.9 НПК. Не бих спорил дали в N-та прокуратура не са внасяли обвинителни актове по визираният текст 343а, преди изменението му. Нека обаче да погледнем макар и малкото съдебна практика по чл.12,ал.4. Ако деянието не съставляваше престъпление, то при внесен ОА акт, съдът следва да оправдае подсъдимия, защото в случаите на чл.24,ал.1,т.1 съдът се произнася с присъда-арг.289,ал.1 и чл.304 от НПК. В съдебната практика поне тази, която е публикувана обаче нещата не стоят така, за което ще приложа само част от едно решение на ВКС, не защото е едно, а за да покажа мисълта на по знаещите от мен - Решение № 667 от 1.10.2007 г. на ВКС по д. № 348/2007 г., I н. о., докладчик съдията Евелина Стоянова
чл. 12, ал. 4 НК
"С Решение № 63 от 27.03.2007 г. по в. н. о. х. д. № 605/06 г. Апелативният съд, гр. П. изменил Присъда № 304/27.09.2006 г., постановена по н. о. х. д. № 2244/04 г. на Окръжен съд, гр. П., в частта, с която подсъдимият С. Г. И. е признат за виновен и осъден, на основание чл. 115, във вр. с чл. 18, ал. 1 и чл. 58 НК, на 3 години лишаване от свобода, условно за срок от 5 години, и в частта, с която е отхвърлен предявеният от Динко Б. граждански иск за неимуществени вреди в размер на 5 000 лева. ПАС признал подсъдимия за виновен в извършване на престъпление по чл. 129 НК и на основание чл. 12, ал. 4 НК, не го наказал, а по първоначалното обвинение по чл. 115, във вр. с чл. 18, ал. 1 НК - го оправдал. Подс. И. е осъден да заплати на Б. сумата от 500 лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди. В останалата част присъдата на ПОС е потвърдена".........."Както се посочи, ВКС не установи въззивната инстанция да е допуснала нарушение на процесуалните правила от вида на тези по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК, поради което и проверката за правилното приложение на закона е в рамките на приетите за установени от нея фактически положения. В тях законът правилно е приложен. Решението на съда по приложимото право не е формално, голословно, нито пък декларативно, като срещу съображенията му в тази насока не се навеждат доводи, а ВКС не намери основания за укорително отношение към тях"
Не мислите ли, че ВКС е следвало да оправдае подсъдимия изцяло, след като това не е престъпление по смисъла на чл.9,ал.1 НК?

Грешна е конструкцията и на трите съдилища - в казуса са използвали конструкцията на чл.183 от НК.При чл.12 ал.4 от НК имаме една предварително обусловена ненанаказуемост на определен род деяния на лично основание на дееца, докато при чл.183 от НК деянието е по принцип наказуемо, но последващата привилегия е обусловена от определено действие на дееца, след извършване на престъплението.Това действие може да го има, може да го няма.Целта при него е да се въздейства на извършителя, да се стимулира да изпълни дължимото, т.е да ограничи вредите.Затова неговото деяние си остава престъпление, но не се наказва, като привилегията се ползва само веднъж, ако няма и други вреди, разбира се.Друга разлика е, че чл.12 ал.4 от НК е приложим многократно по отношение на едно лице, /колкото и да е фантастична хипотезата/, защото няма нормативно ограничение в тази насока.