forum.lex.bg

Здравейте, извинете ме, че ви пиша отново, но след обяд ми предстои дело за защита от психическо насилие. Разбира се, имам си ваша колежка, в която вярвам, направи всичко необходимо, но от всякъде чувам, че тези дела са все още в началото, трудно е било да бъдат спечелени и ужасно много се притеснявам. Насилието си е налице, но свидетелите сме си само ние в къщи - трима човека. В декларациите по чл.9 сме описали само една нищожна част от всичко, на което сме подложени, ще се явим и лично, но е факт, че много се притесняваме какво ще излезе от това дело. Някой от вас водил ли е такова дело, винаги ли е обречено на неуспех? Благодарна съм ви, ако ме успокоите малко. Моля ви, не ми се карайте, че ви пиша, но до делото мога и инсулт да направя от ужас...

Закон има, психическо насилие също, адвокатката е страхотна, но фактът, че толкова трудно открих ваша колежка (прокурор лично й се обади да ни помогне), която да е сигурна в изхода, ме кара да си мисля, че още почти не се работи по защитата от психическо насилие. Трудно се доказва, нямаме външни свидетели, защото всичко се случва в къщи и трябва ние да го доказваме. Ще ни повярва ли съдията? Повече се говори за физическо насилие, все трябва да е бит човек, за да го защитават...Затова ви писах и отново ви моля за извинение.

От никого, освен от органите на МВР не сме търсили помощ, но те пък винаги са ни помагали. Сега е друго, той въобще не се съобразява какво говори, заплашва, псува и след минута отрича казаното. Вече всички в къщи наистина имаме нужда от психиатър. А иначе, вече знам наизуст Закона за защита срещу домашното насилие. И в него се набляга повече на физическото, не толкова на психическото насилие.

"...Ето че пак изниква на дневен ред въпросът за създаването на специални съдилища по семейни дела, в които съдиите да имат специална подготовка..." Точно това е въпросът, който би следвало да се реши от юристите. Благодаря Ви, много и искрено Ви благодаря, сякаш точно Вас съм търсила тук. Абсолютно прав сте за всичко, само дето аз правя разлика между психолог и психиатър, работя в системата на здравеопазването и са ми ясни тези неща. Напредналата хипертония, припадъците ми, треморът на ръцете на децата ми ги лекуваме при лекари (интернист и психиатър), а те са резултат точно от психическото насилие, упражнявано над нас години наред, продължаващи в най-отвратителна форма и сега. Дано съдията да е човек...

Damqna,
психическото насилие - е субективно.Както примерно и страха - могат да ти говорят всякакви неща - и да НЕ ТЕ уплашат.Различните хора - от различни неща се плашат.
В този смисъл - защитата само вие може да си я създадете - да НЕ приемате тяхното отношение към вас като насилие, като заплаха.
Това е като със стреса.На някой му действа тонизиращо,стягащо, а на друг - разбиващо.
Бих ви препоръчал да започнете да работите върху психиката си - сама или с психолог.
Защото - на никой не можете да забраните да ГОВОРИ с вас.
Така е и с делото - предали сте се,уплашили сте се без дори противника да е реагирал.
И така пречите на адвоката си.Възможно е да го Демотивирате.
Бъдете енергична.
Помислете върху това.

По принцип сте прав, но говорите като психолог. Съветите Ви са полезни при обикновеното общуване и биха помогнали на лесно ранимите личности при обикновеното общуване и аз ги приемам. Само, че тук не става въпрос за субективно усещане на психическо насилие при обикновено общуване, а за ежедневно такова, налагано от един и същ човек. Не е нормално човек да работи върху психиката си, за да се научи да понася псувни, ежедневни обиди, унижения и реални заплахи от когото и да е. Все пак сме хора и си имаме достойнство, нали?:(

Damqna написа:" ...треморът на ръцете на децата ми ги лекуваме при лекари (интернист и психиатър), а те са резултат точно от психическото насилие, упражнявано над нас години наред, продължаващи в най-отвратителна форма и сега. Дано съдията да е човек...

Не знам защо продължавате да живеете с този човек и не позволявате на децата ви да живеят в нормална среда.
Никакво решение на съд не би могло да го възпре. Не съм чул за някой осъден,който коренно да е променил отношението си.
Той вероятно е комплексиран тип,който си "вдига самочувствието" като вижда реакциите ви на страх,безпомощност и ЗАВИСИМОСТ.
Очевидно сте зависими от него след като не го напускате.
От психологията вие нямате нужда да се учите да търпите безропотно - това го знаете.
Тя ще ви помогне да му въздействате по начин,който ще го откаже от бъдещо насилие срещу вас.
Разбира се , това значи - да учите нови неща,което не винаги е лесно.
Най-лесно е да го дадеш на съд и да кажеш: "Това е всичко,което закона ми позволява да направя."
Лично за мен това е нищо.

Нито ме е страх, нито съм зависима от него, истината е, че съм разведена, но безпомощна пред законите в страната ни. Той си има запазено право за ползване и това е нещото, което го е приковало към нас. Вчера бяхме на дело за защита срещу насилието му, а той си беше довел лъжесвидетелка! Твърдеше, че се познаваме и е идвала у нас, знаела всичко за взаимоотношенията ни. Абсолютна лъжа! Наглостта й направо ме потресе - тя дори ме попита как може да твърдя, че никога не сме разговаряли. Адвокатката ми е много добра и знаеше точно какви въпроси да й зададе, за да лъснат лъжите й. Следващото дело е чак след два месеца заради становището на специалистите от Отдела за закрила на детето, но до тогава децата не само ще си изгризат ноктите, но може и пръстите да си изядат. А иначе - прав сте, че психологията може да ни помогне да въздействаме по начин, който би отказал насилниците от бъдещи такива действия. Ще Ви бъда благодарна, ако имате и ми изпратите линкове към подобни материали в Нета, винаги с удоволствие уча нови неща, които са ми от полза.