О ! Този спор и аз съм го водил, дълбокомислено на салатка, но вече не си спомням на какво становище стиснахме ръце с отсрещната страна !
Всъщност, въпросът е много интересен, и като че позволява известна "свобода" в тълкуването. Бих могъл да дам аргменти pro и contra.
Разбирам и съм почти готов да се съглася с Вашето становище. То, като че ли намира солидна опора в разпоредбата на чл.4, ал. 1 НК:
"Наказателният кодекс се прилага към българските граждани и за извършените от тях престъпления в чужбина."
По-детайлен, анализ на нормата, обаче би ни препратил към чл. 9, ал. 1 НК, досежно изясняване съдържанието на термина "престъпление". Видно от легалното определение, престъплението е САМО такова деяние, което задължително съдържа елемента "обществена опасност".
В примера с българина отворил кофишоп за марихуана в Амстердам, на основателно съмнение, струва ми се, ще бъде подложено, именно наличието на елемента "обществена опасност". Това е така защото деянието се извършва в обществено-политическа парадигма, която е обявила разглежданите действия за разрешени, следователно за обществено НЕопасни. След, като в рамките на тази конкретно обществено-политическа ситуация продаването на марихуана не е обществено опасно, то не може да бъде и престъпно, по смисъла на нашия НК.
Дали бихме могли, обаче да кажем, че липсва обществена опасност, тогава когато престъпното деяние, засяга защитени от НК на конкретно лице ?? Убеден съм, че НЕ. В този смисъл, според мен, следва да носи НО българският гражданин, който в страна от третия свят е пребил жена си, дори по тамошното законодателство, това деяние да не се преследва като престъпно.