Казуси по Публичноправни науки

[v_stefanova]

Предстои ми държавен по публичноправни и ако имате казуси ще ви помоля да ги споделите......

[REVOLUTION]

КАЗУС ЗА ДЪРЖАВЕН ИЗПИТ ПО ПУБЛИЧНОПРАВНИ НАУКИ,
ЮРИДИЧЕСКИ ФАКУЛТЕТ, ПУ ”П.ХИЛЕНДАРСКИ” – 30 ЮНИ 2007 г.

Лицето А.А. не е погасило в законовия срок свое данъчно задължение, установено с ревизионен акт в размер на 10 /десет/ хиляди лева. Съгласно чл. 182, ал. 2, т. 2а и чл. 221, ал. 6, б. "а" и б. "б" ДОПК директорът на полицията в гр. Б. е издал заповед, с която на основание чл.75, т.5 от Закона за българските документи за самоличност /ЗБДС/, налага принудителна административна мярка „забрана за напускане на страната”.
А.А. е оспорило заповедта пред съответния съд. То твърди, че не е извършило данъчно нарушение. В подкрепа на твърдението си изтъква обстоятелството, че липсват приложени към преписката доказателства, че е подадена жалба срещу данъчно-ревизионния акт, съгласно ДОПК.
Също така жалбоподателят не е бил уведомен за започването на производството от административния орган, с което съществено е нарушено правото му на защита. Според него наложената принудителна мярка е назаконосъобразна.
Първоинстанционционният съд е отменил заповедта за наложената мярка. Съдът приел, че не е изпълнено изискването на чл. 35 от АПК - лицето не е уведомено за началото на производството и това го е лишило от възможност да даде обяснения, доказателства или възражения. Съдът е преценил това като съществено нарушение на административнопроизводствените правила, което представлява основание за оспорване по чл. 146, т. 3 от АПК. Приел е, че допуснатите от органа процесуални нарушения са особено съществени. Решението на първоинстанционния съд е оспорено пред Върховния административен съд. Органът, издал заповедта, обжалвал решението като неправилно поради допуснато нарушение на материалния закон. Гражданинът А.А. представя възражение, че чл.75, т.5 от ЗБДС противоречи на чл.35, ал.1 от Конституцията на РБългария и иска ВАС да препрати делото в Конституционния съд, за да се произнесе по конституционността на законовата норма.

Въпроси:

1. Кой е компетентният първоинстанционен съд и правилно ли е решението му? Компетентен ли е ВАС да се произнесе по оспореното пред него съдебно решение ? Обосновете се.

2. Обжалването на ревизионния акт спира ли неговото изпълнение?

3. Има ли правно значение оспорването на ревизионния акт по ДОПК за съдържанието на съдебното решение относно заповедта ? Обосновете се.

4. Допустимо ли е възражението на лицето А.А. пред ВАС за противоконституционност на посочената норма и за процесуалните действия на ВАС? Обосновете се.

5. Могло ли е лицето А.А. да направи това възражение пред първоинстанционния съд? Обосновете се.

[REVOLUTION]

КАЗУС
ЗА ПИСМЕН ДЪРЖАВЕН ИЗПИТ
ПО ПУБЛИЧНОПРАВНИ НАУКИ
В ЮРИДИЧЕСКИ ФАКУЛТЕТ НА ПУ „ПАИСИЙ ХИЛЕНДАРСКИ”
18. 11. 2006 ГОД.

Кирил Зарев организирал и провеждал хазартни игри без да е заплатил данъка за тази дейност, като използвал игрални съоръжения, неотговарящи на нормите на Наредбата за изискванията за одобряване на типа и за реда за извършване на първоначални и периодични проверки на игрални съоръжения.
След извършване на съответните процесуални действия, органът по приходите Игнат Петров съставил два акта на Зарев:
1. Акт за установяване извършеното нарушение /по ЗАНН/
2. Ревизионен акт /по ДОПК/
На 31 май 2006 г., Петров, който извършил проверката, въз основа на първия акт, е издал наказателно постановление по ЗАНН, с което на Зарев е наложил административно наказание - глоба.
С ревизионния акт по ДОПК на Зарев е определен данък.
Наказателното постановление Зарев обжалвал пред Пловдивския районен съд. Съдът отменил наказателното постановление.
Доволен от постигнатия резултат, Зарев подал жалба пред Пловдивския окръжен съд с искане за отмяна на ревизионния акт. В жалбата си като аргумент той посочил, че е недопустимо за едно и също нарушение да се наложат две санкции – заплащане на данък и глоба.
Междувременно, за извършено ново нарушение на визираната по-горе наредба на Зарев било наложено друго административно наказание. Адвокатът му го посъветвал да оспори определени разпоредби на наредбата, като противоречащи на норми от Закона за хазарта. За тази цел Зарев упълномощил адвоката си, който подал жалба пред Върховния административен съд. При разглеждане на жалбата, съдебен състав от ІІІ-то отделение на ВАС установил, че има несъответствие между приложими по спора разпоредби на Закона за хазарта и Конституцията, спрял производството по делото и внесъл въпроса за разглеждане в Конституционния съд. С определение на КС делото било допуснато за разглеждане по същество. Във втората фаза на процеса, на заседание на което присъствали 11 конституционни съдии, при провеждане на гласуването, 6 от тях гласували "за" искането, а 5 от тях гласували "против" искането.

Въпроси:

1. Подлежи ли на самостоятелно обжалване актът за установяване на нарушението по ЗАНН?
2. Правилно ли е решението на Пловдивския районен съд?
3. Допустима ли е жалбата пред Пловдивския окръжен съд?
4. Ако Народното събрание е приело изменения на размера на глобите в ЗАНН, с което се увеличава техния размер и промяната е в сила от месец юни 2006 г., ще породят ли тези изменения правни последици за Зарев?
5. На какво основание и за упражняването на какъв контрол е сезиран Конституционния съд?
6. Какви са правните последици от гласуването в Конституционния съд?
7. Постъпилото в Конституционния съд искане има ли спиращо действие спрямо оспорените текстове на въпросния закон?



Обосновете вашите отговори!